Пътепис за Турция

 Една държава в контраст

В този пътепис ще ви разкажа за едно наистина контрастно пътуване от Европа към Азия и обратно. За подготовката какво да кажа - ми то този път почти нямаше такава предвид обстановката с COVID пандемията и неяснотата с всичко, но все пак два дни преди пътуването запазих хотели, бях се уговорил с агенция Freelance Travel Turkey  http://www.freelancetravelturkey.com за  туровете (зелен и червен) и летенето с балон в Кападокия, а самата програма бях направил преди 4 години, когато се появи за първи път идеята за това пътуване, но поради една или друга причина не се състоя до тази 2021 година. Агенцията предлагаше и настаняване в скален хотел, но офертата ми се стори малко скъпичка и аз си намерих добър скален хотел на много добра и приемлива цена - http://www.caravanseraihotel.com/. Запазих в него четворна стая със закуска за 94 лв на вечер стаята. Услугите, които ползвахме от агенцията бяха летене с балон в кош за 16 човека по 90 Евро на човек като се разбрахме да качат и Калоян въпреки, че под 5 години е забранено да се качват деца на балон, и зелен и червен тур, като се пазарих и там също смъкнах малко цената с по 5 Евро, Червен северен тур 35 Евро на човек и най - малкия Калоян безплатно и Зелен Южен тур по 35 Евро на човек и Калоян пак безплатно. Избрахме да ползваме туровете, тъй като за тази цена включва транспорта, обяд, и входните такси. Също така и екскурзовод и група в която определено е по-забавно. Разбира се, можете и сами да минете всички тези забележителности от туровете не е проблем, но като цена ще ви излезе почти същото. Крепостта Учисар и подземния град Деринкую ги бяхме оставили да ги минем сами без група. Ние разширихме пътуването до 10 дни и след прекрасната Кападокия продължихме към Памукале и Истанбул. Основната предварителна подготовка се изискваше за Кападокия, после общо взето по приключенски го давахме. От София до Кападокия са 1300 км, като 1000 от тях са само магистрала.  Не ми трябваше много чудене кога да тръгна, решението беше лесно в петък след работа. Преминаването през Истанбул е най-лесно през нощта. Бях приготвил на децата креват на задната седалка (все пак сме с бус), възглавници и одеала за завиване, за да може да спят комфортно през нощта. Ася на предната седалка също с одеалце, а за мен, ами за мен имаше волан, седалка и педали хаха :). Целта беше да пристигнем в събота късния следобед в Кападокия. Основният гърч се очертаваше за мен, пътниците изпитваха комфорт :). Наближи моментът и потеглихме. Оттук на татък ви пожелавам приятно четене.

Ден1,Из пътищата на Турция - от София до Кападокия,

 

02.04.2021 г - 03.04.2021 г

Километрите за деня бяха около 1300.

Петък след работа се прибрах вкъщи, един душ, малко сън, последни приготовления и проверки.  Някъде около 22:30 ч. потеглихме от София. Магистралата бе сравнително спокойна, да не кажа напълно по това време. Предстояха доста километри, юркането не е удачно при такива пътувания, защото изморява и става опасно. Закрепих автопилота на 120 км/ч и така през целия път, реалната скорост е 116 км/ч което си е съвсем прилично. Първата спирка беше на границата с Турция, на която бяхме в 1 ч. през нощта. Нямаше нито една кола, разбираемо. :) Нашата я минахме мигновено, застанахме на турската, там става малко по-бавно, по принцип, но в този случай и там минахме за 2-3 минутки.

Минахме в крайна сметка и потеглихме. Децата легнаха веднага, завиха се и заспаха отново като къпани, много удобно, чак им завиждах. Ася се опитваше да седи будна уж да си приказваме и да види нощен Истанбул, което не е за изпускане всъщност (моста над Босфора, всички тези светлини), но беше след нощна смяна и заспа веднага и тя. 

Всички отнесоха плувката много преди Истанбул и останах сам. Започна леко да ми се доспива, но никакво спиране преди да минем през Истанбул, не ми трябва да мина в час пик когато всички джигити излизат. Ето го и него в цялото си сияние: Истанбул, един магнетичен град. Единствено спрях на излизане от Одрин, в началото на магистралата за да си купя стикер за тяхните магистрали и за го заредя с пари. Часът беше някъде около 4:30 сутринта, светлините на Истанбул се виждаха. Навлязох по празната магистрала, никога не съм си представял, че ще я видя толкова празна. Минах по моста Явуз Султан Селим, всичко осветено, корабчета по Босфора, страхотно. По моста преминава магистралата Северна Мармара, по която минахме с дължина 260 км. Тя заобикаля градските райони на Истанбул от север, свързвайки Европа с Азия. Широчината на моста е 59 м, а общата дължина е 1875 м, от които основният отсек е дълъг 1408 м. Това е най - новият и най - скъпият мост над Босфора. Добре дошли в Азия.

Вече доста ми се доспиваше и след като излязох от Истанбул, спрях на една бензиностанция за зареждане и за смяна на пилотите за малко. Ася седна зад волана, аз да дремна 1-2 часа.

И изгрева на магистралата, впечатляващ.

Продължихме напред по магистралата, април месец уж, но си имаше сняг.

Направо като зима, слязохме в ниското и снегът рязко изчезна. Стигнахме до Анкара и там малко обърках пътя. Изпуснах една отбивка и малко се натресохме в столицата.

След като така и така се бяхме объркали спрях отново да заредя гориво и след това продължихме по главен път, а не по - магистрала. Главният път отново наподобяващ нашите магистрали, две ленти в посока и аварийна. Стигнахме до Tuz Golu (Туз Гьол). Спряхме да се поразходим по езерото.

Туз (на турски: Tuz Golu - Солено езеро) е езеро в централната част на провинция Анатолия, Турция. То е 2-то по големина в Турция след езеро Ван. Намира се на около 105 километра североизточно от Кония и на 150 километра югоизточно от столицата Анкара.
През по-голямата част от годината Туз не е по дълбоко от 1-2 метра. Площта му е около 1600 кв.км. Територията на езерото е разделена между провинциите Анкара, Аксарай и Кония.
Езерото е с изключителен физиологичен разтвор и през лятото по-голямата част от водата му пресъхва и се превръща в слой от сол, който достига дебелина до 30 см. През зимата част от солта се разтваря отново в прясна вода, която се въвежда в езерото чрез валеж на дъжд. Този процес подпомага солните мини, които се намират в езерото. Трите активни мини в езерото произвеждат 70% от солта, консумирана в Турция. Основната дейност в района около езеро Туз е основно свързана с добива, преработката и рафинирането на сол. Земята около езерото е плодородна, с изключение на южната част, където често има широки сезонни наводнения.

