Пътепис за Сейшелските острови
Магията на един тропически рай
Макар да е само 5 км на 2 км о.Ла Диг предлага чудесно разнообразие от уникални плажове и красиви разходки сред джунглата и покрай крайбрежието. Особеното на Ла Диг е, че основния транспорт на туристите на острова са колелета. С тяхна помощ, може да се обиколи целия остров, без абсолятно никакъв проблем. Така направихме и ние. Тази свобода на придвижване я оценихме особено, след ползването на обществения транспорт на Праслин. А колелета могат да се наемат почти навсякъде – ако сте за ден, направете го директно на пристанището (10 евро на ден на колело). Ако оставате за няколко дни, най-добре наемете колелетата директно от хотела, понеже обикновено правят отстъпка (около 7-8 ерво на ден на колело). Има също така и много електрически голф колички, а колите с двигатели с вътрешно горене се броят на пръстите на едната ръка.
Веднага щом ви видят местните на пристанището започват да ви предлагат или колело или нощувка. Ние обяснихме, че имаме запазени нощувки в хотел и че ще отидем до него пеша, защото е съвсем близо, та ни оставиха на мира. Хотелчето ни се оказа, не чак толкова близко, но може би ни се стори така заради жегата и раниците върху гърбовете ни. Но за 10 - 15 минути спокойно ходене се добрахме до него. Собственичката беше много гостоприемна и ни настани в отворения ресторант като ни направи по един фреш за добре дошли.
Седна при нас и започна да ни обяснява за правилата на хотела. Каза ,че можем да наемем колелета от хотела, както и направихме, колкото и да бяха раздрънкани, заплатихме си за интернет, защото не бе включен в цената, колкото и странно да е това в 21 век, и преминахме към изпълнение на план програмата по картата на острова, която ни даде собственичката.
Всички колелета са оборудвани с по една пластмасова кошница, което е удобно, защото можеш да си метнеш раница или някакъв багаж ако си носиш такъв. Стартирахме нашата обиколка точно в 10.30 часа, което беше добре, защото целият ден беше пред нас. За този ден бяхме запланували три от топ плажовете на острова : Grand Anse, Petite Anse и Anse Cocos. На острова няма как да се объркаш, просто защото има точно две улици, око въобще мога да се изразя така. Навсякъде имаше интересни паркинги за колелета.
Тук там из острова докато се придвижвахме по улиците се натъкнахме на интересни животински видове с различни размери.
Когато пристигнахме до първият от трите плажа - Grand Anse се натъкнахме на паркинг за колелета, който представляваше стотици колелета нахвърляни едно върху друго. Как се оправят после тия хора си нямам идея. Нашите ги оставихме малко по - встрани, за да нямаме драма с намирането им в края на деня. Заключихме ги с верига за колелета и бързахме да зърнем това, което бяхме гледали само по картинки.
Много живописен плаж в южната част на остров Ла Диг (La Digue) с огромни вълни, бял пясък, заобиколен от гранитни скали. Този плаж не е много подходящ за плуване поради силни вълни и подводни течения. Друг недостатък на плажа, ако мога така да кажа, е че няма абсолютно никаква сянка, няма чадъри или нещо подобно. Това е неприятно, защото не можеш да седиш дълго под жешкото слънце. Но все пак колкото и малко да останеш на този плаж, всяка минутка време прекарано тук си заслужава на 100%. Уверете се сами в това което казвам :
След като се изкъпахме в бурното море и се поизпекохме на силното слънце решихме да продължим нататък в програмата и да се прехвърлим на следващият плаж - Petite Anse. Трите плажа за които ви писах по - горе, че ще посетим са свързани един с друг чрез пътека през джунглата, но ние избрахме да достигнем до втория плаж през огромните гранитни скали и това не беше добра идея, но все пак ги преодоляхме.
Petite Anse e малко е по-малък от Grand Anse и заради своята отдалеченост от пътя – още по-малко посетен. И тук става предимно за сърф и лежене край плажа. Водата е бурна и има подводни течения, заради които не бива да се плува навътре. Ако искате да прекарате уединено край плажа – това може да е идеалното място. В този ден обаче, специално за нас тук морето беше спокойно и идеално за влизане във водата. Видяхме един малък щанд , на който се правят фрешове, и се предлагат студени напитки, но го подминахме. Също така трябва да се знае, че тук няма много сянка, както и на Grand Anse но за няколко човека винаги ще се намери една скала или клон, под които да се скриете от слънцето. Имаше и няколко самоделно направени сянки "тип тента" от палмови листа. Еданта беше свободна и на момента се възползвахме от възможността да използваме сянката и се настанихме.
Не след дълго обаче при нас се появи "бармана" от щанда за коктейли и ни каза, че за да използваме сянката трябва да си поръчаме напитки от него. Слънцето беше толкова силно, че въобще не се замислих и му поръчах два фреша за 15 евро, само и само да можем да ползваме направената сянка.
След малко се появиха още туристи и се суетяха къде да се скрият на сянка, когато "барманчето" си заряза бара и веднага се отзова, започвайки да прави нова сянка, с цел да продаде няколко от неговите скъпички фрешове.
На плажа се появиха и няколко яхти, които да допринесат допълнителна екзотика на ситуацията.
Времето напредваше, а на нас ни оставаше посещение и на третия плаж.
Това място е магнит за фотографи, които без да се замислят “бъхтят” още 20-30 мин. от Petite Anse, за да заснемат няколко кадъра. Е-е, ние го направихме и без да имаме претенции за фотографи. А просто на хора, обичащи красивата природа. Върви се през пътечка през джунглата, която първоначално е равна и заобикаля Petite Anse (тръгва се зад щанда с плодове от средата на плажа). В последствие и тя изкачва един невисок хълм, преди да ви спусне до красивия плаж Anse Cocos. По време на отлив плажът е подходящ за къпане и плуване със спокойната си, кристална вода. Особено впечатляващи са оформените от водата скали в левия край на Anse Cocos.
Макар и малко отдалечен, плажът си заслужава да се посети, ако обичате разходките и спокойните, приказни места. Вземете със себе си малко вода и сандвичи и ще изкарате един чудесен ден сами на Anse Cocos. На плажа има и бар, където можете да си поръчате всевъзможни видове фрешове.
Така приключи и този ден. Отправихме се към близкия магазин за бира, взехме си храна за вкъщи от Take away ресторант и седнахме в хотела да вечеряме и да направим план за следващият ден.
Ден 6, остров Ла Диг (Сейшели) 17.02.2020 г
За този ден остана перлата на Сейшелите - плажа Anse Source D’Argent – един от най-фотогеничните плажове в света + L’Union Estate Park.
Преди това обаче трябваше да се насладим на закуската с екзотични плодове.
След закуска, преди да се отправимкъм плажа Аnse Source D’Argent, тръгнахме към северното крайбрежие и по точно към най - северната точка на острова (неговият нос), където е едно от най - добрите места за шнорхелинг тук. Тръгнахме в посока към пристанището. По пътя се разминахме колоездач, не с едно, а с цели три колелета - ХА ХА ХА. Тук това се оказа често срещано явление.
Гледката в близост до пристанището.
Ася отиде да плати входа за влизане в парка, след което ни сложиха по една гривна каквато слагат в хотелите All Inclusive.
В парка имаше множество ванилови плантации :
В началото на плажа има павилиони с шалове, чанти и други сувенири.
Плажът Anse Source D’Argent е просто прелестен. Това не е един плаж а поредица от заливчета с златист плясък, кристална вода и дебела сянка, предоставена от могъщи гранитни скали или палми. Водата е изключително спокойна и подходяща и за бебета. Тъмните, огромни, изваяни от водата гранитни формирования са може би това, което прави плажа толкова известен. Трудно е да се опише духа на това място, на нас просто не ни се искаше да си тръгваме.
На няколко места край плажа има щандове с плодове и фрешове, където любезни момчета ще ви предложат глътка освежаване. Ние си имахме своите любимци, които ни правеха вкусни сокове,а ние се бяхме излегнали непосредствено пред техния бар.
В следобедните часове нивото на водата се вдига и трябва да се внимава да не отнесе хавлията и други неща по плажа.
На вътре в морето има риф, който разбиваше вълните далеч от брега, и условията за шнорхелинг бяха чудесни. За това сложихме маските и веднага се метнахме във водата, където прекарахме около 2 часа без да излезнем, а какво успяхме да видим под водата само ние си знаем - трудно е да се опише.
И когато излезнахме, за да е пълен кефа, на плиткото сред хората си плуваха съвсем спокойно огромни дискуси (около 60 см диаметър). Точно такива, каквито преди време си отглеждахме в аквариума вкъщи, но с много по - малки размери разбира се. Е удоволствието бе наистина огромно.
В ранния следобяд направихме още един 2 часов шнорхелинг, след което запечатахме миговете на този приказен плаж в няколко фотоса :
И тъй като сме твърде упорити и настоявахме отново да пробвамме шнорхелинга по северното крайбрежие (там където бяхме сутринта), си тръгнахме от плажа Anse Source D’Argent следобяда и се отправихме отново към Anse Severe. Колелетата ни очакваха на паркинга, където ги бяхме оставили.
По пътя спряхме да щракнеме няколко интересни снимки :
Хеликоптерна площадка :
Хотелски комплекс с малки еднофамилки къщички :
Църква
Училището
Болницата
Полицията :
Пожарната :
За наше огромно съжаление вълните на плажа Anse Severe бяха още по - големи от тези сутринта и беше немислимо да влизаме в морето, така че шнорхелинга на това място оставихме за следващото ни посещение на Сейшелите :)
Решихме да се разходим с колелетата до края на крайморската алея (около 4 км), след което да сложим край на този изпълнен със задоволство и усмивки ден.
Ден 7, остров Махе (Сейшели) 18.02.2020 г
Седмият ден от нашето пътешествие отново започна много рано. Предният ден си бяхме взели билети за първият ферибот за остров Махе. Собственичката на хотела отказа да ни направи толкова ранна закуска (около 7 часа), така че сутринта си хванахме раниците и направо към пристанището гладни. В далечината видяхме, че е акостирал голям лайнер, но беше пуснал котва навътре в морето заради плитчините и извозваха туристите до остров Ла Диг с по - малки корабчета.
Зад нас е Ферибота Cat Cocos, а ние се натоварихме набързо тъй като нямаше много време до заминаването. На палубата до нас на съседната маса туристите си похапваха вкусни френски кроасани и на Ася й потекоха лигите. Не се сдържа да ги попита от къде са ги купили, а те казаха, че съвсем на близко до пристанището има пекарна. Втурна се, тичайки към пекарната, с риска да изпусне ферито, но храната преди всичко. ХА ХА ХА. Започнах да се притеснявам, защото екипажът на скоростния ферибот се приготвяше за отплаване, а Ася още я нямаше. В последния момент дотърча и се метна почти в движение. Но цялото усилие си заслужаваше. Беше купила много вкусна закуска.
Похапнали и доволни казахме "Чао" на остров Ла Диг и се отправихме към последната ни спирка.
Пред нас е остров Махе - основният остров на Сейшелите.
На пристанището ни посрещна огромен лайнер - Costa Mediterranea
Както казах вначалото на пътеписа, още при първото ни стъпване на остров Махе преди 7 дни, си запазихме кола направо от летището с уговорката колата да ни чака на пристанището, което е на около 10 км от летището. Така и беше. Видях човека още от палубата на ферибота, въпреки че нямаше табелка с моето име. Аз съм добър физиономист, а явно и той. Веднага се познахме и ни отведе до паркинга за оглед на колата. Подписахме договор и отбелязахме дребните забележки, които имаше. Интересното тук беше, че този договор всъщност представляваше и документите на колата за пред полиция, ако ни спреше такава. На пристанището имаше огромни опашки от хора за качване на ферибота.
За нас остров Махе (Mahe) бе последната спирка на нашата почивка на Сейшелите. Останахме там 3 дена и гледайки назад сега, този избор си заслужаваше. Махе е най-големия остров на Сейшелите с около 80.000 жители (85% от населението на страната). Островът е комбинация от страхотни плажове с бял пясък и кристално-чиста вода, красиви гранитни върхове, достигащи почти 1000 метра височина в непристъпна джунгла, съчетани с добре маркирани туристически пътеки. Това е и острова на който неминуемо ще кацнете (освен ако нямате частен самолет, хеликоптер или яхта).
Трябва да знаете, че почивка на Сейшелите е подходяща както както за двойки, така и за семейства с деца. За да опознаете острова ще ви трябват минимум 3-4 дена (в по-бързо темпо), докато един престой от порядъка на 5-6 дена ще ви позволи да видите повечето интересни места без да бързате. Ние ви предлагаме 7 неща, които непремнно да направите, ако сте на Махе :
Хазяйката бе симпатична и ние, разбира се, веднага я попитахме къде е най - добрият шнорхелинг. Тя каза, че мястото за това е залива и плажа Anse des Anglais. Хвърлихме багажа и дим да ни няма точно натам. Не е нужно да сте много добър плувец или дори гмуркач, за да може да разгледате цветния подводен свят на Сейшелските острови. На някои места рибките идват сами при вас да любопитстват, а ако им хвърлите малко хляб, ще видите страхотни битки, та дори и скоци над водата.
