Пътепис - Евротур 2018

-

До страната на легото и обратно

Семейното ни пътешествие за 2018 година е вече факт и ще го споделя отново с всички вас приятели. Винаги съм оставял евротурнетата на заден план, все си казвам: “като oдъртея, ще е тогава”, защото са лесна дестинация. Все още ме влече към изтока и приключенстването, различната култура от европейската, но и Европа не я оставяме на заден план. И аз, и децата сме големи фенове на легото; от дете съм си играл основно с него и с метални конструктори. Децата също го харесват и постоянно играят с лего. Самите конструктори развиват много креативността и логическото мислене у децата, чувството за симетрия и за разнообразни форми.  През 2017 г. с нашето приятелско семейство Конакчиеви се заговорихме за посещение на оригиналния Леголенд в Билунд, Дания. Аз направих един маршрут, по който да обиколим и страните из Европа, посещавайки доста места за минимално време, като минем и през Леголенд. Планът беше да пътуваме с автомобил. В началото на 2018 г. започнахме да резервираме нощувките и да подреждаме вече по-подробно програмата. Пътуването го планувахме с нашето Renault Espace 4, което е 7 местно - така щеше да има място за многочленното ни семейство, както и за Тони и Боби. За да успеем да посетим толкова много места, се налагаше да правим сравнително дълги преходи наведнъж. Част от тях бяха нощни, като аз и Тони бяхме шофьорите и се сменяхме и заемахме предните две седалки в колата. Зад нас на 3-те седалки бяха Ася с двете малки деца: Никола на 5 г. и Калоян на 10 месеца. На третия ред седалки бяха двете големи деца: Боби и Гого на 8 г. Багажът… тук е тънкият момент. Колата е 7-местна и когато се ползват всички седалки, почти не остава място за багаж. Бебе – всеки, който е имал бебе, знае колко е багажът покрай него. 👶 На покрива имаше и куфар за багаж. Самото пътуване го планувахме да започне на 20.06.2018 г. след работа с един сериозен нощен преход. Маршрутът ни минаваше през 10 държави: Сърбия, Хърватия, Словения, Австрия, Германия, Холандия, Дания, Чехия, Словакия и Унгария.
Може би се чудите защо в багажа има и велосипедни каски. Тъй като Тони и Боби щяха да посетят Амстердам за втори път и вече бяха ходили на уникалния Немо музей, а Гого и Никола не бяха ходили, за този ден плануваха с да си вземат тандемно колело под наем и да обикалят около Амстердам. Няколко дни преди да тръгнем, се появи проблем с колата. Бяха поръчани части, последва смяната им буквално в деня преди пътуването. Проблемът обаче не се реши и колата пак беше в сервиз в деня, в който потегляхме. Силно неприятно положение. Ситуацията стана леко напрегната с този проблем по двигателя. Много електроника, много проблеми 😃 В крайна сметка взехме решение, че потегляме така, тъй като повече изглеждаше да е софтуерен проблем, отколкото хардуерен. Пристигнахме около 19 ч. при Тони. В колата цареше подреден хаос 😃. Ние имаме богат опит при пътувания с много деца и пълна с багаж кола, та всичко изглеждаше точно. Само, за да може да се отвори задният капак, се налагаше децата на третия ред седалки да придържат багажа, за да не падне 😃 Имаше място за двете раници на Тони и Боби, в куфара на покрива доуплътнихме с каски, маратонки и т.н. Доста от нещата в куфара бяха опаковани в пликчета, за да може да се уплътни хубаво мястото около количката и сгъваемия креват на Калоян. Общо взето, нямаше дупка в колата и в краката на пътниците, която да не е запълнена.  По таблото на колата светеха няколко лампи и излизаха съобщения за проблем с двигателя, както и да посетим сервиз - добър старт 😃 Въпреки всичко стартирахме с показания на километража от 159 158 км. Важното беше, че въпреки грешките в компютъра, автопилотът работеше - той беше изключително важна част от цялото пътуване и щеше да ни улесни значително. Започнахме с нощен преход около 1 200 км наведнъж с времетраене от около 13,5 часа. Оказа се, че Калоян е с температура и Ася му даваше лекарства. Надявахме се да премине по-бързичко, за да не си създадем допълнителни трудности. Нощният преход с кола в такова състояние можеше също да създаде сериозен проблем, ако спре някъде далеч от България и посред нощите. Преминахме сравнително бързо и лесно сръбската граница. Пътуването вървеше спокойно и бързо. Стана късно и пътниците в колата заспаха. Будни останахме само аз и Тони.

Ден 1, Водопада Кримъл, Австрийските Алпи 21.06.2018 г.

Мина полунощ, километрите вървяха бързо, все пак карахме по магистрали. Бързо преминахме и хърватската граница, Тони беше стюардесата и ми подаваше някакви неща за хапване за да не ме държи буден. 🙂 Стигнахме и без затруднения влязохме в Словения. През нощта в тази дестинация не е много натоварено и се пътува бързо и спокойно. Целта, която гонехме тази сутрин, беше водопадът Кримъл в Австрия. Стигнахме до австрийската граница, но още беше тъмно. Трябваше да преминем през Караванкен тунел - скъпичък е, но пък спестява доста време. Оставаха ни още около 200 км до водопада. Започна да се развиделява и горивото да намалява, не бяхме зареждали от България. Слязохме от магистралата и започнахме да караме по малки пътчета. Пред нас се откриваха прекрасни гледки на австрийските Алпи, подредени и перфектно оформени по склоновете полянки.




Пътниците започваха да се разбуждат. Спряхме на една селска крайпътна бензиностанция да заредим. Набързо кой каквото имаше нужда, разтъпкахме се и продължихме. Следващата спирка беше за хранене на Калоян и преобуване. След като минахме поредния платен тунел, спряхме на едно доста приятно и красиво място.



Ето и катуна - хубавото е, че памперсите намаляваха с времето и се освобождаваше място отзад 🙂

След кратката почивка, вече надъхани от невероятните гледки и много близко до дестинацията си, потеглихме отново. Пристигнахме малко преди началото на работното време на водопада и паркингът беше почти празен. 13 ч 20 мин., 1 198 км, добро начало и без проблеми по колата.



Чуваше се грохотът на водопада и в далечината се открояваше страхотна гледка.
Водопадът Кримъл в Австрия се намира в западния край на националния парк „Хое Тауерн” и е най-големият в Европа. Падът на водата му е 380 м, а грохотът, предизвикан от падането на водата с дебит от 7 куб.м., е удивителен. Най-близкият град до Водопада Кримъл е град Кримъл. Пътеката до площадката за наблюдение на водопада е стръмна, но си струва усилието, защото гледката е невероятна. Река Кримъл тече в сърцето на красивия ледников район на Източните Алпи. След цяла нощ пътуване в колата Тони имаше нужда да се раздвижи, макар и недоспал. Разбрах ме се, че ние ще поемем всичките 4 деца, а той ще направя едно траял тичане докъдето може и после ще се върне да продължим пеша разходката. Сложи си клина, спортната тениска и обувките за тичане и подпали нагоре. Ние с Ася трябваше да нахраним Калоян, а през това време останалите деца си поиграха малко на близката катерушка.



Ето я групата в самото начало на пътеката :

След това поехме с децата бавно бавно по пътеката към върха. 11 км със 606 м денивелация, която се набира в първите 5 км 🙂 стръмничко си беше, но си заслужава гледките – това ни очакваше в следващите няколко часа.


















От тук започва пада на водата :


Последва разходка в долината на каньона и спиращете дъха гледки продължаваха една след друга :







Тони пое с децата по-скоростно надолу, а аз и Ася с бебето спускахме по-бавничко - стръмно е и е опасно да не се подхлъзнеш.



Пръските от водопада образуваха дъга



Грохотът от падащата вода беше невероятен


А навалицата беше подобаващо добра


Поглед и на водопада от най – ниската му точка


Тони и децата слязохме долу и спряха децата да се помокрят на един фонтан, който имитираше водопада. По прогноза се очакваше да завали дъжд следобеда и виждахме, че започнаха да се събират облаци. Ориентирахме се към паркинга, за да хапнем сандвичи. 🙂 Вече събирахме нещата, когато започна да вали, като по поръчка и прогнозата се оказа доста точна. Имахме още около 200 км до мястото, където щеше да ни е първата нощувка в креват Mainstation Hostel, Фюсен Германия.

Може да се насладите на прекрасните гледки от водопада в следващото видео, Youtube:
https://youtu.be/sMk1PiFXvUQ

Беше вече следобед, поехме по планинските пътища с невероятни гледки. Оказа се, че уж си купуваш винетка за Австрия, но има и доста малки криволичещи проходи и тунели, които също са платени отделно. Та срещу 10 евро за един от проходите, спирайки за малко, за да преобуем Калоянчо, се натъкнахме на тази спираща дъха гледка


Предварително Тони беше прегледал и записал в GPS-а всичките ни нощувки и всичките ни места, до които щяхме да ходим, като паркинги и възможни места за паркиране. Така лесно и бързо задаваш за къде искаш да пътуваш и те кара на точното място. По тази схема GPS-ът ни заведе и до хостела. Имаше някакъв доста странен паркинг, беше общ за хостела и за някакъв хотел. Оказа се, че има две места за нощувка на колата едно до друго. Намерихме малкия вход на хостела леко встрани. Качихме се горе, тук рецепция, там рецепция - няма никого, само едно фоайе с чекмеджета. Поогледахме се и в един момент видяхме чекмедже, на което бе изписано името на Тони.

Казах си: „Брей, че загадка“ и отворих, за да видя какво има там. Оказаха се ключовете от двете стаи, които бяхме запазили. Започна да ни светва, че е на самообслужване. Имаше оставена и бележка, която гласеше да оставим парите за нощувката в металните кутии в стаите. Викам си браво бе, това ако беше в България всички щяха да си нощуват безплатно 😀. Настанихме се, стаите бяха много спретнати, с мивки. Банята и тоалетната бяха общи за хостела. Може би е било болница преди това, за да има мивка във всяка стая. 🙂


Ето я и стаята 

Хапнахме на бързо по нещо, и веднага по креватите, защото поне аз и Тони бяхме мъртви за сън след като предната нощ не бяхме спали, а напротив цяла нощ шофирахме.

Ден 2, Замъкът Нойшванщайн, Бавария, Германия 22.06.2018 г.
Този ден беше отреден на замъка Нойшванщайн и на едни скромни 864 км до Амстердам, Холандия.🙂
Събудихме се навреме, направихме закуска, сандвичи за през деня. За щастие дойдоха хазяите на хостела и добре, че дойдоха. Първо, нямахме точно пари, за да оставим в кутиите и второ, в разпечатката от букинга имаше едно число, а се оказа, че трябва да оставим малко повече, защото имало някакви местни такси. Пишело ги отдолу, но кой да чете - ние гледаме тотала и така си правим сметката. 🙂  Мисля, че е време да разкажа как изглежда разтоварването за една нощувка. Всичко, което видяхте на предишната снимка в багажника на колата, се изкарва навън, отделно пликовете с храна между краката. Отваря се куфарът на покрива на колата и се започва свалянето на милион торбички и насипни неща, за да може да се освободи количката и кревата на Калоянчо. Правим жива верига, един стъпва на задната гума и започва да подава багажа, другите редят на земята. Съответно обратното нещо при товарене, само дето подреждането в куфара е от особено значение за да се хване всичко. 🙂 Разбира се в повечето случаи капакът не може да се хлопне, защото все нещо подпира и иска донаместване. Та по схема натоварихме всичко обратно сравнително бързо, все още сме ентусиасти. 🙂 Самото товарене на толкова деца в колата си е предизвикателство: едно тича насам, друго натам, на трето му се пика, Калоянчо не му се седи в столчето, въпреки че с ръка на сърцето ще кажа, че с бебето сме имали най-малко проблеми: много послушно и почти не плака за това, което преживя. 🙂 Другия проблем е, ако на някое от момчетата от третия ред седалки му се доходи до тоалетна - за да излезе, трябва от втория ред седалки да слязат, за да може да се мръдне едната седалка и да излязат отзад. Но всичко се отработва и става рутинно.  Натоварихме всичко и всички и запалихме към замъка. Не беше далеч от хотела, на около десетина километра. Беше отново в началото на работното време, та успяхме да си намерим места на паркинга и то на хубаво място на сянка под дърветата.

