Пътепис за Тунис

Едно незабравимо пътуване

И така, дойде време да попиша малко за едно мое начинание което направих и въобще не съжалявам за това. Направихме едно незабравимо пътуване със семейството ми до Африка с кола. Маршрутът на отиване бе следният : София - Игуменица - Бриндизи - Реджо Калабрия - Палермо - Тунис. Пътуването се състоя в дните 24.04.2010 год - 12.05.2010 год. Та стартът бе даден в 9.00 часа в един хубав съботен ден (24.04.2010) от София. След пътуване по познатия ни на повечето от нас път към Игуменица стигнахме към 16.00 часа в Йоанина и там се поразходихме малко. Градът се намира на 290км югозападно от Солун, на 80км източно от пристанището Игуменица и лежи на западната част на езерото Памвотида. Двете имена на града идват от официалната(Йоанина) и диалектната форма(Янина), като диалектната форма се използва и от някои съседни народи. В езерото Памвотида се намира остров Ниси (острова, на който е избягал Али Паша за да се спаси от византийците, там е заловен и обезглавен) – има обиколна алея, която ви дава възможност да обиколите целия остров. До Ниси се стига с лодка, която е част от обществения транспорт. По средата му има цитадела (там е обсаден Али Паша).  Ето и снимков материал :

След Йоанина продължихме към Игуменица. Ферибота ни беше в 24.00 часа и имаше време да хапнем преди да се натоварим:

След около 10 часово пътуване през нощта, на зазоряване пристигнахме на пристанището в Бриндизи (Италия) и от там направо на колата и газ към Сицилия. Ето и снимки : Първо малко от ферито на изгрев слънце

На пристанището в Бриндизи имаше много силен вятър и не можаха половин час да паркират ферито та се наложи, с някакви малки корабчета бутайки го да го наместят :

А слезането и качването от фериботите както можете да се досетите не бе лека работа, тъй като така бях натакал колата, че беше опряла на тампоните отзад :

И от там след лека проверка от граничните потеглихме към Реджо Ди Калабрия за следващият ферибот който трябваше да ни метне до мафиотска Сицилия :

Една пауза на бензиностанция с цел опитване на италиански специалитети и разбира се италиански сладолед

На заден план се вижда Сицилия:

Тук вече сме на пристанището в Реджо Ди Калабрия и си чакаме реда за качване :

След 30-40 мин. бяхме вече на Сицилянска земя (в Месина),но нямахме време да разглеждаме, защото беше станало вече късно а ни чакаха още 250 км. до Палермо. та направо се натоварихме и газ :

Вечерта към 20.00 часа стигнахме успешно в Палермо, и там малко се пооплаших от гледката. Мръсотия, некви роми дишат лепило на всеки ъгъл, карабинери гонят на ляво, на дясно некви бандити, абе с две думи опасна работа. Намерихме си хотела (беше в центъра и нямаше гараж),и аз трябваше да намеря къде да оставя да нощува колата, защото ако я оставя навън, на сутринта нямаше да я намеря цяла със сигурност. Масово се срещаха по улиците наченати коли (а и не само коли) за разглобяване и в последствие са превърнати в гарсониери на скитници и просяци (ще видите по надолу в снимковият материал). Намерих някакъв подземен гараж малко по - голям от хола в нас  , и некъв тъмнокож ми вика трябва да ми оставите ключовете, защото се налага аз да размествам колите. Викам си леле, утре ако си намеря колата в състоянието в което я оставям ще почерпя, и я оставих. Прибрах се в хотела и цяла нощ я мислих. На сутринта станахме раничко, защото трябваше да се претръшка Палермо, а вечерта към 24.00 трябваше да се товарим на нов ферибот - този за Тунис. Взехме си Еспейсчето (всичко му беше наред и на място, да не вярва човек) и потеглихме из ужасяващото движение (със скутери) и моторетки и трафик на Палермо. Палермо (Palermo) е исторически град в Южна Италия, също е столица на автономния регион Сицилия и на провинцията Палермо. Населението на града е около 700 000 жители. Палермо се намира в северозападната част на остров Сицилия, вдясно от залива Палермо в Тиренско море. Палермо е познат с богатата си история, култура, архитектура и гастрономия. Интересни архитектурни обекти са катедралата на Палермо (характерно при нея е сливането на много стилове, което е следствие от дългата история на допълнения, промени и възстановявания), нормандския дворец (Palazzo dei Normanni – един от най – красивите италиански дворци, който е изключителен пример за нормандската архитектура. Там се помещава известната Капела Палатина (Cappella Palatina) – параклис на нормандските крале на Сицилия), а също и сградата на операта - Teatro Massimo. Различна забележителност са монашеските катакомби - Capuchin Catacombs of Palermo. Там се съхраняват множество мумии, обработвани по различни методи. От Monte Pellegrino пък можете да се насладите на невероятната гледка към града,океана и планината. Изключително важна в Палермо е религията – римокатолицизма. Ето и кадри от Палермо