Водният свят е много разнообразен и затова си носете с вас маска и шнорхел. Обикновено ще отркиете рибките почти на всеки плаж в близост да камъни край сушата. Има обаче места, които са препоръчани, като Sunset beach, Marine park, Baie Lazare, Anse Major и Anse des Anglais. Освен пъстри малки и по-големи рибки, ще може да разгледате и различни по вид и цвят корали. За съжаление, както и на други места по света, и тук коралите измират и не е ясно още колко време ще може да имаме шанса да ги видим в естествена среда.
Разбира се, внимавайте с гмуркането и следете за предупредителни табели на плажа. Има места, които не са подходящи за тази цел през определени месеци от годината или когато идва прилив. Спазвайте мерките за сигурност.
Плажът Anse des Anglais се почистваше щателно от водорасли, които са излезнали от водата.
Хвърлихме хавлиите на пясъка, сложихме маските за шнорхелинг и веднага се метнахме във водата. Първо се насочихме в лявата част на плажа покрай камъните, наплезнахме доста навътре, но това което видяхме под водата не успя да ни впечатли. Нещата се обърнаха на 180 градуса, когато достигнахме до кръста, които се издигаше от една скала навътре в морето и обърнахме посоката. Насочихме се към средата на залива и там какво да видим ? Страхотни корали, и цели пасажи от риби. Разнообразието бе такова, че не можехме, а и не искахме да излизаме от водата. Цели 2 часа се наслаждавахме на подводния свят. На където и да се обърнеш виждаш някаква различна риба, която до сега не си си и представял. Едно наистина страхотно място за шнорхелинг, задължително за посещение на остров Махе.
Когато излезнахме от водата се чуваха писъци от хората на плажа. Те бяха продиктувани от факта, че имаше ниско прелитащи летящи лисици.
Първият ни ден на остров Махе бе към своя край, но ние ще го запомним завинаги благодарение на видяното под водата в залива Anse des Anglais. На залез слънце си тръгнахме, като по пътя спряхме в един супермаркет, за да си напазаруваме продукти и вино. Когато се прибрахме в къщата си направихме паста, сипахме си по чаша бяло вино и седнахме на терасата, като си припомняхме моменти от деня.
Ден 8, остров Махе (Сейшели) 19.02.2020 г
Денят на моя рожден ден. Закусихме, направихме си сандвичи за през деня,тъй като щяха да са ни необходими и потеглихме. Насочихме са към плажа Anse Major.
Разходките из диви места за мен са неизменна част от всяко едно пътешествие, та било то и на такова с божествени плажове. А такива, за наш късмет, имаше много на всеки един от Сейшелските острови. На Махе,тази сутрин, успяхме да се разходим до красивия плаж Anse Major, намиращ се на запад от плажа Beau Vallon. Доизходната точка стигнахме с колата, след което следваше 45 мин преход (бързо ходене) или около 1 час и малко (нормално ходене) до плажа по маркирана с жълто пътека. Важно е да отбележа, че началната точка на пътеката е от последната спирка на автобуса, където има изграден паркинг. Но ако оставите колата там разстоянието е доста повече от това, което написах по-горе. Ние продължихме по пътя до момента, където става толкова тясно колкото е една кола. Имаше няколко уширения на пътя и в едно от тях оставихме нашата - почти до самото истинско начало на пътеката.
По време на разходката се откриват пракрасни гледки към океана на фона на черни гранитни скали и отровно зелена джунгла. А плажът Anse Major е просто приказен.
А ето го и плажът Anse Major :
След като притъпихме глада, се излегнахме на плажа Beau Vallon.Това, може би, е най-известният и най-посетеният плаж на Махе. Намира се в северната част на острова на около 7-8 км от столицата Виктория. За разлика от повечето плажове на Сейшелите, тук неминуемо ще намерите много местенца за хапване на креолска храна, пийване на екзотични коктейли или оферти за разходка с лодки до съседните острови. Почивка на Махе не би била пълноценна без посещение на Beau Vallon.
Плажната ивица е дълга почти 2 км и широка около 30 м. Към брега, палми и други дървета предлагат прекрасна естествена сянка от жаркото слънце. Водата бе една от най-топлите, в които се къпахме по време на нашата почивка. Плажът е подходящ и за малки деца, поради факта, че става постепенно дълбоко и липсват опасни течения. За кратко се съраха облаци, излезна вятър и си казах, че ще ни изтупа типичната тропическа буря, но ни се размина, както и друг път и отново изгря жешкото слънце. Залезът от Beau Vallon също е прекрасен.
Всяка сряда от 17ч. на плажа на Beau Vallon се прави пазар, от където може да си купите сувенири, да хапнете местна креолска храна или да изпиете коктеил с домашно направен ром. Точно този ден (19 февруари) за наш късмет бе сряда и ние се възползвахме от всички тези възможности. Пробвахме какво ли не - от салата от манго през чипс от банани до сейшелски десерти.
Почивка тук не би била пълноценна, ако не сте опитали от местните специалитети. Дори и да не си падате по къри, ориз и риба, трябва да го направите. Ние събрахме доста впечатления от креолската кухня, та дори гледахме да хапваме от местата, където го правят местните. На пазара в Beau Vallon, ще имате възможност да хапнете току що хваната и изпечена на грил риба (риба тон, jobfish, red snapper и много други), скариди и октоподи. Те обикновено се сервират в комбинация със сос от къри и ориз или нуделс. Има, разбира се и вегетариански варианти или такива с месо (пилешко и свинско).
Ето го целия Eden Island и от птичи поглед :
Ден 10, Из летищата на Сейшелите, Дубай и Турция 21.02.2020 г
Полетът ни беше в 8.40 местно време, така че се бяхме разбрали да върнем колата около 6.30 часа. Човекът я огледа за щети и след като не откри нищо, се сбогувахме и се отправихме към терминала за международни полети, от където щяхме да се отправим към Дубай с Fly Emirates.
Приятели, поредното ни пътешествие е вече факт и в следващите редове ще ви направя съпричастни и вас с всичко това, на което станахме свидетели ние. Тази година вятърът ни отвя отново към Източна Африка и отново всичко се случи много спонтанно и ненадейно. Просто една вечер (през месец октомври 2019 год) попаднах на много изгодни самолетни билети до Сейшелите и предложих на съпругата ми Ася да отскочим до тези приказни острови за 10-на дни. Не срещнах, разбира се, никакво възражение от нейна страна и веднага закупихме два самолетни билета, след което започнахме да рисуваме програмата. Преди да купя билетите, все пак се обадих на мой приятел, който работи в Катарските авиолинии да ми потвърди, че наистина си заслужават. Той каза, че са много изгодни, но го притесни изключително малкия престой между отделните прекачвания, а на нас пък точно това ни допадна, тъй като полетите бяха общо 4 на отиване, 3 на връщане и при такова дълго пътуване големите престои по летищата са много мъчителни и изморителни. Та бъдещата ни екзотична почивка беше за датите 12.02.2020 - 21.02.2020 год. И за поредна година щях да посрещна рождения си ден на страхотно място с любимия човек (взе да става нещо като традиция :)) Последва обстойно запознаване с основните острови от групата на Сейшелите, както и с възможностите и вариантите за нощувки, начин на предвижване, изхранване, забележителности и всичко което трябваше да се види. Към края на 2019 година всичко вече беше подготвено в детайли и оставаше да дочакаме деня на заминаването. Както и друг път ни се е случвало, така и сега стана - преди заминаване някое от трите ни деца се разболява, за да се повиши напрежението у нас допълнително. До последния момент не бяхме сигурни дали да тръгнем, тъй като най - малкият ни син (2 години към този момент) бе болен и никак не бе добре. Но все пак състоянието му започна да се подобрява и решихме да заминем с леко свити сърца. Така на 12 февруари, грабнахме двете туристически раници, с които щяхме да пътуваме само като ръчен багаж (поради малките престои между полетите) и се отправихме към аерогара София за първият от 4-те ни полета, който бе в 16.30 часа по направлението София - Истанбул.
Ден 1, Из летищата на Турция, Дубай и Сейшелите 12.02.2020 г
Този път изневерихме на любимия ни авиопревозвач (Qatar Airways) и се доверихме за първи полет на Turkish Airlines. Най - голямото ни притеснение този път бе не в това, че имахме 4 полета (имали сме доста повече при предишни пътувания), а в това някой от полетите да не закъснее и да стане проблем за следващите. Слава богу, първият полет мина добре и навреме кацнахме на новото летище в Истанбул, което е и едно от най - големите в света към момента. Имахме 1 час и 40 минути престой, за което време успяхме да се придвижим между гейтовете, да се чекираме за следващия полет, та дори ни остана малко време и да хапнем по един сандвич. Разглеждането на летището оставихме за навръщане.
Летището наистина е впечатляващо. От кацането на пистата до придвижването до ръкава ни отне около 30 минути рулиране по писти и кръгови движения. За първи път видях кръгови движения за самолетите на летище.
2-рият ни полет бе за 20.05 часа с Fly Emirates - не по - лош превозвач от Qatar Airways по трасето Истанбул - Дубай. Вечерната гледката над Босфора беше много красива.
И този полет мина съвсем нормално, с изключение на това, че почти целият самолет се напълни с китайци с маски на лицето, а точно по това време популярният вирус COVID-19 бе в разгара си в Китай. Продължителността на полета бе 5 часа. На международното летище в Дубай ни очакваха служители с табела - "Seychelles" още на слизане от самолета и ни качиха на отделен автобус, за да ни прекарат през бърз коридор до гейта за следващия полет, тъй като тук престоят беше още по - малък - само 40 минути.
На летището имахме време точно колкото да отидем до тоалетната, където да се поосвежим. В тоалетната имаше специална стая за миене на крака - ха ха ха
Ден 2, остров Махе, остров Праслин (Сейшели) 13.02.2020 г
3-тият полет бе в 2.35 часа местно време отонво с Fly Emirates по направлението Дубай - о.Махе (основен и най - голям остров от групата на Сейшелите). Тук е и столицата на Сейшелите - град Виктория, където щяхме да кацнем. Продължителността на полета е около 4.30 часа. На 13 февруари сутринта точно в 7.10 часа местно време кацнахме на Сейшелска земя.
Република Сейшели е островна държава, разположена на 155 острова в Индийския океан, отстояща на около 1500 km източно от континента Африка, североизточно от Мадагаскар. Други близкостоящи острови до Сейшелите са: Мавриций и Реюнион на юг, Коморските острови и Мейота на югозапад и Сувадивската група на Малдивските острови на североизток. Сейшели имат най-малкото население от суверенните страни в Африка. Трите най - големи и посещавани острова от всичките 155 са о.Махе, о. Праслин и о. Ла Диг. Точно тези три бяха обект и на нашия трип, като ние започнахме от о. Махе, веднага отлетяхме към о.Праслин, оттам се прехвърлихме на о.Ла Диг и завършихме екзотичната ни почивка отново с о. Махе.
Поради липса на достатъчно площ пистата във Виктория (о.Махе) започва непосредствено от океана.
Точно както и при посещението ни на о. Бали, така и тук като си показахме носовете от самолета и като ни лъхна една влага и темперетура от около 30 градуса, веднага ни се прииска да захвърлим зимните дрехи и да ги заменим с летни. Но първо трябваше да минем през контрола на летището и след това щяхме да сторим и това.
На летището имаше здравен контрол, попълваха се декларации за здравословното състояние на всеки пътник и се заснемаше съответно с камера.
Бях проучил, че нещата на летището във Виктория (о. Махе) не се случват много бързо и поради тази причина тук бях оставил умишлен престой от 3 часа до 4-тият ни полет. За около 1 час успяхме да минем през летищния контрол и се озовахме в предверието на летището. Там малко ошеметени от 3-те полета, се поогледахме наляво, надясно и се насочихме към гишетата за коли под наем, за да си запазим кола при повторното ни връщане на о.Махе. Предварително знаех, че цените на колите под наем са около 40 евро на ден, но при голям пазарлък може да се свали и до 35 евро. На първото гише служителят ни поиска 45 евро и нямаше никакъв коментар, което ни накара да проверим на още едно гише, и там си стиснахме ръцете на 40 евро на ден. Разменихме си телефоните със служителя и се разбрахме да ни чака на определената дата, на която щяхме да се върнем с колата на пристанището, тъй като щяхме да пристигнем на о. Махе от о. Ла Диг с ферибот. Уговорихме се да ни достави колата на пристанището, а да я върнем на летището без допълнителна такса, като се има предвид, че двете са на разстояние от около 12 км едно от друго и това ни удоволетвори напълно. А бе, въобще човекът ни се стори много симпатичен и надежден. След като отметнахме и тази задача се отправихме към терминала за вътрешни полети, който е залепен до този за международни полети и се опитахме да се качим на по - ранен самолет за о. Праслин, но ни отговориха, че всички са пълни. Въпреки че самолетите между о. Махе и о. Праслин са на всеки 20 минути, нямаше свободни места тъй като те са тип "аграрни" за по 10-12 човека. Полетите се извършват с местната компания Air Seychelles. Нямахме избор и трябваше да си дочакаме нашият полет. Минахме през тоалетните, където се разсъблякохме и сложихме лятната екипировка, присъща за тези географски ширини. От там се разположихме уютно в близкото кафене и си взехме по едно кафе и закуски.
