Пътепис за Чехия

Държавата на замъците

И така плануваната екскурзия до Чехия се състоя в края на месец Април и началото на месец Май. Маршрутът бе следният : София – Будапеща – Братислава – Леднице (Чехия) – Бърно – Моравски Карст – Замъка Пернщайн – Прага – Замъка Карлщайн – Карлови Вари – Пилзен – Чески Крумлов – Замъка Хлубока – Замъка Червена Лота – Будапеща – София. Както винаги до сега бях направил съвсем подробна план програма по дни и часове, всичко бе букнато от София, та дори  гаража в който оставих колата в Прага и билети за Моравски Карст. И така на 25 април в 4 часа сутринта натоварих жената и двамата младежи (на 3 год. и на 7 месеца) и дим да ни няма към Калотина. До Будапеща няма какво да обяснявам тъй като има доста изписано къде, как, какво и т.н., а и повечето от вас вероятно са го минавали този маршрут. Интересното тук е, че на Ниш минах през путарината за теглене на билетче със 100 км./час и така на Белград трябваше да заплатя малко по-солено магистралата (1080 динара вместо 730). Иначе както е писано вече тук във форума за  магистрала в Унгария, така и аз ще го потвърдя че е една перфектна магистрала и с кеф си дадох парите за винетката (около 10 евро за 10 дни) на първото OMV след границата. На околовръстното на Будапеща беше някакъв ад от коли и тирове и 30 градусова жега. 15 км ги изминахме за около 1 час – мъка,мъка, но се добрахме до хотела към 16.00 часа, настанихме се и веднага се метнахме в центъра да направим един бърз тур, тъй като нямахме много време. Въобще толкова много тирове имаше по магистралите в Унгария, че направо си имаше на места 10-тина километрови колони. За Будапеща също каквото и да кажа мисля, че ще е излишно, тъй като има много изписано в този форум, така че ще покажа само малко фотуси от този красив град на река Дунав и ще продължим нанататъка. Започваме разходката из уличките на Пеща, че там оставихме колата на паркинг.

Катедралата Св.Стефан :

        

Гледка към хълма Буда от катедралата :


Замъка на хълма Буда :


Площада пред катедралата Св.Стефан :


Парламентът погледнат от кулите на катедралата :


И рибарските кули погледнати от катедралата :
            

В подножието на хълмът Буда. От тук си взехме железничката и го изкачихме за нула време :  

Парламентът погледнат от върха на хълмът Буда :

            

В подножието на Рибарските кули :

И самите Рибарски кули. Тук обаче, за наше съжаление ни падна батерията на фотото, и останахме само с тези две снимки, но ще се реваншираме на връщане от Чехия.

И така след като първият ден от екскурзията завъртяхме около 780 км. то вторият ден ни очакваха само 340 км и доста прекрасни гледки. Станахме сутринта на 26 април към 7.00 часа (все пак сме с малки деца и ранното ставане не е проблем), закусихме, капнахме малко нафта у гарсониерата (около 53 литра за 22 000 форинта) и газ към Страната на замъците – Чехия. Преди да стигнем до нея трябваше да изминем около 80 км през Словакия. Веднага след като влезнахме в Словакия отново има OMV на което спрях за кафе и винетка разбира се (и отново около 10-тина евро за 10 дни). След като влезнахме на територията на Чешката република веднага има отбивка на която се пазаруват винетки. Там си взех поредната винетка за 10 дни която ни струваше 310 чешки крони и веднага се отправихме към град Леднице с едноименният замък, който се намира почти на границата - в южната част на Моравска област. Замъкът Леднице се класира сред най – красивите в Чехия. Бил е собственост на княжевския род Лихтенщайн, а днешния си вид дължи на австрийския архитект Винермюлер, който го преустройва през 1835 год. Замъкът притежава огромни градини и паркове в който се намира огромно езеро с множество острови из него. За туристите се предлага пътуване с лодки и обиколка на парка  с коне. Ние обиколихме парка пеш, а се върнахме с лодка, но за това по-късно. През 1845 год. се изгражда закрита ботаническа градина с богата колекция от палми и екзотични растения. На територията на замъка се намира минаре – единственото по рода си в архитектурно отношение в западна Европа. Височината на кулата му е 60 метра, а за достигането на върхът й се изкачват 302 стъпала. От 1996 год. Леднице е в списъка на световното културно наследство ЮНЕСКО. И така, нека видим какво заснехме там :

