Пътепис за Куба

 Една карибска мечта 

Здравейте, отново, приятели. Настъпи времето да ви запозная с пътуването ни до най - голямата карибска държава - Куба. Макар и отдавна записана в списъка ми с желани дестинации, Куба не беше в челните ми места. Обаче два месеца преди Коледа неочаквано пререди всички останали дестинации със случайно изпаднала супер оферта. Ноември месец 2022 решихме да тръгнем за първи път в живота ни към континента Америка и да прекосим Атлантическият океан. Като цяло първата държава която си мислехме да посетим отатък Атлантика беше Мексико. И така до последният момент гледаме оферта за Мексико, гледаме оферта за Куа и се чудим. Казах на Ася : какво толкова се чудим. Отиваме и на двете места. Просто започваме с Куба, а по - нататъка и в Мексико. И така грабнах офертата за Куба. Отново щяхме да празнуваме рожденият ми ден далеч от България. Пътуването беше планувано за периода 11.02.2023 - 21.02.2023. Офертата включваше самолетни билети от Мадрид, 7 нощувки в Хавана със закуска и трансфери от и до летището. Допълнително ни трябваха само билети до Мадрид и обратно. Поради импулсивната покупка, скорошната дата на заминаване и многото празници между тях, времето ми за проучване и организация беше съвсем ограничено. Изначално ми беше ясно, че няма да лежим 7 дни във Хавана - това не е нашият начин на пътуване /предпочитаме да обикаляме и видим колкото е възможно повече от държавата в която сме/ и започвам да се оглеждам за интересни възможности. Така решавам, че задължително трябва да видим освен Хавана и Варадеро ами е добре ако можем да включим също Винялес, Тринидад и Сиенфуегос. Предвид факта, че имаме само седмица и се чудехме ще взимаме ли кола под наем или не, цялата организация се завърташе около възможностите за транспорт между тези точки. Он-лайн проучването на възможностите за придвижване из Куба, обаче, и най-вече изборът и резервация на най-добрата от тях, се оказа сложна работа, а на организация на място поради малкото ни време не ми се искаше да разчитам. Освен сайтът на Viazul: http://www.viazul.com , от който могат да се букнат билети за автобуси и страниците на няколко агенции за таксита, чиито цени ме хвърляха в потрес, нищо друго не открих в нета. Разбирам и за други автобуси - conectando, които возят от хотел до хотел, но неудобството при тях е, че имат по един автобус на ден и он-лайн не може нито да се провери наличност за конкретни дати, нито да се резервират билети (резервацията става само на място в офиси на Cubanacan). Някъде пишеше, че и влаковете са вариант за транспорт из Куба, но това вече ми се стори твърде рисковано и екзотично. В Хавана има някакъв градски транспорт, но автобусите са много на рядко и са препълнени. Основният вариант за придвижване из столицата са такситата - държавни и частни. Въобще пълно затъмнение по отношение на транспорт. В крайна сметка решихме, че на място ще си вземем кола под наем и така ще обикаляме из Куба, а в столицата ще крачим пеша и ще разчитаме на такситата. Визи - да за Куба се изискват визи. И въпреки че живеем до кубинското посолство се оказа много голямо приключение да си извадим визи от него, та се наложи Ася да ходи до някаква туристическа агенция и от там ги извадиха срещу 50 лв на човек. Е февруари месец 2023 дойде много бързо, стегнахме си багажа в две туристически раници (пътуваме без чекиран багаж) и потеглихме.                  

Ето ни на летище София, готови за поредната авантюра :

До Мадрид и обратно си взехме билети с Райънеър, като на отиване връзката беше страхотна. 4 часа разлика между двата полета - напълно достатъчно време да се придвижим от единият до другият терминал на огромното летише Барахас в Мадрид. Кацнахме на терминал 4S, а излитахме за Куба от терминал 1, който е на около 30 минути разстояние, но има шатъл автобуси на всеки 10 минути. Всичко мина наред и се качихме на самолета на Iberojet (https://paquetes.iberojet.com/), с която компания си взехме и офертата за Куба. Очакваха ни около 11 часа полет, но самолета беше голям и удобен, така че пътуването се очакваше да не е много изморително :)

За първи път над Атлантика :

В полунощ кацнахме в Хавана на международното летище "Хосе Марти". Малко според представата ми летище, на което обработката на документите вървеше много бавно. След около 1-2 часа чакане по опашки  най - накрая излезнахме от летището и усетихме топлият карибски въздух. Пред летището ни чакаше представител на фирмата Iberojet, който разпределяше туристите по шатълите за съответните хотели. Нашият шатъл се оказа такси Лада Веста. ХА ХА ХА.

Хотелът ни (Be Live Havana City Copacabana) беше на около 18 км от летището. Таксито ни остави в хотела и колкото и да си мислехме, че не сме изморени от дългото пътуване си имаше доста умора, така че взехме по един душ и по леглата, за да можем на следвашият ден да сме свежи и да поемаме по програмата. 

Ден 1,  Разходка из Хавана - 13.02.2023 г.

Темпераментна, елегантна и гостоприемна Куба винаги е привличала туристи. Това е седмият по големина остров в света и най-големият от Антилските острови. Бреговете на дългия и тесен остров се къпят в Карибско море и Атлантическия океан, а формата му напомня гигантски крокодил излегнал се на входа на Мексиканския залив. Релефът на крайбрежието е разнороден: стръмни скали, коралови рифове, бял, жълт и черен пясък. Богатството на природата е неописуемо. Въпреки субтропичния си климат, тук няма отровни и опасни за живота на човека животни.  В Куба слънцето грее 330 дни в годината, а температурата е почти еднаква – 25-28 ° С. Тук няма значение дали е зима или лято. По-важно е дали сезонът е сух или влажен. Островът поразява със своята многоликост. Той е истинска съкровищница на колониалната архитектура, която присъства с цялото си великолепие в такива големи градове като Хавана, Тринидад, Сантяго Де Куба, Санкти Спиритус и Камагуей. В други, животът е неразривно свързан с морето – като в селищата Матансас, Сенфуегос, Мансанильо и Нуева Херон. А във вътрешността на острова, на обширни равнинни и полегати планини са разположени градовете Пинар Дел Рио, Санта Клара, Олгин, Гуантанамо и много други. Но основното богатство на Куба, което привлича стотици хиляди туристи от целия свят, си остават невероятно красивите плажове. Курортите Варадеро, Кайо Ларго, Анкон, Санта Лусия, Кайо Коко и много други, са истински райски кътчета за релаксиращ отдих. В Куба хотелите са много. Има например комплекси икономична класа с кубински мениджмънт. Качеството им почти достига европейското равнище, но те са подходящи за онези туристи, които искат да видят страната, без да дават прекалено много пари. Хотелите на известните европейски вериги, като Sol, Melia, Paradisus, са хубави, с четири или пет звезди и отлично обслужване. Тези хотели в Куба работят предимно на системата All Inclusive. Нашият хотел (Be Live Havana City Copacabana) беше три звезди с басейн на брега на Атлантическият океан, малко позастарял, но за нашите изисквания беше приемлив. Ето го и него:

По време на дългият полет до Куба успяхме да сглобим приблизителна програма за престоят ни, като разбира си и аз бях понахвърлял някои неща от България. Както казах в началото транспорта в Куба е наистина едно от забавните преживявания в тази страна. Такситата са два вида - държавни (със синя табела на регистрационния номер и боядисани в жълто) и частни (всички останали превозни срадства). Държавните таксита имат броячи и плащате според показанията им (1$ на километър). При частните таксита преди да се качите трябва да спазарите цената до мястото където ще пътувате. За да разберете колко да се пазарите, трябва да попитате в хотела колко ще ви струва държавното такси до там до където ще пътувате и да се пазарите с частното за 2-3 долара по - малко иначе те искат точно толкова колкото и държавните таксите в началото на преговорите, но бързо се съгласяват на по - малко, просто пробват. Има хора които им плащат без пазарлък, но ние не бяхме от тези хора. ХА ХА ХА. Много от таксиметровите шофьори в Хавана предлагат освен превоз и обиколка на града с коментар на местните забележителности, особенности и нрави. Тук отново трябва да се пазарите за цената. Таксиметровият шофьор в Хавана не е просто шофьор. Той е и полиглот, и гид, и бюро справки. Той ще ви предложи да ви разведе из улиците на кубинската столица, да ви покаже най - важните сгради, да ви разкаже истории, които няма къде другаде да чуете. Ще отговори на всичките ви въпроси - а ако сте за първи път в Куба ще имате много въпроси. Държавните таксита са с климатик и са западно европейски марки или най - често руски такива от марката Лада Веста. Всички останали са предимно американски олдтаймери от 50 - те години, както и вече изчезналите от България стари руски превозни средства, като Лади и Москвичи, та и това наклони везните ние да изберем тях за придвижване. Сменихме в обменното бюро (Cadeca) в хотела 100$ в песо кубано, въпреки че доларите и еврото са много повече на почит в Куба и излезнахме пред хотела. Закрачихме по тротоара в очакване да мине някой екзотичен американски автомобил и да започнем пазаренето. Не се минаха и 2 минути, когато един човек ни видя и ни попита : Такси ? Такси ? Ние кимнахме положително с глава и той веднага изпрати някакъв негов приятел с черен Buick от 57- ма. Спазарихме се много бързо за 1000 песо кубано (около 8 долара) и потеглихме към първата ни точка от програмата, а именно Фустерландия (Fusterlandia).

Веднага се заговорихме с шофьора по най - различни теми ,както споменах по - горе те са и гидове и само това им дай. А докато си говорехме аз не пропусках да запечатам екзотичните американски превозни средства, които придават истински колорит на обстановката.

Докато обсъждахме различните теми, се разбрахме с шофьора да ни остави във Фустерландия да се разходим, а той да ни изчака някъде на сянка и след това да ни закара до още две точки от нашата програма - разбира се срещу още 1500 песо кубано. Много симпатичен кубински дядо беше. Човек без работа, ХА ХА ХА.

Фустерландия е един квартал в Хавана, където могат да се видят цветни къщи, мозайки и рисунки, които ще ви върнат в детството. Всичко това е дело на Хосе Фустер. Той е роден през 1964г в Кабаирен, провинция Виля Клара. На 14 години той участва в програмата за "алфабетизацията", или ограмотяването на кубинската нация. Проектът евдъхновен от от Кубинската Революция начело с Ел Команданте Фидел Кастро и Ернесто Че Гевара. Фустер преподава испански в отдалечените райони на планината Сиера Маестра, където достъпът до образувание е ограничен. По - късно завършва художествено изкуство в Хаванският Университет. 