Ето я и гледката от кафенето на летището :
Времето се изниза неусетно и точно, когато си погледнах часовника и видях, че имаме още 30 минути, по уредбата ни извикаха веднага да се отпавиме към гейта, тъй като самолетът ще излита. До сега никога не ни бяха викали така, но винаги си има първи път. ХА ХА ХА. Много се учудих, защото въобще не беше часът, за който бяха нашите билети, но.... така и не разбрах какво стана. Станахме и побегнахме към терминала, минахме секюрити проверката, минахме скенерите и направо през малката чакалня към пистата, за да се качим в това нещо наречено самолет.
Нашите места бяха на първи ред и за първи път се возих в самолет седнал почти в пилотската кабина. Беше много интересно да наблюдавам действията на пилотите при излитане и кацане.
Шум. Много шум вдигат тези малки самолети на земята и особено преди да излетят. След като наберат височина, става по-нормално. Нещата започват да придобиват екзотичен характер от момента, в който самолетът се отблъсне от земята и започне да катери нагоре. Самолетите са модел DHC-6 с капацитет около 10-15 човека. Предназначението им е за малки дистанции. Клаустрофобичното усещане е гарантирано. Климатик няма, има само духалки, а пилотите бяха с онези комбайнерски вентилаторчета. Тоалетна в самолета също нямаше, така че... страх-нестрах, стискаш до последната спирка.
След няколко минутки вече бяхме във въздуха, в самолетът не можеш да си чуеш приказката на човека до теб от шума на двигателите, но тръпката беше голяма, а гледките които се откриха.... бяха просто УАУ.
Излитането вдигна адреналина на макс. А черешката на тортата беше уникалната райска гледка отвисоко, с която ни дариха сейшелските острови. Планина, покрита с тропическа гора, свършваща в златисти плажове, тюркоазено-синя вода, коралови рифове и хубаво февруарско топло слънце. Цял ден мога да излитам и кацам.
След около 20 минути полет о. Праслин се виждаше на хоризонта и започнахме да снижаваме. Пистата за кацане беше точно пред нас, а гледка като тази пълни душата и пленява за цял живот. Искаше ни се самолетът да се движи още по-бавно, направо на забавен кадър, за да имаме повече време да се насладим на тези омайващи творби на майката природа.
В ляво на снимката се вижда сградата на летището в о. Праслин. Малко по - голяма от нашия хол, ХА ХА ХА
Кацането мина плавно. Стъпихме на земята и... УАУ!!! Имахме чувството, че пристигнахме на някой от островите от филма "Джурасик парк" и всеки момент от някъде ще изскочи я някой велосираптор, я някой птеродактил ще полети или пък не дай си боже тиранозавър рекс ще изреве. Фантазията беше подхранена с омайващи гледки и работеше на макс. Подобни чувства изпитахме преди години, когато кацнахме на летището на остров Бали. А когато подобни неща се случват изненадващо, моментите стават още по-безценни и запомнящи се за цял живот.
Летището на о. Праслин.
Минахме през напълно празното фоайе и излезнахме пред летището, където имаше няколко чакащи местни, които даваха коли под наем, както и няколко таксита.
Нашето хотелче беше на около 2 километра от летището и решихме да вземем разстоянието пеша, да се настаним, да се снабдим с максимално много и подробна информация за острова и тогава да вземем решение дали ще си взимаме кола под наем, дали ще се придвижваме с градският транспорт и въобще какво ще правим през следващите 3 дни, които бяха отредени на о. Праслин. Тръгнахме по посока хотела ни. Точно до пистата минава основния път и има светофар, който постоянно свети зелено, но само когато кацат самолетите светва червено.
За около 30 минутки нормално ходене се озовахме на отбивката за хотела ни, от където имахме още не повече от 10 мин.
Праслин е вторият по големина остров на Сейшелите, разположен на 44 км североизточно от Махе в Сомалийско море. Има население от около 7,533 души и се състои от два административни района: Baie Sainte Anne и Grand 'Anse. Основните селища са Baie Ste Anne, Anse Volbert и Grand 'Anse. Ние бяхме отседнали в последното от трите.
Сейшелите отначало са били ненаселени, така че жителите им са от имигрирали народности. Най - големите етнически групи са от френски, африкански, индийски и китайски произход. Повечето са от смесен произход, главно европейско - африкански, белите са предимно французи, а черните - източноафриканци.
Въпреки силната връзка с Великобритания (например в образованието, което следва британската система, и един от ВУЗ-овете е клон на Манчестърския университет, а също и в правото), журналисти и чужди наблюдатели отбелязват, че "културата си остава сродна с френската".Около 70% от популацията носи фамилии, които звучат френски, фамилиите на само около 20% звучат английски. Двете често се смесват : много жители имат английско първо име и френска фамилия, или обратното.
Официалните езици са английски, френски и сейшелски креолски.
Така, след няколко минутки пристигна автобусът и много бързо се качихме, защото шофьорите много, много не чакат по спирките. Билетчето е сравнително евтино - 7 сейшелски рупии или около 0,90 български стотинки. Часът беше станал около 13.00 местно време и нямахме време за губене. Отправихме се към плажа Anse Georgette. Той се намираше сравнително близко - на няколко спирки от нашия хотел. По пътя щракнах няколко фотоса, въпреки че ми беше изключително трудно, защото основната ти цел, когато се возиш в общественият транспорт на Сейшелите е да си запазиш живота. Шофьорите карат като полудели и ако не си седнал е твърде вероятно да паднеш и да пострадаш.
Това е плажът Grand Anse:
Крайпътно магазинче, каквито са всъщност всички на острова :
Предпоследната спирка на автобусите. Оттук е единият начин да достигнете до плажа Anse Georgette, но за целта трябва да ви допуснат да преминете през луксозния комплекс Lemuria. За да се случи това, трябва от хотела, където сте отседнали предния ден да направят резервация за посещение или да отидете направо пред вратите на комплекса и да се помолите да ви пуснат, с предлог, че отивате в ресторанта. Другият начин да достигнете до един от най - красивите плажове в света е да продължите с автобуса до последната му спирка, да изкачите хълма Mont Plaisir и от там след около 1 час преход през пътека със страхотни гледки да се доберете до заветния плаж. Ние предпочетохме вторият вариант и затова се качихме отново на автобуса.
В началото всичко изглеждаше страхотно - сянка, лек наклон и усмивки по лицата.
И точно когато започнахме да се проклинаме, че сме избрали да се катерим като кози в най - голямата жена в 14 часа на обяд, започнаха да се откриват гледка след гледка, което отново върна усмивките по лицата ни :
Пътеката бе добре обозначена, но жегата беше изтощаваща:
И когато вече бяхме капнали от дългите полети и скапващата жега, срещу нас изгря плажът Anse Georgette :
Просто нямахме търпение да се доберем до водата и да се насладим на плажа отблизо. Продължихме спускането без да спираме.
По плажа си се разхождаха безброй гущерчета и съвсем нахално и без да се притесняват от нищо и от никого си минаваха през хавлията ти, та някой и направо през теб.
След като се насладихме на плажа Anse Georgette, бе станало време да оставим това прекрасно място и да се отпарвим обратно към хотела ни, за да починем и да се заредим с енергия за следващия незабравим ден от нашата екзотична почивка. Наобратно решихме да се върнем през голф комлекса на хотел Constance Lemuria, тъй като от плажа към хотела нямаше кой да ни спре и да ни направи забележка.
Двата километра до главния вход на хотела се преминават през асфалтирани алеи на голф игрищата и разходката е много приятна и лека. Качихме се отново на автобуса и се отправихме към плажа Grand Anse, където останахме да видим прекрасния залез и чак след това се прибрахме в хотела. Някои от колоритните сейшелски автобуси са климатизирани, благодарение на вентилатори. ХА ХА ХА
Ден 3, остров Праслин (Сейшели) 14.02.2020 г
Тук на Сейшелите слънцето изгрява около 6 часа и залязва около 18 часа. Това, съчетано с липсата на нощен живот е предпоставка за ранно лягане и ранно ставане сутрин. Така че след като бяхме заспали към 8 часа вечерта, капнали от дългото пътуване и емоциите, предоставени ни през първия ден, на сутринта се събудихме като съвсем нови хора. Закуската в хотела беше съвсем лека и типична с различни екзотични плодове, фреш от екзотичен плод и яйца по избор - варени, бъркани или омлет.
Хапнахме набързичко, защото разписанието на автобуса ни притискаше. Този ден щяхме да посветим почти изцяло на разкошния плаж Anse Lazio. Разстоянието от хотела ни до плажа се преодолява с автобус за около 1 час. Както вече стана дума придвижването с автобус е наистина преживяване, което ще ви повдигне адреналина. Пътищата са толкова тясни, че разминаването на автобус с кола е на косъм, а за да се разминат два автобуса е необходимо да минат плътно до канавките, които са непосредствено до пътното платно и са напълно необезопасени. На места имаше мантинели, но те бяха толкова малко, че ме предизвикаха да ги снимам. По автобусите имаше доста следи от удари или с насрещно движещо се превозно средство или с някоя скала в близост до пътя. И всичко това с бясното каране на шофьорите ви кара сериозно да се притесните за своя живот.
По пътя се откриваха и страхотни гледки :
Автобусът ни остави на спирката на плажа Anse Boudin, от където имахме около 30 минути ходене пеша. Пътят започва леко, след което става доста стръмен и макар за щастие половината от него е на сянка, останалата част е на слънце и е малко жега. Докато ходехме под дърветата, аз се загледах и видях, че нещо странно виси по тях. Когато спряхме и се вторачихме, осъзнахме, че това са летящи лисици. Веднага ги познах, защото вече веднъж се бяхме срещали на живо с тази птица в зоологическата градина в Сингапур, но на свобода в природата не бяхме ги виждали. Мязат на огромни прилепи и след като попрочетохме стана ясно, че те са доста често срещани на Сейшелите и това не бе последната ни среща с тях.
И след още 10 минутки ходене се озовахме точно там, където искахме да бъдем - в рая.
Веднага щом стъпихме на плажа чухме българска реч - нормално, ние сме навсякъде по света. Веднага поздравихме жената и дъщеря й с "добър ден", а те доста истерично ни казаха да не влизаме във водата, защото е пълно с акули. Жената ни показа мъжа си, който беше във водата и снимаше с видео камера една акула. Ние първосигнално се стреснахме и малко се понатъжихме, защото знаехме за случай от преди около пет години, когато наистина акули са нападнали плажуващи на този плаж и дори е имало и жертви. Влезнах аз във водата, за да видя тази акула която снимаха, но според мен беше някаква средно голяма риба, просто не успях да я видя отблизо.
В дясната част на плажа, покрай скалите знаехме, че има възможност за страхотен шнорхелинг. Много ни се искаше да направим своя първи такъв, но ни притесняваше възможността да се срещнем с акулите лице в лице и не смеехме. След известно време видяхме, че пристигат яхти и лодки и хората се мятат за шнорхелинг. Видяхме в близост до нас един местен жител и решихме да го попитаме. Оказа се, че част от туристите в лодките са именно негови гости. Той ни разказа за случая с нападението преди пет години, но каза, че правителството е взело мерки и са поставени мрежи навътре в морето, с което да се спрат набезите на акулите. Каза, че няма страшно, щом и той си е пуснал гостите да правят шнорхелинг и самият той също се метна в кристалните води. Казахме си,че при това положение и ние отиваме пък каквото стане. Дошли сме на толкова далечно място и да не видим това, което се крие под водата щеше да е престъпление. И добре че влезнахме навътре във водата покрай скалите. Станахме свидетели на най - страхотния шнорхелинг до момента в нашия живот (в името на истината до този момент бяхме правили само гмуркане с акваланзи). Риби с най - различни цветове и размери си плуваха между скалите, а ние ги наблюдавахме с възхищение. Бяхме удивени.
След като се размазахме от кеф и два часа зяпахме пъстроцветните рибки, си казахме довиждане с приказният плаж Anse Lazio, и се отправихме към друго място на остров Праслин, популярно сред туристите за шнорхелинг, а именно Anse Boudin. Разстоянието между двата плажа Anse Lazio и Anse Boudin взехме пеша за около няма и 30 минути. Залепени са един за друг през един хълм и не си заслужава да се чака автобус за една спирка. Гледките, които ни посрещнаха на празния плаж Anse Boudin бяха отново страхотни.
На плажа имаше само една сергия с двама местни колоритни младежи, които продаваха екзотични плодове и тъй като ние вече бяхме попрегладнели, решихме да обядваме с по някой и друг такъв. Повечето плажове на Сейшелите са почти или напълно безлюдни и няма никакви ресторантчета или каквото и да е за ядене. Взехме си един стрък с бейби бананчета и по един стар фруд (на снимката долу). Този плод за първи път пробвахме миналата 2018 година на остров Занзибар и много ни хареса, та решихме и тук да му се доверим.