Хапнахме и потеглихме по чисто новата и абсолютно празна магистрала до Кападокия. Децата се разсъниха и си пуснаха поредното филмче на телевизора в колата. Добре че е той, така не се усеща че возиш деца 1300 км. :) 

Копнеехме вече да видим Кападокия. Гледам - на GPS-а пише 9 км до хотела, брех, няма скали няма нищо, какво става, къде е тази Кападокия. В един момент гледка спираща дъха. Направо зяпнахме и не можем да си затворим устата. Неземна красота, виждал съм го на снимки, но на живо е невероятно. Все едно не си на земята, а някъде другаде. Ето и първите снимки.

Насреща е крепостта Uchisar.

Разтовари се цялото ни семейство, за първата панорамна гледка на Кападокия.

След като се нарадвахме на първите гледки, се отправихме да търсим хотела. Той се намираше в Goreme само на няколко километра от Uchisar. Goreme е в ниското и е изпълнено със скални комини, направени на къщи, хотели, заведения и т.н. Беше късния следобед, пристигнахме по план. GPS-а вика по едно време завий на дясно, уличките са толкова тесни, че едвам взимах завоите. Стигнахме до крайната точка и GPS-а каза пристигнахте, да де, но нашия хотел не го виждах, за сметка на това безбройни други хотели, цялото село е изпълнено със скални хотели. Започнах да обикалям, тук хотел, там хотел – няма. Междувременно паркирах на едно много тясно място пред друг хотел. Питах в един, във втори хотел, казват ей там е, да де, десет пъти напред-назад, е, не го виждам тоя хотел и това си е. След много лутане го открих, всъщност се оказа, че съм минал покрай него, но зашеметен от обстановката, първоначално ми беше трудно да се ориентирам кое как и къде с всички тези камъни и тесни малки улички. 

Показах резервацията за хотела, настаниха ни в стаята, която гледах в сайта на хотела, перфектна четворна стая с четири единични кревата. Стаята е вкопана в скалата, като си има врата, прозорци, баня, всичко. Вътре стените и тавана са естествената скала, вярно малко се рони :) както децата казаха "Тати, кажи им, че хотела им се разпада" хаха :). Тук щяхме да прекараме 4 нощувки и 3 пълни дни из Кападокия. Аз и Ася се настанихме на два от креватите, които направихме на спалня, а на трите деца им събрахме другите два единични кревата и получиха още една спалня и те.

Разхвърляхме се набързо. Навън времето хич не беше като за балони, силен вятър, ама доста силен. Говорих с човека от хотела, каза, че за утре го дават пак лошо и предложи да отложим туровете с един ден, тъй като го дават да се оправя времето. За полета с балон не е проблем да се направи преди началото на някой от туровете. Остана да уточним кой ден кой тур ще хванем. За нас не беше проблем, тъй като в деня без тур щяхме да си обиколим местата, които бях набелязал самостоятелно. Поехме на разходка из Goreme.

Намира се на централното плато на Анадола в рамките на вулканичен пейзаж, изваян от ерозия, който образува последователност от планински хребети, долини и връхчета, известни като "фея комини" или хауто. Националният парк Гьореме и скалните обекти на Кападокия покриват района между градовете Невшехир , Urgup и Avanos, обектите на Karain, Karlik, Yesiloz, Soganli и подземните градове Kaymakli и Derinkuyu. Районът е ограничен на юг и изток по диапазони на изчезнали вулкани с Erciyes Dag (3916 м) в единия край и Hasan Dag (3253 м) в другия. Плътността на скалните клетки, църкви, троглодитни села и подземни градове в скалните образувания го правят един от най-поразителните и най-големият в света пещерни комплекси. Макар и интересен от геоложка и етнологична гледна точка, несравнимата красота на декора на християнските светилища прави Кападокия един от водещите примери за пост-иконокласическия византийски период на изкуството.
В грандиозен пейзаж, изцяло изваян от ерозия, долината Гьореме и околностите й съдържат скални светилища, които предоставят уникални доказателства за византийското изкуство в пост-иконократския период. Жилища, троглодни селища и подземни градове - останките от традиционно човешко местообитание от 4-ти век - също могат да се видят там.

Тъй като не бяхме обядвали, си взехме по нещо за хапване от един ресторант и се прибрахме в нашия хотел, за да се насладим на страхотната гледка от терасата на ресторанта.

След като хапнахме и се съвзехме от дългият път, отново излезнахме на разходка из Гьореме и се отправихме към една от панорамите, за да погледнем града от високо по залес слънце - нещо незабравимо.

Започва да се открива гледка, ето ни и всички нас

На панорамата над Гьореме има и заведение, което предлага греяно червено вино от което се възползвахме тъй като беше хладничко и ветровито.

Ето го и Goreme от високо

Започна да става късно и слънцето залязваше, а ние това и чакахме. Гледките се промениха драстично. Всичко грейна в оранжеви светлини, които огряваха зашеметяващите скали.

Бяхме пътували цяла нощ и цял ден, аз бях на 1 час сън за последните 48 часа, но не се чувствах изморен. Като си представя, че предния ден бях на работа до вечерта, а на следващата вечер вече съм на това уникално място далеч от дома :) уникално чувство. Прибрахме се, по едно душче и по креватите.

Ден 2, Кападокия, 04.04.2021 г

Събудихме се сравнително рано отпочинали. Аз се чувствах перфектно, когато пътувам някак си не чувствам умора, без значение колко спя и какво правя. Тонизирам се и се зареждам с енергия. В хотела имаше закуска, той е на няколко етажа, като ресторантът е на високото и има доста приятна гледка за сутрин. Навън ставаше доста студено вечер, пада до към 0 градуса, и в стаите имаше парно. Ако посещавате Кападокия, не пропускайте спането в скален хотел, то е част от духа на това място.

Беше си хладничко, бързо се затопляше, но въпреки това с по-плътни връхни дрехи беше добре. Страшен ветрилник беше, чак си викам как ще летят тези балони утре, не знам. Бяхме говорили, ако се оправи времето на следващия ден, да летим, ако не - да има резерв за по следващия ден. Не беше удачно и днес, тъй като не бяхме спали предната вечер и пак да ставаме по нощите, някак си не беше добре.

След като закусихме, минаха да ни вземат с бус от агенцията за първия от двата тура (зеления).Бусовете са огромни, от най-големите като Mercedes Sprinter и VW Crafter, само дълги бази. Как ги караха в тези тесни улички, та и обратни завои с много маневри правеха от време на време, направо не е истина. Първата спирка ни беше на панорамата над Гьореме, където вчера спряхме на идване към Кападокия.

