Пътепис за Исландия

  Държава на огън и лед

Здравейте, отново, приятели. Настъпи времето да ви запозная с пътуването ни до Исландия. Предполагам повечето от вас драги читатели са виждали снимки на невероятната природа на този остров. Винаги съм я отбягвал поради изключително високия стандарт там,въпреки че това място беше мечта за мен е жена ми. В крайна сметка преглътнахме сумата и решихме, че ще се ходи. Участниците в това приключение сме аз, съпругата ми Ася и двама от трите ни синове - Никола на 9 г. към този момент и Георги на 12 години. Най - малкият Калоян по първоначален план трябваше и той да присъства на това пътуване, но в процеса на планиране решихме да го оставим и добре че постъпихме така. Като цяло плана за посещение на Исландия датира от 2019 година, но точно тогава настъпи COVID пандемията и всичко пропадна. Та 3 години по късно си казахме, че повече време за губене нямаме и е време да осъществим поредната си мечта. Ще започна от това как се стига до там. Има два начина, по море или по въздух. Ако имате много свободно време и пари, може и по море да стигнете, ако ли не по въздух. Ние избрахме въздушния транспорт като най-бързо и евтино. При избора на дати за такова пътуване трябва да се съобразят редица фактори. Ние решихме пътуването да е в началото на лятото, по-малко навалица и в същото време да не е твърде студено. За да е съвсем приключенско решихме да наемем кемпър и с него да се придвижваме из острова. Цените на кемпърите варират според сезона, както и цените на самолетните билети. Тези неща трябва да се резервират и платят на 100 % от много рано, ако искате да ви излезе сметката. В нашия случай резервирахме декември 2021 и пътувахме средата на Юни 2022. Търсейки удобно съчетание между ниски цени на самолетните билети и ниска цена на кемпър под наем успях да наместя нещата да започнат от 17.06.2022 г. Самолетните билети закупих първо, тъй като попаднах на изключителни билети и въобще не се замислих - с една компания (Austrian airlines), с много малки престой и в двете посоки и на много добра цена. Да се съчетаят и трите неща при полет до Исландия е изключително трудно. Пътуването до Исландия става задължително с прекачване, няма директни полети от България до Рейкявик. Чекиран багаж не заявих, щяхме да пътуваме само с ръчен багаж (по една раница за всеки). Първият ни полет беше в 18.30 часа и пристигахме в Рейкявик в 23.30 местно време.

Ето ни и пред летището в София - усмихнати и доволни :) Това бе началото.

В края на краткия увод искам да изкажа огромна благодарност на хората от форума https://magelanci.com, които са се постарали да опишат подробно голяма част от информацията. Няма да изпадам в подробности за програмата, ще напиша само, че са предвидени 10 дни с кемпър и 1 ден в Рейкявик, като това включва пълна обиколка на острова, включително и западните фиорди и посещаване на най-известните забележителности. Всичко с полетите бе наред, кацнахме в Рейкявик около полунощ, времето беше типично Исландско - лек дъждец и вятър. Първи гледки от въздуха на исландската зема.

Бързахме да хванем последният градски автобус, който щеше да ни откара точно до хотела за първата нощувка, но не се ориентирахме къде трябва да го хванем и го изпуснахме. Та се наложи да прибегнем до услугите на местните таксиметрови компании, което е препоръчително само в краен случай поради изключително високите цени. Хубавото в нашия случай беше, че хотела ни беше само на около 5 км от летището. Времето в 00.00 часа беше леко сумрачно :) Все пак в този период от годината в Исландия са белите нощи. Първи кадър след като излезнахме от летището в Рейкявик.

Хванахме си едно такси и след 5 минутки бяхме пред хотела ни.

Изрично ни бяха уведомили от хотела, че ще пристигнем по време по което хората си почиват и ни бяха написали кода за влизане през входната врата. На рецепцията имаше папки с имената на пристигащите гости. Имаше една папка и за нас, с ключове от стаята и правилата на хотела.

Хотела (Nupan Delux) беше много приятен, чист и спретнат. Това беше първият хотел в който трябваше да си събуем обувките на входа и да се движим вътре по чорапи. Това не беше никакъв проблем, защото беше изрядно чисто.

Беше станало много късно, така че се оправихме набързичко и легнахме, за да съберем сили за следващият ден, тъй като това щеше да е реалното начало на нашата обиколна на Исландия.

Ден 1, 

Bridge America - Europe, Gunnuhver Geotermal Area, Brimketill Lаva Rock Pool, Blue Lagoon, Thingvellir National Park - 18.06.2022 г.

На сутринта станахме с аларма в 8.00 часа, за да можем да закусим и да си хванем градския автобус, който да ни откара до офиса на KuKu campers, където бяхме резервирали кемпъра и ни очакваха в 9.00 часа. След като хапнахме, слезнахме да оставим папката с ключовете там където я намерихме и да се обуем. Точно преди да тръгнем се появи един човек от персонала на хотела или собственика и използвах да ни опъти от къде точно да хванем автобуса. А той вместо да ни обясни, направо каза че ще ни закара - много мило  от негова страна. Ние въобще не се възпротивихме, а мигновенно се натоварихме в колата му и се отправикме към Кукувците. За KuKu campers бяха добри отзивите от други българи, които ги бяха ползвали, а и докато търсех кемпър из интернет, тази компания ми допадна най-много и колите им бяха много весели всяка с различна рисунка отстрани. Стигнахме при кемпърите, трябва да спомена, че кукувците са много коректни. Бързо ни оправиха документите, купихме от тях и три малки бутилки газ за котлончето. Кемпъра който бях резервирал беше 4 местен - Рено Мастер, направен с мек и удобен креват отзад на два етажа, като долният етаж бързо се трансформираше в сепаре с маса. Зад шофьорската седалка имаше мивка, хладилник и нещо като шкаф с посуда. Спални чувала и възглавници надуваеми си носихме нашите къмпингарски. Бях проверил, че съвсем близко до кукувците има супермаркет за пазаруване. Момента с пазара е важен, тъй като супермаркетите са през има няма 300 км един от друг, същото важи и за зареждането с гориво. В Магеланския форум ни бяха подготвили списък с местни продукти, като още първия ден го изпълнихме почти целия:

Skyr - Млечен продукт(стана ни любим и ежедневен в последствие)
Кleinur - Пържено сладко тесто
Hangikjot - Пушено агнешко месо, продава се нарязано като шунка
Raekjusalat - Салата със скариди и яйца (тази салата ми стана любима само на мен)
Flatkokur - Ръжен хляб на сач

Ето ни и на паркинга на Кукувците, заредени и готови за старт.

Нямаше време за губене, така че се натоварихме и потеглихме. Първи срещи с Исландските пътища.

Отправяме се към първата точка, моста между континенталните плочи Европа и Америка. Мостът е построен като символ на връзката между Европа и Северна Америка и обхваща зейнала пукнатина между северноамериканските и евразийските тектонични плочи. Когато стигнете до моста, можете или да отидете до средата на моста по стъпките на боговете, или да слезете до пукнатината и да застанете на границите на двете тектонични плочи.

Ето го и паркинга с нашия кемпър. Падна ни се Коминочистач нарисуван на кемпъра 🙂

И моста

С единия крак дет се вика си в Америка с другия в Европа 🙂 , а по някое време бяхме и в дупката между двата континента.

Вятър прилично силен тип Исландски. Отправихме се към следващата точка, Gunnuhver Geothermal Area. От далеч се виждаше пушека от горещата вода. Това е цветно геотермално поле от различни кални басейни и парни отвори, наречено Gunnuhver. Gunnuhver е кръстен на женски призрак, който пада в извора преди повече от 400 години, след като свещеник поставя капан за нея, тъй като причинява голямо безпокойство в района. Районът е цветен и мистериозен с пара, издигаща се от извори, бълбукаща вряща вода и шанс да изчезнете за миг сред парата.

Тази точка не беше далеч от предишната ни, та бързо стигнахме до нея. Парата, която излизаше от земните недра минаваше точно през дървените платформи по които се движехме.

Минавайки през нея, все едно си бяхме взели душ, само дето миришехме на сяра 🙂

На около 4 км от там се намираше Brimketill lava rock pool. Гледката към Brimketill и околностите му е просто зашеметяваща. Златният пясък, катраненочерните скали от лава и широкият син океан създават страхотен контраст. Brimketill е много достъпен, тъй като платформата за наблюдение е само на няколко крачки от паркинга. Някои казват, че Brimketill изглежда като уютен басейн за къпане и може да бъде изкушаващо да се спуснете до него. Въпреки това, мокрите и остри скали от лава са трудни и хлъзгави. Може би сте виждали снимки на хора, които се къпят в басейна през лятото, но поради непредвидимите вълни и скали не е препоръчително да го правите.

И невероятните скали около нея.

На 15 км беше Синята лагуна (Blue Lagoon), нея щяхме да я посетим само за да я разгледаме отвън, цената е много висока за да се къпеш там и бях подбрал друго място за къпане, напълно сеизмеримо със Синята лагуна, но на половин цена. Когато пристигнахме на паркинга едвам едвам намерихме място за паркиране. Просто това място е супер популярно и всички идват тук.

Синята лагуна е една от най - известните забележителности на Исландия и това въобще не е изненадващо. Красивата млечно - синя вода не прилича на нищо друго, което може да бъде видяно, и прави рязък контраст с околното черно поле от изстинала лава и неговият сив мъх. Лагуната е разположена на полуостров Рейкянес в югозападна Исландия, регион, известен със своите безплодни пейзажи. 

Подпомогната от световноизвестни медии, като National Geographic, който я нарежна сред 25 - те чудеса на света, и Conde Nast Traveler, който я определя като един от топ 10 курорти в света - Синята лагуна придобива световна известност. Ето и няколко интересни факти за лагуната :

• Синята лагуна е отворена целогодишно
• Предварителна резервация е задължителна по - рано дни или дори седмици
• Средната температура на водата е 39 градуса
• Синята лагуна не е естествена, а е създадена през 1976 год
• Топлата морска вода е богата на минерали като силициев диоксид, които правят чудеса за вашата кожа
• Водата в Синята лагуна се обновява напълно на всеки 48 часа.

Това е централният вход за лагуната. В ляво от него можете да се разходите извън нея без да се заплаща, както направихме и ние.

Ми синя е тази лагуна 🙂

Красота

Имаше и плаващи патици в нея

След като разгледахме лагуната се отправихме към супермаркет BONUS, най - популярните магазини в Исландия, за да се снабдим с провизии за първите няколко дни.

Доволни от факта, че вече имахме храна решихме да преизпълним програмата за ден 1, тъй като имахме още доста време, а следващите дни бяха много натоварени. Поради тази причина преместихме забележителност номер 1 от ден втори за посещение през ден първи и се отпарвихме натам - Kerid кратер. 

По пътя малко от тези исландски гледки, които спират дъха :

Стигнахме до Kerid кратер (езеро), има такса вход само, за паркинга не се плаща нищо.

Езерото Керид е малък водоем в кратера на едноименния вулкан. Той е рапозположен в югозападните части на страната на около 50 километра от столицата Рейкявик. Малкото кратерно езерто е част от списъка с забележителности на всеизвестния туристически маршрут „Златния пръстен на Исландия“. Дъното на кратера е не повече от 55 метра, като калдерата на вулкана е 270 на 170 метра. Размерите на самотото езеро Керид е 100 на 62 метра – площ, наподобяваща футболно игрище. Бреговата линия преставлява правилен овал с равни краища. Отвисоко езерото прилича на истинско бижу, скрито между стръмнини склонове, покрити с мъхове.

Кратерът Керид се появил преди около 6500 години. Той е част от колона от няколко други кратери, известни като Трнархолар. Следи от вулканична дейност тук почти не се забелязват, защото повечето места на изригване са ниско разположени и са покрити с растителност. Преди време учените предполагали, че кратерът Керид се образувал на нивото на земята в резултат на изригване. Но задълбочените изследвания в района не показали наличие на пепел. Затова днес е разпространена теорията, че някога Керид бил голям шлаков кратер.Постепенно кратерът се напълнил с подпочвени води, където по-късно се появило и кристалното езеро.

Водата в кратера никога не пресъхва, но повишаването или понижаването на нивата й показват дали има изменения на нивото на подземните води. По този начин Керид е разглеждан от геолозите като своебразен показател за нивото на подпочвените води в района.

Вътрешните склонове на кратера се състоят не от традиционните черни, а от червени вулканични скали, които придават на езерото Керид интересен вид.
Немски учени, които изследвали Керид, измерили дълбочината му още през 1932 година и установили, че езерото е дълбоко 8-9 метра. То е обитавано от раци и планктон.

И езерото, и кратерът Керид представляват интерес не само за учените и туристите, но и за музикантите. В кратера се наблюдава отлична акустика, затова макар и рядко, там се провеждат концерти. Музикантите на някои от представленията изнасят репертоара си в центъра на езерото върху импровизирана сцена от няколко лодки.

