Пътепис за Швейцария

Една сбъдната мечта

Така, настъпи времето да направим една обиколка на моята любима страна – Швейцария. Посещението на тази страна беше моя мечта и се радвам че я сбъднах. Преди тръгване бях проучил всичко много добре, бях направил пълна и подробна програма, бях резервирал всички хотели от София, бях платил рент а кар предварително (около 650 евро с Europcar), купихме самолетни билети до Милано онлайн (около 240 евро с Easyjet) и остана само да чакаме да дойде денят на тръгване. Сега, за Швейцария каквото и да кажа ще е малко. Всичко което бях чел, всичко което бях гледал, всичко което бях чувал за тази приказна държава се оказа абсолютно вярно и достоверно. Толкова подредена, чиста, зелена, всичко е толкова добре организирано, че направо да ти стане “неприятно”. В Швейцария има неща който като се видят спират дъха, и точно с тези неща ще ви направя съпричастни и всички вас. Следете пътеписа - заслужава си. Трипчето което направихме с жена ми се състоя 14 дни и за това време успяхме да пообиколим почти цяла Швейцария с малки, но незначителни пропуски. Маршрутът бе : Милано - Торино - Женева - Нион - Лозана - Вевей - Монтрьо - Тюн - Берн - Интерлакен - Юнгфрау - Цуг - Люцерн - Цюрих - Вадуц (Лихтенщайн) - Локарно - Лугано - Милано. Пътуването се състоя от 24.08.2009 год. до 08.09.2009 год.

И така, дойде време да тръгваме, взехме по един куфар и дим да ни няма към аерогара София. От там на самолета и право в Милано. Като слезнахме на летището в Милано директно в офиса на Europcar, да си вземем ключовете от колата. Там беше една драма с госпожицата от офиса докато се разберем – ние на английски, тя на италиански, абе смях ама накрая викам давай ключовете и да бегаме,че трябваше да ходим до Торино и след това към Женева през Франция – около 500 км., а беше следобед вече. И така взехме си чисто новият Фиат Гранде Пунто на цели 60 км. и газ към Торино. Там се видяхме за някой друг час с една приятелка и потеглихме към подножието на връх Мон Блан и едноименния тунел Мон Блан, който минава под върха и е един от най-дългите тунели със неговите 12 км. Като стигнахме до тунела разбрахме, че изкарването ни в Швейцария няма да е никак евтино (не че не го знаехме предварително) след като на гишето за заплащане поискаха скромната сума от 35 евро за преминаване на тунела.

Под връх Мон Блан.

Тъй като не се сещам за всички суми които ни щавеха, ще споменавам само тези които си спомням и накрая ще обобщим за любознателните. След дълъг път стигнахме до Женева късно вечерта, намерихме си хотела за 5 мин. Благодарение на Garmina, свалихме багажа и тръгнах да търся гараж където да нощува колата , тъй като щяхме да останем в този град 3 нощувки – 2 дни. Хотелът беше баш в центъра и нямаше парко места към него (цена на нощувка 140 евро за двама с закуска).

Положението с паркирането пред хотела.

В Швейцария почти на 90% паркирането е устроено в подземни паркинги. След като пообиколих нощна Женева в търсене на изгодно предложение за подземен паркинг, и след като видях че цените не се различават драстично, избрах паркинга под Женевското езеро, тъй като ни беше най близък. Там срещу някаква си  сума от 25 евро на ден си взех карта за 3 дни и се прибрах да спим, че на другият ден започвахме с обиколките. Започваме и със снимковия материал от Женева и Женевското езеро.

Един от най – големите фонтани в света Jet D`eau с неговите 140 метра височина.

На разходка в Jardin anglais или т. нар. Английска градина и световно известният часовник от цветя.

Часовник който на всеки кръгъл час пее и излизат некви кукли от него , ама то там такива часовници под път и над път, както и магазини за шоколад и банки.

В Швейцария случайно оставен мотопед , колело или кола не можете да видите. Пак казвам всичко е толкова подредено , че нямам думи.абсолютно нищо не се заключва, колите се оставят отворени, там няма кражби и т.н.

Катедралата Свети Петър в Женева и гледка от кулата катедралата

Народният театър в Женева

Дойде и време за така желаната разходка с корабче по Женевското езеро до Франция за около 40 евро на човек.

Ден в ботаническата градина в Женева.

Следва градът на футболната централа UEFA  - Нион и няколко фотуса от там.

И так нашето пътешествие прелива плавно към Лозана. Лозана е град в Западна Швейцария, главен административен център на кантон Во. Швейцария между другото е разделена на 26 кантона и в различните кантони се говорят общо 4 различни езика (немски, френски, италиански и реторомански - швейцарски диалект). Лозана е разположен  във френско говорещата част на Швейцария на северния бряг на Женевското езеро. Населението му е около 140 000 .С този брой жители Лозана се нарежда на пето място по население сред градовете в Швейцария. Там се намира и централата на МОК (Международен олимпийски комитет) и градът се определя като спортната столица на конфедерацията. Доста стръмен град с пътища на няколко нива както ще се види и от снимките по - долу, подреден, зелен както и всички останали градове де

Ех, цветя,цветя, навсякъде има разкошни цвета в тази Швейцария – на балкони, на кейове, на пътни знаци, абе където може слагат цветя.

Още един часовник от цветя – този път в Лозана.

Дойде време да се отправим към едно от така желаните от нас места – Цермат и спиращият дъха връх Матерхорн, но преди това трябваше да минем през Врьове (на френски Вевей) и Монтрьо.

Врьове е малък град на брега отново на огромното Женевско езеро с население от около 20 000 души. Във Вьове е седалището на производителя на хранителни стоки Нестле, основан в града през 1867 год. Тук почива и британският киноартист Чарли Чаплин, който има и паметник в града. Точно тук видяхме и от къде се е учил Бойко Борисов да хваща снежинките във въздуха. Като потвърждение на това колко е чисто в цяла Швейцария, тук видяхме как щом паднеха листенца от дърветата, веднага се появяваха едни малки камиончета с четки отдолу и започваха да метат улиците и да ги полират. Толкава е чисто, че направо да ти стане неудобно да стъпваш по земята.

Ето и няколко кадъра от Врьове.

След Врьове или Вевей, както го наричат местните, продължихме към Монтрьо, където и щяхме да търсим истински мармоти. Това бе едно от местата в Швейцария където могат да се видят мармоти и другото е Сейнт Мориц, който също ни би в програмата, но решихме да не рискуваме, като го оставяме за накрая ами да пробваме и тук. И така след като стигнахме в Монтрьо, завъртяхме един кръг с колата в това малко кокетно градче, намерихме един подземен паркинг, и срещу скромна сума пари се паркирахме, след което бързичко се отправихме към гарата, от където трябваше да хванем зъбчатата железница, която да ни изкачи на 2200 м/над. височина и там да видим мармоти. Заплатихме по около 40 евро на човек и потеглихме.

На изкачване се видяха такива приказни къщички, и се отвориха такива гледки към Женевското езеро, че направо да ти спре дъха.

След като се изкачихме до най – горната точка на зъбчата железница, минахме през един доста дълъг пешеходен тунел и пред нас грейнаха няколко семейства мармоти. Ето и кадри от там за тези който не са виждали истински мармот ,а и за всички останали разбира се.

Тръгнахме прекалено задоволени от това което видяхме, и се отправихме към замъка “Шийон” в Монтрьо. Той е един от най - величествените замъци в Швейцария. Името на този дворец идва от френски и често е наричан Шато де Шийон. Средновековният замък е разположен красиво на брега на Женевското езеро, съвсем близо до Монтрьо и малкото градче Вилньов (Villeneuve), разположено при вливането на река Рона в Женевското езеро. Наоколо се открива приятна гледка към Швейцарските Алпи.  Построен е през ХІІІ в. и е принадлежал на Савойските принцове – могъщите владетели на тези места през средновековието. Първите писмени сведения за замъка Шийон датират от 1160 г., но скалата, върху която е построен дворцовият комплекс е била населявана доста преди това, още в античността. Замъкът е изграден върху скала и представлява комплекс от 25 сгради, строени през различни исторически етапи. Не е известно откога датират първите крепостни стени, но през 11-13 век те са основно реконструирани и подсилени. Първоначално бил епископска собственост, която по-късно преминава във владение на Савойските графове.Днешния вид замъкът получава при Петер II Савойски. През 1536 г. замъкът бил завзет от швейцарците. Откритите през През 1896 г. археологически разкопки извеждат на бял свят множество артефактии антични предмети (римски монети и парчета от съдове), които свидетелстват за ранно римско селище на мястото на днешния Шийон. Средновековната крепост тук е издигната за да защитава малкия, но доста важен път между стръмните планински масиви и езерото. Ето и кадрите от там.

