Пътепис за Тоскана

Поредното ни семейно пътуване е вече факт и в следващите редове ще го споделя с вас приятели. Маршрутът бе следния : София - Пиза - Чинкуе Терре - Колоди - Флоренция - Сан Джиминяно - Волтера - Сиена - Кианти - Флоренция - Пиза - София. Пътуването го направихме в дните 04.04.2017 - 11.04.2017 год. На това пътуване отново прибегнахме до услугите на различен брой и вид превозни средства, но това вече въобще не представлява проблем за нас. И така на 04.04.2017 след поредният прекрасен работен ден, се прибрах от работа, където ме очакваха бременната ми съпругата  и двамата ми сина към момента (на 4 и 7 годинки), грабнахме багажа и газ към летище София, за да се качим на първото ни превозно средство за това пътуване. Това щеше да е първият полет на момчетата и те нямаха търпение да излетим, поради което едвам дочакахме полетът, който беше в 18.40 часа от София до Пиза. След полет около 1 час, кацнахме в Пиза по залез слънце и се насочихме към гишето за закупуване на билети за автобус, който щеше да ни откара точно до квартирата която си бяхме запазили от София за престоят ни в Пиза. Да ама нещо се замотахме и изпуснахме последният автобус, та се наложи да се метнем на едно такси, което срещу 18 евро ни откара до квартирата. Настанихме се и излязохме да вечеряме в близката пицария, след което се прибрахме да починем, за да сме напълно готови за началото на тура. На следващият ден (05.04.2017) станахме сутринта, закусихме и се отправихме към спирката на автобуса, с който щяхме да стигнем до гара централе в Пиза, от където да си вземем влак до Ла Специя, а там да се прeхвърлим на друг такъв за Чинкуе Терре.

Пред гара централе Пиза :

На гарите в Италия има много на брой автомати от където човек може да си закупи билет за където е тръгнал, но ние докато се ориентираме се наредихме на гише и си взехме от там. В последствие разбира се боравихме само с автоматите - става много по-бързо и лесно. Взехме билети и побегнахме към перона, защото влака тръгваше след 2 мин. Предварително от София бяхме набелязали кой точно влакове ще гоним в зависимост от нашата програма през сайта на италианските железници (http://www.trenitalia.com/). След около 1 час пристигнахме в Ла Специя, където си закупихме семеен билет за Чинкуе Терре на стойност 42 евро и се качихме на следващият влак.

Чинкуе Терре е защитен от ЮНЕСКО архитектурен резерват разположени в областта Лигурия, на 15 км западно от Ла Специя и на 110 км южно от Генуа. Много хора си мислят, че Чинкуе Терре е едно населено място. Всъщност това са пет градчета разположени на 2-3 км. едно от друго с къщички накацали директно върху отсечените скалисти склонове на брега. Почти до края на 19-ти век, Риомаджоре /Riomaggiore/, Манарола /Manarola/, Корнилия /Corniglia/, Вернаца /Vernazza/ и Монтеросо ал маре /Monterosso al mare/ са били достъпни само по вода. На по-късен етап се е появила пътека през склоновете, която свърза селцата и която е известна като една от най-романтичните пътеки в Европа носеща името Пътеката на любовта - Via del amore.Често срещана гледка по нея са заключени по предпазните парапети катинари с инициалите на влюбени двойки по тях. Едно поверие, че по този начин заключваш взаимната любов и прави двойката неразделима. За съжаление когато ние бяхме там тя беше затворена поради голямото наводнение няколко години по-рано и все още невъзстановената част от пътеката. Затова избрахме да се разходим по другата пътека която е с по-планински характер и свързва селата Корнилия /Corniglia/ и Вернаца /Vernazza/.Затова нашата обиколка на Чинкуе Терре започва именно от Корнилия. Тя е изключително различна от останалите села, защото се намира на върха на нос с височина 102 метра над морското равнище. Селцето има римски корени. Кръстено е на известната римска фамилия, произвеждаща бели вина -  Corniglia Gens Cornelia.  Спирката на гарата е в ниското и до селото Корнилия се качваме с микробусче, което преодолява голямата денивелация.

С тази зъбчатка на която Никола се покатери веднага щом я видя месните хора обират гроздето от хълмовете около селата :

От тук започва и пътеката която ще ни отведе до Вернаца за около час и половина ходене пеш :

Вече се отдалечаваме от Корнилия :

 

Пред нас вече се вижда Вернаца :

