Пътепис за Остров Бали
Островът на 1000 - те храма
Здравейте приятели. Дойде време да ви запозная и с едно от най - вълнуващите ни пътешествия, което се състоя февруари месец на 2015 година. Една година по-рано ми се въртяха в главата какви ли не дестинации за 2015 година, като последно бяхме решили да направим едно трипче до САЩ и Канада, но към края на 2014 година нещата се завъртяха на 180 градуса и решихме да отидем някъде на топло през студеният февруарски месец в България. И така се роди идеята за остров Бали – Индонезия. След като вече го бяхме решили твърдо започнахме да правим програмата ден по ден, след това намерихме нощувки за всеки един ден, купихме билети онлайн (Истанбул – Доха – Денпасар и обратно), взех билети за автобус до Истанбул, не пътувахме с колата, защото не ми се искаше да я оставям на паркинг 2 седмици и чакахме да дойде денят на заминаването – 11 февруари 2015 год. Програмата бяхме направили така, че в една туристическа агенция се учудиха как ще я изпълним. По принцип ние така си правим всички програми, натоварени с максимално много неща за гледане и за посещение, пък каквото стане. На Бали бяхме 14 чисти дни и претръшкахме почти всеки 5 кв.км, и като цяло изпълнихме цялата програма с много малки пропуски. Вечерта на 11-ти тръгнахме с автобуса от централна автогара в посока Истанбул и сутринта в 6.30 бяхме там. Имахме цял ден да видим това онова, тъй като първият полет ни беше в 18.00 часа. Времето в Истанбул беше ужасно, валеше и духаше много силен вятър, студ голям. Крепеше ни това, че отиваме на 30 градуса жега и беше въпрос на време да си обуем късите панталонки. От Истанбул снимки няма да показвам, защото повечето от вас са били вероятно там, а и не е тема на пътеписа. В 16.00 часа бяхме на международното летище “Ататюрк” в Истанбул, чекнахме се и зачакахме да пристигне нашият самолет :
Искам да кажа, че не случайно компанията с която летяхме (вижда се на снимката коя е тя), е на 1-во място в елитна класация за най – добър авиопревозвач. Просто всичко при Катарите както се казва е на шест. Чисто нови самолети последно поколение, перфектно обслужване на борда и извън него, абсолютно точни в графиците, екстри за всеки пътник като монитор с много забавления към всяка седалка, абе просто да не усетиш презокеански полет от над 10 часа. Когато видяхме летището “Ататюрк” в Истанбул, за което само бяхме слушали колко е голямо, се уверихме, че наистина е така. Но това беше така само докато слезнахме от самолета в Катар на международното и свръхмодерно летище “Хамад”. Нещо огромно с над 50 ръкава, няколко писти за излитане, много ресторанти, магазини и каквото се сетите още :
Ето и един Лотус на щанда за часовници Tag Heuer:
Има и няколко площадки за най – малките :
Виповете се придвижват с колички за голф из летището :
И така след 2 дни пътуване кацнахме на летището на о.Бали “Ngurah Rai” :
Там заплатихме по 35 $ на човек за индонезийска виза и се отправихме към паркинга където ни чакаше предварително поръчаната рен а кар – Toyota Avanza.
