Пътепис за Румъния

Из северната ни съседка

Както бях споменал в някои от предишните ми пътеписи, бяхме запланували да се поразходим из северната ни съседка Румъния и това се състоя в началото на май месец 2015 год. Маршрутът бе София – Русе – Сланик – Синая  - Бран – Сибиу – Сигишоара – Брашов – Русе  - София, а точният интервал на пътуването 30.04.2015 год - 06.05.2015 год. Началото бе на 30.04.2015 год. като вечерта тръгнахме за Русе и там пренощувахме. На следващият ден трябваше да сме в солната мина в Сланик най – късно в 13.00 часа тъй като бяхме прочели, че това е последният час за влизане, поради която причина и трябваше да сме по – близо до нея. На 1 май сутринта тръгнахме от Русе в 9.00 часа за Сланик. На Дунав мост беше нещо страшно и минаването ставаше много бавно, но минахме и газ към мината защото времето си минаваше и си помислихме, че ще изпуснем последното влизане. Стигнахме в 12.45 часа и като видях какво чудо е отпред направо се уплаших. Паркинга беше пълен до краен предел , а опашката за качване на бусчетата беше дълга 400 – 500 метра, което ни отне около 2 часа докато дойде нашият ред. Известна като най-голямата солна мина в Европа, Сланик Прахова и днес е един от най-важните водни и климатични курорти в Румъния. Уникалната солна планина, пещерата на булката, езерото на овчаря, зеленото езеро и старата солна мина са само част от забележителностите на курорта. Старата солна мина, която е преобразувана в санаториум, се намира на 210 метра дълбочина (пътят надолу с асансьора е 208 метра дълъг и трае близо 3 минути, но поради пропадане на асансьора, слизането става с микробуси на групички от по 20-тина човека. ). Тя се използва за лечение на белодробни заболявания в солен микроклимат, къпането в студените води на езерото с висока концентрация на сол, помагат за лекуването на много заболявания. Ето и снимките от солната мина в Сланик :