Фустерландия е дело на художественото развитие на Фустер. Той се вдъхновява от идеите на великия архитект Гауди в Барселона и Бранкузи в Румъния. Той казва, че инвестира печалбата си от продажбата на картини и скулптури в квартала си, като преустройва къщите на съседите си и ги включва във Фустерландия. Покривите, стените, входовете и пейките около неговата къща са украсени със скулптури и мозайки от ярки цветове, русалки, риби, палми, петели, както и с идеите и геройте на Кубинската Революция. Повече от 80 съседи са оставили Фустер да използва къщите им като платна. 

Често срещана гледка в Куба. Там няма автосервизи. Всеки шофьор е и майстор. Развалили се колата, спира на платното за движение, вдига я на крик, ляга под нея и си я оправя сам на място. Това е действителността.

Неотдавна започна и създаването на цветни платна, посветени на държави от региона. Гордо се появява и нашият храм Свети Александър Невски с българската роза, посветена на кубинско - българската дружба.

 Два наистина култуви автомобила в квартала Фустерландия :

Dodge Custom Royal 1957 с напълно оригинален двигател.

Chevrolet Impala 1959

Нямаше как да не щракна Ася на фона на този толкова ярко розов автомобил.

Дядото ни предостави възможност да седнем отпред в неговия Buick за по една снимка.

Следващата ни спирка беше пристанището за яхти Хемингуей. Тук просто се разходихме за 20-тина минутки да хвърлим по едно око, но нямаше нищо особенно за отбелязване.

Накрая се бяхме рзбрали с дядото да ни остави в парка на Джон Ленън, а ние от да продължим пеша по програмата ни. Тръгнахме към парка, а по пътя стари коли да искаш. Как да не ги снимаш - толкова цветни, запазени и колоритни. Като на парад на ретро автомобили се чувстваш.

Почитта към легендарните музиканти от „Бийтълс” е изразена на много места по света. Дори и в комунистическа Куба, където песните им са заклеймени като упадъчни през 60-те и 70-те години на ХХ-ти век, прозира признание към творчеството им. Нещо повече – цял един градски парк, разположен във Ведадо – квартал на Хавана, носи името на знаменитият Джон Ленън. Същият е популярен и като „Паркът на рокерите”, тъй като от много години там се събират фенове на групата. На една от пейките в парка е разположена бронзова скулптура на бившия член на Бийтълс Джон Ленън. Неин автор е Jose Villa Soberon, а на мраморна плочка в краката на фигурата е изписан на испански част от текста на песента „Imagine” – "You may say I’m a dreamer, but I’m not the only one”. Статуята е открита на 8 декември 2000 година по повод 20-годишнината от убийството на Ленън лично от кубинският лидер Фидел Кастро, с думите: „Споделям неговите мечти напълно. И аз съм мечтател, който видя мечтите си осъществени”. Статуята бързо добива популярност и се нарежда сред забележителностите на кубинската столица. Скоро обаче се случва така, че два поредни пъти очилата, които са направени специално за статуята и никога не са били притежание на Ленън, били откраднати. От тогава двама пенсионери се редуват на 12-часови смени като пазачи. Охранителите са толкова загрижени за опазването на типичния за музиканта аксесоар, че дори крият очилата и ги поставят само когато някой турист пожелае да се снима до статуята. Така системата за опазване на ценните очила сработила, с изключение на времето за обедни почивки. Веднъж докато единият от пазачите отишъл на обяд, директорът на радио „Хавана” посетил парка и се оплакал, че статуята изглежда „гола” без ключовите очила. И тъй като не видял кой отговаря за тях, свалил своите, които били с квадратни, а не с кръгли рамки, и ги поставил на главата на Ленън. „Давам му на заем моите” –  през смях казал той – „тези никой няма да иска да ги открадне”. Така популярната статуята на Джон Ленън в Хавана се радва освен на туристически посещения, но и на 24-часова охрана. Но всичко това е било до време,защото по време на нашето посещение, нито охрана имаше, нито очилата бяха на мястото им.

След парка на Джон Ленън се отправихме пеша към площада на революцията. По пътя имаше какво да се види като множество красиви сгради и колоритните американски автомобили.

Площадът на революцията (Plaza de la Revolucion) е един от най - големите площади в Южна и централна Америка. Той се е изпълвал с над 1 000 000 души по време на майскире манифестации пред погледа на ръководните лидери на Куба. Исторически разпознаваем той става през 1959 г. като център на кубинските празненства на триумфа на Революцията. Тук е била и трибуната, от където Ел Команданте Фидел Кастро произнася знаменитите си речи, продължавали често до 8 часа. Пример за велик оратор, той засяга в своите речи теми от опасността от новасветовна война до проблемите на Мария с хладилника и казанчето на съседа, което наводнява приземния етаж...

На площада се намират най - важните министерства като това на вътрешните работи, на комуникациите, на технологиите, националния съвет, както и приемната сграда на президента на Куба. Освен първомайските манифестации, които се провеждат и до днешни дни тук е било и поклонението пред Фидел Кастро през 2016 год. 

На площада могат да се видят : паметникът на Хосе Марти, националната библиотека, националният театър и др.

Статуята на националния герой на Куба се състои от 52 мраморни блока и е висока 18 метра, и е построена през 1958 г. Статуята е заобиколена от 6 стълба, представляващи провинциите на Куба. Точно зад статуята на Хосе Марти е обелискът висок 112 метра и точно това е най - високата точка в Хавана. Обелискът е широк 28 метра, има 90 - метров вътрешен асансьор и стълбище от 579 стъпала.

На площада имаше стоянка от така известните в Азия и тук в Куба таксита - Тук Тук.

Имаше и нещо като парад на ретро автомобили, които ние нямаше как да пропуснем, въпреки че улиците на Хавана са си истински парад постоянно.

 Жегата беше голяма, но ние трябваше да продължим по програмата. Следващата точка беше хотел Национал Де Куба. По улиците на Хавана е толкова цветно и колоритно, че на където и да се обърнеш има какво да видиш.

Беше станало обяд, та седнахме за да хапнем нещо и да изпием разбира се по едно мохито, след което продължихме.

Не след дълго стигнахме и до така известният хотел Национал Де Куба. Това е най - емблематичният хотел в Хавана и Куба. Официално е отворен на 30 декември 1930 год. Построен е от известни американски фирми, но с парите на Американската мафия.

Хотелът е бил най - значимия за времето си вцелия карибски регион. Емблематичното здание е било среща на босовете на най - големите мафиотски американо - италиански фамилии. Декор е и на "Кръстникът", като наистина е свързан тематично с мафията и прането на пари през 30- те и 40 - те години на миналия век. По стените на фоаетата висят снимки с автографи на на височайши гости, сред които Нилсън Рокфелер, Франк Синатра, Ърнест Хемингуей, Юрий Гагарин, Уолт Дисни и др. Влезнахме вътре и седнахме в градината за по едно дайкири.

Постоянните атаки от пирати по време на колониалната епоха, последвани от превземането на Хавана от англичаните, довели до приемането на строежа на различни укрепления, кули и стена. Останките от тази система за отбрана и две оръдия в момента са на показ в градините на хотела.

Денят напредваше, а нас ни чакаха още доста километри ходене, затова не се подмотавахме излишно а стегнато се оправихме и продължихме към стара Хавана (Habana Vieja). И веднага щом излезнахме от двора на хотела се натъкнахме отново на онези колоритни гледки като например : туненгован москвич или пък сергия на колела с плодове и зеленчуци на пътя.

Малко по малко се озовахме и на най - известният булевард в Хавана - Малекон. Булевард Малекон е творечския и артистичен център на Хавана. Тук, вечер в миналото и сега се събират музиканти, художници, а останалите граждани се разхождат по почти 8 километровия крайбрежен булевард. Задължително е да се отиде на булевард Малекон привечер, за да се наблюдава залеза. Булеварда е изключително жив, музика се чува отвсякъде, което създава прекрасна атмосфера на музика и танци, уникална за Куба. Сред крайбрежния булевард „Малекон“ са и няколко архитектурни комплекса, посветени на героите на войните за кубинска независимост, като Antonio Maceo и Calixto Garcia.

Колониалните къщи, построени по протежението на крайбрежния булевард са впечатляващи и при много от тях може да надникнете. Архитектурното богатство на Малекон разказва за историческата си връзка със старите сгради, показвайки красотата на бароковите колони, украсени с глави на животни, цветя и ярко боядисани растения. В края на Малекон се намира Замъкът на Моро и крепостта Кабана, използвана за военни цели. Първоначално построен като защитна стена срещу вълните, които се разбиват със страшна сила и заливат целият булевард, днес той е и истинска атракция.

След като обходихме Малекон, километрите за деня станаха около 20-25 и започна да се усеща известна умора. Свихме по известната улица Прадо и там поседнахме малко да починем. Докато си седяхме почти всеки местен се спираше при нас и ни заприказваше за най - различни неща. Разказват за семействата си, за живота  им, разпитват за твоето семейство, за твоят живот, от къде си, как си и каквото още се сетиш - ХА ХА ХА. След като си поприказвахме на дълго и широко с едно младо момче, продължихме по улица Прадо към Националната Капитолия и Гранд Театро Де Куба. Сградите в цяла Хавана са много красиви, но за съжаление много запуснати. Всяка една обаче си има своя чар.

На края на улица Прадо се появиха пред нас и величествените сгради на Гранд Театро и Капитолия. През този ден поради доста напредналото време само отбелязахме тези две сгради, а самото им посещение оставихме за следващият ден, тъй като вече бяха и затворени за посетители.

Заобиколихме Капитолия, за да надзърнем в китайският квартал и да видим старата фабрика за пури Пaртагас (Partagas), която вече не функционира.