След като се наобядвахме сложихме маските и се метнахме във водата да направим обиколка на скалите (но снимката долу). Искам да ви кажа, че след това което видяхме във водите на плажа Anse Lazio, трудно щяхме да се впечатлим от нещо, но все пак искахме да пробваме от всичко. И тук имаше морски живот, но не беше нещо особено.
Започна да наближава залез слънце и ние се отправихме леко по леко към вкъщи. Разходихме се покрай красивите гранитни скали, които бяха навсякъде из Сейшелските острови.
Не след дълго, както си ходехме по плажната ивица се озовахме направо в пределите на най - луксозния хотелски комплекс на остров Праслин - Raffles Seychelles Hotel.
Преминахме през хотелския комплекс, необезпокоявани от никого и се озовахме на пътя, където след около 10 минути ходене се появи и автобусът в нашата посока. Махнахме с ръка и той спря, въпреки че не бяхме на спирка. Метнахме се почти в движение и веднага успяхме да седнем, за да съхраним живота си - ХА ХА ХА. Прибрахме се в хотела, взехме по един душ, за да се освежим и се отправихме навън за вечеря, тъй като хотелът ни беше от типа В&B - bed and breakfast. Още първия ден собственикът на хотела Емир, като ни даде картата на острова, ни отбеляза и едно ресторантче от типа Takeaway (храна за вкъщи), където готвят много вкусно и беше много близко до хотела ни. Решихме да го пробваме и не сгрешихме. Наистина храната беше много апетитна и на приемлива цена. Въобще тук на Сейшелите това е много разпространен начин на изхранване и в същото време цените са много различни от тези в ресторантите (поне 3 - 4 пъти по - евтино). Като цяло ресторантите, където човек може да седне свободно се броят на пръстите на ръцете. Повечето са ресторанти към съответния хотелски комплекс и са предвидени за гостите на хотела в който се намират. След като хапнахме на място (имаше няколко масички), се отправихме обратно към хотела за почивка и за правене на планове за следващия последен ден на остров Праслин.
Ден 4, остров Праслин (Сейшели) 15.02.2020 г
Ден 4 започна по абсолютно същият начин, както и ден 3 - а именно със закуска от екзотични плодове с фреш и яйца по избор. Във високия клас хотели, разбира се закуската е коренно различна, но с това върви и съвсем различна сума за нощувка :) Не се оплаквам, на нас това ни беше напълно достатъчно, както хотелчето така и собственикът му бяха много приветливи.
На остров Праслин има два национални парка. По - известният и по - посещаваният е Vallée de Mai (Вал де Май). Площта на природния резерват е 19,5 хектара. Долината се намира в източната част на остров Праслин. През 1983 година парка е включен в списъка ЮНЕСКО за световно наследство.
Другият национален парк е Fond Ferdinand (Фон Фердинанд). Открит едва през 2013 г., естествено паркът все още не е много известен. Началната точка може да се намери благодарение на малък, червен / бял знак на паркинга на Anse Marie-Louise, до който може да се стигне с автобус или кола под наем. Центърът за посетители в резервата е доста прост, но персоналът винаги се радва да види нови хора!
Входната такса тук е много по-евтина (150 рупии на човек), отколкото във Vallée de Mai (350 рупии) , и винаги се включва личен гид. Посетителите на природен резерват Фонд Фердинанд трябва да се стремят да пристигнат сутринта, тъй като последната обиколка е от около 13.00 часа. С площ от 122 хектара Фонд Фердинанд е повече от шест пъти по-голям от Vallée de Mai и е дори по-богат по отношение на ендемични растителни и животински видове, включително приблизително толкова палми Коко де Мер, колкото има и във Vallée de Mai. Ние бяхме посъветвани от Емир да посетим парка Fond Ferdinand и така и направихме.
Бяхме първи в парка, така че трябваше да изчакаме да се събере група и тогава щяхме да влезнем на обиколка.
Единствено на островите Праслин и Кюриос (в Сейшелите) от цял свят, расте едно от най-невероятните палмови дървета в света - коко дьо мер.
След като слънцето залезе беше време за вечеря. Искахме да пробваме от местната креолска храна, местната бира, местното "каквото дойде", и затова се настанихме в близкият ресторант, който тази вечер беше отворен за наш късмет. Храната беше странна, но пък вкусна. Аз ядох някаква странна риба, а Ася си взе някакво пиле в гюведже. Цените в стандартните ресторантите са чувствително по - високи (около 5 пъти) от колкото в Take away ресторантите, а въобще не мога да кажа, че беше нещо повече като качество.
Стана късно и се прибрахме в хотела, за да си легнем и да сложим край на този ден.
Ден 5, остров Ла Диг (Сейшели) 16.02.2020 г
Днес трябваше да отплаваме в посока остров Ла Диг с ферибот. Поради тази причина станахме рано, стегнахме за около 10 минути багажа, от предният ден бяхме говорили с Емир да ни направят закуската по - рано от нормалното, за да може да хванем автобуса в 8 часа, закусихме на две на три и дим да ни няма. Бяхме на пристанището в 9 часа.
Имахме 30-тина минути до отплаването и се наредихме за билети. За наше щастие нямаше голяма опашка.
Билета за ферибота от остров Праслин до остров Ла Диг струва 15 евро и пътуването отнема около 15 минути. Фериботите между островите са с различни имена. Този между о.Праслин и о.Ла Диг носи името - Cat Rose, а този между о.Ла Диг и о.Махе - Cat Cocos. Ето го и Cat Rose :
Вече на борда.
И трябваше да си вземем довиждане с остров Праслин колкото и да не ни се искаше, но пък ни очакваше нещо още по - вълнуващо - остров Ла Диг (перлата на Сейшелите)
Ден 1, Из летищата на Турция, Дубай и Сейшелите 12.02.2020 г
Този път изневерихме на любимия ни авиопревозвач (Qatar Airways) и се доверихме за първи полет на Turkish Airlines. Най - голямото ни притеснение този път бе не в това, че имахме 4 полета (имали сме доста повече при предишни пътувания), а в това някой от полетите да не закъснее и да стане проблем за следващите. Слава богу, първият полет мина добре и навреме кацнахме на новото летище в Истанбул, което е и едно от най - големите в света към момента. Имахме 1 час и 40 минути престой, за което време успяхме да се придвижим между гейтовете, да се чекираме за следващия полет, та дори ни остана малко време и да хапнем по един сандвич. Разглеждането на летището оставихме за навръщане.
Летището наистина е впечатляващо. От кацането на пистата до придвижването до ръкава ни отне около 30 минути рулиране по писти и кръгови движения. За първи път видях кръгови движения за самолетите на летище.
2-рият ни полет бе за 20.05 часа с Fly Emirates - не по - лош превозвач от Qatar Airways по трасето Истанбул - Дубай. Вечерната гледката над Босфора беше много красива.
И този полет мина съвсем нормално, с изключение на това, че почти целият самолет се напълни с китайци с маски на лицето, а точно по това време популярният вирус COVID-19 бе в разгара си в Китай. Продължителността на полета бе 5 часа. На международното летище в Дубай ни очакваха служители с табела - "Seychelles" още на слизане от самолета и ни качиха на отделен автобус, за да ни прекарат през бърз коридор до гейта за следващия полет, тъй като тук престоят беше още по - малък - само 40 минути.
На летището имахме време точно колкото да отидем до тоалетната, където да се поосвежим. В тоалетната имаше специална стая за миене на крака - ха ха ха
Ден 2, остров Махе, остров Праслин (Сейшели) 13.02.2020 г
Република Сейшели е островна държава, разположена на 155 острова в Индийския океан, отстояща на около 1500 km източно от континента Африка, североизточно от Мадагаскар. Други близкостоящи острови до Сейшелите са: Мавриций и Реюнион на юг, Коморските острови и Мейота на югозапад и Сувадивската група на Малдивските острови на североизток. Сейшели имат най-малкото население от суверенните страни в Африка. Трите най - големи и посещавани острова от всичките 155 са о.Махе, о. Праслин и о. Ла Диг. Точно тези три бяха обект и на нашия трип, като ние започнахме от о. Махе, веднага отлетяхме към о.Праслин, оттам се прехвърлихме на о.Ла Диг и завършихме екзотичната ни почивка отново с о. Махе.
Поради липса на достатъчно площ пистата във Виктория (о.Махе) започва непосредствено от океана.
Точно както и при посещението ни на о. Бали, така и тук като си показахме носовете от самолета и като ни лъхна една влага и темперетура от около 30 градуса, веднага ни се прииска да захвърлим зимните дрехи и да ги заменим с летни. Но първо трябваше да минем през контрола на летището и след това щяхме да сторим и това.
На летището имаше здравен контрол, попълваха се декларации за здравословното състояние на всеки пътник и се заснемаше съответно с камера.
Бях проучил, че нещата на летището във Виктория (о. Махе) не се случват много бързо и поради тази причина тук бях оставил умишлен престой от 3 часа до 4-тият ни полет. За около 1 час успяхме да минем през летищния контрол и се озовахме в предверието на летището. Там малко ошеметени от 3-те полета, се поогледахме наляво, надясно и се насочихме към гишетата за коли под наем, за да си запазим кола при повторното ни връщане на о.Махе. Предварително знаех, че цените на колите под наем са около 40 евро на ден, но при голям пазарлък може да се свали и до 35 евро. На първото гише служителят ни поиска 45 евро и нямаше никакъв коментар, което ни накара да проверим на още едно гише, и там си стиснахме ръцете на 40 евро на ден. Разменихме си телефоните със служителя и се разбрахме да ни чака на определената дата, на която щяхме да се върнем с колата на пристанището, тъй като щяхме да пристигнем на о. Махе от о. Ла Диг с ферибот. Уговорихме се да ни достави колата на пристанището, а да я върнем на летището без допълнителна такса, като се има предвид, че двете са на разстояние от около 12 км едно от друго и това ни удоволетвори напълно. А бе, въобще човекът ни се стори много симпатичен и надежден. След като отметнахме и тази задача се отправихме към терминала за вътрешни полети, който е залепен до този за международни полети и се опитахме да се качим на по - ранен самолет за о. Праслин, но ни отговориха, че всички са пълни. Въпреки че самолетите между о. Махе и о. Праслин са на всеки 20 минути, нямаше свободни места тъй като те са тип "аграрни" за по 10-12 човека. Полетите се извършват с местната компания Air Seychelles. Нямахме избор и трябваше да си дочакаме нашият полет. Минахме през тоалетните, където се разсъблякохме и сложихме лятната екипировка, присъща за тези географски ширини. От там се разположихме уютно в близкото кафене и си взехме по едно кафе и закуски.
Ето я и гледката от кафенето на летището :
Времето се изниза неусетно и точно, когато си погледнах часовника и видях, че имаме още 30 минути, по уредбата ни извикаха веднага да се отпавиме към гейта, тъй като самолетът ще излита. До сега никога не ни бяха викали така, но винаги си има първи път. ХА ХА ХА. Много се учудих, защото въобще не беше часът, за който бяха нашите билети, но.... така и не разбрах какво стана. Станахме и побегнахме към терминала, минахме секюрити проверката, минахме скенерите и направо през малката чакалня към пистата, за да се качим в това нещо наречено самолет.
Нашите места бяха на първи ред и за първи път се возих в самолет седнал почти в пилотската кабина. Беше много интересно да наблюдавам действията на пилотите при излитане и кацане.
Шум. Много шум вдигат тези малки самолети на земята и особено преди да излетят. След като наберат височина, става по-нормално. Нещата започват да придобиват екзотичен характер от момента, в който самолетът се отблъсне от земята и започне да катери нагоре. Самолетите са модел DHC-6 с капацитет около 10-15 човека. Предназначението им е за малки дистанции. Клаустрофобичното усещане е гарантирано. Климатик няма, има само духалки, а пилотите бяха с онези комбайнерски вентилаторчета. Тоалетна в самолета също нямаше, така че... страх-нестрах, стискаш до последната спирка.
След няколко минутки вече бяхме във въздуха, в самолетът не можеш да си чуеш приказката на човека до теб от шума на двигателите, но тръпката беше голяма, а гледките които се откриха.... бяха просто УАУ.
Излитането вдигна адреналина на макс. А черешката на тортата беше уникалната райска гледка отвисоко, с която ни дариха сейшелските острови. Планина, покрита с тропическа гора, свършваща в златисти плажове, тюркоазено-синя вода, коралови рифове и хубаво февруарско топло слънце. Цял ден мога да излитам и кацам.
След около 20 минути полет о. Праслин се виждаше на хоризонта и започнахме да снижаваме. Пистата за кацане беше точно пред нас, а гледка като тази пълни душата и пленява за цял живот. Искаше ни се самолетът да се движи още по-бавно, направо на забавен кадър, за да имаме повече време да се насладим на тези омайващи творби на майката природа.
В ляво на снимката се вижда сградата на летището в о. Праслин. Малко по - голяма от нашия хол, ХА ХА ХА
Кацането мина плавно. Стъпихме на земята и... УАУ!!! Имахме чувството, че пристигнахме на някой от островите от филма "Джурасик парк" и всеки момент от някъде ще изскочи я някой велосираптор, я някой птеродактил ще полети или пък не дай си боже тиранозавър рекс ще изреве. Фантазията беше подхранена с омайващи гледки и работеше на макс. Подобни чувства изпитахме преди години, когато кацнахме на летището на остров Бали. А когато подобни неща се случват изненадващо, моментите стават още по-безценни и запомнящи се за цял живот.