След като разгледахме мината се отправихме за нощувка в курортният град Синая. Градът се намира на територията на обширен природен парк, чиято растителност е под строгата закрила на румънските власти. Тук изсичането на дърветата е строго забранено, както и късането на всякакви алпийски растителни видове, сред които Планински божур и Еделвайс. Въздухът има изключително благоприятно въздействие върху човешкия организъм, а няколкото минерални извора в околностите привличат туристите с лековитата си вода. Тук можете да се наслаждавате на най-добрите условия за зимни спортове в цялата страна и на дълги преходи в дълбоките прохладни гори през лятото. Задължително си носете фотоапарат и камера, защото панорамата е впечатляваща. Трябва ви минутка почивка? Заведенията, под формата на кокетни планински вили ви очакват с топли и ароматни гозби.  Без значение каква е била целта на посещението ви, Синая ще ви накара да забравите всички предразсъдъци, които сте имали за северната ни съседка и да се впуснете в опознаване на красотите й. Защото наред с изключително благоприятните за практикуване на всякакви спортове природни условия, тук витае една много осезаема културно-историческа атмосфера. Тя ще ви обгърне още на прага на този неочаквано европеизиран и одухотворен румънски град и ще ви следва в спомените дълго време след като го напуснете. Курортният град Синая се намира на около 800 м. надморска височина в сърцето на Карпатите в Централна Южна Румъния. Административно попада в пределите на окръг Прахова в област Влахия. Отстои на около 120 км от румънската столица Букурещ, на около 50 км от Брашов, на около 10 км от историческата област Трансилвания и на около 520 км от българската столица София.
Първите официални документални сведения за Синая са от началото на XIII в., Благодарение на ключовото си местоположение (в долината, свързваща Южна Румъния с Трансилвания) тогавашното селище се ползва с голямо икономическо и политическо значение. Все пак, като град Синая възниква доста по-късно, около създадения в края на XVII в. манастир Синая и така получава името си. Идеята за манастира хрумва на принц Михаил Кантакузин след поклонническото му пътешествие до всеизвестната планина Синай в Египет. Сградата била проектирана да служи едновременно като манастир и като укрепена крепост по пътя, свързващ Брашов и Букурещ, а първоначалният замисъл на благородника била в манастира да живеят 12 монаси – по подобие на 12-те Апостоли. Постепенно обаче тази цифра се увеличава. През 1735 – 1739 г. манастирът Синая бива завладян от турците, които при отстъплението си опожаряват местността и нанасят тежки поражения на Светата обител. Въпреки това районът бива възстановен и през 1850 г. около манастира вече се забелязва формиране на градска среда. През 1864 г. са построени болница и няколко минерални бани, а 5 години по-късно се появява и първият хотел. Така в писмените сведения от 1869 г. Синая вече се споменава като планински курорт.
Скоро след това красивият регион привлича вниманието на Краля на Румъния - Карол I от фамилия Хоенцолерн. През 1873 г. той построява в Синая замъка Пелеш като лятна резиденция на кралския род и по този начин, чак до Втората световна война, Синая се превръща в любимо лятно убежище за цялата румънска аристокрация. През 1948 г. манастирът Синая преминава в ръцете на епархията на Букурещ и няколко години по-късно бива напълно възстановен от румънския патриарх. Прокарани са канализация, електричество и газопроводи, а Великата църква на манастира се превръща в първата църква в Румъния, използваща електричество. Днес Синая е един от най-популярните румънски курорти, подходящи както за летен, така и за зимен туризъм.  Замъкът „Пелеш“ - построен през 1883 г. в германски ренесансов стил, с елементи от стиловете рококо, барок и мавритан, и кръстен на течащата наблизо река, днес той се смята за един от най-красивите и най-добре запазени замъци в Европа. И това не е случайно – издигайки го, Карол I искал да наложи родната си баварска култура в румънската действителност. Интериорът и екстериорът са богато украсени с дърворезби и сцени от опери на Вагнер, съхранени са скулптури, живопис, мебели, оръжия и доспехи, златни и сребърни изделия, изделия от слонова кост, книги, гоблени, килими и книги, събирани от цяла Източна и Централна Европа. На входа ви очаква статуята на самия Карол I, а в градините – още статуи, фонтани и декоративни елементи. Ето какво видяхме в и около замъка Пелеш :

Замъка Пелеш отвън :

Опашката за влизане в замъка беше умопомрачителна. Имаше дори леки сблъсъци и припаднали хора. Беше някаква драма, но с децата на рамене и право напред с доста нахалство и бутане се добрахме до вътрешността на замъка където беше фрашкано с хора :

Някои не издържаха на повече от двучасовото чакане и заспаха :

Замъкът „Пелишор“ - намира се недалеч от замъка „Пелеш“, тъй като са част от един и същ комплекс. „Пелишор“ е построен на прага на XX в. като резиденция за наследника на Карол I (негов племеник) – Крал Фердинанд и съпругата му Кралица Мери. В стил Арт Нуво, с интериор по австрийски модел, но с византийски и келтски елементи – личният стил на кралицата, която взимала активно участие в обзавеждането. От 2006 г. замъкът принадлежи на наследниците на кралската фамилия, които отказват да го продадат на държавата, за да продължи да изпълнява функциите си на музей – както се случи със замъкът „Пелеш“ и каквато е била първоначалната уговорка. Въпреки това е отворен за посещения.