След като изпълнихме и точка 1 от ден 2 се насочихме и към последната забележителност от програмата за ден първи, а именно Thingvellir National Park до, който ни беше и къмпинга. По пътя за националния парк се натъкнахме на първата гледка на така прочутите исландски коне :

Насочихме се към един от няколкото паркинга в парка, този който е разположен в средата на парка и от там направихме една разходка около 6 км. Национален Парк Тингветлир се намира в Югозападна Исландия и е първият национален парк в страната. В него се намира точката, в която се срещат тектоничните плочи на Европа и Америка, които всяка година се раздалечават една от друга с по един сантиметър. Тук се е намирал и първият запазил се до днес парламент, който заедно със заобикалящия го район, е обявен за национален парк и е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство. Първата гледка от изградената площадка за наблюдение е меко казано впечатляваща.

Историята на Исландия е относително нова. Държавата е заселена едва през 9 в. През 930 г. в областта Тингветлир се събира парламента, наречен Алтингтън. Това е ървият запазил се парламент, който освен това е и с най-дългогодишна история. През 1262 г. Исландия попада под властта на Норвегия, а през 1380 г става част от Дания. Това продължава над 5 в., докато през 1944 г. се обособява самостоятелната държава-република Исландия.

Името Тингветлир в превод означава полета на Тинга, а Тинг е народното събрание на дадена област. Тук всяка година през лятото се събира исландският парламент Атлингът, за да решава въпросите, свързани с настоящето и бъдещето на държавата. Хората се разполагат в красивата местност, известна като Парламентарната поляна.

Ораторите са се изправяли на скалата Льогберг – Скалата на законите. За представителите на парламента са изградени торфени колиби, чиито останки личат и до днес. Там те са оставали за няколко нощувки, докато Атлингът бъде закрит. Много от депутатите са използвали и палатки, които са носели със себе си.                                      В деня на откриване на парламента на Парламентарната поляна в Тингветлир, освен депутати, са се събирали и огромни групи от хора - от най-богатите до най-бедните. Те са създавали празнична атмосфера, тъй като се смята за истински национален празник събирането на толкова мъдри мъже на едно място. Разбира се, освен с първия запазен до днес парламент, национален парк Тингветлир се гордее и със своята неповторима природна красота. Тук се намира най-голямото езеро в Исландия, наречено Тингватлаватн. То е любимо място за отдих и за разходки из природата на местното население. Ако планирате пътешествие до Исландия, не се колебайте да посетите и национален парк Тингветлир, в който през 1974 г. в честване на 1100 години от създаването на Исландия се е събрала една пета от цялото население на страната.

Времето беше прекрасно

Ето го и водопада Oxararfoss

След това за разнообразие се завъртяхме от долната страна на Каньона стигайки до църквата

След като разгледахме парка се отправихме към къмпинга на, който щеше да ни е първата нощувка. Къмпинга е в непосредствена близост до парка, за съседи имахме още едни куковци 🙂

Това са мивките, външни, душовете и масичките на този къмпинг.

Разположихме се на масичката, така царски, цялата я заехме 🙂

Банята

Сготвих вечерята, салатка си направихме с техните пластмасови домати и краставици. Пробвахме местните специалитети, които бяхме купили от магазина сутринта. Взехме и по едно душче, и стана около 22 ч., макар по нищо да не личеше. Ако не си гледаш часовника, може да си откараш и до 3 ч. през нощта докато се усетиш какво става. Късно беше, и трябваше да си легнем, навън пече слънце все едно е обяд, как да се набуташ в спалния чувал ... но все пак го направихме. Лека нощ !!!

Ден 2, 

Bruarfoss, Geysir, Gullfoss, Uridafoss, Keldur, Gluggafoss, Seljalandsfoss & Gljúfrafoss - 19.06.2022 г.

Днес беше един от най-натоварените дни като програма, с доста места за посещение. Станахме към 7 ч. за да може да се оправим и закусим по-навреме. С кемпъра нещата се случват бързо, всичкия багаж ти е в "хотелската стая", хотела е милион звезден и не е нужно всеки ден опаковай, разопаковай. Къмпинга се беше понапълнил през нощта, а времето изглеждаше типично като за тази част от Земята. По всичко изглеждаше, че днес ще ни понамокри, но какво да се прави, такова е времето в Исландия.

След като закусихме, направихме по някои друг сандвич за из път и се отправихме към първата спирка - водопада Bruarfoss. 

Bruarfoss или "водопад мост" е един от най-красивите и се оказва от неизвестните водопади на Исландия. Дори много исландци не са чували за това невероятно място. Водопадът не може да се види от пътя и няма признаци, водещи до него. До самият водопада се стига пеша по тясна пътечка покрай реката. 

Водопад Bruarfoss се състои от стотици малки потоци и водопади, които попадат в дълбок каньон с леден син цвят. След като се озовахме на паркинга от където се тръгва към водопада се наложи да обуем туристическите обувки, тъй като ни очакваше  пътечка с обща дължина в двете посоки 6,5 км.

Трябва да се премине по камъните внимателската

Попътно за основния водопад има и два по-малки, първия е Hlauptungufoss

Водата в реката е синя

Продължихме по пътечката до следващият водопад Midfoss

Продължихме по пътеката, като има указателни табелки и няма как човек да се обърка.

И накрая до целта Bruarfoss. Водопадът е получил името си поради естествения мост от естествен камък, който е бил разположен на реката близо до водопада в древни времена. Легендата разказва, че през 16 век един иконом от град Скаулхолт наредил разрушаването на този мост, за да не навлизат в градовете и просяците. След това обаче икономът скоро се удавил в реката.

Държа да отбележа, че снимките приложени в целия пътепис са правени без абсолютно никакви допълнителни намеси или корекции. На 100% са натурални и показват Исландия такава, каквато е.

Времето напредваше, програмата беше гъста, та колкото и да не ни се искаше с бърза крачка се отправихме обратно по пътечката към кемпера. 

Следваше така не без известния Geysir на 15 км. Оставихме кемпера на паркинга, и се отправихме към зоната с гейзерите, като на паркинга за първи път се сбъскахме с монстерите - колите чудовища в Исландия.

На входа ни посрещна стряскаща табела. Най-стряскащото е, че най-близката болница е на 62 км от там.

Geysir е затихнал отдавна, но неговия събрат Strokkur е доста активен. На всеки 4-10 минути синьозеленикавата вряща вода на езерце с диаметър около 3 метра започва да клокочи, да се надига и да се издува като балон. Скоро водният мехур се пуква и към небето с фучене и рев полита гигантска струя от свистяща пара и вряща вода с височина повече от 22 метра. След секунди парата уляга със съскане, водата се успокоява и гейзерът притихва до следващото изригване.

Преди време водите на фонтана достигат до 70 метра височина. С времето Strokkur изригва на все по-големи интервали. Тъй като през 1935 г. част от водата му била отклонена, е бликвал на по-малки струи и от 3 метра, но с времето е възвърнал предишните си количеста на водата, а с тях и скоростта.

Честно да ви кажа, интересен е гейзера, но много впечатляващи са монстър бусовете и всички монстър МПС, пригодени за терена в Исландия. На 10 км от там беше и един доста впечатляващ водопад Gullfoss. Натъкнахме се на истинско разнообразие от монстери на паркинга на тази забележителност.

Самите исландци смятат тази природна забележителност за една от най-големите си ценности и не случайно я наричат Златния Водопад. Това е и една от най-популярните атракции на Исландия. Самият водопад се намира в каньона на река Хвитуа в югозападната част на страната. Височината на Gulfoss е 32 метра, а водопадът се състои от две "стъпала" - 21 и 11 метра всяка, които се обръщат един към друг под ъгъл от 90 градуса. Ето го и него в пълната му красота :

Според едно изследване, водопадът Гълфос е обявен за най-пленителната гледка в Исландия. Той впечатлява не само с красотата си, но и с грандиозните си размери. На височина Гълфос достига до значителните 32 метра, а ширината на падащите води е около 20 метра. Водопадът Гълфос е част от глетчеровата река, известна като Бялата река. Каньонът, в който падат мощно водите на Гълфос е широк около два километра и половина, а на дълбочина достига до цели 70 метра.

Грохота от водата е невероятен

Водата тече през Гълфос при средна скорост от 109 кубически метра в секунда. Най-силният поток, който са отбелязвали падащите водни маси е 2 000 кубически метра в секунда. През летните месеци водата се стича с 130 кубически метра в секунда, което означава, че тя може да запълни сградата на намиращия се наблизо туристически музей за около 3 секунди. В самия музей посетителите на водопада Гълфос имат възможност да научат повече за неговата история. Ние се насочихме към водопада, така че да се озовем в непосредствена близост до него. Пръските и вдигащите се облаци водни пари от падащата вода с грохот в каньона, бяха толкова големи, че все едно валеше дъжд и бяхме принудени да се поопаковаме за да се запазим максимално сухи.

След това се изкачихме към панорамната площадка над водопада, за да видим и от там тази невероятна гледка, за която само бяхме чували, че ти спира дъха.

Е, наистина ти спира дъха като видиш от птичи поглед тази природна забележителност със своята неповторима красота и сила.

Духаше постоянно от този исландския леден вятър, но започна и да препръсква дъждец, така че се насочихме бързо към кемпера, където седнахме да хапнем и да изпием по една топла супа, малко да постоплим кокалите.

Времето напредваше, въпреки, че какво означава това ? Нямаше да се стъмни, дето се вика постоянно е светло и можеш да си разглеждаш на воля колкото искаш, но това е измамливо чувство. Лесно може да се случи да се преумориш, гледахме така да нагласяме нещата, че около 22:30 ч. най-късно да лягаме и да ставаме към 7 ч. сутринта. В 22:30 ч. пече слънце, сякаш е 16 ч. 🙂.
Стигнахме до следващата спирка - водопада Uridafoss на 69 км от предишния водопад.

Ето го и него, водопада. Не е толкова впечатляващ като предишния, но пак е хубаво да се види.

Вече си валеше постоянно и с вятъра ставаше малко неприятно за седене навън, но такива са условията в Исландия.

По впечатляващо е рибарите как са стигнали до мястото от, което ловят риба на този водопад.

Отправихме се към торфеното селище Keldur. За първи път, но не за последен излязохме от асфалтовия път и хванахме един черен каменист път, който води до селището. Ограничението по тези пътища е 80 км/ч, като в началото гледах да карам с това ограничение, но в последствие се движехме и с по - висока скорост въпреки риска. Също така при разминаване с други коли е хубаво да се намалява и да се минава плътно в дясно. Не бях направил застраховка за повреди причинени от камъни по купето и стъклата, та се опитвах да пазя кемпъра до колкото е възможно. 

И не след дълго стигнахме до Keldur - торфено селище. Времето беше типично исландско и тамън започваше да пръска дъждец. Но това нямаше как да ни попречи да слезнем и да разгледаме малкото селце. На паркинга освен нас имаше още 2 коли с туристи.

Толкова зеленина, чувството е невероятно

Ето ги и торфените къщички и до тях църквата.

В близост се виждаше изворчето на рекичката

Вече наближаваше 20 ч. а имахме още три точки. Добрахме се и до следващата точка за деня водопада Gluggafoss. 

Мушнахме се под водопада

Ето го и основния водопад

Следваше макадамен път, отново и поле от прекрасните лилави цветя. Оставаха още два водопада за деня, а облаците се сгъстяваха и притеснително надвисваха над нас.

Макадама ми се стори по-дълъг от очакваното, трябваше да се разминаваме с няколко джипа, което си е леко рисковано, защото са с големи гуми и хвърлят камъни на поразия. Къмпинга на, който щяхме да спим е в подножието на двата водопада, които бяха като последна точка за деня, та нямаше да е проблем да ги разгледаме ако времето ни возволеше. Пристигнахме на паркинга на водопада Seljalandsfoss и времето се ядоса. Такъв дъжд започна да вали, че въобще нямаше как да слезнем от колата. Почакахме малко, но не виждахме скоро да спре и решихме да отидем на къмпинга Hamragarðar, на който щяхме да нощуваме, и на сутринта да разгледаме водопадите. Да, ама не. Като се предвижихме до къмпинга на около 500 метра установихме, че къмпинг вече не съществува и трябваше в движение да пренареждаме програмата. Часа вече беше около 21.00 и нямаше много време за губене. Казах на Ася и децата, че няма какво да правим, дъжд ,студ това е положението. Слизаме, слагаме дъждобраните, гледаме двата водопада Gljufrafoss и Seljalandsfoss и продължаваме до следващият най - близък къмпинг, които беше на 30 км. и всъщност там беше и първата забележителност за следващият ден. Пред нас беше невероятният и огромен Seljalandsfoss.

Пръските от него се усещаха на десетки метри, въпреки че ние станахме доста бързо мокри от дъжда.

Има възможност да се мушнеш под него и да се доумокриш, ако все още не си мокър. Е ние вече бяхме мокри, така че въобще нямаше какво да губим.

На около 400 - 500 м от този водопад беше и другия  водопад, който ни беше в програмата - Gljufrafoss

Ася и Гого решиха да влезнат в цепнатината между скалите и да се мушнат под самия водопад, така и така вече бяха мокри.

Аз останах да ги чакам пред скалите.