След панорамата се пренесохме в долината на гълъба Pigeon Valley (Guvercinlik vadisi). Долината на гълъба е разположена между Гьореме и Ухисар и е идеална за разходки, тъй като терена е сравнително лесен. Името идва от хилядите къщи на гълъби, които са били издълбани в мекия туф от древни времена. Въпреки че те могат да бъдат често срещани в Кападокия, те са най-многобройни в тази долина. Те са издълбани навсякъде, където е имало свободно пространство, включително изоставени пещерни къщи и църкви. В Кападокия гълъбите отдавна са източник на храна и торове. Появата на химически торове е намалила използването на тора от гълъби. Въпреки това някои фермери все още поддържат гълъбарниците си, защото настояват, че репутацията на Кападокийските плодове като най-сладки и най-сочни в Турция се дължи изцяло на гълъба.

Имаше магазинче за сувенири и децата веднага се лепнаха в него.

Следваше подземния град Каймаклъ. Входа се намира в някакво село, все едно по средата на автогарата, хаха. Имаше доста туристи, но не чакахме дълго на опашка. 

Каймаклъ (Underground City) (Turkish: Kaymakli) се намира в цитаделата на Каймаклъ в региона на Централна Анатолия в Турция. Първоначално отворен за туристи през 1964 година, селото е на около 19 километра от Невшехир.
Къщите в селото са построени около близо сто тунела в подземния град. Тунелите все още се използват днес като складови площи, конюшни и мазета. Подземният град в Каймаклъ се различава от Derinkuyu по отношение на структурата и оформлението му. Тунелите са по-ниски, по-тесни и по-стръмно наклонени. От четирите етажа, отворени за туристи, всяко пространство е организирано около вентилационните шахти. Това прави дизайна на всяка стая или открито пространство зависимо от наличието на вентилация.
Конюшните се намират на първия етаж. Малкия размер може да показва, че в секциите, които все още не са отворени, съществуват други конюшни. Отляво има проход с врата към воденицата. Вдясно от конюшните има стаи, евентуално жилищни помещения.
На втория етаж е разположена църква с коридор и две апсиди. Разположен пред апсидите е кръщелен шрифт, а отстрани по стените са разположени платформи за сядане. Имената на хората, съдържащи се в гробовете тук, съвпадат с тези, разположени до църквата, което подкрепя идеята, че тези гробове принадлежат на религиозни хора. Църквата също съдържа някои жилищни пространства.
Забележителна блокова формация от андезит (вулканична скала) с няколко дупки, използвана в Каймаклъ за студена обработка на мед.
Третият етаж съдържа най-важните части на подземния комплекс: складови площи, винени или маслени преси и кухни. Нивото съдържа и забележителен блок от андезит с релефни текстури. Наскоро беше показано, че този камък се използва за студено оформяне на мед. Камъкът е изсечен от андезитен слой в комплекса. За да се използва в металургията, петдесет и седем дупки са издълбани в камъка. Техниката е да се постави мед във всяка от дупките (около 10 сантиметра в диаметър) и след това да се чука рудата на място. Медта вероятно е добита между Аксарай и Невшехир. Тази мина е използвана и от Asilikhoyuk, най-старото селище в региона Кападокия.
Големият брой складови помещения и площи за керамични буркани на четвъртия етаж показва известна икономическа стабилност. Каймаклъ е едно от най-големите подземни населени места в региона. Големият район отделен за съхранение на храна в такава ограничена зона, показва, колко многобройно е било населението там. Понастоящем само част от комплекса е отворен за обществено посещение.
И ето ни вътре.

Църквата

Винарната

Още тунели

Вентилационна шахта

Натоварихме се на буса, следващата спирка беше селото със скалните църкви Соанлъ.

Някой от геройте са уморени и веднага заспаха. 

Беше станало време за обяд, за това се ориентирахме към единствената кръчма

На входа се предлагаха от традиционните за региона плетени кукли.

Храната беше много вкусна

Soganli е известен с кукли, превърнали се в символ на селото. Soganli Dolls са ръчно изработени и са създадени за пръв път, когато учител поискал от децата да направят ръчно изработена кукла. Една от майките представила първата кукла, която представлявала опаковано в дрехи парче дърво. В долината има много скални църкви и изоставени къщи на хора. Започнахме обиколката, първа спирка скални къщички за гълъби.

Селото е разделено на две, от дясно и от ляво, хванахме първо десния път, стигнахме до края и паркирахме на паркинга. Хванахме по една тясна пътечка

Ето я и куполната църква

Ето и църквата от друг ъгъл

По пътечката минахме от лявата страна на възвишението и стигнахме до изоставеното село. Хората са изселени сравнително скоро от домовете им тук, тъй като не са безопасни вече, и са им построени малки бараки в близост до селото, където живеят сега.

След Соанлъ се насочихме към античният град Собесос.

Собесос е град, за който се смята, че е възникнал в късноримското или ранновизантийското време. Това е най  - новата древност на Кападокия, защото градът е открит едва през 2002 г.  Преди това нищо не се знае за града. Разкопките и проучванията продължават и до днес. Град Собесос е открит съвсем случайно. От векове това място е ябълкова градина. Освен това в писмените източници няма споменаване на града. Това отваря нови неизвестни страници от историята на Кападокия.

Конферентна зала. Смята се, че сградата е построена в средата на IV - началото на V век. Залата е стая от около 400 кв.м. и се състой от три стаи. Най - впечатляваща е стаята с мозайката.

След това се насочихме към манастира Кешлик. Манастирът Кешлик в Ürgüp е разтегнат пещерен манастирски комплекс с две църкви (Св. Михаил и Св. Стефан), голяма трапезария, свещен извор и безкрайни пещерни помещения. Разположен в идилична градинска обстановка, това е най -обширният манастир в Кападокия.

Този комплекс се използва и развива по много начини в продължение на 2000 години. Тази област е била гробница в предхристиянски римски времена, голям общински манастир през византийската епоха, действаща православна църква през 20-ти век, а сега туристически обект в съвременна Турция.

Започна да става късно, а и това беше последната точка от днешната ни програма, така че се качихме на буса и се отправихме към Гьореме, където се разходихме отново до панорама от където се откриваше страхотната гледка към цялата долина, взехме си каничка греяно вино и се насладихме на вечерта.

Беше късно, от агенцията ни казаха, че на другия ден пак ще е силен вятъра и няма да има полети с балон, което ни понатъжи, но какво да се прави по - важно е безопасността на хората. Оставаха ни още два шанса - предпоследната и последната сутрин от нашия престой в Кападокия. Не се моткахме много и след вечеря се отправихме към хотела, баня и по креватите.

