Пътепис за Малайзия, Сингапур и о.Борнео

Здравейте отново приятели. Със следващите редове ще ви запозная с поредното ни приключение отново в Югоизточна Азия. Причината за тази дестинация беше една от нашите мечти, а именно остров Борнео – третия по големина остров в Света, с уникална природа и животински видове. Програмата по принцип ни е доста натоварена когато плануваме някакво пътешествие, но този път беше изключително плътна, сложна, ако искате и тежка, но се справихме като по учебник с абсолютно всичко. Та програмата на трипчето, ако мога така да се изразя беше следната :
София – Доха (Катар) – Сингапур –  о. Лангкави (Малайзия) – Куала Лумпур (Малайзия) – Тавау (о. Борнео - Малайзия) – Семпорна (о. Борнео - Малайзия) – о. Мабул (Малайзия) - Семпорна (о. Борнео - Малайзия) – Кота Кинабалу (о. Борнео - Малайзия) – Мулу (о. Борнео - Малайзия) – Мири (о. Борнео - Малайзия) – Кучинг (о. Борнео - Малайзия) – Джохор Бахру (Малайзия) – Сингапур – Доха (Катар) – София
По програмата сами можете да разберете, че средствата за предвижване бяха от почти всякакво естество и вид, а именно – самолет (11 полета), бусче, моторче, кола под наем, лодки, автобуси (градски и междуградски), метро. Пътуването се състоя в дните 4 март 2016 – 21 март 2016. Излетяхме от София на 4-ти в 17.30 часа и началото бе дадено.

След около 5 часа се озовахме на добре познатото ни вече летище в Катар – “Hamad International Airport”. Както и в пътеписа ми за о.Бали бях написал, така и тук ще кажа, че това летище е от последно поколение, огромно с много ръкави,няколко писти за излитане и кацане, площадки с катерушки за най – малките, влакче (метро) за придвижване до по-отдалечените ръкави, магазини и каквото въобще е нужно на човек да изкара дори и един ден престой да има.

С всяко наше пътешествие си казвам – “това е Раят на земята”. Сега вече не мисля така. Оказа се, че Раят има различни лица, различни измерения и късчета от него са разпиляни по всички посоки на света. И едно твърде голямо и колоритно парченце е Сингапур и Малайзия. До Сингапур летяхме с Катарските авиолинии (около 9 часа), които наистина заслужават първо място по обслужване, глезене на пътниците си, по чистота и подреденост.  Самият полет – дълъг, но приятен, даже бих казал – много приятен. Красиви азиатки, усмихнати, търпеливи, безкрайно любезни и добронамерени. С наближаването ни на Сингапур, в морето се виждаха адски много контейнеровози, чакащи да влезнат в огромното сингапурско пристанище за товарене или разтоварване :

Летището на Сингапур “Changi Airport” е приказна гледка. Такава чистота, всичко е лъскаво, цветно, подредено, навсякъде – свободно – компютри с Интернет, на пода – мокет, никъде дори една прашинка, петънце или хартийка. Никъде не се пуши, лее се една тиха и приятна музика. Направо, като Алиса в Страната на чудесата.

Навсякъде цветя, красиви градини с палми и орхидеи, езерца, а вътре плуват шарени риби – и те – ведри и усмихнати. Отвсякъде – лъчезарни лица, струи едно спокойствие, просто невероятно. Няма я нормалната забързаност, припряност и глъчка по летищата. Тук никой за никъде не бърза, ако речеш да попиташ нещо – поне двама ще се втурнат да ти обясняват, показват, че даже и заведат при туй, дето питаш за него.

Всичко това обяснява факта, че летище Чанги няколко години поред е първенец в световните класации на летищата. Като обикновено първите места са азиатски приоритет – Хонг Конг, Куала Лумпур, Токио, Сеул.
В Сингапур кацнахме към 14.30 местно време на 5 март, намерихме от къде да си купим “EZ Link Card”, с която да се движим в градският транспорт в Сингапур и за която се бяхме запознали подробно още от София. Картата струва 5 сингапурски долара (SGD) и минималната сума която може да се вкарва е 10 SGD. Картата се чекира при качване и при слизане от превозното средство или метро, като качването в автобусите става само от първата врата, а слизането само от втората врата, както е в Лондон (нормално като е английска колония). От летището тръгнахме направо към квартирата, която си бяхме запазили от София и за която имахме перфектно пояснение как да стигнем. При това пътуване решихме да не си наемаме хотели, а да се настаним в квартири при местни хора и по този начин да усетим от по-близо духа и нравите на местното население. Сингапур ни посрещна с парещо слънчице, което изобщо не попречи на интереса ни към всичко, що се виждаше на пръв поглед. А то е – чисто, подредено, навсякъде цветя, леещи се води и шадравани, прекрасни сгради, нови коли.
За пръв път видях улици, на които няма нито една паркирана кола, няма задръствания. Улиците са еднопосочни, градският транспорт си пътува на воля. Никой на никого не свирка, винаги стигаш навреме там, за където си тръгнал. Слисан от този ред по улиците, подробно разпитах на какво се дължи. И стана ясно, че, за да си купиш кола ти трябва лиценз. И документ, че притежаваш гараж или място за паркиране. Защото територията е малка и ценна, колата е лукс. Един лиценз е 25 хиляди и това, само за да имаш право да я купиш, нова. Ако стане на 10 години, веднага я махаш, защото старите коли замърсяват и следват солидни глоби. Не че там ти трябва кола, всичките видове транспорт са в перфектно състояние. Купували си ги за престиж. Освен това, на всеки три години се явяваш отново и отново на изпит, за да защитиш правото си да караш кола.
Намерихме си блока много лесно, хвърлихме багажа и дим да ни няма към “Gardens by the Bay”, защото беше станало 16 часа и намяше време за губене.  "Градините до залива" са открит комплекс за отдих на Марина Бей в Сингапур, който е отворил врати през 2012 година . Това съвременно чудо и истински градски оазис със сигурност е най-прекрасният пейзаж, който може да бъде видян на брега на мегаполиса.  Разделен е на три части - южна, източна и централна с обща площ от 101 хектара. В южната се помещава комплекс за консервация на различни растения от всякакви климатични зони, Градина на наследството, която отразява основните етнически групи в Сингапур – индийската, малайската и китайската и гигантските Супердървета. Източната част на Градините акцентира върху поддържането на по-спокойна атмосфера със своите Арена за водни спортове, Водна градина и Градина на храната. Централната градина играе ролята на връзка между южната и източната с 3-километрова променада покрай водата, предоставяща неповторими гледки към града. Безспорно най-голямата атракция в Градините са Супердърветата. Те са 18 на брой и са с височина от 25 до 50 метра. Екодърветата са част от мултимилионен проект за изкуствена гора, която генерира слънчева енергия, събира дъждовна вода и играе ролята на въздухопречиствател.
Конструкцията на всяко едно от тях се състои от бетонно ядро, стоманено стъбло, озеленителни панели и покривна част. Около 163 000 растения от над 200 тропически вида от целия свят са засадени в озеленителните панели. Изкуствените гиганти впечатляват с различни цветови схеми. Две от 42-метровите Супердървета са свързани с дълга 128-метрова алея, издигната на 22 метра над терена, а на върха на най-високото има заведение. Така на посетителите се предоставя уникална панорамна гледка към Супергората, която съдържа 12 броя екодървета, и като цяло на пространството около Марина Бей. Останалите 6 са разпръснати на групи по 3 в други части на целия парк.  
През нощта дърветата оживяват със светлина и музикално шоу, което допринася допълнително за красотата на чудния парк. Входът в градините е свободен, заплаща се единствено “OCSC Skyway”, алеята която е между дърветата във въздуха – 5 SGD на човек.  Ето и за какво говоря :

Гледка към “Marina Sands Bay Hotel”  от  "Градините до залива" – най-известният хотел в Сингапур

Ето ги и Супердърветата :

Въпреки впечатляващия си размер, Супердърветата далеч не са единствената атракция в парка. Комплексът помещава още два огромни парника, както и няколко градинки с езера. “Цветният купол”, например, поддържа богатство от растения и цветя, виреещи в хладен и сух климат, докато в намиращата се наблизо “Облачна гора” се отглеждат такива, които предпочитат влажния климат на тропическите планини. И двете съоръжения използват екологична технология, щадяща околната среда. Входа за двата парника е 30 сингапурски долара (SGD) на човек.

Поглед към двата парника :

Вече сме в “Цветния купул”:

А вече сме в “Облачната гора”:

Боабаб :

И още един Боабаб :

Стана късно, слънцето залезе и дойде време за шоуто светлина и звук при супер дърветата, което не може да се опише, просто трябва да се види :

След “Gardens by the Bay” или "Градините до залива" се метнахме до ресторанта “Ku De Ta”, на който името му е променено на “C`est la vie”, но това го разбрахме на място. Ресторантът е с дрес код, за което бяхме подготвени, разбира се, и е на покрива на “Marina Sands Bay Hotel” на 56 –ти етаж. На покрива на хотела има тераса за туристи, която се заплаща около 20 SGD на човек, но ние казахме, че се качваме в ресторанта за по питие. Огледаха ни от главата до петите и получихме одобрението да се качим горе, където си взехме бира за мен и натурален сок за Ася (съпругата ми) срещу скромната сума от 30 SGD, но така или иначе щяхме да ги дадем, та дори и повече, ако се бяхме качили на терасата за туристи, която е и с по-кофти гледка от ресторанта. Ето го  хотела по тъмно и гледката от ресторанта :

Басейнчето на покрива – само за клиенти на хотела, за наше съжаление, хи хи хи :

Една панорамка :

Най – скъпата бира която съм пил – 20 сингапурски долара

При кацането ни в Сингапур не усещахме умората от дългите полети, поради превъзбудата, но вече започна да си казва думата и решихме, че е време този дълъг ден да приключи по този начин и да се приберем, за да отдъхнем и от следващият ден да сме на пълни обороти. И така преди да продължа да разказвам за следващият ни ден от пътешествието и за възхищенията си от красивия Сингапур, малко обща информация, която за мен е интересна: Сингапур е столицата на островната държава Сингапур. Намира се на най-южната точка на Малайзийския полуостров в Югоизточна Азия. Името на града е съчетание от Синга – лъв и Пура – град. В началото е било малко рибарско селище, но през 1819 година Сър Томас Стамфорд Рафълс подписва договор със султан Хюсеин Шах за сметка на британската компания Източна Индия, за развитие на южната част на Сингапур като британски търговски пост и селище. До август 1824 година е контролиран от малайски владетел. Сингапур официално става британска колония през август 1824 година, а самоуправляваща се държава в рамките на Британската империя през 1959 г. Туризъм, петрол и транспорт на стоки по вода – това са основните източници на доходи за държавата. Там се намират най – големите резервоари за петрол в света. Символът е Мерлион – риболъв или лъвориб, на когото както му харесва – това е лъв с рибя опашка. Сингапур е смятан за най-чистия и зелен мегаполис в Азия. Градът не отстъпва на модерните мегаполиси - привлича с уникалната си смесица от небостъргачи, търговски центрове и типични местни кварталчета. Мозайката от култури и езици включва китайско, малайзийско, индийско и малко европейско влияние. Официалните езици са 4 – мандарин, малайски, тамилски и английски. Децата в училище учат английски + роден език. Местните говорят “синглийски”– смесица от английски и малайски. Бих казал, че колкото и да му са оскъдни познанията на човек по английски, няма никакъв проблем в комуникацията с местните хора, които са безкрайно мили, любезни и добронамерени.  Заради малката си територия Сингапур непрекъснато търси начини да увеличи площта си. За целта почва се набавя от собствените хълмове, от морето или се закупува от съседните държави и се насипва в Синагапурския залив. От 581,5 кв. км през 1960 г. територията на страната е нараснала до 697,2 кв. км през 2003 г., а до 2030 г. се очаква да се увеличи с още 100 кв. км. Създаден като английска търговска колония през 1819 г., днес Сингапур е една от най-богатите и най-добре организирани  държави в света с най-натовареното пристанище в света. Освен това Сингапур е втория най-гъсто населен град след Монако. Разположен е на 63 острова. Освен основния, най-големите са Юронг,Пулау Теконг, Пулау Убин и Сентоса. Сингапур е сред държавите с най-ниско ниво на престъпност. Сингапурската икономика е пример за свободна пазарна икономика, която се развива с изключително бързи темпове, поради няколко причини:       
•   Висок доход на глава от населението 2000 SGD
•   Некорумпирано общество
•   Образована и мотивирана работна ръка
•   Здрави закони – правни и финансови. Ето, тук искам малко да допълня – 0% престъпност. Никой не краде, не убива, не отвлича, защото законите са сурови. Никой не разпространява наркотици. Ако те хванат с цигара марихуана, директно отиваш за 5 години в затвора. Дори, ако пушиш обикновена цигара на улицата или някъде, където това не се прави – глобата е 500 SGD. Пушачите са недолюбвани тук. Може да се пуши само на 50 см. от контейнера за боклук и се спазва стриктно. Употребата и притежанието на наркотици се счита за изключително тежко престъпление в Сингапур, като наказанието може да е смърт и важи и за чужденци. Дори дребна кражба в магазин може да ви донесе присъда от няколко години затвор. По принцип внасянето на дъвки също е незаконно, но митническите служители няма да ви направят проблем за няколко дъвки за лична употреба, ако сте дискретни.
За мен много любопитен е и фактът, че в това космополитно общество има висока религиозна толерантност. Даоисти, шинтуисти, хиндуисти, будисти, мюсюлмани, християни не си пречат. Всеки си посещава своите си храмове – католически катедрали, православни храмове, джамии, синагоги. Заедно с будизъм, ислям и хиндуизъм, християнството се счита за една от четирите основни религии тук.
Може би единственото нещо, което не успяхме да осъществим в Сингапур, беше това че не се качихме на най – голямото Виенско колело (за сега, защото в Китай се строи по – голямо), носещо името “Сингапурски летец” на заден фон на снимката. То е високо 165 метра,за сравнение – “Лондонско око” е 135.