Празно като хралупа, и само Боби с Тигърчо по средата.


Тръгнахме към билетния център

Чешма по пътя

Ето го и замъка там на високото

А това е отсрещният замък Хоеншвангау


Оказа се, че билетите се купуват с час за влизане. Понеже аз и Тони купувахме поотделно билети, се оказа, че са ни дали различни часове през около 30 мин. Взехме си и билети за музея. Дилемата беше дали да ходим в музея преди или след замъка, но имайки предвид колко километри имаме до Амстердам, предпочетохме да идем да видим музея набързо.

Една легенда в близост до касите

Езерото пред музея


В музея и замъка е забранено снимането, за това нямам снимки оттам. Една от входа на музея 

Като цяло, нищо особено в този музей. Малък и почти нищо не може да се види. Ако имате цял ден и ви интересува родовата връзка на обитателите на замъка, може да убиете доста време в него. Поехме към замъка, защото наближаваше часът за влизане и никак не исках да го изпуснем.

По пътя срещнахме ей тези красавци

Тъй като е изкачване нагоре, на когото не му се ходи пеша около 1 км, може да си наеме карета срещу съответната сума 🙂


Едната страна на замъка в ремонт; тази, която гледа към поляните


Останалата част си беше добре


Разходката в замъка става на групи. Когато ви дойде часът, се изписва на таблото и на турникета си подавате билета с баркода и влизате. Върви се по определен маршрут вътре, като е забранено снимането. Вътре е интересно и много запазено.


Замъкът Нойшванщайн (на немски: Neuschwanstein, в превод Нова лебедова скала) е най-известният замък на баварския крал Лудвиг II. Считан е за образ на замъка на принца на Пепеляшка и е послужил и за емблема на „анимационното студио на Уолт Дисни“. Наричан е Замък на Вагнер, над алпийското Лебедово езеро (Schwansee). Красотата на замъка и езерото вдъхновяват Чайковски за създаването на балета „Лебедово езеро“.
Разположен в подножието на Баварските Алпи и връх Цугшпице, „Замъкът на лебедовата скала“ се намира в местността Алгой, над планинската река Палат (Пьолат) в община Швангау, на 5 km от град Фюсен (на границата с австрийската провинция Тирол). Това е краят на прочутия Романтичен път, построен още от римляните и свързвал най-красивите места на провинцията. Емблематичен за замъка е образът на лебеда /любима птица на краля/, който се среща във всяка стая сред рисунките, в декорацията на завесите, статуи и къде ли още не. Още през 1884 г. замъкът Нойшванщайн имал централно отопление от топъл въздух идващ от мазето и пода. Горещият въздух достигал до помещенията дори и на най-горните етажи през въздушни тръби. Големи печки за отопление били поставени в специални стаи встрани от кухнята. Необходимото количество дърва достигало до печките посредством асансьори.

Гледките от прозорците му са шеметни 



Цялото ни семейство пред замъка

  
Изчакахме Тони и Боби да приключат с обиколката и хванахме по пътеката около замъка, за да идем до моста Маринбрюк


 

От моста се открива невероятна гледка и може да се види замъкът в цялата му прелест 

 По пътекъта наобратно се откриваха също спиращи дъха гледки





На моста духаше страшно силно и не се задържахме много дълго. Слязохме надолу към паркинга. Спряхме да си вземем нещо за хапване, за децата по едно баварско геврече, все пак сме в Бавария. 🙂 

Кратко видео от района може да видите тук, Youtube:

https://youtu.be/1-9kBd4vwYQ


Трябваше да се подготвим за около десетчасов преход. Беше късен следобед, та сменени памперси, нахранени деца и да се приготвят за сън, шофьорите да му мислят. 🙂 Големите на третия ред седалки си бяха най-добре. Затрупани с всевъзможен багаж, от който си правеха къщички, кревати и какво ли още не. Потеглихме по натоварените немски магистрали. Ако си мислите, че в България има задръстване, не сте познали. Това, което видяха очите ми по немските магистрали, е фрапиращо: то не бяха ремонти, не бяха километрични опашки. Навлязохме в Холандия вече по тъмно. Къщата, която си бяхме резервирали, се намираше в град Хорн на 45 км от Амстердам. Чудех се нос Хорн откъде носи това име и ето ви любопитен факт за мястото, където спахме.
Хорн (на нидерландски: Hoorn) е град и община в Нидерландия, основан е през 716 г. Получава статут на град през 1 357 г. Разположен в провинция Северна Холандия. Населението наброява около 70 800 жители (2009). Известен като родно място на знаменитият мореплавател Вилем Схаутен, който назовава в негова чест най-южната точка на Южна Америка - Нос Хорн. Пристигнахме пред къщата точно в 0:00 ч. за заветните 10:01 ч. и 864 км



Ася си беше комуникирала предварително със собственика и се бяха разбрали, че ще остави ключа под кофата за боклук. Преди да разбуждаме пътниците, с Тони излязохме да претърсим кофите за боклук 😀. Не ни отне дълго време да намерим ключа. Къщата беше уникална; в типичен холандски стил с 3 етажа, вита стълба и т.н. Много обширна трапезария и отлична кухня; една баня и две тоалетни. Тони и Боби се настаниха в спалнята на последния етаж, която беше в много симпатично таванско помещение. Креватите бяха "мързеливи": повдигат ти гърба с дистанционно, ако искаш да гледаш телевизия. 🙂 Свалихме пътниците и се заехме с катуна по добре познатия ни ред. Вече тренирали веднъж, бяхме доста бързи. Не беше лошо да се наспим, за да имаме сили за следващите дни. Имахме 3 нощувки в тази къща и много се кефехме. Децата даже казаха, че не искат да ходят никъде, само в къщата да стоят. Собственикът се казваше Рубен, явно живееше сам в тази голяма къща. В задния му двор имаше паркиран малък чопър (мотор). Тони го сърбяха ръчичките да го подкара. 🙂 Набързо оправихме багажа, измихме зъбите и с усмивки се цопнахме в креватите.


Ден 3, Заанс Шанс, Холандия 23.06.2018 г.

Нека ви разведа из къщата на Рубен, докато останалите още спят


Трапезарията


Хранилките за двете котки на Рубен. Беше ни писал за тях, че трябва да ги храним. Да ви кажа честно, така и не ги видяхме.

Кухненския бокс

Пратих Гого на тавана да разбужда Боби

Днес по план трябваше да посетим Заанс Шанс и Музея на корабоплаването в Амстердам. Стъкмихме закуска: за децата мляко и корнфлейкс, за нас, каквото остане 😀. Днес нямаше да се наложи да товарим колата, все пак 3 нощувки имахме тук. Не се мотахме много, качихме се в колата и поехме в посока вятърните мелници. Стигнахме бързо, без много задръствания. Отново паркингът беше зададен предварително на GPS-а и мотане нямаше. Бяхме предвидили според извадките от интернет някакви цени за вход, но се оказа, че освен за паркинга, няма какво друго да плащаме. Плащаше се само за входа за вятърните мелници, ако искаш да влезеш в тях. Може индивидуално или с групов билет. Село, разположено в Холандия, Заанс Шанс е атракция, която служи като музей на открито. Вятърните мелници в едноименния град са били там от 1700-те и 1800-те. В градчето може да се разходите свободно и да се потопите в типичния холандски бит от миналото. Проектът за автентичното село е реализиран през периода от 1961 до 1974 г., когато се реставрират стари мелници и битови сгради. В повечето къщички работят занятчии, занимаващи се с производството на сирене и “кломпи” – типичните холандски дървени обувки. Освен тях, в музея на открито може да се посетят работилници за порцеланови изделия, керамика, кашкавал, кафе и др. Всички те са поместени в боядисани в зелено, изрядно подредени дървени къщички, запазили духа и атмосферата на XVII-XVIII в.

Ето го отново цялото ни семейство 

А ето и цялата група

Интересно е и много автентично




Тази птица си беше намерила храна: малко пате или нещо такова


Продължаваме разходката





И интересни декорации 🙂

Решихме да си платим вход за една от мелниците и да влезем вътре



Видяхме как функционират мелниците отвътре. Силата на вятъра се е използвала за какво ли не. Винаги съм смятал, че вятърните мелници са използвани основно за мелене на брашно. 🙂 Оказа се обаче, че тук са използвани основно за изпомпване на вода, която се е опитвала да наводнява селищата. Тъй като селището е разположено от двете страни на един канал, в края му трябваше да преминем от другата страна. Изобретателни хора изкарваха пари с малка лодка - който иска, може да се възползва и да премине с нея от другата страна

Цената беше нещо от рода на 1 евро на възрастен, децата безплатно. Разбира се, възползвахме се.

Имахме и четирикраки приятели на борда

Озовахме се от другата страна на канала в малко кварталче с много спретнати къщички. Всичко беше невероятно красиво и подредено.






Зелено, зелено, зелено








Наразхождахме се между вятърните мелници и красиви къщички. 🙂 Насочихме се към колата, платихме паркинга и потеглихме към Амстердам. Целта беше да посетим днес и Музея на корабоплаването. Предварително бяхме проучили P+R паркингите. През събота и неделя можеш да си оставиш там колата и след закупуване на билет за градски транспорт паркингът струва 1 Евро за цял ден. Пропуснахме един много важен момент, предната вечер, пътувайки към квартирата, забелязахме, че в обратната посока всички ленти на околовръстното бяха затворени за ремонт и движението се отклоняваше по страничен път с една лента и светофари. Ха така, набихме се точно там. Бях задал на GPS-а един паркинг, от който с трамвая много бързо и лесно щяхме да се доберем до центъра. Голяма тапа, за 20 км ни отне около 4 часа. Много тъпо се получи, защото щяхме да изпуснем музея. В крайна сметка се добрахме до паркинга, но не е една беля: нямаше места и имаше опашка от коли, които чакаха пред бариерата някой да излезе, за да влезе друг. Системата отчита автоматично колко коли има налични в паркинга и не пуска, докато някой не освободи. Какво да правим - ще чакаме, избор нямаме. Излязох да се разходя из паркинга. Будка за плащане тук, будка за плащане там - няма. Брех, тоя паркинг на самообслужване. Открих една табела, която гласеше, че от другата страна на спирката на трамвая има автомат за плащане на паркинга. Започна да идва и нашият ред, но е доста досадно да чакаш някой да дойде да си изкара колата, за да може ти да си вкараш твоята.


Еспейсът на първа линия пред бариерата

Никола излезе и той да се разходи с мен. Беше му втръснало явно и на него да чака 🙂

Най-накрая вкарахме колата. Нямахме време за губене: оставаше само още някой и друг час преди музеят да затвори, набързо свалихме багажа и поехме към спирката на трамвая. Аз и Ася си бяха купили пасове и не ни трябваха билети. Тони взе билети за него и за Боби. Метнахме се на трамвая за няколко спирки.

Скочихме бързо от трамвая и се озовахме за нула време пред музея

Оставаше около час и нещо до затварянето. Няма какво да се прави, плащаме таксата и влизаме. Музеят е голям, нямаше как да разгледаме всичко, дори и да тичаме. Ориентирахме се първо към фрегатата, за да се почувстват децата като пирати. 🙂
Музеят на корабоплаването е построен през 1656г. по проект на Даниел Щалпаерт. За времето си сградата е бил истински архитектурен шедьовър. Музеят се помещава в постройката на старинния арсенал, която преди това е принадлежала на холандския военен флот. Тук няма да скучаете – можете да видите най-богатата колекция от морски кораби в света. Бяхме си направили среща с кума ни Ицо, който живее в Амстердам от някоя друга година. Той ни чакаше вътре с неговите две деца. Така лудницата стана пълна.