И така, Бали е тропически остров, разположен на 8 градуса южно от екватора, в сърцето на Индонезийския архипелаг - най-големия на планетата, състоящ се от около 17 500 острова. Образува верига заедно с остров Ява на запад и Ломбок на изток. Заради богатата си история, култура и изкуства - танци, скулптура и живопис, красивите плажове, природа и тропическия климат, Бали е смятан за едно от най-красивите места в света. Релефът на Бали е смесица от планини, долини с гъста екзотична растителност и коралови рифове, като сушата е белязана от неизброимо число храмове. Неслучайно наричат Бали „Островът на хилядата храма”. Светилищата на острова са над 2000, по голямата част от които са украсени с традиционните източни символи и пазени от митологични същества. На практика разглеждането на всичките Храмове на Бали е невъзможно, освен ако не останете в този екзотичен рай с богата култура, традиции фестивали години наред. Когато човек реши да се запознае поне с една малка част от храмовете на Бали, е добре да си наеме местен водач. Те са навсякъде и ще се погрижат да ви разведат и запознаят с интересната история около светилищата. Бали е също така е известен и като „Островът на боговете”. Туристите тук трябва да спазват стриктно предварително установените правила, за да не си навлекат гнева на местните или на Боговете. Около 94% от населението изповядва хиндуизъм, има много мюсюлмани, а не малко са и хората, които се прекланят към езическия култ. За Бали се казва, че той има повече храмове отколкото къщи. Във всяко селце на острова могат да се разгледат минимум по няколко уникални по своята същност светилища, които на местния език се наричат „Pura”. Пура означава „място, заобиколено от стени”. Освен това, всеки дом тук на острова има свой собствен малък храм. Храмовете на Бали са специално ориентирани към морето и планините. По голямата част от постройките могат да се похвалят с богата украса, красиви дърворезби. Отделно поне няколко статуи пазят всяко светилище. Според балийските традиции храмовете са специално мястото за срещата между хората и боговете. По време на многото фестивали на острова всяка пура се украсява богато, за да се омилостивят боговете. Съществуват селски храмове, семейни храмове, храмове на оризовите полета, животински храмове и др. 9 пури от Храмовете на Бали са по посоките на света. Според балийците те защитават острова от зли духове. Столицата на Бали е Денпасар. Дължината на острова е 153 km, ширината му е 112 km, а площта - 5 633 km2. Най-високата точка е връх Агунг - 3 142 m, активен вулкан, който последно е изригвал през март 1963 г. заедно с по-малкият вулкан Батур - 1 717 m. Населението на остров Бали наброява близо 3 милиона души. Интересно е, че за разлика от Индия тук кравата не е свещено животно, а се използва само за обработка на безкрайните оризови полета.
След като взехме ключовете от колата представителя на фирмата само ни каза пазете се от скутерите и господ да е с вас. Качихме се на колата и се впуснахме в тотално организираният хаос из пътищата на о.Бали в час пик, десен волан, без навигация, защото отказа да се пусне и така бе до края на пътуването ни. На острова почти няма пътни знаци с изключение на местата около столицата и летището за населени места, за разстояния от град до град, за улици и т.н, абе въобще голямо шоу беше. След известно лутане стигнахме до първият ни хотел в Джимбаран (Jimbaran) :
И така, Бали е тропически остров, разположен на 8 градуса южно от екватора, в сърцето на Индонезийския архипелаг - най-големия на планетата, състоящ се от около 17 500 острова. Образува верига заедно с остров Ява на запад и Ломбок на изток. Заради богатата си история, култура и изкуства - танци, скулптура и живопис, красивите плажове, природа и тропическия климат, Бали е смятан за едно от най-красивите места в света. Релефът на Бали е смесица от планини, долини с гъста екзотична растителност и коралови рифове, като сушата е белязана от неизброимо число храмове. Неслучайно наричат Бали „Островът на хилядата храма”. Светилищата на острова са над 2000, по голямата част от които са украсени с традиционните източни символи и пазени от митологични същества. На практика разглеждането на всичките Храмове на Бали е невъзможно, освен ако не останете в този екзотичен рай с богата култура, традиции фестивали години наред. Когато човек реши да се запознае поне с една малка част от храмовете на Бали, е добре да си наеме местен водач. Те са навсякъде и ще се погрижат да ви разведат и запознаят с интересната история около светилищата. Бали е също така е известен и като „Островът на боговете”. Туристите тук трябва да спазват стриктно предварително установените правила, за да не си навлекат гнева на местните или на Боговете. Около 94% от населението изповядва хиндуизъм, има много мюсюлмани, а не малко са и хората, които се прекланят към езическия култ. За Бали се казва, че той има повече храмове отколкото къщи. Във всяко селце на острова могат да се разгледат минимум по няколко уникални по своята същност светилища, които на местния език се наричат „Pura”. Пура означава „място, заобиколено от стени”. Освен това, всеки дом тук на острова има свой собствен малък храм. Храмовете на Бали са специално ориентирани към морето и планините. По голямата част от постройките могат да се похвалят с богата украса, красиви дърворезби. Отделно поне няколко статуи пазят всяко светилище. Според балийските традиции храмовете са специално мястото за срещата между хората и боговете. По време на многото фестивали на острова всяка пура се украсява богато, за да се омилостивят боговете. Съществуват селски храмове, семейни храмове, храмове на оризовите полета, животински храмове и др. 9 пури от Храмовете на Бали са по посоките на света. Според балийците те защитават острова от зли духове. Столицата на Бали е Денпасар. Дължината на острова е 153 km, ширината му е 112 km, а площта - 5 633 km2. Най-високата точка е връх Агунг - 3 142 m, активен вулкан, който последно е изригвал през март 1963 г. заедно с по-малкият вулкан Батур - 1 717 m. Населението на остров Бали наброява близо 3 милиона души. Интересно е, че за разлика от Индия тук кравата не е свещено животно, а се използва само за обработка на безкрайните оризови полета.