“Сингапурският летец” струва 240 млн. сингапурски долара, има 28 кабини, като всяка побира до 28 души. Цената на един билет е 30 сингапурски долара (SGD), а завъртането трае 30 минути. Може да се поръча официална вечеря, като в една кабинка се сервира за 10 души, и цената е 1200 сингапурски долара на час. В  Сингапур смятането е лесно – един техен долар = един наш лев и тридесет стотинки. Гледката от най – високата точка на колелото би трябвало да е невероятна, но ние я видяхме от друго място, което ще видите по долу. Разказаха ни, че много често там се правели сватбени церемонии. А поради огромния му размер, въртенето почти не се усеща – разбираш го само по смяната на панорамата пред погледа.

На следващият ден (6 март 2016 година), станахме, заредени с енергия и ентусиазъм, и поехме с помощта на перфектно организираното сингапурско метро към “Ботаническа градина”. Ботаническата градина в Сингапур е с площ 74 хектара, което е около една пета от размера на Централ Парк в Ню Йорк. Това е единствената ботаническа градина в света, която отваря врати от 5:00 часа сутринта до 24:00 часа в полунощ всеки един ден от годината, и няма такса вход, с изключение на Националната градина на орхидеите, която се заплаща с 5 SGD на човек. А самата Ботаническа градина се оказа паркът на града, където се разхождат и почиват сингапурци. И където в събота – неделя си правят пикник на зелените моравки. А като си тръгнат, след тях не остава и една следичка, че някой е прекарал цял ден там. Изумително е, как до всяко дърво, до всяко храстче стои малка месингова табелка с името и разни обяснения. И никой не ги краде. Най-голямата атракция в Ботаническата градина в Сингапур е Националната градина на орхидеите. Тя е разположена в западната част на градината на площ от 3 хектара. Специално място е отделено на орхидеите – националното цвете на Сингапур. Такава шарена палитра от цветове, толкова свежо и зелено, че изпитваш неземно замайващо удоволствие от картинката. Около 6000 вида, като около 2000 – хибриди, създавани по разни поводи. Има ВИП – секция, където има специални сортове, отгледани по случай посещението на разни видни личности и наименувани на тях. Нищо не се пипа, къса, дори докосва, глобата е 1000 SGD, но и никой не се опитваше, както забелязах – имаше много туристи, които снимаха, обикаляха, наблюдавайки и любувайки се на по – редките екземпляри. Предлагам ви една кратка виртуална разходка в това невероятно красиво място. Приятно разглеждане.

След като разгледахме ботаническата градина се отправихме към емблематичната улица на Сингапур – Orhard Road. Очърд Роуд (Orchard Road) е най-известната улица в Сингапур, която отдавна се е превърнала в негова забележителност. Тя е с дължина от над 2 км. и е разположена в центъра на града. На нея са фокусирани безброй авангардни търговски центрове, първокласни ресторанти, луксозни бутици, развлекателни центрове и модерни нощни клубове. В началото на 19 в. на мястото, на което се намира днес Очърд Роуд, е имало само обширни насаждения от индийско орехче и памук. С бурното развитие на островната държава обаче се налага и нейното модернизиране. През 1836 г. тук вече има улица, която веднага придобива търговско значение. Причина за това е местоположението й в центъра на съвременния град. Първоначално тук започват да се изнасят сергии за плодове и зеленчуци, поради което улицата приема името Очърд Роуд, което в превод означава ул. "Овощна". Днес това е търговска и много оживена улица. Пазаруването е национален спорт. Можете да станете свидетели как тълпи от купувачи се втурват в магазин за спортни стоки все едно са избягали затворници. Можете да избегнете тълпите като пристигнете рано, но тогава ще изпуснете и екшъна по магазините.

Земята в Сингапур е солена, по тази причина се внасят дървета – до сега около 6 милиона и почва за тях. А понеже територията е малко, непрекъснато насипват и отвоюват части от морето, върху които строят. Там земя не се продава – дава се под наем за 99 години. Строителството на всяка сграда трябва да завърши за 900 дни, иначе ти отнемат правото на строеж. И вода за пиене няма. Правят си я от морската вода и на вкус си е супер. Влагата във въздуха е много висока, учуди ме фактът, че мухи, комари и никакви подобни хвъркати нямаше. Оказа се, че и за това са намерили начин да се преборят.
На всеки 2 седмици във всички канали, шахти и водоеми се впръсква автоматично биозащита от комари и пр. вредни твари. Като не вреди на пчели , пеперуди и на останалите хвъркати, нито на биологичното равновесие между видовете насекоми. С една дума, Сингапур е добро място за бизнес, но скъпо за живеене. Самите сингапурци се забавляват или на Бали (викат, че било село, което в сравнение със Сентоса е вярно) или в Малайзия, където е значително по-евтино. И не е далеч, може да се отиде с автобус или кола – на пазар или просто на разходка. Та точно към остров Сентоса бе време да се отправим. Остров Сентоса е луксозен курорт, част от островната държава Сингапур и в непосредствена близост до град Сингапур. Той е сред най-известните туристически дестинации в тази част на планетата, и е познат и като Острова на забавленията. Неговите разнообразни възможности за приключения и отдих привличат всяка година все повече и повече туристи. На близостта му се радват и много сингапурци, които често отскачат до него по време на почивните си дни. Можете да стигнете до остров Сентоса по вода, по мост с автобус или с лифт, който тръгва от град Сингапур. Третата възможност е най-привлекателна и именно нея избрахме и ние. Заплатихме пакетен билет за лифта и аквариума от по 60 SGD на човек и потеглихме. Станцията на лифта е разположена на 15-тия етаж на небостъргач, но асансьорът до него спира само на три етажа и няма излишно бавене. Дори и да не говорите никакъв чужд език, табелките и обозначенията са направени по такъв начин, че няма да имате никакви затруднения относно разбирането им. Пътят трае около 10 минути и със сигурност е по-атрактивен отколкото по вода, защото ще можете да се насладите на невероятните гледки, откриващи се от тази височина.
За удобство на гостите на острова са предвидени малки автобусчета, с които можете да стигнете до всички негови части и ако сте предпочели да използвате лифта, за да стигнете до острова, можете да използвате същия билет и за тях, без да се налага да доплащате допълнително. Атракциите на Сентоса са прекалено много на брой, за да бъдат изброявани, но ето някои от задължителните Ви спирки, ако решите да посетите това райско кътче:
- Аквариумът, известен като Подводен свят в Сентоса, който е най-големия в Югоизточна Азия. В него може да се видят над 2500 представители на водния свят, както и различни видове растителност, характерна за океаните. Цялото разнообразие е съставено от над 250 вида, което е наистина впечатляваща колекция. Сред основите атракции са розовите делфини, които заедно със своите треньори изпълняват незабравимо шоу.
- Музикалните фонтани с лазерно шоу, които танцуват в такт с музиката, а при различното й темпо се сменят и цветовете им. Те са направени по проект на Гауди, великолепният архитект, създал по-голяма част от забележителностите на Барселона.
- Невероятно красивите градини, в които ще видите статуи, които сякаш оживяват. Те са герои от китайската митология, защото макар и създаден от британците, населението на Сингапур е китайско.
- 30-метровата статуя на митичното същество Мерлион, което е символ на Сингапур. То е с глава на лъв и тяло на риба, с което да се покаже тясната връзка на сингапурците с водата, както и силата и смелостта на населението, които са символизирани от лъва.
Ако пък не друго то със сигурност можете да се насладите на прекрасните плажове : Siloso,Tanjong и Palawan. Ето какво заснеха нашите обективи на остров Сентоса :

Нека сега се гмурнем във възхитителният аквариум на остров Сентоса :

И на остров Сентоса по подобие на Лондон има музей на мадам Тюсо :

Върнахме се в Сингапур на свечеряване и отидохме до градините на покрива на небостъргача “Pinnacle @Duxton” на 50-ти етаж срещу 5 SGD на човек:

Поглед към огромното пристанище :

Интересно ми беше в Китайския квартал. Може би, това е единственият в света Китайски квартал, където е чисто, независимо от многото сергии, дюкяни и дюкянчета и може да се купи всичко. И предимно ” маркови” стоки – като се почне от “Луи Вюитон” и се стигне до “Патек Филип”. Голям смях – даже ти дават каталог за часовниците, да си избереш марка и модел и отзад в сергийката един ти го скопосва тутакси. Виждайки смеха в очите ми по този повод, собственикът докачено и напълно сериозно ми обясни: “Ориджинъл копи, мосю”. Това било и най – сигурния Китайски квартал в света. Не че китайците са много съвестни, а защото е осеяно с камери и всички го знаят.

Храмът “Buddha Tooth Relic”

Храмът “Sri Mariamman”

Из уличките в Китайският квартал :

И така се изниза неусетно този ден, а следващият чукаше на вратата, така че бе станало време да се прибираме и да стягаме багажа, защото на сутринта летяхме за остров Лангкави (Малайзия).

На 7 март 2016 трябваше да се отправим към остров Лангкави (Малайзия). Бяхме букнали самолетните билети от София и за първи път щяхме да летим с  авиокомпанията AirAsia. Полета бе от летище Changi, но от друг терминал, терминал който бе само за тази авиокомпания. Полета ни бе в 10.45 часа, и когато стана 10.15, а нямаше и помен от самолет се притесних, че ще има забавяне.Да ама не. Самолета кацна, мина на ръкава, и за 20 мин. се разтовариха пътниците, натовариха се новите и самолета бе обслужен – светкавична организация. След 1 час  и 15 мин. вече бяхме на Малайзиска земя в лицето на остров Лангкави. Летището беше малко, на него беше само нашият самолет, който обаче бе пълен. Кацнахме нормално и направо от самолета по пистата пеша към терминала. Ха ха ха.