Кметството на Палермо:

На всякъде имаше портокалови дървета:

Народният театър в Палермо :

На ред с портокаловите дървета бяха и банановите палми :

Имаше и такива ентусиасти тръгнали от Испания на сафари в Сахара с мотори :

На Плажа в Палермо се предлагаха местни коктейли (молотов)   :

И стана време да се отправим към пристанището :

И точно когато си мислех, че хората ще ми се смеят като видят как сме се натоварили в еспейса като гастербайтери, на пристанището видях как пътуват тарамбуките (арабите) по време на летните си отпуски, когато се прибират  в Тунис от Италия. Съжалявам за лошото качество на снимките, но не ми даваха да им снимам подвижните куптори : БЕЗ КОМЕНТАР

И  така след 3 дни, 3 ферибота и 1500 км. най - накрая стигнахме на африканска земя в столицата на Тунис - гр. Тунис. Със своите почти 163 000 квадратни километра площ Тунис се нарежда на 89-то място в света по територия. Забележителностите там обаче са приблизително два пъти повече от нея. Климатът е субтропичен и пустинен, температурите рядко падат под 8 градуса по Целзий. Официалният език е арабски, а втори официален - френският. Валутата е тунизийски динар, столицата носи името и на самата държава - Тунис, а и е най-голям град. Населението й е около 11 000 000 души. Основната религия е Ислямът, има и много християни и юдеи.
Градът-държава Картаген - един от най-големите символи на тунизийското минало, се е намирал на мястото на днешен Тунис. Арабите превземат града от римляните през седми век, а по-късно територията става притежание на Великата Османска империя.
Заради оскъдните си 163 000 кв.км. площ, Тунис е най-малката държава по територия в т.нар. Магреб. На изток граничи с Либия, на запад - с Алжир, на север и северозапад със Средиземно море. Южен Тунис се намира в пустинята Сахара, затова там има съвсем малко селища. Най-голямата тунизийска река е Меджерда, която се влива в Средиземно море.
Град Тунис е столицата на държавата Тунис. Населението на града е около 675 000 души. Там са разположени множество музеи, както и мавзолеи, посветени на различни герои от историята на Тунис. Медина (с ударение на "е") е своеобразният атракционен център на столицата, който също така е е и защитен от ЮНЕСКО от 1979 година. Там се намират множество музеи, джамии, мавзолеи, гробници, някои дворци дори.
Само ще кажа, че въпреки циганията и мръсотията си заслужава да се отиде там и да се види това което успях да видя аз при двете ми посещения на тази африканска държава. Искам да вметна тук, че от тук нанататък ще покажа снимки и от двете ми посещения тъй като съм снимал и посетил различни места и обекти. Първият ден от нашият престой в Тунис посетихме Картаген и Сиди Бу Сайд (синият квартал в Тунис - всичко е в два цвята - бяло и синьо). Самото име ви кара да се усмихнете. Сиди Бу Сайд е красиво като картинка синьо-бяло туниско селище, което привлича туристи от два и половина века насам, но все пак неговите тихи странични улички са съхранили своя непринуден чар. Гледката на мастиленосиньото Средиземноморие под него се смесва с едно безукорно синьо небе и градските обковани с едри пиринчени гвоздеи синьо-бели дървени врати. Изгледът е почти толкова силен на фона на ярките, варосани куполни къщи, обвити в бугенвилии. Открит от богати французи и други европейски изгнаници в края на ХІХ в. и отново през 1942 г. от Андре Жид, Сиди може би е щял да бъде свръхзастроен, ако не е била държавата, която издава разпореждания през 1915 г. за съхраняването на неговия оригинален вид.