Ден 3, Кападокия, 05.04.2021 г

Днешният ден беше отреден за Северния червен тур. Закусихме и бусът дойде отново навреме, както обикновено. Качихме се и подкарахме към първата спирка Avanos. В Avanos посетихме една грънчарска работилница. Имаше какви ли не неща вътре. Първо ни настаниха да ни покажат как се правят нещата.

После се разходихме из магазина, наистина много неща имаше

Имаше и една стая в която всички изделия бяха направени от специална глина, която на тъмно светеше и всичко направено от нея беше уникално красиво.

Следващата спирка беше Devrent (Долината на въображението). Devrent Valley, която също е известна като Imaginary Valley и също като Pink Valley, няма пещерни църкви като другите долини на Кападокия. В Девренската долина няма нито римски замъци или римски гробници. Всъщност никога не е била обитавана. Devrent Valley разкрива много различни скални образувания и е само на 10 минути път с кола от Goreme. Малките комини в долината образуват лунен пейзаж и имат много странен вид. Долината има и много животински скали. Прилича на скулптура, направена от природата. Някои от най-важните или най-лесните форми на животните са камилата, змията, тюлените и делфините. Ако освободите въображението си, ще намерите и много други. Това е като да гледаш облаци и да виждаш дракон. Има дори един скален стълб, който прилича на Дева Мария, който държи Исус Христос.

Камила

Шапката на Наполеон

След долината Devrent Valley се отправихме към Cavusin. Cavusin е туристическо и очарователно село и едно от най-старите селища в региона, разположено по пътя Goreme-Avanos в Кападокия . Християните, които са живели тук през времето си, са си създали жилищни пространства в кухините, които са вкопали в приказните комини в региона, за да избягат от натиска на римляните и да живеят по -комфортно своята религия. Местните все още живеят в скални жилища и каменни къщи.

Беше станало време за обяд, така че се отправихме към ресторант в градчето Аvanos, където хапнахме подобаващо вкусно и продължихме нанататък по програмата. След обеда отново се качихме в буса и право към долината на любовта.

Защо се нарича долината на любовта, ми сами преценете :)

Има многобройни такива образувания в тази долина и гледките са уникални отново

В долината на любовта имаше и камили на които нямаше как да не качим част от децата - по - смелите  :)

И разбира се в долината на любовта една снимка на двама влюбени :

Бусът ни чакаше на паркинга, натоварихме се и продължихме към следващата спирка, бивше селце в подножието на замъка Uchisar. Хората са живеели в подножието на замъка в скалните къщи и при нападение са се качвали в замъка и така са се защитавали.

Седнахме в типично скално кафене : 

След като отпочинахме малко се отправихме и към последната ни спирка от програмата за деня  - музея на открито Goreme Open Air Museum. 

Музеят на открито в Goreme прилича на един огромен монашески комплекс, съставен от множество манастири, разположени един до друг, всеки със своята фантастична църква. Намира се е само на 15 минути пеша (1,5 км) от центъра на село Гьореме. Той съдържа най-хубавите църкви, с красиви фрески (стенописи), чиито цветове са запазили своята първоначална свежест. Той също така представя уникални примери за техника на изсичане в скалите на различни форми и фрески. Музеят на открито в Гореме е член на Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО от 1984 г. и е един от първите два обекта на ЮНЕСКО в Турция.
Районът, обхванат от този музей на открито, представлява последователно разположени обекти и историческо единство. В рамките на музея има единадесет ресторанта, с маси и пейки с цветя. Всеки от тях е свързан с църква. Повечето от църквите в Музея на открито в Goreme са от 10-ти, 11-и и 12-ти век.

След като приключихме с музея, се отправихме отново към Гьореме, и по - конкретно към хотела ни, за да починем малко от дългият и изморителен ден. Някой от нас паднаха веднага и заспаха.

След кратка почивка, натоварихме най - малкия в количката, защото буквално беше мъртъв от умора и излязохме, за да вечеряме и да се разходим из нощно Гьореме. 

Ресторантите работеха до 19 часа, поради COVID мерките, поради което трябваше да се нахраним много скоростно и нямахме възможност да се насладим на прекрасната турска кухня.

Така завърши и този ден, а за наше нещастие и следващият ден времето нямаше да е с нас. Обадихме се в агенцията и от там ни казаха, че и следващата сутрин ще е много ветровито и следователно няма да е подходящо за полет с балон. Е преглътнахме и това огорчение и си казахме, че имаме още един последен шанс (последната ни сутрин в Кападокия) и не трябва да се разочароваме напълно все още. От много години насам хората в Кападокия не помнят в толкова много последователни дни да не е имало полети с балони, но такъв ни бил късмета.

Ден 4, Кападокия, 06.04.2021 г

Програмата от четвъртият ден на пътешествието ни беше изцяло в нашите ръце, без агенция, без гидове. Бяхме решили да посетим каньона Ихлара, където да се разходим на спокойствие, след това да видим и другия голям подземен град - "Derinkuyu", посещение на крепостта "Uchisar" и да завършим с нощна обиколка на град Urgup.

Станахме, по традиция закусихме на терасата с прекрасната панорамна гледка и потеглихме към каньона. 

Пристигнахме в Ihlara Canyon.

Това, което прави уникална долината, е древната история на нейните обитатели. Целият каньон е с решетъчна структура, подземни жилища покрити с камъни, църкви от византийския период, построени от гърците в Кападокия. Местни хора са били принудени да напуснат района и да се преместят в Гърция през 1923 г.
Поради голямото количество вода и скрити места в долината това е било първото място, където са се заселвали първите християни, избягали от римските войници. В долината Ихлара има стотици стари църкви във вулканичните скални пещери. Това е най-дълбоката и най-дългата долина в Cappadocia.

Поехме по стълбичките надолу.

Интересно дърво, направено за децата

Пейки направени покрай реката

Някъде из каньона

Чешмичка в дърво

Стигнахме до едно кафене с беседки до реката - прекрасно място за отдих.

Продължихме покрай прекрасната река Melendiz, като вече имахме и товар :)

Време беше за обяд и стигнахме до ресторанта ни. Имаше ресторанти с ей такива беседки в реката, където може да си починеш и да пийнеш чай. Точно в един от тези ресторанти седнахме и ние.

След като хапнахме, колкото и да не ни се искаше поехме по пътя наобратно, за да се отправим към следващата ни спирка - подземния град "Derinkuyu".

Веднага щом се качихме в колата, малките отнесоха плувката и не я пуснаха чак докато пристигнем до подземния град "Derinkuyu".

Взехме билети и ето ни вътре :

По стъпалата надолу.

Тунел

Това е било място, където са били разпъвани пленниците.

Приключихме с тура и се показахме навън на светло.

Беше рано, около 16:30 ч. и решихме, че има време, да довършим първоначално предвиденото в програмата, като отидем и се качим на крепостта Uchisar. Качихме се на колата и се разбързахме, тъй като наближаваше краят на работното й време.