От Монтрьо се отправихме към Цермат. Цермат (на немски: Zermatt) е планински курорт разположен в района на Висп, в немско-говорящата част на кантона Вале, на около 250 км от Женева и на малко повече от Цюрих. Той е сред най-известните швейцарски, алпийски курорти, разположен в непосредствена близост до границата с Италия – само на 10 км.. В района на Цермат има много четирихилядници, такива като най-високият връх на Швейцария Дюфур (4 634 m) в масивa Монте Роса и най-известният Матерхорн (4 478 m), на северния склон на който на височина 1 608м. е разположен и самият курорт. Цермат е съединен с гребена Горнерграт чрез зъбчатата железница Горнерграт, която се изкачва на още 1500м/над. височина и така достигате до внушителните 3100м./над. височина без никакъв проблем, но с 40 евро по-малко в джоба, където можете да пиете по един чай от терасата на най – високият МОЛ в света и да се полюбувате на уникална гледка към връх Матерхорн (както направихме ние) . Цермат е също най-големият алпийски център за хелиски (пускане с хеликоптер на някой връх и спускане по стръмни и необработени склонове) – най-епичното трасе е от Монте Роза, на почти 4500 м, през забележителен ледников пейзаж. Цермат е известен и заради своята голяма и разнообразна мрежа от ресторанти, разположени на уникално красиви места до които успяхме да се докоснем и ние. Незнайно защо в много малко ресторанти имаше менюта на английски (проблем за нас). Езиците на които бяха менютата са немски, френски, италиански и забележете – японски. В последствие разбрахме, защо японският присъства в менютата – че там има толкова много японци, че хората са им направили менютата на техният си език. За цените там няма да казвам нищо, само че Цермат е един от най скъпите градове в Швейцария. За най - обикновена вечеря за двама се разделяхме с по около 100 евро. През курорта протича река Матерфиспа, захранвана от втория по големина алпийски ледник Горнер. Постоянното население на това курортно село е около 5 800 души. Автомобилното движение е напълно забранено, като за придвижване в курорта се използват електромобили тип нашите катафалки. До Цермат се стига с влак от Бриг или от Теш. Ние стигнахме до Теш, където има огромен, ама наистина огромен паркинг, на който си оставяш колата срещу 11 евро на ден и се молиш като ти свърши почивката да успееш да си я откриеш. Тук бе и първият ни допир с Швейцарските железници. Е няма такива влакове – вярвайте ми. Ще ме извинява Еспейса, ама тия влакове возят толкова безшумно, меко и комфортно , че нямам думи. Можеш да легнеш на гарата да спиш на перона и няма да разбереш, че там минават влакове - няма такова нещо. Срещу 13 евро на човек в едната посока се метнахме на Matterhorn Gotthard Bahn (демек влакът), и не разбрахме как стигнахме в Цермат. След като слезнахме на гарата в Цермат се отправихме към нашето хотелче, хотел Banhof (Banhof в превод означава гара) и срещу  55 евро на човек на нощувка се настанихме. Веднага излезнахме на вечерна обиколка и междувременно в търсене на точният ресторант за вечеря. Ето и първи кадри от Цермат.

Нашата фиятка на фона на замъглен Матерхорн на път за Теш.

Гарата в Теш.

Електромобилите в Цермат.

Нашият хотел.

И няколко кадъра от мъглив,нощен Матерхорн. Мостът от който са направени следните снимки е доста известно място в Цермат, тъй като от него се открива страхотна гледка към върха и тук идват всички посетили Цермат да заснемат негово величество - Матерхорн.

И така на сутринта се бяхме подготвили и добре информирали като едни видни японски туристи, че трябва да отидем на същият мост преди изгрев слънце за да се насладим на изгрева и на златистият цвят на Матерхорн. Е да ама когато отидохме на моста в 6 часа сутринта там вече беше пълно с японски туристи.Пак бяхме една крачка след тях. ХА ХА ХА. Имаше много мъгла и не успяхме да видим нищо за съжаление, но си казахме с жената на следващата сутрин правим нов опит. Надявахме се поне времето да се пооправи че да можем да се качим на зъбчата железница до Горнерграт на 3100м. и да се полюбуваме на алпийски гледки. В Цермат времето не бе никак обещаващо, но нямахме време за чакане, казах й давай да взимаме билети за зъбчатката (по 40 евро на човек) пък ако е лошо времето и не видим нищо, здраве да е. Да ама времето като по поръчка за нас стана перфектно. Ето това което успяхме да видим :

Замъглен Матерхорн

Цермат от птичи поглед

Вече сме на 2500м. над. височина

Реклама за най – високо разположения МОЛ в света - 3100 м.над.вис.

И вече сме на 2800 м. над. височина. От тук се правят и най – красивите снимки на Матерхорн.

Е вече сме на Горнерграт - 3100 м. над. височина

Ето и два класически Швейцарски спасителя  - кучета Санбернар

Най – високо разположеният МОЛ в света

На заден фон масива и едноименният връх Монте Роса

Вече се връщаме

И така завърши поредният вълнуващ ден из швейцарските земи. А на следващата сутрин ни чакаше отново ранно ставане и висене на по – гореспоменатия мост в чакане на изгрева. И той дойде, чакането не бе напразно :

По – горе бях писал, че не сме единствените луди дето да станат у 6 часа да гледат изгрева над Матерхорн. Ето уверете се и вие :

И така, след пленяващият Цермат дойде време да се отправим към приказното градче Тун, на еднойменното езеро Тун. Преди това обаче трябваше да се прехвърлим от другата страна на Швейцарските алпи и това щеше да стане благодарение на внушителният проход – Фурка с неговите 2427 метра. над. височина. След дълго изкачване и много на брой 180 градусови завой стигнахме на билото от където се отвориха страхотни гледки.

След като преминахме прохода Фурка се отправихме към Тун. Тун е китно градче в административния район Тун на кантон Берн. То се е сгушило на мястото, където река Аар се влива в езерото Тун - едно от най-красивите и най-големи езера в страната. Отстои на 30 км от столицата на страната Берн, на около 130 км от Лугано и на около 185 км. от италианскaта модна столица Милано . Тун е обграден от величествените Алпи, сред които най-ясно изпъкват тройката върхове Айгер (3970 м.), Мьонх (4017 м.) и Юнгфрау (4158 м.), за които ще стане на въпрос малко по късно в пътеписа. Между последните два е построена най-високата транспортна жп линия в Европа - 3454 м. над морското равнище. Направихме една бърза пешеходна обиколка из града и разгледахме някой от по-значимите забележителности. Най – голямо впечатление ни направи замъка “Тун”. Извисяващ се величествено над града, с приказна архитектура, високи кули и огромни прозорци, замъкът „Тун“ веднага привлича погледа на туристите и им служи като отправна точка в ориентирането. Построен е през 1191 г. по нареждане на херцог Бертолд V Цееринген. През 1429 г. към него са достроени укрепителни стени и главна порта, а от 1888 г. официално функционира като музей. Квадратната сграда на замъка “Тун” е „украсена“ от общо 4 кули в романски стил (по една във всеки ъгъл) с камбанарии. Сградата с ярко бели стени и червени покриви повече напомня на архитектурата във френските селца и е една от малкото оцелели до днес в оригиналния си вид. И 4-те кули на замъка са отворени за посетители, а от върха им се разкрива магнетична гледка към града, планините и езерото.Ето и какво запечатаха нашите обективи от Тун :