И така времето напредна, а трябваше да скокнем и до Бран, да разгледаме замъка и да пропътуваме разстоянието до Сибиу където бе следващата ни нощувка. Замъкът Бран  известен с граф Дракула – тираничния вампир, който живял в него, се издига  величествено на висок хълм до град Бран, между румънските провинции Трансилвания и Влашко. Едноименният герой на Брам Стокър донася голяма известност на реалната личност принц Влад Тепес. Замъкът е построен през 1212г. от рицарите на тевтонския орден. Повечето хора вярват, че граф Дракула е живял там поради факта, че замъка има много подземия и тайни коридори, където един вампир лесно може да се скрие там. Всъщност принц Влад Тепес не е живял там, а само е използвал тъмниците на двореца, по времето на османската обсада на Трансилвания. Славата му като граф Дракула идва и от факта, че е бил наистина жесток с всички опитали да застрашат царуването му. Днес замъкът е превърнат в музей, в който може да се видят всякакви експонати, свързани с румънската култура. Цялото това наследство е останало от румънската кралица Мария.  През 1920 г. жителите на Брашов, чиито предци издигнали замъка, го подарили на румънската кралица Мария. Замъкът скоро се превърнал в нейната любима резиденция и днес посетителите могат да видят артефакти главно от нейно време, включително и традиционни мебели и гоблени, събирани лично от нея. По стените му има богата колекция от румънски и чуждестранни произведения на изкуството от 14 – 19 век.
През 1948 година, когато Румъния е под комунистически режим, правителството конфискува замъка от нейната наследница и дъщеря - принцеса Илеана и депортира цялото кралско семейство. През 2006 г. румънското правителство реституира имота и го връща на сина и единствения наследника на принцеса Илеана - Доминик от Австрия, принц на Тоскана, известен като Доминик фон Хабсбург, архитект в щата Ню Йорк. По настоящем Замъкът Бран е музей. В него гостите могат да видят предмети на изкуството и мебели, събрани от румънската кралица Мария. В подножието на хълма, преди да се изкачите до Бран, има малък музеен комплекс, представящ традиционния румънски селски бит и къщи. Замъкът на Дракула примамва гости от цял свят, искащи да усетят магнетизма на това място и да участват в легендата за граф Дракула. Вижте и самият замък :

Поглед към Бран от замъка :

Така стана 19.00 часа и трябваше да тръгнем към Сибиу, защато ни чакаха около 2 часа път. Пристигнахме късно вечерта в хотела, настанихме се, обърнахме по една бира и по леглата, защото следващият ден имахме обиколка на Сибиу.На следващият ден станахме в 8.00 часа, багажа в колата, от там на паркинг в центъра, взехме по един сандвич от веригата “Subway” и поехме бодро из уличките на Сибиу. Ако не познавате добре историята на днешния румънски град Сибиу, сигурно също като мен бихте се зачудили, защо е бил предпочетен за Културна столица на Стария континент през 2007 година. Може би, малко позакъсняли с географските си прозрения, но току що пристигнали, вече установяваме, че за да се открие късче от духа на Средновековна Европа, не е нужно да бъдат изминати хиляди километри. Достатъчно е да попаднете в Сибиу, Трансилвания… Нещо като другата Румъния или иначе казано: пълната нейна противоположност. Независимо, че годините на управление на Чаушеску - презирал и ненавиждал този град, са оставили своя белег, когато попаднете в историческия център – присъствието ви внезапно ще се слее с едно отдавна отминало време, с една друга епоха. Изведнъж ще се пренесете в атмосферата на Саксонска Трансилвания. Погледът ви веднага ще открие очевидната истина – Сибиу е чист и подреден град. Не само защото до преди няколко години е бил закичен с  определението Културна столица на Европа. Редът, чистотата, дори отношението на бившия румънски диктатор си имат своята конкретна историческа обусловеност. Сибиу е основан от германски заселници през 1190 г. под името Хермансдорф. За него се споменава за пръв път в документ от 1191 г., пазен днес във Ватикана. По-късно, през 1366 г. получава наименованието Херманщадт /Hermannstadt/, което носи до 1919 г., когато Трансилвания попада в пределите на румънската държава и официалното име на града става Сибиу. И сега, тук продължават да живеят потомци на първите саксонски заселници, а езикът, на който общуват е немският. Ако пристъпите прага на евангелистката църква на старинния площад Хует по време на неделната утринна молитва и чуете възрастни дами - празнично облечени, дружелюбно да се поздравяват “Morgen!” … Morgen!”, не се учудвайте! За Сибиу немският език е като втори официален след румънския и значително по-уважаван пред английския език. Тук, не само разговорите, а и рекламните надписи и табели на немски език са нещо обичайно.
Из уличките на Сибиу :