Пристигнахме

Uchisar се намира на най-високата точка в Кападокия, на пътя Nevsehir-Goreme, само на 5 километра от Гьореме. Върхът на замъка Uchisar осигурява великолепна панорама на околностите с планината Erciyes в далечината.
Много от помещенията, издълбани в скалата, са свързани помежду си със стълби, тунели и проходи. На входовете на стаите има входни врати, точно като тези в подземните селища, използвани за контрол на достъпа до тези места. Поради ерозията на този многоетажен замък, за съжаление не е възможно да се стигне до всички стаи. Повечето от стаите, разположени в северната част на замъка, се използват днес като къщи за гълъби. Земеделските производители използват тези пещерни къщи за събиране на изпражнения от гълъби, които са отличен естествен тор за овощните градини и лозята.
През цялата история замъкът винаги е бил основната отправна точка на отбрана за региона на Кападокия. Понастоящем пътят към входа не е изпълнен с войници, а с местни жени, които продават своите стоки като традиционни сувенири.

Гледката отгоре е величествена

Долината на гълъбите, Pigeon Valley

Около замъка е пълно с малки магазинчета, предлагащи сувенири и дрънкулки за туристите, но вече в този час бяха затворени.

Решихме за вечеря да се разходим до съседния голям град Юргюп (Urgup), след което да си направим нощна обиколка н града.

Юргюп (Ürgüp) е град в провинцията Невшехир. Надморското равнище на града е 1 043м, а населението му наброява около 15 000 жители. Юргюп се намира в историческия регион Кападокия близо до скалните църкви на Гьореме. Градът е известен с виното, ръчно направените килими и хотелите, построени в пещери (повечето тях са били къщи). Някои от пещерите са превърнати в нощни клубове и барове, тъй като в Юргюп кипи невероятен нощен живот. 

Хапнахме както традицията повелява в ресторант препоръчан ни от гида на Lonely planet и отново не сбъркахме. След това се разходихме и града.

Беше вече около 23:30 ч. и трябваше да лягаме. Отново се обадихме в агенцията, за да проверим какво ще кажат за полетите на следващият ден, но уви - времето отново щеше да е опасно за летене и всички полети с балони отново бяха отложени за наше нещастие. Децата се понатъжиха, но им обяснихме, че ще измислим да ги заведем някъде другаде по света и да ги качим на балон. На следващият ден се сбогувахме с Кападокия и поемахме нататък по останалата част от пътуването ни. Лека нощ. Позастояхме се през последните дни в пленителната Кападокия. Време беше да минем едни 620 км до следващата ни спирка - Памуккале.

Ден 5, От Кападокия до Памуккале, 07.04.2021 г

Позастояхме се през последните дни в пленителната Кападокия. Време беше да минем едни 620 км до следващата ни спирка - Памуккале.

Град Nevsehir, насреща планината Erciyes

Пътят е спокоен, слабо натоварен и в перфектно състояние, както повечето пътища в Турция. Градчетата са спретнати и красиви. Стигнахме до град Аксарай.

Купете си геврек на светофара :)

Да ти е кеф да пътуваш по такива пътища

Поредният спретнат и красив град

Пътят се стесни и започна да се вие из планините, много красиво.

Имаше и гледки наподобяващи тези, които сме свикнали да гледаме в Азия - зверски претоварени камиони.

Наближихме с. Памуккале, бях заложил на GPS-а хотела ни и се отпарвихме направо към него.

Хотелът беше много добър, бях взел апартамент на първия етаж. Имаше и басейн, но все още беше хладно за такива удоволствия, въпреки че децата бяха готови да се изкъпят.

На рецепцията ни попитаха дали ще желаем полет с балон на следващата сутрин, с което ни изненадаха много. Не знаехме че и в Памуккале се предлагат полети с балони и без замисляне се записахме. Цените бяха много  по - добри (по около 60 евро на човек) от тези в Кападокия, но и това е обяснимо, все пак Кападокия е много по - туристическата дестинация от двете.

Доволнии от това, че надеждата за полет още не беше умряла отидохме в ресторанта на хотела да вечеряме, след което се отправихме към леглата.

Ден 6, Памуккале, 08.04.2021 г

Първият ни ден в Памуккале отонво станахме рано, хапнахме с превъзходната закуска в хотела и зачакахме да дойдат да ни вземат с бус от агенцията, която ангажирахме в пореден опит да полетим. Закараха ни на един хълм над Памуккале и започна подготовка по надуването на балоните. Децата много се вълнуваха.

Почти всичко веше готово и първите балони полетяха

Иии, точно когато стана време да се качваме в нашия балон (червения) се появи много силен порив на вятъра, балона тръгна към пропаста само с пилота в коша, откъснаха се въжетата с които беше завързан за джипа и полетя странично и много опасно. Пилота залегна в коша, веднага изпусна въздуха, всички от съседните екипажи се втурнаха и  скочиха на коша, така че да предотвратят някоя трагедия и успяха да го свалят на земята. Пилота слезна от коша, но видимо уплашен с тупащо сърце каза, че се страхува да лети в това време и ще отложи полета. Децата не успяха да сдържат този път сълзите си и се разплакаха.

Е, казахме си, нищо живота продължава, ще пробваме утре пак и се отпарвихме към голямата забележителност в тази част на Турция. Това време на година е подходящо за посещение на Памуккале, тъй като не е още адската жега. Не ми се мисли юли какво ще е тук. От сутринта припичаше и се очертаваше да е жега. Пристигнахме на паркинга на Южната порта. По това време на годината имаше страшно много макове.

Памуккале (на турски: Pamukkale) е известен малък турски курортен град във вилаета Денизли, отстоящ на 30 км северно от град Денизли, но също така и удивителен природен феномен в околностите на градчето.

Водни струи от древния град Хиераполис, богати на минерални соли, падайки от голяма височина, създават причудливи, вкаменени, ослепително бели каскади. В това живописно място от горещите недра извира вода, пренаситена с калциев карбонат. Когато тя достига до повърхността, от нея се освобождава CO2, а калциевият карбонат се отлага, като образува варовикови отлагания върху скалистите тераси.

Горещите извори Памуккале извират от недрата на планината Кал Даъ в Западен Анадол, Турция. Водата с температура 37 °C излиза, клокочейки изпод земята, и в изумителни каскади се спуска надолу по поредица от около сто тераси. Водните струи са издълбали терасите и във вдлъбнатините са образували топли водни басейни. Повечето имат ослепително бял цвят, но някои са жълтеникави или кафяви. До платото на Хиераполис се стига по долината на река Меандър.