След Тюн се отправихме към столицата на Швейцария - Берн, кантон Берн и окръг Берн. Повечето от жителите на Берн говорят немски, или по-точно бернски немски, който представлява регионален вариант на т. нар. "швейцарски немски". В кантон Берн има също и голям брой френско говорещи жители. Абе казвам ви аз, че там на всеки ъгъл говорят различен език. Град Берн е разположен в северозападната част на страната. Градът е разположен на река Аар, ляв приток на Рейн. Населението му наброява близо 130 000 души. Берн се разпростира в радиус на 12 км около стария град във всички посоки. Швейцарската столица Берн впечатлява не само с красотата си, но със своята обикновеност и щастието, което струи от нейните жители. Градът си има и своите живи талисмани – двете мечки Педро и Тана. Именно заради това носи името Берн (от немската дума за мечка – Bär). Херцог Бертолд V фон Церинген основал града на река Аар през 1191 г. и го наименувал на мечка, която бил убил. Затова и символът на Берн е мечката. Разхождайки се покрай реката можете да достигнете до истинските живи талисмани на града - Педро и Тана. Тези две 26-годишни мечки (местните казват, че те са необикновено стари за мечки) са пазени в старомодна бетонна яма и малките деца им подхвърлят фъстъци. В Берн на всеки ъгъл има статуя на мечка. Тесните улички на Берн са обградени от дълги безистени с магазинчета, предоставяйки много възможности за пазаруване. Дори подземията се ползват самостоятелно за търговски цели, защото всички имат входове откъм улицата. Новите и старите сгради в целия град са еднакво сиви. В Швейцария между другото да ви кажа не е много интересно да се ходи на шопинг по магазините. Като тръгнеш се редуват магазин за часовници, магазин за шоколади, банка и пак така докато не ви омръзне. Берн е богат със забележителности. Старата част на града, в която са съсредоточени много от тях, през 1983 г. е включена от ЮНЕСКО в списъка на световното културно и природно наследство. Целият център е опасан с аркади, под които има безброй магазини. С това градът напомня на Болоня. Почти всички забележителности са съсредоточени на малко пространство, което е характерно за друга европейска столица – Виена.. Над катедралата на Берн от ХV век, някога католическа, сега протестантска, се извисява 100-метрова кула – най-високата кула в Швейцария. Парламентът се намира в Стария град. Красивият гранитен площад пред парламента има 26 фонтана (по един за всеки кантон или швейцарски щат). Карнавалът в Берн - известен също като "Bärner Fasnacht", привлича хиляди посетители всяка година. Прелюдията към карнавала започва на 11 ноември. Тогава мечките, символ на Берн, се затварят в кула за зимния си сън. Три месеца по-късно, винаги в четвъртък, започва фестивала "Bärebefreiig" или освобождаването на мечките. Музикантите трябва да събудят мечките от зимния сън. Фестивалът продължада на следващия ден с "Chinderumzug", където децата облечени в различни цветни костюми минават на парад в Стария град. В последния ден има голям парад в центъра на Берн, следван от публичните концерти и изпълнения на театрални трупи. Е така мога да си пиша цяла вечност за тази прекрасна държава, но нека да ви покажа какво видяха нашите очи в швейцарската столица :

На път за Берн

Класическа швейцарска гледка – прекрасни кравички си пасът необезпокоявани

И вече сме в Берн

Романтична вечеря с панорамен поглед над Берн

А какво да ви кажа за колоезденето в Швейцария. Да наистина е много силно засегнато, но е организирано  по такъв начин, че човек само може да се учи. Уверете се сами

Покрит паркинг за колелета пред един блок, колелетата не се заключват с каквото и да било – без коментар

Направи ни впечатление, че в Берн нямаше боклукчийски кофи, и хората си оставяха торбите с боклук до някое дърво, както беше впрочем и в Тунис.

И още малко кадри от Берн

На заден план – парламентът

Пред парламента, на гранитният площад с 26-те фонтана, които за наше съжаление не работеха

Ако сте любители на шоколада с голямо Ш, то това е вашата Швейцария. Магазините за шоколад са на всяка крачка. Можете да си купите големи начупени пити на килограм - с бадеми, лешници, портокалови корички, шамфъстък, тъмен, млечен, бял. Има за всеки вкус. Привържениците на традиционализма няма да останат разочаровани – щандовете с „Тоблерон“ предлагат всякакъв калибър – от шоколадови бонбони, 100-грамови опаковки до огромни пет килограмови пирамидки. Цени има за всеки джоб. Можете да намерите от прекрасни шоколади за по 40 цента за 100 г до ръчна изработка за по 4-5 евро. Ето и за какво говоря :

На второ място измежду най-търсените сувенири са знаменитите швейцарски ножчета. Какво по-голямо удоволствие от това да си купиш швейцарско ножче от Швейцария. Цените са същите като у нас, но предлагането е много по-голямо. Уникално е ножчето на Wenger, пуснато специално за Европейското първенство по футбол, което има сертификат от „Гинес” за размера си. То тежи около 1 кг, има 85 инструмента, които могат да изпълняват 141 различни функции. Цената на това произведение на изкуството е 1200 швейцарски франка, или около 800 евро. Естествено, не можем да подминем и друг швейцарски патент – часовниците. За разлика от Женева обаче Берн е по-известен не с ръчните си часовници, а с неповторимата часовникова кула, построена през XV в. Някога тук са били портите на Берн. Всеки кръгъл час се отбелязва с кукуригане на петел и внушителен театър на приказни фигури. Стотици хиляди туристи се тълпят с фотоапарати и камери в ръка, за да хванат появяването на шута, лъва и мечките, както и кукуригането на петела.

И така дойде време да се отправим  към един от най – известните курорти в Швейцария, а и не само там – Интерлакен. На път за курорта обаче, нямаше как да не со отбием и до пещерите Свети Бетус. Особено интересните  карстови пещери Свети Бетус (St. Beatus Caves) са във вътрешността на масива Ниедерхорн. Това природно чудо предлага 1 км осветeна и подсигурена разходка във вътрешността на скалните образувания, формирали се в продължение на милиони години. Посетителите могат да разгледат красиви сталактити и сталагмити. Пред пещерите има изложбена къща, красиво паркче с пързалка и водопад, както и възможности за барбекю. От пещерите няма снимки, защото не беше позволено снимането, но ето какво видяхме отпред :

След като поразгледахме пещерите, са отправихме към следващата ни спирка, а именно Интерлакен. Интерлакен е световно известен планински курорт в Централна Швейцария. Известен е като отличен ски център през зимата и като приятно място за почивка през лятото. Разположен е в Бернските Алпи на швейцарския кантон Берн. Интерлакен е име, което в буквален превод означава “между езерата”. Градчето е кръстено така, защото е разположено в долина между езерата Тун  и Бриенц. През градчето преминава река Аар, която свързва двете езера., а от двете му страни се извисяват красиви планински върхове, сред които популярните  Айгер, Мьонх и Юнгфрау. Интерлакен е изходен пункт за тяхното покоряване, както обиколка на всички природни забележителности в района. Интерлакен функционира като курортен комплекс вече повече от 300 години и днес се счита за един от най - старите курорти в Швейцария, като популярността му не отихва с времето. До 1891 г Интерлакен е известен като Аармюле (Aarmühle). И докато преди основните отрасли на Интерлакен са били часовникарството и текстилното производство, то днес туризмът е водещ. Тукашната местност е известна като Бьодели и стои при 570 метра надморска височина. В самото градче живеят около 5000 жители, но броят на туристите годишно достига до около 800 000. Огромна част от тях пристигат в Интерлакен заради възможността да покорят Юнгфрау Йох (Jungfrau Joch) - връх на 3400 м надморска височина, известен още като Върха на Европа (Top оf Europe). Интерлакен се намира точно в неговите поли. В центъра на самия Интерлакен може да откриете всичко необходимо що се отнася до туристическа база и развлечения – има казино, хотели, ресторанти и магазини (в северната част), а южната част на Интерлакен е белязана от приятния парк Хьоемате (Höhematte). Хьоевег (Höheweg) е главната улица в Интерлакен, която свързва Гара Запад и Гара Изток. В близост до западната станция на влаковете е разположен и малкият стар град на Интерлакен, Унтерзеен (Unterseen).

