Пътепис за остров Мавриций
Перлата на Индийския океан
Здравейте, отново, приятели. Настъпи времето да ви запозная с пътуването ни до още едно от райските места в Индийския океан, а именно остров Мавриций. Как започна всичко ? Ами в края на 2023 година отново започнахме да се чудим с Ася на кое интересно и екзотично място да ни отведе следващата 2024 година. Минахме през какви ли не варианти, докато най - накрая се насочихме отново към Индийския океан. Като цяло до преди да отидем на остров Мавриций много неглижирах това място, нещо не ми грабваше ентусиазма, но явно съм бъркал. Като цяло една от мечтаните дестинации на Ася е остров Мадагаскар. И много исках 2024 година да я отведе точно там, затова се и насочих към осторв Мавриций, защото двата острава са само на 900 км един от друг и много от полетите за Мадагаскар минават точно през Мавриций, та си казах айде с един екскурзия ще ударим и двата острова. Да, ама не. Като започнах за сглобявам програмата и само за о. Мадагаскар я направих 17 дни, разбрах че няма как да станат двата острова в един трип. Затова си казахме, айде тази година правим о. Мавриций, а някоя следваща ще отскочим и до о. Мадагаскар. И така зарязах започнатата програма за о.Мадагаскар и се прехвърлих към направата на такава за о.Мавриций. Започнах да дебна изгодни самолетни билети, защото те са голямо перо при тези далечни дестинации, и доста бързо намерих що годе читаво предложение. До о.Мавриций най - често се лети или с Turkish Airlines с прекачване в Истанбул или с Emirates с прекачване в Дубай. Не се колебах много и ги взех - в случая за нашите дати предложението на Emirates беше това, което ни устроиваше повече. Така пътуването беше резервирано за периода 12.02.2024 - 21.02.2024. Следващата стъпка беше разбира се да резервирам хотел и рент а кар. Избора за настаняване на о. Мавриций е много голям - от частни квартири за по 200лв/10 дни до 5 звездни затворени комплекси за по 20 000лв и повече/10 дни за двамата. Програмата която бях направил разбира се беше такава, че не предвиждаше лежане по цял ден на някой плаж или басейн, така че заложихме на средностатистическо хотелче с включена закуска и вечеря, без обяд, тъй като програмата ни беше много натоварена и имахме много точки за посещение. След хотела започна и търсенето на рент а кар. Островът може да се обикаля и с автобуси, но не го препоръчвам на никого това преживяване. Автобусите са стари, някои от тях са претъпкани, а се пътува дълго от точка А до точка Б и със сигурност това не е най - приятното прекарване. Затова ние решихме да си вземем кола под наем, а и препоръчвам на всеки който ще посещава острова да се ориентира към този вид превоз. Разбира се трябва да се вземе напредвид факта, че движението в тази държава е обратно на нашето, тоест колите са с десен волан. Запазих кола през www.economycarrentals.com, която щяхме да вземем направо от летището. Ами всичко беше готово, оставаше да чакаме да стане февруари месец 2024 и да потеглиме на път. От София до Дубай летяхме с нискотарифната компания Fly Dubai, собственост на Emirates.
Полета от София имаше над 1 час закъснение, защото пилота поиска самолета да бъде напръскан с пяна против обледеняване и това малко ни попритесни, защото престоят ни в Дубай беше малък - около 2 часа и имаше вероятност да си изпуснем следващият полет, така както стана с други българи на борда пътуващи за о. Бали. Но при нас не се получи този черен сценарий и успяхме с малко търчане да се доберем на време до гейта на който беше следващият ни полет. Дубай ни посрещна с мрачно и дъждовно време, а ние бяхме приятно изненадани от факта, че ще имаме удоволствието за първи път да летим с най - големия към момента пътнически самолет на два етажа Airbus A380.
Полетът до Дубай е с продължителност около 5 часа, а този от Дубай до о.Мавриций е с подължителност около 7 часа. С престоят около 2 часа се очартаваше едно дълго и изморително пътуване, но пък ние имаме тренинг и това не можеше да ни уплаши. Така след общо около 15 часа кацнахме успешно на територията на една от най - богатите африкански държави - о. Мавриций.
Летището Sir Seewoosagur Ramgoolam беше доста празно, учудващо за мен. Само нашият полет беше кацнал по това време.
Минахме паспортната проверка за около 15 минути, тъй като самолета не беше пълен, а и нямаше други полети, взехме си куфара и се отпарвихме към Change бюрата, за да обменим малко пари. Бяхме взели евро от България и на място обменихме в MUR. Направихме го на летището при пристигане - местните change бюра се наричат Shibani Finance. Точно до тях има и друго бюро, но и при двете курса беше един и същи. Смених 330 евро по курс 48,50 и така взех 16 000 MUR. Като цяло на острова навсякъде приемат и може да се плаща с банкови карти (но не и с REVOLUT през телефона, не минават плащанията), но има и места, като крайпътни магазинчета или други където може да се плаща само в брой.