Ето ни и нас с Ася как бихме изглеждали с 5 момчета

Влязохме вътре в кораба, всичко е както си е било. Задната част на кораба с кормилото


Палубата


Руля

Оръдията

Спални помещения

Кухнята

Каютата на капитана

Слязохме в трюма

Почувствахме се като корабни плъхове 😀. Ето го и носа

Буретата


Бутилките са били превозвани в специални сандъци със слама, за да не се блъскат една в друга


Времето напредваше и излязохме от фрегатата, въпреки, че децата така се кефехе вътре, че ако имахме време, можеше още някой и друг час да откараме там

Кралска галера





Влязохме и в музея набързо да хвърлим един поглед поне на 1 - 2 етажа




Дзън, времето ни свърши, който видял – видял. Това беше!


Ето го музея отвън


И фрегатата


Поехме в посока NEMO музея, по пътя ни задмина групово колело 😀


При предишното посещение на Амстердам на Тони и Боби не бяха успели да се качат на покрива на НЕМО музея, за да видят водните забавления, тъй като беше през зимата и не са работели. Този път успяхме 🙂




Гледка на булеварда, който минава под музея


След като пошляпаха във водата, хванахме по улиците на Амстердам



Най-удачно е да се обиколи с колело, така могат да се видят повече неща за по-кратко време, но бяхме пеша



Боби си намери приятел 😀

Магазин за бонбони - дали няма да влезем, а ?


Тъй като бонбоните бяха на килограм, дадохме на децата някакъв лимит колко грама може да напълнят и ги пуснахме да си зареждат пликчетата с каквото искат.
След като приключихме с бонбонената сага, продължихме



Вървяхме си по малките тесни улички и в един момент някак си нещо ни залипсва. Тук Никола, там Никола - няма го. Ами сега! Хайде, обръщай обратно, за да го търсим. Да загубиш петгодишно дете в такъв огромен град хич не е добре. Улички много, кой знае къде се е объркал и ни е изпуснал. Върнахме се назад, пуснахме се по различни улици да го търсим. В един момент гледаме една тълпа скупчена. Казахме си: „Там ще да е“. Никола, като разбрал, че се е загубил и спрял на едно място и започнал да плаче, съответно гражданите са се скупчили и се опитват да разберат на какъв език им говори. Сравнително бързо го открихме в рамките на 5 - 10 мин, които в този момент ти се струват като часове. Продължихме вече за ръка с него.


И небезизвестния площад Дам




Тук се заседяхме, децата се загледаха в улични артисти, искаха да видят как се гълта меч




Даже и жонглира 😀


Бравооо


Ставаше късничко, денят беше дълъг и се насочихме лека-полека в посока гарата, за да си хванем трамвая обратно към паркинга.


Попаднахме на един много интересен магазин с различни метални модели



Наближавахме гарата - в далечината



Ето я Централна гара


Паркинг за колелета на 3 етажа


И накрая малко за Амстердам: Амстердам (Amsterdam) възниква като рибарско селище през ХІІ век, след което се превръща в едно от най-големите пристанища в света. Днес столицата на Холандия впечатлява с комбинацията си от исторически забележителности, динамичен начин на живот и нечувана либералност. Туристите обикновено свързват Амстердам с Квартала на червените фенери и марихуаната, но градът може да предложи много повече. Заради 160-те си канала и над 1 000 моста Амстердам понякога е наричан Северната Венеция. Каналите са се превърнали в печеливша туристическа атракция. Повечето улици изглеждат като алеи - къси и тесни, а каналите са доста по-широки. Това е една от причините местните да използват лодки и трамваи за придвижване, но велосипедите, разбира се, са най-разпространеният начин за придвижване в Амстердам.
Докато обикаляте из града, със сигурност ще забележите жилищата-лодки, които са така характерни за Амстердам. Лодките са превърнати в пълноценни домове, снабдени с ток, вода, газ и канализация. Този тип жилища са над 2000, но поради големия им брой, поставянето на нови е забранено.


Хванахме си трамвайчето и обратно към паркинга


На спирката, където слязохме, си имаше автомати. Там мушнах билета от трамвая и билета от паркинга и ми изписа, че трябва да платя 1 евро. Има някаква за мен недомислица, че трябва да си чекираш билета за трамвая и при качване, и при слизане, пък аз бях забравил на отиване да го чекирам при слизане, но не стана проблем с паркинга. Натоварихме се в колата и обратно към Хорн. Минахме да напазаруваме за вечеря. Сготвихме си спагети набързо, много гладни гърла и това ни се видя удачно да ги засити 🙂 Взехме и зеленчуци за салатка 🙂 Героите бяха изморени, след вечерята последва къпане и в кревата.


Ден 4, Разходка из Амстердам, Холандия 24.06.2018 г.
Днес беше неделя. Отново щяхме да сме в Амстердам, ние искахме да посетим НЕМО музея и да се видим снашия кум, който живее в града. Тони и Боби вече бяха посещавали този музей и той не представляваше интерес за тях. Това, което те бяха предвидили за този ден, беше да си наемат тандемно колело и да пообиколят около Амстердам. Тъй като беше неделя, паркирането в града се оказа свободно и не се наложи да търсим паркинг. Този път направих промяна в настройките на GPS-а, така че да не ни прекарва през задръстването. Стигнахме много бързо в града,Тони и Боби ги изхвърлихме на гарата с уговорка да се чуем към края на деня и да се уточним къде ще се срещнем. От там ние пърмо отидохме на гости в кума, който ни беше направил палачинки. След това се отправихме направо към НЕМО музея. Той е най – големия научен музей в Холандия. Музеят е на 4 етажа, като те са разпределени тематично. Първият етаж е посветен на различни природни и физични феномени, както и на обяснение и експерименти с ДНК. Когато науката омръзне на посетителите, те могат де се позабавляват с гигантски сапунени мехури.

На втория етаж се разкриват тайните на водата, земното притегляне, електричеството и светлината. На това ниво се намират театъра, киносалона и Columbus Foyer – ресторант. От Капитанската кабина в носа на „кораба“ може да се наблюдава движението на плавателни съдове в Нордзееканал.


На третия етаж е разположена гигантска лаборатория, в която посетителите могат лично да експериментират. Тук е и образователната секция за тийнейджъри.


Четвъртия етаж е нивото за изучаване на човешкия мозък и възможности. И на покривната терасата посетителите могат да отидат до панорамното кафене, а децата да поиграят на детска площадка. Така неусетно времето ни бе минало в игри и на децата въобщене им се тръгваше от музея, но беше станало обедно време, а ни чакаше обиколка и на Амстердам. Тръгнахме по маршрут който си бяхме начертали предварително за да се насладим на холандската столица.








Китни ресторантчета в тесните улички



И една фабрика за диаманти




Балкон в Амстердам


Ася вози децата в колело с кош


Магазин на четири етажа за кашкавал – една от най – известните холандски марки – Old Amsterdam

В късния следобяд се качихме на корабче за задължителната разходка по каналите на Амстердам с което цяхме да завършим тура. Ето и кадрите от корабчето :




Триетажен паркинг за колелета


И когато слезнахме от корабчето на пристанището ни чакаше традиционното холандско дървено сабо
След като излязохме от пристанището, се чухме с Тони да видим накъде са. Разбрахме се, че ще се срещнем след около 30 мин на площад Дам. Облякохме ветровките, беше задухало и леко заръмя. Насочихме се към срещата с останалите. По пътя имаше от известните пържени картофи на Амстердам, та това е една от любимите храни на децата, нямаше как да не спрем да вземем. През това време се събрахме цялата група и се отправихме пеша към колата. Това беше последния ден в Амстердам и трябваше да напазаруваме продукти за вечеря и да стегнем багажа вкъщи. На следващия ден ни предстоеше сериозен преход с интересна спирка 😉


Ден 5, Гитхорн, Холандия" 25.06.2018 г.

Ден пети от пътуването ни. Този ден освобождавахме квартирата. Предстояха ни близо 1000 км до Копенхаген, като посетим градчето без улици Гитхорн. 🙂 То се намираше на около 120 км от Хорн и ни беше попътно. Нямаше много време за моткане, очертаваше се един дълъг ден. Багажът беше основно стегнат от предния ден. Вече имахме тренировка в товаренето, като в детското състезание „Бързи, смели, сръчни“. Единият стъпил на задните гуми и тъпче в куфара, другият подава. Децата се товарят вътре и помагат в багажника. Ние трупаме, те придържат, за да можем да затворим вратата, без да изпадне всичко 🙂 Станахме по-раничко този ден, за да смогнем с всичко. В крайна сметка още в ранни зори бяхме натоварени в колата, оставихме ключа вътре и щракнахме вратата, така и не видяхме собственика на квартирата. 😃 Ася отговаряше за кореспонденцията с всички собственици на квартири по веригата, та му драсна един благодарствен мейл, че си тръгваме. Пътят ни минаваше през един лиман в обратна посока на задръстването, та нямаше да се бутаме пак в онази ужасия. Сравнително лесно и спокойно стигнахме до Гитхорн. Отново бях проучил предварително местата за паркиране и бях задал точно точката в GPS-а, до която трябваше да стигнем. Имаше доста свободни места на паркинга.


Свалихме това-онова от колата, взехме раничките с храна и вода и започнахме да се оглеждаме кое къде е.


Гитхорн (Giethoorn) се намира в провинция Оверейсел в Холандия. Селото е известно също и като холандската Венеция. Около 2600 жители живеят в селото, а островните домове са направо върху водните пътища. Животът изглежда като в красива приказка.
Първоначално Гитхорн е бил заселен от францискански монаси през 13-ти век.
Всички канали са доста тесни и има много дървени мостове (около 150), които свързват двата бряга. Също така селото разполага и с многобройни пътеки за колоездене и пешеходен туризъм. Каналите са дълги около 4 километра, а докато плавате по тях, може да видите специфичните селски къщи със сламени покриви от 18 век и невероятни градини, които са много добре поддържани. Бях си набелязал някаква фирма, която дава лодки под наем, тъй като цените доста варират и бях предварително ориентиран. Доближавайки се до пристана, от който се взимат лодките под наем, ни подеха веднага. Доста хора даваха лодки; първият, дето ни заговори, ми предложи цена около 60 евро за 2 часа. Бях проверил предварително, че цената е около 40 - 45 евро, на пазарлък веднага му смъкнах на 40 евро. Поогледах се, горе-долу еднакви са лодките, които се предлагат и се съгласих. Принципно лодката се дава и сам си я караш, ако можеш. Ако ли не, има малки корабчета, които можеш да си наемеш и с група да ви разходят. Набързо ми обясниха принципа на управление; двигателят е електрически и нещата се случват доста лесно. Дадоха ни карта и ни начертаха примерен маршрут за 2 часа. Реално повече време нямахме, тъй като ни чакаха над 800 км, но и какво да правиш, повече от 2 ч. в малка лодка. 😃 Качихме децата и потеглихме по маршрута. Тони взи да кара, а ние гледахме децата да не изпаднат от лодката. ХА ХА ХА



Наистина селцето беше много приятно и китно, вместо улици и булеварди имаше водни канали.



И безброй мостчета







Капитан Тони подава газ 🙂


Патиците явно знаеха, че изпада храна от лодките и ни следваха


От каналите излязохме в едно доста голямо езеро.



 Направо си бяхме в открити води и някак си ориентирането по картата хич не ми беше лесно, не съм внимавал на уроците по морска навигация 😁


По средата имаше малък остров, който фигурираше на картата. Имаше стрелки, които ми бяха казали да гледам, само дето хич не ги и виждах.



В крайна сметка уцелихме правилния път


Джунгла



Някой е нахранен и доволен 😃


 Един приятел се присламчва за храна


Някои не разполагаха с двигател и гребяха


Навлязохме пак в каналите










Започна да става задръстване





Пред нас имаше едни, чийто капитан не беше много в час, нямаше представа явно от инерция и само въртеше волана като на кола. Лодката обаче не реагира толкова бързо и постоянно на зиг-заг се блъскаше в съседни лодки или в брега. Казах си: „Не е добре с този, ще се влачим цял ден, ама и да тръгнем да го изпреварваме, ще вземе да ни удари и да стане по-зле“. Приближихме се до него и започнахме да дебнем момента. В крайна сметка той не можа да го вземе един 90 градусов завой и съответно се заби отстрани. Това беше нашият момент, Тони каза: „Дръжте се!,“ нави волана на едната страна и подаде всичката газ, лодката рязко се завъртя на 90 градуса, после върна волана обратно и с пълна газ на заден ход (за да успокой въртенето) изправи волана и всичката газ напред!