След като взехме ключовете от колата представителя на фирмата само ни каза пазете се от скутерите и господ да е с вас. Качихме се на колата и се впуснахме в тотално организираният хаос из пътищата на о.Бали в час пик, десен волан, без навигация, защото отказа да се пусне и така бе до края на пътуването ни. На острова почти няма пътни знаци с изключение на местата около столицата и летището за населени места, за разстояния от град до град, за улици и т.н, абе въобще голямо шоу беше. След известно лутане стигнахме до първият ни хотел в Джимбаран (Jimbaran) :
Поглед от терасата ни към двора :
Двора :
Закуска на басейна :
На плажа в Nusa Dua – нещо като Зл. Пясъци :
В National Cultural Park Bali :
Дойде време да се потопим в Индийският океан. Ето един от топ плажовете на Бали, а именно Dreamland beach:
Като цяло Бали е остров за сърфисти. Тук вълните са по 2-3 и повече метра и е малко опасно за свободно къпане. А и целта на нашето пътуване не бяха само плажовете на Бали.
Идва ред и на плажа “Ulu Watu” погледнат от “Clifftop cafe” :
Този ден бяхме предвидили още и огнена церемония в храма “Ulu Watu” по залез слънце:
На следващият 3-ти ден програмата беше тежка, тъй като имахме преход от около 120 км до Туламбен (Tulamben),(а повярвайте ми 120 км на о.Бали се изминават доооста бавно) също така трябваше да разгледаме и крайбрежната на Санур (Sanur), да се изкачим по 1700 – те стъпала до храма “Pura Lempuyang” и да разгледаме водният дворец “Tirtaganga”. Тиртаганга буквално означава „вода от Ганг”. Тиртаганга е един лабиринт от езерца и фонтани, заобиколен от пищни градини и каменни релефи и статуи. Комплексът е с площ от 1 хектар и е построен през 1946 г. от последния крал на Карангасем, но е разрушен почти напълно при изригването на Агунг през 1963 г. Дворецът е красиво възстановен и носи спомена за автентично кралско великолепие.
Първо ще видим малко кадри от крайбрежната на Sanur :
Първо ще видим малко кадри от крайбрежната на Sanur :
Това е ритуална зала за чужденци под формата на диамант, потопена в басейн и гледаща към Индийския океан :
Вече сме във водният дворец “Tirtaganga” :
След водният дворец се отправихме към храма “Pura Lempuyang” и започнахме изкачването, което не бе никак леко. Храма “Pura Lempuyang” е един от най - значимите за балийците, а и за всички изповядващи религията - Индуизъм
С увеличаването на надморската височина, навлязохме в гъста джунгла и мъгла :
Е доста уморени на върха :
Ден 4-ти пътуваме от Тulamben по източното кройбрежие на Бали и след това се пускаме към вътрешността, за да посетим храма майка на Бали “Besakih”, след което ще се отправим към планината Batur за нощувка. Този ден ни очакват отново към 120 – 130 км мъчително пътуване из пътищата на остров Бали.
Плаж с черен вулканичен пясък :
Плаж с черен вулканичен пясък :
Месна жена е тръгнала за церемония с дарове за боговете :
Ето я и колата :
Тук интересното, е че колите в Бали нямат топло на парното. Имат студено и по – студено. Също така нямат копче A/C. Щом пуснеш вентилатора то направо тръгва климатик ХА ХА. Друго интересно, е че са с доста голям клиеренс, като се има в предвид че тук там има асфалт, тук там е макадам, дупки, ями по пътищата, абе ужас. В големите градове ги бива пътищата, но при междуградските и междуселските нещата са доста по – зле. Широчината на пътя е такава, че да се разминат кола и скутер, две коли за да се разминат трябва да излезнат в банкета, а разминаването на кола и камион е направо истинско предизвикателство. А на Бали се движат адски много камиони натоварени така както никога до сега не бях виждал да се товари един камион. Пътищата са с адски много и остри завой и тия камиони се тръткат с 10 км/час – ужас. При тва положение 100 км се взимат за около 4 часа – направо драма.