Къщата ни в Интерлакен. Тук бяхме платили по около 50 евро на човек на вечер + закуска , бяхме отседнали за две нощувки:

Ето и няколко гледки от терасата ни в Интерлакен:

След като се настанихме, веднага отскочихме до Гара Изток, за да проверим за билети за влака до най – високата гара в Европа  Юнгфрау Йох (Jungfrau Joch), известна още като Върха на Европа (Top оf Europe). За това приключение признавам си само се бяхме запознали като опция, но не се бяхме информирали за цената на влака. И точно там беше голямата ни изненада. Когато попитахме на гарата за билети за Юнгфрау, ни отвърнаха, че всеки един от нас трябва да се раздели с по 180 евро. Е тогава вече дадохме за миг задна. След малко размисли си казахме : “абе, кога ще дойдем пак тук, я да се меткаме на зъбчатката, пък после ще видим дали си е заслужавало”. Взехме два билета на обща стойност 360 евро за 7 часа сутринта на другия ден и се прибрахме да спим, защото на следващият ден ни чакаше нещо найстина невероятно и спиращо дъха. И вървайте ми след като се върнахме си казахме: “е всяко едно евро което дадохме за това трипче до най – високата гара в Европа си заслужаваше”. Ще се уверите и вие в тези думи след като видите снимковият материал.

И така, дойде  сутринта, станахме, хапнахме набързо и газ към гарата. Там ни чакаше първият от трите влака които щяха да ни издигнат до над 3500 метра надморска височина. Преди обаче да започнем да вдигаме бързо, бързо надморската височина ни предстоеше нещо не по-малко вълнуващо и впечатляващо – Лаутербрунен и водопадите Трюмелбах. Не след дълго и след преодоляването само около 200 метра надморска височина се озовахме в приказен Лаутербрунен. Ето и схема на Юнгфрау регион. Означил съм спирките и пътят на изкачване до върха, а той е Интерлакен Ост (567 м) - Видерсвил (първа спирка) - Лаутербрунер (774 м) прекачване – Венген (1274 м) - Клайне Шайдег (2061 м) ново прекачване на зъбчата железница - Юнгфрауйох (3454 м) или Върхът на Европа. :

Лаутербрунен е малко, спокойно градче в традиционен швейцарски стил, разположено в едноименната приказно красива долина в кантон Берн на Швейцария. Цялата долина е място на живописни планински гледки, сред които са разпръснати едни от най-добрите курортни комплекси на страната, в това число Венген, Мюрен, Гимелвалд , Щехелберг и Гринделвалд. Самото градче Лаутербрунен е разположено точно на входа на долината, а гарата му е изходна точка за всички приключение в района – към Венген или към Интерлакен и величествения връх Юнгфрауйох. Сгушена между огромните скални масиви и величествени планински върхове долината Лаутербрунен е популярна със своята богата и невероятно красива алпийска природа. Тук са концентрирани около 72 водопади, криволичещи реки, тучни ливади, покрити с ароматни цветя и наситено зелена трева и абсолютно всичко, което може да си представите, когато чуете Швейцарските Алпи. В буквален превод името Лаутербрунен се превежда като „бистрия кладенец”. Самото градче Лаутербрунен е малко, спокойно и е запазило старинния чар на традиционното швейцарско селце, сгушено сред алпийските панорами. Гарата на Лаутербрунен е в североизточния край на селището, точно срещу гарата Мюренбаан. Зад нея има изграден няколко етажен паркинг за автомобили, защото Мюрен и Венген са изцяло пешеходни зони, забранени за автомобили . Не е проблем  да обходите Лаутербрунен пеша, като велосипеди под наем са на разположение на всички желаещи. На входа на селото е мястото, където може да вземете една от най-красивите панорамни железници до Грютчалп (Grütschalp), по пътя към Мюрен. Може да изминете и разстоянието пеша, като се преодоляват около 690 метра за 2 часа,но ние имахме друг план за изпълнение и това си го оставихме за следващият път. В самото градче Лаутербрунен живеят около 2 500 души, като възможностите за настаняване са доста. Територията на U-образната долина днес се счита за една от най-големите защитени местности. Навярно най-известният водопад в Лаутербрунен е Щаубах, разположен на по-малко от километър от алпийския курорт. Разстоянието се преминава за около половин час разходка. С височината си от 240 и 270 м на каскадите, той е един от най-високите в Европа с непрекъснат пад.Ето и снимки от  Лаутербрунен и водопада Щаубах :

Още едно удивително красиво природно чудо в лицето на водопадите Трюмелбах крие планината Черния монах. Водопадите Трюмелбах се намират на р. Трюмелбах. В тази река отива почти целият стопен лед от върховете Айгер - 3970м., Мьонх - 4017м и Юнгфрау - 4158м. Така се образува забележителната поредица от каскадните водопади Трюмелбах. Водата пада от стотина метра през процеп в скалата. Дебитът е 20 тона вода в секунда. С течение на времето и под действието на абразивните частици, влачени от водата, водопадът се вкопава във вътрешността на планината. Седем от десетте водопада се намират в пещери и в тях са пробити тунели, за да могат туристите да видят тези природни красоти. Швейцарците казват, че това са единствените водопади във вътрешността на планината, до който изкуствено са прокопани тунели за туристи. „Дяволското гърло” в Родопите е също с прокопан тунел за разглеждане на водопада. Трюмелбах е забележителен. Местата за наблюдение са много добри и напълно безопасни, тунелите са широки. Водата прави водовъртежи, фунии, разделя се, събира се. Шумът от падащата вода е оглушителен, а стените на тунелите се тресат от мощта й. Водопадите Трюмелбах не се различават само по пълноводието си. Един от тях, „ледения водопад”, е с малко вода. Струята се разпръсква във въздуха на дребни капчици и изчезва, но след това среща каменно стъпало, където отново се събира на струя, прави нов скок и пак се разпръсква на капчици, среща второ стъпало, става отново на струя и накрая водопадът преминава във буен планински поток. През зимата всичко това замръзва и е обект на покоряване от алпинистите. Богатите туристи наемат хеликоптери за да разглеждат водопадите от въздуха. Ако човек може да си позволите това си заслужава да го направете, гледката казват че е главозамайваща. Ето и за какво говоря :