След 20 минутки чакане на опашка за преминаване на паспортна проверка излезнахме от терминала и грабнахме едно такси до селото където си бяхме взели бунгало. На острова няма обществен транспорт и придвижването става с такси, колело, мотопед или автомобил. Такситата са безумно евтини, всяка отсечка си има цена и се договаряш. Но 30-40 км се изминават с няколко лева. Пристигнахме ранния следобед и се настанихме :

Веднага след това се отправихме да си намерим превозно средство, с което да претръшкаме целия остров и си взехме един скутер, по една каска и газ. В офиса за скутери чичката така се беше одремал, че едвам го разбудихме. Искаше ми международната шофьорска книжка, но аз я бях забравил в бунгалото. Казах му пиши документите, няма страшно, а той ме пита имам ли категория “B”. Викам му, че имам “B”, “C” и “D” и той вика охо, ясно взимай скутера и ми донеси книжката. Взех я от бунгалото върнах се, той беше подготвил документите, заплатихме му 80 малайзииски рингита (MYR) за ден и половина и потеглихме. 1 MYR = 0.45 лева. Благословен с бели пясъчни плажове, тюркоазени чисти води, стръмни скали засенчени от буйна растителност и тропически климат, Лангкави наистина може да се нарече един земен рай.  Острова е част от архипелаг, известен още като Перлата на Кеда, разположен в Андаманско море, на около 30 км от бреговете на континенталната част на Малайзия. Повече от сто, гъсто разположени, тропически острова са в архипелага под името Лангкави, като Пулао Лангкави е най-голям , силно хълмист и мноооого зелен . Територията му е 470 кв.км, почти колкото Сингапур, но само с 54 000 жители, като май всички са заети в туризма. В архипелага още няколко острова са населени с …хора. Защото всички са населени с много животни – маймуни, игуани, катерици, пауни, повече от 200 вида птици. Пътищата на острова са идеално направени и добре поддържани.  Историята разказва, че този велик остров в миналото е привличал търговци и моряци, които са пътували към Индия и Китай в търсене на коприна и подправки. За съжаление, наличието на пирати, дебнещи в морските води, принудили търговците да преместят бизнеса си в Пенанг или Сингапур, което довело до забравата на Лангкави.  През 1990 красотата на острова отново е преоткрита от туристите и днес той е една от най-популярните плажни дестинации в Азия. Тук има по малко от всичко за всеки, и този факт го прави толкова специален и контрастен. Можете да прекарате цял ден на плажа, да събирате слънчеви лъчи, да се къпете в кристалните води на Андаманско море и да съзерцавате далечният хоризонт или да поемете към високите части на планините и да откриете прекрасни диви животни. Селските райони на острова са дом на приятелски настроени малайзийци, с техните традиционни дървени къщи и древни легенди.  Почти всеки елемент от Лангкави е обяснен в някоя от старите легенди, които местните жители обичат да споделят с посетителите. Така например, края на разцвета на острова като световна туристическа дестинация се разкрива в легендата за Махсури, която е млада омъжена жена, обвинена в измяна на съпруга си и е осъдена на смърт през 18 век. По време на присъдата, от тялото й потича бяла кръв, което доказва нейната невинност. С последния си дъх Махсури проклина острова да тъне в безплодие за седем поколения напред. Сега, след окупацията от Великобритания и Япония, хората смятат, че проклятието над тях е вдигнато и просперитета отново се е завърнал в домовете им.  Легендата за Dayang Bunting, един от многото малки островчета около Лангкави е може би най-истинска. Тя разказва за красива принцеса, която благословила едно от езерата на острова, така че бездетните жени, които се къпят във водите му да могат да родят. Погледнат от Лангкави, малкото островче има формата на бременна жена и случайно или не, много жени наистина са забременели след плуване в магическото езеро. Освен невероятните си природни чудеса, острова притежава и някои уникални изкуствени атракции , които си заслужава да се видят. Най-интересната атракция обаче е наистина удивителният висящ пешеходен мост, наречен Langkawi Skybridge. До него се стига с въжена линия, която се движи почти отвесно и за около 15 мин. туристите се наслаждават на почти нереални гледки, пътувайки до 700-я метър на върха на планината. Плажовете, морето, зелената сочна растителност са в краката ти и , колкото да е стряскащо това почти отвесно пътуване в затворената, поклащаща се кабинка, усещането , че висиш във въздуха над дивата джунгла е уникално. Горе са изградени две платформи за наблюдение на 652 и на 710 метра височина. След като заситят сетивата си с красота и с величествени гледки, туристите тръгват по моста, който буквално виси в небето. А ако облаците са слезли по-ниско, имаш усещането, че плуваш в рая и стъпваш по облаци. Самият мост е дълъг 124 метра и широк около два. Построен е през 2005 година и се смята за най-дългият пешеходен мост в света. Заядливи статистици твърдят, че в Канада има също такъв мост, с няколко метра по-дълъг, но да не се задълбаваме в подробности. Висящият мост Голдън гейт в Сан Франциско е 10 пъти по-дълъг, но не е пешеходен. Именно на там се запътихме веднага след като се качихме на скутера и след около 30 мин. бяхме в подножието на планината

Вече сме на лифт станцията, където заплатихме по 45 MYR на човек и се качихме на лифта :

Панорамна гледка към плажовете Pulau Burau и Pantai Kok

Sky Bridge Langkawi, тук след като си взехме билети за по 15 MYR се отправихме към висящият мост :

Фуникулара с който се придвижихме до Sky Bridge

Жегата беше страхотна, затова седнахме на върха за по кафе и нещо разхлаждащо за пиене

Една морска звезда на плажа Pulau Burau

Поглед към лифта от плажа Pulau Burau

Започна да се свечерява, затова беше време да се отправим към бунгалото ни, а по пътя се насладихме и на залезът :

Прибрахме се, хапнахме на централната улица и се отдадохме на почивка, защото ни очакваше ден изпълнен с пленителните плажове на остров Лангкави. Що се отнася до храната и настаняването, Лангкави предлага както много луксозни хотели, така и традиционните за района курорти. Имате възможността да изберете дали да прекарате лятната си почивка в петзвезден хотел или в една от дървените къщи Kampong, построени върху кокили над водата или в бунгало като нас. Острова е истински кулинарен рай, разполагащ с малайски, китайски, индийски, тайландски и европейски ресторанти. Високи сгради няма на целия остров, всичко е до два етажа. Много от хотелите представляват отделни къщи, от дърво естествено, сред гора от всякаква тропическа растителност. Температурата през цялата година е около 30-34 градуса, слънцето е щедро, въздухът е влажен – блян за кожата! Водата е чиста, прозрачно синя, топла и спокойна. Вълни няма и сърфистите не са тук, но пък има голф игрище с 18 дупки, така че голфърите са тук. Гмуркачите – също. Разнообразието от морска фауна и флора е изумително. Освен малайци, около 90 %, на острова живеят и китайци, индийци, тайландци. Като част от Малайзия, местните жители са мюсюлмани, но са толерантни към туристите и алкохол се сервира навсякъде. И не само това, но и поради факта, че островът е безмитна зона , оттук могат да се купят на смешни цени всякакъв алкохол, дрехи, електроника, цигари, коприна, както китайска и корейска , така и италианска от най-високо качество.

Пренасяме се на плажа Pantai Tanjung Rhu :

Вече сме на плажа Pantai Pasir Tengkorak :

Плажът Pantai Tengah :

Градинката пред бунгалото ни :

Знак STOP :

След като обиколихме почти целия остров Лангкави, върнахме скутера и се прибрахме, за да стягаме багажа за нов полет, този път щяхме да поемем към столицата на Малайзия – мегаполиса Куала Лумпур.
Полетът от остров Лангкави до столицата на Малайзия, Куала Лумпур беше в 19 часа отново с AirAsia.

Кацнахме на международното летище в Куала Лумпур в 20.30 часа на терминал 1 и се отправихме към гишетата за коли под наем. От София си бяхме запазили кола в SIXT, но без предварително плащане – умишлено и това бе за добро. Гледахме гишетата, ама не виждаме гише на  SIXT и отидохме до това на HERTZ да ги питахме, а те ни казаха, че SIXT са само на терминал 2. Да обаче на нас следващият полет който беше от Куала Лумпур до остров Борнео беше отново от терминал 1, и си казахме, ами що направо не си вземем една кола от HERTZ и край на въпросителните. Така и направихме, погледнах резервацията си в SIXT, видяхме, че не дължим нищо и направо я изхвърлих в кошчето. Попитахме момчетата от HERTZ дали имат налична малка кола и те казаха да, но дали не ни притеснява, че е розова. Викам ама въобще не ме притеснява и те се разсмяха. Попълнихме документите, блокираха 500 MYR в кредитната ми карта и заплатихме 350 MYR за 3 дни за розов Хюндай  I10, което бе и малко по-малко от сумата която щяхме да заплатим в SIXT. Заведоха ни до колата, тя наистина ярко розова, и момчето започна да ми обяснява нещата по колата и да опишем някакви забележки по нея ако има такива. Колата беше съвсем нова на 20 000 км, автоматик, кожен салон, климатик и други екстри за модела и разбира се десен волан.

Това въобще не ме притесняваше, защото имах тренинг от миналата година на остров Бали. Момчето ни попита какъв ни е плана за тези три дни,а ние му отговорихме че на следващият ден ще ходим до чаените плантации в Cameron Highlands, които са на около 200км от Куала Лумпур. Тогава той ни каза, че за да ни е по-лесно трябва да си вземем карта в която да вкараме пари и с нея да минаваме толовете по магистралата. Ние го послушахме, той ни даде една празна карта срещу 10 MYR, която заредихме на първата бензиностанция с още 80 MYR, които щяха да са ни напълно достатъчни.Летището е на около 60-70 км от Куала Лумпур, така че ни чакаше път, а времето беше напреднало. Пуснах навигацията IGO на телефона като зададохме адреса на квартирата, който ни беше подаден и газ по магистралата. Минахме покрай пистата за формула 1 Сепанг, която е много близко до летището и след около 1 час време започнахме да навлизаме в мегаполиса по шосета с  по 5-6 ленти в посока, естакади на няколко нива, нещо което не очаквах да бъде точно така. IGO – то ни заведе на мястото, което му бяхме задали, но се оказа че подаденият ни адрес не е много точен. С малко лутане и доста питане около 23.30 часа си намерихме квартирата, която бе в чисто нов затворен комплекс от два блока на по 22 етажа с охраняем паркинг и басейн на покрива. Поради късният час на пристигане, и ранният такъв в който щяхме да станем и да тръгнем (към 4 часа сутринта) за Cameron Highlands, само си взехме по един душ и по креватите за малко сън. Пътят до най – хубавите чаени плантации в Малайзия трае около 3 – 4 часа и е около 200 км. както казах по-горе. Така че тръгнахме точно в 4.00 часа, защото началото на тура, който си бяхме запазили отново от София беше в 8.30 часа.  Бяхме като по часовник в 8.00 часа пред офиса на най - добрата агенция (по предварително проучване), предлагаща турове из чаените плантации на Малайзия. Имахме малко време и решихме да си вземем по едно кафе за из път. И точно там станахме свидетели на много комична ситуация. Влезнахме в близкото кафене и казахме, че искаме две кафета в пластмасови чашки, но като видях изражението на лицето на господина, който ни обслужваше ми стана ясно, че тук нещо не както трябва. И какво да видят очите ни когато ни донесе напитките. Кафетата бяха не в пластмасови чашки, а в найлонови торбички с презрамка, за която да ги хванеш и сламка – голям смях :

Разбра се, че в Малайзия кафето за из път ти го сипват така и продължихме напред. Качихме се 7 човека в един Ленд Ровър Дифендер, останалите хора се качиха по други джипове и тръгнахме към плантациите :

Една панорамка :

Мъхестата гора (джунгла). Тук всички дървета бяха в мъх :

Месоядно растение :

Отсечените дървета нямат пръстени по който да се разпознават годините на дървото както тези тук в БГ :

И отново сме из чаените плантации :

Чаената фабрика в Cameron Highlands :

Ръчен и механизиран инструмент за бране на чай :

Още една панорамка :

Дойде време да се отправим към ферма за пеперуди и насекоми :

Насекомо под формата на листо :

Насекомо под формата на клонка :

И малко прелестни пеперуди :

А сега малко насекоми :

Обиколката на чаените плантации Cameron Highlands завърши с посещение на будистки храм :

Беше станало към 16 часа, а на нас ни предстояха още емоции. Този ден в програмата ни влизаше и посещение на Куала Селангор където щяхме да се разходим с лодка по река Селангор и да наблюдаваме милиони светулки в мангровите дръвчета покрай реката, но преди това се отбихме до водопада Lata Iskandar :

Времето напредна доста, а ни чакаше доста път на обратно, като трябваше да стигнем в Куала Селангор около 19.30 часа, защото тогава тръгваха туровете по реката, та се наложи малко да понастъпим I10-ката по магистралата, а тя учудващо се представи много добре като за такава малка кола, принудена да се движи с висока скорост. Пристигнахме на време, та и по-рано (дано да не са ме снимали някъде по пътя), оставихме колата на паркинга и се отправихме към офисите за билети. В лодка се качват по трима души, а цената е   8 MYR на човек. Това което се вижда, когато се стъмни, за ваше съжаление не може да се опише с думи и да се пресъздаде със снимки или клипче, затова на по-любопитните ще им се наложи да отскочат до там за да го видят ако искат, а на останалите им остава да потърсят снимки или клипчета в нета (Selangor fireflies), защото ние нямаме добро качество от това трипче.