Храмът майка Besakih, в подножието на планината Агунг, е голям комплекс от 23 отделни, но свързани храма, издигнати на 6 нива, терасовидно по склона. Това е най-важният, най-големият и най-свещеният храм в Бали. Тук интересното и важното, за тези които решат да прескочат до този храм, е че пред него има много от така наречените месни гидове, които ти казват, че не можеш да влезнеш в храма без тях, защото имало церемония в него. Идеята както може да се досетите е да ви изклатят за некоя друга банкнота, въпреки че преди това сте си купили вече билет за вход и паркинг на колата. Да но ние бяхме подковани предварително за тази уловка и не се поддадохме на провокациите и си влезнахме без да ни пука от тези досадници. Също така е важно да се знае, че във всеки храм е задължително да сте облечени от кръста надолу със “Саронг” - или просто с един дамски шал да си омотаете краката. Следват кадри от храма майка “Besakih” :
Храмът майка Besakih, в подножието на планината Агунг, е голям комплекс от 23 отделни, но свързани храма, издигнати на 6 нива, терасовидно по склона. Това е най-важният, най-големият и най-свещеният храм в Бали. Тук интересното и важното, за тези които решат да прескочат до този храм, е че пред него има много от така наречените месни гидове, които ти казват, че не можеш да влезнеш в храма без тях, защото имало церемония в него. Идеята както може да се досетите е да ви изклатят за некоя друга банкнота, въпреки че преди това сте си купили вече билет за вход и паркинг на колата. Да но ние бяхме подковани предварително за тази уловка и не се поддадохме на провокациите и си влезнахме без да ни пука от тези досадници. Също така е важно да се знае, че във всеки храм е задължително да сте облечени от кръста надолу със “Саронг” - или просто с един дамски шал да си омотаете краката. Следват кадри от храма майка “Besakih” :
От храма майка “Besakih” продължихме към вътрешността на острова към месността –Кинтамани (Kintamani) и по конкретно към селото Батур (Batur), където щеше да е нашата следваща спирка. Времето беше понапреднало, а този ден трябваше да си легнем по – раничко, тъй като ни очакваше нощно изкачване на вторият по височина действащ вулкан на остров Бали и посрещане на изгрева от върха на вулкана.
Поглед към езерото Batur, разположено между вулканите Batur 1700 м и Agung 3100 м :
Поглед към езерото Batur, разположено между вулканите Batur 1700 м и Agung 3100 м :
Типична крайпътна сергия отрупана с екзотични и много на брой плодове :
Гледка към вулкана Batur от ресторанта в хотела ни :
Ето го и ресторанта :
Хапнахме, обърнахме по една местна бира и по леглата. В 2.30 часа станахме, имахме 30 мин. Път с кола до подножието на вулкана, хапнахме по една плодова салата и изпихме по един балииски чай и в 3.30 – 4.00 часа поехме към върха на вулкана с леко свити души дали този вулкан няма да реши да изригне, но местните ни обясниха, че правителството всеки ден предупреждава населението за състоянието на двата вулкана на острова. Ето какво видяхме отгоре :
Яйца направени на пара от лава. Снимката е замъглена, защото се изпотяваше обектива на фотоапарата от изпаренията от лавата :
Яйца направени на пара от лава. Снимката е замъглена, защото се изпотяваше обектива на фотоапарата от изпаренията от лавата :
Поглед отгоре и последиците от изригването на вулкана :
Първи опити на слънцето да пробие. Времето на Бали се сменя за секунди. Както има облаци, така след 15 мин може да е слънчево и супер топло. За наше съжаление този изгрев не беше така да се каже “чист”, но си има своя чар и изгрев по време на облачно време :
Леко сме полегнали. В дясно от мен е основният кратер на вулкана Batur :
По пътя надолу :
На вулкана имаше много маймуни :
На заден фон се вижда вулкана Agung:
Там в дъното черното е изстинала лава. Там 1963 година е имало села 
Отново сме в ресторанта на хотела към 10.00 часа, за да закусим, след което да продължим към следващата ни спирка, а именно град Semarapura :
Кадри от двореца “Kertha Gosa” в град Semarapura :
От Semarapura се отправихме отново към крайбрежието на остров Бали, за да се докоснем до един от най – хубавите плажове – Padang Padang Beach :
От крайбрежието отново ще се насочим към вътрешността и по конкретно към село Sidemen. Статуя на Ганеша на пътя. Ганеша е едно от най-популярните божества в Индия. Молитвите към Ганеша предхождат всички други церемонии и актове на преклонение. Той се призовава, за да премахне пречките от пътя и да донесе късмет. Ганеша дарява благополучие на търговците и свобода на тези, които се стремят към освобождение. Ганеша е ярко червен, има глава на слон и тяло на човек. В ръцете си държи бивни, примка и остен и прави жеста на даряване с благодеяние. С хобота си държи нар, а на челото му грее лунният полумесец. Около нагънатия му корем се вие змия. Притежава силата на слон, интелигентността на човек и финеса и хитростта на мишката, която е неговото средство за придвижване :