Стана късно и беше време да се отправим към къмпинга Skogafoss в подножието на едноименния водопад и наша следваша спирка. Часа стана към 22.30 когато пристигнахме. Платихме таксата и паркирах кемпъра на едно от най - хубавите места,с гледка фронтално срещу огромния водопад Skogafoss. Банята и тоалетната бяха малко далече в самото начало на къмпинга, но това се превъзмогваше.  Ето го и къмпинга с водопада :

Докато аз приготвях вечерята,  беше време останалата част от групата да се отдаде малко на мобилните устройства. Гого на втория етаж в спалнята, Ася на първия в хола :)

Тази вечеря ще я запомня като една от тези с най - хубавата гледка.

След вечеря си измихме  зъбите и по леглата. Къмпинга в 23.30 ч. изглеждаше така, не е за вярване просто, как да си легне човек.

А някои пътешественици, се бяха подсигурили с доста резервно гориво. И няма как да е иначе, тук бензиностанциите са толкова рядко явление, че са като забележителности.

Ден 3, 

Skogafoss, Solheimasandur DC-3 Plane Wreck, Dyrholaey, Reynisfjara Black Sand Beach, Fjaеrargljufur, Systrafoss, Kirkjugólf, Stjórnarfoss,   Dverghamrar, Skaftafell & Svartifoss & Skaftafellsjokull glacier  - 20.06.2022 г.

Добро утро под звуците на водопада 🙂Рано станахме както обикновено, около 7 ч., не сме дошли на другия край на света да спим. 🙂 Къмпинга обаче още спеше. Направих закуска, докато някои се наслаждаваха на уникалната гледка с чаша кафе в ръка.

 Днес пак се облачеше нещо, но каквото е такова. Хапнахме и сме готови за подвизи.

Има трейл пътека по поречието на река Skoga, доста дълга и решихме да хванем по нея за разходка рано сутринта. Започва със стълбище.

Поглед от върха на водопада. Това е един от най-красивите и най-големите водопади в Исландия с ширина 25 метра и височина на падане 60 метра. 

Като такъв Skogafoss е и една от най-посещаваните природни забележителности на страната. Невероятната му красота е станала причина за една мистична легенда, която разказва, че под водите на Skogafoss е заровено тайнствено съкровище – това на викинга Thrasi Thorolfsson. Той бил първият заселник в района на красивия водопад, учен човек, останал в историята със своя странен характер. Според легендата, той заровил ковчеже пълно със златни монети в една пещера зад водопада.  Skogafoss се е образувал по течението на река Skoga. По нейното течение над Skogafoss са се формирали повече от 20 други водопада, които лесно могат да се разгледат с една обиколка по туристическите маршрути. Точно това решихме да направим и ние. Много бързо стигнахме до първият от 20-те водопада - Hestavaðsfoss

Ася и Никола подгониха спокойно пасящите исландски овчици да ги снимат и да им се радват

След още 10-тина минути ходене стигнахме и до втория - Fosstorfufoss

След около 30 - 40 мин. се появи пред нас и третия - Steinbogafoss

Каньона

Днес бе денят с най - много точки за посещение, така че нямаше как да си позволим лукса да стигнем до водопад номер 20, и затова се задоволихме само до този номер 3 и тръгнахме наобратно към къмпинга. На 11 км от водопада Skogafoss беше паркинга от, където се тръгва за останките на самолета DC-3, катастрофирал на плажа преди много години. Разстоянието от паркинга до останките на самолета е около 3.5 км, равен каменист терен. Общо взето така изглежда терена със силен страничен вятър

По този така маркиран с колчета "път" се движи и един монстър шатъл бус, ако не ви се ходи пеша, може да го наемете срещу съответната сума

От DC-3-то не е останало много, а вятъра, песъчинките и всякакви други атмосферни условия постепенно отнемат и това, което е останало от самолета

Потеглихме наобратно към паркинга от където щяхме да се насочим към следващата спирка Dyrholaey на 16 км. Това е най - южната точка на Исландия. Паркинга беше пълен, но успяхме да намерим място.

Имам чувството, че тук винаги времето е лошо, колкото и пътеписи да съм чел за това място, всеки пише колко е силен и студен вятъра. Така беше и при нас. Спокойно можеш да се отпуснеш назад и няма как да паднеш - вятъра те държи изправен. От фара се вижда скалата и черния плаж

Хич и не се застояхме тук и тръгнахме към Reynisfjara, плажа с черния пясък който е под фара. Ходи се с кола и е на около 20 км, тъй като се прави лека обиколка. По пътя гледки да искаш

Reynisfjara е най-известният плаж на Исландия и дори е обявяван за един от най-красивите плажове с черен пясък на света. Това е малко спорно, тъй като страната на огъня и леда е обградена от плажове, доста от които черни заради постоянната вулканична дейност на острова. Определено конкуренция на Reynisfjara прави например Diamond Beach осеян с малки и големи късове лед. Той се намира на лагуната Jökulsárlón, където падат айсберги от близкия ледник, а водата носи късчета от тях на черния пясък, но за този плаж ще ви разкажа по - късно в пътеписа. На Reynisfjara обаче има величествени базалтови колони, за които легендата казва, че са тролове, превърнати в камък от слънцето. От морето до тях се издигат остри скали, черният плаж е дълъг и идиличен, а мястото е нереално. Зад него се издигат планини, вулкани и ледници, а в летен ден при късмет човек може дори да види пъфини в морето. Изключително известният плаж обаче е вземал и своите жертви. 5 души са били погълнати от опасните му вълни в последните години, инцидентите са десетки, а властите в Исландия търсят начин да опазят туристите на това магично и примамливо място на брега на Атлантика. Опасността на този плаж идва от т.нар. спящи или дебнещи вълни. Това са високи вълни, които се появят изневиделица на крайбрежието - при липса на особено вълнение изведнъж към плажа се насочва по-голяма вълна, която дори не изглежда така, докато не наближи прекалено и се разбие с голяма сила, стигайки дори десетки метри отвъд линията, на която са били предишните вълни. Ние случихме на сравнително добре време, като вятъра вече го пренебрегвахме, той просто беше част от ежедневието.

И интересните скали, тип "Майнкрафт"

Мястото е невероятно

Времето напредваше, а и този ден беше доста натоварен от към забележителности както вече казах, затова потеглихме към каньона Fjaðrárgljúfur на 80 км от последната точка. Бяхме чели статия в интернет, че каньона е затворен, защото имало концерт на Джъстин Бийбър там и след това имало наплив от туристи, та за да го опазят го били затворили. Стигнахме и се оказа, че няма такова нещо и си е отворен за посещение. Времето се пооправи, но вятъра си остана. Паркирахме кемпъра на един от страничните паркингите (не на основния) и поехме по пътечката към каньона.

Fjaðrárgljúfur е трудното за произнасяне име на изумително красивия каньон, който е разположен в Югоизточна Исландия. Той е дълбок около 100 метра и дълъг 2 километра. През него минава река Fjaðrá, която образува живописни картини, осеани с ледени потоци, водопади и вечнозелен мъх. Не случайно мнозина наричат каньона най - красивия на света.

Следващата точка беше водопада Systrafoss на 11 км от там. Не е нищо особено, но има хубава почти вертикална пътечка нагоре.

Качихме се до върха да видим от, къде почва да се стича водата

Ето от тук тръгва

Всъщност има езеро отгоре, и водопада тръгва от него, езерото се казва Sysravatn

По пътя освен зашеметителните гледки се виждаха и църкви в най - различни стилове.

Само на 2 км от водопада Systrafoss беше забележителноста Kirkjugólf - базалтови скали, но погледнати отгоре. Не е кой знае какво като забележителност, но пък беше близко и решихме да го видим за 10 минутки. 

Много е интересно, как в Исландия нямя никакви дървета, но се забелязват частни имоти в нищото и там са засадени цели гори, които пазят къщата в имота от силните и постоянни исландски ветрове.

На само 1 км пък се намираше водопада Stjórnarfoss, който също не е кой знае какво, но пък всеки водопад си има своя чар и красота, така че ние като любители на водопадите решихме и той да попадне в нашата колекция и да не го пропускаме. Точно до водопада имаше и къмпинг, който беше доста слабо населен, но пък изглеждаше идеален.

На 13 км от водопада се намираше скалната формация Dverghamrar - бяхме единствените там

За това място се носи легенда за джуджета които живеели там, чак не знам къде биха могли да живеят.
Стана късно и се отправихме към къмпинга за нощувка, той е в подножието на Skaftafell, а гледките по пътя отново ни накараха да останем без дъх.

Пред нас в далечината се вижда гледчера Skaftafellsjokull към който сме се запътили за нощувката.

Къмпинга беше на 56 км, та имахме време да отдъхнем малко в кемпъра докато пътуваме. Това беше и може би най - претъпкания къмпинг от всички до момента.

Вътрешна кухня нямаше, само баните са вътрешни и тоалетните, мивките са външни но с топла вода в изобилие. До нас беше паркирал един кемпър с готин надпис.

Беше станало към 19 часа, времето се мръщеше нещо и се канеше да завали. Но за финал на днешния доста дълъг ден бях запланувал планинска разходка, която стигаше до водопада Svartifoss и гледчера Skaftafellsjokull. Хич не ми се искаше да я отлагаме за следващият ден заради времето и рискувахме - взехме дъждобраните и тръгнахме нагоре в планината. Целия маршрут беше около 7,2 км, за около 2 часа. Като се изкачихме малко се откри панорамна гледка към къмпинга, който все още не се беше напълнил така както когато се върнахме от разходката.

По пътеката нагоре се онкриваха страхотни панорамни гледки и няколко незначителни водопада,които нямаше как да не отбележим.

Пътеките са добре маркирани и не след дълго наближихме водопада Svartifoss. Водопада Svartifoss не е един от най-големите, най-широките или най-мощните исландски водопади. Не е лесно обаче да се намери друг толкова живописно разположен водопад. Водната му струя пада от висока около 20 м скала право към подковообразното дере, чиито стени се състоят от геометрични (шестоъгълни) базалтови колони. Тези колони са от вулканичен произход и можем да ги намерим на няколко места на острова (например при водопада Litlanesfoss, за който ще стане дума по - късно в пътеписа или на черния плаж на Reynisfjara, за който ви разказах вече). Те се образуват, когато потокът от лава изстине.

Базалтовите колони са един от символите на Исландия, а техният мотив е използван дори в местната архитектура. Най-добрият пример е църквата Hallgrímskirkja в Рейкявик.

По пътека с мостче може да се слезе в подножието му

Базалтовите скали малко наподобяват на играта Майнкрафт

Продължихме по пътеката за гледчера. Времето не издържа и започна да пръска леко и напоително.

В далечината се виждаше част от глетчера. Пътеката ни водеше право към края на ледената река. Вече си валеше много сериозно и облаците слезнаха много ниско поради което видимостта беше силно намалена, но все пак това което успяхме да видим не може да се  види всеки ден.

От ръба на скалата се откри една от най-невероятните гледки, които сме виждали.

Намирахме се в края, където се топеше леда и се превръщаше в река пътуваща своя път към океана. Полюбувахме се на невероятната гледка и поехме по пряка пътечка надолу към къмпинга. За миг дори спря и да вали, след което продължи.

 Невероятната замръзнала река Skaftafellsjokull идваща някъде далеч от планината

Добрахме се до къмпинга, доста поизмокрени и твърде уморени, но пък напълно задоволени от видяното в поредния прекрасен ден. Направихме вечеря, пуснахме печката в кемпера и проснахме всичко да съхне. След вечеря си взехме по един топъл душ и по леглата, защото умората наистина вече беше в повече.

Ден 4, 

Hofskirkja, Jökulsárlón & Diamond Beach, Vestrahorn & Stokksnes, Lækjavik, Fossardalur, - 21.06.2022 г.

Добро утро !!! Сутринта станахме както традицията повелява рано, рано, готови за подвизи. Първо отидох до рецепцията, за да платя къмпинга, защото вечерта беше станало късно и не работеше. 

Облаците се вдигаха постепенно и гледките започваха да се нижат една след друга. Потеглихме след закуска, но веднага ни се наложи да спрем , за да заснем за поседно впечатляващия гледчер Skaftafellsjokull

След само 2 км видяхме табела за още един гледчер - Svinafellsjökull и разбира се решихме да се отбием и до него, въпреки че не ни беше в програмата, но все пак тези неща се виждат веднъж в живота на човек и не искахме да ги изпускаме.

За съжаление, както и за много други неща така и това не може да се пресъздаде чрез снимки. Просто тези ледове са огромни (може би 20 и повече метра височина) и само на живо човек може да придобие реална представа за това което говоря. 

Забележете в долния ляв ъгъл големината на хората (с червена и черна блуза) на фона на гледчера.

 

Имахме да посетим една торфена църква, което беше и следващата ни спирка. Тя беше на около 20 км, но този ден имахме да преодолеем голяма дистанция (около 500 км) и нямаше много време за губене,така че се натовархме на кемпера и газ към Hofskirkja - торфената църква.

Беше заключена, но през прозореца успях да снимам интериора

Точно до църквата имаше много хубаво зелено гробище и го разгледахме с интерес

Силно впечатление ни направи, че хората погребани в това гробище са били дълголетници. Ето пример на един човек живял 109 г.