Алпите са невероятно красив и всеобхватен планински район, който във всяка своя част има какво да предложи на многобройните си посетители. Един от първенците на швейцарските Алпи е връх Юнгфрау (Jungfrau), който е най-високата точка на едноименния планински масив. Този величествен връх е разположен в областта Бернер Оберланд, в западната част на страната, като се издига красиво над град Гринделвалд. Юнгфрау се счита за един от най-емблематичните за Швейцария върхове. Издигащ се до значителните 4158 м надморска височина, той е заобиколен от още две уникални планински възвишения – Айгер 3970м и Мьонх 4017м (Eiger and Mönch). За първи път Юнгфрау е покорен през 1811 г. от братята Майер от Арау. Днес върхът продължава да бъде предизвикателство за опитните алпинисти, но за тези, които не могат да се изкачат сами до високата точка, железницата Юнгфраубан е най-лесният вариант да достигнете до масивните върхове. В средата на 19 век на изобретателните швейцарци им хрумнало да покоряват планината с влак. И то, не какъв да е, а задвижван с електричество. Каква ли странна приумица изглеждала идеята им, във време, когато дори електрическият трамвай не бил измислен, а те искали влакчето им да върви отвесно по планинския склон. И не само това ами в днешно време ж.п. вагоните са миниелектроцентрали - енергията от спирачките се преобразува в постоянен ток, когато влакчето слиза по стръмнината надолу, и той се подава в контактната мрежа. При изкачване влакчето черпи електроенергия от мрежата за задвижване на колелата. Но пред човешкия дух и изобретателност граници няма. Така, през 1894 г. предприемачът Адолф Гайер-Зелер печели концесията за изграждане на високопланинска железница, която ще започва от Клайне Шейдег и преминава с дълъг тунел под върховете Айгер и Мьонх, та чак до връхната точка на Юнгфрау. Строителството започва през 1896 г., а две години по-късно първите 4 влакчета започват да кръстосват по релсите в недрата на планината. Когато са започнали планирането на най-високата железница, електрическата тяга е била в зората на приложението си. През 1888 г. в Европа е пуснат първият трамвай. От самото начало на строителството на Юнгфраубан е планирано тя да бъде електрическа, а не парна железница. Освен това за влакчето, което щяло да се катери почти отвесно нагоре, било важно теглото му да бъде колкото може по-малко. Парната тяга в дългите 7 км тунели е неудобна и заради дима. Още по време на строителството електрически ток бил използван за задвижване на бормашините, вентилаторите и за осветление на тунелите, за подгряване на жилищата, за топене на сняг за вода за пиене. Строежът и на последната, най-високо разположена гара – Юнфрауйох, наречена „Къщата над облаците” е завършен през 1912 г.  От нея, в днешно време, алпинистите тръгват, за да се изправят пред внушителната северна стена на Айгер. Зъбчатата железница Юнгфраубан се движи по стандартни релси по равното, а при достигане на стръмните склонове в средата на вагона се спуска зъбчато колело, което се зацепва със зъбчата релса. Влакът стига до самия връх на планината, където е изградена гарата Юнгфрауйох (Jungfraujoch). Разположена на височина от 3454 метра, тази железопътна станция е най-високата жп гара на територията на цяла Европа и втора в света, след Галера в Перу. Първата отсечка по планинските хълмове на Юнгфрау отвежда туристите на височина от 774 м., където е построена гарата Венгерналпбан край Лаутербрунен. Оттам има прекачване, което отвежда посетителите на планината до гара Клайне Шайдег, разположена на 2061 м надморска височина. На тази височина има прекрасна гледка към трите върха, които съставят тази част на швейцарските Алпи. От тук се взема емблематичната железница Юнгфраубан, която ви отвежда до самия край на планинското изкачване. Тази последна отсечка е дълга 9 километра, като около 7 км. от нея представлява прокопан в планината тунел. Преди да се премине през него има още две кратки спирки – при Айгерванд (2865 м) и Айсмеер (3160 м) с панорамни прозорци, откриващи спиращи дъха гледки към Айгер и Мьонх . След като излезете от тунела крайната спирка Юнгфрауйох е достигната. От станцията влизаме в първото ниво на хижата, която е захваната с метални скоби за снагата на планината, за да не я отнесат природните стихии. Скоростта на вятъра горе на платформата е 250 км. в час. Първата сграда ресторант е построена през 1924 г. Дотук в най-натоварените дни със зъбчатата железница се изкачват около 4000 души на ден. А за цяла година туристите са половин милион. В хижата на различни нива има пощенска станция, магазини за сувенири, заведения за хранене. От панорамните прозорци могат да се наблюдават близките върхове и глетчери. В кафе бара от тавана висят бинокли, има специални поставки, на които можеш да се облегнеш и наблюдаваш върховете. Японци, индийци, бели и черни туристи от цял свят щракат с фотоапарати и камери. Указателните табели непрекъснато напомнят: “Моля, вървете бавно”. Заради бързото изкачване до над 3 500 м надморска височина с влака, несвикналите туристи получават световъртеж при всяко по-рязко движение. Затова не всички стигат до асансьора, който отвежда до още по-високо разположения Сфинкс – 3571 м. До него се отива пеша през дълъг тунел и после с асансьор се стига до Космическата обсерватория, която също е най-високата в Европа и Ледения дворец. Той представлява уникален леден дворец, съставен от поредица от пещери. Връзката между тях е била осъществена през 1934 г. от местен планински водач. В Ледената галерия може да видите копия в действителен размер на най-различни предмети като коли, столове и т.н.   Швейцарската високопланинска железница е включена списъка на Световното наследство на ЮНЕСКО като изключително техническо постижение. И на финала на този разказ още една изключително интересна информация. При всяко слизане на влак надолу, се поставят на голяма метална платформа събраните боклуци, добре и старателно опаковани в черни чували, така че да не попадне нито едно боклуче в прекрасната им планина. И не само това, ами на тази внушителна височина има направена и канализационна система, която отвежда отходните води до предишната станция - Клайне Шейдег (2061м.) където има пречиствателна станция и така не се допуска да се получи и грам замърсяване. Евала на швейцарците.                            

Ето как започна всичко това :

Лаутербрунен от птичи поглед :

И не след дълго сме във световно известния ски курорт Венген

Ето там горе отиваме

И пред нас е исполинът Юнгфрау :

Е достигнахме неусетно почти кота 2061 метра надморска височина и е време да се прехвърлим на третата железница за заключителното катерене :

И влизаме в седем километровият тунел който ще ни изведе до Юнгфрау :

Първа спирка в тунела –  Айгерванд (2865 м)

А ето и на какви гледки станахме свидетели от почти 3000 метра:

Продължаваме бавно да се катерим и достигаме кота - Айсмеер (3160 м)

А ето, че вече сме на върха на Европа - Юнгфрауйох (Jungfraujoch) - 3454 метра

Тук се намира и  най-дългия глетчер на Алпите  - Глетчерът Алеч, достигащ до 23,6 км дължина. Той се простира на площ от 120 кв. км . Алеч се простира по южните склонове на Бернските Алпи към долината на Рона до височина 1 450 метра.Ето го и него :

След малко ще сме ей там горе на 3571 метра

Време е да се впуснем в леденият дворец:

Ето и карта на Юнгфрауйох:

Е и това приключение свърши, но пък идва следващото… Продължаваме с Люцерн и най-стръмната зъбчата железница в Европа и една от най-стръмните в Света - Пилатус.

Люцерн (Lucerne) е един от най-красивите и неповторими градове в Щвейцария. Разположен на двата бряга на река Реус, на западния край на едноименното езеро Люцерн, градът притежава всички предимства, с които Щвейцария е популярна по света – наоколо гледките са съставени от живописни планини, езера, алпийски села и ливади, по които необезпокоявано пасат прословутите швейцарски крави. Люцерн е най – гъсто населеният град в централната швейцарска провинция Люцерн. Намира се на 50 – тина км. от икономическият и финансов център на страната - Цюрих. Днес в Люцерн живеят около 60 000 души, но тукашните земи от незапомнени времена са играли ролята на важен търговски възел между север и юг. Селище на това място е имало още по римско време, а през средновековието Люцерн е бил един от най – открояващите се градове заради уникалните покрити мостове. Около 1400 г. Люцерн е единственият град в Европа, който може да се похвали с 4 моста. Често наричат града на езерото Люцерн “Градът на светлината”. Това определение идва от стара легенда, която разказва как ангел посочил със светлина на първите заселници къде трябва да построят параклис в чест на Свети Никола, закрилникът на моряците и рибарите. Днес селището е популярна туристическа дестинация заради красивата швейцарска природа наоколо, заради многото възможности за развлечение по езерото Люцерн и най-вече заради уникалната старинна архитектура и отлично запазен стар град. Eзерото Люцерн (Lake Lucerne) е четвъртото по големина езеро в Швейцария след Женевско езеро и Боденското езеро (Bodensee), Цюрихско езеро (Zurichsee) и Езерото Нюшател (Lac de Neuchâtel), което пък е най-дългото изцяло на територията на страната. Езерото Люцерн е известно като езерото на четирите кантона или още Люцернското езеро. Неговата площ покрива повърхност от 114 кв.км, а дълбочината му достига цели 214 метра. Водният обем на Езерото Люцерн възлиза на 11.8 куб. км. Водоемът е разположен на територията на кантоните Ури (Uri), Швиц (Schwyz), Унтервад (Unterwalden)) и Люцерн. Голяма част от крайбрежната ивица на Езерото Люцерн се състои от планински хълмове, които се издигат на 1500 метра над повърхността на езерото, а някои от тях и на 2000м като Пилатус. Това е предпоставка за множеството красиви природни гледки, сред които тези на планината Риги (Mount Rigi) и Пилатус (Mount Pilatus). Ние си избрахме и се качихме на Пилатус на 2100м. надморска височина с най – стръмната зъбчата железница в Европа достигаща наклон до 48%, а гледките които се откриха от там към Люцерн, Езерото Люцерн и околностите направо спираха дъха. Изкачването бе меко казано екстремно и изпълнено с адреналин, по ръба на скали и пропасти. Веднага щом пристигнахме, се настанихме и газ към корабчетата, за да направим задължителната разходка по езерото и след това корабчето да ни остави на друга спирка, така че да хванем железницата и да покорим Пилатус. Да обаче времето осуети нашите планове като малко преди да слезнем от корабчето, се изви малка буря, и не бе подходящо да се качваме в планината, още повече с най – стръмната железница. Хванахме си влака и се прибрахме в Люцерн, където поразгледахме града, времето се пооправи, а Пилатус го оставихме за следващият ден.