Трафик на път за Sidemen :
Бунгалото ни в Sidemen :
Поглед от верандата :
Ресторанта :
Басейна :
На излизане от басейна можете да си откъснете един банан и да се настаните на шезлонга
Просто дърво на Бали :
Водни лилии :
В храм край Sidemen на голяма балийска церемония :
Дарове за боговете :
Този ден пътувахме за културната столица на Бали – град Ubud. На път за там се отбихме до пещерата “Goa Gajah” :
Сламен покрив в процес на изграждане :
Поредното уникално Баняново дърво :
И така следобяда на 18 февруари стигнахме до Убуд (Ubud). Настанихме се в хотела и веднага тръгнахме да кръстосваме улиците на града до късно вечерта. Убуд често е наричан културното сърце на Бали. В самия град или в неговите околности, се намират прекрасният водопад Гитгит, планинското селище Бедугул с невероятна гледка към езерото Братан и красивия храм Улун Дану, за които ще стане дума малко по-късно. Не може да се пропусне и “Свещената гора на маймуните”, където освен свободно живеещи маймуни, съжителстват и прилепи.Това е площ от около 12000 хектара, където можете да видите много маймуни в естествения им хабитат. Те си имат дори и каменен басейн за къпане, а и храмове, сред които необезпокоявано се разхождат. Накрая, за да запазите спомените си за Убуд по-живи, може да се напазарува от ковачите на сребро в района Целук и от дърворезбарите в района Мас. Убуд безспорно е занаятчийският център на Остров Бали. Ето как изглеждаше рецепцията, стаята и градината на хотела ни в Ubud :
Тук бе единственото място където дъждът малко ни забави, защото трябваше да го изчакаме около 1 час да се извали. По принцип този период от годината е дъждовният на Бали, но това е толкова относително, защото там вали по 15 мин. топъл дъжд и е яка жега. Въобще не е проблем дъжда. След като се изваля, първото място на което трябваше да отидем бе гората на маймуните. На входа имаше табели който гласяха следното : “Не дейте да криете храната, маймуните ще я намерят”. ХА ХА ХА. Вътре в гората е някаква лудница от свободно разхождащи се маймуни, които скачаха по хората и взимаха всякаква храна да папкат. Ето за какво говоря :
Също така маймуните си се разхождат съвсем неубезпокоявано по покривите на къщите, по улиците и където си искат въобще :
Поради тази причина е съвсем нормално да има знаци от вида :
И понеже не само маймуните са на свобода, а и други животински екземпляри, съвсем нормално е да се натъкнете и на такива знаци :
7 – ден, 19-ти февруари бе предвиден за посещение на “Elephant Safari Park”. Тук отново всичко бяхме организирали далеч, далеч по – рано още от София. Бяхме си взели онлайн билети срещу 155$ за двамата и просто трябваше да намерим къде е точното място. Точно това обаче се оказа и може би единственият път в който се объркахме и се позатрихме малко, но спряхме един полицейски патрул за консултация и те ни ескортираха почти до парка. Просто на Бали няма табели за абсолютно нищо, а и ние нали бяхме без навигация та така. Тук оценката за парка ми е 10 от 10. Много добре организирано всичко, сафарито, обяда, демонстрации и въобще парка като цяло. Ето и снимките :
Слончетата играят на баскетбол :
Слончетата играят на футбол :
Слончетата рисуват :
Слончетата смятат :
Из парка :
Обратно към Ubud :
На разходка из Ubud:
Един от така наречените “Petrol Station” – има ги на всякъде из Бали, във всяко магазинче. Представлява дървена конструкция с покривче, пълна с бутилки от водка Absolut, които са пълни с бензин за скутерчетата :
8-ми ден, 20-ти февруари предвещаваше да бъде доста интересен и изпълнен с емоции както и предходните. Този ден пътуваме от Убуд (Ubud) към Мундук (Munduk) през оризовите полета край Jatiluwih, като по пътя ще разгледаме храма “Taman Ayun” и храма “Ulun Danu” на езерото Бератан (Beratan). Когато Индонезия била разделена, всяко кралство имало своя територия и централен храм. В Менгви (Mengwi), днес едноименно градче северно от Denpasar - столицата, е огромният Pura Taman Ayun, построен през 1634 г. и запазил водещото си значение до падането на кралството през 1891 г. Характерна архитектурна особеност, по която лесно може да бъде отличен, това са многобройните пагоди, издигащи се над вътрешния двор. Те олицетворяват свещената планина Махамеру – ос на Земята, намираща се в центъра на Вселената. Според преданията, тази златна планина е пристан на Върховния бог и на душите на мъртвите. Техния покой се пази от великана Дварапала, преграждащ входа на храма. Достъпът във вътрешността е строго ограничен. В хода на мащабни реставрационни работи през 1937 г. външната фасада на храма била напълно възстановена. Ето и снимките :