Картаген е град в държавата Тунис с богато и многовековно минало. Основан през 9 век пр. н. е. от финикийски заселници, в древността Картаген е бил град-държава, чиито останки днес се намират под закрилата на ЮНЕСКО. На територията на днешния град през античността се е простирала великата картагенска цивилизация. Легендата разказва, че началото на Картаген е поставено от митичната владетелка Дидона, дъщеря на финикийския цар на Тир. Благоприятното му разположение на брега на морето му помага бързо да се разрасне и наложи като водеща икономическа сила в околността. Така градът се превръща в основен съперник на Сиракуза и Римската империя. Това довежда до конкурентни сблъсъци и градът е разрушен, а жителите му - подчинени в робство. По-късно Картаген е възстановен, но по римски градоустройствен модел.
Днес Картаген е един впечатляващ архитектурен град-паметник, пропит със спомените от величието на две могъщи цивилизации, както и съвременния дух на тунизийското очарование, гостоприемство и топлина. Той е предпочитана туристическа дестинация заради множеството запазени и съхранени в отлично състояние римски останки.  :

Нещо интересно и типично за арабският свят, е че няма кофи за боклук от мерки за сигурност и поради тазr причина боклукът се изхвърля където ви скимне и през деня като стане 50-60 градуса няма да ви обяснявам каква миризма се носи :

Също така интересното, е че регистрационните номера за колите не се вземат от тъй нареченият КАТ , а от близкият копирен център   :

А това е много рядко срещано явление - камила албинос :

Арабска Кока Кола :

Ето и две типични гледки за улиците на Тунис : кебици висят по колите и зяпат кво става, и човек позициониран до дърво който лъска обувки. Почти до всяко дърво има такъв дето виси, а идеята на дървото е да се облегнеш, щото Тунизийците са толкова мързеливи, че нямам думи.

Следва разходка из медината на Тунис.Едно от най-красивите и автентични места в град Тунис е Медината. Медина е старата част на града, която помещава над 700 исторически и културни обекта. Кварталът е мястото, където можете да се докоснете до древната ислямска цивилизация. Сред културното наследство са: дворци, джамии, мавзолеи, ислямски религиозни училища, фонтани и др. Местността Медина е обявена за културно и историческо наследство от световната организация ЮНЕСКО.
Медина се разполага на площ от 270 хектара, а в местността живеят около 100 000 души с постоянен адрес, което е около една десета от населението на град Тунис. Едни от най-забележителните атракции в квартала са: Голямата джамия, която помещава мюсюлманския университет и библиотека; „Джамията на маслината”, датираща от 723 година и „Двореца на бея”. Смята се, че дворецът на бея е построен върху останките от рисмки театър. Доказателство за това е неговата декорация, която съчетава елементи на много различни култури и периоди на изкуството. В началото на Медина е разположена арка, символизираща порта към дестинацията. В днешно време местността представлява търговска зона, с множество дюкяни и магазини, от които можете да купите какво ли не. Дрехи, сувенири, бижута, хранителни продукти и много други. Ако решите да пазарувате от Медина, имайте в предвид, че официално обявените цени подлежат на „договаряне”. Пазарлъкът е най-големият чар на арабските пазари, възможно е да договорите и намаление до десет пъти по-ниска цена. :

Eто един 300 годишен фикус с клони като на октопод пипалата - по около 15 метра клони :  

Така, сега нека направим една разходка из по известните градове и курорти на Тунис :
На пазар в град Набьол - селището Набьол - най-важният занаятчийски център, още от древността известен с керамиката, килимите и кожените си изделия. Съвременният Набьол е център на керамиката, като вратите на грънчарските работилници и магазинчета са отворени за посетителите. Интересно е да се наблюдава как се обработва глината, като същевременно може да се използва възможността да се купи нещо на приемлива цена. Достоен за внимание е и Археологическият музей, в който можете да видите оригинална колекция от мозайки, елегантната кула Калаф Ал Фалас, Историческия музей. Приятна е и разходката из стария град - това е истинска находка за тези, които искат да си купят сувенири. Тук можете да докажете способностите си в пазарлъка :

Вече сме в Келибия и нейната крепост :

Нос Кап Бон : най - северната точна на Тунис. От тук при ясно време се вижда Сицилия през цялото средиземно море.