Вернаца (Vernazza) е едно от най-красивите места в Чинкуе Терре, тъй като то се отличава със своя неподправен чар и гостоприемство. Селцето има 960 души население и остава едно от най-истинските рибарски села в Италианската ривиера. Първите сведения за Вернаца датират от 1080 г. До Вернаца не може да се стигне с кола или автобус. От там минава влак, а по улиците на града се движат колела и мотопедчета. Една от основните забележителности във Вернаца е църква Света Маргерита, построена през 1318г. В покрайнините на селото се намират останки от замък, принадлежащ на семейство Дория. Близо до него се намира кулата Белфорте, някога служила като наблюдателна кула и пазила града от пирати. Единствено Вернаца от петте селца, разположени на италианската Ривиера, разполага със собствено пристанище, чиито многобройни лодки, корабчета и яхти се полюшват плавно над водата и със своите разнообразни цветове ви подканят да се впуснете на романтична разходка из Лигурийско море. Това, което грабва всеки човек обаче, е неподправената атмосфера, усещаща се тук, спокойствието на протичащия живот, тишината, която е прекъсвана само от чайките и задушевната обстановка.Разходките из тесните улички на Вернаца са истинско удоволствие. Домовете на местните жители са надвиснали над скалите, от които се откриват изключително красиви гледки към морето. Основно жителите на Вернаца се занимават с туризъм, рибарство, производство на вино и зехтин.

На всякъде където имахме възможност се наслаждавахме на превъзходния италиански сладолед разбира се :

След като минахме през второто село от нашата обиколка се отправихме към най - отдалеченото от селата а именно Монтеросо. Монтеросо ал Маре е скътано на висок склон и е обрамчено от масивни лозови насаждения и маслинови дръвчета. Пред малката цветна гара се простира плажната ивица, която привлича изключително много туристи.

Монтеросо е единственото от петте рибарски градчета, което разполага със собствен плаж. Самият плаж очарова посетителите си с невероятно живописната си красота, скътана между многобройни хълмове и скалисти издатини. Тъй като ивицата на Монтеросо ал Маре е с доста малки размери е добре да си запазите място за активния летен сезон поне един месец по-рано. В близост до плажовете има футболно игрище и разнообразни атракции за деца от всички възрасти. В допълнение се предлага и езда. В края му се издига Гигантът – огромна фигура на Атлас, подпряла на раменете си каменната маса. Построена е в началото на 20 век. Тази част на Монтеросо ал маре е по-туристическата и се нарича Феджина. До старата част на красивото селце се стига през пешеходен тунел, намиращ се от лявата страна на гарата.

Завъртяхме се, поразходихме се и стана време да се качим отново на влака за да се отправим към първото от селата и четвъртото за нас а именно Риомаджоре.

След няма и 5 мин. влака ни върна до Риомаджоре. Веднага тръгнахме по уличките на града. Улички е силно казано защото освен основната пешеходна улица, всичко друго беше лабиринт от тесни и стръмни стълбища, вътрешни дворове и красиви градинки.Всъщност обикалянето се оказа доста изморително, защото непрекъснато се катериш и слизаш надолу. Още по-отчайващо беше че, в отделни моменти стигахме до улица без изход и трябваше да се катерим и слизаме отново за да намерим нов маршрут.

Малкото селце се населва през 13 век в долината на реката “Rio Maior”, откъдето идва и името му. Цветните къщи са построени вертикално, сякаш захванати една за друга и изглеждат като единна структура – като крепост. Гордостта на Риомаджоре са замъкът, църквата Сан Джовани Батиста (The church of San Giovanni Battista) и Светилището на Дева Мария от Монтенеро (The Sanctuary of Our Lady of Montenero), датирано през 1335 година.

Гледките и тук са невероятни.

И накрая остана да разгледаме последното село - Манарола. Последно за нас,иначе е второто по ред, но ние си го оставихме за последно, защото според нас то е и най - красивото. Сред 5-те селца, Манарола е почти най-малкото, но по отпускаща и лежерна атмосфера е първенец. Тук вместо коли, по улиците можете да видите обърнати паркирани лодки. Колите не са разрешени, така че разчитайте на влака като начин за пристигане (и евентуално отпътуване) в това райско място. Идилия без шум от спирачки, клаксони и всичко покрай тях (неща, без които ми се струва, че спокойно мога да изкарам известно време.
Манарола има характерна визия, основнaтa чертa на която са къщите, които са построени сякаш една върху друга върху скалите, в стар италиански стил и пастелни цветове, прегръщайки и отблъсквайки прекрасното италианско слънце. Те, заедно с морето и безбройните му нюанси, живописното небе и лозята наоколо, създават шедьовър, който всеки ден носи със себе си различна симфония от цветове.

Така се изниза неусетно първият ден от пътуването ни и бе станало време да се прибираме обратно към Пиза, за да починем и да сме готови за ден втори. На 06.04.2017 (ден втори) бяхме планували да пътуваме към Флоренция, като по пътя да се отбием до градчето Колоди. На около 15-20км от Монтекатини Терме в посока Лука, се намира градчето Колоди. Навява ли ви някаква асоциация това име? 😀  Да?
Ето го и него!  😀

Да, то е родното място на дървеното човече Пинокио. По-точно е родното място на майката на автора, Карло Колоди (това е псевдонима му).
Благодарение на хитовата детска книжка „Приключенията на Пинокио“, малкото сбутано далеч от главния път градче днес е известно. Всъщност за неговата известност допринася и специално създаденият “Парк Пинокио”. И, ако сте с деца, или детето у вас все още е налице, спокойно можете да се отбиете в него и да се позабавлявате. Защото навсякъде из парка има фигури на героите от детската приказка, езерца, въртележки, атракции…
Мисля, че поне един час в този парк би бил доста запомняща се емоция за малчуганите (от 2 до 102 г. 😉
А защо Пинокио е Пинокио, знаете ли? Еми, защото е дървен! 😀
Наистина, името му идва от „pino“, което е „бор“ на италиански. Но в руския превод на приказката дървеното човече се казва Буратино. Е, може да се каже, че и това име е вярно, понеже Пинокио е дървена кукла, марионетка. А на италиански тези кукли се казват „буратини“.