Пътниците бяха добре, което е най-важното. Стигнахме с 5 - 10 мин закъснение на пристана, момчето което даваше лодката, не пропусна да ми го отбележи 😃 нормално след пазарлъка, но не ми взе допълнително пари. Бях оставил 50 евро депозит за лодката, та си ги взех всичките 😃

И кратко видео от каналите, Youtube:


Минахме да си вземем сувенирчета и до тоалетна. Който ще яде, да яде, нов памперс за Калоянчо и в колата. Имахме едни 10-тина часа път до Копенхаген, Ася отново писа мейл да предупреди, че ще пристигнем след полунощ. Хората казаха, че ще ни чакат, което ни учуди, но щом искат - добре. Потеглихме от Гитхорн. Не след дълго навлязохме отново на германска територия. Хич не харесвам Германия и пътищата и. Започнаха се постоянните ремонти и задръстванията по 30 км.


Отпуши се за малко, гледаш - от другата страна запушено


Айде след малко пак задръстено и при нас. Кошмар! Това да пътуваш през Германия с кола си е живо наказание, особено през лятото. В България направо си нямаме задръствания. Започнахме да се движим в посока север, беше станало вече към 23 ч. и децата спяха отдавна. Навън беше толкова светло, че можеше да се кара без фарове, бяхме попаднали в белите нощи. Колата не създаваше проблеми. Движехме се вече на територията на Дания, почти нямаше коли по магистралата. Наближихме към Storebaelt bridge. Преминаването в едната посока излизаше 32 евро, а ни предстоеше да го преминем два пъти. Мостът е уникален по рода си: много дълъг и минава буквално през открити води. Беше доста интересно да минеш по него около 23 ч. през нощта и да е светло. Във водата имаше и много ветрогенератори. Тук квартирата ни беше в едно малко кварталче Балеръп, някак си къщата се падаше навътре между други къщи и на GPS-a не ми излизаше точно. Бях задал улицата и номера и уж каквото бях успял да видя на гугъла. Пристигнахме малко след полунощ. Някак си обаче не изглеждаше като на снимките. Адресът беше точен, но не беше това. Оказа се, че е на съседната улица. Имаше някакво разминаване с това, което стоеше на сайта на AIRBNB и в имейла. Успяхме да се ориентираме и да го открием сравнително бързо. Вече си беше тъмничко. 😃 Хората си бяха легнали, но станаха заради нас. Къщата принадлежеше на двама младежи, мъж и жена без деца. Те спяха в същата къща, но в една малка стаичка, нещо като килер. Явно докато има гости е така. Казаха, че ще ползваме обща баня и тоалетна и кухня с тях. 😃 Предупредиха ни в колко часа излизат за работа и че минават през хола, където щяха да спят двама души. В тази къща имахме 2 нощувки. Хайде, пак сваляй всичко от колата, та и куфара свалихме, защото щяхме да паркираме на подземен гараж на следващия ден. Колата е висока, та се наложи да търся гараж, в който да се побере. Разпределихме стаите, Аз с Ася и Калоян в едната стая, малко я разместихме за да сложим детското креватче, Гого и Никола в другата стая с двоен креват, Тони с Боби в хола пак на спалня. Къщата беше изцяло и само в бяло отвътре, доста модерна и много приятна, но повече за нея утре, сега Лека нощ.

Ден 6, Копенхаген, Дания 26.06.2018 г.

Добро ранно утро! Въпреки дългия предишен ден, днес Тони беше станал рано и към 7:30 ч. е излязъл да потича. Времето беше прекрасно. Всички спяха, на изхода Тони е срещнал момичето, собственик на къщата. Разменили са си две-три думи и как времето е супер, топло и слънчево, а тя му е казала, че имаме късмет и принципно не е такова. 🙂 Ето и няколко снимки от сутрешния крос на Тони :



Всичко е така подредено в Дания, че ти изглежда еднакво – съседните къщи една до друга все едно са копи – пейст J.


Ето я и нашата къща. Еспейса пред входа на къщата


Ей така изглеждаше къщичката


Хола, в който спяха Тони и Боби :



Нашата стая с Ася и Калоянчо


Банята

И невероятната кухня, в която абсолютно всичко, включително ел. уредите и съдовете, бяха от Икея


Някак си си представях както аз, така и децата, да си прекараме деня в тази къща 🙂 в крайна сметка бяхме дошли да се разхождаме из Копенхаген. 🙂 Наблизо имаше хранителен магазин и продаваха топли кроасани, перфектни за закуска. Децата седнаха в дворчето да хапнат.



В крайна сметка нямаше да останем в къщата цял ден, въпреки, че много ни се искаше както заради обстановката, така и заради предишните 10 - 12 часа път. 🙂 Бяхме с малко багаж и без куфар, след закуската и сутрешния тоалет се метнахме набързо в колата и потеглихме към центъра на Копенхаген.

Копенхаген (на датски: Kobenhavn) е столица и най-голям град на Дания. Със своите 1 295 686 жители Копенхаген е най-голямата градска област, съдържаща 18 общини.
Разположен е на източния бряг на остров Шеланд и частично на остров Амагер. Множество мостове и един тунел свързват Шеланд с Амагер. От 2000, Копенхаген и Малмьо са свързани с моста Йоресунд. Копенхаген е културен и икономически център на Дания с най-голямото летище, железопътна гара, едно от големите датски пристанища, паркове, национален музей и опера. Историята на Копенхаген може да се проследи от 800 г., когато на мястото на сегашния център е имало малък рибарски град. След икономическата криза в края на 20в. градът е в икономически и културен подем през последното десетилетие. Копенхаген е един от икономическите центрове на северна Европа и седалище на големи международни компании като Маерск, Карлсберг, Ново Нордиск, Данске Банк. През 2008 г. е обявен за най-добрия град за живеене в света, а по инфраструктура попада на трето място след Сингапур и Мюнхен. Старите барокови сгради съжителстват безпроблемно с новите модерни архитектурни хрумвания и са в основата на съвършеното пъстроцветие – особеност на столицата на най-старата европейска монархия. Бях набелязал един подземен паркинг точно в центъра на града, което щеше да ни спести ползването на градски транспорт. Безпроблемно паркирахме в него и се озовахме пред кметството.


Първа спирка беше паркът Тиволи.


Пред входа беше нещо страшно от хора


Увеселителният парк Тиволи е най-известният лунапарк в Дания, а може би и в Скандинавия. Той е една от любимите и посещавани туристически забележителности в страната.
Развлекателният парк е известен още като Градината на удоволствията. Той е изграден на мястото на някогашни укрепителни стени, ограждащи столицата на страната – Копенхаген.
Той е вторият най-стар увеселителен парк в света (другият „Dyrehavsbakken“ също е в Дания) и разполага със сгради и забележителности, датиращи от далечната 1843 г. 
Тук можете да се возите на въртележка от 1920 година или да се качите на сцената на 150-годишния пантомимен театър. В парка обаче има и модерни съоръжения, вериги за хранене и много добри възможности за настаняване. В същото време всички атракции са разположени сред невероятно красиви градини с цветя.

Входът за парка е доста скъп, но пък няма всеки ден да ходим до Копенхаген,я .Самият парк се оказа голяма греда. Очаквахме вътре да има градини за разходка, а то само скоростни влакчета, въртележки и т.н. Принципно, ако искате да се возите на всичко или на повечето неща, е най-добре да си купите нещо като дневна карта за неограничени возения, поединично излиза много скъпо. Карта не си взехме, тъй като не си заслужаваше. Ето и снимките от парка Тиволи :



Кривите огледала




Продължихме из парка покрай скоростното влакче на което се качихме с Гого J



Една странна въртележка, която те вдига нагоре и ти пуска вода в краката


По средата имаше голямо езеро с пиратски кораб-заведение



Ето и още снимки, за да придобиете представа за парка. Ако не се возите на атракциите, е напълно безсмислено да набивате толкова пари за вход




Ей това със самолетите изглеждаше яко, но ние не се качихме



И още от парка, реално е доста миниатюрен




Загубихме някакво време в този парк, хапнахме на една пейка, събрахме се с останалите и тръгнахме на разходка из Копенхаген. Първа спирка - кметството.




И отвътре





Гледка от площада пред кметството





Продължихме из града, Helligaandskirken




Улиците в центъра







Отправихме се към пристанището. Ядеше ни се сладолед, та решихме да се оглеждаме. По пътя видяхме как се кара каяк в центъра на Копенхаген.


Стигнахме Mindeankeret




Ето го и така известното пристанище на Копенхаген


И цялото ни семейство


Тръгнахме по тази улица, видяхме, че в една сграда продават насипен сладолед във фунийки



Влязохме да си вземе. Решихме по 2 топки за децата във фунийка, а за мен и Ася в кофичка, но се оказа пладнешки обир! Тези хора май не познават парите: 50 лв. за две фунийки с по две топки в тях и две кофички с по 2 топки 🙂 Близахме, близахме рани докато Калоян се печеше на датското слънце, което е голяма рядкост и продължихме.






Някои си правеха и леден плаж 🙂



Спряхме с децата в един мини парк, за да поиграят малко


Времето напредваше и нямаше как да се моткаме твърде много. Продължихме по улиците.


Замък „Амалиенборг“



И смяна на караула на замъка



Следва фонтан „Гефион“


Легендата за раждането на Дания е тясно преплетена със скандинавската богиня на плодородието Гефион. Тази легенда е основа за създаването на най-голямата скулптурна композиция в Копенхаген и представляваща част от забележителния фонтан “Le Gefion”. Това е перлата в короната от всички уникални фонтани в столицата на Дания.


Какво гласи тази легенда: Шведският крал Гюлфи обещал на богинята толкова земя, колкото ще може да изоре за една нощ. Тогава тя превърнала своите четири сина, родени от баща-великан, в бикове. Този мощен впряг изорал толкова дълбока бразда, че отрязали от Швеция огромно парче земя. То било хвърлено в морето и така се образувал Шеланд – островът, на който е разположен Копенхаген. На мястото на изораното се формирало езеро – според едни източници това е Меларен (намира се западно от Стокхолм), а според други, най-голямото шведско езерото Венерн. Самата бразда на изораното пък образува протока Йоресунд, който разделя Дания от Швеция.



И децата се забавляваха разбира се там където има вода


На отсрещния бряг и подводница


Музика на бутилки с вода


И най-известната забележителност Малката русалка


Статуята е вдъхновена от приказка от 1837г., разказваща как дъщерята на морския крал се влюбила в принц, но трябвало да чака 300 години, за да се превърне в човек. Тя е дело на скулптора Едвард Eриксен и е дарена на Копенхаген през 1913г.



Малката русалка (на датски език Den lille havfrue) е приказка от Ханс Кристиян Андерсен. За първи път е публикувана на 7 април 1837 г. Малката русалка живее в морските дълбини с баща си, морския крал, баба си и петте си сестри. Един ден тя забелязва кораб, на който пътува принц. Излиза страховита буря, при която принцът пада зад борда. Русалката го спасява и в безсъзнание го отнася на брега. В този момент от близкия манастир се появява красива млада жена и русалката незабелязано се връща в морето. Принцът решава, че жената от манастира го е спасила....


Един от мостовете, по който влязохме към Кастелет


St Alban's Church


Кастелет, това си бяха действащи казарми



Излязохме от казармите, тъкмо затваряха вратите 🙂 И през поредния малък парк.