Летището на о. Праслин.
Минахме през напълно празното фоайе и излезнахме пред летището, където имаше няколко чакащи местни, които даваха коли под наем, както и няколко таксита.
Нашето хотелче беше на около 2 километра от летището и решихме да вземем разстоянието пеша, да се настаним, да се снабдим с максимално много и подробна информация за острова и тогава да вземем решение дали ще си взимаме кола под наем, дали ще се придвижваме с градският транспорт и въобще какво ще правим през следващите 3 дни, които бяха отредени на о. Праслин. Тръгнахме по посока хотела ни. Точно до пистата минава основния път и има светофар, който постоянно свети зелено, но само когато кацат самолетите светва червено.
За около 30 минутки нормално ходене се озовахме на отбивката за хотела ни, от където имахме още не повече от 10 мин.
Хотелът ни беше на тихо и спокойно място, както в същност са и повечето хотели и къщи за гости тук. На острова няма дискотеки, шумотевица и като цяло нощният живот е много тих и спокоен - само за почивка. След като се запознахме със собственика на хотела (Емир Салиходжич) в нас не остана никакво съмнение от къде са му корените - Босна и Херцеговина. Много симпатичен млад мъж, който от малък живеел в Австрия и в един прекрасен момент от живота си се заселил на Сейшелските острови и в часност на остров Праслин. Направил е малко и спретнато хотелче и се е заел с работа в туристическият бранш. Ето го и хотела :
След като проведохме дълъг разговор с Емир, почти всичко за остров Праслин вече ни беше ясно. Той ни запозна със целия остров, даде ни карта, на която имаше разписание на градския транспорт, обменихме малко долари за сейшелски рупии и се качихме в стаята, за да оставим багажа и да направим бърз и стегнат план за действие. Ето я и нашата стая :
И гледката от прозореца
Отказахме се от идеята да си взимаме кола под наем и решихме да заложим на предвижване с градския транспорт. Това криеше своите рискове, а и бях чел, че придвижването с градски транспорт на Сейшелите е истинско предизвикателство и не е за хора със слаби сърца. Решихме да проверим дали това наистина е така и се отправихме към спирката, като преди това се отбихме до близкия магазин, за да си вземем нещо освежаващо, защото жегата започна да взима превес. Спирките представляват очертан правоъгълник на платното за движение, където се очаква да спре автобуса.
Сейшелите отначало са били ненаселени, така че жителите им са от имигрирали народности. Най - големите етнически групи са от френски, африкански, индийски и китайски произход. Повечето са от смесен произход, главно европейско - африкански, белите са предимно французи, а черните - източноафриканци.
Въпреки силната връзка с Великобритания (например в образованието, което следва британската система, и един от ВУЗ-овете е клон на Манчестърския университет, а също и в правото), журналисти и чужди наблюдатели отбелязват, че "културата си остава сродна с френската".Около 70% от популацията носи фамилии, които звучат френски, фамилиите на само около 20% звучат английски. Двете често се смесват : много жители имат английско първо име и френска фамилия, или обратното.
Официалните езици са английски, френски и сейшелски креолски.
Така, след няколко минутки пристигна автобусът и много бързо се качихме, защото шофьорите много, много не чакат по спирките. Билетчето е сравнително евтино - 7 сейшелски рупии или около 0,90 български стотинки. Часът беше станал около 13.00 местно време и нямахме време за губене. Отправихме се към плажа Anse Georgette. Той се намираше сравнително близко - на няколко спирки от нашия хотел. По пътя щракнах няколко фотоса, въпреки че ми беше изключително трудно, защото основната ти цел, когато се возиш в общественият транспорт на Сейшелите е да си запазиш живота. Шофьорите карат като полудели и ако не си седнал е твърде вероятно да паднеш и да пострадаш.
Това е плажът Grand Anse:
Крайпътно магазинче, каквито са всъщност всички на острова :
Предпоследната спирка на автобусите. Оттук е единият начин да достигнете до плажа Anse Georgette, но за целта трябва да ви допуснат да преминете през луксозния комплекс Lemuria. За да се случи това, трябва от хотела, където сте отседнали предния ден да направят резервация за посещение или да отидете направо пред вратите на комплекса и да се помолите да ви пуснат, с предлог, че отивате в ресторанта. Другият начин да достигнете до един от най - красивите плажове в света е да продължите с автобуса до последната му спирка, да изкачите хълма Mont Plaisir и от там след около 1 час преход през пътека със страхотни гледки да се доберете до заветния плаж. Ние предпочетохме вторият вариант и затова се качихме отново на автобуса.
В началото всичко изглеждаше страхотно - сянка, лек наклон и усмивки по лицата.
Не след дълго, обаче, наклонът се увеличи, гората свърши, слънцето изпече, а ние трябваше да продължим напред.
И точно когато започнахме да се проклинаме, че сме избрали да се катерим като кози в най - голямата жена в 14 часа на обяд, започнаха да се откриват гледка след гледка, което отново върна усмивките по лицата ни :
Пътеката бе добре обозначена, но жегата беше изтощаваща:
На където и да погледнеше човек, все виждаше "картички" :
И когато вече бяхме капнали от дългите полети и скапващата жега, срещу нас изгря плажът Anse Georgette :
Просто нямахме търпение да се доберем до водата и да се насладим на плажа отблизо. Продължихме спускането без да спираме.
По плажа си се разхождаха безброй гущерчета и съвсем нахално и без да се притесняват от нищо и от никого си минаваха през хавлията ти, та някой и направо през теб.
След като се насладихме на плажа Anse Georgette, бе станало време да оставим това прекрасно място и да се отпарвим обратно към хотела ни, за да починем и да се заредим с енергия за следващия незабравим ден от нашата екзотична почивка. Наобратно решихме да се върнем през голф комлекса на хотел Constance Lemuria, тъй като от плажа към хотела нямаше кой да ни спре и да ни направи забележка.
Ден 3, остров Праслин (Сейшели) 14.02.2020 г
Тук на Сейшелите слънцето изгрява около 6 часа и залязва около 18 часа. Това, съчетано с липсата на нощен живот е предпоставка за ранно лягане и ранно ставане сутрин. Така че след като бяхме заспали към 8 часа вечерта, капнали от дългото пътуване и емоциите, предоставени ни през първия ден, на сутринта се събудихме като съвсем нови хора. Закуската в хотела беше съвсем лека и типична с различни екзотични плодове, фреш от екзотичен плод и яйца по избор - варени, бъркани или омлет.
Хапнахме набързичко, защото разписанието на автобуса ни притискаше. Този ден щяхме да посветим почти изцяло на разкошния плаж Anse Lazio. Разстоянието от хотела ни до плажа се преодолява с автобус за около 1 час. Както вече стана дума придвижването с автобус е наистина преживяване, което ще ви повдигне адреналина. Пътищата са толкова тясни, че разминаването на автобус с кола е на косъм, а за да се разминат два автобуса е необходимо да минат плътно до канавките, които са непосредствено до пътното платно и са напълно необезопасени. На места имаше мантинели, но те бяха толкова малко, че ме предизвикаха да ги снимам. По автобусите имаше доста следи от удари или с насрещно движещо се превозно средство или с някоя скала в близост до пътя. И всичко това с бясното каране на шофьорите ви кара сериозно да се притесните за своя живот.
По пътя се откриваха и страхотни гледки :
Автобусът ни остави на спирката на плажа Anse Boudin, от където имахме около 30 минути ходене пеша. Пътят започва леко, след което става доста стръмен и макар за щастие половината от него е на сянка, останалата част е на слънце и е малко жега. Докато ходехме под дърветата, аз се загледах и видях, че нещо странно виси по тях. Когато спряхме и се вторачихме, осъзнахме, че това са летящи лисици. Веднага ги познах, защото вече веднъж се бяхме срещали на живо с тази птица в зоологическата градина в Сингапур, но на свобода в природата не бяхме ги виждали. Мязат на огромни прилепи и след като попрочетохме стана ясно, че те са доста често срещани на Сейшелите и това не бе последната ни среща с тях.
Продължихме смело напред под ярките лъчи на слънцето, защото целта към която се бяхме отправили не търпеше бавене, а именно плажа Anse Lazio - перлата на о.Праслин.
И след още 10 минутки ходене се озовахме точно там, където искахме да бъдем - в рая.
Веднага щом стъпихме на плажа чухме българска реч - нормално, ние сме навсякъде по света. Веднага поздравихме жената и дъщеря й с "добър ден", а те доста истерично ни казаха да не влизаме във водата, защото е пълно с акули. Жената ни показа мъжа си, който беше във водата и снимаше с видео камера една акула. Ние първосигнално се стреснахме и малко се понатъжихме, защото знаехме за случай от преди около пет години, когато наистина акули са нападнали плажуващи на този плаж и дори е имало и жертви. Влезнах аз във водата, за да видя тази акула която снимаха, но според мен беше някаква средно голяма риба, просто не успях да я видя отблизо.
В дясната част на плажа, покрай скалите знаехме, че има възможност за страхотен шнорхелинг. Много ни се искаше да направим своя първи такъв, но ни притесняваше възможността да се срещнем с акулите лице в лице и не смеехме. След известно време видяхме, че пристигат яхти и лодки и хората се мятат за шнорхелинг. Видяхме в близост до нас един местен жител и решихме да го попитаме. Оказа се, че част от туристите в лодките са именно негови гости. Той ни разказа за случая с нападението преди пет години, но каза, че правителството е взело мерки и са поставени мрежи навътре в морето, с което да се спрат набезите на акулите. Каза, че няма страшно, щом и той си е пуснал гостите да правят шнорхелинг и самият той също се метна в кристалните води. Казахме си,че при това положение и ние отиваме пък каквото стане. Дошли сме на толкова далечно място и да не видим това, което се крие под водата щеше да е престъпление. И добре че влезнахме навътре във водата покрай скалите. Станахме свидетели на най - страхотния шнорхелинг до момента в нашия живот (в името на истината до този момент бяхме правили само гмуркане с акваланзи). Риби с най - различни цветове и размери си плуваха между скалите, а ние ги наблюдавахме с възхищение. Бяхме удивени.
След като се размазахме от кеф и два часа зяпахме пъстроцветните рибки, си казахме довиждане с приказният плаж Anse Lazio, и се отправихме към друго място на остров Праслин, популярно сред туристите за шнорхелинг, а именно Anse Boudin. Разстоянието между двата плажа Anse Lazio и Anse Boudin взехме пеша за около няма и 30 минути. Залепени са един за друг през един хълм и не си заслужава да се чака автобус за една спирка. Гледките, които ни посрещнаха на празния плаж Anse Boudin бяха отново страхотни.
На плажа имаше само една сергия с двама местни колоритни младежи, които продаваха екзотични плодове и тъй като ние вече бяхме попрегладнели, решихме да обядваме с по някой и друг такъв. Повечето плажове на Сейшелите са почти или напълно безлюдни и няма никакви ресторантчета или каквото и да е за ядене. Взехме си един стрък с бейби бананчета и по един стар фруд (на снимката долу). Този плод за първи път пробвахме миналата 2018 година на остров Занзибар и много ни хареса, та решихме и тук да му се доверим.
След като се наобядвахме сложихме маските и се метнахме във водата да направим обиколка на скалите (но снимката долу). Искам да ви кажа, че след това което видяхме във водите на плажа Anse Lazio, трудно щяхме да се впечатлим от нещо, но все пак искахме да пробваме от всичко. И тук имаше морски живот, но не беше нещо особено.
Започна да наближава залез слънце и ние се отправихме леко по леко към вкъщи. Разходихме се покрай красивите гранитни скали, които бяха навсякъде из Сейшелските острови.
Не след дълго, както си ходехме по плажната ивица се озовахме направо в пределите на най - луксозния хотелски комплекс на остров Праслин - Raffles Seychelles Hotel.
Преминахме през хотелския комплекс, необезпокоявани от никого и се озовахме на пътя, където след около 10 минути ходене се появи и автобусът в нашата посока. Махнахме с ръка и той спря, въпреки че не бяхме на спирка. Метнахме се почти в движение и веднага успяхме да седнем, за да съхраним живота си - ХА ХА ХА. Прибрахме се в хотела, взехме по един душ, за да се освежим и се отправихме навън за вечеря, тъй като хотелът ни беше от типа В&B - bed and breakfast. Още първия ден собственикът на хотела Емир, като ни даде картата на острова, ни отбеляза и едно ресторантче от типа Takeaway (храна за вкъщи), където готвят много вкусно и беше много близко до хотела ни. Решихме да го пробваме и не сгрешихме. Наистина храната беше много апетитна и на приемлива цена. Въобще тук на Сейшелите това е много разпространен начин на изхранване и в същото време цените са много различни от тези в ресторантите (поне 3 - 4 пъти по - евтино). Като цяло ресторантите, където човек може да седне свободно се броят на пръстите на ръцете. Повечето са ресторанти към съответния хотелски комплекс и са предвидени за гостите на хотела в който се намират. След като хапнахме на място (имаше няколко масички), се отправихме обратно към хотела за почивка и за правене на планове за следващия последен ден на остров Праслин.