Ето ни и в най - известният курорт на Тунис а и не само, а именно Хамамет. Хамамет може да бъде наречен курортната столица на Тунис. Всеки ще остане очарован от красотата му. Неслучайно го наричат «Тунизийския Сен Тропе».
Неголемият курорт Хамамет е известна крепост, построена през 15-ти век. Днес там са разположени магазини в източен стил, таверни и наблюдателни площадки. Мекият климат, прекрасните плажове, многозвездните хотели и паркове радват всеки посетител на Тунис. Струва си да се разходите по оградения с дебели стени Медински пазар, да се порадвате на изгледа към града от височината на градските стени. Много от хотелите по крайбрежието са построени в мавритански стил и са обградени от паркове. Няколко километра на юг от центъра на Хамамет се намира новата туристическа зона Ясмин Хамамет. Разположена е на площ 278 хектара, а крайбрежието й се простира на 4 км. Това е съвременен курорт за тези туристи, които предпочитат развлеченията - дискотеки, магазини, кафета, ресторанти, което на практика не оставя време за пасивен отдих. Тук можете да разгледате новата Медина, яхтеното пристанище, крайбрежните алеи с дължина 1.5км, успоредно на които е разположен просторният плаж на Ясмин Хамамет. В новата Медина е разположен базар, на който се продават изделия от кожа, метал, керамика, а също така и разнообразни сувенири от Тунис. Вечер зоната за отдих се осветява от рекламните светлини на нощните клубове, кафетата и ресторантите. В Ясмин Хамамет се намира детският развлекателен център «Картаголенд». Това е атракционен парк (включващ няколко вида водни атракции, ресторанти, магазини за сувенири). Това прави курорта подходящ за семеен отдих с деца. Яхтеното пристанище е не просто място за акостиране на 740 яхти, но тук има и апартаменти, вили и магазинчета, градини с опияняващ аромат на жасмин, просторни площади, модни ресторанти и барове. Eто какво видяхме там:

Най - незабравимото и впечатляващо обаче от цялата  ни разходка до Тунис остана своеобразната екскурзия до пустинята Сахара и посещаването на градове и оазиси в нея. Наехме си специално оборудвани за пустинята джипове Тойота Ланд Круйзер и дим да ни няма :
Първата спирка беше град Ел Джем, където посетихме вторият по големина колизеум в света след този в Рим. Ел Джем (El Djem) е арабското име на древноримския град Тисдрус. Този древен град се намира в Централен Тунис, по средата между градовете Сус и Сфакс. Ел Джем е бил построен от римляните и най-вероятно е бил един от основните центрове на гладиаторски състезания по онова време. Мястото е изключително атрактивна дестинация, защото тук се намира вторият най-голям колизеум в света. Размерите на диаметъра му в овалната сграда е 138 метра, а в по-малката му част достига 114 метра. В миналото тази грандиозна арена за гладиаторски битки е побирала близо 30 000 зрители. Внушителната му сграда е построена в Сахелската равнина, а наоколо е осеяно с множество малки и симпатични къщички. Построен е от проконсул Гордиан около 238г. сл. Хр., а днес това място е арена на ежегодния летен Музикален фестивал на симфоничната музика. Всяка година тук гастролират множество европейски оркестри, но и арабските ритми не са пренебрегнати в това музикално събитие. Предполага се, че конструкцията на амфитеатъра не е била напълно довършена.:

Това са клетките на гладиаторите :