От храма “Taman Ayun” продължихме към Джатилюих (Jatiluwih). То е планинско селище, със спираща дъха панорама на истински и най-плодородните тераси с оризови полета на острова. Кацнал на висок терасиран склон, Jatiluwih заслужава името си, което означава "Наистина прекрасна". Каскадните тераси на оризовите полета са най-забележителните характеристики на ландшафта. Вижте за какво говоря : :D
Една панорама :
Бедугул (Bedugul) е името едновременно на малко градче и на планински курорт с езера. Когато топлината и влажността на Бали ви дойдат в повече, мястото за спасение е Бедугул – планински курорт, разположен около кратера на угаснал вулкан, на 1 400 м. височина. Бедугул е известен с качеството на плодовете, които растат тук, и изобилието от зеленчуци и цветя. Тук се намира и езерото Бератан. В неговата огледална повърхност, сред загадъчна мъгла се отразяват фините контури на храма “Ulun Danu Beratan” – светилище на Деви Дану, богинята на езерото. Според легендата, храмът е бил построен от майсторите на оръжия, изковали магическите кинжали keris специално за героите и кралете, прогонили нашествениците от източна Ява и кралството Маджапахит. Храмът Улун Дану е основен Шиваитски и воден храм в Бали.
Започна да става късно този ден и се отправихме за нощувка в Мундук (Munduk) – планинско селце на около 1500 метра. Ето го хотела с Тойотката пред него :
Банята ни, която е на открито, както са повечето бани в Бали :
Терасата ни :
9-ти ден, 21 февруари започна с ранно ставане, както и останалите дни и тръгване по следите на водопадите на остров Бали. Първите два от които бяха в близост до Мундук (Munduk). Първият носи името “Red Coral Waterfall” :
През кафена плантация към най – високо разположеният водопад на острова носещ името “Laangan Waterfall” :
Докато се разхождате из джунглата съвсем спокойно можете да си откъснете резлични плодове – в случая като Папая :
Следват най – популярните и най – туристическите водопади на Бали – “GitGit Waterfalls”:
След като отметнахме първата партида водопади се отправихме отново към крайбрежието на Бали след няколко дни във вътрешността, за да достигнем до следващата ни нощувка в град Ловина (Lovina). Разходихме се, хапнахме и се отправихме към хотела, където щяхме да дочакаме сутринта, когато трябваше да влезнем на вътре в океана и да се погоним с делфините рано сутринта.
Нашият катамаран :
В океана беше пълно с лодки в 6 часа сутринта :
След като се погонихме с делфините, са качихме на колата и тръгнахме да търсим, може би най – непопулярните, най - трудно достъпните но и най – красивите поне според нас водопади на остров Бали – Sekumpul Waterfalls :
Така наречените “Big Sekumpul Waterfalls” – това са два водопада с пад на водата 100 метра :
И така наречените “Small Sekumpul Waterfalls” – това са три водопада с пад на водата 50 метра :
След като сложихме отметка и на тези водопади продължихме по северното крайбрежие на Бали към Пемутеран (Pemuteran) :
Стандарт за товарене на камиони на Бали :
Стандарт за товарене на камиони на Бали :
Типични гледки край пътя :
Хотелът ни в Pemuteran :
11-ти ден, 23 февруари бе за посещение на “West Bali National Park” и релакс край басейна в хотела. Разходката из джунглата си заслужаваше, защото има много интересни растителни видове, които тук в БГ ги нямаме :
Мангрова гора :
Мангрова гора :
Лиани
Дърво :
12-ти ден, 24 февруари бяхме определили за гмуркане в Индийския океан, сред коралови рифове и такива морски екземпляри, че направо нямам думи да опиша какво видяха очичките ни. Взеха ни сутринта от хотела и отидохме до едно пристанище от където с лодка се придвижихме до съседният остров Менджанган (Мenjangan), където щяхме да се гмуркаме :
13-ти ден, 25 февруари имахме голям преход около 150 км (около 5 часа) от Пемутеран (Pemuteran) до Кута (Kuta) по западният бряг на острова. На Бали движението и доста натоварено, има адски много камиони повечето от които превозват пясък от застинала лава, натоварени зверски, пърпорещи с 5-15 км в час, задминаването е много трудно, почти невъзможно, адски много завой и затова 150 км се изминават за 5 часа. Тръгнахме много рано сутринта и към 13.00 часа бяхме в хотела ни в Кута (Kuta). Това е първият и най-голям курорт на острова, и се намира на няколко километра от столицата и се разпростира на 20 км покрай брега, сливайки се със съседния остров Леджиан (Legian). Основната атракция е плажът, който е известен със сърфистите, които ходят там. В Кута обаче има и добър избор на ресторанти, барове, магазини и места за отсядане.