След църквата се отправихме към ледената лагуна Jokulsarlon. Там имаше лодки амфибии, които можеха да ни разходят из лагуната. Беше въпроса дали ще успеем да си купим билети без резервация. Лагуната беше на 38 км от църквата. Пристигайки там се оказа, че има доста хора, паркинга беше претъпкан но пък имаше и доста лодки амфибии. Лесно си купихме билети, и се оказа, че сме за лодка която тръгва след 15 мин. Заредихме се покрай брега за някоя друга снимка.

Ледените късове се отправяха направо от лагуната в океана

Ледената лагуна се намира в края на глетчера Breiеamerkurjokull

Освен амфибиите имаше и каяци плуващи из лагуната

Температурата на водата е много ниска, и ако някой изпадне случайно от амфибията във водата, за няколко минути ще получи хипотермия, поради тази причина, след всяка амфибия плува по една надуваема скоростна лодка Зодиак, която може много бързо да се добере до паднал във водата човек.

Ето и един фотос от високо на паркинга, терминала от където се качваха хората в амфибиите и мястото от където влизаха в лагуната.

Дойде и нашия ред да се качваме в лодката

На всеки се раздават спасителни жилетки, имаше и детски размери. Имахме си и гид, който обясняваше за лагуната и за глетчера, колко е голям, от колко години е и т.н.

Много интересен факт за отбелязване е, че капитана (шофьора) на лодката (амфибия) беше по къс ръкав на тези минусови темперетури.

Вече сме в лагуната

Ето и спасителната лодка, която ни охранява

Така изглежда края на глетчера, където се откъсват парчета лед и се понасят из лагуната

Нашия гид изкара едно парче лед, за да ни покаже и обясни за образуването му след което го даде на Гого и Ники.

Виждаха се и плуващи тюлени, както и такива които си лежаха върху ледовете.

Цвета на ледените блокове е син

Разходката не беше дълга, около 45 мин, след което амфибията ни остави на паркинга. В близост до нас имаше един доста приключенски чешки кемпър.

Времето беше доста облачно, много студено и всеки момент се канеше да завали дъжд. Съвсем близо до ледената лагуната се намираше впечатляващия плаж Diamond Beach. Първоначално решихме, че тъй като е месец Юни и това е един от най - топлите месеци в Исландия, няма да видим "диамантите" по плажа, но видяхме че са се скупчили много хора на плажа и ние решихме да видим все пак какво става там. Гледката наистина беше уникална.

Diamond Beach е разговорното име на черния плаж, разположен до лагуната на ледника Jökulsárlón.

Плажът дължи прякора си на ледниковите равнини, открити върху него, които първо са извели река Jökulsá á Breiðamerkursandi в открито море и след това са изтласкани обратно на брега. Гледките на плажа са много сезонни. През юни се почувствахме малко неудовлетворени, когато на плажа имаше само малки парченца лед. През февруари ситуацията е различна, поне от това което сме виждали от снемки. Целият плаж е зает от огромни ледени плочи, които създават невероятен пейзаж. Ледените късове са толкова близо един до друг, че стигането до бреговата линия е истинско предисвикателство, но през лятото ситуацията е по различна.

Това Исландското крайбрежие е много опасно. Както при черния плаж Reynisfjara, никога не трябва да обръщаме гръб на океана, когато стоим близо до бреговата линия. Плажът редовно е заливан от коварни и мощни вълни, които се простират много по-далеч от предходните вълни. В екстремни ситуации те дори могат да залеят хората, които са в близос до брега. 

След като се насладихме на тези впечатляващи гледки се отправихме към полуострова Stokksnes и планината Vestrahorn. Пътя беше невероятен. Гледки да ви видят очите, от планината се стелеше мъгла като пелена. Започна да вали и времето се влоши значително.

А тези Исландски коне бяха навсякъде и си играеха на воля. Имаше и много малки.

Когато пристигнахме, вече не се виждаше почти нищо от планината, и навън не се стоеше - силен вятър, студ и дъжд. Решихме да отстанем в кемпъра и да изчакаме времето да се подобри, като уплътнихме времето с лек обяд - по един сандвич и чаша гореща крем супа. 

След около 30 мин, времето продължаваше да е все така лошо и решихме, че ще пропуснем разходката из полуострова и ще я оставим за следващото ни посещение на Исландия, когато и да бъде това. Все пак ни оставаха почти 300 км до следващият къмпинг, а времето напрадваше. Все пак ще ви разкажа за тази забележителност с няколко думи. 

Планината Vestrahorn се намира на полуостров Stokksnes. Стръмните скали се издигат на 454 метра височина директно от океана, заобиколени от черни пясъчни плажове. Около полуострова има множество малки островчета ,обитавани от птици като северна рибарка,патица и други подобни пернати. Vestrahorn е една от най-фотографираните планина в Исландия. Снимките често се извършват в близост до радарната станция. Има нещо в тези изолирани планини,което в комбинация с черния пясък драматично спира дъха ти. 

Следващата спирка беше на 54 км от тук. Имахме на връщане около 10 - 15 км по черен път докато излезем на главния. Мястото носи името Lækjavik - причудлива скала на плажа. Забележителността не е нещо кой знае какво, но е на самият път 1 и решихме просто да я отбележим.

Видяхме паркинг с 4-5 коли и  спряхме да видим на какво се радват  И въпреки лошото време – успяхме да се насладим на гледката, макар и за кратко                     Полезен съвет: Ако видите повече от 4 коли, спрели на паркинг до пътя – спрете! Почти със сигурност си заслужава  

Скалата стоеше тъй самична насред черния плаж

Следващата дестинация беше на 60 км от скалата. Отново щеви споделя малко от гледките по пътя.

Пътувахме близо 1 ч. до Fossardalur. Това бе водопад, който спокойно можете да пропуснете, не е нищо особено на фона на тези, които видяхме до момента, но все пак ние не искахме да изпускаме нищо, така че го отбелязахме и него. Табелката в близост до него беше много интересна🙂.

Водопада беше последната ни точка за деня. Бях избрал да спим на един къмпинг в края на източните фиорди, до там бяха 165 км. Така започна да вали и духа, че едвам държах кемпера на пътя. На моменти имах чуството, че вятъра ще ни обърне. Беше ужасно за каране.

Много интересни бяха табелите при влизане в населено място.

Гледките продължаваха

Основно се кара по шосе 1, като при град Egilsstaðir трябваше да се отклоним. Спряхме в градчето да заредим с гориво и се огледахме за голям супермаркет за пазар следващия ден, тъй като храната ни намаляваше. Набелязахме един, и поехме през планината посока края на фиорда. На бензиностанциите няма обслужващ персонал. Пъхас кредитната карта в колонката, пишеш за коко искаш да заредиш и пистолета тогава тръгва, след като ти изтегли парите от картата.

Пътя се изкачваше доста високо и се виеше като змия, като имаше не много гъста мъгла, и валежа продължаваше. В момента в който се изкачихме в планината се озовахме над облаците и се откри невероятна гледка.

Лошото беше, че пътя се спускаше с наклон сигурно от 12 % и остри завои. Скоростта беше около 50 км/ч и ни отне доста време да се спуснем във фиорда Seydisfjordur. Навигацията ни закара точно при къмпинга. Оказа се, че има затворено помещение за хранене, отоплено и с електрически котлони, имаше и платена баня с топла вода. Ние решихме обаче да си седнем в кемпъра за вечеря, там ни беше много уютно. След като хапнахме, оправихме, измихме зъбите и по леглата, въпреки че навън си беше светло както обикновенно. Бяхме много уморени. Ето го и самият къмпинг Seydisfjordur Camping и гледките от него.

Ден 5, 

Seydisfjordur, Litlanesfoss & Hengifoss, Skriduklaustur, Rjúkandafoss, Stuðlagil canyon,  Dettifoss & Selfoss  - 22.06.2022 г.

Ставайки сутринта установяваме, че времето е коренно различно от вчера, просто беше разкошно. Няма дъжд, няма мъгла, дори беше спокойно и от към вятър. Типично Исландско време - постоянно се мени. Ася си взе един душ докато аз направя закуската, след което бяхме напълно готови за нови подвизи презпоредният много тежък ден. Мерна ми се на идване предния ден един водопад и планувах да се разходим до него, като кратка разходка из края на фиорда.

Страхотна красота :)

Нормално, във всеки двор имаше по няколко моторни шейни

Запътихме се към водопада

 

По добре маркирана пътечка се озовахме в подножието му

Ето и гледка към фиорда

После за да не се връщаме по същия път хванахме по една пътечка успоредно на пътя отдолу

И отново полянка с тези готини лилави цветя, Започнахме да се спускаме към къмпинга, път ни чакаше и днес. 

Имаше много голям батут с детска градинка до училището и оставихме децата малко да поскачат, а ние отидохме да вземем кемпъра от къмпинга.

Училището на Seydisfjordur

След обиколката без да губим време се натоварихме на кемпъра и потеглихме към следващата точка. Отново трябваше да пресечем планината, като този път това щеше да стане в далеч по - приятно време. На изкачване по пътя, на един от завойте се откри какво ? - водопад разбира се. Еми спяхме, за да го щтракнем.

Минахме на бързо през супермаркета в Egilsstaðir. Вече знаехме какво да купуваме и бързо се справяхме с покупките. Когато пазарувахме по големи супермаркети забелязахме нещо интересно, в повечето случай касите са на самообслужване, а там където има служител на касата, касиерите са деца на около 16 години, почти не може да видиш възрастен на каса в супермаркет. Също и персонала който подрежда стелажите е съставен от деца. Днес първа забележителност ни бяха изключително красивите водопадите Litlanesfoss & Hengifoss.  До тях имахме 62 км или около 1 час шофиране из прекрасните исландски пътища.

Пристигнахме и за наше съжаление облаците се сгъстиха и почерняха много бързо. Едвам намерихме място на паркинга, но се мушнахме на единственото свободно, сложихме веднага дъждобраните и потеглихме по пътеката нагоре. Разходката беше около 2 км. Много интересно, имаше ниски телени огради и вратички пред няколко стотин метра, придружени с табелки с които приканваха туристите да затварят вратичките, така че да не избягат овцете. ХА ХА ХА

118-метровият водопад Hengifoss, се намира на река Hengifossau в община Flötsdalshärpür в източната част на Исландия. Хенгифос се е образувал във удивително красивото дефиле, гледайки точно срещу гъстата живописна гора Hallormsstadur и езерото Lagarfljуt, което се счита за най-голямото в Исландия. Маршрутът , към Хенгифос неминуемо минава през тези две красиви природни забележителности. Гората Hallormsstadur пък е най-голямата в цяла Исландия. За нея се полагат специални грижи от държавното горско стопанство. То има грижата да опази над 40-те вида дървесни видове, събрани от различни части на света.

Каньона издълбан от реката е внушителен.

Много бързо облаците се разнесоха, изгря слънце и дъждобраните бяха прибрани.

Преди достигането до крайната цел, а именно третият най-голям водопад в Исландия, маршрутът отвежда посетителите през един по-малък, но също доста красив водопад – Litlanesfoss, чиито води се изливат във впечатляващ басейн, заобиколен от базалтови колони.

Около километър в далечината се вижда 118-метровия Hengifoss, чиито води също се стичат мощно в живописно базалтово корито. Времето тук е непредвидимо и често вали дъжд, който може да осуети стигането до самата природна забележителност. Целият преход от отиване и връщане до Hengifoss трае около 2.5 часа.

Водопадът Hengifoss е поредното удивително творение на природата в земите на Исландия, като това е третият по височина водопад в страната. Водопадът изглежда много необичаен поради заобикалящите го скали, чиито базалтични слоеве са разделени от тънки слоеве червена глина. Когато човек застане фронтално пред него няма как да не се почувства нищожен пред грандиозния пад на водата.

Само на 7 км от тук се намираше манастира от 16 век - Skriduklaustur, който към днешна дата е превърнат на хотел с ресторант, но е с много хубава архитектура и затова се отбихме да го видим.

Не се задържахме много тук, около 30 мин. и потеглихме към следващата ни спирка - водопада Rjúkandafoss, който се намираше на самият главен път 1. По пътя отново станахме свидетели на смайващи гледки

По пътя видях едно местенце за отдих и спрах, за да хапнем защото беше станало обедно време и групата беше гладна вече.

Карайки си по главното шосе до нас имаше огромни водопади, като един от тях беше и този на който решихме да обърнем внимание - Rjúkandafoss. До пътя имаше паркинг, където да спират колите. 

На около 23 км от тук, по черен път се стигаше до следващата ни спирка - каньона Stuðlagil, който е едно от местата където могат да се видят прекресните базалтови скали. Поехме по черният път, като карах с по - висока скорост от допустимата с риска да прегазим някоя от преминаващите овци, но трябваше да наваксаме малко с времето, тъй като времето отново напредна.

В Исландия, ако прегазиш овца, ще трябва да я заплатиш на фермата на която е овцата - 500 евро. За това ни предупредиха и при наема на кемпъра, та трябваше да се внимава много. Тези овце са навсякъде и излизат на пътя много ненадейно.