Ден 4, остров Праслин (Сейшели) 15.02.2020 г
Ден 4 започна по абсолютно същият начин, както и ден 3 - а именно със закуска от екзотични плодове с фреш и яйца по избор. Във високия клас хотели, разбира се закуската е коренно различна, но с това върви и съвсем различна сума за нощувка :) Не се оплаквам, на нас това ни беше напълно достатъчно, както хотелчето така и собственикът му бяха много приветливи.
На остров Праслин има два национални парка. По - известният и по - посещаваният е Vallée de Mai (Вал де Май). Площта на природния резерват е 19,5 хектара. Долината се намира в източната част на остров Праслин. През 1983 година парка е включен в списъка ЮНЕСКО за световно наследство.
Другият национален парк е Fond Ferdinand (Фон Фердинанд). Открит едва през 2013 г., естествено паркът все още не е много известен. Началната точка може да се намери благодарение на малък, червен / бял знак на паркинга на Anse Marie-Louise, до който може да се стигне с автобус или кола под наем. Центърът за посетители в резервата е доста прост, но персоналът винаги се радва да види нови хора!
Входната такса тук е много по-евтина (150 рупии на човек), отколкото във Vallée de Mai (350 рупии) , и винаги се включва личен гид. Посетителите на природен резерват Фонд Фердинанд трябва да се стремят да пристигнат сутринта, тъй като последната обиколка е от около 13.00 часа. С площ от 122 хектара Фонд Фердинанд е повече от шест пъти по-голям от Vallée de Mai и е дори по-богат по отношение на ендемични растителни и животински видове, включително приблизително толкова палми Коко де Мер, колкото има и във Vallée de Mai. Ние бяхме посъветвани от Емир да посетим парка Fond Ferdinand и така и направихме.
Бяхме първи в парка, така че трябваше да изчакаме да се събере група и тогава щяхме да влезнем на обиколка.
Единствено на островите Праслин и Кюриос (в Сейшелите) от цял свят, расте едно от най-невероятните палмови дървета в света - коко дьо мер.
Коко дьо мер (Lodoicea maldivica) има високи и тънки стволове, които се издигат на повече от 30 метра над земята. На короната му има палмови листа, които се издуват на почти пет метра.
Вероятно най-известната характеристика на коко дьо мер обаче са огромните му семена - най-големите и най-тежки семена в растителния свят. Но формата, а не размерът им, прави коко дьо мер известни.
За всеки, който ги види, тези специфични кокосови орехи носят невероятна прилика с женско дупе. Всъщност, едно от архаичните ботанически наименования на коко дьо мер е Lodoicea callipyge, като callipyge на гръцки означава "красиви задни части".
Коко дьо Мер е тайнствено и легендарно - може би повече от всяко друго дърво в света. Преди векове, преди откриването на Сейшелските острови, океанът носи кокосите му до отдалечени брегове, например Малдивите, където дървото е неизвестно. Там те се събират и се търгуват с други страни.
Поради необикновената си форма и размер, коко де мер се смята за мощен афродизиак. И тъй като идва от Малдивите, го наричат малдивски кокос. Това все още се отразява в сегашното му научно наименование Lodoicea maldivica.
Когато плодът на коко де мер падне в морето, той не може да плава поради огромното си тегло и плътност. Вместо това той потъва на дъното. След като прекара известно време там, обвивката му отслабва и пада. Процесите на гниене, при които се отделят газове, го издигат на повърхността.
Множество моряци в миналото, ставали свидетели на този процес, смятат, че това е плодът на мистериозни подводни дървета, разположени в гора на дъното на Индийския океан. Това вярване дава на дървото името coco de mer – кокосови орехи от морето.
В онези дни те имат голяма стойност и всички стават собственост на краля, който ги продава на много високи цени или ги превръща в скъпи кралски подаръци.
Принцовете от Близкия изток, и дори римският император Рудолф II, предлагат цели богатства за тези редки съкровища.
След кратка встъпителна реч на гида за всичко, което ви разказах се отправихме нагоре по пътеките в парка.
Поради необикновената си форма и размер, коко де мер се смята за мощен афродизиак. И тъй като идва от Малдивите, го наричат малдивски кокос. Това все още се отразява в сегашното му научно наименование Lodoicea maldivica.
Когато плодът на коко де мер падне в морето, той не може да плава поради огромното си тегло и плътност. Вместо това той потъва на дъното. След като прекара известно време там, обвивката му отслабва и пада. Процесите на гниене, при които се отделят газове, го издигат на повърхността.
Множество моряци в миналото, ставали свидетели на този процес, смятат, че това е плодът на мистериозни подводни дървета, разположени в гора на дъното на Индийския океан. Това вярване дава на дървото името coco de mer – кокосови орехи от морето.
В онези дни те имат голяма стойност и всички стават собственост на краля, който ги продава на много високи цени или ги превръща в скъпи кралски подаръци.
Принцовете от Близкия изток, и дори римският император Рудолф II, предлагат цели богатства за тези редки съкровища.
След кратка встъпителна реч на гида за всичко, което ви разказах се отправихме нагоре по пътеките в парка.
Източникът на коко де мер в крайна сметка е проследен до Сейшелите някъде в средата на 18 век, когато изследователите откриват още една изненада. Кокосовата палма има отделни мъжки и женски дървета. И докато женските раждат орехи с формата на дупе, мъжките се кичат с приличащи на репродуктивен мъжки орган израстъци.
Това поражда нов фолклор, според който, по време на тъмни бурни нощи, когато никой не гледа, дърветата се сключват в страстна плътска прегръдка. Легендата разказва, че всеки, който види дърветата да правят любов, умира.
Дори и днес процесът на опрашване на коко дьо мер не е напълно разбран.
Удивителното дърво днес притежава пет ботанически рекорда:
Дори и днес процесът на опрашване на коко дьо мер не е напълно разбран.
Удивителното дърво днес притежава пет ботанически рекорда:
- произвежда най-големите диви плодове, тежащи до 42 кг;
- неговите семена с тегло до 17.6 кг са най-тежките в света;
- произвежда най- дългия известен котиледон - до четири метра;
- женските са най-голямата известна палма;
- това е най-ефективното растение при възстановяването на хранителни вещества от умиращи листа. На територията на двата национални парка живее и черният папагал Coracopsis nigra barklyi, който живее само в палмовите гори на този остров.
След като ни беше разяснено всичко по отношение на коко де мер, ни остана да се изкачим по виещата се пътека до върха на хълма, на който е разположен парка Fond Ferdinand, за да се насладим на страхотните панорамни гледки, които се откриха от там.
И така приключихме с обиколката, която продължи общо около 2 часа и се отправихме към плажа Anse Marie-Louise, който се намира в непосредствена близост до парка Fond Ferdinand. Там решихме да изкараме времето до следващия автобус. Единствените плажуващи бяхме аз и Ася - страхотно, цял плаж само за нас двамата.
По програма втората половина на деня бяхме предвидили да прекараме на третия в класацията на най - хубавите плажове на остров Праслин - плажа Anse Volbert или по - популярен като Cote D`Or. Но преди това искахме да се отбием до пристанището и да си купим билети за ферибота на следващата сутрин, тъй като това бе последният ни ден на остров Праслин и щяхме да го напуснем в посока остров Ла Диг. След като се топнахме в напълно спокойните води се отправихме към пътя, където да изчакаме автобусът да дойде. Да, но преди автобуса, спря един дядо с раздрънкан джип Дайхадцу Териос и ни покани да се качим, за да ни закара до където сме тръгнали. Мокри и с течаща вода от нас, малко притеснени, че ще намокрим тапицерията, ние приехме поканата. Казахме му, че искаме да ни остави на пристанището и той каза, че няма проблеми. Разбира се тази услуга не бе безплатна и преди да слезнем дядото най - учтиво си поиска своето. Дадох му 10 рупии и слезнахме от колата. Чак след като направихме няколко крачки, Ася се усети, че си е забравила обувките в джипа му, но вече нямаше какво да се направи. Здраве да е.:) Отидохме до пристанището, но не успяхме да си купим билети, тъй като за закупуването им изискваха паспортите, а ние ги бяхме оставили в хотела. Нямаше какво да се прави, така че на сутринта щяхме да ги купим преди тръгването, дано да има места на ферито. Тръгнахме наобратно към автобусната спирка и съзряхме едно малко кокетно, празно пристанищно плажче :
Красота, да ти стане кеф да се излегнеш на пристанището :)
Хванахме автобуса и след около 10 минутки се озовахмена плажа Cote D`Or. Беше станало обедно време и стомасите ни напомниха, че и те имат нужда от внимание, затова погледнахме в картата, която ни даде Емир и видяхме, че там има отбелязан с дебело един италиански ресторант (Ristorante Gelateria de Luca). Ася само това и чакаше. Каза там е за нас - ХА ХА ХА. Много обича всякакъв вид паста. Седнахме, хапнахме, пийнахме, взехме си по един италиански сладолед за десерт и вече по - спокойни се отправихме към плажа.
Плажът Cote D’Or е голям, почти безкраен плаж, с оживена уличка със заведения и хотели зад него, възможност за резервация на други атракции, като екскурзия до съседни острови, гмуркане, риболов и др. Макар и да го нареждам по красота по-назад от предходните два плажа (Anse Georgette и Anse Lazio), Cote D’Or има всички предпоставки да бъде посетен, за да изкарате един приятен спокоен ден на плажа, без да ви се наложи да вървите километри до него. Може да преплувате до близкия частен остров отсреща, като по пътя ще видите различни по вид и цвят рибки. Не се плашете, до там може и да се ходи, понеже дълбочината бе най-много до 1.5 метра при отлив.
Оттук можете да си вземете еднодневна екскурзия с лодка до остров Curieuse с включен обяд (барбекю) за около 60 евро на човек. Curieuse е хубав малък остров с много гигантски костенурки, които се разхождат около вас. Преминава се по малката пътека през мангровата гора, за да видите много видове раци, мангрови дървета, кокосови орехи а в края на пътеката има красив плаж.
Този обитаем остров на Сейшелите има много неща за гледане, страхотно гмуркане с шнорхел, фантастични плажове, стотици диви гигантски костенурки и добри пешеходни пътеки около острова, но всичко това ние вече го бяхме виждали на други места и предпочетохме да останем на плажа Cote D’Or за релакс, а и за този трип ни бе нужен още един ден на остров Праслин.
Предлагам ви и две снимки на плажа Cote D’Or направени от дрон :
След лежерно прекарания следобяд на плажа Cote D’Or решихме отново да се прехвърлим на плажа Grand Anse и да завършим там последният ни ден на остров Праслин. Хванахме си автобуса и слезнахме на спирката при летището, така че да слезнем в самото начало на плажа и да се разходим по цялата му дължина.
Стана късно и се прибрахме в хотела, за да си легнем и да сложим край на този ден.
Ден 5, остров Ла Диг (Сейшели) 16.02.2020 г
Днес трябваше да отплаваме в посока остров Ла Диг с ферибот. Поради тази причина станахме рано, стегнахме за около 10 минути багажа, от предният ден бяхме говорили с Емир да ни направят закуската по - рано от нормалното, за да може да хванем автобуса в 8 часа, закусихме на две на три и дим да ни няма. Бяхме на пристанището в 9 часа.
Имахме 30-тина минути до отплаването и се наредихме за билети. За наше щастие нямаше голяма опашка.
Билета за ферибота от остров Праслин до остров Ла Диг струва 15 евро и пътуването отнема около 15 минути. Фериботите между островите са с различни имена. Този между о.Праслин и о.Ла Диг носи името - Cat Rose, а този между о.Ла Диг и о.Махе - Cat Cocos. Ето го и Cat Rose :
Вече на борда.
И трябваше да си вземем довиждане с остров Праслин колкото и да не ни се искаше, но пък ни очакваше нещо още по - вълнуващо - остров Ла Диг (перлата на Сейшелите)
Остров Ла Диг (La Digue), e четвъртия по големина, а не третия, както обикновено се смята, остров в архипелага на Сейшелите, след островите Махе, Праслин и Силует.
Площта на острова е 10 квадратни километра, а населението е около 2000 души. Островът е открит през 1742 г. от френския пътешественик и изследовател Лазаре Пико. Първите колонисти се заселват на острова през 1789г.
Разстоянието между островите Праслин и Ла Диг е само 6 километра и както споменах по - горе се преодолява само за 15 минути с високоскоростен катамаран. Въпреки факта, че на острова има малки хотели, няколко ресторанта, работилница на художници и други атрибути на туристическата индустрия, по-голямата част от острова все още е привлекателна с дивата си девствена природа с живописни плажове, гранитни камъни и мек, ронлив пясък. Посещението на острова ви дава възможност да се върнете крачка назад във времето. Остров Ла Диг (La Digue) е най-малкия остров на Сейшелите, който посреща туристи масово (изключая частни острови, или такива с един луксозен хотел), но често бива нареждан на първо място сред предпочитаните острови на Сейшелите. След като изкарахме на Ла Диг два дни, ние също го нареждаме на първо място. Остров с душа. Докато седнеш на палубата на катамарана и тябва да ставаш, за да слизаш.