Руините на Хиераполис и Памуккале са един от обектите в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Хиераполис, основан през 190 пр.н.е. от династията на Аталидите – владетелите на Пергамон. Градът бил популярен сред римляните, страдащи от кожни болести и ревматизъм.

Водата на един от горещите извори, който извира от пещера, отделя зловонни, дразнещи очите газове. Древногръцкият историк и географ Страбон пише, че за броени мигове те биха убили дори бик. Местните жители вярвали, че газовете са диханието на зли духове.

Отдалече тази белоснежна маса създава илюзията за огромна памукова плантация или за замръзнал водопад.

Започнахме обиколката

Амфитеатъра

Започна да става голяма жега и решихме първо да разгледаме, а след това да се къпем в банята на Клеопатра и в малките бели басейнчета. Слязохме по остатъците на един римски път до долу и оттам тръгнахме към северната порта да доразгледаме, по централната улица

Слязохме покрай травентините да се придвижваме към заведенията за обяд, преди да влезем в басейна.

Изгледа откъм пътечката покрай травентините

Решихме да ги разгледаме отблизо преди да хапнем и да поджапаме малко, а и Калоян не издържа на умората и заспа в количката, та беше най - доброто време да го оставим някъде на сянка да си дремне, докато се разходим из басейнчетата на Памуккале.

Езерото и село Памуккале с панорамна гледка

След като хапнахме и Калоян се събуди беше време да се отправим към басейна на Клеопатра, където да се натопим в минералната вода и да се поплацикаме. Входа за басейна се заплаща допълнително от входа за комплекса. При съблекалните срещу 10 лири депозит ти дават ключ за шкафче където да си оставиш вещите.

Античният басейн на Памуккале e останал още от римско време, когато е бил духовен SPA център на Хиераполис.
Модернизираният басейн е обществено място за плуване в този курорт с горещи извори.
Заобиколен от олеандри, палмови дървета, борове и кипариси, басейнът е пълен с паднали мраморни колони, цокли и остатъци от близкия храм на Аполон. Басейнът постоянно се освежава от приток на гореща минерална вода, богата на калций.
Температурата на водата е комфортна и приятна, а не гореща. Басейнът е с различна дълбочина. На повечето места краката на възрастните могат да докоснат дъното, ако главата е над водата. Съществените зони са по-плитки и подходящи за деца.

След 2 часа киснене, напуснахме басейна на Клеопатра и слезнахме в селото за още някоя и друга снимка към феномена на Памуккале.

И разбира, се нямаше как да пропуснем обърнатата къща

Така приключи и този прекрасен ден от нашия трип. Отправихме се към хотела за вечера и почивка, като надеждата за полет с балон оставаше жива за последната възможна сутрин на следващият ден.

Ден 7, От Памуккале до Истанбул, 09.04.2021 г

Сутринта на този ден станахме отново рано рано, дойде бусчето на фирмата и ни откара в близките полета, където подготвяха балоните. Поседяхме малко в очакване, но уви... отново капитана каза, че има вятър и няма да се лети. Еееее, какво да се прави, трябваше да се приберем обратно в хотела, за да си стегнем багажа, да закусим и да се отправим по чудесните турски пътища в посока Истанбул. Предстояха ни около 600 км път или около 6 часа без почивките, но реално взехме разстоянието за около 8 часа. Тъй като беше рано сутринта, планът ни беше да пристигнем късният следобяд в Истанбул и веднага да излезнем на вечерна разходка.

На всякъде из пътищата в азиатската част се срещата позабравени марки автомобили като Рено 9 и Рено 12, които преобладаваха

Постепенно с наближаването на европейската част на Турция пейзажите се променяха, появяваше се зеленина, абе личеше си някак си, че пътуваш към Европа. Ха ха ха

Пристигнахме по план около 17 часа в Истанбул и както можете да се сетите едно от най - неприятните неща, които могат да се случат на човек е да влезне в мегаполиса Истанбул точно в този час. Задръстванията и колоните от коли по магистралите бяха адски, но за наше щастие беше петък и голямата бутаница беше в посока на излизане от Истанбул. Не че на влизане нямаше коли, но бяха чуствително по - малко от колкото в обратната посока.

Бях запазил едно симпатично хотелче буквално на гърба на църквата - музей Света София, което беше добро стратегическо място като отправна точка за нашите обиколки в Истанбул. Придвижването с бус точно в тази част на града беше истинско предизвикателство за мен, тъй като уличките са много тясни, има спряни коли от двете страни по уличите, сградите са много близко една до друга и няма почти никаква възможност за паркиране. Оставих Ася, децата и багажа пред хотела и започнах да въртя кръгчета в търсене на моето място но уви нямаше такова. В крайна сметка се освободи едно място точно пред хотела и се намърдах там, като паркирах на една боя разстояние от съседните автомобили, просто такава е ситуацията в Истанбул. Оказа се че е синя зона в тази част и трябваше да заплатя за събота, а за неделя беше безплатно паркирането, както е и у нас всъщност. На тротоара имаше едни кибици, които се опитаха да ме измуфтят тройно на това, което трябваше всъщност да платя, но аз им се развиках и се оплаках на собственика на хотела ни, които беше много готин и излезна, за да ги нахока и той. Турска му работа, ако могат да те преметнат ще го направят без да им мигне окото. 

Позаприказвахме се със собственика на хотела и се оказа, че можем да си заявим посещение на медицинско лице, което да ни направи PCR тестове на следващата сутрин и да ни изпратят резултатите на рецепцията. Ооо страхотна новина за нас и при това тази услуга струваше по 25$ на човек, което беше твърде добра цена в сравнение с тези в България, а и нямаше нужда да търсим къде да ходим да се тестваме, за да можем да се приберем вкъщи нормално. След като се уточнихме за това, хвърлихме куфарите в стаята и излезнахме на разходка.

Един от входовете на двореца Топкапъ. 

Топкапъ сарай е главният султански дворец, седалището на администрацията на Османската империя от 1465 до 1853 година. 

Дворецът е пълен с примери от османската архитектура и притежава голяма колекция от порцелани, одежди, оръжия, щитове, брони, османски миниатюри, ислямски калиграфически ръкописи и стенни украшения. 

Сравнен с други известни монархически резиденции като виенския дворец Шонбрун и екстравагантния Версайски дворец, Топкапъ изпъква с неголемите си пропорции и забележителни интериори.

Продължихме покрай Света София към Каракой на Босфора. Като се скриеше слънцето ставаше доста хладничко.