Започна да се стъмва, а ние имахме още една последна точка за отмятане от програмата ни. Това беше крепостта Ла Кабана и вечерното шоу с топове. Преди това обаче трябваше да се доберем до ресторант в близост до крепостта, за да вечеряме. Тръгнахме наобратно по улица Прадо и там където се събира с Малекон усетихме, че силите ни вече са на привършване и решихме да седнем малко и да обсъдим как ще продължим. И както казах по - горе веднага се появи един местен кубинец, който учтиво започна да ни разпитва за всичко което му идваше на ум. Когато му разказахме, какъв ни е плана за вечерта и до къде мислим да ходим той веднага попита с въпросително изражение на лицето : Такси ? Тогава си казахме, че трябва да си вземем такси, тъй като както казах силите бяха на привършване. И тогава започна най - интересната част - пазарлъка. Той каза, че брат му е таксиметров шофьор и е отсреща на улицата и веднага ще говори с него. Цената за превоза до ресторанта и крепостта, там ще ни изчака да се навечеряме и да гледаме шоуто и след това до хотела ни вика 20 евро. Първо му викам много са, давам 15 евро, но той въобще не се съгласи. След дълги пазарлъци викам айде давай - съгласен съм. Той отива при уж "брат си", ама оня нещо не се нави и за 20 евро. Явно цената си беше нормална за цялата услуга. След това момчето отиде на кръстовището и започна поетапно да преговаря с различни коли докато свети червено с риск за живота си, но беше поел ангажимент да ни намери транспорт. ХА ХА ХА. Много не се навиваха и процедурата по намирането на кола за 20 евро продължи около 15 - тина минутки, но накрая приключи успешно. Приятелчето се запъти към нас с една Лада 2105 пред разпад, но в крайна сметка, вероятно няма да отидем на друго място в света където да се возим в такова такси за 40 лв ХА ХА ХА. Е закараха ни до ресторанта исе разбрахме къде ще ни чакат когато приключим, за да ни откарат до хотела. Кубинското ни приятелче ни настани в ресторанта, като обясни, че сме негови гости и си тръгнал ХА ХА ХА. Хапнахме и се отправихме към крепостта за шоуто.

Цялото шоу трая 2 минутки, но подготовката беше около 30 минути. Никога не бяхме виждали как гърми истински топ.

След като свърши шоуто, отидохме на мястото където серазбрахме да се чакаме, но там нямаше никой. Започнахме да чакаме и да се оглеждаме за синя Лада 2105, но не виждахме такъв автомобил. По едно време някой ни извика и когато се обърнах видях, че това е нашият човек , но беше хванал някакъв нов шофьор с Buick 1958. Пълен смях. Вика сменихме автомобила, аз му казвам : еми добре. И така завърши този първи, много дълъг и изморителен ден  в Хавана. Прибрахме се в хотела и веднага легнахме, защото предстоеше ден втори. Лека нощ.

Ден 2,  Разходка из Хавана - 14.02.2023 г.

След като се бяхме поокопитили след първият ден на кубинска земя, решихме че вторият ден ще започнем с намирането на кола под наем за пътуването ни до Варадеро, Тринидад, Синфуегос и Винялес. Набелязахме няколко фирми в близост до хотела и тръгнахме пеша към тях. При първата ударихме на камък - затворена, при втората отново ударихме на камък - не можем да я намерим, при третата воаля - имаше бутка и един човечец вътре. Влизаме и му какзваме какво искаме като кола и за кои дни, а той ни отговаря, че кола може да се резервира само онлайн. Казваме добре, какъв е сайта на компанията, за да влезнем и да направим резервация, а той ни отвръща - ооо тук няма интернет. ХА ХА ХА. Пълна драма. Отидохме до близкият хотел, взехме си по едно кафе, платихме си на рецепцията за 30 мин. интернет и започна одисеята по запазване на кола. Справихме се някак си и на края на резервацията ни излезна съобщение, че ще ни информират до 2 дни дали имат свободна кола. Ужас, а ние трябваше да пътуваме след два дни и ако ни отрижат ни пропада и плана да пообиколим Куба. Казах на Ася, че трябва да намерим други фирми и си тръгнахме. Започнахме да спираме от тези нелегалните таксите, но бях изнервен от създалата се ситуация и ми беше все едно в какво ще се возим - та спрях един москвич, направо муказах до центъра 1000 песо и той човечеца веднага се съгласи. Бъкел не говореше английски, но някак си му обяснихме, че трябва да намерим кола под наем. По пътя към центъра ни спря в друга фирма, но и там ударихме на камък - казаха че за следващите 2 месеца всички коли са заети. Пълна драма. От там в друга фирма - и там дърво - всичко е заето. Започнах силно да се изнервям и тогава минахме на последният ни вариант. Ася беше взела телефона на гид в Хавана от нейна колежка, която е била 1 година по - рано в Куба и се е ползвала от неговите услуги. Веднага писахме на момчето и му казахме, че искаме да ни намери само кола с шофьор за 3 дни, без гид, ние сме си достатъчни гидове. Имахме малък спор в това дали нашата програма е изпълнима за три дни или не, но аз му казах просто да ни намери кола с шофьор, а останалото с програмата и това дали времето ще ни стигне да остави на мен. ХА ХА ХА. Той ни отговори, че до вечерта на същият ден ще ни върне отговор и вече по - спокойни продължихме по програмата ни за обиколка на Хавана. Чичото с Москвича ни остави пред Гранд Театро Де Куба, платихме му уговорената сума и се насочихме към касата на театъра, за да си вземем билети за вход.

Националният театър (Gran Teatro de la Habana) на Куба отваря врати през 1838г. Националният театър на Куба, известен като Gran Teatro de la Havana е архитектурното бижу в центъра на Хавана. Фасадата му се отличава с пищно великолепие и включва четири групи скулптори на Джузепе Морети, които символизират благотворителността, образованието, музиката и театъра.

Театърът е открит през 1838 г. и по това време е една от най-красивите архитектурни забележителности в Латинска Америка, отличаваща се с елегантност и комфорт. Разположен е непосредствено срещу парка Такон. През 1914 г. заедно със сградите около него е купен от американската компания Purdy & Henderson, която изгражда Център Галего (Centro Gallego), като театърът е преустроен и интегриран с новия комплекс.През 1961 г. по повод 25-годишнината от смъртта на Гарсия Лорка е премеименуван и Център Галего обявява, че театърът ще носи неговото име, а през 1985 г. получава името Гран Театро де ла Хавана, както е известен днес. Нека сега да надникнем и вътре.

Гледка към близкият парк от един от прозорците на театъра

Гледка към Капитола от друг от прозорците на театъра. El Capitolio Nacional (Национален капитол на Куба) е една от най-емблематичните сгради в Хавана. Това величествено строителство, разположено в центъра на Хавана, е подобно на това във Вашингтон, но с един метър по-висок, един метър по-широк и един метър по-дълъг, както и много по-богат на детайли. Той е започнал да се строй от Херардо Мачадо през 1926 г., подкрепен от Северна Америка. За да завършат строителството му, са били необходими повече от 5000 работници, 3 години, 3 месеца и 20 дни; както и приблизително 17 милиона американски долара.

След като разгледахме театъра се насочихме към Стара Хавана (Habana Vieja). Освен с ретро автомобил можете да обиколите най - известните забележителности на Хавана и с фаетон.

А екзотичните гледки не спираха, редяха се една след друга

От другата страна на парка, в самото начало на Стара Хавана се намира един от най - известните бар - ресторанти в цяла Куба, а именно Ла Флоридита (La Floridita)

„Флоридита” e разположена в Старата Хавана и отваря врати през 1817 година под названието „Ла пиня де плата” („Сребърният ананас”). През 1928 година великият писател и журналист Ърнест Хемингуей посещава за първи път бара и се влюбва в него от пръв поглед. Там той вкусва за първи път и коктейла „Дайкири”, който по-късно се превръща в най-любимото му алкохолно питие. Нобеловият лауреат и носител на „Пулицър” толкова често отмаря в заведението с „Дайкири”-то си, че барманите дори създават в негова чест нов коктейл, наречен „Папа Добле” – реално „Дайкири”, но с двойна доза бял ром и с изстискан сок от грейпфрут вместо чист захарен сироп (тъй като Хемингуей е страдал от диабет). И макар и класическото „Дайкири” да съдържа само бял ром, лайм и захарен сироп, „Флоридита” предлага цели 17 разновидности – например ягодово, бананово, ментово, с кафе, с манго или пък с кокос. Освен това в менюто е включена и детска (неалкохолна) версия на напитката. Нямаше как да не влезнем в бара за по едно дайкири. А вътре луд купон - музика на живо, всички пият дайкири и се забавляват.

В бара има и бронзова статуя на великият писател Хемингуей

На юбилея на бара (200 години от създаването му) едно от основните събития е било международния конкурс по приготвяне на „Дайкири”. В шампионата са участвали осем световноизвестни бармани от различни страни, в това число САЩ, Аржентина и Куба, като „крал на Дайкирито” е стана 34-годишният жител на Хавана Адриан Равело. На финала той спечелил съдиите със своята алкохолна иновация, съдържаща седемгодишен хавански ром „Хавана клуб”, мартини и сироп от босилек и пъпеш. 

След като пийнахме по едно дайкири продължихме към музея на революцията. Точно до бар Ла Флоридита се намира фирменият магазин за пури на Раrtagas -  най - сигурното място от където да се сдобиете с оригинални пури.

Вътре има сепаре с мека кожена мебел, където можете да седнете да изпиете един ром и да изпушите една пура.

На около 10-тина минутки се намираше и музеят на революцията. Музеят на революцията се намира в старата част на Хавана и се помещава в бившия Президентски дворец. Строителството на тази внушителна сграда започва през 1913 г. по идея на тогавашния губернатор на града, Ернесто Ауберт и била предназначена за седалище на провинциалното правителство. За строителтвото на двореца са изразходвани повече от половин милион песос, а архитектите Паул Белау и Карлос Мурари използват таланта и фантазията си, за да изградят това чудо.Интериорът на двореца е възложен на Луис Тифани. Още преди да е завършена тази изискана  постройка, тук през 1917 г. идва Първата дама на Републиката Мариана Сева, която е запленена от величието й. По нейно настояване, президентът Марио Гарсия Менокал лишил провинциалното правителство от собствеността върху двореца. В началото на 1918г., всичко в сградата се подрежда според изискванията за Президентски дворец на република Куба.

След триумфа на кубинската революция, от 1959 до 1965г. в Президентския дворец се настанява  новото Президентство и Министерски съвет. Дворецът е обявен за Музей на революцията през 1974г. Посещението и обиколката на Музея на революцията в Хавана, дава пълна представа за историята и съвременното развитие на тази екзотична страна, но за наше съжаление музеят беше затворен за реставрация и не можахме да влезнем в него. Тръгнахме към сърцевината на Стара Хавана.