Отправихме се към изхода на летището, където трябваше да ни очаква представител на фирмата за коли под наем и да си вземем колата. Точно когато напуснахме терминала на телефонът ми позвъня непознат номер на Whats App като това трябваше да е представителя на фирмата, но вместо да му вдигна аз се поогледах настрани към хората с табелка в ръка и видях, че един от тях държи телефона си на ухото и е с табелка с име Константин. Махнах му, той ме видя и аз му затворих телефона. Тръгнахме към паркинга и когато стигнахме до колата,той започна да пише договора, а неговият колега започна за ни показва колата и да ни обяснява за шофирането на островът. Не след дълго човекът, който пишеше договорът разбра, че има някаква грешка, защото човекът който той е чакал е бил със същото име като моето , но с различна фамилия. Показах му документа, който имах от агенцията и така се разбра всъщност, че е станало съвпадение на имената, но те не са нашите хора. Айде давай наобратно към летището да търсим кой е нашият човек, че вече беше станало късно и малко се поизнервих, защото ни очакваше и път до хотелът. По средата на паркинга казах на едното момче да се обади направо на нашият агент и да му каже, че сме на паркинга на летището и, че ще го чакаме да дойде направо тук вместо да се връщаме до летището и да го търсим. Така и стана най - бързо. След 5 минутки се намерихме с правилният човек и започнахме отново процедурата по приемането на колата. Повечето неща вече ни бяха ясни, така че набързо приключихме. Едно от нещата, които маврицийците са наследили от англичаните е посоката на движение - на островната държава автомобилите са с десен волан, но това въобще не можеше да ме притесни, защото вече имах богат опит с такъв тип коли и начин на движение. Ето я и нашата кола с която успяхме да обиколим надлъж и шир целият остров :
Както казах вече беше станало късно, така че потеглихме с пълна газ към хотела. Спряхме на първата бензиностанция, за да заредим с гориво, защото тук, както и на други странни места на които сме били ни дадоха колата не с пълен, а с празен резервоар. Напълних го до горе на бензиностанция Shell и Ася отиде да плаща, но тъмнокожият бензинджия вместо да напише на пос терминала реалната сума от 1750 MUR, той е набрал съвсем умишлено според нас 2100 MUR и Ася ги е платила. Хванах аз веднага умишлената грешка и отидохме да се разправяме. В крайна сметка ни върнаха надплатената сума в брой и си тръгнахме, но това беше първият знак да бъдем много внимателни с местните измамници на дребно. Беше станало 20.00 часа и беше рок тъмница. След около 1 час шофиране пристигнахме в хотела благополучно и нямахме търпение да седнем и да отпочинем от доооста дългото пътуване. Хотелът се казваше La Margarita (https://www.lamargaritamauritius.com/), тих и спокоен с много любезни и отзивчиви собственици, според нас индийци. Вечерятя беше до 21.30, така че успяхме да хванем нещо и от нея каквото беше останало разбира се, но все пак по- добре от колкото нищо. Седнахме да хапнем край басейна и веднага след това се отправихме към стаята за лягане, защото още от следващият ден тръгвахме на обиколка по програмата, която бях направил.
Ден 1, 13.02.2023 г. - Национален парк "Black River Gorges", Абаносовата гора "Ebony Forest" , Езерото "Grand Bassin"
На сутринта станахме напълно бодри и жадни за приключения, така че въобще не се моткахме, а се оправихме стегнато и въпреки страхотната гледка, която се откриваше от стаята ни и прекрасната възможност за един релаксиращ ден край басейна :
Република Мавриций е островна държава в Индийския океан, разположена край югоизточния бряг на Африка. Освен главният остров Мавриций, към републиката спадат още множество по-малки острова. Цялата островна група има вулканичен произход.
Мавриций е известен със своята невероятна природа и екзотика. Южната част на острова е планинска, централната част е платовидна, а на север се простира крайбрежна низина. Две от най-големите природни красоти и туристически атракции на острова са водопадите Шамарел (Chamarel) и седем цветната земя.
След бърза закуска се отправихме директно към Национален парк Black River Gorges, който беше на около 65 км, които преодоляхме за около час и половина. Точно тук се намират водопадът Chamarel (най-високият водопад в Мавриций - 100 м.) и Chamarel Seven Colored Earth Geopark (където цветът на земята е с уникални краски). Вход за двете – 500 Mur/11€ - на място може да се плати с кредитна карта. Първо погледнахме обаче и Alexandra Falls, които ни бяха така или иначе на път и нямаше как да ги пропуснем, въпреки че не са нещо впечатляващо. За тях няма вход, има добре направен паркинг където да се остави колата. Водопадите са на около 5 минути пеша от паркинга.
От там се отпавихме към Black River Gorges View Point от където се откриваше спираща дъха гледка към долината. Отново имаше организиран безплатен паркинг, както и множество местни продавачи на сувенири и парцалки.
Паркът и близкото до него село носят името на френския си собственик – Шарл Антоан де Чазал де Шамарел, който притежавал всичко наоколо. Днес резерватът е частна собственост и освен от входната такса печели от продаваните кафе и продукти от захарна тръстика. Ето и карта на парка :
Водопадът Chamarel попада точно в „устието“ на изчезнал вулкан. Преди години водопадът е бил най-популярната природна забележителност на Мавриций. А гледките тук наистина могат да ви пленят за дълго :
Когато приближите седем цветната земя пред очите ви внезапно се открива сюрреалистична гледка.
Като космически пейзаж присаден в тропическа гора. Пясъчни дюни в седем различни цветя се стелят като причудлива река. Забележителното е, че те са произволно подредени в различни слоеве и никога не се смесват. Ако успеете да приспите бдителността на пазачите и да прескочите оградата с цел да си гребнете малко пясък, изумлението ви ще нарасне – когато смесите две шепи с различни нюанси, те неясно как се разделят сами отново по цветове. Как се случва това остава мистерия за учените. Другото странно е, че дюните не ерозират въпреки проливните тропически дъждове на Мавриций.
Алуминият и желязото, двата основни елемента в почвата, осигуряват синьо-лилавите и червено-черните ивици. Смята се, че разликата в нюансите е следствие от охлаждането на разтопените вулканични скали при различни външни температури. Но все още не е ясно защо не са се смесили.
Впрочем, пороите са причина този природен феномен да се появи през 60-те години на ХХ век. Те просто отмиват горния почвен слой и сякаш изпод земята изниква раздиплената палитра. Природата сътворява чудото чрез останки от базалтови скари. Явлението се обяснява с охлаждането на вулканичните скали при различни температурни диапазони.
Впрочем, не е съвсем правилно тези цветни дюни да се наричат пясъчни. Оказва се, че тази земя не е нищо повече от пепел и базалтови фрагменти, останали от времето на вулканичното изригване.
При посещението на Шамарел обаче си има хватка, която, ако не знаете, може да останете разочаровани. Ако сте убедени, че фотошопът е най-добрият приятел на жената, помислете колко насъщен е за туристическата индустрия. Снимките на седемцветните пясъци могат да ви заслепят от гланцовите страници и да ви разочароват горчиво на живо. Сияйната дъга на място се оказва едва доловим нюанс.