Не след дълго се озовахме пред един от многото магазини от веригата за турски сладки специалитети "Osmanlizadeler"

След около още десетина минутки ходене стигнахме до моста "Галата". Ако посетите Истанбул, то поне веднъж ще ви се наложи да прекосите един от символите на града - мостът Галата. Независимо че сам по себе си мостът не представлява някаква архитектурна забележителност с голяма стойност, ролята му да свързва двете части на европейски Истанбул, разделени от водите на Златния рог, го е превърнала безпорно в една от градските атракции. Шумът от трафика, преминаващият по моста трамвай, автомобили, автобуси, както и множество амбулантни търговци, които предлагат своята стока по горната и долната палуба на моста, може малко да ви отвратят, но въпреки това от моста се откриват хубави гледки към Златният рог и Босфора, особенно при залез слънце.

По горната палуба на моста винаги ще видите и множество рибари, особенно в неделя, когато ще трябва внимателно да си проправяте пътя между въдиците, кукичките и кофи със стръв за риба.

След като видяхме залеза от моста решихме да се връщаме наобратно, да хапнем по един дюнер някъде на главната улица, малко баклавички от "Osmanlizadeler" и да отиваме да почиваме, че за следващият ден в програмата ни фигурираха около 25 км ходене пеша, което щеше да е истинско предизвикателство за децата.

Ден 8, Истанбул, 10.04.2021 г

Последният ден от нашата екскурзия започна със закуска в хотела, след което се качихме в стаята, за да изчакаме медицинското лице, което бяхме поръчали от предният ден да дойде, за да ни направи PCR тестове. След като приключихме към 9.30 часа поехме към изпълнение на дневната програма. Първата спирка ни беше църквата - музей "Света София".

"Света София" или "Църква на светата Премъдрост Божия" и официално - Голямата Джамия "Света София" е монументална обществена сграда в Истанбул. Била дълго време християнска катедрала, по - късно сред главните джамии на Константинопол и днес продължава да работи като джамия.

Първоначално построена през 360 г., църквата е рарушавана на два пъти при обществени безредици. Съвременната сграда е построена през 532 - 537 г. при император Юстиниан.

Размерите на храма са внушителни - дължина с предверията - 120 метра, ширина - 72 метра, височина на купола - 60 метра и диаметър - 30 метра. Тук архитектите съчетават двата най - използвани модела за строеж на църкви във Византия до това време - централно - куполния и базиликален.

Точно срещу "Света София" е джамията "Султан Ахмед". Тази джамия е мюсюлмански храм, построен от архитекта Седефкяр Мехмед ага по заповед на султан Ахмед I между 1609 и 1616 година. Поради своите цветове - синьо, зелено и бяло, от плочките от изникски порцелан, в Европа е известна като Синята джамия.

Джамията "Султан Ахмед" е първата джамия в Османската империя, която има 6 минарета. Размерът на помещението в молитвената зала е 64х72 метра. Диаметърът на централния купол е 23,5 метра, а височината му е 43 метра. Джамията има 260 прозореца.

След "Синята джамия" се отправихме към Базилика Цистерна.

Скрита под земята, много близо до главния булевард, на който се намира Света София, тя е едно от неоспоримите доказателства за богатата история на Истанбул.

Базиликата Цистерна или Потъналия дворец, както се превежда името Yerebatan Saray от турски, е най - голямата от няколко стотици древни цистерни, които са открити в Истанбул. Построена е през 6-ти век, по време на управлението на Юстиниан I.

Името на подземната постройка произлиза от голям обществен площад, който се е намирал тук, на първият хълм на Константинопол, под който реално е била изградена. Преди да бъде превърната в цистерна, Базиликата е съществувала през 3 и 4 век като търговски - занаятчийски център. Изворите свидетелстват, че е имало градини, които са били заобиколени от колонада - обърната към Света София. Твърди се , че е била издигната от император Константин, а по - късно възстановена и разширена от Император Юстиниан. 7000 роби били ангажирани в изграждането на цистерната.

Нашата разходка продължи в посока към кулата Галата, като отново щяхме да минем по моста Галата, а по пътя до там минахме през кокетни кварталчета и по крайбрежието на Босфора.

Изкачването до кулата е продължително и стръмно, но пък гледката от върха й вероятно щеше да си заслужава това изкачване. За наше съжаление кулата беше затворена за посетители до 18 часа и беше пълно около нея, заради планувано посещението на президента Ердоган.

Кулата Галата, също наричана и Кулата на Христос от генуезците и Голямата кула от византийците, е разположена в близост до площад "Таксим", на северния бряг на залива Златния рог.

Тя е една от най - забележителните постройки на Истанбул с огромното си тяло и конусовидния си цилиндър на върха, извисяващ се на хълм над квартала Галата край Златния рог.

Кулата е издигната през 528 г. по времето отново на император Юстиниан. Първоначално е построена от дърво, а през 1433 г. - от камък. В миналото се е използвала за склад и мелница от генуезците. Височината и е 61 метра.

Кулата Галата днес е туристическа атракция. Горните 3 етажа се използват за ресторант, рецепция и кафе - бар. На последния етаж има тераса с невероятна гледка към Истанбул. До терасата на кулата може да се стигне по стълба със 143 стъпала или с асансьор.

асансьор. След кулата Галата се отправихме към улица Истиклял (Istklal). Това е най- известната търговска улица в град Истанбул. Улица Истиклял се посещаваот повече от 3 милиона души годишно. През уикендите улицата се превръща в жив поток от хора.

Тя се намира в района Пера и е изключително красива улица, предназначена за пешеходци. Дължината й е около 3 километра. 

Улица Истиклял е известна с красивите си магазини, в които се продават всевъзможни стоки. На улица Истиклял могат да се намерят висококачествени дрехиот бутици, различни видове интересни книги, различни аксесоари и сувенири. Туристите не пропускат да посетят кафенетата и ресторантите, разположени на голямата търговска улица.

Улица Истиклял е много красива и това се дължи още на създателите. В годините на отоманската империя тя е представлявала булевард, характерен за френските градове. По времето на отоманската империя улицата е била известна с името Каде и Кебир. За французите, които живеели в Истанбул, улицата била известна като Гран Рю де Пера.

Сградите на улица Истиклял са истинско произведение на изкуството, те са предимно барокови и неокласически. Освен този тип сгради по улица Истиклял могат да се видят също така много ренесансови и неоготичести постройки. Те са построени предимно през 19 век. Сред тях има и модерни сгради.

В средата на улицата се намира известният площад Галатасарай, където се намира и дворцовото имперско училища, известно като гимназията на Галатасарай.

Улица Истиклял започва от площад Таксим (Taksim), и завършва в близост до най - старата станция на метрото, което е било второто метро в света, след като било построено лондонското. Тази станция се нарича Тунел (The Tunnel) и е започнала да функционира в далечната 1875 година. По улицата се движи единственото допустимо в пешеходния район транспортно средство - старинен трамвай. Старинният трамвай е червен и преминава през улицата от южния й край до метростанция Тунел.