Пристанището в Ла Диг :
Макар да е само 5 км на 2 км о.Ла Диг предлага чудесно разнообразие от уникални плажове и красиви разходки сред джунглата и покрай крайбрежието. Особеното на Ла Диг е, че основния транспорт на туристите на острова са колелета. С тяхна помощ, може да се обиколи целия остров, без абсолятно никакъв проблем. Така направихме и ние. Тази свобода на придвижване я оценихме особено, след ползването на обществения транспорт на Праслин. А колелета могат да се наемат почти навсякъде – ако сте за ден, направете го директно на пристанището (10 евро на ден на колело). Ако оставате за няколко дни, най-добре наемете колелетата директно от хотела, понеже обикновено правят отстъпка (около 7-8 ерво на ден на колело). Има също така и много електрически голф колички, а колите с двигатели с вътрешно горене се броят на пръстите на едната ръка.
Седна при нас и започна да ни обяснява за правилата на хотела. Каза ,че можем да наемем колелета от хотела, както и направихме, колкото и да бяха раздрънкани, заплатихме си за интернет, защото не бе включен в цената, колкото и странно да е това в 21 век, и преминахме към изпълнение на план програмата по картата на острова, която ни даде собственичката.
Всички колелета са оборудвани с по една пластмасова кошница, което е удобно, защото можеш да си метнеш раница или някакъв багаж ако си носиш такъв. Стартирахме нашата обиколка точно в 10.30 часа, което беше добре, защото целият ден беше пред нас. За този ден бяхме запланували три от топ плажовете на острова : Grand Anse, Petite Anse и Anse Cocos. На острова няма как да се объркаш, просто защото има точно две улици, око въобще мога да се изразя така. Навсякъде имаше интересни паркинги за колелета.
Тук там из острова докато се придвижвахме по улиците се натъкнахме на интересни животински видове с различни размери.
Когато пристигнахме до първият от трите плажа - Grand Anse се натъкнахме на паркинг за колелета, който представляваше стотици колелета нахвърляни едно върху друго. Как се оправят после тия хора си нямам идея. Нашите ги оставихме малко по - встрани, за да нямаме драма с намирането им в края на деня. Заключихме ги с верига за колелета и бързахме да зърнем това, което бяхме гледали само по картинки.
Много живописен плаж в южната част на остров Ла Диг (La Digue) с огромни вълни, бял пясък, заобиколен от гранитни скали. Този плаж не е много подходящ за плуване поради силни вълни и подводни течения. Друг недостатък на плажа, ако мога така да кажа, е че няма абсолютно никаква сянка, няма чадъри или нещо подобно. Това е неприятно, защото не можеш да седиш дълго под жешкото слънце. Но все пак колкото и малко да останеш на този плаж, всяка минутка време прекарано тук си заслужава на 100%. Уверете се сами в това което казвам :
След като се изкъпахме в бурното море и се поизпекохме на силното слънце решихме да продължим нататък в програмата и да се прехвърлим на следващият плаж - Petite Anse. Трите плажа за които ви писах по - горе, че ще посетим са свързани един с друг чрез пътека през джунглата, но ние избрахме да достигнем до втория плаж през огромните гранитни скали и това не беше добра идея, но все пак ги преодоляхме.
Petite Anse e малко е по-малък от Grand Anse и заради своята отдалеченост от пътя – още по-малко посетен. И тук става предимно за сърф и лежене край плажа. Водата е бурна и има подводни течения, заради които не бива да се плува навътре. Ако искате да прекарате уединено край плажа – това може да е идеалното място. В този ден обаче, специално за нас тук морето беше спокойно и идеално за влизане във водата. Видяхме един малък щанд , на който се правят фрешове, и се предлагат студени напитки, но го подминахме. Също така трябва да се знае, че тук няма много сянка, както и на Grand Anse но за няколко човека винаги ще се намери една скала или клон, под които да се скриете от слънцето. Имаше и няколко самоделно направени сянки "тип тента" от палмови листа. Еданта беше свободна и на момента се възползвахме от възможността да използваме сянката и се настанихме.
Не след дълго обаче при нас се появи "бармана" от щанда за коктейли и ни каза, че за да използваме сянката трябва да си поръчаме напитки от него. Слънцето беше толкова силно, че въобще не се замислих и му поръчах два фреша за 15 евро, само и само да можем да ползваме направената сянка.
След малко се появиха още туристи и се суетяха къде да се скрият на сянка, когато "барманчето" си заряза бара и веднага се отзова, започвайки да прави нова сянка, с цел да продаде няколко от неговите скъпички фрешове.
На плажа се появиха и няколко яхти, които да допринесат допълнителна екзотика на ситуацията.
Времето напредваше, а на нас ни оставаше посещение и на третия плаж.
Това място е магнит за фотографи, които без да се замислят “бъхтят” още 20-30 мин. от Petite Anse, за да заснемат няколко кадъра. Е-е, ние го направихме и без да имаме претенции за фотографи. А просто на хора, обичащи красивата природа. Върви се през пътечка през джунглата, която първоначално е равна и заобикаля Petite Anse (тръгва се зад щанда с плодове от средата на плажа). В последствие и тя изкачва един невисок хълм, преди да ви спусне до красивия плаж Anse Cocos. По време на отлив плажът е подходящ за къпане и плуване със спокойната си, кристална вода. Особено впечатляващи са оформените от водата скали в левия край на Anse Cocos.
Макар и малко отдалечен, плажът си заслужава да се посети, ако обичате разходките и спокойните, приказни места. Вземете със себе си малко вода и сандвичи и ще изкарате един чудесен ден сами на Anse Cocos. На плажа има и бар, където можете да си поръчате всевъзможни видове фрешове.
Така приключи и този ден. Отправихме се към близкия магазин за бира, взехме си храна за вкъщи от Take away ресторант и седнахме в хотела да вечеряме и да направим план за следващият ден.
Ден 6, остров Ла Диг (Сейшели) 17.02.2020 г
За този ден остана перлата на Сейшелите - плажа Anse Source D’Argent – един от най-фотогеничните плажове в света + L’Union Estate Park.
Преди това обаче трябваше да се насладим на закуската с екзотични плодове.
След закуска, преди да се отправимкъм плажа Аnse Source D’Argent, тръгнахме към северното крайбрежие и по точно към най - северната точка на острова (неговият нос), където е едно от най - добрите места за шнорхелинг тук. Тръгнахме в посока към пристанището. По пътя се разминахме колоездач, не с едно, а с цели три колелета - ХА ХА ХА. Тук това се оказа често срещано явление.
Гледката в близост до пристанището.
По северното крайбрежие има много луксозни хотели със страхотни гледки.
Ето тук (плажа Anse Severe) трябваше да направим нашия сутрешен шнорхелинг, но уви той не се случи поради бурното море и големите вълни, които се разбиваха в скалите.
И така решихме да не си губим повече времето тук, а да се отправим към плажа от който са направени всички снимки, илюстриращи Сейшелите - Anse Source D’Argent.
За да стигнете до него ще трябва да преминете първо през парка L’Union Estate. Влизането в парка е срещу такса от около 100 сейшелски рупии за възрастни. Паркът е прекрасен и ако намерите време за разходка или просто шляене – направете го. Ние го разглеждахме от колелетата :-), като единствено спряхме да погледаме огромните костенурки, които биват отглеждани край скалите. Ако се замисляте дали да платите входа, има вариант и да не го правите. Но ще трябва да минавате на места по вода. Което особено в следобедните часове при прилив може да не е особено безопасно. А някои използваха кошницата за багаж на колелото за превоз на малките си деца.
Ася отиде да плати входа за влизане в парка, след което ни сложиха по една гривна каквато слагат в хотелите All Inclusive.
В парка имаше множество ванилови плантации :
В началото на плажа има павилиони с шалове, чанти и други сувенири.
Плажът Anse Source D’Argent е просто прелестен. Това не е един плаж а поредица от заливчета с златист плясък, кристална вода и дебела сянка, предоставена от могъщи гранитни скали или палми. Водата е изключително спокойна и подходяща и за бебета. Тъмните, огромни, изваяни от водата гранитни формирования са може би това, което прави плажа толкова известен. Трудно е да се опише духа на това място, на нас просто не ни се искаше да си тръгваме.
В следобедните часове нивото на водата се вдига и трябва да се внимава да не отнесе хавлията и други неща по плажа.
На вътре в морето има риф, който разбиваше вълните далеч от брега, и условията за шнорхелинг бяха чудесни. За това сложихме маските и веднага се метнахме във водата, където прекарахме около 2 часа без да излезнем, а какво успяхме да видим под водата само ние си знаем - трудно е да се опише.
И когато излезнахме, за да е пълен кефа, на плиткото сред хората си плуваха съвсем спокойно огромни дискуси (около 60 см диаметър). Точно такива, каквито преди време си отглеждахме в аквариума вкъщи, но с много по - малки размери разбира се. Е удоволствието бе наистина огромно.
В ранния следобяд направихме още един 2 часов шнорхелинг, след което запечатахме миговете на този приказен плаж в няколко фотоса :
И тъй като сме твърде упорити и настоявахме отново да пробвамме шнорхелинга по северното крайбрежие (там където бяхме сутринта), си тръгнахме от плажа Anse Source D’Argent следобяда и се отправихме отново към Anse Severe. Колелетата ни очакваха на паркинга, където ги бяхме оставили.
По пътя спряхме да щракнеме няколко интересни снимки :
Хеликоптерна площадка :
Хотелски комплекс с малки еднофамилки къщички :
Църква
Училището
Болницата
Полицията :
Пожарната :
По пътя минахме и през плажа Bikini Bottom, където съвсем спокойно се разхоздаха от огромните сейшелски костенурки
Решихме да се разходим с колелетата до края на крайморската алея (около 4 км), след което да сложим край на този изпълнен със задоволство и усмивки ден.
Ден 7, остров Махе (Сейшели) 18.02.2020 г
Седмият ден от нашето пътешествие отново започна много рано. Предният ден си бяхме взели билети за първият ферибот за остров Махе. Собственичката на хотела отказа да ни направи толкова ранна закуска (около 7 часа), така че сутринта си хванахме раниците и направо към пристанището гладни. В далечината видяхме, че е акостирал голям лайнер, но беше пуснал котва навътре в морето заради плитчините и извозваха туристите до остров Ла Диг с по - малки корабчета.
Зад нас е Ферибота Cat Cocos, а ние се натоварихме набързо тъй като нямаше много време до заминаването. На палубата до нас на съседната маса туристите си похапваха вкусни френски кроасани и на Ася й потекоха лигите. Не се сдържа да ги попита от къде са ги купили, а те казаха, че съвсем на близко до пристанището има пекарна. Втурна се, тичайки към пекарната, с риска да изпусне ферито, но храната преди всичко. ХА ХА ХА. Започнах да се притеснявам, защото екипажът на скоростния ферибот се приготвяше за отплаване, а Ася още я нямаше. В последния момент дотърча и се метна почти в движение. Но цялото усилие си заслужаваше. Беше купила много вкусна закуска.
Похапнали и доволни казахме "Чао" на остров Ла Диг и се отправихме към последната ни спирка.
Пред нас е остров Махе - основният остров на Сейшелите.
На пристанището ни посрещна огромен лайнер - Costa Mediterranea
Както казах вначалото на пътеписа, още при първото ни стъпване на остров Махе преди 7 дни, си запазихме кола направо от летището с уговорката колата да ни чака на пристанището, което е на около 10 км от летището. Така и беше. Видях човека още от палубата на ферибота, въпреки че нямаше табелка с моето име. Аз съм добър физиономист, а явно и той. Веднага се познахме и ни отведе до паркинга за оглед на колата. Подписахме договор и отбелязахме дребните забележки, които имаше. Интересното тук беше, че този договор всъщност представляваше и документите на колата за пред полиция, ако ни спреше такава. На пристанището имаше огромни опашки от хора за качване на ферибота.
За нас остров Махе (Mahe) бе последната спирка на нашата почивка на Сейшелите. Останахме там 3 дена и гледайки назад сега, този избор си заслужаваше. Махе е най-големия остров на Сейшелите с около 80.000 жители (85% от населението на страната). Островът е комбинация от страхотни плажове с бял пясък и кристално-чиста вода, красиви гранитни върхове, достигащи почти 1000 метра височина в непристъпна джунгла, съчетани с добре маркирани туристически пътеки. Това е и острова на който неминуемо ще кацнете (освен ако нямате частен самолет, хеликоптер или яхта).