Но е така само ако сте се озовали в Шамарел по пладне. Съвсем други цветове има феноменът до 11 часа сутринта и след 4 следобед. Наситеността на цветовете зависи от ъгъла, под който падат слънчевите лъчи. Ако е подходяща – играта на слънчевите лъчи променя всяка минута като странна жива палитра от райски нюанси.
В началото всеки е можел да ходи по пясъчните дюни, но напливът на туристи принудил частния собственик на парка да постави ограда и да назначи охрана. Тя озаптява и желанието на мнозина да си откършат парченце за спомен. В замяна на това в близкия магазин бурканчетата с цветен пясък са в изобилие. Ще познаете дали съдържанието е от Шамарел или просто някой си е играл да боядисва песъчинки от плажа по това дали цветовете се смесват.
Учени са правили експеримент, убедени че магнитното поле в парка влияе върху това явление. Но дори и разклатени силно в епруветка, слоевете пясък след време се разделят сами на седем цвята.
Други опити доказват, че различните нюанси са получени, понеже потоците лава са се охлаждали при различни температури.
В парка има заведение с масички, където можете да си вземете нещо разхлаждащо за пиене (бира или фреш за около по 4 евро) или нещо за хапване (за около 8 евро) и да седнете да се полюбувате още малко на зашеметяващата гледка или пък да се порадване на огромните костенурки в парка.
Седемте цвята земя изложени на излизане от парка :
Беше станало вече към 14 часа и трябваше да се отправим към близката абаносова гора (Ebony Forest), ,където щяхме да направим трекинг за около 2-3 часа до до страхотната гледка Sublime Viewpoint и след това до Le Morne Viewpoint. На около 1 км от Седем цветната земя е и началото на абаносовата гора. Има малък паркинг, където оставихме колата и тръгнахме на разходка.
Абаносовата гора на о. Мавриций е била унищожена от завоевателите, който са властвали тук през годините, и най вече от холандците, които са изсичали дърветата, за да правят кораби. Сега на острова гората е защитен обект и всячески местните се опитват да я възстановят, въпреки че това дърво расте много бавно. Има няколко различни маршрута из гората, който са обозначени с табели. Не след дълго започнаха да се откриват уникални гледки :
След около 1 час ходене с лека денивелация стигнахме до крайната точка - Sublime Viewpoint. На местото има изградена площадка за наблюдение с шезлонзи за отдих и малък бар от където можете да си вземете разхладителна напитка докато се любувате на зашеметяващата гледка.
Гледката беше толкова красива, че въобще не ни се тръгваше, но трябваше. Потеглихме наобратно и след около 20 минутки се озовахме на Le Morne Viewpoint. От тук се открива страхотна гледка към най - високата планина на острова - Le Morne :
На връщане към паркинга покрай пътеката се натъкнахме на една от онези огромни костенурки, която си пасеше сочна зеленина и се любуваше на гледките точно като нас :
Времето напрадна доста, а ние все още не бяхме обядвали и сериозно започнаха да стържат стомасите ни. Тръгнахме към последната точка от плана за деня - езерото Grand Bassin, като по пътя спряхме в един крайпътен ресторант да обядваме, въпреки че часът беше като за следобедна закуска, а не за обяд. Седнахме и поръчахме набързо, защото ни казаха, че скоро ресторанта ще затваря - беше около 16.30 часа. Странно за нас, но тук на Мавриций е така, в 18 часа слънцето залязва и живота спира. Определено мога да кажа, че храната беше много вкусна, въпреки доста сериозното количество подправки и особенно многото къри. Поръчахме си вегетарианска супа, риба с къри и самоси с различен пълнеж.
Хапнахме набързо, платихме сметката от 1600 MUR (33 евро), и потеглихме към езерото Grand Bassin, че нещо и времето започна да се понамръщва. Разстоянието за преодоляване беше само 22 км, но дъждът не успя да изчака да разгледаме и езерото и се изсипа още преди да стигнем до него. Когато пристигнахме нямаше почти никой, освен една дузина маймуни. Езерото сенамира в кратер. Тук има хиндуиски храм и доста статуи на Шива и други божества.
От езерото не успяхме да видим почти нищо, защото цялото беше потънало в мъгла, така че не се мотахме много тук. Започна да се свечерява и беше време да тръгваме наобратно към хотела, защото имахме около 1 час път и 52 км разстояние. Собствениците на хотела бяха индийци и типично бяха напарвили индийска вечер с типична за тях храна. Доста странно беше да ви кажа :
Но затворихме очи, изядохме си всичко и се оттеглихме да почиваме, защото като за първи ден беше доста изморител и изпълнен с емоции.
Ден 2, 14.02.2023 г. - Остров "Ile Aux Cerfs", Belle Mare Beach
Важно е да се уточни за Мавриций, че на изток плажовете не са подходящи за плажуване, защото много духа. Силно препоръчително е да се отседне на запад, където ветровете са по-спокойни и там плажовете са по - спокойни.
Този ден имахме ранно ставане, закуска и отпрашваме към острова Ile aux Cerfs - той е на източния бряг, но е популярно място за еднодневен трип. До острова се стига, като се вземе лодка за 20 мин. от плажа Trou d`Eau Douce. Добре е да се отиде рано сутринта, защото всички лодки се връщат около 15:30 - 16 ч. Мислех, че ще трябва да минаваме през досаден пазарлък за цената, но бях проучил, че билети за лодките се продават от разни павилиончета - 1000 MUR в двете посоки. Колата може да се остави на улицата безплатно, непосредствено преди плажа Trou d`Eau Douce. Лодките са на всеки кръгъл час. Като си купиш билета за отиване до острова, трябва да кажеш на служителката в колко часа искаш да се върнеш. Но този час може после да се смени, като и пишеш по WhatsApp. Въпреки всичката тази информация, която имахме, когато пристигнахме на плажа Trou d`Eau Douce към 10.10 часа още на пътя ни махна един местен и ни попита дали сме за острова Ile aux Cerfs. След като му казахме, че сме точно за там, той се провикна към една лодка, която току що тръгваше и каза да ни изчака. Веднага ни каза че цената е такава, каквато бяхме проучили предварително и ни показа къде да оставим колата.