Продължаваме напред към пустинята. Следва град Матмата с пустинният си релеф. Матмата (Matmata) е едно от май-посещаваните от туристи места в Тунис заради необичайните жилища, в които обитават местните бербери. На пръв поглед местността изглежда необитаема, но с наближаването й се виждат подземните жилища, изкопани в скалите на земния слой.
Матмата е разположен на 40 км от Габес, а до него се стига по пътищата от Габес, от Тужан и от Дуз.В миналото никой не подозирал, че в тази мистериозна и странна област на Сахара живеели хора. Разказвали се само легенди от поколение на поколение. По време на Римската империя, тук били изпратени египетски племена да направят своите домове. Началото на една от Пуническите войни било дадено разрешение да се убиват всички хора, по пътя на войниците. Именно това накарало хората да се скрият в жилища под земята. Понеже никой не подозирал за „подземните” хора множество легенди разказвали как от дебрите на земята излизало чудовище и убивало войници. Всъщност в миналото това били берберите, които се изкачвали от домовете си, за да бранят семействата си от врагове. Едва през 1967г. се разбрало за съществуването на този странен град Матмата. Днес населението на Матмата се прехранва основно от туризъм, а около 700 души живеят все още в пещерите, завещани от прародителите им. За едно такова жилище не са нужни специални строителни материали и обзавеждане, защото и леглата и рафтовете, както и шкафовете се издълбават от скалите. В жилищата се влиза по пандусите - въжетата, с навързани по тях възли.
Говори се, че след като възрастна берберка пуснала в дома си фотографи през петдесетте години, туризмът се е превърнал в основен поминък на тукашното население. С цел печалба се организират и фолклорните изложби в някои от домовете. За туристите тук берберите имат обичай - гощават ги със сладък ментов чай и печени на каменни плочи тънки питки, които се топят в зехтин и мед. Матмата става особено полпулярно, след като през 70-те години тук е заснета част от трилогията „Междузвездни войни”. От тогава насам туристическият поток не спира. Пустинята до Матмата е и романтичният фон на "Английския пациент". :

Месна берберка :

Разбира се посетихме и една меко казано къща (представлява дупки под земята) на меснтните които се наричат "Бербери" :

А сега и кадри от хотелът в който отседнахме. Той беше едно към едно с Берберските къщи. Целият хотел беше една огромна дупка в земята, всяка стая беше отделна дупка. Голяма романтика :

Ресторантът :

Към стаята :

Вече сме в сърцевината на Сахара, град Дуз и потегляме с камили да наблюдаваме нещо много рядко виждано и много красиво - Залез в пустинята :

И така, нека продължим нашето пътуване из пустинята Сахара. Преспахме в един хотел както споменах по-горе и на сутринта поехме към следващата ни спирка, а именно град Фатнаса. Той е известен с тъй наречените пустинни вкаменелости. За тези които не знаят в Сахара, а може би и не само в тази пустиня през деня темперетурите достигат до към 60 градуса на слънце та и повече, а през нощта падат до към -15 и повече и така се получават тези т.нар. пустинни вкаменелости от пясък. А ето и за какво говоря :

Няма по-магическо място от оазисите – нито насън, нито наяве. Още по-силно въздействаща сила имат върху съзнанието ни те, когато ги свързваме с някоя фантастично-епична лента като Властелинът на пръстените или Междузвездни войни, например. Мястото, за което ще ви разкажа в следващите редове, е именно такова. Разтворете широко очи, защото ви представям... оазис Чебика!
Той носи същото име като близкото до него градче в югозападната част на Тунис и се намира само на няколко километра от границата с Алжир. Искрящите синьо-зелени води на водопадите в оазиса се крият на 640 км в пустинята Сахара, но това представлява едва половин час път, стига да потеглите от град Чебика. На юг от прекрасния оазис пък се намира прословутото солено езеро Шот ел-Джерид, което се простира от Тунийско-Алжирската граница чак до Средиземно море. Райските водоскоци на Чебика са заобиколени от пясъчно жълти планини със сухи скалисти върхове, от които се открива спираща дъха гледка към райското кътче, пустинята и миниатюрното едноименно селище. В Чебика можете да видите: интересни скални образувания, водопадите, които споменахме, и стръмен тесен пролом, образуван от водоем. Последният някога прорязал планините и изваял формите, които могат да бъдат видени днес. За съжаление, сега от този воден източник е останало единствено дребно изворче.
Най - интересното за него е че 1968 год. е имало много голямо наводнение, колкото и странно да е това, при положение че там вали 2-3 пъти в годината, и почти всичко е разрушено след което е застроено на ново.Като за финал, ще ви разкрием и още един местен факт: оазисът носи името на познатия на всички ни герой Чобака от неслучайно споменатия по-горе филм Междузвездни войни. Защото не къде да е, а точно в района на Чебика се разиграват някои сцени от Нова надежда – четвъртата част на едноименната фантастична сага.За да разнесем славата на кътчето още малко, ще споменем, че кадри от култовия филм Английският пациент също са заснети тук.  Ето какво видяхме там :