Големият площад в Сибиу :

Поглед към кулата на съвета :

Високите крепостни стени, които първи ще ви посрещнат в старата част, първоначално са били най-сигурната защитна преграда срещу нападения над т.н. Горен град, възникнал около Големия площад. Тук ще ви впечатлят средновековни сгради, строени в периода 15 – 17 век - добре запазени и отлично реставрирани, безупречно подредени къщи със задни дворове, както и няколкото средновековни кули – на съвета, на грънчарите, на дърводелците, на аркебузирите. Значителна част от вниманието ви заслужава забележителна барокова сграда, изпълнявала роля на резиденция на губернатора на Трансилвания – Самуел фон Брукентал. Поредица от старинни тесни улички и тунели ще ви отведат от Големия към Малкия площад и т.н. Долен град. Малкият площад – създаден през периода 15 -16 век, е бил преустрояван няколко пъти. Той е и най-живописният! Точно тук ще можете да преминете по първия железен мост, построен в Румъния през 1859 година, известен като Мостът на лъжците.

Евангилистка църква “Сибиу”:

Поглед от кулата на църквата :

Но Сибиу държи първенство и в още куп неща: тук се появява първата в страната аптека, превърната днес във фармацевтичен музей, първото училище, първата болница, първият театър, първият зоопарк, тук е отпечатана и първата книга на румънски език. Към Сибиу или Херманщадт – име, което продължава да се използва и до днес, може да ви отведе още една причина. Тук е най-големият музеен комплекс в Европа под открито небе – музей “Астра”. Площ от 96 хектара и колекция от 340 запазени стари къщи, пренесени от различни краища на Румъния. Почти като нашия “Етър”, но в значително по-големи размери.

Всъщност, за да се подсетите сами да изберете Сибиу като туристическа посока, може би е достатъчно да знаете, че това е първият източноевропейски град, удостоен с честта да бъде културна столица на Европа. Вероятно с казаното до тук не изчерпвам докрай всички причини, заради които Сибиу заслужава вашето внимание. Останалите, обаче ви пожелавам да откриете сами, когато дойдете тук! След сериозно обикаляне на Сибиу, вече капнали, се качихме на колата и потеглихме към следващата спирка от нашето пътешествие, а именно град Сигишоара, където щяхме и да нощуваме. Престигнахме късно и единственото нещо което искахме да направим е да си вземем по един душ и да се опънем по леглата, за да посъберем сили за следващият ден, когато отново имахме сериозна обиколка. Когато пристигнахме в Сигишоара по тъмно видяхме ето това :