Бях в шок! Уж бях гледал снимки, уж бях чел….. Усещането обаче на място е разтърсващо. Сякаш те изкарва от зоната ти на комфорт и ти отваря сетивата за нещо съвсем различно. Супер занемарени сгради, мръсни улици, оглеждахме с недоверие хората. Не знаехме какво да очакваме от тях. Чувствах ме се твърде много като чужденци. С неувереност обикаляхме наоколо. Улиците излъчваха някак си несигурност за „разглезените“ ни очи на европейски турист. Питахме всеки с които се заговаряхме дали можем да се чувстваме сигурни в града. Беше ни потвърдено, че няма никакви проблеми във връзка със сигурността, стига човек да не парадира с пари и скъпа техника, с която разполага. Тоест – и в Хавана е като навсякъде по света. Просто човек трябва да спазва някои основни принципи – не носете скъпа техника така, че да правите много впечатление; при плащане не е нужно да се вижда колко пари имате в портфейла си. Това правило важи за всеки един град в света, важи и за Хавана.

Беше станало обедно време и стомасите ни също го усетиха. Затова се запътихме към ресторант България в Хавана за обяд.

Български, български ама няма как без мохито :)

Нещо наистина впечатляващо в Куба са аптеките. Толкова е страшно да се види такова нещо, че направо е притеснително. Това може би е първата и единствената страна в която на улицата хората не просеха пари, а аспирин. Как ви звучи ? Да, истина е. Питаха ни за аспирин или други производни лекарства от първа необходимост. Хубаво е когато се посещава Куба, човек да се позапаси с елементарни лекарства, които да раздава на хората, защото е много тъжно всичко това. Ето какво представлява една добре заредена аптека в Хавана.

С две думи - обран бустан както се казва по нашенски. Разходката ни продължи из уличките на Стара Хавана и така до един от известните площади - Plaza Vieja.

Когато Първоначално Plaza Vieja е бил открит през 1559 г., той е бил известен като Нов площад, въпреки че тежестта на времето сега означава, че е едно от най-историческите места в Стара Хавана. Plaza Vieja е заобиколен от възхитителни колониални фасади, датиращи от различни епохи. Прекрасни кубински барокови имения могат да бъдат видяни тук заедно с елегантни сгради. Навремето той е бил домакин на всичко - от екзекуции и битки с бикове до фиести и пълни пазари. Баровете, ресторантите и кафенетата, открити в Plaza Vieja, го правят популярно място за посещение.

След площада Vieja се отправихме към един от най - популярните музей в Куба, а именно - музеят на рома.

Музеят е открит през 2000 г. Именно тук туристите могат да видят пълния процес на производството на най - предпочитаният по цял свят кубинският ром Havana Club. Не е изненадващо, че музеят се посещава годишно от над 100 хиляди туристи. На Острова ром се появява през 16 век, когато започва производството на алкохол от захарна тръстика. 

Посещението в Музея на ромa  не е просто пътуване обратно към произхода на най-известната напитка в Куба. От прясно нарязани стъбла от захарна тръстика до разтваряне на дестилерия и стари станции, музеят предлага в реално време преживяване на процеса на производство на ром, както и вкус на истинска кубинска култура. Разположен в историческия квартал Habana Vieja ("старата Хавана"), музеят се помещава в реновирана "соларна" (колониална градска къща) от 18-ти век. На долния етаж има сенчести вътрешен двор с широки каменни колони и папрати, юка и глинени палми,между които можете да си изпиете коктейлчето, което ви дават при влизане в музея. Цената за вход е около 130 песо.

Звънецът сигнализира за началото на обиколката на музея. Първото място за разглеждане представлява гледка към магазина за ковано желязо, демонстрирайки необходимата майсторска изработка, необходима за изграждането и подготовката на дъбовите бъчви, в които  рома ще старее. Галерия на горния етаж разполага с автентична мелница, задвижвана от тръстика, използвана в най-ранните "ingenios" (захарни рафинерии). 

Исторически точен модел на парния локомотив ни напомня, че Куба е първата страна в Латинска Америка, която използва железопътна линия за транспортиране на захарна тръстика. Следващата врата води до много по-голям модел. Този шедьовър улавя същността на големите рафинерии за производство на захар и дестилерията за ром, чиито огромни комини се издигат като забележителности в кубинската провинция. Богатството на детайлите зашеметява окото: вагони, транспортиращи тръстика от полетата и дим, издигащ се от комините. 

Друго стълбище води до ферментационните и дестилиращи помещения, където ще видите дървени ферментационни бъчви, блестящи медни дестилационни колони и тръби, които транспортират "охранителя" в различни резервоари. В тихата топлина на старите изби, дъбовите бъчви заемат мястото си в сенчести ниши като статуи в катедралата. Това е мястото, където различните видове ром меко и търпеливо, чакат намесата на Maestro Ronero. Посещението продължава в спираловидно стълбище в дегустационната зала на музея, с огромния му дървен бар, напомнящ за заведенията за пиене, които правят Хавана известен през 30-те години на миналия век. В Havana Club Boutique можете да избирате от най-добрите напитки на Havana Club. Бутикът предлага и селекция от материали за барове на Havana Club, кубински пури и сувенири.

Много близко до музеят на рома се намира друг от известните площади - Plaza de San Francisco de Asis. Точно на там продължихме. Охладен от морски бриз, Plaza de San Francisco de Asis гледа към пристанището на входа към Старата Хавана. Реставрираните сгради придават уют на този калдъръмен площад. Две известни сгради благоприятстват Plaza de San Francisco de Asis : Lonja del Comercio, със зашеметяващия си централен купол и базиликата San Francisco de Asis, с кула, която предлага красива гледка към Хавана и морето. Известна като най-добрата акустика в цялата Куба, базиликата се използва предимно за музикални концерти. Също така на площада е Fuente de los Leones, бял мраморен фонтан. Веднъж доставената сладка вода на преминаващите кораби, този „фонтан на лъвовете“ е издълбан от Джузепе Гаджини, който го е дарил на страната през 1836 година.

 Денят беше напреднал, умората в душите ни също взимаше превес, така че се отправихме полека към крайбрежната от където да си хванем такси и да се приберем в хотела, за да починем, тъй като следващият ден нямаше да е по - малко изморителен. По пътя попаднахме на сватба - разбира се с ретро автомобили :

Като се пребрахме в хотела трябваше да организираме пътуването ни из Куба (до Варадеро, Тринидат, Синфуегос и Винялес.) Вече ми беше станало ясно, че с рент а кара няма да стане нищо, въпреки че все още не бяха отговорили по имейла, но ние нямахме повече време за чакане и предприехме план Б. А той беше следният : писахме на момчето (гида), за което ви споменах по - рано, че ни трябва транспорт до тези дестинации без гид, ние сами ще сме си гид. Той обаче ни отговори, че плана, който му съобщих е неизпълним за 4 дни и няма да успеем. Тогава аз му казах това да го остави на нас, той просто да ни осигури кола с шофьор. Съгласи се, успях и да спазаря цената като му свалих 100 евро от първоначално поисканата сума и си стиснахме ръцете на 500 евро, като колата ще ни чака пред хотела на по - следващият ден. Така си легнахме спокойни, че сме си органиирали макар и в последният момент и остатъка от пътешествието из земите на карибската страна.

Ден 3,  Разходка из Хавана - 15.02.2023 г.

Ден 3 отново посветихме на Хавана. След като починахме от доста изморителните първи два дни ни предстоеше трети не по - малко изморителен. След закуска се отправихме към туристическото бюро в хотела, за да разберем как да се доберем до фабриката за пури и как да се сдобием с билети за нея. Туристическото бюро представляваше едно дървено старо бюро по средата на коридора и една кубинка на него, без никакви рекламни материали, никакви карти на града или каквото се сетите още. Разбрахме се къде е фабриката, но билети се купували само онлайн, но тя нямала компютър и затова при нея не можело да стане закупуването на билетите - пълна трагедия. Обясни ни къде в центъра има туристическо бюро, където ще могат да ни издадат билети и трябваше да се запътим натам.

Отправихме се към улиците на Хавана в търсене на поредното "ретро такси". Отидохме на една от главните улици, но там всички преминаващи коли бяха заети или пък не преминаваха такава в каквато исках да се возим, а именно нещо класическо от 50 - те. Решихме да мръднем из малкит улички, където преминаваха по - малко на брой коли, но пък вероятността да бъдат свободни беше по - голяма. Точно така се и оказа. Пред един хотел беше спрял един Олдсмобил от 1956. Казах си, ха че този сигурно чака някой от хотела, но пък що не се пробвам. Отидох при шофьора и го попитах : Такси ? Той ми кимна положително с глава, което беше достатъчно за мен да разбера освен положителният му отговор също така и това, че не може да обели и дума на английски език. Тогава си извадих телефона и на калкулатора му написах 1000 и го попитах дали ще ни закара за 1000 песо (8 евро) до центъра, за да си купим билети за фабриката и след това до самата фабрика за пури "Партагас". Човека каза няма проблем, но до колко ме разбра за цения маршрут си нямам и идея, но се нави и се качихме.

За центъра минахме по прочутия булевард Малекон този път с кола и това ни даде възможност да разгледаме всички сгради намиращи се на него. От напълно нови и модерни в началото на булеварда до стари и напълно разрушени към неговият край.

След като ни откара до центъра започнах да му обяснявам как ще продължи пътуването ни и че трябва да ни изчака, но понеже виждах, че не ни разбира казах на Ася да ходи да търси туристическото бюро и да купува билети, а пък аз ще остана като заложник при него да не побегне на някъде, въпреки че не му бях платил все още. Човечеца беше много добър, даже си плати и нещо като синя зона, там където бяхме спряли без да ми иска да му осребря това плащане. За него важно беше, че е поел ангажимент и трябва да го изпълни до край. Докато чакахме Ася щракнах една снимка на близкият паркинг, просто тези автомобили наистина привличат като магнит :

След около десетина минутки Ася се върна. Беше се справила успешно и държеше билетите за фабриката в ръка. Цената им беше по 10 евро на човек. Качи се при нас и тръгнахме да търсим фабриката, защото и на нашият шофьор не му беше много ясно къде е , но с питане се оправи и я намерихме сравнително бързо. Разплатихме се и му пожелахме хубав ден. Много свестен кубински "таксиметров шофьор" беше. Ето я и новата сграда на фабриката "Partagas"

Във фоаето :

Табло с всички видове пури, които се произвеждат във фабриката, от "Partagas", през "Montecristo" до "Cohiba".