Sankt Pauls Kirke



И продължихме из уличките на Копенхаген. Жълто колело с жълти рози


Розово колело с розови рози


Готина къщичка с цветя


Кралска градина (Kongens Have)






Около тези градини се криеше замъкът Росенбор (Rosenborg Slot)





Продължихме през Кралските градини




Пресякохме един булевард и навлязохме отново в пренаселените малките улички из центъра. Ася видя една кула и свихме в нея. В този момент отново установихме, че Никола го няма. "Сам в града номер 2" след Амстердам. Излязохме от кулата и започнахме да се оглеждаме: тук Никола, там Никола - няма го. Обиколихме околностите - няма го. Ами сега, този път истински го загубихме. Тони остана с двамата големи и количката с бебето, а аз и Ася се пръснаха да го търсим. Преди това се опитвахме да си спомним къде сме го видели за последно. В кралските градини беше с нас и пресякохме заедно булеварда, значи някъде след това се е затрил. Времето си летеше, минаха 10 - 15 мин доста неприятна и стресираща ситуация. Започнах да мисля как ще го дирим с полиция.Включиха са и Тони с Боби и Гого в издирването. Тони инструктира големите момчета да се движат около него, той подхвана количката с Калоян и потеглиха по продължение на улицата на кулата. Минутите течаха като часове, хич не беше весела ситуацията. Както вървяхме надолу по улицата и в далечината видяхме скупчили се хора - доста позната ситуация. Изпратих момчетата на бегом да видят дали не е за Никола тази навалица, аз с количката с бърза крачка се засилих натам. Никола беше, пак като се е загубил и започнал да плаче и го наобиколили хората, само че не могат да разберат на какъв език им говори. Когато пристигнах, хората ме изгледаха странно, има си хас и да е друго яче. Пристига сам мъж с две големи момчета и едно бебе в количка (пак момченце) и намират четвърто момче на улицата 🙂 Почнаха ме на английски "Ваше ли е детето ?" Отговарям: „С мен е, давайте го!“ 🙂 Нямам време да обяснявам, че нямам сестра. 🙂 И като се развика тълпата "Как може така, вие знаете ли, че могат да го откраднат..." голямо пилене пилиха. Набързо насмотах нещо, че знам, ама какво да направя и да го взимам и да си ходим, междувременно, докато се разправях с тълпата, извадих телефона и започнах да набирам Ася, представям си в какъв стрес беше изпаднала. Казах й, че сме го намерили и се връщаме в кулата. В кулата нямаше особено много желаещи да се качват, та Ася с Боби се качиха, ние с Тони останахме с децата.



Беше станал късен следобед, затова се ориентирахме в посока колата.




Животни от пясък


Стигнахме до паркинга, където бяхме паркирали. Пуснахме билетчето и платихме. Сумата е в датски крони. За 8 часа се оказаха 74 лв - направо невероятно, но факт. Стигнахме до квартирата, за вечеря си спретнахме спагети (останали от предния ден), варени кренвирши, картофена салата и шопска салата без сирене.



На следващия ден трябваше да напускаме квартирата и лека-полека да се ориентираме към крайната и най-съществена цел на това пътуване, Леголенд в Билунд, та Лека нощ!
Ден 7, Замъкът на Хамлет – Кронборг 27.06.2018 г.

Рано пиле, рано пее, ку-ку-ри-гуууу 🙂 Ставайте, момчета. Бърза закуска, сандвичи за през деня, куфар, монтиран на колата, детска количка, грудки за лалета, сакове, деца - всичко е готово, потегляме... стоп, бебето – да, тук е 🙃 пак потегляме 🙂 Първа спирка: аквариума.


Разположен в покрайнините на Копенхаген, в район близо до летището, аквариумът "Синята планета" е замислен като един от бъдещите символи на датската столица. Съоръжението, което се изгражда от 2009 до 2013 година, се простира на площ от близо 10 000 квадратни метра. Уникалността на аквариума се състои в неговата архитектура, която цели да пресъздаде океанските водовъртежи. Веднъж попаднали вътре, посетителите се озовават насред дълбините на Световния океан. Оттук те започват своята обиколка, избирайки да последват едно от многото разклонения, наподобяващи реки, езера или океани. Аквариумът, който разполага с 53 водни резервоара, вече е дом на над 20 000 морски обитатели. Сред постоянните изложби е водовъртеж с акули, Ферьорска колония с птици, коралов риф, както и секция, пресъздаваща Амазонската джунгла, където могат да се видят близо 3000 пирани, 4 анаконди и много тукани. Това е един от най-големите океански аквариуми в света, запълнен с близо 4 милиона литра вода.





Цветно



Подводен тунел


Големия аквариум с акулите




Като атракция за децата имаше аквариум, в който могат да пипнат морска звезда 🙂



Отвън имаше и детска площадка



И, разбира се, летището 🙂


Срещу аквариума се виждаха и поредните ветрогенератори в морето


Наближаваше часът, в който щяха да хранят акулите в големия аквариум и решихме да идем за шоуто. Една жена излезе да обяснява с микрофон разни неща за аквариума и обитателите му. Говори на датски и на английски, говори, говори и по едно време каза хайде довиждане. Честно казано, освен една надуваема лодка, която се разхождаше на повърхността на аквариума, друго не видяхме - кога и къде са ги хранили, никой не разбра. 🙂 Като цяло този аквариум не е кой знае какво, виждал съм и по-добри. В сравнение с това, което видяхме в аквариума на остров Сентоса (Сингапур), този не става. 🙂
Имахме време и Ася погледна, че наблизо има едно селце Драгьор и решихме да скочим да го видим. Dragоr е рибарско село на остров Амагер, на 12 километра от Копенхаген, произнася се Драгьор. Какво толкова може да има в едно село с 11-12 хиляди жители? (Всъщност е град, при това общински център, но историята му е на село и изглежда като село). Нищо повече от плетеница от калдаръмени улици и живописни жълти къщи, поддържани с маниакално усърдие. Няма да видите никакви импровизации, освен в аранжирането на прозорците. Никакви ремонти с алуминиева дограма или тенти от рекламни материали на Кока Кола. Никой в стария град не се е изкушил да пробва различна разцветка освен жълта или да осъвремени покрива. Някои от къщите са на по няколко века и казват, че тук са едни от най-скъпите имоти на острова. Олющена мазилка почти не се забелязва. Селото изглежда ново-новеничко, като току-що доставен декор за исторически филм. Всъщност е било основано през 12 век и получава разцвет като рибарско селище през 14 и 15 век, благодарение на дадената му от Ханзейската търговска лига привилегия да търгува с осолена херинга.


Седнахме на пристанището да хапнем сандвичи, децата хранеха патиците през това време



И един лебед се включи в играта 🙂


След като сгънахме по някой и друг сандвич, хванахме по уличките











Имаше някакви странни огледала на прозорците, така и не разбрахме за какво са. Аз предположих, че са за клюкарстване 🙂 седиш си на масата и гледаш кой минава по улицата 🙂


Ейй, че красива зелена къща


Площада и нещо като импровизиран парк

Търговската улица




Денят се очертаваше да е дълъг, но то така или иначе се стъмва късно, та имахме време. Оттук отпрашихме към замъка Кронборг, който не беше много далеч. 


Кронборг, така нареченият замък на Хамлет, се намира в северната част на остров Зеландия, а от Швеция го дели тясна водна ивица. Замъкът е по-известен като Елсинор, тъй като така го нарича Шекспир в „Хамлет“. Някога Елсинор е бил вторият по значение град в Дания и е печелил от таксите за преминаване през пролива. На това място е най-близкото разстояние между Дания и Швеция – едва четири километра. Крепостта е вдигната през 1420 г. в градчето Елсинор (на датски Хелсингор), за да осигури събирането на такси от преминаващите кораби. Замъкът Кронборг е построен в ренесансов стил през 16 век и бил предназначен за резиденция на крал Фредерик Втори. След пожар през 1629 г., от който е оцелял само параклисът, замъкът е издигнат наново от неговия син Кристиан Четвърти. Оттогава са бароковите елементи. В началото на 17 век, когато Шекспир пише историята на Хамлет, Швеция тъкмо е напуснала Калмарската уния и влиза в сблъсък с по-могъщия си съсед за контрола над морето. В крайна сметка Швеция успява да си спечели не само независимост, но и нови територии през 1645 г. По-късно шведите дори превземат Кронборг, а през 17 век градчето е сполетяно от чума.
Истинската история на Хамлет обаче се е случила по-рано, през 12 век, в друг замък на полуостров Ютландия. Това, което ще откриете в Кронборг, е част от атмосферата, вдъхновила Шекспир. Смята се, че той е описал замъка според преразкази, а Елсинор е бил прочут културен център за времето си. В катакомбите легендата ви среща с националния герой Холгер Датски или по-точно с неговата статуя. Холгер прекарва дните си в сън, но според преданието, ако опасност заплаши Дания, той ще се събуди, за да я спаси.


Мини замък, на фона на големия


Към замъка



Величествен !!!






Вътрешния двор


Мъченици 🙂 след толкова път нищо друго не им оставаше 🙂


Кухнята



По витите стълби на едната кула към върха


Изглед от покрива


Пристанището откъдето можете да си вземете ферибот и след около 40 минути да сте в Швеция


И почти цялата група, Никола липсва 🙂 Зад гърба ни в далечината се вижда Швеция


Вътрешния двор от високо


И обратно по витите стълби надолу 🙂


Храма


Интериора




Стаята на лечителя (химика)


Читалня


Зала за забавления


Кралските покои



И още от интериора






В една зала имаше място за рисуване на тема: "Нарисувай свое виждане на замъка"


Разгледахме го отвътре и излязохме отвън




Морето около замъка и Швеция на отсрещния бряг



Кратко видео от Копенхаген и околностите, Youtube:

https://youtu.be/ieVkiGfKXzQ


Междувременно се беше свечерило, но при тези бели нощи беше като късен следобед 🙂 Ася видя, че на връщане можем да се отбием попътно до Оденсе. За тази вечер си бяхме резервирали дървена къщичка в гората близо до Билунд. Хазяинът каза, че ключовете са там на място, в кутия за ключове. Странно звучеше това, предположихме, че са отново скрити някъде или в пощата, или на друго място, както беше в Амстердам.
Потеглихме към Оденсе. Такъв кеф отдавна не бях изпитвал, магистрали абсолютно празни. Само бях чувал колко е спокойно на север, но сега го видях и на живо. Минахме отново по скъпия мост Storebaelt bridge към остров Фюн, този път беше светло и ударихме няколко снимки.




Мостът е наистина уникално съоръжение, свързващо тази островна държава - без него придвижването би било силно затруднено. Пристигнахме в Оденсе около 22 ч. Отново се сблъскахме с тази северна призрачност. Огромни празни булеварди, няма хора, няма коли - никой, сякаш времето е спряло и хората са изчезнали. Спомних си за Чернобил след ядрената катастрофа, на него ми приличаше. Някак си не можеш да кажеш, че е 22ч.


Оденсе (на датски: Odense) е град в Централна Дания, област Южна Дания, административен център на амт Фюн и община Одензе. Разположен е на остров Фюн, има население 170 327 души от преброяването към 1 януари 2013 г. Тук се намира и къщата на Ханс Кристиан Андерсен. Разходката ни беше сравнително кратка, децата можеха да видят къщата, в която един любим детски писател е създал една от най-известните детски приказки 🙂

 Площада пред музея

Музеят на Андерсен беше затворен, разбира се


Ханс Кристиан Андерсен (на датски: Hans Christian Andersen) е датски писател и поет, известен най-вече със своите приказки. Сред тях са „Храбрият оловен войник“, „Снежната царица“, „Малката русалка“, „Палечка“, „Малката кибритопродавачка“, „Грозното патенце“. Андерсен постига международна известност още преди смъртта си. По-късно негови текстове са преведени на повече от 150 езика и вдъхновяват множество пиеси, балети, игрални и анимационни филми.

 Уличките


Ето ни и пред къщата на писателя


Писателят е роден на 2 април 1805 година в Оденсе, Дания. Семейството му е скромно, но баща му смята, че предците му са имали по-високо обществено положение и дори че са благородници. Ханс Кристиан отрано показва въображението си, подхранвано от снизхождението на родителите му и от суеверието на майка си. Той си прави малък куклен театър и дрехи за куклите си и четял всяка пиеса, която успява да заеме. Сред драматурзите, от които чете, са Уилям Шекспир и Лудвиг Холберг. През 1816 година бащата на Андерсен умира и той трябва да започне сам да се грижи за себе си. Спира да ходи на училище и започва работа като чирак, тъкач и шивач, по-късно работи в цигарена фабрика. На Великден през 1819 година получава първо причастие в катедралата „Свети Кнут“ в Оденсе и започва да насочва вниманието си към бъдещето.