На острова чадърите са по 250 MUR/11 лв. Ние ги ползвахме към края на деня, а преди това малко пообиколихме острова. Макар островът да е много популярен сред туристите, плажовете не са пренаселени.
Преди да се отправим на обиколка из острова седнахме на единствения ресторант в Ile aux Cerfs, където можете да си вземете безалкохолен или алкохолен коктейл, бира или кафе. Предвид, че заведението е единствено на острова, цените са по-високи, почти двойни от колкото на о. Мавриций. (Минерална вода 750ml - 175 MUR - 3,6 euro, Бира 330ml - 250 MUR - 5 euro, кафе - 200 MUR - 4 euro)
Точно в 16.00 часа както се бяхме разбрали предварително, лодката дойде да ни вземе от острова Ile aux Cerfs и да ни върне на остров Мавриций.
Остатъкът от деня прекарахме на Belle Mare Beach - той е на източният бряг, но е с много хубав ситен бял пясък и е точно на 10 мин. от там където ни остави лодката на плажа Trou d`Eau Douce . Отпред има безплатен паркинг (всъщност на Мавриций никъде не сме плащали за паркинг).
Така приключи вторият ни ден. След залез слънце, към 18 часа си тръгнахме към хотела до който ни деляха 45 км и около 1 час шофиране.
Ден 3, 15.02.2023 г. - Underwater Waterfall, Maconde Peak Viewpoint,
Le Morne Beach
Този ден щяхме да видим едно от най - големите природни чудеса а именно единственият подводен водопад, който се намира тук на Мавриций.
Представете си, че сте излезли да поплувате в морето и изведнъж през кристално прозрачната вода виждате, че под краката ви има гигантски подводен водопад, готов всеки момент да ви засмуче към дълбините на морето.
Няма нужда да си представяте такова нещо, ако сте на остров Мавриций. Тук можете да видите с очите си това природно явление, което е повече от изумително, дори и когато осъзнаете, че всъщност е… оптическа илюзия.
Така нареченият подводен водопад се намира край полуостров Le Morne Brabant и се вижда най-добре от въздуха. Зрителната измама ви подлъгва да мислите, че виждате гигантски струи вода, които се изсипват в подводна бездна.
Всъщност това, което се движи, е пясък и наноси. Бездната, от своя страна, наистина съществува и според учените е дълбока около 4 километра. Морските течения раздвижват пясъка и част от него се понася към океанското дъно, но заради играта на светлината и невероятната прозрачност на водата край Мавриций изглежда сякаш се стича вода.
Подводният водопад е с такава площ, че може да се види дори през картата на Google Earth. Най-добрият начин да му се насладите на живо, е от птичи поглед - през обектива на дрон или на борда на хидроплан (можете да се запишете за такъв тур).
Точно до водопада се издига монолитната скала Le Morne, която е защитена от ЮНЕСКО. Високото 556 м възвишение в продължение на векове е служело за убежище на избягали роби. Скрити сред гъстата растителност и стръмните скали, робите заживели в малки селища в пещерите и на самия връх Ле Морн.
И за тази активност както и за други запазихме ден и час още от София, няколко месеца по - рано, защото свободните дати и часове са ограничени. За тази активност трябва да си носите паспортите, на борда се качвате боси. Добре е да резервирате предварително от по-рано. Нищо не губите, плаща се на място - в брой или с кредитна/дебитна карта. Всъщност на Мавриций почти навсякъде може да се плажа удобно с карта. Също е добре да запазите дата в началото на пътуването си, защото ако се отложи заради лошо време, да може да се премести полета за по-нататък. Ние си взехме тандемен полет с хидроплан само над подводният подопад. Предлагат се и други варианти, но ние избрахме точно този.
Запазихме го то сайта : https://lagoonflight.com/seaplane-tours-best-offers/.
Продължителността на полета е 15 минути и струва 350 евро за двамата, и гледката наистина си заслужава всяко едно евро. Бяхме запазили за 13 часа, като трябваше да сме на определеното мястото 30 минути преди полета. Плажа Prairie beach откойто излитаха хидропланите беше на около час и половина път с кола от хотела, така че към 11.00 часа тръгнахме, за да пристигнем навреме. Офиса на агенцията беше ето тази бутка на плажа, където трябва да си дадете паспортите, за да ви нанесат данните и след това да се качите на борда на хидропланите.
Плажът Prairie beach
Доволни и изпълнени с емоция от преживяното и видяното.
След полетите се отправихме до една от най - известните точки за наблюдение на Мавриций, а именно - Maconde Viewpoint.
Тази забележителност е разположена в малкото, причудливо село Baie Du Cap, което е разположено на южния бряг на Мавриций. Регионът е добре известен с естествената си красота и дивите си, скалисти брегове.
Районът на Maconde Viewpoint като цяло е бил недостъпен до 20-те години на миналия век, когато е построен първият път. Ниското крайбрежие и неравната повърхност са го направили доста предизвикателно за шофиране, но скорошните ремонти са го превърнали в много по-безопасен район. Криволичещият път покрай базалтовите скали с океана, който се плиска в скалите, създава доста красива гледка и е популярно място за тези, които искат да наблюдават океанските вълни.
Часът беше станал вече около 14.00, не оставаше още много светла част от деня и затова се отправихме към един от най - забележителните плажове на острова, който беше в близост - Le Morne Beach.
Плажът Le Morne се намира на полуостров на западния бряг на Мавриций в подножието на величествената планина Le Morne, включена в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Общественият плаж Le Morne е лесно достъпен от крайбрежния път, като има обособени безплатни паркинги.
Плажът Le Morne е красив плаж с километри бял пясък с големи дървета казуарина, заобиколени от кристално чиста вода, предлагаща чудесна видимост, идеална за гмуркане и планината Le Morne като фон. Красивата обстановка е известна като най-доброто място за кайт сърф на Мавриций, а някои отиват още по-далеч и казват, че Le Morne е едно от най-добрите места в света.
Плажът Le Morne е особено популярен сред уиндсърфисти и кайтсърфисти, условията са идеални за практикуване на тези спортове почти през цялата година. Всяка година се провеждат много състезания.