На каньона има няколко паркинга, като ние не бяхме добре информирани за това къде е най - добре да се позиционираме, та на случаен принцип избрахме най - далечният паркинг. След като пристигнахме , на паркинга имаше карта на целия каньон от която ни стана ясно, че ще е необходимо да отидем и до другия паркинг, за да обходим целия каньон.

Stuðlagil Canyon е едно от най-очарователните базалтови скални образувания в света. Каньонът от базалтови колони се извисява над тюркоазена ледникова река, което го прави една от най-зашеметяващите забележителности в страната. Каньонът се намира в горната част на  долината Йокулдалур в Източна Исландия. Тази подвижна долина е известна с многото си овцеферми. Не се изненадвайте, ако попаднете на пухкаво стадо по време на похода си по каньона! Има изградена площадказа наблюдение която се извисява над каньонаи до която се стига по доста серизен брой стълби.

След като видяхме една малка част от каньона и това което видяхме определено ни заплени искахме да слезнем в самия каньон и да се разходим по базалтовите колони. За целта трябваше да се върнем до първият паркинг, на около 5 км назад и след това пеша да обходим целия каньон. Много се зачудихме, зашото беше ктанало 18 часа, а имахме още досат път и една оставаща, но много важна забележителност за дено. Но си казахме, какво пък толкова, все пак сме в сезона на белите нощи, колкото и късно да стигнем на къмпинга нали няма да е тъмно, най - много  да се преуморим. Та, решихме го бързо и без много мислене. След като стигнахме до паркинг № 1, видяхме че може да се продължи по черен път и да се съкрати разстоянието до каньона значително, но в самото начало на пътя имаше табела, че пътя е само за МПС 4х4. Много е опасно в  Исландия да караш по пътища предназначени само за високопроходими МПС, ако не си с такова.Ако те хванат или закъсаш глобата е много солена. Реших да рискувам, само и само да съкратя малко разстоянието и успяхме да минем безаварийно за наше щастие. Оставихме кемпъра на следващият паркинг, на които имаше само джипове и поехме пеша по пътеката към каньона. В самото начало имаше един малък водопад заобиколен от базалтови колони.

Доскоро каньонът Stuðlagil е бил извън радарите като място за посещение както от туристи, така и от местни жители. Той е бил напълно потопен под река Jökla. Преди няколко години нивото на водата в реката спада значително и разкрива каньона в целия му блясък. Река  Jökla  някога е била толкова буйна, че е разделяла  долината Йекулдалур на две части. Земеделските производители и селяните от двете страни са били напълно откъснати едни от други. За да разрешат този проблем, местните жители постряват язовир от другата страна на реката, в резултат на което нивото на водата спада. Съществуването на язовирът е малко спорно поради отрицателното си въздействие върху околната среда. И все пак без него каньонът никога нямаше да бъде открит.

Реката сега прелива от чистота и цветове. Преди това водата е била примесена с ледников седимент, превръщайки я в мътно кафява на цвят. Сега реката се захранва от кристално чистите води на язовир Халслон. В резултат на това водите, които текат през каньона Stuðlagil, са жив тюркоаз.                                                                                        Как са се образували базалтовите колони на  Stuðlagil Canyon ?                          Геолозите вече знаят, че тези шестоъгълни колони се образуват в процес, наречен колонно съединяване. Когато базалтовата лава тече и се охлажда бавно с течение на времето, тя се свива по обем и се разпада на симетрични шарки. Тези форми, предимно шестоъгълници, се струпват заедно, за да образуват стройни колони.                    Успяхме да достигнем до желаното място а именно - да се спуснем в самото сърце на каньона.

За днешния ден остана една забележителност, но каква само ? Водопад, но той не бе просто водопад. Той е най-големия водопад в Исландия и най-внушителния, един от най - големите и мощни водопади в света - Dettifoss, както и събрата му Selfoss. Очакваха ни около 125 км, като 25 км по черен каменист и предизвикателен за шофиране път. Започнахме постепенно да се отправяме към северна Исландия с което и времето започна да става типично за тази част на островната държава. Темперетурите паднаха от нормалните до този ден дневни около 5 - 10 градуса до 0 градуса и съответно преваляващият дъж се обърна на сняг. Да правилно прочетохте сняг, сняг посред лято през юни месец. С постоянно съпътстващият вятър на моменти си стана истинска виелица.

Облаците отново се сгъстяваха и почерняваха.

И това за което писах по - горе не закъсня

След като се отклонихме по черния път, съвсем за кратно изгря слънце след което пак снежна виелица. Много е интересно тук времето. Назъбения макадам се оказа 28 км, доста друсаше, започнаха да изпадат разни неща отзад, вилици, лъжици, тенджери всичко изпопада, но аз карах и просто казах на децата да се държат здраво. Добре че не се счупи кемпъра. Този път си беше истинско изпитание за колата. Ограничението на този път беше 80 км, но с тази скорост адски много друсаше, та аз карах със 100 -110 с риска нещо да се счупи по окачването, но пък някакси прелитахме над вълнообразните бабунки.

Стигнахме до паркинга на Dettifoss, валеше сняг или по - скоро сугражеч, духаше зверски и беше голям студ. В кемпъра показваше че е 0 градуса, но се усещаше според мен като -10. Часът беше 22.30 и имаше само еще една кола с нас на паркинга. Доста инетресен час за посещение на водопад. Какво мислите ? Опаковахме се с всичко налично като дрехи, шапки и шалове и поехме по пътеката. Още с пристигането, преди да отворим вратите се чуваше страшния грохот на водопада. 

От паркинга не се виждаше водопада, тръгвайки надолу по пътечката пред нас се откри каньона на реката след водопада. Започна да се вижда "парата", която се издигаше над водопада

Ето го и него, Dettifoss в цялото му величие

Dettifoss се счита за най-мощният водопад в Европа, който се намира на територията на националния парк Jökulsaurluvur в река Jökulsau ao Fiölüm.Средната консумация на вода е 193 м² / сек, височината е 44 метра, а широчината е около 100 метра. Водопадът е толкова силен, че вибрациите, излъчвани от него, могат да се усещат дори с ръка, прикрепена към околните камъни.

Невероятно чудовище е този водопад

На децата им стана много студено и отказаха да се разходят с нас до Selfoss, така че те се върнаха в кемпъра на топло, а ние с Ася продължихме по добре маркираната пътека напред. Отправихме по каменната пътека към Selfoss, който е каскадно с Dettifoss и е преди него

Не е толкова внушителен като събрата си, но това как се стича водата от страни е впечатляващо

Върнахме се бързичко към кемпъра, защото започнахме да замръзваме от студ и се нуждаехме от затопляне. Часа беше 23.30,а беше светло като ден. Имахме 70 км до къмпинга Bjarg Camping Mivatn. По пътя ясно се виждаше как са побеляли близките хълмове.

Стигнахме в къмпинга и едвам си намерихме място. Беше пълен, а ние сигурно бяхме последните, които пристигнахме около 00.30 часа. Самия къмпинг е много спретнат и педантично поддържан. Рецепцията работеше, така че платихме и след това направо легнахме, защото бяхме адски уморени вече. На вън е светло и толкова те подлъгва това , но организма си иска и сън. Лека нощ !

Ден 6, 

Krafla, Hverir, Hofdi, Lavafeld Dimmuborgir, Hverfjall Crater,                    Myvatn Nature Bath,  - 23.06.2022 г.

Ден 6 започна както и всички останали до момента - с измиване на очи в близките тоалетни и закуска в кемпъра. Днес нямахме много километри - общо около 45 км. Всички забележителности бяха около езерото Myvatn, а накрая на деня щяхме да се топнем и в натуралните минерални басейни в Myvatn. Тук е именно и алтернативата на Синята лагуна (Blue Lagoon) - същото качество на двойно по - ниска цена, но за това по - късно в пътеписа. Времето се мръщеше нещо, беше облачно и ветровито. Днес със сигурност нямаше да е слънчево, но каквото , такова. Преди да се отправим на обиколка минахме през рецепцията за да оставим мръсните дрехите в пералното помещение и да ни ги изперат. Това бе най - скъпата пералня в живота ми, но какво да се прави, такъв е стандарта в Исландия. Пред рецепцията се виждаше като реклама един Форд Бронко паркиран точно отпред, и щракнах Гого до него за спомен.

 А ето я и рецепцията на къмпинга в един общ план

Първата ни точка за деня бе Кrafla, на 15 км от къмпинга - малко езеро със синя вода.

Самото езеро не е нещо интересно, но е на върха на хълм от, който се виждаше геотермалната електроцентрала Krafla. Много интересно съоръжение, парата е прихваната с тръби от различни дупки в земята, които бълват пара и се отвежда до турбините, които пък от своя страна генерират екологично чиста електроенергия.

На 10 км в ниското трябваше да достигнем до геотермалната област Hverir, но преди това попътно нямаше как да не се отбием в открита геотермална баня с душ буквално на самия път 😁

Тук интересното беше, че и планината и земята пушеха. Все едно бяхме в някаква пустиня, като под краката ни нещо се готвеше в бързоварката и всеки момент се очакваше капакът да излети, но виждахме само парата през вентилите 😁

Миришеше адски много на сяра (на развалени яйца) и на децата хич не им хареса това.

Вятъра и студа бяха на ниво.

След Hverir се насочихме към парка Hofdi, който е известен с образуванията се от лава в езерото Myvatn. Разстоянието бе 13 км. По пътя спряхме за една панорамна снимка на езерото Myvatn от една отбивка край пътя.

Пристигнахме и бяхме единствената кола на паркинга. И както гласи старата исландска поговорка, че на един паркинг трябва да има поне 3-4 коли, за да си заслужава забележителността се потвърди и тук. Не е кой знае какво, но все пак си направихме една лека разходка в този лежерен за нас ден.

Качихме се веднага до най - високата точка в парка, от където се откриха страхотни панорамни гледки към околностите и езерото Myvatn.

И след това се спуснахме в ниските части на парка , за да видим и тези лавови вкаменелости в езерото.

Когато си тръгвахме, забелязахме че до нас са паркирали още едни Кукувци.

Точно срещу парка Hofdi се намираше лавовото поле Lavafeld Dimmuborgir и кратера на угаснал вулкан Hverfjall Crater. Точно на там се запътихме, тъй като това бяха следващите точки в нашия план за деня. Паркинга е голям, има ресторант и магазин за сувенири, но ние ги пропуснахме и направо се впуснахме в лабиринта на лавовото поле. В самото начало има указателна табела, която показва възможните маршрути за разходка из лавовото поле и техните дължини. Всеки маршрут е отбелязан в различен цвят.

В началото пътечките са асфалтирани и има указателни табилки за всеки маршрут.

Асфалтираните пътечки са до тунела от истинала лава, след което се навлиза в истинското лавово поле.

Самия кратер се издигаше като внушителна планина в далечината

Пешеходната разходка се оказа 9 км и с доста денивелация.

Стигнахме в основата на кратера, огромно е това нещо. Започнах да се чудя как бихме могли да се качим, доста стръмно и песакливо изглеждаше. Оказа се, че има оформено нещо като пътека с въже, което не беше много стабилно, но явно това е пътя

Стръмно и дълго си беше, но лека полека напредвахме. Никола се напъва по въжетата нагоре

След като се изкачихме на ръба на кратера се откри гледка към лавовото поле

От другата страна се виждаше дупката на кратера

Обиколката се оказа 3.4 км, на високото духаше страшен вятър, но бяхме решили да се разходим около кратера, притеснявах се както е така силен вятъра да не се появи някой порив и да отнесе някой от групата по склона надолу. 

На 6 км от кратера Hverfjall се намираше пещера с геотермално езеро в нея и на там се бяхме запътили, но преди това си спретнахме нещо за обяд в кемпъра. Топлата супа стана традиция и задължителна за обяд, за да стоплим малко душите от този студ, който витаеше навън. Пещерата се казва Grjotagja, входа и изглежда така

Ето го и пушещото езерце със синя вода

Пещерата се намираше в един разлом, скалата се беше сцепила по дължина, та решихме да се разходим малко отгоре

Беше станало около 18 ч. и бързичко  без губене на време се отправихме с кемпъра към Myvatn Nature Bath - нашата последна спирка за деня и така чакана от всички нас. Myvatn Nature Bath е нещо подобно на Синята лагуна, както спомеах по - горе в пътеписа. Сградата и паркинга, който беше пълен, както и басейните в лагуната

След толкова мръзнене цял ден, една гореща баня щеше да ни се отрази много добре. Платихме си входа, носехме си в раничка кърпи и джапанки. Дадоха ни гривни и ключ за шкафче където да си оставим дрехите и раницата. Набързо по едно душче и се отправяме към лагуната. Тук има тънък момент, навън е 3 градуса и облачно, водата е 37 градуса. С яка засилка и на бегом се изнасяме от съблекалнята към басейна, влизаш веднага и... оооооо рая е тука долу на земята и извира от нея 😁

Има 3 басейна, единия с по-топла вода, другия с леко по-хладка и един с 40 градуса. Когато ни станеше топло в по-горещия басейн се местехме в по-хладния. Тъй като вън е 3 градуса, се налагаше да си топим често главите за да се сгреят. От по-хладния басейн има гледка към езерото.