В самата фабрика беше забранено да се снима, но видяхме целият процес по направата на пурите. Изцяло ръчен труд - от самото начало до неговият край. Фабриката е открита през 1845 г. от Дон Хайме Партагас и от тогава носи името му. Пурите Partagas са отлично разпознаваеми по своя дълбок, земен вкус. Характерно за тези пури е съчетанието на селекция на тютюни от региона на Vuelta Abajo, избрани заради тяхното безпрецедентно богатството на вкуса и аромата. Всеизвестен факт е, че най - качествените пури в света се правят в Куба. Не е тайне, че най - големите измами, от които страдат туристите, са свързани с фалшиви пури, свити с отпадачен тютюн, а понякога дори с листа от банан. На външен вид често изглеждат добре, но лъжата проличава, когато ги запалите или разрежете. Донякъде оправдавам кубинците - те постъпват така, за да припечелят някой лев от туристите, заради ниските заплати и високия стандарт на живот, непосилен за местните. Ето няколко съвета как да избегнете измама :

• НИКОГА не купувайте от улични търговци, водачи на рикши или съмнителни персони на ключови туристически места в Стара Хавана. Ще ви казват, че пурите са "директно от фабриката", а ако се вържете ще ви излъжат на развален английски, че чичото, лелята, вуйчото или самите те работят там.  Ако ги послушате ще ви заведат в някое мазе, където ще ви предложат добре изглеждащи пури - външността обаче лъже. Ако пурата е правена от нарязан тютюн, то тя е правена на машина , а не ръчно. Пурите се правят от цели листа !!! Затова пурите от най - ниската серия Guantanamera  са толкова евтини - около 2 евро парчето.
• Най - фалшифицираните пури в Куба с от марката "Кохиба" (Cohiba). Винаги ги предлагат в кутия на средна цена 50-60 евро.
• Най - добрият начин да се сдобиете с пури е от държавните магазини, където цените са фиксирани. Най - евтино, разбира се, е от сигурен приятел, работещ в някоя от фабриките - на всеки торседор се полагат по пет пури дневно от съответната фабрика.
• Имате право на 50 бройки пури в ръчния или чекирания си багаж на връщане от Куба.
• Ако купувате цяла кутия, пулите вътре трябва да изглеждат еднакво. Кутията трябва да има холограма и печат.
• Всяка пура се прави от листа по строго пазена рецепта. Куба е единствената страна, която нормира тези стандарти в законодателната си система. Всяка серия пури има специфичен вкус, плътност и аромат. Тези характеристики не винаги са константни, тъй като реколтата е различна вска година, а времето променливо.

Както споменах по - горе на всеки работник във фабрика за пури му се полагат по пет пури на ден като компенсация за тежкият труд. Всяка истинска пура минава над 300 ръчни манипулации до кройният продукт. Започва се от събирането на листата, което е безкрайно отговорен процес. Семената на тютюна са много дребни и се садят първо в разсадник обикновенно през септември. След два месеца котаго разстението достигне 10 - 15 см се пресажда в полето. Регионът в Куба където се отглежда най - висококачественият тютюн, се казва "Вуелта Абахо" и се намира в Западна Куба, близо до Винялес.

За това способства уникалният климат в района и глинестите червени почви, така че разстението пуска по - дълбоки корени, а листата му се обогатяват с минерали. Листата се берат лист по лист, процесът е много трудоемък. След като се събере продукцията, листата се окачват в сушилня за допълнителна ферентация - сушат се около 3 месеца, до месец май.

След това държавната фирта "Таба Куба" изкупува продукцията на фиксирани цени. Като пристигнат във вабриките листата първо се сортират от жени. Те ги подреждат по няколко характеристики. С така сортираните листа идва и най - важната роля на тордесора. Най - ебастичните листа (капа) служат за повърхностния слой на пурата и както споменах по - горе, по тайна рецепта се разпределят за съответната марка пури. Вътрешните листа се наричат воладо, лихеро и секо. Определящият тютюнев лист за силната пура е лихеро, а за по - леките - секо. Торседорите ги свиват, прилагат бъдещата им форма и ги слагат в дървена преса според модела. След това се режат с гилотина, а от страната, от която ще се пуши, се залепва крайчето. Материалът за залепването е специален вид смола.

Готовите пури преминават през качествен контрол, който включва преценка на точният им размер и проводимост със специален уред. Пурите се съхраняват в хладилни камери при определена влажност.

В Куба има много марки пури - "Ойо де Монтерей", "Партагас", "Коиба", "Ромео и Жулиета", "Монтекристо", "Симон Боливар" и други. Интересно, е че всяка фабрика произвежда почти всички брандове пури. Куриозен е факта, че името на известния бранд "Ромео и Жулиета" идва след като ораторът прочел едноименната творба на Шекспир. Какво е оратор ли ? Във всяка фабрика за пури в Куба има специална длъжност "оратор", който чете вестници, списания или книги на торседорите, за да разнообразява работният процес. Любимата пура на покойния Ел Команданте Фидел Кастро е Cohiba Corona Especiales - тънка, дълга, лека и изключително ароматна пура. Почти е невъзможно да я намерите, защото тя се прави от най - ароматните листа и се произвежда в лимитирана серия.

Ако искате за разберете всичко за пурите, трябва да посетите ежегодния фестивал в Хавана всеки февруари. Резервация е необходимо да направите поне 6 месеца по - рано. Стига толкова информация от мен за пурите, нека да продължим нататъка из нашето пътешествие. След като разгледахме фабриката трябваше да се доберем до централната част на Хавана, а именно Стара Хавана. Излезнахме от фабриката и тръгнахме пеша, но печеше тако слънце, че направо ни изгаряше. Разстоянието беше малко за такси и затова решихме да преговаряме с някое рикши и така напарвихме. Първото ни поиска много висока цена, но с второто се разбрахме бързо и се метнахме на него.

Слезнахме пред Капитоло и Театъра, за да ги видим отново, защото и двете сгради си заслужават нужното внимание.

Така бяхме ожадняли от жегата, че нямаше как да не се отбием отново до прочутото заведение "Floridita" за по едно ледено дайкири и след това да продължим из уличките на Стара Хавана.

Тъй като предните два дни бяхме изтръшкали почти всичко из Хавана, този следобед просто искахме да се пошляем из колоритните уличките на Стара Хавана (Habana Vieja), и да завършим обиколката в другото популярно заведение "La Bodeguita Del Medio".

Лека по лека стигнахме до Plaza de la Catedral. Привличането на погледите на всеки турист в Plaza de la Catedral е неговият елегантен съименник, Catedral de San Cristobal. Също известен като Катедралата на Дева Мария от Непорочното зачатие, този поразителен пример за кубинска барокова архитектура е завършен през 1777 г. от францисканците, след като йезуитите са започнали да го строят 29 години по-рано. Фасадата е оградена с инкрустирани колони. Говори се, че мощите на Христофор Колумб са били настанени тук от 1796 до 1898 г., но това никога не е било доказано. 

• Площадът на оръжията /Plaza de Armas/ - стигнахме и до него. Обширен и елегантен, площадът е заобиколен от барокови конструкции, които му придават автентичен колониален вид. Изграден е през последните години на 16-ти век, заменяйки стария площад, който е служел като център на религиозна, административна и военна дейност. До средата на 18-ти век е използван за военни обучения и паради. След като е реконструиран между 1771 и 1838 г., той се превръща в предпочитано място за срещи на висшето общество на града. Днес е известен и като „Сеспедес парк” /Céspedes Park/ в чест на Бащата на родината, чийто паметник се издига в центъра му. Този площад е един от забележителните в града, оживен от продавачите на антики и класически книги от Латинска Америка и световна литература. Атракции с изключителна историческа стойност са разположени около площада, като например дървото капок /Сейба/, под клоните на което е отслужена първата литургия по случай основаването на града през 1519 г. 

Така към 18 часа по залез слънце беше време запо едно мохито. Да но мохито в Хавана трябва да си пие на едно точно определено място. Да, точно така, това е заведението където го е правил писателят и журналист Ърнест Хемингуей. Озовахме се пред "La Bodeguita Del Medio"

Учудващо нямаше навалица, каквато обикновенно има постоянно и веднага се намърдахме вътре, за да изпием по едно две освежаващи мохитота. :)

Хубавите моменти за деня въобще не бяха приключили до тук обаче. Предстоеше нещо наистина вълнуващо. Преди това обаче трябваше да си намерим превоз до хотела и това отново държах да е някой от онези забележителни ретро автомобили. В една от уличките в близост до бара се натъкнахме на един Буйк (Buick) от 1958, като някакво момче го миеше и лъскаше до блясък. Попитах го дали ще ни хвърли за 1000 песо (8 евро), вече отвърдената тарифа, но той отказа категорично. Тогава към нас се втурна един мъж, явно собственика на колата и каза, че няма проблем, разбира се че ще ни закара.

Тръгнахме по крайбрежната Малекон, а залезът беше забележителен.

Тази вечер щеше да продължи с посещение на най - голямото и най - известно кабаре на открито, а именно "Тропикана". Прибрахме се в хотела, взехме си глътка въздух и по един душ и беше време за шоу. Излезнахме и както обикновенно решихме, че ще пътуваме отново с нелегалните таксита до "Тропикана". Да обаче, като ни видеха нагласени и като им казвахме за къде сме, спекулираха с цената на превоза и се ядосвах на това, защото разстоянието беше малко - около 4 км. Проблемът беше, че е и късно и не минаваха много коли, въобще оказа се много - по - трудно от колкото през деня. Но пъвреки всичко спрях една много смешна камионетка и се разбрахме за поносимата сума от 1000 песо да ни закара. Качихме се отзад и потеглихме. Съжалявам, че нямам снимка, но цялата ситуация беше много колоритна. Така след 10 - тина минутки се озовахме пред световно известното кабаре на открито. Билети бяхме купили онлайн, тъй като наплива е голям и билетите свършват бързо. Цената за 1 човек беше 75 евро като включва освен вход и вечеря + задължителната бутилка ром.