Четиринадесетгодишен, Ханс Кристиан Андерсен заминава за Копенхаген, за да търси работа като актьор. По това време той има хубав сопранов глас и е приет в Кралския театър, но когато гласът му се променя от възрастта, губи мястото си. Негов колега от театъра му казва, че има поетични заложби и той се заема сериозно с писане.


Цветя пред къщата


Продължихме по уличките към новия квартал



Най-накрая да започне да залязва слънцето около 23-24 часа



Върнахме се до колата, наблизо имаше магазин за хранителни стоки, където влязохме, за да си напазаруваме за следващите дни. Натъпкахме пак колата до дупка, имаше храна в краката на всички този път, просто нямаше как по друг начин да я съберем. Напуснахме призрачния град и стана вече тъмно. Тъй като в гората няма много точен адрес, бях задал на GPS-а нещо примерно, където смятах, че би трябвало да се намира къщурката в Ховен. Пристигнахме около полунощ. Там, GPS-ът където ни закара, изглеждаше като частен дом. Слязох от колата и с фенерчето на телефона се разходих навътре, но не се виждаше къщичката от снимките. Видях работещ телевизор през един от прозорците и нищо друго. Върнах се обратно в колата и върнахме една пряка назад. Там вече имаше голяма поляна с няколко почти идентични къщи, които приличаха доста на тази от снимките. Една от къщите беше обитаема, другите две бяха празни, значи една от тях е нашата. Номерацията беше еднаква, само буквата след номера беше различна. Ние търсехме 7F, едната беше 7E, другата 7F, само дето не можехме да преценим коя е нашата. На снимките изглеждаше ново боядисана, пък тази която приличаше на 7F си беше доста избеляла. Слязохме и започнахме да търсим ключа: тук ключ, там ключ - няма го. Ровихме в пощенската кутия, столове, маси и т.н. Ходихме до съседната къщичка, за да проверим дали не е тя, пак ровихме и пак го няма. От обитаемата къща излезе един младеж и му показахме адреса, каза, че е това и най-вероятно е последната къща, просто е ново боядисана на снимките, но е било отдавна. 🙂 Младежът си лъхаше на алкохол прилично. 🙂 Отново претърсихме всичко за ключа, но, уви!, нямаше го. Наложи се Ася да звънне по телефона на собственика. На доста развален английски се разбраха и каза, че ще дойде до 5 мин. Малко посред нощите, но като го няма ключът, нямахме избор. Дойде един дядо и се оказа, че са забравили да ни пратят кода за кутията за ключовете. На стената имаше една кутия марка Аблой с циферблат и се оказа, че в нея стоят ключовете и ако ни бяха пратили кода на мейла, щяхме да се справим. Идеята е доста добра: за да не се разхождат хората, пращат ти кода и ключовете са на място. Влязохме и се оказа, че няма чаршафи, което щеше да се окаже голям проблем. Прочетохме във резервацията и имаше нещо, че се плащат отделно чаршафите, малко греда. Човека ни показа спалното бельо подредено в едни прозрачни пластмасови кутии и каза, че можем да го ползваме срещу допълнително заплащане. Съгласихме се, разбира се, по-скоро първоначално решихме, че ако не сме заявили предварително, изобщо няма да има, но за щастие хората бяха подготвени за такива като нас. Децата бяха заспали в колата, та набързо разпределихме кой къде ще спи, оправихме креватите и раздигнахме децата. Свалихме скорострелно всичкия багаж, измиха зъбите и по креватите, утре ги очакваше голям дългоочакван ден. 🙂


Ден 8, Леголенд, Билунд, Дания, Ден 1 28.06.2018 г

Едно прекрасно слънчево утро в Ховен, Дания. Време беше за кулминацията на пътуването, а именно Леголенд. Грееше слънце и времето обещаваше да е прекрасно. 

Най-малкият представител на полянката пред къщурката.


Така изглеждаше къщичката


Трапезарията с кухнята и втория етаж, където се настанихме аз с Ася и бебето


Така изглеждаше вторият етаж, даже си имаш детски креватчета на място


Искахме да идем в началото на работния ден на Леголенд, за това не се подмотвахме много. Спретнахме се бързичко и отпрашихме. Бях заложил на GPS-а един от по-големите паркинги, за да стане по-лесно паркирането. Паркингът беше абсолютно празен, може би защото беше на 10 мин пеша от централния вход. Летището беше в непосредствена близост до Леголенд.


Избрахме си сенчесто място за колата


Още от паркинга се започна с Лего кофи за боклук


Свалихме количката на Калоянчо, раниците и потеглихме. Година по-рано се бяхме подготвили с каталози на Лего от България, в които имаше талони за отстъпка и то не малка. Купуваш един билет за възрастен и получаваш един безплатно за дете, което е на голяма далавера. Реално се падаше по един възрастен на едно дете, като изключим Калоянчо, като всички деца влизат без пари. Отидохме на касите и се оказа, че всичко е, както го бяха описали в каталога. Купихме билети, направо платих и билетчето за паркинга за цял ден и ето ни на входа на така чакания Леголенд.


Само някой мърморко, вечен недоволник или конкурент на "Лего" би могъл да устои на привлекателната сила на "Леголанд" в Дания. Този тематичен парк в Билунд, отворен през 1968 г., показва всичко, което проектантите и въображението могат да създадат от над 45 милиона блокчета лего с различни форма и размери. Милиони деца по света обожават "Лего" и затова семействата, които посещават Дания, задължително отиват в "Леголенд". Но дори и възрастните няма да скучаят в парка, тъй като могат да видят там модели на "Тадж Махал", на двореца на датската кралица, Статуята на свободата, Акропола и други световни шедьоври. Паркът, разположен на площ от 100 декара, е разделен на пет части. Неговото "сърце" е "Миниланд", който е най-голямата миниатюра в света и където човек се чувства като Гъливер в Страната на лилипутите. В него има умалени модели на сгради и области от различни страни, обичайно в мащаб 1:20, които периодично се променят. За целта се използват 20 милиона блокчета "Лего". В "Миниланд" корабчетата годишно изминават над 20 000 километра по малките канали, съдържащи 15 милиона литра вода. В парка има десетки въртележки и атракции за деца, както и минивлакчета, с които да се обикалят. Ако някое хлапе се разгорещи от силните емоции, предлагани в "Леголанд", то може да се охлади в някой от 8-те малки басейна. За любителите на по-силните усещания има скоростно влакче, което обаче не развива главоломните скорости на събратята си за възрастни. Те могат да се спуснат и с кану по буйнотечащ, но добре обезопасен канал. Решихме да се разделим, тъй като децата харесват различни неща и към края на деня да се чуем и съберем, паркът е голям и с разнообразни неща.


Първия малък макет


И веднага до него започва миниленд


















И няколко снимки до най – високите сгради в света към момента (разбира се направени от Лего)





Шлюзове


И още миниленд – невероятно е да се разхождаш сред тези уникално направени сгради



Продължаваме из Леголенд. Кой е вътре ?

Дуплоленд




Времето беше доста горещо и Гого и Никола си взеха по едно Duplo Ice (или просто лидино смути)

Имаше и такива въртележки, които бяха точно като за Калоян. Разбира се Гого и Никола не ги пропуснаха :


Стигнахме до една от най-любимите части на децата, Нинджаго 🙂




Возихме се на влакче Нинджаго и се бихме със змийския народ и всякакви други демони. 🙂 След Нинджагото влязохме в Легоредо таун




Следваше возене на индианското кану, като това преживяване много се хареса на всички ни


Голямо забавление


В клипчето по-късно ще видите повече. Има спускане с висока скорост и разбиване във водата,




Продължихме нататък, Летящия орел е скоростно влакче и едно от най-новите атракциони в парка. Тук децата казаха че искат задължително да се пуснат поне два пъти.




Калоян и кучето :


Хапнахме по един сандвич от тези, които сами си правихме. Има си обособени кътчета с беседки - много приятни и там може да седнеш и да си хапваш на спокойствие собствена храна. После продължихме в къщата на духовете.





Постоянно изскачат някакви неща и те плашат


Качихме се на едни лодки, които обикаляха през реки и пещери :








Стигнахме до лабиринт с огледала, такова нещо бях виждал само по филмите и ми беше доста забавно, падна една блъсканица във фалшиви стени 🙂



В дъното на парка се включихме в играта на пожарната команда, кой ще загаси пръв огъня 🙂


Минимум двама участника, максимум 4-ма в отбор. След даване на старта, тичешком се качвате в пожарната кола и започвате да помпате с две ръчки, така че да се придвижи колата до горящата къща, след което един хваща и насочва струйника с вода към дупката, а другият помпи водата ръчно. Има брояч, който пресмята количеството вода, което е преминало през отвора и съответно когато се напълни, сте изгасили пожара и се връщате обратно, помпейки, в колата на старт/финала.



В този парк, ако времето е хубаво, пада голяма игра. Ако вали дъжд, направо не знам работи ли изобщо. Стигнахме до пиратските битки, там става голямо забавление. Има водни оръдия, въртиш и изпомпваш вода от басейна и насочваш към противника, въпросът е кой повече ще измокри другия 🙂



Една част от хората са на корабчето, другите са на брега и става голямо мокрене 🙂






След като станахме вир вода, се съблякохме всички


Близко до изхода, където слизаш от корабчето, имаше гигантски сешоар, платен (разбира се!), в който влизаш и те суши. Времето беше слънчево и топло и дрехите изсъхваха значително бързо. Наближаваше 18 ч., в колкото затваря и парка. Чухме се с останалите и се ориентирахме към изхода. Бяхме питали местните в Ховен къде е най-близкият супермаркет и се оказа в съседно село, та на прибиране се отбихме там, за да си напазаруваме за вечеря. Взехме и сладолед на клечки и фунийки в кутии. Прибрахме се в горската ни къща и спретнахме вечеря, варени яйца, салата, картофена салата. Поокъсняхме, но тук се стъмваше много късно и успяхме по светло да вечеряме на полянката.


Голям кеф


За деня в Леголенд стравата ми беше отчела 11 км 🙂 не е като да сме стояли на едно място


Героите бяха изморени и трябваше да си лягаме, за да имат нови сили на следващия ден. Лека нощ!!!


Ден 9, Леголенд, Билунд, Дания, Ден 2 29.06.2018 г.
Предстоеше ни дълъг и натоварен ден. След като прекараме още един пълен ден в Леголенд, трябваше да направим нощен преход до Прага от около 900 км. Тук се присетихме с Тони, че цял ден ще сме обикаляли в Леголенд и след това останалите могат да поспят, но ние трябва да се редуваме да шофираме, ех, съдба. 🙂 В тази къща проблемът беше, че бойлера е 50 л и се налагаше да се изчакваме между къпанията, за да сгрее водата. Имаше във фризера останали няколко сладоледа, та след закуска децата хапнаха по един, ние с Никола седнахме на тревата пред къщичката да си ядем нашите. 🙂 Постегнахме багажа и започнахме да го товарим. Проверихме да не сме забравили нещо, оставихме пари за чаршафите в къщата, оставихме ключа в кутията с кода отвън и потеглихме пак към парка. Този път паркирахме на паркинг близко до централния вход. Разхвърляхме отново куфара на покрива, за да извадим количката на Калоян; не е нещо ново за нас, отработени бързи и рутинни движения. 🙂 Бързо се приготвихме и на входа само билетчето за паркинга оправихме набързо и влязохме. Отново се разделихме, за да разгледаме това което не бяхме разгледали предния ден. Посетихме полярния кът, возихме се на скоростно влакче, опашката на дракона. 🙂 Разхождайки се из парка мернахме, че ще има някакво представление при един замък и решихме да го посетим. Кралят, кралицата и придворните правеха скечове с акробатични номера и скокове във вода, доста атрактивно.






И от доста високо също





Доста добри акробати безспорно 🙂



Минахме и покрай бутиковия Лего хотел.



Наема на стая в него обаче беше доста дебел и някак си неоправдан. До него се намираше лего аквариумът.






В парка имаше Сеат драйвинг скул, което на децата много им хареса. Доплаща се допълнително и си има часове, запазваш си час през деня. Вътре с електрически лего колички обикаляш, има знаци, светофари, бензиностанции, всичко. Запазихме час, заплатихме и когато дойде време за нашия час се явихме на информацията за да инструктират децата.