След като разгледахме парка, седнахме да хапнем по един сандвич в близкото кафене и да изчакаме да дойде таксито което извикаха от кафенето за да ни откара обратно до гарата от където да си хванем влака за Флоренция. Билети си взехме вече от автомата на перона тъй като гарата не работеше когато ние стигнахме към 15 часа. След като стигнахме на гарата Санта Мария Новела във Флоренция се ориентирахме бързо в навалицата и излезнахме на площада пред гарата от където се отправихме към апартамента, който си бяхме букнали от София в близост до гарата. Хвърлихме багажа и веднага излязохме на обиколка. Тази вечер бяхме планували да се качим на хълма Фиезоле, където да вечеряме и да се насладим на поразяващата гледка към Флоренция. Като преди това разбира се хапнахме по един сладолед.

И вече сме на хълма Фиезоле :

Бързо се стъмни и гледката към Флоренция коренно се промени :

И тъй като времето доста напредна се върнахме обратно във Флоренция, за да се отправим към апартамента ни и да починем за следващият ден. В града се карат доста голямо количество колелета, но има хора от всяка точка на света, както добри така и лоши такива, което води до следната гледка и много други като нея :

Четвъртият ден от нашата обиколка из Тоскана бе посветен изцяло на Флоренция. Тя е в списъка с мечтани дестинации на милиони пътуващи хора по света. Озовете ли се там, независимо дали сте ценители на изкуството, на модата, на хубавите гледки или на хубавата храна, ето няколко неща, които да не пропускате да видите и направите. Столицата на Тоскана никога не може да бъде опозната напълно, казват дори собствените й жители.

Из уличките и площадчетата на Флоренция :

И като за начало…

Катедралата Санта Мария дел Фиоре – това е трета по големина в света катедрала, с 8-ъгълен купол, красиви стенописи и колосален часовник от 1443 г. Ако се изкачите по 463-те стъпала до върха на катедралата ще бъдете пленени от невероятната гледка.Тя е уникална със своите характеристики и имена на велики личности, оставили креативността си в съграждането й. Санта Мария дел Фиоре е толкова впечатляваща на живо, че буквално дъхът ти спира. Дуомото във Флоренция е един от най-значимите архитектурни шедьоври в света. Строена е близо 6 века.Последно е завършена зрелищната й фасада – едва през втората половина на XIX в.Интересното е, че куполът, проектиран от Филипо Брунелески, е издигнат без поддържащо скеле. Той измисля начин как камъните на арките сами да се поддържат по време на строежа. По-късно Микеланджело използва същата идея за издигане на още по-големият купол на базиликата Свети Петър в Рим. От където и да се опита човек  да снима катедралата, не може да я обхване цялата - това ще го докажат и снимките по-долу. Най-известната част от катедралата – нейният купол, е проектиран от Филипо Брунелески след оспорван конкурс в конкуренцията на Лоренцо Гиберти – друг гений на Ренесанса. Брунелески заимства идеята за изграждането му от този на Пантеона в Рим. Той на практика построява един в друг два взаимно поддържащи се купола. Тухлите на своеобразния вътрешния купол при зидането били подредени зигзагообразно, за да се застъпват и крепят. Били използвани 4 милиона тухли, тежащи общо около 1500 тона.Облицована с бял, розов и зелен мрамор, прорязани от резба и безброй скулпторни елементи и групи, Катедралата Санта Мария дел Фиоре поднася невероятно средновековно представление.

Както в много от католическите храмове, интериорът е по-малко фрапантен от екстериора. Повечето стени са бели, за да се докаже вероятно, че гениалността е в простите неща.  Белите стени са прекрасен фон, за да изпъкнат шедьоврите, които Санта Мария дел Фиоре крие в себе си -  часовникът на Паоло Учело, който работи изключително точно от 1443 г. до днес, никога не е сверяван и безотказно показва каноничните часове, започвайки от първия час след залез слънце.

Ето го и часовника :

Ето и един поглед към катедралата от кафене на покрива на съседен голям магазин :

От катедралата се отправихме към следващата забележителност - Пиаца дела Синьория. На площада Гого и Никола не пропуснаха да се качат на една от електрическите колички които се даваха под наем.