Концертната зала в Люцерн – една от най – известните концертни зали със своята акустика

И малко гледки от борда на корабчето :

Малкият, но добре запазен център на Люцерн е същински лабиринт от площадчета и калдъръмени улички. Той е изцяло пешеходна зона, съставена от малки и колоритни къщички в средновековен стил, по които красиво се виждат цветя. Сред различните домове, магазини и хотели може да видите и удивителни стенописи. Над Старият център на Люцерн са се запазили части от оригиналната укрепителна стена, която е една от многото забележителности на селището и която предлага приказна гледка на района от височината си. Сред важните исторически паметници са осмоъгълната водна кула, сградата на кметството, църквата Хоф, йезуитската църква, която е една от най-хубавите барокови църкви в страната, както и Францисканската църква, считана за най-красивия готически храм в Централна Швейцария. Не пропускайте да видите и двореца Ритерше (Rittersche). Емблематични за Люцерн са покритите средновековни мостове и особено Капелбрюке (Chapel Bridge), който е класиран като една от най – посещаваните и популярни туристически забележителности в света. Това е най – старият и дълъг покрит дървен мост в Европа. Дължината му е цели 204 метра. Датира от 1365 год, а Водната кула се намира по средата на моста. През 1993 год. мостът пострадал от голям пожар, в резултат на който били унищожени много от картините по дървеното покритие. За щастие осмоъгълната кула Васертурм останала незасегната. В последствие властите организират прецизна реставрация и сега мостът има традиционният си вид. Осмоъгълната кула е издигната от самият Капелбрюке през 1300 г. и е висока 34 м. През годините е служела едновременно като затвор, архив и съкровищница. Мостът на Люцерн е покрит с керемиден покрив, а под него могат да се видят значими картини от средновековието до 16 век. Друг известен мост в града е дървеният покрит Шпрьоербрюке. Извeстeн още като “Мост на танца на мъртвите” заради 67 – те тематични картини на художника Каспар Меглингер.

Започваме от покрития мост Капелбрюке (Chapel Bridge)  :

Ето и малко от удивителни стенописи по сградите :

Докато такива коли в България висят по витрините на автокъщи като А2, то в Швейцария има не малко хора които са си позволили лукса да карат ръчно изработен Висман  :

Ето го и нашият хотел в Люцерн. Тук нощувката на човек бе около 60 евро:

Лъвският паметник намиращ се в най – високата част на Люцерн е издълбан в скалата и показва ранен звяр, който символизира 700-те швейцарски наемници, убити в Париж през 1792 г.

На следващият ден сутринта след закуска, се отправихме към ж.п. гарата в Люцерн, за да си вземем един от онези, страхотните швейцарски влакове, който да ни отведе до зъбчата железница Пилатус и приключението по изкачването на едноименната планина да започне. Заплатихме по около 37 евро на човек и потеглихме  :

Много бързо вдигахме височината…

А ето и от онези необезпокоявани швейцарски кравички които си пасат на 2000 метра  :

След малко ще се катерим по ръба на тази скала под 48% наклон – екстремно нали  :

А вече сме и на ръба :

Уверете се сами :

И хотел Пилатус на върха на планината :

След като слезнахме от зъбчатката с треперещи крака и докато си казвахме “слава богу, че стигнахме” пред нас се отвориха такива зашеметяващи гледки към Люцерн и езерото(в началото мъгливи и мистични, но после изгря слънце и нещата се обърнаха на 180 градуса), че веднага забравихме за екстремното изкачване и започнахме да се наслаждаваме на това което виждаха очите ни. А ето какво е то  :

По върховете имаше някакви досадни птици като гарги ама не са, дето като те видят че гризеш нещо веднага те налазваха без да се притесняват от нищо :

А на ето това нещо наричано от швейцарците лифт трябваше да си слезнем от таз планина. До тук добре. Но като дойде време да се качваме първо вътре се побрахме цели 100 човека, и втора кой да ти предполага, че тия лудетини швейцарците не слагат междинни стълбове за въжетата. Захванати са в началната и в крайната станция. Ужас. Е тогава си казах тия на идване искаха да ни уморят – не успяха, ама сега май ще им се получи номера. Нищо подобно. Като тръгна тази огромна кабинка, си затворих очите от страх, но тъй като не усещах нищо си отворих очите и какво да видя – движехме се толкова плавно и меко, че не беше за вярване. Е прибрахме се живи и здрави и трябваше да мислим за следващата спирка – Цюрих.

На път за Цюрих се отбихме съвсем за малко до Цуг (Zug), това е курортен град в Централна Швейцария. Главен административен център на кантон Цуг. Разположен е на северния брега на Цугското езеро на 23 км южно от Цюрих. Цуг е световно известен с това, че има страшно ниски данъци  и поради тази причина тук има регистрирани много на брой фирми от цял свят. Населението на целия кантон Цуг е около 120 000 жителите, а регистрираните компании са около 30 000, някои от тях - само пощенски кутии. На всеки 4-ти гражданин се пада по 1 фирма.  ХА ХА. Ето и няколко кадъра от Цуг:

След като видяхме как спокойно си живеят и хората в Цуг, продължихме към Цюрих. Късният следобед пристигнахме. В Цюрих търсенето на хотел бе най- дълго защото тук цените на всичко са по – различни от колкото в другите швейцарски градове. Е както бях писал по рано в пътеписа всички хотели ги бяхме намерили и платили предварително от София. Оставаше само GPS - а да ни отведе до него. Просто наистина не знам как тук успяхме да си намерим хотел за около 40 евро на човек на вечер, при положение, че цените започваха от 60 евро на горе, добре че бяхме само за 1 нощувка. Хотелът беше баш у центъра – идеално. След като се настанихме започна търсене на поредният подземен паркинг за колата – добре, че наблизо имаше. Нали няма да се учудите, ако ви кажа, че за колата отново платихме за нощувка горе долу колкото и за нас – 35 евро за 24 часа – разкош. И така всичко бе готово за да тръгнем на обиколка из снобски Цюрих. Това е градът на световноизвестната шоколадова фабрика Линд както и това, че Цюрих е център номер едно на  банкиране в света. Цюрих е най-големият град в страната, той е нейна културна, финансова, индустриална, транспортна столица, като тук се намира и най-голямото швейцарско летище. Географски погледнато Цюрих  е разположен в източната част на Швейцария, в долния край на езерото Цюрих, което е една от най-атрактивните забележителности на града. Целият град е неголям, като е разположен на 92 кв.км обща площ. В Цюрих живеят около 400 000 души, но в цялата агломерация броят на населението е над 2 000 000 жители. Градът е административен център на кантон Цюрих. Известен е с високия стандарт на живот, който градът осигурява на своите граждани в което се уверихме и ние. За пример само ще дам,  че 80% от такситата бяха S – класи от последните два модела с шофьори изтупани като манекени – това се набиваше явно на очи. Никъде нямаше тарифи на такситата като тук в БГ. Само си представям каква е тарифата.