И накрая заслужено получиха своите шофьорски лего книжки 



Има едно монорелсово влакче, което е доста детско, но пък обикаля парка отвисоко и решихме да се качим на него, за да разгледаме отгоре.


Сеат училището





След монорелсовото влакче, решихме да се качим на кулата и да погледнем от още по-високо


Влизаш в кръгчето и то те издига най-горе и те върти за панорамна гледка


Миниленд




Лего хотела


Като за финал на Лего турнето влязохме в магазина.




Кубчета на килограм, това най-много ме изкефи



Направи ми впечатление, че цените на легото не са много по-различни от тези в България, да не кажа идентични. Направих сравнение на няколко модела, които са ми познати и знам цените им в България и се оказаха същите и в този магазин. Взехме Взехме по някое и друго лего, един меч със щит за Никола  и едно магнитче за хладилник.

Всичко в Леголенд е тематично и свързано с лего :


Паница за вода, куче 🙂

Капак за шахта


Табелка показваща къде е тоалетната, но разбира се върху нея има птичка от Лего :


Кофа за боклук :


По стечение на обстоятелствата се оказа, че сме в последния ден от строенето на най-високата кула от лего кубчета, която трябваше да влезе в рекордите на гинес. Всеки сглобява сам нещо в определен формат и със специална вишка в края на работния ден на парка поставят построените кубчета на върха на кулата. За нещастие бяхме съвсем на края на всичко и не можахме да се включим, ако бяхме разбрали от предния ден, можеше Българското знаме да сглобим.

За децата имаше скреч карти, от които можеше да спечелят подаръци.


Само Гого спечели годишен вход за парка, който очевидно не ни вършеше работа при условие, че живеем на 3000 км от него. 🙂 С Ася го замениха за друго актуално към момента в парка. 🙂

Може да видите в следващото видео как се забавлявахме в увеселителния парк, Youtube:
https://youtu.be/44oY9t-SolI


Стана към 18 ч. и паркът беше пред затваряне. Ориентирахме се към колата, хич не бързахме този път, тъй като следващата ни дестинация беше зоопаркът в Прага, а дотам имаше около 900 км и около 12 ч. път. Какво щяхме да правим там, ако пристигнем в 5 ч. сутринта, трябваше да будим животните, за да ги разгледаме. 😉 Хапнахме на паркинга пред Леголенд, преобухме Калоянчо. Кой каквото има да прави, приготвяме се за нощен полет, макар и да беше светло все едно е обяд, вече щяхме да се движим на юг и да започне да се стъмва в по-нормално време. Децата бяха изморени и се очакваше бързо да заспят, макар и да не е тъмно. Заредихме една торба със сандвичи и други неща за ядене отпред за нощните пилоти. Ядки на таблото като почнеш да се унасяш на волана се оказа, че много помагат и те държат буден хрупайки. Първи тур аз щях да карам. Карането през Германия не е никак приятно, в Дания е ОК, тъй като почти няма трафик, но надолу е страшно. Решихме, че няма нужда да даваме зор и автопилотът показваше 100 км/ч. Постепенно се стъмни, пътниците изпаднаха в дрямка. Някъде в Германия спряхме да се сменим с Тони. Подкара по немските магистрали, трафикът между 2 и 4 ч. през нощта беше като пиков у нас. Километрите вървяха бавно и мъчително, но това е положението.

Ден 10, Прага, Чехия 30.06.2018 г.
За някои добро утро, за мен си беше просто изгрев някъде в Германия.


Рано беше, всички спяха. Наближавахме границата с Чехия. Определено да пътуваш лятото в Германия е най-удачно през нощта. Магистралите бяха пълни, но не и претъпкани като денем, също нямаше големи задръствания, но ремонти не липсваха: през 50 - 100 км ремонт и затворено, понякога и по-често. Влязохме в Чехия. Направихме кратко спиране за винетка и продължихме.  Пристигнахме в Прага доста раничко, въпреки влаченето по магистралите. Имаше повече от час и половина, докато зоопаркът отвореше. Децата се разбудиха. Бяха минали 12 часа, откакто тръгнахме от Леголенд.


Паркингът пред зоопарка беше пуст, което е нормално. Решихме да се завъртим из близкия квартал и да потърсим нещо за закуска. Това денонощие се очертаваше да е доста дълго. Имахме един ден в Прага и на следващия ден потегляхме обратно за България с 1200 км преход.  Намирахме се в жилищен квартал някъде високо над центъра и зоопарка. Доста зелен и спретнат, намерихме един точно отварящ магазин Лидъл. Влязохме в него да си вземем топли закуски и по едно мляко за пиене. Седнахме на едни пейки пред магазина да закусим, слънчицето точно изгряваше и беше доста приятно утро. Искахме да влезем в Зоопарка в началото на работното му време, за да го разгледаме докъм обяд и след това да идем да си намерим квартирата. След като хапнахме, се запътихме към него. Успяхме да паркираме безплатно почти централно пред входа. Имаше и други местни чешки коли, питахме ги трябва ли да се плаща, казаха, че няма знак и предполагат, че е безплатно. Имаше десетина места само, по-надолу си има нормален паркинг платен специално за зоото. Късмет, че дойдохме от първите и паркирахме така удобно. Смъкнахме количката на Калоянчо, раниците с нас и потеглихме. Входът за Зоопарка си беше направо символичен в сравнение с цените на север, откъдето идвахме. 🙂 Аз и Ася бяхме идвали и преди, но Тони и Боби не бяха. Едни от първите сме, засега 88 души.


Зоопаркът е много голям и доста интересен, един от най-добрите, в които сме били. Зоологическата градина в Прага спада към най-посещаваните места в чешката столица. Построена е в грижливо избрания пресечен терен на долина Троя. Разполага с 10 павилиона, 150 експозиции, 2 ресторанта, 7 бюфета, седалков лифт, влакче, миниатюрен басейн, катерушки и 570 декара площ, по която да ходите, докато спрете да си усещате краката. По списък към 31 декември 2014 г. в нея живеят 4 727 животни от 654 вида. През 2008 г. списание Форбс я нарежда между 7-те най-добри ЗОО в света. Ежедневната консумация на някои храни в ЗОО Прага: говеждо месо – 600 кг., замразена риба – 150 кг., гризачи – 400 бр., сено – 1900 кг., моркови – 400 кг.


Първа спирка, слоновете




Бебе слонче


Единият беше маркиран


Децата




Следваше Хиполенд



Продължихме





И жирафчетата





Зебри


Все едно си на разходка в планината, много добре са подбрали мястото, на което да построят зоопарка




Птиците






Тигърчо



Красиво




Розово фламинго


Стигнахме до терариума, не бях виждал до момента на живо анаконда, якоооо




Питонче



Гепардът стоеше величествено


Леопарди


Кроко и тортилата 🙂




Качихме се на върха, откъдето имаше уникална гледка и заведения за хранене. Въпреки че имаше лифт, се качихме по пътеката нагоре - нямаше как да качим количката на лифта, а и за да се раздвижим. С Тони се редувахме да бутаме Калоянчо нагоре.



Хапнахме и се ориентирахме към изхода, за да има време да разгледаме и Прага набързо. Децата хапнаха и по един Търделник на чешки, или просто козуначено руло :



Лосовете



Орангутана се беше скрил, но погледна за да ни види:


Бизони


Кенгуруто си се излежаваше лежерно


Имаше една пързалка за шорткът 🙂


Добре сме повъртяли


Натоварихме се на колата и се отправихме към квартирата. Беше недалеч от центъра. Лесно я намерихме по предварително зададена от мен в GPS-а точка. Намираше се на главна улица, самото пакиране беше под въпрос. Спряхме в една пряка и аз слязох да търся собственика, който се казваше Димитрий. Сградата беше с в стар стил с голяма дървена врата. Позвъних на звънеца и не след дълго слезе един човек в много добро настроение и порядъчно почерпен – да, Димитрий беше. На развален английски се разбрахме нещо криво-ляво, после попитах за паркинг, тъй като беше обявено, че има безплатен паркинг към квартирата. Показа ни къде в пряката, където можеше да паркираме. Събота и неделя било безплатно, пък ние точно събота уцелихме. Тъй като имаше руски акцент, а и името си беше руско, попитах Димитрий на английски: "Ти руснак ли си ?", но ми отговори, "Аз? Не, чех съм." Малко ме послъга според мен, изглеждаше като руснак, говореше като руснак, пиеше като руснак – да, руснак беше 🙂.
Апартаментът беше много просторен, с много спални, високи тавани и две тоалетни, което беше много добре. Спретнат и много чист и на някаква символична цена. Останахме много доволни, жалко, че бяхме само за една нощ. Нямахме време за разтакаване, смъкнахме скорострелно всичкия багаж, погледнахме картите на града, които ни беше дал Димитрий. Предварително ни беше обяснил с кой трамвай да слезем до центъра. Не беше много ясно как се купуват билетите. На спирката чакаше една млада девойка, с усмивка реших да се пробвам 🙂, не в онзи смисъл на думата, за който си мислите. 😉 Попитах я как се купуват билети, тя отвърна, че ако трамваят е от новите, може да се купи с дебитна или кредитна безконтактна карта направо от него вътре. Каза, че и тя чака него и ще ми каже дали става или не. 🙂 Снимах спирката, от която потегляхме, за да знам после къде трябва да се върнем.

Трамваите са Шкода


Стигнахме до центъра


И Карлов мост


Отсреща се виждаше Свети Вид


Река Вълтава





Улиците



Старата кула на Карлов мост


Минахме по Карлов мост на разходка


Строителството му започва по нареждане на Карел IV през 1357 г. на мястото на съборения от придошлите води Юдитин мост и завършва през 1402 г. Неговата дължина е 520 m, а ширината — 9,5 m. Мостът е изграден на 16 арки, облицовани с блокове от пясъчник.



Карловият мост е историческа забележителност на град Прага, мост над река Вълтава, съединяващ старинните централни квартали на Прага Мала страна и Старе место.


През периода на Барока мостът е украсен с уникална галерия от скулптури, създадени от най-добрите майстори от онова време - Матиаш Бернард Браун, Ян Брокоф и синовете му Михал и Ян, както и Фердинанд Максимилиан. Всичките скулптури и скулптурни групи на моста са 30, като по-голямата част от тях са създадени в периода от 1683 до 1714 г.


В началото на моста стана сбиване, явно крадци се опитаха да преджобят някой и бяха проснати на земята. В Прага трябва да си пазите добре нещата.

На крайната кула имаше музиканти




Прага е столицата и най-големият град на Чехия. Населението на града през 2012 година е 1 241 273 души, което е над 10% от населението на Чешката република. Разположен е на река Вълтава. Прага е смятана за един от най-красивите градове в света и е сред най-посещаваните от туристи. Прага е сред градовете с най-интересните истории в Европа и света. Още от Средновековието средището по река Вълтава се превръща в най-значимия еврейски център на Стария континент извън Пиренейския полуостров. Градът е признат и за един от най-красивите в света и на два пъти е столица на Свещената Римска империя и седалище на императора й. След края на Първата световна война и разпада на Австрийската империя възниква Чехословакия. За столица е избрана Прага.


Карлов мост отдолу

Седнахме на същата детска площадка, на която децата си поиграха преди години, когато отново бяхме в чешката столица



Продължихме из Стария град








Висящ във въздуха човек


Барутната кула


Барутната кула е издигната на мястото на градската порта „Свети Амвросий”. По-късно портата „Свети Амвросий” била заменена с нова, наречена „Горската порта”, която извеждала към пътя за Кутна хора. През 1475г. порутената стара кула била премахната и на нейно място започнало изграждането на сегашната порта. Строящата се кула, наричана „Новата,” е трябвало да бъде един от входовете на „Старое место”, където кралят смятал да пренесе кралската резиденция. Първоначално строителството се водело от майстор Вацлав, който по-късно бил заменен от Матю Рейсек. Портата била защитена от ров и за нея се преминавало през мост. Така основите тогава се намирали на 9 метра под сегашното ниво, а височината й е била 42 метра. Кулата останала обаче недовършена, защото през 1483г. крал Владислав загубил интерес към проекта и се върнал в старата кралска резиденция в Храдчани. На недовършената кула бил поставен временен покрив. След като кулата загубила значение и ровът бил засипан, бил премахнат и мостът, водещ към прохода на портата. През 1592г. бил изграден нов вход и вита стълба. През 1823г. на кулата бил поставен часовник, който по-късно бил премахнат.