Пиаца дела Синьория – на този площад в сърцето на града ще намерите сградата на Стария дворец, пред който някога аристократите са си уреждали срещи. Отвсякъде ви заобикалят статуи на известни скулптори, включително копие на Давид на Микеланджело.

Продължаваме напред из тесните улички на Флоренция докато се озоваваме пред Базиликата Санта Кроче. Тя е известна  най-вече с това, че в нея са погребани много прочути италианци, сред които Микеланджело, Данте Алигиери, Макиавели, Галилео Галилей и други.

Докато се усетим и ей така се изниза и този ден. Започна да се стъмнява и се ориентирахме към отправяне малко по малко към апартамента ни, защото бяхме доста далечко от него. На следващият ден 08.04.2017 бе време да се отправим за гледки из тосканските пътища и да акостираме вечерта в Сиена. За целта ни бе необходимо да вземем кола под наем. Още от София бях набелязал една улица в близост до апартамента ни, на която имаше 3 офиса за коли под наем и поради тази причина колата не си я бяхме запазили от София, а решихме направо на място да се занимаем с тази задача. Станахме сутринта оправихме багажа и се отправихме към офиса на HERTZ. Там след известно чакане на опашка се разбра, че за 3 дни искаха 130 евро за колата и още толкова за 2 детски столчета. Да, ама не. Казах им, че 130 евро за две детски столчета за 3 дни няма да им дам и си тръгнахме. Отидохме в офиса на AVIS от другата страна на тротоара, където ситуацията бе абсолютно същата. Казахме си, че явно във всеки един офис за коли под наем ще е едно и също и решихме да плащаме и да тръгваме, защото времето напредна. Точно тогава осъзнах, че съм си забравил кредитната карта в България, а кола под наем без кредитна карта не можеш да вземеш и доста се притеснихме. След като отказаха да ни дадат кола и да заплатим с дебитна карта, напуснахме офиса на AVIS и вече в пълна безизходица решихме да влезнем в третата фирма, която беше някаква незнайна италианска, но нямахме избор. И там стана чудо. Казаха,че няма никакъв проблем да платим с дебитна карта, дадоха колата за 130 евро и две столчета за още 20 евро. Така за общо 150 евро доволни напуснахме офиса и се отправихме към гаража от където да вземем колата. Най - накрая към 10 часа потеглихме благополучно в посока Сиена.

Не след дълго, около обяд пристигнахме в Сан Джиминяно.

Сан Джиминяно се намира в областта Тоскана, провинция Сиена, на 42 км от Сиена и на 56 км от Флоренция. Живописно разположен в долината на река Елса, градът е основна цел на туристите, посещаващи Тоскана. Населението му е около 7 800 човека. Историята на Сан Джиминяно започва още от времето на етруските. Според легендата градът е наречен на свети Геминиан, епископ на Модена, защитавал тосканското градче от окупацията на Атила. През Средновековието Сан Джиминяно е важна спирка по поклонническия път „Виа Франчиджена“ („Френският път“), свързващ английския град Кентърбъри с Рим, минаващ през Франция и Швейцария. Кръстник на градчето и на едноименната отсечка по „Виа Франчиджена“ е архиепископът на Кентърбъри Сигерик, минал по поклонническия път в периода 990 г.- 994 г. Средновековието е най-важният период в развитието на Сан Джиминяно: търговията с местни стоки (особено шафран) и развитието на финансовите услуги създават бляскав градски център, известен със своите 72 кули, от които в момента са останали само 14. Единствената отворена за посетители в момента е Торе гроса (Torre Grossa). Кулите са издигнати в периода XI – XVI в, за да демонстрират богатството на могъщите местни благородници и за да бъдат убежище в случай на смутни времена. В периода XIV – XV в. икономическият възход на Сан Джиминяно спира и градът минава под флорентинска власт.

Из уличките на  Сан Джиминяно

Сан Джиминяно е известен и с хранително-вкусовите си традиции: производство на шафран, финият и лек тоскански зехтин тип „екстра върджин“, тосканските шунки и салами и, разбира се, известното по цял свят тосканско бяло вино „Вернача“. На голяма почит е прасето от прочутата месодайна порода „чинта сенезе“. Сладоледеният салон на синьор Серджо Дондоли, намиращ се на Площада с водоема, предлага великолепен сладолед, като забележителни негови творения са тези с шафран, кианти, лавандула и др.