Историята на „Тропикана“ започва от бохемски нощен клуб в Хавана, наречен Еден концерт под ръководството на кубинския импресарио Виктор де Кореа. Трима мъже оказват решително влияние в по-нататъшната съдба на кабарето „Тропикана“ – Рафаел Маскаро и Луис Бълар, собственици на казина и Гилермин Перез Шаонт, известен като Мина, който купува имот в покрайнините на Хавана, сега квартал Мирамар.

Природата около имението е с площ 24 хил.кв.м. и впечатлява с много зеленина и тропическа растителност. Идеята идва от само себе си – да направят едно кабаре на това красиво място под звездите. Виктор де Кореа харесва предложението на тримата си приятели и през декември 1939 г. премества всички певци, танцьори и музиканти в имението.

През 1950 година Мартин Фокс поема казиното и то се превръща в едно от най-известните клубове на континента. “Тропикана“ се задържа през трудните времена, включително и в периода на временната забрана на хазарта в казината.

Мартин Фокс наема кубинския архитект Макс Ресио, който създава фантастична постройка от параболични бетонни арки и стъклени стени на закрито. Огромни овощни дървета са оставени на мястото си, което прави обстановката още по-въздействаща. Откриването на новата сграда е през март 1952 г., местата са 1700, а за онези времена това е една от шестте кубински сгради, включени в забележителностите на модерното изкуство през 1954 година. Сцената е под открито небе, а ако вали шоуто се отменя.

Момичетата на „Тропикана“ стават известни в цял свят с красотата си, костюмите и танците, които изпълняват. Скоро „Тропикана“ се превръща в магнит за знаменитости  и става известна с грандиозните продукции, будещи възхитата на туристите.

„Тропикана“продължава да радва хилядите си почитатели и днес. Посещава се от много чужденстранни туристи. Добре е билетите за представленията да се резервират предварително както споменах по - горе.

Шоуто продължи около 2 часа. Вече бяхме капнали и умрели за сън. Пред кабарето се бяха струпали множество от легалните таксита, така че метнахме се на едно и газ към хотела, за да спим. На следващият ден тръгвахме на обиколка из Куба.

Ден 4,  Варадеро - 16.02.2023 г.

Отпочинали и наспани станахме в очакване на това какво ще видим из земите на Куба. Стегнахме си набързо багажа, закусихме и излезнахме пред хотела, където ни чакаше колата (жълто легално такси Пежо 406 с климатик, удобно за дългото пътуване). Запознахме се с шофьора, който за наше съжаление не говореше почти англииски, но трябваше някак си да се разбираме посредством транслатор на телефона му :) Потеглихме към Варадеро. Пътят е около 2 часа и половина норално каране. В Куба е абсолютно забранено превишаването на скоростта. На половината път, спряхме за кратка почивка на едно местенце с много хубава панорама :

По пътя имаше на доста места полицейски постове, за разлика от пътните знаци и пътната маркировка, които липсваха в по - голямата си част от пътя. Малко преди Варадеро спряхме на една местна забележителност - пещера пълна с вода, където човек може да се изкъпе и да поплува. Ние решихме само да разгледаме и да продължим към Варадеро. Заплатихме само за вход и тръгнахме по пътеката към пещерата.

Разгледахме пещерата, не е нещо кой знае какво, но ни беше на път. Не след дълго се озовахме във Варадеро. По принцип пътищата в Куба не се плащат, но за влизане във Варадеро дължите такса.

Шофьора ни закара направо пред квартирата която си бяхме запазили няколко дни по - рано. При завазването на квартирите ни, се сблъскахме с редица трудности. Първо тръгнахме да търсим хотели чрез booking.com, но ударихме на камък. Този сайт е забранен в Куба и въобще не може да се зареди. Алтернативата ни беше airbnb.com. Там пробихме и влезнахме, разгледахме и си набелязахме квартирите където щяхме да нощуваме. Да, но и тук ударихме на камък. Когато тръгвахме да запазваме и да плащаме сайта не ни даваше право да извършим тези операции. Ужас. Тук е много трудно да свършиш нещо с помоща на интернет. Тогава се обадихме на сестрата на Ася в България и тя ни направи резервациите. При настаняването ни в първата квартира във Варадеро изпаднахме в лек ужас. Когато жената - домакин ни поиска паспортите, за да ни запише данните се усетихме, че те са останали в хотела ни в Хавана. Започнахме да мислим план, как да се обадим на рецепцията в хотела и да накараме някой да отиде в стаята ни, да ги снима и да ни изпрати снимките. Тогава аз се сетих, че преди да заминем бях изпращал снимки на паспортите ни за наша позанат, за да ни направи застраховки и това свърши работа за наша радост :) Настанихме се, разбрахме се с шофьора да ни вземе на следващият ден в 9 часа, за да потеглим към следващата точка от програмата ни - Тринидад и се отправихме към плажа за заслужена почивка след първите три дни, които бяха белязани от сериозно обикаляне на Хавана.

Варадеро е сърцето на слънчева Куба, намира се на полуостров Икакос, само на два часа път от кубинската столица Хавана.  Селището е известно и под името „Плая Асул“ (Синият плаж). Кристално чистите води, осигуряващи възможност за плуване, водолазни приключения, риболов, сърфинг, водни ски и още много занимания, потвърждават достоверността на името. А финият пясък по плажната ивица създава идеални условия за слънчеви бани.

Постояхме няколко часа на плажа, изпихме по няколко дайкирита, забележителното тук беше, че цената на коктейла е 1 евро за разлика от бара на Хемингуей в Хавана (Floridita), където беше 6 евро  и след това решихме да се поразходим из градчето, за да го разгледаме.

Варадеро е първият и най-голям курорт с плажна ивица над 20 километра. Туризмът се разраства след като американският милионер Irénée du Pont Nemours в началото на 30-те години на 20 век построява свое имение на полуострова. Преди това полуостровът привлича посетители още от 1870. След Кубинската революция плажовете са отворени за обикновените хора, а имоти на богаташите са национализирани. Към 2006 Варадеро се посещава основно от европейски и канадски туристи. Броят на американците, посещаващи курорта нараства, въпреки че е крайно трудно да се организира посещение в страната поради негативното отношение на САЩ спрямо народната власт в Куба.

Най-големият летен курорт в страната не спира да се разширява и да приветства все повече посетители. Хотели, бунгала, вили, частни къщи са разположени по цялата плажна ивица, както и във вътрешността на града. Разнообразните ресторанти, барове, магазини и търговски центрове допринасят за доброто изкарване на всеки турист.

Но посетителите на Варадеро могат да усетят и културната страна на града. Художествени галерии, музеи, библиотека и кино внасят разнообразие в престоя на почиващите. Тук се намира и единствената по рода си издателска къща Вихия, изработваща ръчно книгите си. 
Почитателите на динамичните ваканции също няма да скучаят. Морските дълбини ще зарадват гмуркачите с пъстроцветни корали, редица видове риби, омари, скариди, раци, морски костенурки и над 70 вида мекотели. Корабче със стъклено дъно позволява и на нежелаещите да се потопят в солените води да се насладят на магическите водни обитатели. Интерес за туристите представляват и резерватът Вараикакос и паркът Хосоне. Разходките с кон или карета са друга добра идея за прекарване на някой слънчев следобед.
Варадеро е перфектното място за лятна ваканция. Тук скуката е невъзможна, а релаксът и пълноценната почивка са гарантирани.

Привечер се върнахме отново на плажа за още една доза релакс и още няколко коктейлчета, преди да отидем вечерта в бара на Бийтълс за още една порция коктейли на фона на стахотна жива музика.

Е, затворихме още страницата от нашата книга с пътешествия - тази за Варадеро и гледахме към следващата - Тринидад. 

Ден 5,  Тринидад - 17.02.2023 г.

Събудихме се отпочинали след релаксиращият ден по плажовете на Варадеро и бяхме готови за нови обиколки. Шофорът беше точен и дойде навреме - точно в 9 часа както се бяхме разбрали. Сменихме малко евро в песо при хазяйката, на много добър курс вместо да ходим до някоя кадека (обменно бюро) и потеглихме към Тринидад. По пътя имаше доста колоритни гледки 

Пътищата в Куба като цяло са хубави, без дупки, имат неравности и кръпки но е поносимо. Маркировката и пътните знаци както споменах вече са тук там. Вечер е нежелателно пътуването, даже и кубинците го избягват, защото е опасно, много е тъмно защото никъде няма осветление, излизат диви животни по пътя и гледат ако не е крайно необходимо да не пътуват вечер.

На много места имаше такива билбордове със символиката как Куба смачва Америка.

Преди да отидем в Тринидад се отбихме да разгледаме долината на захарните плантации (Valle de los Ingenios). 

Тя се намира в непосредствена близост до Тринидад. Тук е едно от първите места в света, където започва комерсиално производство на захар, причината за непознатата в миналото болест диабет. В долината могат да се видят автентични захарни фабрики от 18 и 19 век и селищата около тях.

По време на експедициите на Колумб тук и в съседните региони се засаждат експериментално захарни тръстики от Индия. Европейците едва ли са подозирали, че остров Куба ще бъде най - големият производител на бялата сладост през 18 и 19 век. Климата тук е изключително подходящ за отглеждане на захарна тръстика.Има много дъжд и слънце. 

На доста хора е познат сериала "Робинята Изаура". Заради измирането на местното индианско население поради гонения и болести, донесени от европейците се вкарват африканци за робския труд на полето.

В границите на владенията на семейство Иснага,най - богатата колониална фамилия в Тринидад била построена 45 метрова кула, от която господарите бдели за избягали роби и нарушения. Кулата е голямо архитектурно постижение за времето си. На върха на кулата в миналото е имало камбана, чийто звън освен да биел началото и края на работният ден можел да бъде и зловещ, тъй като кънтял и в случай на пожар или избягал роб. Обикновенно оселилият се да търси свободата роб е плащал с живота си ако е хващан от господарите си.

В непосредствена бизост до кулата се намира резиденцията на фамилия Иснага.

Качихме се до върха на кулата, а гледките бяха просто спиращи дъха.