Всичко останало остана за следващият ден . Сигишора е град и община в областта Муреш, Румъния. Градът е разположен в историческия регион Трансилвания, и през него минава река Търнава Маре. Населението му е около 32 000 жители. Сигишоара е известна туристическа дестинация и определено има какво да се види и научи за това място. Символът на града е часовникова кула – построена през 1556г. с височина 64м. Днес в кулата се помещава исторически музей. Други забележителности там са бюста на Влад Цепеш, по – известен като граф Дракула, който се намира в близост до мястото, където е роден. Също и покритото стълбище, което представлява каменни стълби с дървен покрив, водещи до църквата на хълма и гробище. Тази църква е построена върху римска крепост, а в нея можете да видите изключителни фрески. Интерес представлява и музея за оръжия, намиращ се в съседство с родното място на граф Дракула. Той не е голям, но в него има много впечатляваща селекция от средновековни оръжия като мечове, стрели и др. Въпреки малкия си размер, Сигишоара се откроява като един от най-красивите, най-добре запазените и все още обитавани средновековни градове в Европа. Града е основан през 12 век от немски занаятчии и търговци, по известни като трансилвански санксонци, които са били поканени от краля на Унгария да развиват икономиката и да защитават границите на царството му. Векове наред Сигишоара е играел важна стратегическа и търговска роля в покрайнините на Централна Европа, като се превръща в един от най-важните градове на Трансилвания, посещаван от занаятчии от цялата Свещената Римска империя.  Освен с красивата си старинна архитектура и средновековен дух, Сигишоара е привлекателна туристическа дестинация и по друга причина - това е родния град на Влад Цепеш, увековечен от Брам Стокър в романа си като граф Дракула. Той е роден тук през 1431 година и е важен елемент в живота на тази част на  Румъния. Поемайки властта той се превръща в изключително коварен и свиреп владетел, който е обичал да нанизва на кол живи хората, дръзнали по някакъв начин да застрашат трона му. Днес неговата къща е основната туристическа атракция на града. Старата част на Сигишоара, която е наистина изключително красива и е част от световното културно наследство на ЮНЕСКО, също представлява голям интерес за туристите. Построената през 1360 година Цитадела, имаща за цел да защитава главния мост в средновековното царство, е все още действаща и в нея може да се влезе през високата 64 метра забележителна Часовникова кула. Града е имал общо 14 такива кули, но през времето са оцелели едва девет. Дървеният часовник на върха на Цитаделата е поставен през 1604 г. До двата големи циферблата са измайсторени две лилави фигури – войн и ангел, носещ две свещи, които се задвижват от часовниковия механизъм. В нея често се прожектират филми, свързани със събития от живота на Влад Цепеш. Всички кули в Сигишоара са издигнати в периода 14 и 16 в и са свързани с различните занаятчийски гилдии. Уличките на запазилия старинно средновековно излъчване град, са в по-голямата си част тесни и калдъръмени и разходката из тях е като пътешествие във времето - единствено туристите, облечени в съвременни дрехи и въоръжени с фотоапарати напомням за 21-ви век. По тях може да се видят различни занаятчийски дюкяни, както и красиви къщи боядисани в жълто, охра, зелено и розово.
За да запази живи старите традиции, всяко лято, в продължение на три дни, града е домакин на Фестивал на средновековните изкуства, по време на който участниците се обличат като рицари и дами и представят средновековни етюди, а музиканти озвучават града с мелодии от този период. В панаира участват много кукловоди, жонгльори и танцьори. Провеждат се и шествия и състезания по фехтовка.
Местните ресторанти също не остават безучастни към празненствата и сервитьорките в тях са облечени в старовремски носии. В тях се предлагат традиционните кебап и качамак, както и местни специалитети, като например "сармале", или зелеви сарми, и "мичи", местно ястие от мляно свинско месо, обикновено приготвено на скара и сервирано с хляб и горчица. Ето и всичко казано до тук в снимки :