Оставихме колата на паркинга и тръгваме към замъка с бодра крачка :

Ето го и него :

Е вече сме и в градините на замъка :

В далечината се вижда минарето и ние тръгваме към него през парка :

Бащата спасява детето си от падане, а майката се забавлява като ги снима :

Гледка този път от минарето към замъка :

И вече се качихме на лодка която да ни върне обратно до замъка :

След като се разтъпкахме из Леднице бе дошло време да продължим към Бърно, че стана късно, а ни предстоеше настаняване в хотела и обиколка на града. Бяхме запазили хотел баш на стъргалото в центъра на града (примерно на Попа в София). Дори оставих колата пред хотела на едно от свободните места, без да плащам за синя зона, защото вече бе минал часа, а на другия ден сутринта тръгвахме към следващата точка от нашата програма. Хвърлихме куфарите и газ из уличките да трамбоваме в търсене на бира и печено колено. И така, Бърно е град в Югоизточна Чехия, център на Южноморавски край. Градът е втори по големина в страната и е разположен при сливането на реките Свитава и Свратка. В Бърно, след разпадането на Чехословакия, са позиционирани институции като Конституционният и Върховният съд, както и Висшата прокуратура на Чешката република. Историята на Бърно минава през царуването на Хабсбургите и тогава той е известен под името Брюн. Бърно играе ролята на икономически и културен център на Моравия, и ежегодно в него се провеждат международни панаири.  В Бърно се намират редица центрове на науката и културата. В града се намират Филиалът на Чешката академия на науките, Университетът „Томаш Масарик“, Академията на музикалните изкуства „Леош Яначек“, Моравската художествена галерия, както и няколко музея: градски, художествено-промишлен, национален технически и др. Бърно е промишлен град, но историческият му център е очарователен. Сред главните архитектурни паметници в историческата централна част на града се отличават готическата катедрала „Св. св. Петър и Павел“, църквите „Св. Яков“, „Св. Томаш“ и „Св. Ян“, готическите стара и нова сгради на градската управа, и наред с тях - многобройните сгради в стил ренесанс и барок – един театър от XV век, на които ще видити снимки по – долу. Над Бърно се издигат два хълма – Петеров и Шпилберк. На върха на Петеров се намира катедралата „Св.св.Петър и Павел”, чиито вретеновидни кули се забелязват от километри. Шведското нападение по време на Тридесетгодишната война нанася трайни разрушения върху сградата й, но в последствие тя е възстановена в бароков стил от Моржиц Грим, а малко по-късно екстериорът и целия църковен хор са преобразени в готически стил в началото на XX век. Готическата църква „Св.Яков” е енорийска църква на Бърно с характерна висока кула-камбанария. Църквата „Св.Томаш” е известна с тройния си амвон, а също и със съседството си до някогашния губернаторски дворец, проектиран от Братя Грим.  Величествената сграда на „Махенският театър” се намира на „Малиновскехо намнести” или на български „Малиновскеховия площад”. Обстановката му поне по отзиви е пищна – разполага с красиви стълбища, полилеи, салони за почивка и потънала в злато зала с три балкона. За наше съжаление вече беше късно и не можахме да влезнем вътре. На другият хълм Шпилберг се намира едноименния замък. Замъкът Шпилберг (Spilberk Castle) се издига на най-високия хълм (290 метра) на град Бърно. Със своята повече от 700-годишна история, замъкът Шпилберг оригинално е издигнат като средновековна крепост на царете през 13 век, но през 17 век е преустроен в приказен бароков дворец. Замъкът Шпилберг е лесно достъпен, като е разположен на само около 10 минути път пеша от централния площад на Бърно. В момента в замъка Шпилберг се помещава исторически музей, а едновременно с това дворецът е един от най-важните културни центрове в Бърно. През 1962 година Шпилберг е обявен за национален паметник на културата. Строителството на Шпилберг е по заповед на чешкия крал Отокар II, който мащабно е замислил двореца не само като символ и упора на кралската власт, но и като достоен седалището на владетелите на цяла Моравия. Най-ранните писмени сведения за съществуването на замъка се отнасят към периода 1277-1279, когато постепенно се прибавя и параклис към крепостта. Като добре реставриран бароков дворец през 17 век, Шпилберг започва да открива и своята тъмна страна. Откакто замъкът е издигнат, в него има голямо и сигурно отделение, което служи за тъмница. От камбанарията на замъка, където е изградена малка наблюдателна площадка, се открива приказна гледка към целия град Бърно и околностите му.