Заслужено се разплухме за 2 часа в лагуната с по едно питие и мога да кажа, че определено си заслужава да се посети. Наближаваше 22 ч. и решихме, че не ни се кисне повече и ще си ходим.

Много странно е, като не се налага в 22:30 ч. да пускаш фарове макар и при облачно време. Пристигайки на къмпинга, установяваме, че предишното ни много удобно място е заето и почти няма, къде да се паркира. Но все пак си намерихме местенце в близост до тоалетните и се установихме на него. Деня беше уникален, динамичен, приключенски със страхотен завършек. 

Ден 7, 

Goðafoss, Наблюдение на китове, Akureyri   - 24.06.2022 г.

Ден седми от нашето пътуване. Времето продължаваше да е студено, мрачно и преваляващо. За днес бях резервирал около обяд разходка с корабче за наблюдение на китове от град Акурейри. Забележителностите в тази част на Исландия започнаха да се разреждат, но пък се увеличаваха километрите за деня. Попътно на 49 км от къмпинга спряхме да видим водопада Godafoss. Опаковахме се подходящо за времето и тръгнахме.

На паркинга имаше едно от онези чудовища - в случая американски Ford Excursion с огромни гуми.

Отново духаше, преваляваше и си беше мрачно от всякъде, но водопада си заслужаваше вниманието и отделеното време.

Реката и каньона след водопада. Прехвърлихме се на другия бряг, за да се спуснем в подножието на водопада.

Преведено от исландски името на водопада означава "водопад на Бога". Те наричат ​​водопада по този начин, защото жителите на страната, когато се обръщат към християнството, хвърлили всичките езически идоли в буйните води на Godafoss преди около хиляда години. Godafoss се намира в северната част на острова на река Skjulfandaflout. Ширината му е 30 метра, височината е 12 метра.

При тези атмосферни условия не отделихме много време на водопада, мушнахме се на топло в кемпъра и отпрашихме към Акурейри. Предстоеше да минем през единствения платен тунел в Исландия. Бяха ни предупредили за него, когато наемахме кемпъра и ако не се светнеш на време, ами преминеш през него без да си се регистрирал следва глоба. Няма бариери, има камери !!! Наближихме тунела и малко преди него отбих за да направя онлайн регистрация на колата. Регистрацията става на tunnel.is като следва да се въведе номера на автомобила и номер на дебитна или кредитна карта, от която да си дръпнат пари за таксата. Точно преди да направя регистарция, разгледах навигацията и видях, че има и заобиколен път, който е със 7 км по - дълъг, но ние имахме достатъчно време и реших да минем по него. От водопада до Акурейри са 35 км, но тъй като минахме по заобиколния път видяхме една табела за забележителност (Laufas - торфени къщи и църка) и веднага потеглихме към нея. Гледките, които се откриваха по пътя отново ни плениха.

Пообихме малковреме и тук след което потеглихме към Акурейри. Паркирахме колата на пристанището, от където ни тръгваше корабчето за наблюдение на китове в 13 ч. Направихме си обяд в кемпъра и седнахме в близост до кораба. Фирмата, която избрахме е Elding, препоръчаха ни я горещо и не съжаляваме.

Дойде и часа за товарене.

Гледката към Акурейри от най - горната палуба на корабчето.

Потеглихме на север в посока Гренландия на лов за китове. Дали щяхме да видим китове беше въпрос на тяхна преценка и това никой не можеше да ни го гарантира.

Трябваше да си облечем специални костюми, които бяха специално произведени за бреговата охрана в Норвегия, имаха и надписи даже и бяха предвидени точно за такива условия. Вятъра беше зверски силен и допълнително от движението на корабчето се усилваше неговото влияние върху нас. 

Китовете щяхме да ги търсим във фьорда Eyjafjordur

Толкова топлят тези костюми, че Никола заспа на палубата, брулейки го ледения вятър.

Не бяхме единствените, които търсеха китове.

Явно сонара показваше, че тук в тази зона има някоя друга грамадна риба. Една дама на английски език разказваше разни интересни неща за китовете, местообитанието и така на татък. Тази разходка е доста скъпа и няма гаранция, че ще срещнеш китове. Фирмата предлага безплатно повторение в рамките на една година в случай, че не видим китове, което нас не ни грее много, тъй като самото добиране до Исландия е доста скъпо. И в следващия момент, ето ги ...

Няколко гърбати кита се показаха над водата 🙂 перчеха се 😉

За съжаление представлението не продължи твърде дълго и животните не се показаха в целият си блясък, но гида обясни, че е много ветровито и при това време им е студено да се покажат навън от ледените води. ХА ХА ХА. По принцип представлението може да е много по - интересно и да има скокове във водата от страна на тези огромни животни, но при други метереологични условия. Китовете отплаваха към океана, а ние потеглихме на обратно. В кораба имаше табло с различните видове китове.

Ето го и нашия "Гърбат кит"

Цялото пътуване с кораба се оказа около 35 км като време ни отне 2,30 часа. След като се разтоварихме на брега в днешните планове ни беше само разходка пеша из Akureyri и разбира се ядене на най-известния в света хот-дог. Akureyri е много спретнато градче и всъщност е втория по големина град в Исландия със своето население от 19 000 души. Градът също така е наричан "северната столица" на Исландия. Akureyri  е разположен в края на най - дългият фиорд в страната - 60 километровият Eyjafjordur, който поразява с красотата си. Първият заселник на това място датира от 890 год. През XVII век Akureyri е основан като търговски пункт, а първите му обитатели са шепа датски търговци, докато исландците живеят във ферми извън града. От 1900 год. градът се развива с бързи темпове - има собствен университет, а корабостроителницата и риболовната му компания са най  -големите в страната. Любопитен факт за Akureyri , е че това е един от градовете с най - ниска престъпност в света. Веднага правят впечатление светофарите по улиците.

Оставихме колата на пристанището и тръгнахме пеша към центъра. Беше облачно, но нямаше изгледи за валеж.

Продължихме към църквата. Тя беше на един хълм. Църквата е от онези специфичните исландски.

Гледката от църквата 

Къщичките са цветни и много спретнати

Тръгнахме нагоре по едни малки улички в търсене на ботаническата градина

Стигнахме и до ботаническата градина

Завъртяхме се из ботаническата градина и продължихме из градчето.

Хоп, табелки кое на къде е и на какво разстояние. Веднага ни се набиха на очи авиомузея и мотоциклетния музей, само дето като проверих в интернет се оказа, че сме вече извън работното им време.

В центъра се натъкнахме и на електрически Ford Mustang - това ми е любимия модел кола, но точно този вече на нищо не мяза :(

Намерихме и въпросния най-известен хот-дог в света, мечтата на децата като любители на това ядене

Хот-дога беше много вкусен, като цяло не се различава много от стандартния с изключение на един специфичен сос, който му слагат. Този сос го прави на вкус различен. Усладиха ни се и решихме, че ще си вземем по още един, но аз си избрах с черно хлебче.

Ето го и надписа върху опаковката

За десерт Никола поиска сладолед. Ужас в тоя студ да ядеш сладолед, но какво да правем, взехме му и той беше щастлив.

Центъра

И пак от тези влюбените светофари - много ни харесаха

HOF културен център, до пристанището

Беше доста късно, а ни оставаха около 100 км до следващия къмпинг. Нямаше попътно какво да се гледа и целта беше да се отметне път и да сме максимално близко до следващата забележителност за следващия ден. Междувременно се отбихме в супермаркета да заредим храна. На паркинга имаше интересно решение за офроуд кемпър с багажник за велосипеди.

След пазара се отправихме към къмпинга. Времето се пооправи и започна да се показва и слънчице. По пътя станахме свидетели на поредните картички.

Къмпинга, който търсехме се наричаше Varmahlid Camping. Пристигнахме, и се настанихме на едно уединено свободно място, много близко до кухнята и тоалетните. Веднага ни посрещна домакина, заплатихме си таксата (1600 ISK на човек, децата са езплатно) в която влизаше и душа с гореща вода. Страхотен къмпинг с добри условия и на добра цена.

Кухнята, топла и уютна с всичко необходимо и тоалетните в дъното. Имаше на разположение и пералня с сушилна, които не се заплащаха допълнително.

Имаше и обособено огнище за желаещите да си правят барбекю на открито.

А за децата имаше батут, за да скачат и да изхабят останалата им енергия.

И този прекрасен и изпълнен с незабравими мигове ден се изниза, а до края оставаха само още 4 дни. Лека нощ.

 

Ден 8, 

Glaumbær farm & museum, Fosslaug and Reykjarfoss, Kolugljúfur Canyon, Hvitserkur, - 25.06.2022 г.

На сутринта като отидох до банята се натъкнах на една карта на местността в която беше къмпинга и от тази карта почерпих инфо за посещение на една забележителност, която не ни беше в първоначалните планове. И въпреки че този ден ни предстояха цели 435км из исландските пътища, нямаше как да пропуснем тази нова за нас забележителност - Fosslaug and Reykjarfoss (водопад и до него естествен гьол с гореща 41 градуса вода). 

Първата точка за деня по програмата ни беше Glaumbaer - торфената ферма на 9 км. Облачно си беше с припръскване. Паркирахме пред фермата. Купихме си билети. Билетите представляваха лепенки.

Има нова функционираща семейна ферма, старата е превърната в музей.

Имаше една пейка, на която можеш да седнеш и да гледаш хоризонта - толкова зелен и необятен

Торфените постройки на фермата изглеждаха така отвън.

Влязохме във фермата. Коридорите изглеждат така.

Вътре има най-различни помещения.

Избата

Кухнята

Спалното помещение

И едно по-луксозно спално помещение, явно за собственика на фермата.

Уред за рязане на хляб.

Видове малки предмети използвани във фермата.

Шах

Кънки за лед

Към фермата има и църква.

След като свършихме с разглеждането на фермата се отправихме към следващата забележителност както по - горе писах Fosslaug and Reykjarfoss (водопад и до него естествен гьол с гореща 41 градуса вода). Навигацията малко се пообърка до къде точно трябва да ни закара, но вътрешното аз ни отведе точно до паркинга от където се тръгваше по пътека за водопада.

Времето беше адски студено с леден вятър и темперетура около 0 градуса. Толкова беше студено, че децата въобще не пожелаха да слезнат от кемпъра, а предпочетоха да останат в него и да се топлят на печката, вместо да студуват навън. Водопада беше красив.

Точно до водопада е и топлия натурален гьол с гореща 41 градуса вода. Събличането гол в това време беше доста екстремно преживяване и преминаващите хора ме гледаха с недоумление, но аз им казвах : "хора какво толкова , все пак сме в Исландия и това е норамлно". Без да му мисля много, много се метнах в горещото басейнче.

Ася не посмя да се престраши и затова береше студ отвън, докато аз се киснах :)

Не ми се излизаше, още повече че аз бях мокър и с този леден вятър ситуацията беше много неприятна отвън, но нямаше как, път ни чакаше и то не малко. Единственото успокоение ми беше, че къмпинга които бях избрал за този ден беше с точно такава екстра + закрит топъл басейн. Без да губим излишно време в мотане хванахме пътя към Kolugljufur Canyon, който беше цели 191 км.

Интересна църква попътно.

Малко черен път.

И сме на Kolugljufur Canyon.

Следваше скалата Hvitserkur, на 37 км от каньона, и отново черен път.

По пътя се натъкнахме на много интересна ситуация. Едно стадо от тези красивите исландски коне си пасеше кротко до пътя и ние намалихме , за да им се полюбуваме. Докато се усетим конете заобиколиха кемпъра, като един от тези които бяха отпред започна да ближе предния капак и по едно време захапа чистачките.

Така настървено хапеше едната чистачка, че щеше да ги изяде и двете без да му мигне окото. Добре че в насрещното се появи едно Рено и конете се прехвърлиха на него, та ние успяхме да продължим без никакви щети по колата.

Ех гледки, гледки - зелени поляни с коне и овце, черни плажове и океан

Пристигнахме на паркинга на Hvitserkur и тук вече вятъра беше ужасяващ. Наистина ако решите да посещавате тази държава трябва да сте готови на постоянни срещи с атлантическите ветрове.

По пътеката имаше от тези пухкави исландски овци и Никола отново ги подгони

Ето я и скалата Hvitserkur. 

Тя е 15-метрова скала, изпъкнала директно от морето. Има уникална форма, някои казват, че прилича на гигантски динозавър или носорог, наслаждаващ се на напитка от океана. Морската ерозия е издълбала уникални дупки във формата и често могат да се видят тюлени, които се наслаждават на гледката. Hvitserkur (Хвицеркур) е красива скала, където много видове морски птици, особено чайки и фулмари, са построили гнездата си от векове. Техните находища на гуано са оставили своя отпечатък върху скалата, като са я оцветили на много места в бяло. Оттук скалата получава името Хвицеркур, което се превежда като бяла риза. Легендата разказва, че Хвицеркур е вкаменен трол. Трол живеел в Страндир, източно от Хвицеркур, и искал да събори камбаните в манастира Ингейрарклаустур, защото камбаните го притеснявали. За щастие тролът е уловен от дневна светлина и както всички знаем, троловете се превръщат в камък на дневна светлина. По много стръмна пътека може да се слезне на плажа и да се види скалата от близо. Точно това направихме и ние.