Отново огромно Баняново дърво в хотелът ни в Кута :
Отново огромно Баняново дърво в хотелът ни в Кута :
След като се настанихме и хапнахме стана 16.00 часа и беше време да тръгваме към храмът „Tanah Lot“. Това е най-известният храм на Бали, любим обект от картички и пътеводители. Намира се на югозападното крайбрежие върху скалист хребет, който по време на прилив се превръща в малък остров. Тогава церемониите се извършват на голямата суша, а когато настъпи отлив, отново се завръщат в храма. Легендата за създаването на Танах Лот датира от средновековието и се свързва с влиятелния свещеник Данг Хианг Нирарта. През 1489 г. той се заселил по тези места, за да съхрани и укрепи хиндуистката вяра. Хора от целия остров идват тук, за да поднесат дарове на Великия учител, постигнал нирвана и да се помолят на върховното божество Ида Хианг Види за благополучие на душата и тялото.
Малко трафик около Кута на път за „Tanah Lot“ – 15 км взехме за около 2 часа :
Малко трафик около Кута на път за „Tanah Lot“ – 15 км взехме за около 2 часа :
Вече сме на храма „Tanah Lot“ :
Така си мина и този ден,прибрахме се в хотела за последната ни нощувка на остров Бали. Имахме още малко емоции за последният ден тъй като полетът ни беше в 19.00 часа.
14-ти ден, 26 февруари куфарите бяха стегнати в колата, а ние тръгнахме да търсим „Bali Bird Park“. Това ни отне малко време имайки на предвид факта, че липсват всякакви знаци и табели за каквото и да било на Бали, но се справихме и го намерихме, а там се оказа че е много яко. Като видях цената на билетите (55$ за двама) дръпнах малко ръчната в първият момент, но после въобще не съжалявах за дадената сума пари. Там много екзотични птици и влечуги се разхождат на свобода и можеш да се докоснеш до тях.
14-ти ден, 26 февруари куфарите бяха стегнати в колата, а ние тръгнахме да търсим „Bali Bird Park“. Това ни отне малко време имайки на предвид факта, че липсват всякакви знаци и табели за каквото и да било на Бали, но се справихме и го намерихме, а там се оказа че е много яко. Като видях цената на билетите (55$ за двама) дръпнах малко ръчната в първият момент, но после въобще не съжалявах за дадената сума пари. Там много екзотични птици и влечуги се разхождат на свобода и можеш да се докоснеш до тях.
Накрая съм подготвил една поредица от всевъзможни превозни средства на две колела заснети през цялото ни пътуване. Имаше и още много разновидности, които не успяхме да заснемем защото бяхме в движение и нямахме технологично време.
Закусвалня на две колела :
Закусвалня на две колела :
Превоз на товари на две колела :
Магазин за легени и кофи на две колела :
Движещ се храст по пътя :
А не, това е скутер превозващ неква трева ХА ХА ХА :
Магазин за чантички на две колела :
Пиленца във всички цветове на две колела :
Плод и зеленчук на две колела :
Следобяда преди полета беше време за един последен плаж и сбогуване с остров Бали :
Накрая и три снимки от борда на самолета на пустинни държави :
Катар от въздуха :
Бахрейн от Въздуха :
И Саудитска Арабия от въздуха с нейните безбройни петролни кладенци :
Всички тези кръгчета там долу са кладенчета с петрол, и така е цялата Саудитска Арабия
Остров Бали в цифри : ще дам цените в $, за да ви е по – лесно да се ориентирате, че с тия техните индонезийски рупии е голяма драма.