Друго нещо което се набива веднага е че всяка втора сграда е банка – и то какви сгради са банките само...През последните няколко години Цюрих бе обявен за града с най-високо качество на живот, както и за най-богатото населено място на Стария континент. Цюрих е един от водещите финансови центрове в света, като тук са разположени офисите на голяма част от финансовите институции и банковите гиганти. Привлекателна за множество чужди компании е ниската данъчна ставка, която е причината почти всички чуждестранни концерни да имат седалище в Цюрих , подобно на Цуг. Смята се, че името на града произлиза най-вероятно от келтската дума „турус”, свидетелство за която е открито на надпис в гробница от времето на римското владичество през 2 век. Римляните наричали града Turicum, а на местния диалект градът е известен просто като Цюри. Целият Цюрих е обграден от изключително живописна природа, съставена от водни басейни и гористи хълмове.  Най – големият град в Швейцария стои точно при изтичането на река Лимат от Цюрихското езеро. Във връзка с него античният римски град Turicum възниква като търговско средище, което осигурява контрол над реката. Днес почти всеки, който реши да посети Цюрих няма как да се размине без обиколка на фирмения магазин на шоколадовия концерн, откъдето можете да си напазарувате килограми лакомства и то на доста достъпни цени. Географският и исторически център на града е Линдерхоф, който представлява малък естествен хълм на западния бряг на река Лимат, разположен на около 700 метра северно от мястото, където реката се отделя от Цюрихското езеро и от нашият хотел. След 5 мин. ходене пеша и бяхме на хълма Линдерхоф:

Най-голямата историческа забележителност на Цюрих си остава красивата катедрала Гросмюнстер с двете високи кули с камбанарии на предната фасада, която е разположена в Стария град, близо до течението на реката. Първоначалната постройка тук е издигната през далечната 820 година, а днес туристите в града имат възможност да се изкачат в най-високата й точка, за да се насладят на прекрасните гледки към града и околностите. Друга историческа постройка е Фраумюнстер. Издигната през 874 година, тази църква е най-старата в Цюрих, а през средновековието тя непрекъснато си съперничи по престиж с Гросмюнстер. В манастирската църква Фраумюнстер може да се видят невероятни произведения на изкуството, като особено впечатляваща е стъклопистта. Друг интересен храм е Свети Петър (St. Peterskirche), която със своя огромен часовник на фасадата се счита за уникална в цял свят.

Централна ЖП Гара :

Две от многото банки :

Манастирската църква Фраумюнстер

Един Лотус за разкош:

Лебедово езеро, не бе Цюрихското езеро е :

И нощен Фраумюнстер – красота

На следващият ден, станахме, оправихме багажа, закусихме и напуснахме хотела в посока Международната футболна федерация – ФИФА, и зоологическата градина в Цюрих която е една от най – хубавата в Европа.

Пред сградата на ФИФА на стъпалата са издълбани всичките 208 страни членки на федерацията, и въпреки че са ни сложили до футболни анонимници  като Бурунди и Камбоджа, според мен по – важното е че все пак са ни сложили и нас там. ХА ХА

За зоологическата градина какво да ви кажа – животните в Цюрих си живеят като царе. Имат страшно много пространство, за да се разхождат спокойно, хранят се подобаващо, даже гигантските Галапагоските костенурки бяха на спецялна диета, тъй като теглото им било десетократно по–голямо от свободно живеещите. Има доста животински видове, който могат да се видят само тук. Платихме по 20 евро на човек за вход и влезнахме. Няколко снимки и от зоопарка:

Дойде време да потегляме и да напуснем за кратко приказна Швейцария, за да се прехвърлим от другата страна на река Рейн и да посетим Княжество Лихтенщайн и неговата столица Вадуц. Разбира се след това щяхме пак да се върнем  в Швейцария тъй като въобще не ни се излизаше от този филм в който се бяхме вкарали.

Лихтенщайн е четвъртата най-малка страна в Европа, след Ватикана, Монако и Сан Марино. Една трета от населението е родено извън границите на княжеството, основно немци, австрийци и швейцарци.Официалният език е немски, но основно се говори алемански диалект на немския. В страната живеят около 30 000 души. Тя е световно известна с вълшебните си планински пейзажи и със своите изключителни пощенски марки, които са сред най-търсените и ценени от филателистите по света. Лихтенщайн е страната с най-висок жизнен стандарт в света. Природата на Лихтенщайн дължи красотата си изключително и само на два компонента, свързани неразделно — Алпите и долината на река Рейн. Вадуц е столицата на Лихтенщайн.Там живеят около 1/3 от населението на страната или около 10 000 души. Над Вадуц се намира връх Три сестри, познат със своята красота. Да ви кажа Вадуц като цяло май е по – малък от квартала в София където живея. Една главна улица, една пешеходна алея около 500 метра, замъка на княза, стадионът и това е. Малките селца и ферми, сгушени в ръкавите на Рейн и стоящи под достолепни планински върхове, са като визитна картичка на Лихтенщайн. Абе толкова спокойно си живеят в тази малка държава, ама то и какво да ги притеснява. Отсиднахме в доста добър хостел за който заплатихме по 40 евро на човек на нощувка + закуска.

Замакът на княза :

Националният стадион на Лихтенщайн по футбол :

Главната улица във Вадуц :

На бързо да минем и по пешеходната алея :

И на края кривнахме в страни от главната улица, по малките калдъръмени улички, за да видим какво се крие там, и ... и там имаше приказни сгушени къщички :

Така, дойде време да се запътим към една от последните ни спирки на това уникално поне за нас пътуване – Локарно. Но преди това трябваше да минем през столицата на кантон Тичино, а именно Белинзона. Тук трябваше да пиша и за Сейнт Мориц, но тъй като бяхме в напреднала бременност, и жената почувства малко болки го пропуснахме и направо газ към Локарно. Тичино , наричан също Тесин е кантон в Южна  Швейцария. Заедно със съседните части на кантона Граубюнден той образува  Италианска Швейцария , частта от страната с предимно италианскиговорещо население. Значителна част от кантона се заема от езерата Лаго Мажоре и Лаго Лугано. В столицата  Белинзона не сме се спирали на подробности, тъй като основното заради което се отбихме бе това, че тук  се намират група укрепления, подредени около замъка Кастелгранде, който е разположен на скалисто възвишение, разкриващо гледка към цялата долина Тичино. Поредиците крепостни стени, тръгващи от замъка, защитават древния град и предотвратяват опитите за прекосяване на долината. Като част от отбранителната система е построен втори замък   /Монтебело/, а третият замък /Сасо Корбаро/, находящ се в този обект, е отделен, като е построен върху изолирано скалисто възвишение, югоизточно от другите укрепления. Крепостният комплекс Белинзона е изключителен пример за късна средновековна защитна структура, помагаща за охраняване на стратегическите високопланински преходи.                              Ето и кадри от крепоста Кастелгранде в Белинзона :

От Белинзона се отправихме към Локарно разположен на самото езеро Лаго Мажоре. Тук се настанихме в хотел за една нощувка срещу 50 евро на човек с закуска. Локарно има дълга история. Преди осем столетия е бил най – важният център на Лаго Мажоре. След дълга гражданска война, спечелена от миланският граф Висконтис, градът изживява своя Златен век. Оттогава датира и старият замък “Висконти”. През XVI век, когато реформата изгонва повечето търговци и талантливи занаятчии, допринесли за икономическия просперитет, Локарно запада. Заспива дълбок провинциален сън. Пробужда се едва при основаването на Швейцарската република, когато отново възвръща предишният си блясък. Стремително развитие градът бележи то началото на ХХ век. Когато започва да привлича хората за почивка и туризъм. Тогава се появяват хотелите в стил Бел епок, както и многобройните елегантни ресторанти, кафенета и магазини по Пиаца гранде и красивите булеварди край езерото. Пиаца гранде е сърцето на града и център на неговия социален и културен живот. Мястото става известно с ежегодния Международен филмов фестивал, който събира елита на световното кино. Тук се организират и концерти с участието на видни чуждестранни изпълнители. Не само Локарно, но и околностите на града привличат през цялата година посетители, чийто брой непрекъснато расте. Околностите са очарователна комбинация от красиви пейзажи и субтропическа растителност. Известно е, че този район на Лаго Мажоре е най – лъчезарният край на Швейцария с над 2300 часа слънце. Затова Локарно е наречен “слънчевия капан на Швейцария”. Самото Лаго Мажоре с китните си брегове е идеално място за почивка и спорт, яхтинг, ветроходство, водни ски, гребане, риболов и разбира се, плуване в кристално чистите и освежаващи води. А разходка по крайбрежната улица на Локарно, по брега на Лаго Мажоре остава спомен за цял живот – това направихме и ние :