А най-образно казано, това което се виждаше беше нещо като много коледни дръвчета с милиони светлинки по тях – много красиво :

Времето отново напредна доста и поехме по обратния път към Куала Лумпур, като по пътя на обратно щракнахме един индийски храм :

Когато се прибрахме в квартирата, беше станало около 22.00 часа и решихме да се отдадем на релакс в басейна на покрива с гледка към Куала Лумпур и кулите Петронас :

Така се изниза и този ден изпълнен с невероятни емоции. Към полунощ се прибрахме от басейна и си легнахме, защото следващият ден бе посветен на Куала Лумпур и ни очакваше много яко ходене.
На 10 март 2016 станахме много рано сутринта (както обикновено), взехме влака до централната гара (KL Sentral) на града и от там метрото до така наречените KLCC или просто до кулите Петронас.

Кулите Петронас представляват 88-етажен небостъргач с височина 451 метра. Те държат рекорда за най-високата сграда в Света за седем години, от 1998 г. до 2003 г., поради своите декоративни върхове. Все пак, това е рекорда за височина до върха на двете сгради. В проектирането на небостъргача участва лично премиерът на страната, Махатхир Мохамад, който дава предложението сградите да се построят в ислямски стил. Затова според планировката комплексът представлява две звезди с по осем лъча. Строителството им отнема шест години (от 1992 до 1998 г.). Строежът се извършва едновременно от две компании. Основите на сградите са забити на дълбочина над 100 метра, което е най-големият бетонен фундамент в света. Небостъргачът се отличава не само с колосалните си размери, но и със сложността на конструкцията. Площта на всички помещения в сградите е 213 750 квадратни метра, което съответства на 48 футболни стадиона. Самите кули заемат 40 хектара. В тях са разположени множество офиси, изложбени и конферетни зали, и художествена галерия. Строителството на кулите Петронас струва на основния поръчител – държавната петролна корпорация „Петронас“, 4 милиарда рингита (1,2 милиарда долара). Част от разходите поемат и други малайзийски фирми, които разпределят помежду си част от офис помещенията в двата небостъргача. Интересно е да се отбележи, че кулите са свързани с покрит преход под формата на мост разположен между 41-ви и 42-ри етаж, който осигурява и противопожарната сигурност на сградите. Мостът тежи 750 тона. Двете кули имат общо 29 високоскоростни асансьора. За строежа на кулите е трябвало да бъдат използвани само материали, произвеждани в Малайзия, затова е било невъзможно да бъде осигурено необходимото количество стомана. Специално за кулите-близнаци е бил разработен специален вид бетон с по-голяма здравина, който е произведен в Малайзия. В резултат на това небостъргачът е два пъти по-тежък от аналогичните постройки от стомана. Измиването на прозорците само на едната от кулите, които са 16 000, отнема един месец. В двете кули работят общо 10 000 души.

Пред централния вход на кулите :

Във фоаето на кулите :

Опашките от желаещи да се качат на върха на Куала Лумпур са доста сериозни, така че трябва да се заредите с търпение и да сте в кулите не по късно от 9.00 часа, за да не си загубите целия ден. Освен това трябва да приготвите по около 90 MYR на човек за билет :

И вече сме на кота 86 :

Близнака :

Туристическия център в Куала Лумпур :

Около бизнес сградите имаше доста закусвални на колела, и работещите там слизат на обяд да си изберат от богатото меню – много интересно :

Малко встрани от идеалния център, точно на 5 мин. от кулите Петронас картинката се променя коренно :

Площада “Golden Triangle” :

Сергия с екзотични плодове на улицата :

Интересен факт, който пропуснах да го спомена по рано е, че талоните на автомобилите седят залепене постоянно на челното стъкло :

На прага на китайският квартал в Куала Лумпур :

Приключението, наречено пазаруване в Централ маркет и Петалинг стрийт по нищо не се отличава от пазаруването в подобните пазари на Изток. Петалинг стрийт е оживена улица в Куала Лумпур, изпълнена с хора, звуци и миризми, с фалшиви стоки. Това е и мястото където може да опитате всевъзможни неща изпържени на клечка, да отпиете прясно приготвено соево мляко, да разпуснете с една бира, да бъдете изтормозен за масаж, да упражните уменията си в пазаренето и може би да бъдете залети с нещо подозрително. Безкрайните сергии отрупани с реплики на чанти и часовници, слънчеви очила, фигурки на известни корейци, DVD-та и дрехи, образуват малък лабиринт в сърцето на Китайският квартал. Най-важното, което трябва да знае човек е да може да се пазари. Ако умее да прави това изкусно, то тогава цените ще се намалят със 100,200,300 и т.н. проценти. Така ще можеш да си купиш Ролекс вместо за 300 за 100 долара.

В китайски храм :

Разходката ни в китайския квартал завърши благополучно.  Сега ще видите снимка и от едно историческо, и знаково място за Куала Лумпур.

Това е мястото, където е било поставено началото на Куала Лумпур като град преди повече от 150 години. В далечната 1850 година, от когато датират първите сведения за града, основан там, където се сливат двете реки на Куала Лумпур – Gombak и Klang.
А точно по средата на снимката, зад островчето, разделящо реките, виждате минарето на Masjid Jamek, сгушено пред високите сгради. Това е една от най-старите джамии в града и съвсем естествено нейното място е в Златния триъгълник и историческия център на Малаизийската столица. В средата на мястото, където се срещат реките Gombak и Klang. Старата джамия е открита през 1909 година и за наше най-голямо съжаление бе затворена за реставрация по време на посещението ни в града. Така че можехме да и се любуваме само отдалеч.

Текстилният музей в Куала Лумпур :

А на заден фон на следващата снимка се забелязва най-внушителната сграда на Площада на Независимостта- комплекс Sultan Abdul Samad, или накратко KPKK, Kuala Lumpur. Той се намира в предната част на площада и впечатлява с внушителните си размери. Затова, че няма как да го подминете. Една от най-внушителните сгради в целия град е построена в далечната 1897 година. В нея през годините са се помещавали някои от държавните институции като Държавният Секретариат, Върховният съд, министерства. В нея и сега се помещава Министерството на наследството, културата и изкуството.

Обиколката на Площада на Независимостта ни привърши е бе време да се отправим към Kuala Lumpur Bird Park, като по пътя щяхме да видим още наколко забележителности. Беше започнало да става час пик и движението в столицата бе ужасно – страхотни задръствания във всички посоки :

Следва сградата на националната джамия Masjid Negara. Тя побира 15 000 души и има 73 метрово минаре.Забележителна е формата на покрива й, представляваща 18-лъчева звезда:

Сградата на железниците :

Стигнахме и до най – големия в света парк за свободно летящи птици – KL Bird Park :

Завършваме столицата Куала Лумпур с бившия дворец на краля, днешен музей Истана Негара :

И така столицата на Малайзия е зад гърба ни, а ние гледаме само напред, защото това което ни очакваше по всичко личеше, че ще е запомнящо се.

На 11 март 2016 година трябваше да отлетим от континенталната част на Малайзия и да стъпим за първи път на така мечтания от нас остров Борнео. Полетът ни бе доста рано сутринта (7.00 часа), което беше добре, защото този ден трябваше да минем транзитно през остров Борнео директно за остров Мабул. Станахме около 4.30 часа сутринта, запалихме ярко розовия хюндай и газ към летището. Да обаче за разлика от идването ни към Куала Лумпур, сега навигацията ни прекара по междуградския път, а не по магистралата и ни отведе до терминал 1, защото на нея нямаше как да се зададе да търси терминал 1 или терминал 2. Двата терминала не са далеч един от друг, но се въртяхме доста време докато нацелим правилната естакада за терминал 2. Малко се попритеснихме, защото виждахме как изпускаме самолета, поради доста напредналото време, но намерихме много бързо парко мястото на колата, паркирахме светкавично, грабнахме багажа, и бягайки към гишетата за чекиране хвърлихме набързо ключовете в кутията на HERTZ, и се добрахме в последния момент до самолета. Доста ни се покачи адреналина, защото при една такава програма като нашата с 11 полета, изпускането на един означаваше голяма драма по - нанататъка в пътуването. Отново летяхме с AirAsia до град Tawau (Тавау) на остров Борнео.

Гледка от въздуха към бреговете на остров Борнео :

Гори от палми миг преди да кацнем :

На летището в Тавау :

Летището бе подобно на това на остров Лангкави, но с една идея по-голямо. Отново слезнахме директно на пистата и от там пеша към терминала. Ха ха ха. Целта на посещението ни на остров Мабул бе това, че миналата година когато ходихме на остров Бали се зарибихме адски много по гмуркането и тук бяхме решили да го направим отново. Остров Сипадан и остров Мабул са меката така да се каже за гмуркачите в цял свят. Сипадан се издига едва на 600 м от морското дъно. Острова е образуван от живи корали, развиващи се на върха на изгаснал вулканичен конус в продължение на хиляди години. Оформилата се коралова градина е една от най-впечатляващите - рай за гмуркачите.  Сипадан е убежище на редки видове костенурки и акули, той е дом и на над 3000 вида риби и стотици разновидности на корали. Характерно за острова е че не всеки, който се отправя към Сипадан ще може да се потопи във водите му, ежедневно се допускат само 120 посетители – един добър вариант, поне един ден в живота си да бъдете в „топ 120” на Света!  Е ние не успяхме да сме сред тези 120 души, защото когато си запазвахме гмуркането 6 месеца преди заминаването ни, вече нямаше празни места за дните когато щяхме да сме там – сами си направете сметка за какъв невиждан интерес става на въпрос. Но компромисният вариант беше съседният на Сипадан, остров Мабул и така го и направихме. До острова се стигаше с лодка от град Семпорна на остров Борнео, а до там си бяхме организирали бусче което ни чакаше на летището в Тавау.

Пътуването до Семпорна продължи около 1 час и 30 минути. Бусчето ни остави точно пред агенцията където ни беше резервацията и там попълнихме необходимите документи и дозаплатихме останалата сума пари (бяхме направили частичен превод). Три гмуркания на остров Мабул, 1 нощувка с включена храна и трансфера с бусчето от летището ни струваха по 650 MYR на човек. След като приключихме с бумащината имахме около 2 часа на разположение до отпътуването ни с лодката. Това време прекарахме на обяд в доста съмнителен  местен ресторант и в търсене на т.нар. автогара от където трябваше да си вземем билети за автобуса на следващият ден. Трудно се разбрахме с касиера на единственото гише, но се разбрахме, че автобуса тръгва в 19.30 часа на следващият ден и пътува около 10 часа до столицата на щата Сабах на остров Борнео – Кота Кинабалу. Ето и кадри от град Семпорна :

Джамията в град Семпорна :

Ресторантът, каквито са, впрочем, 90% от местните ресторанти в Малайзия. Нулева хигиена, много странна храна и адски евтино :

След като си взехме билети за автобуса, хапнахме и се чухме с роднините в България, се отправихме към пристанището или както казват в Малайзия на пристанищата – Jetty. Така нареченото Jetty представляваше един кей пред полуразпад с 10-тина лодки на него.

Качихме се на нашата лодка, сложихме си спасителни жилетки и тръгнахме към остров Мабул, като преди това минахме през наколните жилища на местното население :

Заредени с доста туби бензин и провизии, излезнахме в открито море и капитана натисна лоста на газта до крайно положение при което лодката буквално се изправи и не след дълго (около 1 час пътуване) се озовахме на остров Мабул ;

Когато слезнахме от лодката и очите ни видяха гледката пред нас направо онемяхме :

Учудващо за нас на този приказен остров имаше и местно население от т.нар. тип джипсита, Bajau Sea Gypsy (морски хора, които излизат на сушата само за да си продадат уловената риба), живеят в наколни жилища в нещо като гето или казано по нашенски – ще се изразя възпитано просто това са роми.

Пред нашия комплекс имаше навсякъде камери и ни казаха че е безопасно, но все пак имахме едно на ум. Настанихме се и седнахме малко да отдъхнем от пътуването. Все пак бяхме станали в 4 часа сутринта, пътувахме със самолет, след това с бусче и накрая с лодка, докато достигнем до крайната ни точка към 16 часа следобяда.