От Сан Джиминяно се отправяме към Волтера. Град Волтера се намира в област Тоскана, Централна Италия, провинция Пиза. Гледката е неописуема и градчето притежава своята уникална атмосфера. В древни времена мястото е било едно от най-големите етруски центрове и до днес е запазило някои уникални следи от тази цивилизация. Този град на хълмовете има над 3000-годишна история и всяка една епоха е успяла да остави своя отпечатък. Преминавайки през уличките на историческия център, веднага ще обърнете внимание на градското оформление – тихи, тесни и павирани алеи, каменни къщи, площади, кули, църкви, сгради и дворци затворени в рамките на средновековните стени. Волтера пази и един много забележителен римски амфитеатър – Театро ди Велабона (Teatro di Vallebona), построен през 1-ви век преди Новата ера. Сърцето на Тоскана – внушителни останки, спиращи дъха гледки и една божествена атмосфера. Този исторически център предлага изключително разнообразни атракции и развлечения – улицата на шивачите, която е заобиколена от много дворци, крепостта на Медичите, катедралата и баптистерията, пинакотеката и други. Може да посетите работилници и да наблюдавате как майсторите превръщат груб материал в произведение на изкуството. Наред с всички исторически забележителности, не пропускайте да се насладите на многобройните заведения, които предлагат редица нестандартни изкушения – сладолед маскарпоне с нутела, различни видове сирена, вино с трюфел и редица други нестандартни и уникални предложения за всеки вкус.

Оставихме колата в ето този подземен паркинг и се поразходихме из Волтера.

Времето напредна, тъй че трябваше да напуснем Волтера и да продължим напред. Следващата ни спирка по пътя  към Сиена беше - Монтериджони.
Монтериджони е малко градче, намиращо се в италианската провинция Сиена. Той е разположен на естествено възвишение и през средновековието е бил основна крепост във войните срещу Флоренция. Това е един от малкото градове в Италия, а и в Европа, който е запазил изцяло крепостните си стени, които и до ден днешен опасват изцяло града. Крепостните му стени са построени между 1213 и 1219 г.  Те имат 14 кули и 2 порти. Едната врата гледа по посока на Флоренция, а другата е обърната към Рим. Главната улица в града свързва двете порти.
Тези, които решат да посетят Монтериджони, могат да изкачат стените и да вървят върху тях. Интересно е, че в града не се допускат никакви коли и туристите трябва да го обикалят пеша, което не е никакъв проблем, защото той се обикаля за 10 минути.

Ето как изглежда града погледнат от високо и след това и нашите снимки от там :

Главнaта порта, която гледа към Рим :

И другата, която гледа към Флоренция :

Цитаделата в Монтериджони :

На вечеря в Монтериджони :

След като хапнахме вкусна италианска храна, вече се беше стъмнило и се отправихме към Сиена, където си бяхме наели една къща от София и която намерихме малко трудно, защото навигацията ни пообърка.

Следващият 6-ти ден от нашата обиколка на Тоскана бе посветен на Сиена, както и на разходка с кола из тосканските пътища предлагащи прекрасни гледки. След като станахме и напуснахме къщата ни, се отправихме към Сиена, където оставихме колата на паркинг и тръгнахме на пешеходна обиколка.

Първото впечатление е решаващо. Град разположил се върху три хълма. Грабва те с червените си тухлени сгради и керемидени покриви, с уличките и площадите, павирани с червените етруски тухлички в зиг-заг подредба, с величествените катедрали, чиито куполи и камбанарии се извисяват над всичко останало. „Червеният град”- така бил наричан от редица пътешественици. Аз ще добавя – излязъл от приказка.
С непокътнатo средновековно излъчване, тесни улички и високи аристократични сгради, Сиена е сред най-добре запазените средновековни градове в Италия поради факта, че в края на XVI век е станал завоевание на Флоренция. Докато флорентинците били заети с лансирането на Ренесанса, гражданите на Сиена играели ролята на провинциалния братовчед и в резултат – Сиена (или поне частта от нея зад градските стени) все още изглежда така, както в средните векове. Градът е разположен на 322 м. надморска височина, в сърцето на Тоскана.

Имаме само ден, но сме решили да маратонстваме и да видим и почувстваме всичко, което не бива да се пропуска. Още от първите крачки обаче чувстваме, че Сиена сама ни води по лъкатушещите си улички стръмно надолу, към самото си сърце. Някакъв умник бе казал „Животът се измерва не с броя на вдишванията, които правим, а с броя на моментите, които спират дъха ни”.
Е, ето го моментът – пред очите ни се разкрива - Пиаца дел Кампо!

Разположен на пресечната точка на трите сиенски хълма, полукръглият площад напомня черупката на раковина, вдлъбната към центъра и павирана с познатите червени тухли още от време оно. Феномен, не само по техническо изпълнение, но и по художествено оформление! Обкръжен от разнообразни, хармонично съчетани помежду си дворци, заедно с него образуващи ансамбъл със застинала средновековна атмосфера.

Сядаме направо върху тухлените павета на площада, както стотиците около нас, и се отдаваме на съзерцаване. Площадът е естествена сцена за старинни спектакли, празнични събития и концерти. Два пъти в годината – на 2 юли и на 16 август, град Сиена е обхванат от еуфорията на традиционните конни надбягвания Палио. Тогава празничният дух на Сиена се пробужда и се впуска в средновековна страст за няколко дни. Тази традиция води началото си отпреди повече от 7 века и е запазена до днес благодарение на 17-те контради (градски райони), чиито представители всяка година шестват в старинни традиционни костюми и знамена под респектиращ барабанен и духов съпровод.