След Локарно се отправяме към последната ни гара - Лугано. Лугано е пленително курортно градче в Югоизточна Швейцария, намиращо се само на няколко километра от италианската граница. Това го прави изключително атрактивна дестинация - както за туристите, така и за някои от най-големите знаменитости на шоубизнеса. Населението на града е около 60 000 души . Лугано е най-южният град на Швейцария и девети по население в страната. Принадлежи към територията на италоговорящия кантон Тичино и е най-голямото населено място в областта. Лугано е донякъде космополитен град. Близостта на Италия обаче е определяща както за икономическото развитие, така и за цялостната атмосфера в курорта. Освен че е една от най-популярните туристически дестинации в Швейцария, той е и един от най-важните финансови центрове в страната – на трето място след Цюрих и Женева. Това става факт след Втората световна война и най-вече през 60-те и 70-те години на XX в., когато благодарение на щедри капиталовложения от италианска страна, Лугано изживял истински разцвет. За много кратко време той настига първенците в тази класация  с над 100 банкови институции към днешна дата, които са основната движеща сила на града. И макар че може да бъде обходен само за един час, Лугано оставя у посетителите безброй незабравими спомени и усещане за райско блаженство. Разположен е на северния бряг на езерото Лугано на около 10 км на запад от границата с Италия. Езерото Лугано се намира южно от Алпите, между други две известни езера – Маджоре и Комо. 63 % от водната му площ влизат в пределите на Швейцария, а останалите 37 % - на Италия. Топлият климат, възможностите за разнообразни дейности на открито, впечатляващата архитектура на историческите постройки, множеството музеи и постоянният поток от посетители са спечелили на Лугано прозвището „Монте Карло на Швейцария”. Лугано се намира толкова близо до Италия, че трансферите от летището в Милано до Лугано се извършват с автобуси – няма и час, дори и при задръстване, и вече се намирате в Швейцария. Колкото и близо до италианската столица на модата да се намира Лугано обаче, толкова всичко е по-различно - природата, усещането, хората. Уютно разперено по крайбрежието на едноименното езеро, Лугано е идеалният избор за пълноценна почивка през уикенда, а защо не и за малко шопинг. Ако искате да се намирате на по-оживено място, може да изберете хотел в самия град, но на километър - два от него има хотели, които освен лукс, ще ви предложат още спокойствие и откъсване от градския живот. Ние направихме точно така. Тук ни изненадаха адски много с представата им за хостел. Тъй като резервирахме всичко от София, и към края сметката вече беше доста набъбнала, си казахме с жената нека да вземем нещо по – евтино на края и се спряхме на хостел на гарата в Лугано. През цялото време в главата ми се въртяха някакви хостели пред нашата централна гара и бях в тих ужас от това. Е да ама не. Такъв хостел като този в Лугано е мечта, вярвайте ми. Бяхме изненадани още на рецепцията, когато отидохме преди обяд, и ни казаха, че не могат да ни настанят защото трябва да изчистят, но да си оставим багажа и да отидем да отдъхнем на басейна. Изпънахме се с жената и се спогледахме. Хостел и басейн. Казахме си, ами да отидем и след като преминахме през палмова горичка се озовахме на чудесен басейн.

Хостелът :

Паркинга на хостела :

Отдъхнахме там, след което се настанихме срещу  60 евро на човек на нощувка + закуска. Стаята беше като в четири звезден хотел в България, смятайте. Всичко до тук ОК. Викам си остана само шума от влаковете, все пак бяхме на не повече от 200 метра от централната гара в Лугано. Е да ама не. Както вече не еднократно писах за швейцарските влакове, тук отново ми се затвърди мнението – че други  влакове като швейцарските няма. Абсолютно нищо не се чуваше при пристигане и при тръгване на влаковете. Уникално и удивително. Закуската бе като на всякъде до сега – шведска маса от пиле мляко. Гледката, разкриваща се от хотелските стаи е поразителна – езерото се е ширнало, докъдето поглед стига, оградено от скалисти хълмове-планини, сякаш стражи, пазещи вълшебното езеро от външния свят.

Ето за какво говоря :

Застъпвайки се една друга, те създават усещането, че се намирате в приказен свят – на онова закътано място – през девет планини в десета, където само най-смелите и упоритите успяват да отидат. Повърхността на езерото е спокойна и гладка. При поглед отблизо може да се различат големи червени риби, мързеливо плуващи до брега. Компания им правят многото видове патици, които важно плуват и се гмуркат в преследване на закуската си в хладните води. Картината се допълва от двойки бели лебеди, които не само не се притесняват от хората, а очакват търпеливо да бъдат нахранени – от местните ресторантчета, разположени по брега на езерото, хранят птиците с хляб. Лугано привлича като магнит с архитектурата си, лъкатушещите улички, губещи се нагоре по хълмовете, екзотичните палми и разбира се панорамата на езерото. Една от най-известните забележителности на града е катедралата „Сейнт Лорънс” от 1888г., построена от мрамор и бял камък с фигури на библейски герои на фасадата. Музеят на културата, галерията „Готардо”, музеят на Херман Хесе могат да бъдат други акценти в програмата ви. Но ако искате наистина да се почувствате като в приказка, вижте Лугано през нощта. Нощем десетките хълмове, надвисващи като тъмни сенки над водната повърхност, са обсипани със стотици светлини – сякаш останали от звезден дъжд. Уникална гледка на която станахме свидетели.

Въздухът е свеж и просторът необятен. Казват, че именно такова място в Швейцария е събудило въображението на Толкин, за да напише шедьовъра си „Властелинът на пръстените”. Дали това е така? Ами пожелавам ви да идете и да се уверете сами! Лугано ви очаква.

На другият ден след като станахме и закусихме си казах, дай да отидем да измием колата , та да я върнем на хората така както я взехме. Честно да ви кажа след 14 дни из швейцарските пътища и движение на места зад пелена от вода на тирове по магистрала, външното състояние на колата бе такова каквото бе и когато я взехме от летището в Милано – удивително и невероятно, но това бе поредното потвърждение на това колко е чисто в Швейцария. Както и да е – решихме и отидохме на автомивка. Там за доказателство на думите ми, ви показвам един безобразно мръсен Ситроен от далечното минало, докаран от едно изтупано швейцарско старче на преклонна възраст за щателно измиване:

Тогава разбрах, че не сме единствените луди, ами просто хората там няма как да си изцапат колите до състоянието до което успяваме ние да ги изцапаме тук в БГ. Така след като ни лъснаха и без това лъснатата Фиатка, разбрах и още нещо: е при тази чистота в Швейцария, няма как да съществуват и просперират автомивките. Там спокойно можеш да си миеш колата веднъж годишно. Поради тази причина, за да оцелее една автомивка възможното действие е само едно – малко измивания на много висока цена. След като заплатихме “скромната” сума от 40 евро за комплексно измиване тръгнахме и към финала на това пътуване. А това бе Швейцарски миниатюрен парк (Swiss miniature park). Там срещу вход от 12 евро на човек може да се види всичко това, което видяхме на живо из цяла Швейцария, но в умален вариант. Един уникално добре направен и замислен парк. Въпреки умалените модели на влакове, коли, самолети, лифтове и т.н. всичко беше оживено и се движеше. Просто   най – образно казано швейцарците те карат да се чувстваш като великан в тяхната държава. Така се почуствахме и ние :

Само една снимка с този забележителен Лотус и влизаме :

А ето и целият маршрут по който минахме на карта:

E като всяка хубава приказка и тази има своя край,  и той дойде за наше съжаление. След като разгледахме Суйс Миниатюр се отправихме  към Арона на езерото Лаго Мажоре където направихме последната нощувка, за да сме по – близо до летището в Милано, защото полетът ни за БГ бе много рано сутринта. Когато пристигнахме на другия ден на летището офисът на Europcar бе затворен разбира се поради много ранният час, та пуснахме ключовете и документите в едно кошче пред офиса, колата я оставихме на паркинга на фирмата пред летището и се качихме на самолета за да се приберем в нашата тъжна действителност. Като цяло равносметката след като теглихме чертата е 4500 евро. Тук се включва абсолютно всичко: самолетни билети, рент а кар, хотели, храна, нафта и винетка, паркинги, всякакви входове и екскурзиики тук там и каквото още се сетите. Да не са малко пари за 14 дни за двама души, но Швейцария не е никак евтина страна, а и всяко едно евро си заслужава поне според нас де. Надявам се не съм ви дотегнал с дългия пътепис, и дано съм успял поне малко да накарам тези от вас които не са били там да се почустват че все едно са били след като са прочели пътеписът.

До нови срещи