След като поплажувахме няколко часа, решихме да потеглим по светло, за да можем попътюм да отидем и да видим каскадата от водопади Tamarind. Тези водопади са във вътрешността на острова и трябваше да минем през каквили не царевични ниви, пътища без никаква настилка и в крайна сметка едвам едвам ги открихме, но все пак успяхме да ги зърнем от далече на смрачаване. Не са нещо кой знае какво и въобще не е задължителнопосещението им, ама ние нали сме максималисти, та и тях трябваше да видим.
Днес времето беше намръщено, но ние имахме план програма и за този ден, така че нищо не можеше да ни спре 🙂.След закуска се запътихме към Природния парк ''La Vallеe Des Couleurs Nature Park'', където денят мина неусетно. Разстоянието от хотела ни до парка беше точно 60 км, което разстояние преодоляхме за около 1 час. Тук е мястото да кажа, че пътищата на тази островна държава са перфектни от към състояние и маркировка, е знаците не ги уважават много, много, но и без тях човек може да се оправи. Не малка част от пътната инфраструктура е и магистрала, на която е позволено да се движиш с 110 км/час. А почвата на остров Мавриций беше толкова червена и така контрастираше с всичката зеленина наоколо, че постоянно спирахме, за да се полюбуваме на тази красота.
В парка има обособен голям безплатен паркинг.
Едната от атракциите, която се предлага е разходка с АТВ - та, като има и нещо като полигон на който да потренираш преди да тръгнеш из джунглата.
Ние предварително още от София бяхме решили кои активности ще си вземем, така че бързо се разбрахме с момичето, което ни обслужваше. Първо решихме да си вдигнем адреналина на макс, като се спуснем по една от най - дългите zip line в света. В парка има общо 7 линии, всяка с различна дължина, но ако искахме да направим всичките, щеше да ни излезе солено. Затова избрахме най-дългата - 1,5 км. - The Signature Zip line – 2350 MUR / 53€. Преди да се отправим към началната точка на линията, трябваше да минем, да ни екипират подходящо. Има си зона за екипировка за различните активности, зона за наемане на камера Go Pro, ако си нямаш лична такава, както и магазинче за сувенири.
След като се екипирахме се отправихме към джиповете, който отвеждат туристите до отделните активности.
И докато чакахме да се качим на нашият джип отгоре прелетя един човек по тази zip line по която щяхме и ние да се пуснем след няколко минутки.
А гледките, които се появиха пред очите ни по време на полета наистина бяха уникални:
След като минахме по трасето се качихме на един джип, който ни закара до началната точка в парка, а от там се натоварихме на друг, който щеше да ни откара до въженият мост - Nepalese Bridge. Мостът е дълъг 350 м. и се върви само по една средна дъска, докато конструкцията се клати от собственото ти тегло. Атракцията струва 1100 MUR/25€. Като го гледах преди това на снимки си казах, че е фасулска работа, но като се озовах по средата и погледнех надолу, леко ми се завиваше свят 🙂 Иначе преминаването е безопасно, обезопасяват хората, а наоколо е зелено и мостът ти се струва безкраен, особено когато завали дъжд, докато си някъде по средата 🙂.
След като приключихме с активностите се качихме отново на един джип, който ни чакаше и ни закара отново до началната точка в парка, където оставихме екипировката и тръгнахме да се поразходим из парка, неговите водопади и седемцветната земя, каквато имаше и тук, но в много по - малък размер и не толкова пъстра.
Времето мина неусетно сред тази красота и когато погледнахме часовника вече беше станало 16 часа. Колкото и да не ни се тръгваше трябваше да го направим, защото имахме около час и половина път до хотела ни, а и искахме да се отбием до плажът Trou aux Biches, който ни беше в програмата за по - следващ ден и се знаеше за него, че е подходящ за шнорхелинг. Стигнахме на плажа около 18 часа и въобще не ни се стори привлекателен. Решихме да се поразходим и срашнахме един местен човек да вади някакви неща от морето,и решихме да го разпитаме подходящ ли е плажът за шнорхелинг или не. Той каза е много добро място за наблюдаване на морски обитатели, и че сутрин към 9 - 10 часа дори и водните костенурки идват близко до плажа. Толкова ни и трябваше и веднага боднахме този плаж за сутринта на по - следващият ни ден. Насладихме се на залеза и се прибрахме в хотела да вечеряме и почиваме.
Ден 5, 17.02.2023 г. - Casela Nature Park, Flic en Flac Beach
Този ден бяхме предвидили почти изцяло за Casela Nature Park, или просто Зоологиеската градина на о. Мвриции, но не точно. Със своята над 40-годишна история, паркът Casela днес е дом на повече от 1,500 вида птици, лъвове и тигри, зебри и щрауси, жирафи и много други африкански животни. Известен още като най-големия приключенски парк на остров Мавриций, той ще ви впечатли не само със своето многообразие от животински видове, а също и с различните дейности на открито. Билети както за парка, така и за допълнителните дейности, които искахме да посетим (разходка с лъвове и среща на четири очи с гепарди) бяхме закупили онлайн още от София няколко месеца по - рано, защото особенно за допълнителните дейности има определен брой хора за определен час и не искахме да пропуснем тази възможност. След закуска потеглихме направо към парка, до който ни деляха около 38 км или около 1 час път. По пътя отново се насладихме на уникалните гледки, които ни съпътстваха през цялото време.
Важно е да отбележа, че на острова е пълно с камери за скорост и превишаването й е просто немислимо. То не че има много места където можете да превишанате скоростта, но и да искате камерите са на такова малко разстояние една от друга, че все някоя че ви щракне, а глобите са много, ама много солени.
Входът към паркинга на Casela Park
А когато пристигнахме около 10 часа, едвам си намерихме място за паркиране - паркингът беше почти пълен.
Когато влезнахме имаше информация, където ни чекираха онлайн билетите, дадоха ни карта на парка и ни разясниха на къде да ходим и в колко часа къде трябва да бъдем. Ние решихме първо да направим сафарито, което е включено в цената на билета за парка а той беше - 1300 MUR/ 26€.