Фонтанът Гая /Фонтанът на радостта/ - от ХІV век с прекрасен барелеф от скулптори – образец за предвестник на ренесансовите форми. Тъй като градът няма собствени водоизточници, водата за него е осигурена по водопровод дълъг 25 км.

Срещу нас, на противоположната по-ниска част на площада се извисява Палацо Публико – средновековен тухлен дворец с 102 –метрова кула-камбанария от 1310 год., в който днес се помещава Градският съвет .

Целият архитектурен комплекс на „Палацо Публико“ поразява със своята изключително изящна, вертикално ориентирана елегантност. Замислен като символ на мощта на обитателите на палата, а и на целия град, над него доминира изградената от тухли часовникова кула, която завършва на върха с балюстрада от бял камък, поддържаща камбанарията. Тя придава на кулата вид на високостеблена крехка лилия. Нямаше как да не се качим на кулата и да погледнем Сиена от птичи поглед :

След като слезнахме от кулата тръгваме по тясната уличка надолу и се озоваваме на друг площад, в друг район с друга катедрала. Щом са 17 района – значи ще има най-малко 17 катедрали. Много любопитен факт е, че жителите са дотолкова сантиментално привързани към своя си контрад, че ако някой извърши венчавка или кръщене в друг район, не се гледа с добро око. Няма да ви отегчавам с изброяване на палатите и църквите. Те си приличат по своята средновековна архитектура и тухлен цвят, който под лъчите на обедното слънце придобива вид на лице, прекалено дълго излагано на слънце – изпечено и яркочервено. Количеството им замотава главите и претъпява сетивата ни.

Усилва се апетита ни за пица, избора на която винаги предоставяме на младежите. Отбиваме се в първото заведение и излапваме на крак по едно още топло парче. Чудесен лек обяд! Придобиваме сили и импулс да продължим, защото Сиена все още не ни е открила най-голямото си съкровище – Катедралата ДУОМО

Може би, защото бяхме дошли по тесни и тъмни улички, когато застанахме в четириъгълника срещу нея, впечатлението за простор и светлина беше секващо дъха. Заставаме фронтално срещу катедралата. Площадът, заобиколен от нея и няколкото дворци, построени за епископите, канониците и папата е главозамайващ. На пръв поглед ни напомня Санта Мария дел Фиоре от Флоренция. Оказва се, че рождената дата на Дуомото на Сиена я предхожда. По-точно флорентинци така завидели на сиенци, че решили да направят още по-мащабна и по-внушителна за себе си.Моето скромно мнение е, че тукашната е по- красивата!

Катедралата на Сиена, създадена от Джовани Пизано, е архитектурен шедьовър от ХІІІ-ХІV век и е образец на италианска готика. Статуите на Св. Петър и Св. Павел върху фасадата са сътворени от Микеланджело. Интериорът на катедралата е невероятен – черно-бели колони и богата декорация докъдето ви стигне погледът. Сводът на покрива е в син цвят покрит със златни звезди.

И така започна да се изнизва и този ден, а ние имахме да пообиколим земите из Кианти и да направим някое друго фото, преди да продължим нашето пътуване към Монталчино и  Монтепулчано.

Така в ранния следобяд се озовахме в Монталчино. Монталчино е град, разположен на хълм в района Тоскана, Италия. Градът се намира на запад от Пиенца, в близост до Сиена, на 110 км от Флоренция и на 150 км от Пиза.
Хълмът, на който се намира град Монталчино вероятно е бил обитаван от етруски времена. Според историческите справки през IX-ти век тук е имало църква, построена от монаси, свързани с близкото абатство “Sant'Antimo”. Населението нараства изведнъж в средата на Х-ти век, когато хората, които бягат от близкия град Розел, се установява в града. През средновековието градът е бил известен със своите цехове за обработка на кожа, за производство на дрехи и обувки.
Името на града произлиза от дървото “дъб”, чиито гори някога са покривали терена. От Монталчино се отваря невероятна гледка към подножието, изпъстрено с маслинови градини, лозя, ниви и села. Монталчино днес е прочуто в цял свят като родината на прекрасното червено вино “Брунело”. Но дори да не беше този факт, градчето пак ще  ви смае с природни красоти, исторически прелести, чар и вкусна кухня. Монталчино забогатява най-вече покрай виното “Брунело ди Монталчино”, което днес се слави като един от най-добрите и най-скъпите италиански еликсири в света. Селото обаче се прочува с качествените си вина още през  XV в. А иначе, рецептата за “Брунело” е измислена едва през 1888 г. Неин баща е Феручо Бионди Санти – именно на него за пръв път му хрумва идеята да махне от рецептата за класическото вино “Кианти” сортовете канайоло и колорино и да остави единствено санджовезе. Така 100-процентното съдържание на този сорт превръща местното вино в червено “злато”. “Брунело” може да се пие най-малко  5 г.след престояването на виното в бъчви, две години от които в дъбови. “Росо ди Монталчино” пък може да се пие и след година престояване в бъчви.
И днес фамилията Бионди Санти е сред най-добрите производители в района на “Брунело”. До нея се нарежда обаче и друг реномиран производител – избата “Банфи”. Замъкът Банфи, който е на две крачки от Монталчино, също ви грабва с прелестта си.