Така, заредени с положителни емоции, напълнили стомасите, казахме сбогом на Сигишоара и се отправихме към Брашов - следващата спирка от нашето пътуване. Сгушен в полите на южните Карпати и блестящ с готическа, барокова и възрожденска архитектура, както и изобилие от исторически забележителности, Брашов, е едно от най-посещаваните места в Румъния. Административния център на едноименния окръг е на около 160 км от столицата Букурещ, а пътя до там е невероятна смесица от добра инфраструктура и спиращи дъха гледки. Първите писмени документи, в които се споменава града, са от 1235 година. Разположен на кръстовището на търговски пътища, свързващи Османската империя и Западна Европа, Брашов бързо се развивал в икономическо отношение и много скоро се превърнал в богат и процъвтяващ район. От 1950 до 1960 г., по време на част от комунистическия период в Румъния, градът носи името на съветския лидер Йосиф Сталин. С централното си местоположение, Брашов е идеална отправна точка за проучване на северната ни съседка. Разстоянията до няколко туристически дестинации като черноморските курорти, манастирите в Северна Молдавия и дървените църкви в Марамуреш са сходни. Също така града е най-големия в района на планинските курорти. Старата част на Брашов е много добре съхранена и към нея се открива невероятна панорамна гледка от планината Тампа, до която води кабинков лифт. Много от защитните бастиони на града са добре поддържани и съхранени и свидетелстват за постоянната заплаха от вражеско нахлуване, която някога е битувала в Брашов. Една от най-емблематичните забележителности в града е Черната църква (Biserica Neagra) – най-голямата готическа църква в Румъния. Сградата датира от 1477 г., когато заменя по-стара църква от 1385 г., а името и идва от почернените от големия пожар през 1689 година стени. Дължината и е 89 метра и е висока 38 метра. Върху единствената камбанария се намира камбана с тегло шест тона, която е най-тежката камбана в Румъния. В църквата има орган с 4000 тръби, който е създаден през 1839 година, както и голяма колекции от средновековни килими. На старинния главен площад (Piata Sfatului) се извисява Старото кметство - сега исторически музей на Брашов. Първоначално сградата е била наблюдателна кула, но с разрастването на града е превърната в административна. Реконструирана е през 1420 г и оттогава важните решения за съдбините на Брашов са се взимали тук. Брашов е дом и на най-тясната улица в Румъния - The Rope (Strada Sforii), чиято ширина варира между 111 и 135 см., а дължината и е 83 метра. В непосредствена близост до Брашов се намира и най-известният румънски зимен ски курорт – Пойана Брашов.

Замък по пътя за Брашов :

Пристигнахме около 18.00 часа в Брашов, настанихме се в къщата която бях резервирал от София и се пуснахме до центъра за вечеря. Спряхме колата точно до централният парк, който е едно прекрасно място изградено скоро с пари от Европа:

След като разгледахме парка и децата си поиграха на прекрасната детска площадка се отправихме към пешеходните улички на Брашов :

Повечето кафенета бяха с чадъри с надпис “Брашов- може би най-хубавият град в Света”. Смел лозунг, бих казал.

Няколко завоя по уличките на града ни доведоха до старинния главен площад, където ни посрещна Старото кметство - сега исторически музей на Брашов:

В дъното на площада, се намира може би най-известната забележителност на града – Черната църква.

Черната църква :

Централният вход и часовниковата кула :

Старото кметството, днещен исторически музей. Първоначално сградата е била наблюдателна кула, но с разрастването на града е превърната в кметство. Реконструирана е през 1420 г и оттогава важните решения за съдбините на Брашов са се взимали тук :

Съдебната палата :

Около градските стени :

Нагоре по стълбите към бялата кула :

И снимка от бялата кула :

Бялата кула :

Брашов и черната църква :

Най – тясната улица :

Нагоре към планината Тампа и лифта :

Страхотни гледки към Брашов от планината Тампа :

Е има и заспали, но се поумориха и няма как :

Но пък като се събудят са в целият си блясък :

И два кадъра от Пойана Брашов :

Така стана 15.00 часа и трябваше да потеглим отново към България и по – точно към Русе където щяхме отново да нощуваме. Като цяло мога да кажа, че Румъния от Букурещ нагоре си е една европейска държава и в определени показатели са доста по – напред от нас, но ... Като цени мога да кажа, че нещата са като в България или малко по – скъпо. Като цяло за 6 дни в северната ни съседка 1200 - 1300 лв за четиричленно семейство могат да ви стигнат напълно. Целият трип ни коства около 1700 км и 120 литра нафта. Аз мога да обобщя, че съм много доволен от видяното в Румъния и че въобще не очаквах да е толкова хубаво. Представях си, че е доста голяма мизерия и цигания, но съм бъркал. Надявам се, че ви е било интересно да прочетете този пътепис.