Продължихме към Тринидад като спряхме за пет минутки на една панорамна площадка да се насладим отново на гледките :

И Тринидад е пред нас

Отново шофьора ни закара направо в квартирата, за да се настаним и ни остави. Рзбрахме се на следващият ден да ни вземе в 9 часа и да продължим към Синфуегос. С голямо нетърпение очаквахме да видим какво сме успяли да си запазим за нощувка срещу скромната сума от 10 евро на човек. ХА ХА ХА. Квартирата ни беше в самия център на стария град. В Тринидад е интересно да се отседне в някоя от къщите за гости. Там, сред обикновените хора, човек може да опознае гостоприемството на кубинеца на чаша кафе, пура и ром. Кубинците са любезни, щедри и с голямо чувство за хумор. Освен това, те са изключително морални хора и са внимателни към околните. Но все пак трябва да се внимава, особено с личните документи и багажа.

Тук, за да си стигнем до нашата стая минавахме през хола и кухната на домакините.

Иначе стаята си беше много уютна, имаше и огромна тераса на покрива на къщата.

Само хвърлихме багажа и тръгнахме на обход :)                                                          Тринидад е град, останал от колониалното наследство на Куба. В началото на 20 век е реставрирана историческата част на града, която поразява с калдъръмените улички, различно оцветените ниски  къщи и паметници. През 1988г. Тринидад е включен в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство, заедно с близката Долина на захарните мелници.                                                                                                        Тринидад е разположен на брега на Карибско море на невисок хълм от планината Сиера дел Ескамбрей. С население около 70 хиляди души, той е третият по големина град в Куба и отстои на 350 км от столицата Хавана. 

 

Тринидад е основан през 1514г. от Диего Веласкес - испански конкискадор, първи губернатор на Куба. Името на  града идва от Триединство и каквото и да означава то, дали любов, грях и прошка, дали Отец, Син и Свети дух - това име се припокрива с обстановката и атмосферата на този необикновен град. Пристанището Касилда на Тринидад е отправна точка за конкистадора Ернан Кортес, който с цяла флотилия тръгва към Мексико през 1518г. с цел да завладее за Испания империята на ацтеките. Скоро, кораби с богата плячка от Мексико, започват да пълнят подземните складове на Тринидад.                                                                                                                          Градът се развива бързо и става един от най-проспериращите градове на острова. Но заедно с това, той се превръща в място за контрабандисти, пирати и търговци на роби. Голяма част от дивната растителност е изсечена и заменена с огромни площи от захарни плантации, където работят робите. През 18 век, местното захарно производство в Тринидад навлиза в златната си ера. Близката Долина на захарните мелници е основният производител на този нужен за обществото продукт. Много от забогателите жители на града и най-вече колонисти, строят красиви къщи с вътрешни дворове и градини, които впечатляват и до днес с архитектурното си изпълнение. Освен това се строят и много църкви и манастири. Но постепенно град Хавана измества първенството на Тринидад и той постепенно запада.                                                                                      Днес, новото строителство в Тринидад е забранено, по-голяма част от църквите и колониалните къщи са реставрирани и така посещавайки го, човек добива усещането, че е попаднал в света на миналото - калдъръмени улички, малки кафенета и ресторантчета, файтони и клетки с пойни птички по външните стени на къщите.    Спокойствието и латиномузиката, която звучи почти от всеки ъгъл, предразполагат към едно  приятно преживяване.                                                                                                  На главния площад Майор на Стария град е разположена църквата „Св. Троица“, символ на града. Построена през 1892г., тя е съхранила разкошен мраморен олтар, украсен с местни скъпоценни камъни. Статуите, включително Христос на Светия кръст от 18 век, заслужават специално внимание. Статуята на музата на танците Терпсихора е издигната в центъра на площада. Тя е заобиколена от малък парк и бронзови хрътки, а също и неизменните палми за това екзотично място.

Виж за сметка на лекарствата с които не се бяхме подготвили, за сладостите и бонбоните за местните дечица се бяхме подготвили в известна степен. Бяхме купили различни видове бонбони, които да раздаваме на дечицата по улиците, тъй като В Куба такива неща няма или не могат да си ги позволят. Не можете да си представите като  извадихме бонбоните на улицата какво стана около нас. Всички деца и възрастни се струпаха да искат бонбони - децата разбираемо, но и възрастните хора искаха, за да могат да занесат на дечицата си вкъщи. Много тъжна гледка, но поне една много малка част успяхме да зарадваме. Така че ходите ли в Куба, вземете повечко както бонбони така и лекарства.

Романтичният музей също се намира на площад Майор и заема бившият дворец на графовете Брюинет-най-красивта колониална сграда в Тринидад, построена между 1744 и 1808 г. Двуетажната сграда пресъздава в своите четиринадесет стаи атмосферата на типична колониална резиденция с колекция от старинни мебели и предмети на изкуството от 18 и 19 век.

Столовата

Спалнята

Гледка към площад Майор от спалнята

Тоалетната

Кухнята

Археологическият музей се помещава в къщата с красивите железни перила Каса Падрон. Тук има осем постоянни галерии с експонати от предколумбовата култура и местна флора и фауна. През 1801 г., в този изискан дом отсядат известният немски изследовател Александър фон Хумболт и френският ботаник Еме Бонплан, по време на пътешествието им в Латинска Америка.                                                                                    Близо до Археологическия музей е Музеят на колониалната архитектура, разположен в къщата на богатия захарен барон Санчес Иснага. Експонатите му показват архитектурното развитие на града през вековете.

Училище в Тринидад

Квартал Ел Футуро, се намира близо до главния площад Майор и олицетворява кубинския колониален стил в архитектурата. Главната му забележителност е Музеят на борбата срещу бандитите, който се помещава в реставрираната сграда на манастира „Св. Франциск от Асизи“, датиращ от 1813г. 

Дворецът Кантеро, собственост на плантатора Хусто Кантеро, днес е Градският исторически музей. Освен стилните мебели, тук могат да се видят експонати и документи, разказващи за историята на града. В екзотичната градина все още стои фонтанът, за който се говори, че от него течал джин за господата и одеколон-за дамите, вместо вода, което говори за разточителството на богатите от отминалите хубави  времена.

На площада Парк Кеспедес се намира голямата красива сграда на Кметството на

Тринидад. 

Не пропуснахме възможността да се качим и на кулата в Тринидад от където да се насладим на града и от високо. Гледките бяха зашепетяващи.

Бяхме се поуморили от обикаляне, та ни се прииска да седнем в някое от тези кокетни кафененца, които бяха навсякъде около нас за по едно мохито или дайкири.

Притъпихме умората с по две дайкирита, посъбрахме нови сили и продължихме да обикаляме из приказният Тринидад.

А залезът в Тринидад е истинска красота

Почти не остана необходен квадратен метър в Тринидад и напълно задоволени от днешният ден седнахме вечерта в едно от откритите кафенета да послушаме от музиката на живо с по едно мохито. Не останахме до много късно, защото предстоеше дълъг ден на прибиране към Хавана и разглеждане по път и на Синфуегос, така че към 22 часа се оттеглихме към квартирата ни. Взехме по едно душче и по леглата.

Ден 6,  Синфуегос - 18.02.2023 г.

Станахме на време, тъй като си бяхме поръчали закуска на домакинята. Тя се заплащаше допълнително - 7 евро, и беше превъзходна за тази скромна сума.

Хапнахме вкусно, вкусно, стегнахме багажа на две на три и бяхме готови да потеглим. Бяхме се разбрали да тръгнем в 8.30 часа. И точно тогава се случи нещо, което ни усъмни много. Почука на вратата домакинята, която разбира се не говореше никакъв англииски, но с телефона си и със знаци ни казва нещо, че няма да има пътуване до Варадеро (ние не пътувахме този ден до Варадеро, а до Хавана), показва ни някакво съобщение на телефона си, на което пишеше че няма гориво и пътуването няма да продължи, но за нас всичко това беше много несвързано,хаотично и съмнително. Решихме, че нещо тя ни баламосва и решихме да си вземем багажа и да излезнем на улицата, където да чакаме шофьора. Чакаме, чакаме, ама стана 9,30 и шофьора го няма. Излезна и тя и пак започна да ни дрънка същите врели некипели, но ние вече въобще не й обръщахме внимание. Да но времето напредваше, а шофор продължаваше да няма и започнахме малко да се попритесняваме. Тръгнахме из Тринидад, за да седнем в някое кафене където има wifi и да пишем на гида, които ни изпрати шофора, тъй като ние телефон на шофьора нямахме. Да ама не. Точно по това време в Тринидад нямаше ток. Ужас. Чакахме, чакахме след около 30 минутки дойде тока. Да ама интернет продължаваше да няма. Питахме бармана и той вика : скоро ще дойде. ХА ХА ХА. Голяма мъка. Както и да е. Появи се интернет. Писахме на гида ни, той се чу с шофьора и ни отговори, че наистина няма гориво и шофьора търси къде да зареди в съседните градове около Тринидад. На нас продължаваше да ни се струва безумно цялото това нещо, но се върнахме пред къщата и продължихме да чакаме вече силно притеснени.  Стана 12 часа на обяд, вече бяхме силно изнервени и точно тогава се появи шофьора. Качихме се и тръгнахме към един от най-хубавите плажове на Куба, които е в близост до Тринидад - Плая Анкон. По пътя ни разказа, че наистина в Тринидад по бензиностанциите е нямало бензин, и че това е често случващо се в Куба. Обикалял е до съседните градове в търсене на ценната течност. Дори е предлагал тройно и четворно повече за един литър (регулярната цена е 0,30 евро цента, той е предлагал по 1 евро за литър), но пак не са се съгласили да продадат бензин. Той ни каза, че просто от време на време няма доставки на гориво, но бензиностанциите имат скрити запаси и затова той им е предлагал да си купи на по - висока цена. Направо не ни се вярваше всичко това, все пак живеем в Европа и преди 30 години се редяхме на бензиностанциите по два дни за гориво, а там и до ден днешен си е така. Ужас. Успокоихме се и бързо започнахме да се наслаждаваме отново на нашето пътешествие. Ето го и плажа Плая Анкон :

Имахме време само за няколко снимки. Не е нещо уау, плажа във Варадеро може би е по - добър, но сме били на далеч по - хубави и екзотични плажове от този. Продължихме към Синфуегос (Cienfuegos). Разстоянието от Тринидад е малко - 90 км. След около час и половина бяхме там. Времето беше доста напреднало вече, беше станало около 14 часа и шофьора ни отпусна само два часа за разглеждане на Синфуегос, защото ни очакваха около 250 км или около 3 часа път до Хавана, а той държеше да пристигнем по светло в Хавана, което така или иначе нямаше как да стане, но се съгласихме на двата часа :) Остави ни на централният площад и се разбрахме пак там да се чакаме.