Беше интересно и вълнуващо това спускане, но не беше много дълго. След него се отправихме към зоната с големите котета, където щеше да се състой и най - вълнуващата част от посещението ни в парка, а вероятно и един от най - вълнуващите моменти в живота ни - сраща на четири очи с гепарди и лъвове. Първо бяхме запазили час за гепардите и след това за лъвовете. Тези две активности се заплащат допълнително и не влизат в цената на парка. Срещата с гепардите струва 1000 MUR / 21€, а разходката с лъвове - 4000 MUR / 83€. Двете са много близко едно до друго и разликата в запазените часове беше само 30 минути. Преди да влезнем обаче в клетката на гепардите имахме малко свободно време, което уплътнихме с хапване и пийване, че не се знаеше дали няма да ни е за последно.
Преди да вкарат група от 7-8 човека, се минава подробен инструктаж за това как трябва да се държиш когато те вкарат в клетката на гепардите, какво можеш да правиш и какво НЕ трябва да правиш, за да излежнеш жив и здрав от нея.
Ииии, вече сме вътре ....
Изживяването беше невероятно и трудно може да се опише с думи. Това трябвада се изпита. Адреналина ни беше на макс, а ни предстоеше още една и то по - вълнуваща среща - тази с лъвовете. Не знам какъв кураж имахме да влезем, но беше като на сън. Това, което помня е, че имахме строга забрана да се отделяме един от друг (групата туристи, които бяхме), както и да се навеждаме, без да ни дадат знак. Чудесно е, че имаме снимки, защото не бих повторил това отново, беше наистина едно от най-дивите неща, които сме предприемали някога. Но пък си заслужаваше!
Така се бяхме напомпали с адреналин, че останалата част от парка я доразгледахме по инерция и напълно зашеметени.
При гигантските костенурки имаше табела, че не е позволено да се яздят костенурките от хора (на заден план), но никъде нямаше такава забраняваща костенурките да се яздят по между си. ХА ХА ХА
На излизане от парка седнахме малко да починем и да хапнем по един много интересен сладолед на малки топченца.
И този ден времето изтече така бързо, че въобще не го усетихме. Беше станало 16 часа, когато решихме да си тръгваме от парка, за да имаме и малко време (около 2 часа) за един от плажове на Мавриций, а именно плажът Flic en Flac.
Цял ден не бяхме яли нищо, а и емоцията от преживяното в парка беше много голяма. Добре че на плажа Flic en Flac имаше много каравани за храна, та сложихме по нещичко в стомасите, колкото да не си развалим вечерята. Сандвичите бяха между 150 - 250 MUR / 3 - 5 €, а основните яденета бяха по около 300 MUR / 6 €.
Flic En Flac е един от най - известните плажове в Мавриций с много възможности за настаняване и развита инфраструктура.
Той е дълъг и широк плаж на западния бряг на Мавриций. Плажът е покрит с бял пясък, палми и казуарини растат по брега. Водата в Индийския океан е бистра, прозрачна, тюркоазена и топла. В океана дълбочината става постепенно, има пясък и камъни по морското дъно. Можете да се скриете от парещото слънце в сянката на палмите и казуарините, чадъри и шезлонзи - няма. Тук можете да се любувате на красиви изгреви и спиращи дъха романтични залези, на какъвто станахме свидетели ние.
В курорта липсват вълни и вятър поради кораловия риф, който защитава лагуната и гарантира безопасно и удобно плуване. Условията са подходящи за почивка с деца. Хората идват на плажа, за да се отпуснат в големи компании или със семейството си. Мястото също е изключително популярно сред младоженци и влюбени. Символични и законни бракове се сключват на плажа.
Ден 6, 18.02.2023 г. - Trou-aux-Biches Beach, Ботаническата градина, Pereybere Beach
Шестият ден от нашето пътешествие беше почти изцяло насочен към плажуване, с кратко прекъсване за разглеждане на ботаническата градина на острова. Както написах по - горе в 9 часа се бяхме спретнали и пристигнахме на плажа Trou-aux-Biches, за да проверим дали местният дядо ни е подвел за шнорхелинга или е бил напълно прав. Тук на плажа ни посрещнаха спящи кучета. Спомних си веднага гледката, която видяхме на един от плажовете на о. Занзибар - там беше нещо подобно но кучетата бяха заменени с крави. ХА ХА ХА.
Оставихме си багажа в колата и си взехме само маските за шнорхелинг. Влезнахме в океана точно там, където ни беше казал дядото, но в плитката част нямаше никакъв живот, затова преминахме границата на шамандурата и започнаха да се появяват морски обитатели. Забелязахме, че покрай нас минават доста лодки с туристи и се събират навътре в океана. Решихме да ги последваме с плуване и да разберем защо се струпват така на едно място. По пътя до тях се наслаждавахме на морското дъно и обитателите му. Не след дълго, когато стигнахме до лодките, разбрахме защо е това струпване. Беше пълно с туристи с шнорхели във водата. Поогледахме се и ние и забелязахме, че тази блъсканица е заради морските костенурки които бяха около лодките. Погледахме ги малко и поехме по обратният път към брега, защото не бе малко разстоянието. Определено шнорхелингът на този плаж си заслужаваше на 100%. Върнахме се до колата за да си вземем багажа и да прекараме 3 часа в излежаване на прекрасният плаж Trou-aux-Biches.
На тръгване от плажа си взех един фреш от ананас - любимият ми плод. На о.Мавриций ананасите бяха изключително вкусни.
Ботаническата градина е създадена през 1735 година от френския ботаник Пиер Поавро, запален пътешественик и търсач на редки видове растения и подправки. Това е една от най-старите ботанически градини в света.
Градината е известна като Ботаническата градина „Sir Seewoosagur Ramgoolam”, наречена така в чест на Sir Ramgoolam, който има основна заслуга за независимостта на остров Мавриций. Градината има още няколко имена – Жардин де Мон Плезир и Кралската ботаническа градина на Памплемус.
На площ от 37 хектара се отглеждат над 800 тропически растителни вида, сред които всички типични растения за острова – палми, смокинови дървета край езера пълни с водни лилии.
В градината расте „скъпоценната петорка“ – карамфил, ванилия, индийски орех, шафран, пипер. В колекцията има и разнообразни видове палми, сред които Victoria regia, донесена от Амазонка, а също така евкалипти, джинджифил, камфор, сантал и много други.