1 еuro = 15 000 IDR
1 US $ = 12 500 IDR
• Самолетни билети Истанбул – Доха – Денпасар и обратно за двама + летищни такси – 1150 $
• Автобусни билети София – Истанбул и обратно за двама – 76 $
• Визи за Индонезия – 35 $ на човек при кацане в Бали и по 20 $ при напускане. Заплащат се на летището в Бали.
• Рент а кар на остров Бали за 14 пълни дни – 300 $
• Нощувки (13 броя) за двама със закуски на повечето места – 350 $
• Бензин – 1200 км навъртяхме на острова, цената на литър бензин е около 0.70 цента, та за гориво се изръсихме около 60 $
• Изкачване до върха на вулкана Батур за двама - 70 $
• Посещение на „Еlephant Safari Park“ – за двама – 155 $
• Посещение на „West Bali National Park“ – за двама – 50 $
• Посещение на „Bali Bird Park“ – за двама – 55 $
• Гмуркане за двама - 110 $
• Сутрешна разходка с делфини в океана край Ловина за двама - 8 $
• Вход за храм или дворец на човек - 2 - 3 $
• Масажи – зависи къде и какъв вид - 8 – 20 $
• Закуска за двама в ресторант (английска закуска, сок, плодова салата) – 20 $
• Вечеря (или обяд) за двама в ресторант – 15 – 20 $
• Бира в ресторант (месна Bintang) - 2,5 – 3 $
• Салата - 3 – 4 $
• Пица - 5 – 7 $
• Порция месно ядене с ориз и пилешко месо – 4,5 – 5 $
• Порция пържени картофки - 2 $
• Порция Спагети – 4 $
• Десерт палачинка - 1,5 – 2 $
• Кола, фанта, спрайт 300 мл – 0,8 $
• Вода 1,5 литра от магазин - 0,8 $
• Фреш от каквото се сетите - 1,5 – 2 $
• Паркинг за колата – изисква се където и да спрете - 0,2 – 0,4 $
• Бакшиши за местните хора – почти задължителни – по лична преценка
Нашият тотал беше около 3500 $
1 еuro = 15 000 IDR
1 US $ = 12 500 IDR
• Самолетни билети Истанбул – Доха – Денпасар и обратно за двама + летищни такси – 1150 $
• Автобусни билети София – Истанбул и обратно за двама – 76 $
• Визи за Индонезия – 35 $ на човек при кацане в Бали и по 20 $ при напускане. Заплащат се на летището в Бали.
• Рент а кар на остров Бали за 14 пълни дни – 300 $
• Нощувки (13 броя) за двама със закуски на повечето места – 350 $
• Бензин – 1200 км навъртяхме на острова, цената на литър бензин е около 0.70 цента, та за гориво се изръсихме около 60 $
• Изкачване до върха на вулкана Батур за двама - 70 $
• Посещение на „Еlephant Safari Park“ – за двама – 155 $
• Посещение на „West Bali National Park“ – за двама – 50 $
• Посещение на „Bali Bird Park“ – за двама – 55 $
• Гмуркане за двама - 110 $
• Сутрешна разходка с делфини в океана край Ловина за двама - 8 $
• Вход за храм или дворец на човек - 2 - 3 $
• Масажи – зависи къде и какъв вид - 8 – 20 $
• Закуска за двама в ресторант (английска закуска, сок, плодова салата) – 20 $
• Вечеря (или обяд) за двама в ресторант – 15 – 20 $
• Бира в ресторант (месна Bintang) - 2,5 – 3 $
• Салата - 3 – 4 $
• Пица - 5 – 7 $
• Порция месно ядене с ориз и пилешко месо – 4,5 – 5 $
• Порция пържени картофки - 2 $
• Порция Спагети – 4 $
• Десерт палачинка - 1,5 – 2 $
• Кола, фанта, спрайт 300 мл – 0,8 $
• Вода 1,5 литра от магазин - 0,8 $
• Фреш от каквото се сетите - 1,5 – 2 $
• Паркинг за колата – изисква се където и да спрете - 0,2 – 0,4 $
• Бакшиши за местните хора – почти задължителни – по лична преценка
Нашият тотал беше около 3500 $
И така, свърши и това наше пътешествие, прибрахме се отново в БГ и започвам да правя програмата за следващото, че то наближава. Надявам се ви е било интересно да прочетете този пътепис и поне за малко да сте се докоснали до това до което се докоснахме ние. Довиждане и до нови срещи. 
страхотен пътепис.благодаря ви
ОтговорИзтриване