Така си мина още един ден в пустинята и вечерта стигнахме в град Тозьор. Тозьор (Tozeur) е оазис и град в западен Тунис. Градът е и столица на областта Тозьор. Населението му е около 32 000 жители. Името на града в миналото е бил Тусурос, като той е бил най – важен римски транспортен център. Преди да навлязат моторните средства, градът е разполагал с кервани, които са транспортирали различни стоки. В Тозьор има стотици, хиляди палмови дървета, което показва колко голям всъщност е оазиса. Известните финикови палми се изнасят именно оттук. Чарът на Тозьор се крие в старият град. Там можете да видите така специфичната и особена архитектура, с така популярните жълти и кафяви тухли. Облеклото също е много специфично. В старият град има и интересни работилници. Да не вярва човек ама там си беше истински лукс насред пустинята. На следващият ден направихме една обиколка из града, отскочихме до един близък оазис също засегнат от голямото наводнение през 1968 год. и накрая релаксирахме в басейна на хотела на фона на страхотна гледка :

Ако някой не знае или не е виждал банани в процес на растеж сега може да се възползва

Това е цяла сергия с фурми :

На следващият ден направихме едно рали с джипа по трасе на така известното рали "Дакар", и не че съм се съмнявал в Тойота Ленд Крузер, ама там найстина разбрах, че това е много як джип :

Така след дълъг преход стигнахме до декорите на "Междузвездни войни 1" :

На следващият ден тръгнахме в посока към Алжир на запад, като щяхме да минем през най - голямото солено езеро в Тунис Шот Ел Джерид и след това да се отправим към каньона Мидес. Второто по големина, след Чад, езеро в огромната и суха Сахара. Шот ел Джерид. Тунизийците използват думата "шот" за пресъхващи през лятото езера. Голямо е между 5 и 8 хил.кв.км и се простира от границата с Алжир до бреговете на Средиземно море. Преди само 1000 години езерото е било част от морето. Езерото е подложено на изквънредно екстремни условия - температурите през деня достигат 50 градуса, годишните валежи са 100 мм (за сравнение в България са 670 мм). През пролетта и зимата, когато падат "повече" дъждове езерото се превръща в мочурище, а през лятото изсъхва почти напълно, оставяйки само слой сол. Според вида скала солта е в различни цветове - от снежно бяло до лилаво и зелено. За Шот ел Джерид са много характерни фата морганите (пустинни миражи).През 19 в има сериозни намерения Шот ел Джерид да бъде свързан със Средиземно море. Плановете  обаче пропадат, когато става ясно, че езерото е разположено малко над морското равнище. През 70-те години езерото става сцена на филма Междузвездни войни.
Днес една от основните туристически атракции в Тунис е прекосяването на Шот ел Джем. Въпреки това преминаването през непроверени пътища и от непрофесионалисти е изключително рисковано. Дебелината на солния сол е нееднаква навсякъде - от няколко сантиметра до 2-3 метра. През 14 век голям пустинен керван изчезва мистериозно в солените територии на езерото.
За туристите около езерото има много кафенета и сувенири. Дойдете ли на екскурзия до Шот ел Джерид, няма как да не отнесете със себе си една пустинна роза. :

Ето и един мираж в пустинята :

И така стигнахме до границата с Алжир и каньона Мидес :