И така трябваше да напуснем Монталчино и да се отправим към Монтепулчано. По пътя отново станахме свидетели на типичните за тосканския край гледки.

Не след дълго се озовахме в тихото и спокойно градче. Монтепулчано е средновековен град, разположен на хълм в италианската провинция Сиена в южната част на Тоскана. Монтепулчано е основен производител на храни и напитки. Прочут е със своето свинско месо, сирене, паста "Pici", леща, мед, пивко вино. Според легендата, градът е основан от етруски крал. Последните научни открития доказват, че селището е съществувало през IV - III век пр. Хр. През римската епоха то е било седалището на гарнизона на основните пътни артерии в района. След падането на Западната Римска империя, Монтепулчано се развива като религиозен център при Лангобардите. През XII век е бил многократно атакуван от Сиена или Флоренция. През 1559 г., когато Сиена е завладяна от Флоренция, Монтепулчано губи своята стратегическа роля и неговото значение намалява. Едни от най-атрактивните забележителности тук са площадът “Палацо Комунале”, проектиран от Микелоцо, катедралата Санта Мария Асунта, църквата на Санта Мария деле Грацие, светилището на Мадона ди Сан Биаджо.
Любопитен факт е, че тук, в Монтепулчано, са заснети част от сцените на хитовата кино поредица на вампирската сага “Здрач” като декор на италианския град Волтера, в които живеят фамилията Волтури. Ето  какво видяха очите ни в Монтепулчано :

Така се мина и този ден, слънцето залезе, а ние се качихме на колата и се отправихме обратно към Флоренция, защото там бяхме оставили неща за доразглеждане. Във Флоренция пристигнахме по тъмно и се отправихме направо към квартирата, за да оставим багажа, после щяхме да върнем колата, след което да направим лека нощна обиколка на гарда. След като си минахме през квартирата, отидохме до най-близката бензиностанция, за да напълним резервоара до горе както бяхме взели колата. На бензиностанциите през нощта няма персонал, а е на самообслужване. Пъхаш банкнота ж колонката и зареждаш за стойността на банкнотата. Ако заредиш за по-малко, на следващият ден трябва да се върнеш за рестото. Точно там някъде (в търсене на бензиностанция) съм минал някъде през БУС лентата, за което разбрах 6 месеца по-късно от пощата. Получих писмо от полицията във Флоренция за глоба от 100 евро, което не бе приятно, но най-почтено си я заплатих. Е да се върнем по същество със снимките от нощтна Флоренция :

Ето го и така не безизвестния мост “Понте Векио” :

Така неусетно си мина и този ден, а следващият чукаше на вратата. Прибрахме се да отпочинем и да съберем сили за предпоследния ден от нашето пътуване. На 10 април сутринта след като станахме и се оправихме се насочихме направо към  моста “Понте Векио”, за да го разгледаме и по светло.“Понте Векио” е най-старият и единствен мост във Флоренция, спасен от нацистите. Неговата история започва през 1333 г., когато той е построен на мястото на предишен мост, отнесен от река Арно. Херцог Фердинанд I го дарява на гилдията на златарите, откъдето получава и името си. В центъра на моста има бюст на Челини. Над магазините на моста преминава прочутия “коридор Васари”. Той е проектиран от известния архитект Васари, за да подсигури безопасното преминаване на херцог Козимо I Медичи от правителствената сграда Уфици до двореца Пити. Първоначално магазините на моста са били обитавани от различни занаятчии и касапи, но след като херцогът се оплаква от неприятните миризми, които се носят оттам, на тяхно място идват златари. Така и до ден днешен на “Понте Векио” има предимно бижутерийни магазини.

Никола спря за минутка само да завърти една шайба и продължихме напред :

Следващата ни спирка беше двореца “Палацо Пити”. Той е най-големият от съществуващите днес флорентински дворци и една от най-големите забележителности на града. По ирония на съдбата, надминаващата великолепието на имотите на Медичите (фамилия, управлявала в продължение на векове Флоренция) в крайна сметка по-късно е закупена от тях, когато наследниците на Пити банкрутират. След това се превръща в основна резиденция на Медичите и впоследствие всеки собственик на града е живял някога в нея. Днес Палацо Пити е един от най-големите музейни комплекси във Флоренция. Той обединява Галерия Палатина, Галерия за съвременното изкуство, Музей на среброто, Музей на порцелана, Музей на каретите и Галерията на костюма. Двореца разполага и с едни от най-елегантните и обширни италиански градини, които и до ден-днешен са еталон в парковото изкуство - Градините Боболи. Разположени са на хълма зад двореца Пити и достигат до Порта Романа.
Историята на творението е дълга и води началото си от 16 век, когато дворецът Пити бива закупен от Козимо I де Медичи и неговата съпруга Елеонора ди Толедо и е превърнат в основна резиденция на дука на Тоскана по това време. Първоначалният план на градините е създаден от Николо Триболо, независимо от факта, че строителните работи са завършени след смъртта му през 1550 от други архитекти. През следващите векове - 17-и, 18-и и 19-и, семействата Медичи и Лорен продължават да обогатяват и разширяват градините. Успоредно с добавянето на поляни, алеи, малки пещери и красиви панорамни изгледи, градините се оформят естетически чрез включване на допълнителни декоративни елементи, като по този начин се създава музей на открито, в който намират място прекрасни римски статуи от 16-и и 17-и век. В градините липсва естествен източник на вода и за да бъдат поливани растенията, е построен водопровод, който докарва вода от близката река Арно. Още в началото на тяхното създаване е изградена напоителна система. Ние обърнахме основно внимание на градините :