По време на обсадата на Прага през 1757г. от пруската армия кулата пострадала тежко и през 1799г. били свалени повредените украшения. През ХVІІІв. кулата е била използвана като склад за барут, което е станало причина да получи днешното си название.
В периода 1878-1886г. под ръководството на Йозеф Моцкер кулата е реконструирана в неоготически стил по подобие на мостовата кула на Карловия мост. Тогава покривната конструкция била променена и кулата придобила днешния си вид. Четирите ъглови кулички на покрива са високи по 6 м. Кулата е висока 65 метра, като на височина 44 метра се намира наблюдателната площадка, до която води стълба със 186 стъпала.
При реконструкцията в неоготически стил била направена нова декоративна украса на фасадата. На източната фасада са поставени фигурите на Карл ІV и Отокар ІІ, около които има изобразени гербове. Над тях се намират фигурите на ангели, на светци-покровители на Чехия и на Христос. На западната фасада са поставени фигурите на крал Иржи Подебрад и Владислав ІІ, около които също са изобразени гербове. Над тях се намират фигурите на ангели и на св. Богородица.


Продължаваме по улиците



Кафе трамвай


За вечеря предварително си резервирахме по телефона маса в ресторанта с влакчетата, Витопна. Беше станало време и се насочихме към него. Оказа се, че нещо я няма нашата резервация, но държахме да ни настанят и ни намериха маса. Менюто не е много богато, но пък готвят вкусно. Купуваш си билет за влакчето и ти докарва напитките вместо сервитьора.


Ресторантът е много готино направен, целият е обграден от макети на железопътни линии 🙂






Храната идва със сервитьори, но когато си поръчаш напитка, ти я докарва влакът, та два пъти поръчвахме, за да идва влакчето на масата 🙂



Трябва бързо да си вземеш напитките, защото стои само няколко секунди и се връща обратно на бара. Всичко се управлява от компютър. Беше към залез слънце, нашето семейство беше гроги и казахме, че ще се прибираме, а и това ни беше второто посечение на Прага. Тони и Боби решиха да се разходят малко за нощни снимки. Проблемът беше, че имахме само един ключ. Разбрахме се да влезнем в квартирата и после аз да оставя ключа върху задна дясна гума под калника на колата, тя си беше паркирана на улицата и достъпа беше безпроблемен до нея. Това е стар трик да скриеш ключа на място, където никой не би го потърсил. 🙂

Кратко клипче от ресторанта, Youtube:
https://youtu.be/JJz60wi1DB8


Слънцето над Прага почти залезе и стана време за нощни снимки






Барутната кула


Кули като от замъка на Дисни 🙂




Часовника


Площада



Карлов мост
Беше станало късно, и трябваше да си починем за последния преход. Бяхме в края на нашето пътуване, оставаше само да се приберем в Родината. Това чувство, че ще се прибереш обратно, е много хубаво. Лека нощ !!!

Ден 11, Към дома 01.07.2018 г.


Последен ден от нашето пътуване. Очертаваше се да е много, много дълъг ден: трябваше да се приберем у дома, което е на около 1 280 км от сегашната ни дестинация. Такова разстояние се взима за 14 - 16 часа през летния сезон по натоварените европейски магистрали. Макар и доста да ни се спеше, заради късното прибиране се наложи да станем около 7 ч., за да можем да се приготвим и да потеглим овреме. С много мъка се надигнахме от креватите. За по-бързо товарене сложихме едно дете да пази на входната врата на сградата, едно при колата и с Тони започнахме да пренасяме багажа. После аз се качих да подреждам куфара, Тони ми подаваше отдолу. В края на пътуването всичко е отработено тип "Бързи, смели, сръчни". Потеглихме някъде около 8 - 8:30 ч. Беше неделя и пражките улици бяха пусти, та се измъкнахме сравнително бързо от града. Започнаха безкрайните магистрали. Докато при нас през повечето време беше хубаво и слънчево, от близките ни в София получавахме информация за постоянно лошо време и ниски температури. Колкото по на юг отивахме, толкова и облаците се сгъстяваха.

Стигнахме границата със Словакия, тук трябваше да си купим винетка отнякъде за едни 80 км транзит. След самата граница мярнахме огромна опашка от коли и хора вдясно от пътя, където пишеше, че продават винетки, казах си: “Давай, няма да чакаме тук, на бензиностанция ще си купим.“ Покарахме още 10 - 20 км и спряхме на една бензиностанция. Отидох аз да видия за винетка, но казаха, че няма. Смотана система, питах ги какво да правим и ми казаха: „Карай така.“ Решихме, че нямаме много избор и няма как да се върнем и ще караме. Странното е, че без винетка минахме тези 80 км и никой нищо не каза, не ни спряха, не дойде глоба после в България. Влязохме в Унгария и не след дълго се включихме в основната магистрала, където се влива и другата откъм Австрия. Дилемата беше в края на Унгария дали да караме през Сърбия или да минем през Румъния. Имало и някакво КПП за Сърбия вдясно от магистралата, но не бяхме добре подготвени за него. Аз се бях подготвил с маршрут и през Румъния. Там проблемът е, че има доста завои в един участък, но ако трябва да чакаме с часове на сръбската граница, може и да е за предпочитане. Наблюдавахме трафика, не се виждаха много гастарбайтери по магистралата. Гледахме регистрациите на колите, които ни подминаваха и ги анализирахме гастарбайтери ли са или не. Моментът беше много тънък, защото отбивката за Румъния е на няколко километра преди сръбската граница и ако не кривнем овреме - край. Имаше трафик, но предимно сръбски и унгарски коли, тук-там по някой гастарбайтер. Наближавайки границата решихме, че няма гастарбайтери и ще минем бързо, това се оказа грешка. Да, гастарбайтери нямаше, но имаше уникална върволица от европейци, които се опитваха да влязат в Сърбия. Имаше много датчани, унгарци, австрийци - не знам къде отиваха. Набихме се в колоната, някои минаха в аварийната и даваха назад до първата отбивка, тъй като аз шофирах, много се чудех дали да не последвам примера. Докато умувахме и разглеждахме какво може да се направи, изпуснахме шанса си да се върнем с нарушение назад и да хванем към Румъния. Някой път така се получава. Започна едно безкрайно чакане на огромна опашка. Часове щяха да минат, преди да влезем в Сърбия. След близо час и нещо минахме през унгарската граница и се заклещихме преди сръбската. Слязох с Никола да се раздвижим, хич не вървеше бързо.



Тони остана да мести колата, по едно време тръгва опашката, той - не, започнаха да го изпреварват и пререждат, чудя се какво стана. Отивам при него – колата не иска да пали. Ами то толкова гаси-пали по тези опашки с часове и явно нещо се беше ошашкал акумулаторът. В крайна сметка запали и решихме да не я гасим известно време. Само това липсваше, да се скапе на неутрална територия между двете държави и ни напред, ни назад. 🙂 Далеч е сръбската граница.


Бяха слезли и големите момчета, та се подмотвахме между границите. Поне времето беше хубаво и топло, ако валеше нямаше да ни е много приятно да киснем в колата. В крайна сметка след около 4 часа висене на границата влязохме в република Сърбия. Потеглихме по магистралата към България и някак си рязко изчезнаха колите, както беше така претъпкано на границата изведнъж магистралата се опразни. Караш няколкостотин километра и няма много коли, къде изчезнаха всички тези автомобили, нямам представа, явно са се пръснали из Сърбия. Това беше успокояващо по отношение на българската граница. Започна да се стъмва и наближавахме Ниш. Спряхме да заредим, децата вече спяха. Започна да вали освен тъмницата и стана съвсем тегаво за каране, пък и след толкова часове вече ни се искаше да се приберем и бяхме доста изморени. Тези последни 150 км в дъжд и мрак си бяха неприятни. Стигнахме до българската граница около полунощ. Нямаше коли и минахме много бързо, за минути. В България валеше доста проливно и километрите се точеха много бавно и мъчително. Около 2 ч. през нощта пристигнахме в Люлин пред блокана Тони. Валеше като из ведро и трябваше той и Боби да се облечат още от колата, за да не станат мокри до кости. Километражът показваше 165 410 км, което правеше сумарно изминати 6 252 км.
Направихме една много голяма обиколка, мина сравнително безпроблемно и доста динамично и разнообразно. Видяхме много места и най-важното е, че осъществихме една от мечтите на децата - да посетят Леголенд и страната на Лего. Ще ви разкрия една тайна, това беше и моята детска мечта. 🙂  Благодаря за всичко на спътниците ни. Беше приятно и стегнато пътуване.

До нови срещи!!!

Място: Europe

Коментари

  1. Benji Traveler28 април 2023 г. в 5:27

    Ако решите да посетите отново Холандия, за децата ще е интересно да посетите парка Ефтелинг.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Пътепис за Остров Кефалония

-
Изображение
Най - големият Йонийски остров Както бях споменал в един от предишните ми  пътеписи , тази година (2013 год) бяхме запланували със семейството или по-точно с жената, защото децата са още много малки за да участват в плановете, да покорим и най – големият от Йонииските острови – о. Кефалония. Йонийските острови са разположени на запад от континентална Гърция – от Керкира (о.Корфу) на север до о.Закинтос на юг. Сред тях, притиснат до Одисеевата Итака, се намира най-големият – остров Кефалония.  Островът прилича на плуваща жаба, като задните й крака представляват два островни полуострова. Един от тях се издава към северното пристанище Фискардо, а другият извива около втория по големина град Ликсури на Аргостолийския залив. Най-високата точка на острова е планината Енос с най-висок връх 1628 м. Макар по-голяма част от сушата да е покрита с безводн и варовици, на острова има достатъчно паша за козите и горски масиви, включващи и дървета от местния вид ела. Гроздето в лозята се...
Прочетете още

Пътепис за Швейцария

-
Изображение
Една сбъдната мечта Така, настъпи времето да направим една обиколка на моята любима страна – Швейцария. Посещението на тази страна беше моя мечта и се радвам че я сбъднах. Преди тръгване бях проучил всичко много добре, бях направил пълна и подробна програма, бях резервирал всички хотели от София, бях платил рент а кар предварително (около 650 евро с Europcar), купихме самолетни билети до Милано онлайн (около 240 евро с Easyjet) и остана само да чакаме да дойде денят на тръгване. Сега, за Швейцария каквото и да кажа ще е малко. Всичко което бях чел, всичко което бях гледал, всичко което бях чувал за тази приказна държава се оказа абсолютно вярно и достоверно. Толкова подредена, чиста, зелена, всичко е толкова добре организирано, че направо да ти стане “неприятно”. В Швейцария има неща който като се видят спират дъха, и точно с тези неща ще ви направя съпричастни и всички вас. Следете пътеписа - заслужава си. Трипчето което направихме с жена ми се състоя 14 дни и за това време успяхм...
Прочетете още

Пътепис за Сейшелските острови

-
Изображение
Магията на един тропически рай Приятели, поредното ни пътешествие е вече факт и в следващите редове ще ви направя съпричастни и вас с всичко това, на което станахме свидетели ние. Тази година вятърът ни отвя отново към Източна Африка и отново всичко се случи много спонтанно и ненадейно. Просто една вечер (през месец октомври 2019 год) попаднах на много изгодни самолетни билети до Сейшелите и предложих на съпругата ми Ася да отскочим до тези приказни острови за 10-на дни. Не срещнах, разбира се, никакво възражение от нейна страна и веднага закупихме два самолетни билета, след което започнахме да рисуваме програмата. Преди да купя билетите, все пак се обадих на мой приятел, който работи в Катарските авиолинии да ми потвърди, че наистина си заслужават. Той каза, че са много изгодни, но го притесни изключително малкия престой между отделните прекачвания, а на нас пък точно това ни допадна, тъй като полетите бяха общо 4 на отиване, 3 на връщане и при такова дълго пътуване големите прес...
Прочетете още