На острова имеше и военна база с тежко въоръжени военни части, които пазят острова от набезите на точно такива племена идващи от Филипините по море. Това малко ни стресира в началото, но решихме да направим една бърза пешеходна обиколка на твърде малкото островче преди свечеряване. Островът се обикаля за около 1-2 часа време.

Минахме направо през гетото и гледахме с невярващи очи на контраста който виждахме – тази приказна природа с тези хора тук, живеещи няколко века назад във времето и нямащи чевство за опазване на околната среда. Страшно много боклуци, нерегламентирано изхвърляни, за което със сигурност допринасят в голяма степен и страшно безотговорните туристи от цял свят. Много тъжна картинка е тази със замърсяването на природата за съжаление.

Децата на местните хора :

Буквално местните хора живеят в мизерия и нищета :

На острова, колкото и да е малък той е направено училище за децата, в което им се обяснява целенасочено за последиците от безугледното замърсяване и за това как да се опазва околната среда – дано това даде резултат в бъдеще, защото в противен случай нищо добро не ни очаква :

Класната стая :

Предверието на училището :

Отиваме на другия полюс – екзотика и лукс сред бели пясъци

И отново местна съборетина сред лукса :

На прага сме на най – луксозният курорт на стров Мабул – Mabul Water Bungalow Resort

И веднага щом излезнем от лукса попадаме отново в мизерията на джипситата. Тук се предлагаха страхотни раковини и други сувенири придобити от морското дъно, но от комплекса изрично ни предупредиха да не се поддаваме и да не купуваме сувенири, за да не стимулираме унищожаването на животинският свят в морето. На поне по една снимка не пречеше да направим :

Слънцето залезе и ние се отправихме за вечеря, след което по леглата, защото на следващият ден имахме Scuba Diving и горяхме от нетърпение да зърнем какво се крие под изумрудено сините води на остров Мабул. Сутринта на 12 март 2016 година станахме, закусихме и се отправихме към таблото с графика за това кой, къде ще се гмурка и с кой водач. Много интересна част от закуската беше динята в два цвята,но с един вкус :

Оставихме багажа в отделението което бе отредено за лодката за 16.00 часа

след което намерихме нашият учител, ако мога така да се изразя и се отправихме към Jetty-то за малко инструкции, екипиране и начало на първото от трите гмуркания. Просто като гледах цвета на водата от Jetty – то нямах  търпение да се метна в нея с акваланга.

Една прекрасна морска звезда :

А ето и какво видяха нашите очи на дъното на море Сулавеси благодарение на едно подводно видео :

https://www.youtube.com/watch?v=wKL5re_OJ4k

Третото гмуркане ни завърши около 14.30 часа, и до отпътуването ни от прекрасният остров Мабул наобратно за остров Борнео имахме около 1.30 часа. Достатъчно време за да си попълним книжките за гмуркане и да разгледаме книга с рибите които видяхме по време на престоят ни под водата. Метнахме се на лодката и газ град Семпорна където имахме купени билети за нощният автобус до Кота Кинабалу. В Семпорна пристигнахме около 17.00 часа и имахме малко време да хапнем на доста съмнителната им крайбрежна до отпътуването ни с автобуса:

Автобуса въобще не представляваше това за което се бяхме приготвили. Мислехме си, че ще трябва да се возим в нещо като онези индиискичудеса в които, хората буквално висят по прозорците и на тавана има камара от багажи. Да, ама не. Автобуса беше супер луксозен и много странно, но беше с три седалки на ред, а не с четири както сме свикнали да ги виждаме. Седалките бяха като кресла, големи и много удобни. Въобще не усетихме пътя от 10 часа. В 4.30 сутринта на 13 март 2016 година акостирахме по живо по здраво в град Кота Кинабалу, който е столица на щата Сабах на остров Борнео.

Бяхме се разбрали предварително с хазяина да ни посрещне на автогарата в 5 часа сутринта и да ни е екскурзовод в първият ни ден на остров Борнео. 13 март 2016 год. беше неделя и той не беше на работа. От България беше уточнена програмата, за която щяхме и му заплатихме точно толкова колкото струваше ако я бяхме изпълнили и с туристическа агенция (230 MYR на човек), с тази разлика, че така бяхме само двамата с жена ми и можеше да си побъбрим на длъж и на шир с Дани (така се казваше хазяина) за всичко което ни интересуваше. Автобуса подрани малко както казах по-горе и пристигна в 4.30 часа. Слезнахме и зачакахме Дани, който пристигна точно в 5 часа и нямаше никакъв проблем да ни познае, тъй като бяхме единствените европейци и то с куфар и раница на автогарата. Метнахме се на личната му кола от марката “Перодуа” – местна марка под шапката на японците от “Дайхадсу”, извади една програма, която си беше направил за деня и вика тръгваме. Ние се опнаме и му казахме, че все пак сме пътували цяла нощ, а на автобуса се качихме предния ден направо от гмуркането на остров Мабул и бяхме целите в сол. Попитахме го да ли е възможно да отскочим до апартамента за по един душ и тогава да тръгваме. Той каза, че няма никакъв проблем и така направихме.Закара ни направо в апартамента си, а той беше на 10-тина минутки от центъра на града в един много приятен комплекс с басейн.

Изкъпахме се, освежихме се и слезнахме в колата, а Дани беше сложил една малка касетка на задната седалка в която ни беше сложил минерална вода, банани и сокчета – много мило. Дани говореше много добре английски и нямахме никакви проблеми с кореспонденцията ни с него. Бяхме заредени до краен предел за преживяванията, които ни очакваха на острова.
Остров Борнео се намира в Малайският архипелаг и е третия по големина остров в целия свят с площ от  743 000 km². „Борнео“ е име, което се използва в Западния свят, но рядко на острова. То е дадено от нидерландците през техния колониален период. В Индонезия островът се нарича „Калимантан“, а в Малайзия северната територия се нарича „Източна Малайзия“ (в контраст със западното наименование „Малайзийски Борнео“). Островът е единственият в света, чиято територия е разделена между три държави - Индонезия (4-те провинции на Калимантан на юг), Малайзия (провинциите Сабах и Саравак на север) и малкото султанство Бруней (в северната част). Най-голямата част на острова принадлежи на Индонезия. Остров Борнео привлича вниманието на туристите с уникалната си жива природа, прекрасни плажове с кристално чиста морска вода, малки островчета, разположени покрай крайбрежието му. Туристите пристигат и заради  възможността да наблюдават отблизо живота на различни местни племена, съхранили своята самобитност. По официални данни на остров Борнео живеят около 9 милиона души. Те принадлежат към над 300 етнически групи, говорещи различни езици. На острова хармонично се съчетават съвременни сгради от мегаполисов тип и типичните постройки на малайските племена, които представляват дълги къщи, изградени върху колове над водата.
Най-високата точка на острова е връх Кинабалу (Kinabalu), който се издига на 4095 метра височина. Този връх се намира в Малайзия и е третият по височина връх въобще в югоизточна Азия. Това беше и една от точките до които трябваше да достигнем при първоначалната ни програма, но за целта ни трябваха още 2 дни престой в Кота Кинабалу, защото самото изкачване и слизане от върха продължава 3 дни. Записванията тук започват около 6 месеца преди изкачването и програмата е пълна на 100%. Най-високата планина в Борнео – Кинабалу и едноименният национален парк-резерват привличат много любители на дивата природа. Територията на парка е 754 хектара. Тъй като той е разположен на голяма височина – 1558 метра, в него е доста студено. Уникалната флора и фауна на парка привлича любителите на животните и растения. Тук има много редки видове птици, пеперуди и орхидеи. Именно това ни бе и първата спирка. Паркът е на около 2 часа път с кола от града. За наше щастие времето бе много ясно и върхът се виждаше кристално.

Връх Кота Кинабалу :

От тук започва и голямото изкачване на върха :

На входа на ботаническата градина в национален парк Кота Кинабалу :

И отново на заден план впечатляващият връх :

Остров Борнео е покрит с най-старите тропически гори на планетата. Сред дърветата живеят много диви животни, някои от които фигурират в Червената книга като защитени видове.
Климатът на остров Борнео е тропически, с висока влажност. Температурата на въздуха и на морската вода е почти еднаква през цялата година. Средната температура на въздуха през януари е 25 градуса, а през юли стига над 30 градуса. През май и октомври се наблюдават всекидневни краткотрайни дъждове. Влагата е между 90 и 100%.
Екзотичните курорти на остров Борнео работят целогодишно, но заради честите проливни дъждове много туристи предпочитат да избягват най-дъждовните месеци.
Историята на остров Борнео започва преди повече от 40 000 години, когато групи хора от Китай са пристигнали тук. Тези данни са потвърдени от археолози, открили каменни оръдия на труда и останки на древни хора, както и пещерни рисунки. Остров Борнео се споменава в исторически документи от тринадесети век, но бил официално открит едва през 1521 година. Въпреки че преди това той не е съществувал на картата, за острова са знаели много търговци от Китай, Индия, Япония и арабските страни. В щата Сабах (Sabah) на острова има много живописни пазари, на които може да се купят всевъзможни интересни неща. Тук редовно се организират улични панаири. Това е култово място за занаятчии, фермери и кулинари, които продават продукция, която са произвели сами. Точно на такъв крайпътен пазар се натъкнахме и ние по пътя ни към следващата забележителност в планината Кота Кинабалу :

Чипсове, местно производство от всевъзможни неща под всякаква форма :

Няколко вида ориз :

Мед в бутилки, а не както е у нас в буркани :

По пътя ни за горещите извори  (Hot Springs), се отбихме до чаените плантации в щата Сабах :
Едно много интересно дърво :

Типичната къща на местното население – Long House.

Къщата представлява дълга постройка с отделни стай в които живеят отделните роднински семейства и едно общо помещение в което се събират заедно:

Ето я и нашата кола :

Беше станало обедно време вече и се отправихме към горещите извори :

Тук имаше страшно много хора които се къпеха в изворите. Имаше обособени басейни за деца и възрастни :

Това не ни се стори много интересно и затова се отправихме към въжената пътека “Canopy Walk” в джунглата на Кота Кинабалу и водопада “Kipungit Waterfall”. Това беше първият ни допир с “Canopy Walk”, но ни предстоеше и още една среща с такава пътека, но за нея по късно.

Тук е и едно от местата, където може да откриете уникалната рафлезия – най-голямото цвете в света.  Рекордният размер по данни на "Гинес" е на Rafflesia arnoldii с диаметър 91 сантиметра и тегло 7 килограма! Чудноватата красота цъфти много рядко и за кратко, има само цвят, няма нито корени, нито стебло, нито листа в което да провежда фотосинтеза. Цветето паразитира, като пуска нишки приличащи на гъбен мицел, които проникват в тъканите на лианите (растението приемник) и се храни с техните сокове. Цветът на Рафлезия арнолди е ярко червен с множество светли петна, то излъчва специфична миризма на гниещо месо, което отблъсква бозайниците, но привлича насекомите, които кацат върху цвета и биват смелени от неговите сокове. Макар да е огромна по размери тя разцъфтява едва за 7-10 дни. Интересното е че за размножаването си рафлезиите имат нужда от помощта на някое едро животно, което с крайниците си да смачка плодът и да пренесе семената на друго място. От там потомството на рафлезия отново ще повтори целия цикъл на своето развитие. Истински късмет е ако човек успее да види това цвете по време на престоят си, но ние нали сме си хора с късмет и поради тази причина успяхме да се насладим на красотата на най – голямото  месоядно растение. На пътя имаше табела която упътстваше туристите за местонахождението й, а една двойка събираше по 30 MYR от всеки жилаеш да види цветето:

Изгеждаше по всичко, че денят ще бъде дълъг и поради напредването на времето бе станало време да тръгваме наобратно за Кота Кинабалу, където трябваше да направим пешеходна нощна обиколка на града. Докато пътувахме наобратно се разбрахме с Дани, вместо да се чудим как и с какво да се прибираме по сред нощите, да му звъннем и той ще ни прибере срещу 10 MYR на курс. Офертата беше много добра, защото такситата за това разстояние взимаха по 30 MYR, което е доста повече. И така Дани ни стовари направо в центъра на града, разбрахме се от къде ще ни вземе като му звъннем и ни остави. Кота Кинабалу е едно от най-екзотичните кътчета на Малайзия и една от най-атрактивните туристически дестинации в цяла Югоизточна Азия. Градът е основан през 1882 година от британците. Разположен е в североизточната част на щата Сабах на брега на Южнокитайско море и заедно с малките заобикалящи го градчета има население от близо 1 000 000 жители. Днес перлата на Малайзия се ползва със славата на динамично развиващ се икономически център, който съчетава модерното с традиционното и деловата обстановка с екзотиката. Климатът в Кота Кинабалу е екваториален – нормално, градът се намира почти на екватора. Времето е топло и влажно през всички дванайсет месеца в годината с постоянни температури от около 29 – 30°C. Валежите като цяло са обилни през цялата година, като най-малки по количество са в периода от януари до април когато бяхме и ние на това място. Tуристите обаче не бива да се тревожат, защото по тези географски ширини дъждовете не са продължителни, а по-скоро краткотрайни и обилни. Населението се състои основно от малайци, китайци, филипинци, баджау и други. Основните религии, които се изповядват в Кота Кинабалу са ислям от малайците и будизъм от китайците. В Кота Кинабалу живеят и малък процент европейци. Кота Кинабалу е туристическа дестинация на световно ниво, а тези които вече са посещавали курортния град могат да потвърдят, че Малайзия е сред най-вълнуващите места за почивка в света. Целият град и неговите околности са потънали в буйна екваториална растителност, а местата за приятни разходки сред природата са многобройни. В самия град има множество модерни шопинг центрове или така наречените Молове, както и ресторанти, които ще се харесат дори и на най-претенциозните посетители. В околностите на града можете да откриете някои от най-луксозните хотели в Югоизточна Азия. Кота Кинабалу предлага огромно разнообразие от възможности за забавление. Тук ще откриете красиви паркове, голф игрища и какво ли още не! Атмосферата на града е една необикновена смесица от азиатски и европейски дух, заради европейското културно влияние в миналото. Подобно на всеки един източно азиатски град, Кота Кинабалу е динамичен, но по един особен начин. По улиците винаги е пълно с хора, които обаче никога не изглеждат забързани. Причината се крие най-вероятно в високата влажност и трийсет градусовата жега, които не позволяват човек да поддържа бързо темпо по-продължително време. А ако искате да почувствате истинската азиатска атмосфера тогава трябва да посетите някой местен пазар. Отрупаните сергии със стока, шумът и шаренията ще ви напомнят, че се намирате на азиатския континент. Точно това направихме и ние, защото нощните пазари са наистина толкова колоритни, че е истинско забавление да се разходите по тях. Нека да започваме с фото разходката из Кота Кинабалу :
По крайбрежната е пълно с ресторанти и кафенета :

Модерна бизнeс сграда :

И вече сме ез сергиите на нoщният пазар “Night market”:

Не за всички има сергия, а за тези за които няма, не е проблем да си изложат стоката направо на тротоара :

Скарите бяха на всяка крачка и всичко беше в пушек наоколо :

Не след дълго ходене се озовахме на “Night Wet Market”, където имаше невероятни морски дарове за любителите на тази храна. Поръчваш директно от сергията и ти го приготвят пред теб. Въпреки нулевата хигиена, и ние се престрашихме да хапнем по порция невероятни миди :

Шивашките услуги се предлагат направо на улицата :

Нощен Кота Кинабалу :

След като минахме цялата крайбрежна се озовахме на така наричаното в Малайзия “Jetty” или просто пристанището, от където трябваше да си организираме следващият ни ден в околностите на Кота Кинабалу. Вариантите пред нас за вторият ни ден тук бяха два : Първият беше да отскочим с лодка до близкият “Tunku Abdul Rahman National Park”, а вторият да мръднем до невероятно красивия остров Мантанани (Mantanani). Проблемът ни бе в това, че и двете места си заслужаваха вниманието, но ние имахме само 1 ден време, което бе достатъчно само за едното преживяване. Влезнахме в билетният център и въпреки късният час имаше едно гише което беше отворено за наше щастие. Агенцията предлагаше екскурзии и до двете забележителности, но жената която беше на работа ни препоръча остров Мантанани,а и нашето намерение бе точно там да отидем. Не се колебахме дълго, заплатихме по 160 MYR на човек и се разбрахме на следващият ден да чакаме автобуса на същото място от където си взехме билетите в 7.30 часа сутринта.

Сутринта на 14 март 2016 година, Дани ни остави точно в 7.30 сутринта на “Jetty” – то и отиде на работа. Ние започнахме да чакаме и след няколко телефонни разговора с гида (поради закъснението на автобуса заради сутрешният трафик) най – накрая се появи към 8.30 часа пълен с корейци. Качихме се ние, настанихме се за дву часовия преход до селoто от където щяхме да се прехвърлим на лодки и дим да ни няма.

Вече сме на Rampayan Jetty и ще се качваме по лодките :

След около 10 минути лутане по канали с мангрови гори излязохме в открито море и след още около 50 минути бяхме на райският остров Мантанани. Островът е известен с кристално чистите си тюркоазено сини води, плажовете с бял пясък и изключителният морски живот, което е предпоставка за шнорхeлинг или дайвинг. Нас това не ни блазнеше, защото вече се бяхме докоснали до тази магия, и искахме малко да се отдадем на релакс и разходка, за да си отдъхнем от адски натоварената ни програма. Ето и снимките от остров Мантанани :

Тук отворихме и първият чипс от тези които си взехме от пазара в Кота Кинабалу предният ден. Чипсът представляваше спаначени листа с панировка – изключително вкусно :

След като хапнахме по един чипс тръгнахме на разходка малко из острова :

Едно от местата за настаняване ако решите да останете на острова :

Тази мидичка тежеше поне 30 кг :

За съжаление дори и на това приказно островче на другия край на света не всичко е цветя и рози, както се казва. И тук най – големият проблем е със замърсяването и безугледното изхвърляне на боклуци. Също така и на този остров имаше доста сериозно въоръжени военни части, отбраняващи малайзийските територии от набезите на филипинците по море.

И така следобеда към 15.30 часа се качихме по лодките и обратно към остров Борнео, където ни чакаше автобуса, за да ни върне до Кота Кинабалу, където имахме още една възможност да се насладим на колоритният им нощен живот. Към 21.30 часа Дани ни събра от центъра на града и ни откара до апартамента си, за да си оправим багажа и да си починем, защото на следващият ден ни чакаше нов полет - този път летяхме към сърцевината на джунглата на остров Борнео, а именно Мулу. Разбрахме се с Дани да ни извика такси, което да ни вземе от апартамента в 10.30 часа и да ни закара до летището срещу 30 MYR.
На 15 март 2016 година летяхме за Мулу. Както написах по-горе таксито ни взе директно от апартамента на Дани, пуснахме ключовете в пощенската кутия и се отправихме към летището в Кота Кинабалу. Там закусихме с по едно KFC и се отправихме към изхода за да се качваме на самолета. Летателната машина бе доста малка, с витлови двигатели и адски шумна. Пътниците за Мулу бяхме точно 8 човека – голям смях. MAS Wings е единствената авиокомпания която извършва полети до Мулу, така че там избор намахме с коя компания да летим. Тя e под шапката на Malaysia Airlines, така че и се доверихме на 100%, въпреки че имах едно на ум като видях тоя самолет.

Един поглед към крайбрежието на Кота Кинабалу :

Въпреки страховете ми от излитането с тази машина, всичко мина като по вода и самолета се държеше много добре във въздуха. След около няма и час време наближихме Мулу и започнахме да се снижаваме. Отново се запритеснявах, защото наоколо не се виждаше абсолютно нищо освен джунгла. Викам си на акъла, тая машина са къде ще кацне ? Височината постепенно намаляваше, дърветата вече се виждаха съвсем близо, времето беше лошо и дъждовно, в главата ми  минаваха мисли от сорта на разбиване насред джунглата, когато изведнъж се появи писта от нищото и самолета кацна и спря за отрицателно време – удивително, но все пак си се поуплаших.

Въпреки страховете ми конкретно от този полет, вече сме на пистата в Мулу и съм с усмивка на лице :

За летището какво да ви кажа? Имаше само един терминал, ха ха ха, под формата на малка сграда с една зала за пристигащи малко по-голяма от холът ни, една за заминаващи също толкова голяма, едно гише с  един малайзииски чичо дето ни провери паспортите, количките които превозваха багажа на пътниците се бутаха на ръка от трима служители (ама то как да е кат бяха 8 куфара), ха ха ха, транспортната лента за багажа и та бе голям смях, абе кво да ви разправям. Не съм очаквал нещо по различно насред джунглата :

Пред терминала имаше и таксита. Ха ха ха. Един стар и разбит джип Тойота Ленд Круизер, с една мадама шофьор, която любезно ти задава въпроса: На къде сте ? То все едно имаш някакъв избор. Там единственото място където можеш да отидеш е Mulu National Park. Тя кимна одобрително като й казахме, че сме за парка, каза че ще струва по 5 MYR на човек разстоянието от 1 км до парка и се натоварихме. Стоварихме се направо пред входа на парка и се разбрахме да ни чака след 3 дни на същото място в 13.00 часа. Направо супер.

Както казах времето беше дъждовно и влагата беше около 100%. Отидохме направо на рецепцията, където дозаплатихме разликата от капарото което бяхме превели по банков път около 6 месеца по – рано и доуточнихме програмата за дните ни на престой в парка.

Тук всичко е под стриктна програма с часове на тръгване и връщане от различни обиколки, като самостоятелни разходки са позволени в много тесен кръг. Местата за настаняване в парка бяха изчерпани и абсолютно всичко беше пълно. Имаше няколко вида настаняване, като ние бяхме в дормитори с около 20 легла – купон. Ха ха ха. Обиколките които си бяхме резервирали от София бяха: Нощна обиколка в джунглата, Посещение на градините на Еден, и третата бе за последният ден от престоят ни и включваше две пещери – Wind Cave и Clear Water Cave. Всичко това, заедно с 2 нощувки и закуски  ни струваше по 300 MYR на човек. За всеки тур се допускаха по точно определен брой хора, и поради тази причина записванията и тук течаха от доста по-рано. Реално имаше още няколко тура които можеха да се изпълнят в парка, но за целта човек трябва да остане тук поне 1 седмица. След като уточнихме всичко се настанихме и тъй като имаше време до нощната обиколка, решихме да се поразходим час,два сами в джунглата за да я поопознаем. Животът в Мулу цъфти навсякъде – 52 000 хектара поразителна екваториална гора, влязла в списъка на ЮНЕСКО. Територия с неописуемо разнообразие на флора и фауна, а във въздуха се носи уханният аромат на 170 вида диви орхидеи.  :

Тук вече глада започна да взима връх и отворихме и другият чипс, който си бяхме купили от Кота Кинабалу :

Как да ви кажа, в джунглата всичко е толкова различно от обикновено. На пръв поглед, човек ще си каже : “м-м-м просто гора”, да ама не. Гора ама мирисът който витае във въздуха е различен, на всякъде се чуват разни животни и птици, адски е шумно въобще в джунглата, растенията и дърветата са се оплели едно в друго в борба за живот. В нашите гори някак си всичко е подредено, а в джунглата няма никакъв ред, абсолютно всичко е преплетено едно в друго, дърветата са наистина огромни, много високи, има дървета надвишаващи 50 метра височина.