Трябва да знаете, че почивка на Сейшелите е подходяща както както за двойки, така и за семейства с деца. За да опознаете острова ще ви трябват минимум 3-4 дена (в по-бързо темпо), докато един престой от порядъка на 5-6 дена ще ви позволи да видите повечето интересни места без да бързате. Ние ви предлагаме 7 неща, които непремнно да направите, ако сте на Махе :
- Разглеждане на подводния свят с маска и шнорхел
- Преход до Anse Major или по една от маркираните пътеки
- Залез на Sunset beach
- Релакс на Beau Vallon Beach
- Обиколка на острова с кола
- Местната креолска кухня
- Разходка във Виктория
Но за всичко това по - надолу в редовете. Преди да се отправим към всички тези места, трябваше да си открием къщата, която бяхме наели за нашия престой. Човекът от фирмата за колите под наем ни изведе от столицата и ни съпроводи по пътя до летището. Там имаше и бензиностанция, на която да заредим колата с гориво.Той ни каза да сложим гориво за 300 рупии и ние така направихме. Тук колите са с десен волан, но аз вече имах богат опит от предходните ни посещения на остров Бали, Занзибар, Малайзия и други места където отново движението беше обратно на това у нас. Заредихме гориво и потеглихме. Къщата ни беше на около 10-12 км от летището, но нещо се унесохме и я пропуснахме. Карахме, карахме, докато в един момент бяхме заобиколили острова от другата му страна и се усетихме. ХА ХА ХА. Завъртяхме и по един пряк път се върнахме назад. А тя бе на самия главен път, но скрита зад дърветата.
Хазяйката бе симпатична и ние, разбира се, веднага я попитахме къде е най - добрият шнорхелинг. Тя каза, че мястото за това е залива и плажа Anse des Anglais. Хвърлихме багажа и дим да ни няма точно натам. Не е нужно да сте много добър плувец или дори гмуркач, за да може да разгледате цветния подводен свят на Сейшелските острови. На някои места рибките идват сами при вас да любопитстват, а ако им хвърлите малко хляб, ще видите страхотни битки, та дори и скоци над водата.
Водният свят е много разнообразен и затова си носете с вас маска и шнорхел. Обикновено ще отркиете рибките почти на всеки плаж в близост да камъни край сушата. Има обаче места, които са препоръчани, като Sunset beach, Marine park, Baie Lazare, Anse Major и Anse des Anglais. Освен пъстри малки и по-големи рибки, ще може да разгледате и различни по вид и цвят корали. За съжаление, както и на други места по света, и тук коралите измират и не е ясно още колко време ще може да имаме шанса да ги видим в естествена среда.
Разбира се, внимавайте с гмуркането и следете за предупредителни табели на плажа. Има места, които не са подходящи за тази цел през определени месеци от годината или когато идва прилив. Спазвайте мерките за сигурност.
Плажът Anse des Anglais се почистваше щателно от водорасли, които са излезнали от водата.
Хвърлихме хавлиите на пясъка, сложихме маските за шнорхелинг и веднага се метнахме във водата. Първо се насочихме в лявата част на плажа покрай камъните, наплезнахме доста навътре, но това което видяхме под водата не успя да ни впечатли. Нещата се обърнаха на 180 градуса, когато достигнахме до кръста, които се издигаше от една скала навътре в морето и обърнахме посоката. Насочихме се към средата на залива и там какво да видим ? Страхотни корали, и цели пасажи от риби. Разнообразието бе такова, че не можехме, а и не искахме да излизаме от водата. Цели 2 часа се наслаждавахме на подводния свят. На където и да се обърнеш виждаш някаква различна риба, която до сега не си си и представял. Едно наистина страхотно място за шнорхелинг, задължително за посещение на остров Махе.
Когато излезнахме от водата се чуваха писъци от хората на плажа. Те бяха продиктувани от факта, че имаше ниско прелитащи летящи лисици.
Първият ни ден на остров Махе бе към своя край, но ние ще го запомним завинаги благодарение на видяното под водата в залива Anse des Anglais. На залез слънце си тръгнахме, като по пътя спряхме в един супермаркет, за да си напазаруваме продукти и вино. Когато се прибрахме в къщата си направихме паста, сипахме си по чаша бяло вино и седнахме на терасата, като си припомняхме моменти от деня.
Ден 8, остров Махе (Сейшели) 19.02.2020 г
Денят на моя рожден ден. Закусихме, направихме си сандвичи за през деня,тъй като щяха да са ни необходими и потеглихме. Насочихме са към плажа Anse Major.
Разходките из диви места за мен са неизменна част от всяко едно пътешествие, та било то и на такова с божествени плажове. А такива, за наш късмет, имаше много на всеки един от Сейшелските острови. На Махе,тази сутрин, успяхме да се разходим до красивия плаж Anse Major, намиращ се на запад от плажа Beau Vallon. Доизходната точка стигнахме с колата, след което следваше 45 мин преход (бързо ходене) или около 1 час и малко (нормално ходене) до плажа по маркирана с жълто пътека. Важно е да отбележа, че началната точка на пътеката е от последната спирка на автобуса, където има изграден паркинг. Но ако оставите колата там разстоянието е доста повече от това, което написах по-горе. Ние продължихме по пътя до момента, където става толкова тясно колкото е една кола. Имаше няколко уширения на пътя и в едно от тях оставихме нашата - почти до самото истинско начало на пътеката.
По време на разходката се откриват пракрасни гледки към океана на фона на черни гранитни скали и отровно зелена джунгла. А плажът Anse Major е просто приказен.
А ето го и плажът Anse Major :
Тук морето беше много бурно и пропуснахме шнорхелинга. Вълните бяха много големи и удряха със зверска сила. Дори и за плуване не беше много приятно. Така че около обяд решихме да се насочим към друг плаж, а именно към плажът Beau Vallon.
Гладът започна да се обажда и трабваше да измислим нещо. Ася веднага отвори гида на Lonely Planet (неразделна част от нашите пътувания), този път в електронен вид, и там ни посъветваха да хапнем в една пицария на плажа. Ася само това и чакаше - италианска кухня, на плажа - какво друго й трябваше. Спряхме колата в близост и направо в пицарията.
След като притъпихме глада, се излегнахме на плажа Beau Vallon.Това, може би, е най-известният и най-посетеният плаж на Махе. Намира се в северната част на острова на около 7-8 км от столицата Виктория. За разлика от повечето плажове на Сейшелите, тук неминуемо ще намерите много местенца за хапване на креолска храна, пийване на екзотични коктейли или оферти за разходка с лодки до съседните острови. Почивка на Махе не би била пълноценна без посещение на Beau Vallon.
Плажната ивица е дълга почти 2 км и широка около 30 м. Към брега, палми и други дървета предлагат прекрасна естествена сянка от жаркото слънце. Водата бе една от най-топлите, в които се къпахме по време на нашата почивка. Плажът е подходящ и за малки деца, поради факта, че става постепенно дълбоко и липсват опасни течения. За кратко се съраха облаци, излезна вятър и си казах, че ще ни изтупа типичната тропическа буря, но ни се размина, както и друг път и отново изгря жешкото слънце. Залезът от Beau Vallon също е прекрасен.
Почивка тук не би била пълноценна, ако не сте опитали от местните специалитети. Дори и да не си падате по къри, ориз и риба, трябва да го направите. Ние събрахме доста впечатления от креолската кухня, та дори гледахме да хапваме от местата, където го правят местните. На пазара в Beau Vallon, ще имате възможност да хапнете току що хваната и изпечена на грил риба (риба тон, jobfish, red snapper и много други), скариди и октоподи. Те обикновено се сервират в комбинация със сос от къри и ориз или нуделс. Има, разбира се и вегетариански варианти или такива с месо (пилешко и свинско).
Така си напълнихме стомасите, че едвам се дотътрихме до колата и се отправихме към къщата ни, за да си починем и да се насладим на последния ден от нашата почивка.
Ден 9, остров Махе (Сейшели) 20.02.2020 г
Сутринта на ден 9-ти посрещнахме със смесени чуства. От една страна въобще не ни се тръгваше от Сейшелите, а от друга нямахме търпение да се приберем в къщи и да си прегърнем трите момченца. Е, така или иначе щяхме да издържим още един ден в този тропически рай. За финал си отделихме 2-3 часа, за да разгледаме столицата на Сейшелите – Виктория. Градът е кръстен в чест на английската кралица. Там ще откриете малко копие на часовниковата кула от Лондон (Big Ben). Друга запомняща се сграда в града е хиндуиския храм Arul Mihu Navasakthi Vinayagar в центъра. Непосредствено до него се намира пазара за риба, плодове и зеленчуци – Sir Selwyn Selwyn-Clarke Market. Там ежедневно се върти търговия (най-вече преди обяд) и ако искате да си набавите прясна риба – това е едно от местата.
След като се завъртяхме из уличките на Виктория, се отправихме към пазара- място, което ние задължително посещаваме навсякъде където отидем.
Някои споделят, че едно от местата за посещение на острова, е изкуственият остров Eden Island. Това създаде и у нас желание просто да го зърнем и след разходката ни из Виктория се отправихме към него. Все пак при толкова естествена красота на Сейшелите, на това малко местенце от природата би било прахосване на време за нас да се ходи на някакъв, по подобие на арабските, изкуствено създаден остров със скъпи къщи и магазини, но му отделихме едни 30 минутки. Още повече, че достъпът за външни лица е строго ограничен и е възможен само до търговския център (така наречения МОЛ) и до пристанището.
Ето го целия Eden Island и от птичи поглед :
Чудихме се къде да изкараме последният половин ден и единодушно стигнахме до заключение, че искаме да направим още един шнорхелинг из коралите на Anse des Anglais. Решихме до него да стигнем по друг път, така че да сме разгледали острова от всичките му страни и да направим снимки като следващата :
Ден 10, Из летищата на Сейшелите, Дубай и Турция 21.02.2020 г
Полетът ни беше в 8.40 местно време, така че се бяхме разбрали да върнем колата около 6.30 часа. Човекът я огледа за щети и след като не откри нищо, се сбогувахме и се отправихме към терминала за международни полети, от където щяхме да се отправим към Дубай с Fly Emirates.
Този път при кацането и излитането ни в Дубай беше светло и успяхме да видим цялата тази пустиня, в която живеят местните шейхове - това ни се струва адски непоносимо място за живот. Без зеленина, без дървета, всичко е изкуствено :
Летището е огромно и този път ни отне доста време докато се придвижим до изхода за следващия ни полет до Турция.
Сейшелските острови в цифри : ще дам цените в Euro, за да ви е по – лесно да се ориентирате, че с тия техните сейшелски рупии е голяма драма.
1 еuro € = 19,85 SCH
1 US $ = 17,58 SCH
• Самолетни билети София – Истанбул – Дубай - Сейшели и обратно за двама + летищни такси – 1011 €
• Самолетни билети Сейшели (о. Махе) - Сейшели (о. Праслин) за двама в едната посока + летищни такси – 262 €
• Рент а кар на остров Махе за 3 пълни дни – 120 €
• Ферибот от о.Праслин - о. Ла Диг 15 € на човек
• Ферибот от о. Ла Диг - о. Махе 72 € на човек
• Нощувка (1 брой) за двама със закуски ~ 100 €
• Бензин – 300 км навъртяхме на острова, цената на литър бензин е около 1,25 €, та за гориво се изръсихме точно 30 €
• Храна – 450 €
• Вечеря (или обяд) за двама в ресторант – 34 – 54 €
• Вечеря (или обяд) за двама от Take away – 15 €
• Бира в ресторант (0,33 ml) - 3,7 €
• Салата - 4 – 13,5 €
• Пица - 11 – 22 €
• Спагети – 13,5 – 20 €
• Бутилка бяло вино в магазин - 8,7 – 10 €
• Bacardi Breezer в магазин – 2,6 €
• Кола, фанта, спрайт 300 мл в ресторант – 3,7 €
• Кола, фанта, спрайт 500 мл в магазин – 1,7 €
• Вода 1,5 литра от магазин - 0,8 €
Нашият тотал беше около 3000 €
1 US $ = 17,58 SCH
• Самолетни билети София – Истанбул – Дубай - Сейшели и обратно за двама + летищни такси – 1011 €
• Самолетни билети Сейшели (о. Махе) - Сейшели (о. Праслин) за двама в едната посока + летищни такси – 262 €
• Рент а кар на остров Махе за 3 пълни дни – 120 €
• Ферибот от о.Праслин - о. Ла Диг 15 € на човек
• Ферибот от о. Ла Диг - о. Махе 72 € на човек
• Нощувка (1 брой) за двама със закуски ~ 100 €
• Бензин – 300 км навъртяхме на острова, цената на литър бензин е около 1,25 €, та за гориво се изръсихме точно 30 €
• Храна – 450 €
• Вечеря (или обяд) за двама в ресторант – 34 – 54 €
• Вечеря (или обяд) за двама от Take away – 15 €
• Бира в ресторант (0,33 ml) - 3,7 €
• Салата - 4 – 13,5 €
• Пица - 11 – 22 €
• Спагети – 13,5 – 20 €
• Бутилка бяло вино в магазин - 8,7 – 10 €
• Bacardi Breezer в магазин – 2,6 €
• Кола, фанта, спрайт 300 мл в ресторант – 3,7 €
• Кола, фанта, спрайт 500 мл в магазин – 1,7 €
• Вода 1,5 литра от магазин - 0,8 €
Нашият тотал беше около 3000 €
И така, свърши и това наше пътешествие, прибрахме се отново в БГ и започвам да правя програмата за следващото, че и то чука на вратата. Надявам се ви е било интересно да прочетете този пътепис и поне за малко да сте се докоснали до това, до което се докоснахме ние. Довиждане и до нови срещи. 
·
· 
Коментари
Публикуване на коментар