Синфуегос е най - чистият град в Куба. Мнозино познаващи историята на Куба си задават въпроса името му има ли нещо общо с героя от Кубинската революция Камило Синфуегос. Ето малко история за всички любопитни.

Христофор Колумб за пърпи път посещава тази местност през 1494 г. Като повечето големи градове в Куба - Хавана, Сантяго де Куба и Матанзас, Синфуегос възниква заради местоположението си на голям, тих и дълбоко врязан залив, свързан с морето чрез тесен проток. Индианците, които мирно обитавали тази местност я наричали Хагуа. Името си получава на 20 април 1819 г. , когато полковник Луис Хуан Лоренсо окупирал целия район и дал името Фернандина де Хагуа. Била построена и крепост Кастийо де Хагуа. Тогава генерал - губернаторът на Куба Хосе Синфуегос основава града и го кръщава на себе си. Френски имигранти оказват френско влияние на пристанищният град, което и до ден днешен придава изключителен облик.

Населението на Синфуегос е около 140 000 души, което го прави третият по големина пристанищен град в Куба. Той предлага красиви архитектурни забележителности, приятна пешеходна зона и възможност за приятна разходка по Малекон (крайбрежната).

В Синфуегос може да се разгледад оригиналната сграда на театър Томас Тери, носещ името на дарителя си - един от най - големите търговци в Куба. Именно от тук започнахме и нашата обиколка.

Тук можете да видите и единствената Триумфална арка в Куба, посветена на Независимостта на Република Куба.

Стигнахмеи до главният булевард Ел Прадо, по който се разходихме.

Типична гледка за Куба. Опашка за хранителни продукти. В случая опашката беше за олио. В Куба важи купонната система и основни хранителни продукти се раздават срещу купони. На всеки човек си полагаше по една бутилка олио. Щом човек вземеше бутилката изгряваше такава усмивка на лицето му, че не мога да ви опиша. Какво щастие, боже. Забележителното в тази снимка е как хората се редят на опашка за хранителни продукти под този забележителен билборд.

Стигнахме и до Малекон. Поразходихме се по него и седнахме за по едно мохито.

Ако човек има достатъчно време (такова каквото ние нямахме) може да посети Coppelia (Копелия), мястото където да хапнете вкусен държавен кубински сладолед в много големи количества за по - малко от 1 лев. ХА ХА ХА. Ако сте късметлии, няма да попаднете на дълга опашка, която всъшност е доста често срещана гледка в Куба (на острова се редят на опашки за всичко, както видяхте по - горе.) Ние трябваше да се връщаме наобатно и пропуснахме сладоледа за съжаление. На обратно по Ел Прадо.

Чудехме се защо кубинците искат да им плащаш в евро, а не в тяхната си парична единица песо. След като разпитахме случайни кубинци, те ни казаха, че в местните магазини в които можеш да пазаруваш с песо няма абсолютно нищо. А в магазините в които можеш да пазаруваш с евро има доста по - голям избор. Решихме да си направим експеримент и да проверим достоверността на това твърдение на един от кубинците с който разговаряхме. Влезнахме в местен магазин в който може да се пазарува с песо :

 Ужас. Трагедия. Имаше няколко пликчета с юфка, две бутилки ром и няколко кенчета с бира. Страхотен избор. Продължихме по главната към мястото на срещата.

 Натъкнахме се на друга опашка за хранителни продукти.

 Синфуегос е едно от индустриално - енергийните средища на Куба. Тук се намира най - голямата рафинерия, която обработва венецуелския нефт, който движи икономиката на страната. Тук се намират и огромните корпуси за насипната захар в товарното пристанище. Толкова и за Синфуегос. Стигнахме до площада където ни остави шофьора, за да се качим на колата и да потеглим наобратно към Хавана. Пристигнахме по тъмно. Остави ни пред хотела, а там ни чакаше гида с неговата кола, като той щеше да ни закара отново до Стара Хавана за една последна вечер тук и после да ни върне обратно до хотела (разбира се не безплатно, а срещу 20 евро, ХА ХА ХА).

Всички заведения са пълни, хората се веселят, щастливи са и се забавляват въпреки всичките си проблеми, които имат. Ние също бяхме част от това забавление.

Ден 7,  Винялес - 19.02.2023 г.

E настъпи и последният ден от карибското ни приключение наречено Куба. Този ден щяхме да се потопим в най - известната долина на острова където се добива и най - хубавата тютюнева реколта от която се правят и най - известните пури в света - Винялес. Шофора ни чакаше в 8.00 часа пред хотела. Тръгвахме рано, защото разстоянието от Хавана до Винялес е около 200 км и се взима за около 3 часа в посока, а вечерта ни беше и полета за Мадрид, така че трябваше да се приберем в хотела най - късно до към 19-20 часа. Затова нямаше време за губене в спане или разточителна закуска. Беше време да потегляме. Към 11 часа бяхме вече в долината.

Западният район Пинар дел Рио е най - голямата и обособена природна географска област в страната.

Мястото очарова още в първият момент, като разкрива пред очите ни великолепни пейзажикъм долината, очарованието продължава и навътре в града усещайки невероятната селска и дива атмосфера на кубинската провинция. Спряхме на една площадка от която се открива панорамна гледка към долината и Винялес - страхотна красота. В близост имаше и много хубав хотел за желаещите да отседнат в тази местност.

Имаше и бар на който можеш да си поръчаш аперитив или коктейл и да се насладиш напълно на гледката.

Винялес е сгушено между причудливи скали и хълмове като купи сено. В долината Винялес можете да видите карстови образования над и под земята. На места варовитите планински вериги са пробити като със свредел от реки. Макар и с не големи размери планините тук имат подчертано планински характер.

Тук е региона, където се правят най - висококачествените пури, а най - добрият район се казва  Vuelta Abajo и се намира на около 30 км от Винялес. Тръгнахме да се спускаме в долината към селото. Пътят лъкатуши между насаждения от тютюн, сламени къщурки и високи скали. Нереално е.

Отскочихме до праисторическият стенопис в близост (Mural de la Prehistoria).  Удивителният Mural de la Prehistoria (Праисторически стенопис) е нарисуван на стената на скалата Pita mogote в Сиера де лос Органос, на 4 км западно от град Винялес (Viñales).

Работата по прекрасния праисторически стенопис започва през 1961 г. Стенописът е с дължина 120 м и е една от най-големите картини на открито в света и отнема четири години и двадесет фермери, за да го завърши.

Естествено ако сте познавач или любител на пурите тук можете да видите как ги правят на живо. Във Винялес има множество финки (или от кубинско испански) ранчота, където местни производители гледат освен най - висококачествения тютюн в света и царевица, юка, картофи, кафе, манго и други.

Ние не сме нито познавачи, нито любители на пурите но разбира се, че искахме да видим процеса още веднъж след като го видяхме и във фабриката Партагас. Посетихме финка "Macondo".

Тук ни разказаха за целият процес от засаждането, през беридбата и сушенето, до направата на пурите. Много хора ми разправяха преди да дойда, чу пурите се правеле на бедрата на девствени кубинки. Първо девствени кубинки в Куба сигурно няма :) А сега сериозно. Кубинските пури минават повече от 300 ъчни манипулации. Торседорите (така в Куба се наричат хората, изработващи пури) са по - често мъже. Няма да описвам целият процес, защото вече го направих по - горе когато ви разказах за посещението ни на фабриката Партагас.

Във всяка къще присъстват и портретите на техните идоли. Тук обаче цялото внимание беше за нас и ни беше много интересно да наблюдаваме процеса по направа на пура.

Принудиха ме и аз да запаля една пура, нещо, което е за отбелязване и запечатване в снимка.

В самото селце почти всяка къща предлага нощувки, а когато слезнете от колата местните направо се надвикват, за да ви привлекат вниманието, предлагайки услугите си. Местните се разхождат из селото яздейки коне и облечени като каубои, но за разлика от типичните каубои те често са с пурав уста или зад ухото.

След посещението на финката "Macondo" се отправихме към пещерата на индианците (Cueva de los Indios). Пещерата е подземна и се плува с лодка, след което се излиза навън.

Голяма част от храната, която се предлага по заведенията и в къщите за гости е местна и екологично чиста. Селцето предлага места за обяди и вечери с прекрасна гледка. Именно на такова местенце спряхме да хапнем преди да потеглим към Хавана.

Така хапнахме и пиинахме, че едвам се натоварихме на колата. Като ни донесока дайкиритата, които си поръчахме ни донесоха и една бутилка ром да си доливаме. ХА ХА ХА. А порциите бяха адски големи за без пари. Прибрахме се в хотела в Хавана, взехме си по един душ, опънахме се за 1 час и трябваше да тръгваме за летището.

Ето и Куба в цифри : ще дам цените в euro, за да ви е по – лесно да се ориентирате, че с тия техните кубински кукове е голяма драма.

1 еuro = 125 CUC

•   Самолетни билети София – Мадрид и обратно за двама + летищни такси, без чекиран багаж – 371 euro

•   Самолетни билети Мадрид - Хавана и обратно за двама + летищни такси, без чекиран багаж + 7 нощувки с закуски за двама + трансфер от и до летището – 1750 euro (топ цена за тази дестинация)

•   Кола и шофьор за обиколката из Куба - 600 euro
•   Храна и сувенири – 1000 euro
• Такси в Хавана е между – 8 - 20 euro според зависи какво си вземете и как се договорите.
•   Посещение в кабаре "Тропикана" с включена вечеря – 150 euro (за двама)
•   Основно ядене в ресторант - около 12 euro
•   Коктейл в бар - около 5-6 euro
•   Коктейл на плажа - около 1-2 euro

Нашият тотал беше около 4000 euro   

И така, свърши и това незабравимо наше пътешествие. Сбъднахме още една от мечтите си. Това което видяхме ще остане завинаги в съзнанието ни и въобще не ни се тръгваше от тази забележителна страна, но се прибрахме отново в БГ с мисъл за следващото пътешествие, че то чукаше на вратата. Надявам се ви е било интересно да прочетете този пътепис и поне за малко да сте се докоснали до това до което се докоснахме ние. Довиждане и до нови срещи.