Горите на Борнео са пълни с най - разнообразните биологични видове  на планетата, над 400 от които са открити едва след 1994 година. Учените са преброили повече от 700 вида дървета на площ от 10 хектара! Макар времето на свирепи туземци и главорези вече да е история, Борнео си остава една от най - дивите и вълнуващи точки на земята. Напомня Джурасик парк - девствен, неизследван, истински. Дом е на най-голямото цвете в света - рафлезията, както вече написах  и на застрашения от изчезване орангутан - дивия човек на Борнео, за които ще стане дума по късно в пътеписа. Островът е покрит с джунгли и мочурища по крайбрежието, с огромни скали с причудливи форми, пълноводни реки и водопади. Прибрахме се на свечеряване вир вода мокри от влагата, и отидохме направо в ресторанта за  да хапнем и да се отправим на нощната обиколка. По време на вечерята ни, обаче започна да вали дъжд и не след дълго премина в свирепа буря. Нощната обиколка трябваше да започна в 20.00 часа, но гида ни каза, че заради дъжда животните и насекомите ще са се изпокрили и вероятно няма да видим нищо. Затова и решихме да отложим нощната обиколка за следващата вечер с надеждата, че на другият ден нямаше да вали дъжд. И така се отправихме към леглата, тъй като на сутринта решихме да станем към 5.30 часа и преди да тръгнем за градините на Еден (Gardens of Eden), да отскочим до кулата за наблюдение и да се опитаме да зърнем излитащите птици на зазоряване. Бяхме на върха на кулата на височина от около 30 метра, точно в 6.00 часа, а когато погледнахме нагоре дърветата продължаваха поне още толкова на височина – уникално. Малко след като се бяхме приготвили за наблюдение, отново започна да вали и както можете да се досетите не видяхме никакви птици, защото се бяха скрили от дъжда. Но настроението ни, ни най-малко спадна и очаквахме с нетърпение да започне тура за т.нар. градини на Еден. Това бе преживяване за цял ден, защото имахме дълги пешеходни преходи, прекосяване на пещера (най – дългият пасаж в света), преминаване през реки докато достигнем до крайната ни точка. Това бе началото :

Тук можем да видим силуета на Ейбрахам Линкълн :

Прекосяването на пещерата ставаше с челници, защото не беше осветена :

През цялата човешка история о-в Борнео е служил главно като източник на природни ресурси, които са били последователно експлоатирани - мнозина биха казали, ограбвани - от различни народи от света.
Тук идвали китайски търговци за рогове от носорози, за ароматното дърво на име гахару и за птичи гнезда, от които се приготвяла супа. По-късно към тях се присъединили мюсюлмански и португалски търговци, които изнасяли злато и пипер. Британци и холандци контролирали Борнео през колониалния период - XIX и началото на XX в., когато започнало и изсичането на тропическите широколисти дървета, които го покриват. Сегашното политическо разделение на острова (южните три четвърти от територията му принадлежат на Индонезия, повечето от останалите земи - на Малайзия, и малка част - на Бруней) отразява съглашения от времето на британската и холандската колониална епоха, която завършила с обявяването на независимост след Втората световна война.
През последните десетилетия компании от Европа, САЩ и Австралия правят сондажи за нефт и природен газ, които са в изобилие на острова, и добиват въглища от открити мини. От Амстердам до Мелбърн и от Сингапур до Хюстън има разкошни имения, построени с богатствата на Борнео. Подобни палати се издигат и в Джакарта и Куала Лумпур, защото Индонезия и Малайзия - или поне техният политически и икономически елит - са най-големите експлоататори.
На о-в Борнео се срещат повече от 15 000 вида растения, сред които над 2500 вида орхидеи. Равнинните гори на Югоизточна Азия, включително тези на Борнео, са най-високите тропически гори в света и съдържат до 240 вида дървета на площ от 1,5 хектара. Многопластовата тропическа гора на Борнео е мястото с най-много планиращи животни в света: освен няколко вида летящи катерици там има летящи гущери, малайски шестокрил, летящи жаби и - кошмарът на някои хора - летящи змии.
В горите на Борнео скитат малайски мечки и сиви леопарди; по дърветата се катерят два вида гибони и осем вида маймуни. В едно кътче на острова са оцелели хиляда слона - главно в малайзийския щат Сабах, където река Кинабатанган се влива в морето Сулу. Носорозите са на косъм от изчезването - останали са по-малко от 50. Символ на Борнео обаче е едно още по-харизматично животно - орангутанът. Неговият изразителен поглед се взира в нас от бюлетините и призивите за набиране на средства, разпространявани от природозащитни организации по цял свят. Като се имат предвид ненадминатото биоразнообразие на острова - от орангутаните и носорозите до мъховете и още неоткритите бръмбари - и темпото, с което се унищожават горите му, бъдещето на Борнео е може би най-острият екологичен проблем на нашата планета. В малайзииската му част много от горите са защитени под формата на национални паркове, където дори някое дърво да падне, никой няма право да го изнесе извън територията на резервата и дървото се остава да изгние там където е паднало. Но в останалата по-голяма част на остров Борнео нещата не стоят така и точно в това е и огромният ни проблем за съжаление. Но да продължим напред с виртуалната ни разходка. Тази вечер успяхме да направим нощната обиколка по време на която успяхме да видим интересни влечуги и насекоми (змии, паяк тарантула, цикада и още много екземпляри)

Прибрахме се напълно задоволени от видяното през днешният ден и си легнахме с мисъл за следващият. На 17 март 2016 година програмата ни бе не по-малко пълна и напрегната от останалите дни. Първо имахме в 7.30 часа разходка по едно от най – значимите “Canopy Walk” може би след това в “Danum Valley”, което също се намира на територията на остров Борнео, след това посещение на местно селище, след което две пещери, в 14.30 часа полет до Мири, от там полет до щата Саравак и град Кучинг и евентуално нощна обиколка на град Кучинг. Добре звучи, но да видим до къде щяхме дя изпълним предварително начертаната програма.

До преди да направят летището в Мулу, колкото и малко да е то, единствената връзка на хората с най – близкият град е била по вода с ето тези лодки и придвижването е отнемало цели 9 часа.

Къщи на местни хора по поречието на реката :

По едно време отново запука як дъжд, но какво да правим вече бяхме свикнали да сме постоянно мокри :

На прага на “Clear Water Cave”:

Беше станало 13.00 часа и малко се попритесних, че току виж сме изпуснали самолета, но гида каза , че няма проблеми, въпреки че много много не му вярвахме. Качихме се на лодките за наобратно и се забавлявахме под пръските на топлият екваториален дъжд.

Лелята с Ленд Крузера дойде на време, метна куфарите и ни закара за 2 минути до летището. То отново ще кажа, ама това летище беше пълен смях. Имаше само едно гише (то нормално, като има само една компания която да оперира на него), един кантар като в магазините за багажа и това е. Ха ха ха. Чекирахме се премериха багажа и зачакахме в предверието на летището.

Времето отново бе лошо и дойде една кака, в същност това беше същата тази кака която  беше и на гишето за чекиране и съобщи на всеослушание, че полета ще има закъснениe (то това го и очаквахме, тъй като още не бе кацнал самолета, а бе станало 14.30 часа.)   Най – големият проблем бе, но не само за нас, че имахме прекачване в Мири с много малък престой между полетите и беше на кантар да изпуснем полета от Мири за Кучинг на Malaysia Airlines. За наше щастие отново всичко мина по план и хванахме самолета за Кучинг  на косъм, просто малко ни се покачи адреналина.

На летището в Мири, доволен от факта, че ще си хванем самолета :

Същият ден към 18.00 часа кацнахме благополучно в Кучинг. От там си хванахме такси, което срещу 30 MYR ни откара на адреса който му зададохме. Там имахме и малко драми, около точното намиране на нашата квартира, но с помощта на една млада дама се справихме чудесно и с това препятствие. Настанихме се при хазяина ни – китаец, и веднага излезнахме за да си организираме следващият ден, защото нямахме време за губене. Около Кучинг са разположени няколко от природните забележителности на Борнео, надлежно запазени за поколенията в национални паркове. Названието Кучинг на малайски език означава котка, което тутакси прави впечатление на много удачно име за това населено място. Не само заради котките, които предсказуемо са в изобилие, като всички до една са от някаква местна порода – кльощави и със закърнели, едва забележими опашки. Освен всичко друго Кучинг оправдава своето наименование и чрез подчертаната котешка плавност и незабързаност в хода на местния живот, сякаш целият град чувствено се протяга, мързеливо оглежда околната действителност и с тиха стъпка се залавя за своите си не чак толкова неотложни дела. Квартирата ни се намираше в новият китайски квартал, и като гледах по светло колко е съмнителна цялата обстановка само си представях какво ли щеше да е по тъмно. Целта ни беше да достигнем до Гранд Хотел Маргарита, от където организираха турове до “Semenggoh Orangutan Sanctuary”, където евентуално можеше да видим Орангутани в натуралната им среда на свобода и до “Sarawak Cultural Village”, където щяхме да се запознаем с живота и бита на местните в миналото от първа ръка. След около 30 мин. ходене пеша из улиците на Кучинг намерихме и гореспоменатия хотел. Отидохме на рецепцията и попитахме за двете места където искахме да отидем, а те ни отговориха направо с конкретни оферти. До Семенгок, където щяхме да гледаме Орангутани щеше да ни струва по 70 MYR на човек, а до Саравак по 60 MYR на човек, като в цената е включен и транспорт. Решихме, че всичко е точно, заплатихме 280 MYR, дадоха едно хвърчащо листче и казаха на следващият ден в 8.30 часа да сме пред хотела. След това се прибрахме в квартирата, защото вече беше станало към 22.00 часа и бяхме леко поуморени, а следващият ден нямаше да е по-малко натоварен от предходните. На следващата сутрин станахме рано, минахме през една местна закусвалня, за да се вземем по нещо за хапване и се запътихме тоново към Гранд Хотел Маргарита.

Пред Гранд Хотел Маргарита :

Като стигнахме пред хотела се оказа, че сме само двамата с жена ми за “Semenggoh Orangutan Sanctuary” и от рецепцията ни натовариха на едно такси и ни изпратиха. След около 30 минути пристигнахме, шофьора слезна, купи ни билети за вход и ни ги даде. Хората в “Semenggoh Orangutan Sanctuary” се опитват да запазят, а и да увеличат популацията на Орангутани, поради факта, че вида е застрашен от изчезване поради масовата сеч на горите в които той живее. Голяма част от животните тук са вече напълно диви, останалата са полудиви, има и не малко на които животът им е започнал именно от тук. С времето намалява вероятността когато туристите са в резервата да се види Орангутан, защото, те вече са напълно диви както казах вече, и не се връщат тук дори и за храна. Но ние имахме голям късмет и един от тях дойде за да можем да му се порадваме, като предишният път когато този Орангутан е бил отново в резервата е било преди повече от месец.

Имаше и едно крокодилче :

Табло с информация за животните в резервата :

Орангутанчето, хапна плодовете които му бяха предоставили най – любезно от резервата, позабавлявани малко и се върна там където му е мястото – Джунглата, а ние се качихме на таксито което ни чакаше и се върнахме пред хотела от където тръгнахме. Беше около 11.00 часа и имахме около 1 час да обядваме, след което щеше да ни вземе бусче отново от паркинга пред хотела за Саравак. Отскочихме до близката пицария “Pizza Hut” и се нахранихме с нещо което ни беше по вкуса. В 12.30 часа дойде бусчето което чакахме с около 3-4 човека вътре. Беше полупразно, но по незнайни причини, а и за щастие, Борнео остава встрани от туристическото цунами, което целогодишно връхлита плажовете на Югоизточна Азия от всички посоки на света. Тук никой не е инвестирал в мегакурорти от типа на Пенанг или Пукет, като туристическата индустрия се стреми да обслужва предимно мобилния пътешественик, а не консумиращия курортист. След около 40-50 мин. се озовахме пред “Sarawak Cultural Village”

Бамбуков мост от едно време :

И така към 18.00 часа се качихме на бусчето наобратно към Кучинг, където ни очакваше обиколка на града до късно вечерта.

На прага на стария китайски квартал :

19 март 2016 година бе посветен на Национален парк “Бако”. Макар и миниатюрен – с площ от само 27 кв. км – националният парк “Бако” заема живописен полуостров със силно разчленена брегова линия и девствена джунгла, полазила по карстовите скали до самото морето. Дотам може да се стигне само по вода от най – близкото село, а до него вариантите са с автобус или такси. Ние предпочетохме автобуса, като му бяхме проучили разписанието и къде са му спирките. Имаше една спирка много близко до нашата квартира и точно от там си го хванахме в 7.30 сутринта. След около час време ни остави на последната си спирка “Бако” от където трябваше да се натоварим на лодка и да се насочим към националния парк. Взехме си билети за парка и за транспорта (около 50 MYR на човек) и се отправихме към лодките с по кафе в ръка :

Имаше предупредителна табела, че в реката по – която ще излезнем в морето има крокодили  - много интересно :

Домовете на местните, разположени по поречието на реката :

След половинчасово клатушкане срещу вълните на прибоя достигаме малък залив, където ни посреща неочаквана врява. Стадо от безцеремонно палави маймуни макаци е слязло да се позабавлява сред покоите на двуногите си роднини от администрацията на парка и две служителки с доста труд и чифт бамбукови тояги се мъчат да прогонят натрапниците от офиса си. Крясъците са нечленоразделни и е трудно да се направи разлика кои са човешки и кои – маймунски. Освен макаци в джунглите на “Бако” живеят и други опасни обитатели.