На площада пред двореца :

И вече сме из градините :

Съвсем лежерно и без напрежение мина и замина и този ден. Следващият 11 април бе последният от това наше семейно пътуване и той бе посветен на обиколка на Пиза. Сутринта след като станахме, стегнахме багажа и право на гарата Санта Мария Новела във Флоренция, от където си хванахме влака за Пиза и след около 2 часа бяхме на гара централе в Пиза. Там оставихме багажа на гардероб срещу 5 евро на куфар и се метнахме на градския транспорт (автобус) и се насочихме към центъра на града.

Пиза е столица на провинцията Пиза в Централна Италия. Населението на града е около 90 000 жители, а площта му е 185 кв.км. Пиза се намира на мястото, където се вливат реките Арно и Серкио в Лигурийско море и образуват лагуна. Тук се намира световно известната наклонена кула в Пиза - Torre pendente di Pisa (кой не е чувал за нея) - Кулата е едно от зданията на площада Piazza del Duomo, известен още като площада на чудесата. Там се намират катедралата на Пиза (Duomo), баптистерията (Baptistery) и Camposanto Monumentale(в превод гробище паметник). Катедралата Duomo – средновековна катедрала е започната през 1063г. от архитекта Бускето - инициатор на римския стил в Пиза. Мозайката в катедралата е изпълнена във византийски стил, докато арките са в мюсюлмански стил. Фасадата е направена от сив и цветен мрамор с бели камъни – тази сграда не бива да бъде пропускана. Баптистерията е посветена на Св. Йоан Кръстител, завършена е 1363г.(строена е 211г.). Основният й стил е римски с изключение на горната част и купола, които са в готически стил. Това е най – голямата баптистерия в Италия – диаметъра й е 107м. Camposanto Monumentale е гробище, в което се съхраняват множество саркофази (до днес са запазени само 84) и гробници. Твърди се, че това е най – красивото подобно здание в света. Но да се върна на най - известната постройка в Пиза и една от най - известните в света. Една човешка грешка, направена през 12-и век е причината и до днес в Пиза да се издига над 14-тонната заплашително наклонена кула. Истината е, че за повечето туристи това е просто „Наклонената кула“, а само малцина обръщат внимание на факта, че постройката е всъщност камбанария към катедралата на Пиза. Причината една от хилядите камбанарии в Италия да стане световноизвестна е една дребна подробност, пропусната от инженерите й – под основите й има нестабилни земни пластове, които започват да поддават още при завършването на втория етаж. Оттам нагоре нещата започват да стават все по-зле и по-зле. Започната през 1173 и завършена чак през 1372 г., кулата е строена на няколко пъти, тъй като през 199-те години на нейното издигане избухват войни и революции. Според учените спирането на строителството е довело до слягане на пластовете под основите на кулата и е причина тя да не се е сринала още в онези времена. Досега не са намерени категорични доказателства за това кой е авторът на първоначалния проект на постройката, но през вековете по нейното укрепване са работили едни от най-големите имена в Италия. След като наклонът от 5,5 градуса става прекалено опасен, през 1990 г. кулата е затворена за посещения и започва реконструкция, продължила до 2001 г. Днес посетителите могат да изкачат близо 300-те стъпала до върха и да погледнат отвисоко към стотиците други туристи в подножието, които се снимат, докато самоотвержено спасяват кулата от срутване. Изследванията показват, че през 2008 г. за първи път в историята си кулата е спряла да се накланя. Според една градска легенда по време на Втората световна война Съюзниците научили, че германците използват камбанарията в Пиза за наблюдателна кула и решили да я бомбардират. След като видели колко красива е обаче, се отказали.
Наклонената кула в Пиза е включена в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

Ето за какво говоря в снимки :

Е, малките не пропуснаха възможността да направят по една рисунка на усложливо позиращата наклонена кула :

От центъра на Пиза се качихме отново на автобус от градския транспорт до централна жп гара, от където си взехме багажа и продължихме към летището “Галилео Галилей” в Пиза от където си хванахме самолета и право в къщи.

Надявам се ви е било интересно и този път да прочетете този пътепис и да станете част от нашето пътуване макар и косвено. Чао и до нови срещи.