На улица Истиклял се намира и музея на илюзиите, който нямаше как да не посетим с децата. Падна голямо забавление.

На изхода на музея имаше магазин за сладости и децата се лепнаха виднага за него. Извадихме ги с по един тарделник или козуначено руло пълно със сладолед.

Продължихме към площад Таксим. Площадът е едно от най - популярните места в Истанбул. Спокойно може да се твърди, че втурския град "всички пътища водят до .... Таксим".

Някои определят мястото като сърцето на съвременен Истанбул. Той е най - голямата дестинация за шопинг и релакс както на местните, така и за гостите на града. Около него се намират едни от най - добрите и най - луксозните хотели, ресторанти и търговски центрове в цяла Турция.

Мястото се обособява като като площад Таксим в самото начало на 19 век. Всъщност "таксим" означава пункт, съставна част от разклонения,изграждащи водоснабдителната система на града. 

Когато се добрахме до площад Таксим, вече умората от обикалянето започна да се обажда, а имахме още доста точки от програмата. Заради това се качихме на метрото за една спирка от Таксим до спирка Шишан.

От там се насочихме към спирката Каракой от където щяхме да се качим на корабче и да тръгнем по Златния рог в посока към квартала Балат и желязната църква Свети Стефан. Преди това обаче си взехме по един от така известните истанбулски печени пълнени картофи - горещо препоръчвам на всеки, които посети града.

За да се качиш на градския транспорт в Турция в тази Ковид ситуация  трябва да имаш така наречения HES код, които си извадихме с помоща на собственика на хотела ни.

Квартал Балат е стар еврейски квартал в Истанбул. Балат се намира в европейската част на града, на западния бряг на Златния рог.

През 15 век след започнало преследване на еврейското население в Западна Европа от католическата църква и инквизицията, Султан Баязид II изпраща много кораби в Испания, с които да пресели евреите в Истанбул. 

Евреите допринесли много за развитието на търговията в града, като кварталът, в който са живеели се разширява и подобрява. В Балат са били построени 12 синагоги. Четири века евреите живеят мирно с обкръжаващото ги мюсюлманско население. В квартала се заселват и много гръцки, арменски и български семейства. През 19 - ти век в следствие на много земетресения и пожари евреите постепенно започват да сепреместват в Галата. В изоставените къщи постепенно се настаняват кюрди, цигани и анадолски номади, които не са полагали грижи за външния вид на квартала. Постепенно Балат се превръща в един от              най - бедните райони на Истанбул.

В Балат туристите идват да се насладят на старите сгради, повечето от които за съжаление не са поддържани добре. Въпреки това вървейки по стръмните улички ще усетите духа наминалото. В квартала не съществува един архитектурен стил, а сградите са построени през различни периоди и в различни стилове. Често срещано е да видите провесени дрехи на въже между сградите от двете страни на улицата.

Разходката в квартал Балат е за тези, които искат да стигнат до съвсем различен Истанбул и да видят града от другата му страна. В квартала се намира и така известната желязна църква Свети Стефан.

В ниската част на квартала има улица с кафенета и ресторанти, където можете да изпиете чаша кафе или да обядвате.

Квартал Балат е един от кварталите с най - висока престъпност. През деня е относително безопасно, но избягвайте квартала в тъмните часове на денонощието.

След като стигнахме почти до края на квартала, Ася се усети, че се е забравила чантата в кафене Балат, където седнахме да изпием по един чай. И след като както по - горе споменах за престъпността в квартала у нас настъпи леко притеснение , тъй като в нея ни бяха и документите. Но оставих всичките деца на Ася и побегнах наобратно и за наше щастие чантата си беше там непокътната. Върнах се и продължихме.

Така привечер стигнахме и до църквата "Свети Стефан".

В квартал "Фенер", на самия бряг на Златния рог се издига църквата "Свети Стефан". Отдалеч привлича поглед красивата украса на фасадата, но не всички знаят, че конструкцията е излята от чугун. Затова я наричат "Желязната църква". Историята на храма води началото си от средата на 19 век. Проектът е на арменския архитект Ховсен Азнавур. Църквата се състои от сглобяеми чугунени плочи с общо тегло 500 тона. Докарали ги с кораб от Виена по река Дунава, през Черно море и Босфора. Била построена за един месец.

Трикуполна и кръстообразна форма, отвън привлича внимание сферично красивите орнаменти на украсата. Желязната конструкция е с дължина 30 метра и широчина 20 метра. Камбанарията е с височина 40 метра.

Започна да се свечерява, и се качихме на корабчето наобратно към Каракой, за да видим отново залеза от моста Галата.

Някой от нас не издържаха на умората и заспаха, но обиколката този ден беше много сериозна и това беше разбираемо. Прибрахме се по тъмно капнали, взехме по един душ и веднага по леглата.

Ден 9, Истанбул, наобратно към България, 11.04.2021 г

Последният ден от нашето пътешествие бе предвиден за прибирането ни към България, но бяхме оставили още нещо за разглеждане. Всяка година през месец април се провежда фестивал на лалето в Истанбул. Тази година не бе изключение и въпреки COVID пандемията фестивал пак имаше та дори и в по - малки мащаби. Фестивалът е в парка Емирган (Emirgan).

Той се намира на брега на Босфора, зад гърба на музея Сакъп Сабанджи, на север от втория мост, в една от богаташките общини на Истанбул - Саръйер. Не знам дали схванахте от това описание, че става дума за място, което честно трябва да бъде наречено - на другия край на света, докъдето се стига ил с кола, или само с един автобус (ок, два са - но с общ маршрут), или с метро, но придружен с долмуш (маршрутка). Ние разбира се избрахме колата за придвижване до парка и това ни отне около 30 минути от центъра (църквата Света София) в неделен ден, почти няма движение в Истанбул.

През април това място е вълшебно - потънало е в ароматни и цветни лалета. Това е най - доброто време на годината за посещение и ние бяхме точно тогава тук. За добро или лошо времето беше малко хладно и в парка нямаши жива душа, което е доста нетипично. В парка има два големи паркинга и ние влезнахме направо с колата вътре. Има страшно много обособени места за пикник с масички. Турците са луди на темата пикник. Превърнали са ги в национален празник. Има и много хубави детски площадки за най - малките. Паркът е разположен на хълм и заема площ от 470 000 м2. От всички страни е ограден с каменни стени. Тук могат да се видят растения от повече от 120 вида - борове, кедрови дървета, дъбове.

След като се поразходихме из парка трябваше да се натоварим на колата и да поемем по обратния път към България. Така приключи поредното наше приключение. Време беше да отворим следващата страница от нашата приключенска книга и да започнам да правим планове за ново семейно пътешествие.