След едно доста вълнуващо и незабравимо за мен пътешествие из тунизийските земи, дойде време да стягаме багажа и да се приготвяме за дългият път наобратно към България. След 3-часово стягане на багажи и натъпкване по всички ниши и дупчици на таз безкрайно голяма кола, а именно Еспейса успях да постигна следният ефект  :D (това което се вижда на снимката никак не е всичко - автобокса е пълен, под седалките е пълно, в краката на пътниците е пълно и към това прибавяме 5 човека + 1 бебе) :

Еми на италианска земя като слезнах от ферибота едвам, едвам и спрях на митницата за щателна проверка единственото нещо което каза карабинера като отворих колата беше : MAMMA MIA  ;D
След като слезнахме на италианска земя (в Палермо) поехме веднага към следващата ни спирка защото започна да се мръква.

Пътешествието и хубавите моменти обаче не свършиха до тук. В Италия отскочихме до Алберобело (област Пулия - Южна Италия), да разгледаме и отседнем там.  Алберобело е малко градче, което се разпростира на два хълма пресечени от река в провинция Бари,  с население от около 10 000 души. Името на града означава „Красиво дърво“. Градчето впечатлява със своята архитектура – така наречените „трули“. Това са уникални постройки от варовик и други камъни, без абсолютно всякакъв цимент или друг материал, който да ги споява. На изток е разположен новият град с модерни постройки, а на запад са пръснати Трули постройките, разделени в 2 основни части - Monti и Aia Piccola. Първите трули са построени през 16 век, след като местните фермери били принудени да се установят тук и да обработват земята. Трули-те са обявени за национален паметник на Италия, както и за част от световното историческо и културно наследство от 1996 година. Навярно най-забележителната част от конструкцията на трули-те е техният покрив. На пръв поглед изглежда доста странен с неговата конична форма. Построен е от 2 пласта, като вътрешният слой е направен от големи парчета варовик, а външният е измайсторен от варовикови плочи. Често на покривите са изрисувани знаци с религиозно или друго значение. Макар и трули-те да са под егидата на ЮНЕСКО, доста чужденци са собственици на трули в Алберобело. Да си купиш трула обаче е доста скъпо удоволствие, с реставрацията на една такава постройка е доста сложна. Днес някои от трули-те са превърнати в малки хотели, където туристите могат да отседнат и да се насладят на усещането да нощуват в една малка и уютна трула. Ето какво успях да заснема там :

И така нека пътешествието продължи. След като се събудихме на сутринта в град Алберобело (Италия), беше време да се отправим лека полека към Бриндизи за да хванем ферибота наобратно за Игуменица. По пътя към Бриндизи се отбихме до едно малко градче на име Остуни (Италия).Градчето е едно от най-красивите в Южна Италия. Чаровното бижу крие в себе си хиляди тесни улички, романтични вити стълбища, красиви алеи, арки, забележителности и много история.Малцина знаят, че Остуни датира още от каменната ера. Множество пъти е бил събарян, опожаряван и издиган отново и отново. Последни гърците се заели да възстановят Белия град и го нарекли Astu, в превод Нов град.Крепостната стена на града е разширена, възстановени са кули, построени са нови. Белият камък се сдобива с розово сияние и се превъплъщава в пищни архитектурни форми, които и до днес привличат погледите на посетителите.Белият град е един от посещаваните туристически центрове в тази част от гостоприемна Италия. Градчето е осеяно с множество хотели, всеки от които предлага прекрасни условия за релакс. Тъй като морето е на няколко километра от града, всеки хотел предлага удобството на различни по форма, вид и големина басейни за своите гости. Ето няколко кадъра и от там:

Така стана следобяд и тръгнахме към Бриндизи. Ферибота ни беше отново нощен.  На сутринта на другия ден бяхме вече на гръцка земя и седнахме на по кафе и разбор на къде да поемем. Така след около 30 мин. поехме към Метеора. Повечето от вас са посещавали това място, но все пак ще ви покажа какво заснеха нашите обективи :

А ето  защо Еспейса е универсална кола :

След Метеора отскочихме за един ден и до Паралия Катерини и след това гас към вкъщи.