Много интересна табела :

Мястото от където щяхме да си вземем лодката за наобратно изглеждаше ето така – при отлив :

А същото това място 3 часа по – късно изглеждаше ето така ;

В парка имаше няколко пътеки, но ние нямахме време да обиколим целия парк, затова тръгнахме по една от пътеките, която решихме че най – много си заслужава ;

По пътя си срещнахме змии и насекоми:

След около два часа ходене из джунглата най-сетне долавяме спасителния тътен на морския прибой и надвисваме над необитаем пясъчен залив, досущ като изваден от Робинзон Крузо. Водата беше кафява, заради отлива, но бяхме гледали снимки на този плаж с изумрудено сина вода :

Имаше и такива обитатели :

Няма да крия, че основната причина за да дойдем до Национален парк “Бако”, бяха маймуните от вида “Proboscis monkey”, който за наше съжаление така и не успяхме да видим от близо, а само няколко в далечината. Но за тях имахме и втори шанс и той беше – зоологическата градина в Сингапур, която ни беше в програмата за последният ден. Времето ни напредваше и трябваше да си тръгваме защото ни чакаше още доста път този ден. Можем да продължим до безкрай да разказваме за уникалните проявления на живот тук – гигантските костенурки, които снасят яйцата си на този остров от праисторически времена, девствените рифове, реките за рафтинг, животинският  и растителен свят. Борнео е един свят, съществуващ сякаш за себе си. Запазил чистата енергия на праисторията. Тук всеки оставя частица от себе си с надеждата някога отново да си я върне обратно. От  Националния парк “Бако” си взехме лодка и след това отново автобус до Кучинг. Там слезнахме на същата спирка от където си взехме автобуса на идване и отидохме до квартирата за да си съберем багажа, защото имахме полет за Малайзия  в 19.00 часа. Хазяина ни викна някакъв негов приятел с една малка кола да ни закара до летището и ние платихме на него 20 MYR вместо 30 на такси. Там всеки гледа да изкара някой лев, както му се вика. На летището в Кучинг трябваше и ние да се сбогуваме с остров Борнео, защото го напускахме за неопределено време :

От Кучинг полетът ни беше до малайзииският град “Johor Bahru”, от където трябваше да си вземем автобус до централната автогара, а от там друг такъв за границата със Сингапур. Всичко минаваше нормално, до момента в които се озовахме на гишетата за паспортна проверка на централната автогара. Страшен народ в неделя около 22.30 часа :

Оказа се, че много сингапурци ходят в съседна Малайзия на пазар и да хапнат, защото разликата в цените е огромна и им е много по – евтино. Но минахме за около час и продължихме напред към Сингапур. На границата се прехвърлихме на друг автобус, който не след дълго ни остави на една метростанция вече в Сингапур от където си взехме метрото до квартирата ни. Много превозни средства много нещо, но няма как. Малко след полунощ акостирахме пред блока в Сингапур, но и тук имахме малко премеждия с настаняването ни, тъй като “любезната” ни хазяйка – и тук бе китайка, беше решила, че няма да пристигнем и си беше легнала. След дълго звънене по телефона и с помощта на един нейн съсед успяхме да се свържем с нея и да проникнем в апартамента й където си взехме по душ  и си легнахме, за да си починем за последният ни ден от пътешествието и за дългият път наобратно към България.

Така си се изтъркулиха неусетно 15 дни без да ги усетим и пред нас беше последният ден от нашата малайзииска приказка. Този ден бяхме отново в Сингапур и щеше да е не по-малко напрегнат и изморителен от предходните. Сред многобройните  забележителности  и атракции на островната държава Сингапур изпъква нейната Зоологическа градина, която е сред най-големите по света и точно нея бяхме оставили за финал на нашето пътешествие. Тя разполага с около 3600 бозайника и предлага на своите посетители освен стандартна обиколка и среднощни сафарита. Още с откриването си зоологическата градина в Сингапур започва да привлича много местни и чуждестранни гости и днес е сред най-популярните туристически дестинации в цяла Азия. Основното й предимство, което доста я различава от останалите зоопаркове, е дизайнът, открития пейзаж и естествената среда, в която живеят животните. Освен нощни посещения тя предлага на своите гости и шоу с маймуни и слонове, които демонстрират уменията си. Самата зоологическа градина е разделена на две части - едната за дневните животни, а другата за нощните, които през деня се крият и могат да бъдат видени само на организираното сафари през нощта. Между тях е разположен площад, на който можете да хапнете и пийнете в някое от многобройните заведения. Тук ще намерите и тези странни риби-педикюристи, за които само сте чували. Става въпрос за рибки, които изяждат мъртвата кожа от краката на хората, грижейки се по този начин за външния вид на стъпалата им. Организираните нощни сафарита, се провеждат без охрана. За да се защитите от дивите животни са направени специални естествени бариери, като ровове, скали, поточета и растения, които да служат за ваше прикритие. За да се чувстват животните необезпокоявани в естествената си среда зоопаркът не предвижда намесата на охрана. По този начин Ви се осигурява едно автентично преживяване, а животните дори не разбират, че сте нахлули в териториите им. През цялата Зоологическа градина в Сингапур минава трамвай, от който ще можете да разгледате почти всички екземпляри, без да е необходимо да сте в близост до тях. Той се препоръчва обаче само за по-възрастните хора, тъй като истинското усещане за животинското разнообразие може да бъде постигнато само ако се разходите пеша. Най-добре е за тази цел да си отделите цял ден, а не като нас половин защото не е достатъчен за пълната наслада на това което може да си види в може би  най - богатата и най – хубавата зоологическа градина в цял свят. А ако имате време непременно се включете и в нощната обиколка на зоопарка, която обикновено е с продължителност от около 45 минути, и която ние не успяхме да осъществим и оставихме за следващото ни посещение на Сингапур. За да сте сигурни, че ще можете да зърнете по-голяма част от животните е най-добре да посетите официалният сайт на  Зоологическата градина в Сингапур и да се информирате за часовете на храненето им. Освен това на сайта е изложена и подробна информация за допълнително провеждащите се атракции. Можете например да участвате в къпането на някои видове животни, включително и на слон. Сингапурския зоопарк може да се посети по всяко време на годината, но имайте предвид, че по време на дъждовните месеци от октомври до януари, повечето животни може да са се скрили и да не ги зърнете. Работното време на зоологическата градина е всеки ден от 8.30 до 18.00, а входната такса е 26 SGD (сингапурски долара). За деца до 12 години таксата е намалена на 13 SGD. Ние станахме към 7 часа сутринта стегнахме багажа и към 8 часа напуснахме последната ни квартира. След около 2 часа пътуване с метро и автобус стигнахме до зоопарка, оставихме си багажа в специално пригодена за това стая, като заплатихме съответно 6 SGD, хапнахме по един сандвич в KFC и влезнахме в зоопарка. Ето какво видяхме там :

Живата действителност за остров Борнео :

Сцена за представления :

След като минахме зоологическата градина на един дъх си взехме багажа и решихме да отидем до летището за да си го оставим там, защото полета ни беше в 02.00 часа през нощта, а до тогава щяхме да обикаляме из красотите на Сингапур и нямаше да ни е удобно с куфар и раница. Качихме се на метрото и след около 2 часа път стигнахме до летището “Changi Airport” , което е на другия край на града. Там оставихме багажа срещу 11 SGD и се върнахме в центъра за да доразгледаме това което ни остана от Сингапур.
Из уличките на Сингапур :

В квартала “Little India” :

“Raffles Hotel”- най – старият и луксозен хотел в Сингапур :

В сърцето на Сингапур :

Така пообиколихме и това което не бяхме обиколили в Сингапур и към 23.30 часа си взехме метрото за летището където си взехме сбогом с тази интересна държава и в 02.30 часа отлетяхме към Катар, а от там към родината.

Когато човек отиде на ново място, много е трудно в рамките на няколко дни да ошета по всичките забележителности. Особено пък, когато си попаднал в такъв рай на жадния за приключения турист. Много може да се разказва за Сингапур – и за многобройните тунели, които са прекрасни пасажи за спасение от жегата и свързват многобройни точки от града. И където хем можеш да се разходиш, хем можеш да съкратиш пътя си, хем да се нагледаш на хубави магазини, да попазаруваш или просто да изпиеш едно кафе с приятели.
И за метрото, което е прекрасно организирано, чисто и точно до секунди. И за многобройните подземни безплатни паркинги, където спокойно си оставяш колата, и за улиците, по които се движи само градският транспорт – педантичен и лъскав.
И за улиците, по които колите се движат само в едната посока, и за кръстовищата, в които няма задръствания, и за това, че когато тръгнеш нанякъде, си стигаш навреме и без притеснения
Ако трябва с едно изречение да опиша държавата Сингапур, бих рекъл “Красота, спокойствие, екзотика, ред и безкраен полет на човешките възможности”.
Така завърши и тази наша приказка – отлично организирана, перфектно изпълнена, без минутка загубено време, с напаснати до секундата полети и последващи транспортни средства, просто всичко беше като на филм – изпипано до последният детайл. Но всяко хубаво нещо си има и своя край и той настъпи за нас в това мога да нарека екзотично приключение. Прибрахме се в любимата ни родина и започнахме да правим планове за следващото ни пътуване, този път най – вероятно с цялото семейство.
Сега ще представя и пътуванито ни в цифри за да съм максимално полезен на хората решили да се отправят към тази точка на света :
Общи разходи :

•   Самолетни билети София – Сингапур и обратно – 990 € (за двама)

•   Самолетни билети за вътрешните полети – 584 € (за двама)

•   Нощувки – 243 € (за двама)

Разходи в Сингапур :

•   Бензин – 2.2 SGD (1.5 € )

•   Нафта – 1.5 SGD (1.2 € )

•   Бира – 20 SGD (13 € )

•   Натурален сок – 10 SGD (7 € )

•   Минерална вода 1.5 литра – 4 SGD (2.6 € )

•   Сладолед – 5 SGD (3 € )

•   Сандвич в “Subway” – 10 SGD (7 € )

•   Метро – 30 SGD (20 € ) – за около 2 дни

•   Градините “Gardens of the Bay” – 30 SGD (20 € ) – за един човек

•   Остров Сентоса – 60 SGD (40 € ) – за един човек

•   Градините с орхидейте – 5 SGD (3 € ) – за един човек

•   Зоологическа градина - 26 SGD (17 € ) – за един човек

Разходи на остров Лангкави (Малайзия) :

•   Лифта за панорамата – 45 MYR (10 € ) – за един човек

•   Панорамата “Sky Bridge” – 15 MYR (3.3 € ) – за един човек

•   Скутер под наем – 80 MYR (18 € ) – за два дни

•   Бензин – 1.6 MYR (0.35 € )

•   Пица – 25 MYR (5.5 € )

•   Минерална вода 1.5 литра – 3 MYR (0.7 € )

•   Салата – 25 MYR (5.5 € )

•   Порция спагети – 25 MYR (5.5 € )

•   Пържола с пържени картофи – 45 MYR (10 € )

Разходи в Куала Лумпур (Малайзия) :

•   Кола под наем – 350 MYR (77 € ) – за два дни

•   Бензин – 1.6 MYR (0.35 € )

•   Магистрални такси – 80 MYR (18 € )

•   Посещение на чаените плантации “Cameron Highlands” – 90 MYR (20 € ) – за един човек

•   Посещение на кулите Петронас – 60 MYR (13 € ) – за един човек

•   Посещение на “Bird Park” – 50 MYR (11 € ) – за един човек

Разходи на острав Мабул (Малайзия) :

•   3 гмуркания + нощувки – 600 MYR (132 € ) – за един човек

•   Автобусен билет Semporna – Kota Kinabalu – 75 MYR (17€ ) – за един човек

Разходи в Кота Кинабалу (Малайзия) :

•   Екскурзия до нац. парк Кота Кинабалу  – 255 MYR (56 € ) – за един човек

•   Екскурзия до остров Мантанани  – 180 MYR (40 € ) – за един човек

•   Килограм приготвени миди на “Night market” – 30 MYR (7 € )

Разходи в Кучинг (Малайзия) :

•   Екскурзия до Sarawak  – 50 MYR (11 € ) – за един човек

•   Екскурзия до Semengok  – 60 MYR (13 € ) – за един човек

Нашият тотал беше около : 4000 € - за двамата

Надявам се ви е било интересно да се запознаете с поредното ни трипче и да станете част от тази екзотика. Чао и до нови срещи.