В дясно от пътеката имаше и малък водопад.

Това беше и последната забележителност за този ден. Очакваше ни отново дълъг пробег от 285 км до къмпинга Heydalur í Mjóafirði Camping, където щяхме да нощуваме. Той се намираше в една от най - красивите и девствени части на Исландия, а именно Западните фиорди. Западните фиорди са мястото, на което царуват драматичните пейзажи на Исландия и където изчезва масовият туризъм на страната – по-малко от 14% от посетителите се осмеляват на пътешествие до най-западната и безлюдно-дива точка на страната. Но нали се сещате, че ние сме едни от тези 14% и нямаше как да изпуснем това шоу. При направата на програмата много хора, които са ходили в Исландия ми казаха, че няма как за 11 пълни дни в Исландия да се обходят и Западните фиорди, но ние бяхме твърдо решени да изпълним програма максимум, така че всички в кемпъра и газ по прекрасните исландски пътища. След около 75 км се отделихме от път 1 и се насочихме към Западните фиорди по път 68. И от тук до къмпинга почти не срешнахме коли и хора, тъй като Западните фиорди са населени с по-малко от 7500 души, живеещи разпръснати из 22 000 кв. км дива земя, което прави фиордите най-малко населената част на обитаема Исландия. Това което виждаха очите ни бяха само спиращи дъха гледки, които ги предоставям и на вашите очи. Насладете им се.

След около 5 часа път, къмпинга се показа пред нас. Беше разположен на много магнетично място - в долината между две планини.

Към къмпинга имаше и хотелска част с ресторант, който всъщност се оказа и рецепцията. Там заплатихме нощувката (1500 ISK на човек, децата са безплатно). Баня намаше, но пък за сметка на това имаше горещ гьол, както и вътрешен топъл басейн. Къмпинга е приличен, имаше и нещо като детска площадка. Паркирах се максимално близко до тоалетните, за да може през нощта ако се наложи да сме близко.

С Никола веднага се заехме с вечерята, за да можем да хапнем и след това да се отдадем на забавления в басейна.

Ася я надуха вятъра и се почуства зле, та остана в кемпъра на топло и отказа да идва на басейна, но ние нямаше как да го пропуснем. Часа беше станало 21.00 - идеално време за почивка след дългият и изморителен ден. 

Понакиснахме се до кам 23 часа и колкото и трудно да ми беше, трябваше да извадя децата от водата и да се приберем в кемпъра, за да лягаме, защото ни очакваше не по - малко дълъг и изморителен ден. Лека нощ.

Ден 9, 

Litlibær, Súðavík, Ísafjörður, Dynjandi, Drangsnes hot pots - 26.06.2022 г.

Този ден беше посветен изцяло на Западните фиорди на Исландия. През този ден щяхме основно да пътуваме (около 400 км за деня) и да се наслаждаваме на невероятните гледки, които остават в съзнанието на човек за цял живот. Малкият фиорден полуостров, който се простира от северозападния ъгъл на Исландия до Атлантическия океан, разкрива едни от най-забележителните и недокоснати местности – величествени скали, бурни водопади, черни пътища, прокрадващи се покрай крайбрежни фиорди и пълзящи над огромните централни планини, водещи до малки рибарски селца; до изоставени църкви, до забравени паметници и ако късметът е на страната на посетителите, до тайни пътеки, разкриващи птичия живот на фиорда, скривалищата на арктическите лисици и многобройните океански изгледи от най-високите места. Западните фиорди са и най-студеното място в Исландия - зимата може да трае от септември до юни, като често силните и неспирни ветрове, гъстата мъгла и тежките снеговалежи затварят летищата в региона в продължение на седмици.  Бурното време и липсата на туристическа инфраструктура правят разходките из Западните фиорди трудни, но тези, които все пак се решат на природното предизвикателство, успяват да съзрат гледки, които остават за цял живот. Сутринта станахме подобаващо рано, направихме си лека закуска, тъй като бях планувал за първа спирка кафенето Litlibær, което е известно с прекрасните си гофрети и потеглихме към него. Не бяха изминали и няколко километра когато пейзажите започнаха да се редуват един след друг.

От склоновете на фиордите се виждаха множество водопади 

След около 62 км пристигнахме пред кафенето Litlibær. Не бяхме единствените гости.

Имаше масички с пейки навън, но времето беше меко казано хладно (около 5 градуса), та решихме да седнем вътре.

Интериора на кафенето е много интересен и уютен. Има маси и на втория етаж, на който се качваш по много тясна дървена стъла.

Никола веднага видя препарираната полярна лисица и я запрегръща.

Седнахме на първия етаж и си поръчахме по една гофрета. Цената й е 1400 ISK като в цената е включено кафе или чай по избор. Толкова бяха вкусни, че нямаше как да не си поръчаме по още една. След като довършихме закуската, поръчахме и една гофрета с чай за Ася, която ни чакаше в колата, защото беше понастинала от предните силно ветровити дни и имаше дори и малко темперетура.

Гледката през прозореца на кафенето

Гофретите са във формата на малки сърцица

Качихме се на кемпъра и продължихме към Súðavík. 50 км из завойте на фиордите  придружени от спиращите дъха гледки. Само ние и девствената природа - прекрасно.

На една отбивка с панорамна гледка към Súðavík имаше и табела, показваща точно нашия маршрут из Западните фиорди на Исландия.

И Súðavík е пред нас. Súðavík е рибарско селище в западните фиорди на Исландия, разположено точно до западния бряг на Álftafjörður.

Súðavík е само на няколко минути път с кола до Ísafjörður - най - големия град във фиордите, а двете селища отдавна са свързани помежду си чрез търговия и култура. Основните отрасли на селото са туризъм, риболов и преработка на риба.

През 1995 г. Súðavík е бил ударен от лавина, която е убила четиринадесет души и е разрушила множество сгради. Поради  скритата опасност от бъдещи нови лавини е било решено Súðavík да бъде преместен на по-безопасно място.

Година след лавината в новото селище са построени 51 нови къщи, а още 8 са преместени от първоначалното им разположение. Къщите на първоначалното местоположение на Súðavík сега се използват като летни хижи за туристи.

Súðavík също е дом на центъра "Arctic Fox Centre", изследователски център с нестопанска цел и затворена изложба, посветена на един от най-известните и неуловими жители на Исландия - Арктическата лисица. Центърът е основан през 2007 г.  През 2010 г. центърът е отворен за обществеността, като музеят е разделен на две части; първият, занимаващ се с биологията и поведението на Арктическата лисица, вторият се фокусира по-силно върху връзката на Исландия с техния единствен местен бозайник.

Ето я и нея, малко проскубана, но все пак сме в периода в който си сменя козината. Зимата е чисто бяла като сняг.

Тук и Ася слезна от кемпъра, за да види това толкова рядко срещано животно

Arctic Fox Centre

И Súðavík погледнат от центъра за лисици

След като видяхме и полярната лисица продължихме по пътя още около 20 км към град Ísafjörður. Когато го наближихме веднага се открои пред нас един огромен круизен кораб, акостирал на пристанището в Ísafjörður.

Летището в Ísafjörður.

С население от около 2600 жители, Ísafjörður (Исафьордур) е най-голямото селище на Западните фиорди на Исландия. Според Landnámabók (книгата за заселване), Ísafjörður е заселен за първи път през 9 век. През 16-ти век градът се разраства, като се превръща в търговски пункт за чуждестранни търговци. Градчето е много подредено и спретнато.

Облаците бяха натиснали фиорда

Църквата в Ísafjörður - отново с много интересна архитектура

Отидохме до пристанището, за да видим от близо големия круизен кораб. До него беше акостирал и катера на бреговата охрана на Исландия.

Завъртяхме се набързо из уличките на града

Риболовът е основната индустрия в Ísafjörður и градът има един от най-големите риболовни райони в Исландия. Сериозен спад в риболовната индустрия поради различни причини, като например ограниченията за риболов в началото на 80-те години на миналия век и намаляването на рибната популация, накара жителите да търсят работа другаде, което доведе до намаляване на населението на града. Пристанището също обслужва фериботи до близките населени места, както и по-големи круизни кораби за туристи, посещаващи района. Въпреки своя размер, малко население и историческа изолация от останалата част на страната, градът има сравнително градска атмосфера. В Ísafjörður има музикално училище, както и болница. В по-старата сграда на бивша болница сега се помещава културен център с библиотека и изложбени зали.

Страхотна гледка към стадиона в Ísafjörður 

Времето напредваше, така че ние продължихме напред по нашата програма за деня. Следваше внушителният водопад Dynjandi. Очакваха ни 53 км с гледги пълнещи очите.

Преминахме по частично еднолентовият Vestfjarðagöng (тунел Vestfirðir), завършен през 1996 г., който води до градовете Flateyri и Suðureyri и до западните части на Западните фиорди.

И гледките , които се откриваха след като излезнахме от тунела не се нуждаят от коментар. Просто им се насладете.

Трябваше да преминем през още един почти 6 километров тунел (Dýrafjarðargöng tunnel), който беше завършен през 2020 год.

Ииии, започнахме да наближаваме водопада, а той беше толкова внушителен, че се виждаше от километри.

Поглед от паркинга на водопада към него.

Dynjandi (което означава „Гръмотевичен“) е поредица от водопади в Западните фиорди (Westfjords) и най-големият по рода си в региона. Dynjandi е особено обичан от посещаващите ентусиасти на природата и амбициозни фотографи, които могат да заснемат тази фантастична природна даденост от множество ъгли.

Dynjandi може да се намери близо до залива Dynjandisvogur и фиорда Arnarfjörður, район, широко известен с богатството си от птици, зашеметяващи природни гледки и живописни брегове. Тези, които желаят да видят Dynjandi от върха, могат да се изкачат близо 200 метра  нагоре по скалата. Е ние бяхме от желаещите и тръгнахме по пътеката нагоре. Докато се изкачвате, ще преминете покрай седемте отделни водопада, които водят до най-големия: Hæstahjallafoss, Strompgljúfrafoss (Strompur), Göngumannafoss, Hrísvaðsfoss-Kvíslarfoss, Hundafoss и Bæjarfoss (Sjóarfoss).

А като се обърнете назад трябва да внимавате да не си глътнете езика от онемяване. Страхотна красота.

Разговорно озаглавен "Бижуто на Westfjords", Dynjandi (иначе известен като Fjallfoss) e приблизително 100 метра общо, падайки в трапецовидна форма с широчина 30 метра в горната част и 60 метра в долната част.

През лятото дебитът на Dynjandi е до осем кубически метра в секунда , докато през зимата той намалява до само един кубичен метър в секунда.

От 1981 г. Dynjandi се счита за национален паметник, което означава, че трябва да се внимава да не се отклонявате от посочените пешеходни пътеки. Растителността на Исландия е невероятно крехка, често отнема десетилетия за възстановяване, след като бъде повредена.

Там долу в ъгъла е Ася - само така мога да ви онагледя мащабите на това творение на природата.

На паркинга имаше перфектни тоалетни от които се възползвахме. Интересното тук, а и на много други места в Исландия, е че тоалетните са постоянно отворени и отвън има касичка, като най - учтиво те призовават с надпис да си платиш. Всичко е на доверие.

Тръгнахме си от това прекрасно място, въпреки че въобще не ни се тръгваше, но ни очакваха 200 много тежки километра през планини и по черни пътища.

Пътя се изкачи до върха на фиорда от където се откриха панорамни гледки.

Наближихме си къмпинга, където щяхме да прекараме нощта, но беше към 19 часа и реших да отскочим до Drangsnes Hot Pots - това са горещите естествени басейни в Drangsnes, на 30- тина километра от къмпинга.

Те са точно покрай бреговата линия в средата на селото, лесно забележими от пътя. "Горещите тенджери" както ги наричат местните жители се използват целогодишно. Дори след като в града е бил построен нов плувен басейн, привлекателността на горещото естествено гърне все още не е намаляла. Уникално е чувството когато си седиш в това горещо гърне при 0 градуса навън, вали те леден дъжд и си гледаш към Атлантическия океан. Вижте за какво ви говоря.

От другата страна на пътя има тоалетна и съблекалня на разположение на желаещите, като отново отвън имаше касичка в която да си платиш.

След като се понакиснахме и тук в горещата вода, се отправихме към къмпинга Holmavik за нощувка. Към къмпинга има открит басейн с топла вода, който разбира се в късният час на пристигане вече не работеше, но все пак е екстра, която се предлага. Заплатих на рецепцията на басейна нощувката и отидохме да се оправяме - вечеря, миене и лягане.

Ден 10, 

Eiriksstadir - Viking Longhouse, Kirkjufellsfoss, Hraunfossar - 27.06.2022 г.

Сутрешното небе над Holmavik беше меко казано уникално. Днес изглежда щеше да бъде ясно, слънчево и разбира се ветровито. Този ден беше с най голям преход за деня, цели 500 км и най - малко забележителности, но пък с много изключителни гледки по пътя. Добро утро от къмпинга в Holmavik.