И накрая ще ви дам малко инфо за пътя в следващите редове. Цените на фериботите са много относителни според това с каква кола като габарити си, какава каюта си наемеш, ако въобще си наемеш и т.н. При мен до колкото си спомням от Игуменица до Бриндизи за колата (Еспейс) и каюта за 4 човека (да се изкъпеш и да поспиш си е от значение при такъв дълъг преход, а и бяхме с 3 - месечно бебе) беше около 530 euro. Съответно и на връщане беше толкова някъде. От Италия до Сицилия беше 36 euro - там се плаща само за колата и от Палермо до Тунис пак с каюти + колата (този път 2-ка и 3-ка) беше около 650 euro в едната посока. Разписанието е много относително. От Игуменица до Бриндизи са през около 3 часа, от Италия до Сицилия са на 30-40 мин. , а от Палермо до Тунис са 2 ферибота на седмица мисля. Предимството е че караш 600 - 800 км.  после спиш, и на другия ден още толкова. А ако караш само по суша трябва да завъртиш 2500 км до Палермо. Бях проверил всички варианти преди да тръгна, все пак бях с бебе. :D

А за пътя като път какво да кажа. Трудно е с кола на 10 години, такъв дълъг преход да мине безаварийно, но не е станало нещо страшно. На отиване към Тунис още в Гърция на Йоанина започна да вие заден десен лагер. Викам си няма как - карам малко на риск, ама гоня фериботи. :D Гас, със 100 км/час виеше много яко, ама със 140 поотихваше, та гледах да карам на повечето места със 140. Така минах цяла Италия и си викам ще го правя в Тунис. Е да ама не очаквах, че ще стане такъв проблем там. Закарвам я аз на един уличен майстор тип "пенкилер майстор", демек прави всичко от зъби на хората до ремонти на коли. Викам му нещо вие отзад, мисля, че е лагер ама все пак да кажеш и ти, а той ми вика отваряй багажника да се качвам и да слушам :D ОК, натоварих го като куфар и след една обиколка заключи със самочувствие на виден майстор - лагер е. И от там започнаха мъките  :-X Свали лагера с главината, връчи ми  я и каза ходи там на една улица (като нашият Симеон) и търси. Намирам аз улицата, и започвам да обикалям магазин след магазин. Предлагаха ми какви ли не главини с лагер - от Kлио, от Kанго, от 21, от 25 абе от всичко дето имат на склад, само не и от Еспейс. Пращаха ме при некви стругари да преправят главините които ми предлагаха и така нанататака, но аз си държах на оригинална такава. Отидох до представителството на Рено в Тунис и от там ми казаха : "момче, такава кола за последно в Тунис е влизала преди 7 год. :o" Хептен ме отчаяха. Прибрах се, звъна в БГ по оторизираните сервизи , викат ми само с поръчка 430лв. Къде ти ще се занимавам с поръчка, та аз съм по-близо до Франция, ще си поръчам от там. И айде пак тръгвам по магазините да обикалям. И влизам аз в един може би последният непроверен от мен магазин и какво стана : продавачът (първият работещ с компютър ???) цъкна в някаква програма и извади картинка на същата главина. И аз му викам и кво от това, на картинка е същата ама аз я искам на живо, а той ми отвърна : "нямаш проблеми приятел - остави ми 50 динара ~ 50 лева, и ще ти я доставя след 4 часа от един град  надолу в пустинята " Аз се оцъклих ей така  ??? и викам главина с лагер (оригинална на SNR) в пустинята Сахара, тоя гъбарка ли се с мене или му изглеждам глупав. Мислих, мислих, ама си викам какво губя най - много 50 динара да загубя. Оставих му GSM си и точно след 4 часа ми се обади да отида да си взема главината. Отивам аз и какво да видя : оригинална главина с лагер на SNR, взех я, платих му още 300 динара и право при майстора. Сменихме я и на изпращане той ми вика : като се прибереш в БГ тази кола я продавай веднага - това е кола за големи личности, баровци  :o, ама те карат само таратайки и тва им се вижда като космически кораб  :D Та това беше като неприятно преживяване, ама се справихме.