Заплатихме си входа по 400 MUR / 9 € и влезнахме. Вътре веднага ни предложиха да се включим към група с екскурзовод срещу още по 100 MUR / 2 € на човек и ние не отказахме. И добре, че направихме така, защото инак нищо намяше да разберем, просто щяхме да се разходим като из парк.
И на излизане от ботаническата градина се натъкнахме на една летяща лисица, каквито бяха в изобилие на острова.
Пак стана много късно, а ние не бяхме обядвали както обикновенно, но вече много ни пристъргваха коремите. Ася каза, че и се яде нещо италианско и трябваше да намерим италиански ресторант. Чукнах в навигацията и тя ни откара, не къде да е а в един от многото търговски центрове - МОЛ на острова. Да, МОЛ, точно така, на Мавриций видяхме поне 6-7 огромни търговски центрове. И за мен беше изненада, но ето го и него
Ресторанта беше добър, порциите големи и много вкусни.
След като поуспокоихме стомасите, беше време да се отправим към друг популярен плаж - Pereybere Beach. Плажът Pеreybеre се намира в северната част на острова и граничи директно с едноименния град, където можете да намерите много хотели и курорти. Плажът е особено подходящ за семейства и техните деца, благодарение на многобройните си ресторанти и сенчести места. Има богато разнообразие от развлечения - екскурзии, разходки с лодка, възможност за наемане на кану, както и водни ски. Можете да станете свидетели на невероятен залез и тук. Ние за съжаление не успяхме да му се насладим, защото денят беше неделя, а пред почивните дни на плажовете излиза цялото местно население и заедно с туристите става нещо страшно. Ето за какво говоря.
И така този плаж само го отбелязахме, без да се заседяваме на него. Решихме да отскочим до друг плаж от програмата - Mont Choisy Beach, които щяхме да посетим следващ ден, но поне да го видим като как е и да изгледаме залеза. И на този плаж беше страшно фрашкано с местни, които бяха дошли с пълно къмпинг снаражение, силна музика и си правеха страшен купон. Тук поне плажът е доста по - голям и намерихме местенце къде да седнем и да се насладим на залеза.
Ден 7, 19.02.2023 г. - Balaclava Beach
Този ден бе по - специален за мен, тъй като имах рожден ден. Все пак специален, специален, но програмата си е програма и трябваше да се изпълнява. След закуска се отправихме направо към гореспоменатия плаж, който беше точно на 10 минутки от хотела ни. Когато стигнахме се учудихме, защото на този плаж нямаше абсолютно никой. Водата беше като езеро, вълните се разбиваха далеч в бариереният риф, който заобикаля целият остров Мавриций. Имаше два много луксозни комплекса и това беше. Влезнахме за шнорхелинг и трудно излезнахме. Само на 4-5 метра от брега започваха коралите и рибките се появиха почти веднага. Решихме, че тук спокойно можем д си изкараме целият ден в мързелуване, спокоиствие и шнорхелинг. Така и направихме та чак до залез слънце.
След поредният красив залез, се отправихме към хотела, за да отпразнуваме рожденият ми ден, а моята мила съпруга ми беше поръчала дори и торта, с което ме изненада много.
Ден 8, 20.02.2023 г. - Gris Gris Beach, Blue Bay Beach
До този ден определено мога да кажа, че времето беше с нас, въпреки че прогнозата за всеки ден беше дъждовна. Ден 8 , обаче започна с така почерняло небе, че не виждах просто как ще се разминем. Но нямаше какво да правим и решихме да тръгнем, към последните два от три плажа пък каквото стане. Интересното беше, че колкото и да е малък острова, около 60 км от единия край до другия забелязахме, че е напълно възможно в една част на острова да вали като изведро, а в друга част на острова да грее жарко слънце. Така си и казахме в този ден, тръгваме пък докато стигнем до двата плажа, които са на другият край на острова времето може и да се оправи. Да ама не. През цялото време докато пътувахме така силно валеше, че направо на моменти си беше и порой. Все пак стигнахме до първият от двата плажа Gris Gris и останахме в колата поне докато понамалее дъждът.
Grsi Gris е плаж на едноименния нос, разположен близо до град Бел Омбре. Това е крайната точка в южната част на Мавриций.
Тук е забранено плуването, може да бъде опасно. Но плажът си заслужава да се посети. Носът е заобиколен от пръстен от рифове, ударен с мощните вълни на Индийския океан. Само тук, в Grsi Gris, можете да се любувате на океана в неговата красота. Това е природна забележителност на района, където целогодишно цари специална атмосфера с примитивен пейзаж, необичаен за Мавриций. Разбиващи вълни излизат на брега всяка минута. „Плачеща скала“ е второто име на носа.
Брегът е скалист, природата е живописна, пейзажът е великолепен. Има хотели, кафенета, палмова горичка в посока град Суйал.
Буйна трева расте по периметъра, носът се издига с 42 метра над морското равнище и завършва със стръмен бряг. Тук вятърът непрекъснато духа, така че растящите ниски храсти придобиват неестествен вид. Във водата има много скали, течението и прибоят са много силни. Въпреки че е забранено да се плува, на плажа винаги има много посетители: местни жители и туристи от цял свят. В близост до носа почиващите правят пикници и се разхождат по пясъчната ивица, но всичко това се случва не и в това бурно време.
След като времето видимо започна да се пооправя, решихме да се отправим към следващият плаж Blue Bay, където евентуално да имаме възможност все пак да направим и плаж. Пътят от Gris Gris към Blue Bay беше много живописен и красив.