След традиционната закуска в кемпъра беше време да потеглим към първата забележителност за деня - Eiriksstadir - Viking Longhouse, която се намираше на 96 км от къмпинга. По пътя веднага станахме свидетели на онези гледки, за които ви разказвам и показвам през целия пътепис. Ето ги и тук.

Стигнахме до паркинга пред Викингската къща. Купихме си билети (2500 ISK на човек, децата са безплатно) от магазинчето за сувенири.

Оказа се, че се изчаква ред за да се влезе и се размотавахме наоколо. Дългата къща Eiriksstadir е реплика на традиционна викингска тревна къща в Западна Исландия. Викингите са строили домовете си от тесни рамки от дървесина и сламени покриви, като стените са били матирани и скрепени с торф и кал. Тази тревна къща има завладяваща история. Оригиналната дълга къща е принадлежала на Ерик Червения, един от най-известните изследователи в ранната история на Исландия. 

Това е входа на Викингската дълга къща.

Изчакахме да излезе предишната група и влязохме ние и още няколко човека. Обстановката вътре пресъздава как са живеели Викингите в такива дълги къщи. Всички са живеели заедно и се е готвело там, където се и спи. Насядахме по креватите и момчето, което води беседата заразказва.

На тези малки кревати са спели по 3 - 4 човек, как не мога да си го представя, само със свити крака. Момчето облечено във Викингска носия разказваше доста обаятелно с специфични изражения на лицето и променяща се интонация като на филм, доста реалистично и мистично звучеше. Всички бяхме зяпнали в захлас.

Огъня гори по средата на стаята, до него имаше кутия с детски играчки изработени от кости на животни.

Имаше и набор от Викингски оръжия и доспехи, разбира се Никола ги пробва.

Заслужаваше си да изслушаме разказа на девойката за Викингите, беше много интересен. На излизане ни заведоха в склада за храна.

Поехме към небезизвестната скала Kirkjufell - нашата следваща спирка намираща се на около 106 км от дългата викинска къща. По пътя отново гледки, гледки и пак гледки...

Стигнахме до градчето, което е в подножието на планината - много подредено и спретнато, както са всъщност всички градчета и селца в Исландия. Между къщите се забелязваше и планината Kirkjufell.

Минахме между къщите, за да направим няколко снимки на планината, но това не беше точното място от което се правят едни от най - известните снимки на тази планина.

Има си специално място с платен паркинг и точно на там се насочихме. Тази забележителност беше много важна за посещение първо защото, каквото и да търси човек за Исландия винаги му излизат снимки на Kirkjufell с прилежащия водопад Kirkjufellsfoss и второ защото вкъщи имаме пъзел точно на тази забележителност и много държахме да я видим на живо. Kirkjufell (Киркюфел) е висок 463 метра  хълм на северния бряг на исландския полуостров Snæfellsnes (Снайфелснес), близо до град Grundarfjörður (Грундарфьордур). Твърди се, че е най-фотографираната планина в страната. Kirkjufell e било едно от местата за заснемане на сезон 6 и 7 на Game of Thrones. Kirkjufell съдържа вулканични скали, но сам по себе си не е вулкан. Това е бивш нунатак - планина, която стърчи над заобикалящите я ледници по време на ледниковата епоха, а преди това е била част от някогашните слоеве на района. 

Ето и тези фотоси , на които няма как да не сте се натъквали, ако сте се интересували от тази островна държава.

Това е машината за плащане на паркинга. 

Ако не си платите, на изхода има камери, които ще ви снимат и ще трябва да си платите в последствие солено.

На 162 км от сегашното ни местоположение се намираше и последната ни забележителност извън Рейкявик, последния ни водопад, и може би един от най-красивият - Hraunfossar. Така че , чакаше ни път и трябваше да тръгваме. По пътя се натъкнахме на една изоставена църква в нищото.

Близо до тази църква, карайки си по главния път, забелязах една малка кола в страни да бедства. Веднага отбих, обърнах кемпъра и се върнахме да помогнем. Оказа се младо момиче с Хюндай i10, което го беше вкарало в една канавка и колата беше на кантар , като две от гумите бяха във въздуха. Нямаше шанс да се оправи сама. Беше много изплашена. Казах й да слезне и да пробвам аз да я изкарам, но нямаше как да стане - боксуваше единствената гума, която имаше допир със земята. Накарах Ася да отиде до главния път и да спре някоя от рядко преминаващите коли, защото ми трябваше още един мъж, за да приложа друг план за измъкване на колата от канавката. Ася ми докара един як мъжага с джип, и той веднага вика дай въже. Абе викам аз от къде въже бе човек, ела ти при мен да вдигнем колата, а момичето да влезне вътре и да подава газ. Този план проработи и така измъкнахме колата, а момичето се успокои и продължи по пътя си, както и ние по нашия. След около два часа шофиране бяхме на паркинга на водопада Hraunfossar.

Водата извира директно от скалата.

Hraunfossar или "лава водопад" е поредица от водопади, образувани от малки потоци, които се простират на 900 метра от лавово поле, наречено Haldmundarhrein. Лавата е образувана в резултат на изригването на един от вулканите под ледника Laungjokull. Водопада се влива в река Hviutau.

Малко по-нагоре по течението на въпросната река е и друг водопад Barnafossar. Той по-скоро представлява каскада от малки водопади. Цвета на водата е уникално син цвят.

Толкова и за този уникален ден, изпълнен с емоции и преживявания. Тръгнахме към Рейкявик като до там имахме 130 км. Къмпинга "Hafnarfjörður Camping" се намираше в самата столица на Исландия, в покрайнините на един градски парк. Пристигнахме около 20.00 часа и имахме достатъчно време да се оправим и да приготвим кемпъра по издаването му на другия ден.

Ден 11,  Reykjavik  - 28.06.2022 г.

Днес трябваше да върнем кемпъра на Кукувците в 9 ч. Хубаво беше да не закъсняваме, за да не ни таксуват допълнително. Предната вечер преди да си легнем посъбрах основния багаж по раниците и сутринта оставаше малко за пооправяне. Храната я бяхме сметнали да стигне точно, за да не разнасяме на ръка излишно. Оправихме се стегнато и бързо и в 9:00 ч. бяхме на Кукувския паркинг в Кефлавик, на 50 км от Рейкявик. Бяхме се разбрали предварително с Кукувците да ни закарат до летището от където ние да си вземем автобус и да се върнем обратно до Рейкявик. Прегледаха на бързо колата, не бяхме чистили вътре с прахосмукачка, но не беше и много мръсно. Бяхме  измили съдове, прибори, върнахме я както я бяхме взели с малко кал по стелките. Мацката, която ни издаде кемпъра беше заета с предаване на друг и само попита как е минало набързо, неин колега излезе да огледа кемпъра и да вземе ключовете. Натовариха ни на едно бусче и ни закараха до летището в Кефлавик, от където ни беше и полета вечерта. Няколко дни по - рано си бяхме букнали билети за шатъл с автобус до Рейкявик, но си бяхме оставили 1 час време, за да можем да си оставим багажа в кутия за съхранение на летището и да си вземем само една раница за разходката ни из столицата на Исландия. Веднага забелязахме една жена във фоаето на летището с табелка на компанията за шатълите и я попитахме от къде точно тръгват автобусите, за да ни ориентира. След това се отправихме към помещението с кутиите, което всъщност се оказа и "бокса за колелета". Исландия е много популярна дестинация и за велосипедисти, та на летището има специално направена стая за тах. Много любители на екстремното преживяване обикалят Исландия с колелета, и тяхното превозно средство пътува опаковано в големи кашони в самолета. Когато кацнат на Исландска земя обаче, те се нуждаят от стая където да си сглобят велосипедите и да потеглят. Именно такава е тази стая - с нужните инструменти и стойки за колелета. 

Автобуса ни закара точно в центъра на града. Времето беше мрачно и беше много вероятно съвсем скоро да завали, въпреки че по прогноза не се предвиждаше дъжд. Време е да се разходим из Рейкявик. Първата ни спирка беше Харпа, концертната зала.

Влязохме да се разходим из концертната зала Харпа. Самата зала е с много интересна архитектура и тавана е от огледала

Беше хладно и групата поогладня, та ришихме да намерим някоя закусвалня за закуска и топла напитка. 

Облаците се разотидоха и се появи слънчице. Решихме да седним  да се натоплим и да съберем малко витамин D.

Времето беше станало почти перфектно за разходка и сравнително топло. Продължихме по улиците към старото пристанище и към следващата ни спирка - морския музей.

Влязохме в морския музей да разгледаме

Децата се заиграха на някаква игра и трябваше да ги изчакаме да свършат.

След като разгледахме музея отново поехме из кокетните улички на Рейкявик.

Един от известните ресторанти в Рейкявик със специално ястие - супа от Лангустини.

В един момент зърнахме и три колела от вериги, интересно виждане. Децата веднага се качиха да покарат малко.

Нямаше как да подминем незабележимо и бутката с онези известни исландски хот дози. Имаше доста народ, но изчакахме и сложихме в стържещите ни кореми по някой друг хот дог преди да продължим.

Тръгнахме към катедралата Hallgrimskirkja (Халгримскиркя). За нея минахме по най - интересната улица в Рейкявик, която е изпълнена с магазини и заведения, а на заден фон се вижда катедралата.

По улицата имаше доста магазини за сувенири. Влезнахме тук там, за да си вземем по нещо за спомен.

В един от магазините имаше едно бездомно коте, което си спеше неубезпокоявано върху едни доста скъпи одеала, които бяха станали целите в косми, но това не ядосваше собствениците, а напратив - имаше дори много интересна табелка до котето. (Прочетете я)

Стигнахме и до катедралата. Много интересна архитектура. Държавният архитект Гудьон Самуелсон е проектирал църквата през 1937 г. Проектирана е да наподобява базалтни потоци лава изобразявайки ландшафта на Исландия. Църквата е строена в продължение на 41 години. Строителните работи започнали през 1945 г. и приключили 1986 г., забележителната кула била завършена много преди действителното завършване на църквата. Разположена в центъра на града църквата е една от най-известните забележителности на града и се вижда от целия град. 

Влезнахме и вътре да я разгледаме.

В църквата се помещава голям тръбен орган от немския органостроител Йоханес Клайс от Бон. Има механично действие, 4 ръководства и педал, 102 редици, 72 спирки и 5275 тръби. Висок е 15 метра и тежи 25 тона. Изграждането му е завършено през декември 1992 г.

Ето и два фотоса от страни. Прекрасна сграда.

Тръгнахме из уличките към крайбрежната. Въпреки че е столица, Рейкявик е много спокоен и пъстър град.

Времето до толкова се стопли, че се престрашихме да седнем и да хапнем по един сладолед.

Ето го и Sun Voyager

Времето неусетно се изнизваше както обикновенно, затова се запътихме към първата спирка на градския автобус с който щяхме да се върнем до летището. По пътя видяхме парламента, кметството и още няколко интересни сгради.

Парламента на Исландия от 1881 год.

Кметството на Рейкявик

Много интересна тоалетна в един парк.

Ето и Исландия в цифри : ще дам цените в euro, за да ви е по – лесно да се ориентирате, че с тия техните исландски крони е голяма драма.

1 еuro = 142 ISK

•   Самолетни билети София – Виена – Кефлавик (Исландия) и обратно за четирима + летищни такси, без чекиран багаж – 996 euro (това е топ цена за билети до Исландия, по около 250 euro на човек)

•   Наем на кемпър – 2583 euro (258 euro на ден - също много добра цена. Направих резервацията 6 месеца по - рано.)

•   Хотел в Кефлавик – 155 euro за четирима
•   Такси от летището до хотела (около 3 км) – 25 euro
•   Гориво (Дизел) за кемпера – 3223 км навъртяхме на острова, цената на литър дизел е около 2,20 euro, та за гориво се изръсихме около 711 euro

•   Забележителности и нощувки (такси на къмпингите) - 960 euro
•   Храна и сувенири – 1500 euro
•   Най - известният хот дог в света – 5 - 7 euro
•   Супа в ресторант – около 25 euro
•   Основно ядене в ресторант - около 40 euro
•   Бира в ресторант - около 25 euro
•   Бира в магазин - около 1,5 euro
•   Кока кола 0,5л в магазин - около 1,3 euro
•   Вода 1,5л в магазин - около 1,2 euro
•   Red Bull 0,250л в магазин - около 1,3 euro
•   Skyr - местен млечен десерт в магазин -1,5 euro

Като цяло цените на храните в магазините са горе долу х2 на тези в България.
Нашият тотал беше около 6900 euro   

И така, свърши и това незабравимо наше пътешествие. Сбъднахме още една от мечтите си. Това което видяхме ще остане завинаги в съзнанието ни и въобще не ни се тръгваше от тази забележителна природа, но се прибрахме отново в БГ и започвам да правя програмата за следващото пътешествие, че то чука на вратата. Надявам се ви е било интересно да прочетете този пътепис и поне за малко да сте се докоснали до това до което се докоснахме ние. Довиждане и до нови срещи.