Blue Bay е популярен плаж с добре развита инфраструктура, разположен в югоизточната част на острова в град Махебург. Това е един от най -добрите плажове в Мавриций. Условия, подходящи за семейства с деца. Брегът и морското дъно са пясъчни, плажът е плитък, водата се задълбочава постепенно. Наклонът на морското дъно е плавен, водата в океана е бистра, прозрачна и топла, с тюркоазен оттенък. Плажът се намира в залив, защитен от ветрове и високи вълни. В океана има много екзотични риби в различни цветове, размери и форми, което е предпоставка за страхотен шнорхелинг и ние разбира се се възползвахме от тази възможност. Курортът е претъпкан и е популярен сред туристи и местни жители. В близост до плажа има безплатен паркинг, малък пазар с местни продукти, работещ душ, тоалетна, кафене. Желаещите да научат повече за района и да се разходят из квартала купуват специални обиколки в агенции. В наалото времето все още се мръщеше, но постепенно изгря дори и слънце, така че всички предпоставки за един добър плаж бяха на лице.
Ден 9, 21.02.2023 г. - Mont Choisy Beach, Столицата Port Luis
Eх, така неусетно изминаха тези дни и ето го и последният ни ден на този приказен остров в Индийският океан. Полетът ни за към вкъщи беше късно вечерта, така че имахме напълно цял ден, за да си довършим програмата. Първо отидохме на и на последният от всички най - хубави плажове на Мавриций заедно с едни приятели, с които се засякохме най - случайно.
Плажът Mont Choisy се намира в северозападната част на Мавриций, на няколко километра от туристическия център Grand Baie. Приблизително 3 километровият плаж е рядко посещаван през седмицата и затова предлага много уединение. Семействата се наслаждават на пикници под дърветата Filao през почивните дни. Mont Choisy става особено впечатляващ при залез, когато слънцето превръща плажа в завладяващ пейзаж, но ние това го видяхме преди два дни.
На плажа останахме до към обяд, защото имахме още една точко от програмата, а именно столицата на Мавриций - Порт Луис.
Тук се намира единственото достъпно за големи кораби пристанище. Представлява екзотичен град в олониален стил. Интересни забележителности са: Природно-историческият музей; пощенският музей; джамията Джумах; Пазарът Порт Луис.
Столицата Порт Луис е голям град в сравнение с размерите на страната. През деня има голямо оживление, а нощем царува пълна тишина. Пазарът е място, където може да усетите градския живот. В съседство до него се намира Природно-историческият музей, където могат да бъдат видени различни видове съвременни, както и вече изчезнали животни, сред които и птицата Додо. Единственият друг изложбен център тук е Пощенският музей на Мавриций, където са изложени разнообразни пощенски марки. Ако се интересувате от ислямска архитектура може да посетите джамията Джумах, построена насред китайския квартал.
Народният музей на индийската имиграция основан от Махатма Ганди, пази около 2000 тома индийски архиви, както и малки колекции от бижута, традиционни музикални инструменти, книги и др. Исторически интерес буди и Ле Редуит, жилище на бившия губернатор, което сега се използва от военните. Отворено е за посещения само 2 дни в годината (през март и октомври).
Столицата Порт Луис е голям град в сравнение с размерите на страната. През деня има голямо оживление, а нощем царува пълна тишина. Пазарът е място, където може да усетите градския живот. В съседство до него се намира Природно-историческият музей, където могат да бъдат видени различни видове съвременни, както и вече изчезнали животни, сред които и птицата Додо. Единственият друг изложбен център тук е Пощенският музей на Мавриций, където са изложени разнообразни пощенски марки. Ако се интересувате от ислямска архитектура може да посетите джамията Джумах, построена насред китайския квартал.
Народният музей на индийската имиграция основан от Махатма Ганди, пази около 2000 тома индийски архиви, както и малки колекции от бижута, традиционни музикални инструменти, книги и др. Исторически интерес буди и Ле Редуит, жилище на бившия губернатор, което сега се използва от военните. Отворено е за посещения само 2 дни в годината (през март и октомври).
На пазарът наистина беше голяма атракция
След него продължихме из улиците на Порт Луис към Природно-историческият музей
А в него основната задача бе да видим вече изчезналата птица Додо
След като разгледахме музея, седнахме в близкият парк да хапнем по нещо, а над главите ни постоянно прелитаха от тези впечатляващи летящи лисици
Националния театър в Порт Луис
Продължихме напред из уличките към пристанището. Като цяло по улиците беше много мръсно, направо имаше купчини с боклуци, за разлика от останалата част от острова, където беше много чисто.
Движението в столицата е много натоварено през деня. Всеки си кара, кой на където си иска
Гледката от пристанището също си струва
И за финал се качихме с колата до Цитаделата (Форт Аделайда) от където се откреваше страхотна панорамна гледка към града
Часът беше станал 18.30, видяхме последният залез на Мавриций и трябваше да потеглим към летището, където да върнем колата и да изчакаме да стане време за нашият полет.
Толкова много има още за разказване, но пожелавам на всеки, който има желание да начертае сам своята карта из острова и да създаде своите уникални моменти, които гарантирано никога няма да забрави. Накратко това бе за нас Мавриций - история, богата култура, екзотична флора и фауна, изящна кухня, красиви пясъчни плажове, лазурна вода, луксозни хотели, изискано обслужване и перфектно време. Това е идеалното място за бягство с цел отмора и разпускане, далеч от динамичното темпо на града. Това е островът, който предлага приключения за цял живот и мечти, превърнати в реалност.
Ето и о. Мавриций в цифри : ще дам цените в euro, за да ви е по – лесно да се ориентирате, че с тия техните маврицийски рупии е голяма драма.
1 еuro = 49 MUR
• Самолетни билети София - Мавриций и обратно за двама – 1800 euro
• 9 нощувки с закуски и вечери за двама - 660 euro
• Кола под наем - 360 euro
• Активности и забележителности на Мавриций – 800 euro
• Основно ядене в ресторант – 15 euro
• Активности и забележителности на Мавриций – 800 euro
• Основно ядене в ресторант – 15 euro
• Спагети в ресторант – 10 euro
• Салата в ресторант – 8 euro
• Безалкохолна напитка в ресторант – 3 euro
• Супа в ресторант – 4 euro
• Бира на плажа - 5 euro
• Минерална вода 1,5 литра - 1 euro
• Кафе на плажа - 4 euro
• Бира на плажа - 5 euro
• Минерална вода 1,5 литра - 1 euro
• Кафе на плажа - 4 euro
Нашият тотал беше около 4300 euro 
Коментари
Публикуване на коментар