Махенският театър в Бърно:

Из уличките на стария град :

Първата чумна кулона видяна от нас в Чехия, но не и последната :

Катедралата „Св.св.Петър и Павел” :

Хълмът и замъка Шпилберг :

Вече сме пред замъка Шпилберг:

Крепостните стени :

Панорамна гледка към Бърно :

Катедралата “Св.св. Петъп и Павел” погледната от замъка Шпилберг :

Малките разбойници на централният площад в Бърно :

Така на 27.04 дойде време да си тръгнем от Бърно и да се насочим към следващата ни спирка. В Южна Моравия има един пленителен район с варовикови възвишения, в който бездната Мацоха е най-известната забележителност. Този природен парк е познат като Моравски карст и се намира в близост до градчето Бланско, на 30-тина км на север от Бърно. Районът  Моравски карст  е обявен за защитена зона през 1965 г. В гористата местност на Моравски карст има изумителни скални образувания и дълбоки проломи с километри скали и тунели. Обширната територия на Моравски карст е изпълнена с над 1000 пещери, но само до 4 от тях е разрешен достъпът на туристи. В много от скалните образувания са се съхранили останки от първобитните хора. В пещерата Кулна е намерено неандерталско селище, както и множество рисунки на бизони по стените на пещерата Пекарна. Пещерите Пункевни са най-невероятните и посещавани особено през лятото. Обиколката из тях минава през 5 пещери, които пленяват с блестящи сталактити и сталагмити, които са резултат от прецеждането на дъждовната вода през варовика. Пещерата Пункевна е наводнена и разширена допълнително и през нея се преминава с лодки. Основната атракция е пътуването из дългите и галерии (около 40 мин.), но в нея няма много образувания. Бездната Мацоха е най-известната забележителност в природен парк Моравски карст. Пропастта е дълбока 138 м., а на дъното и могат да се видят две малки езерца. Това е мястото, от където река Пунква се скрива под земята и преминава през пещерната система на резервата. На ръба на Мацоха са построени две тераси с парапет, откъдето може да се погледне в зейналата бездна. През лятото напливът от хора е голям и снабдяването с билети може да се окаже проблем. Местните препоръчват да се закупят билети предварително. Ние бяхме там  в края на април и не бяхме въобще единствената група от желаещи да влязат в пещерата. Предварително знаехме за големият наплив на туристи там и затова си букнахме билети от София, за да избегнем драми на място. Разбрахме се със хората да сме 9.30 пред касите и бяхме там на минутата. Колите се оставят на платен паркинг (50 крони), след което до пещерата се стига с влакче или пеша – разстоянието е около 2 км. в едната посока, след което се влиза в пещерата Пункевна там има преход с лодки в подземните води, след което се изкачваме с лифт до върха на планината за да надзърнем от панорамната тераса към Мацоха. Ние си взехме билети които да включват всички възможни превозни средства за да можем да видим всичко. Можете да спестите от влакчето, но ще крачите 2 и 2 = 4км. пеш и ще загубите доста време, както и можете да си спестите лифта, но няма да се насладите на пропастта Мащоха от горе. Другите отворени за туристи пещери в района са Балцарка, Слоупско-Шушенската и Катержинската. При разкопки, в Катержинска са намерени скелети на праисторически пещерни мечки. Благодарение на перфектната акустика, в нея редовно се провеждат концерти, но за да посетите всички пещери ще ви трябват поне 2-3 дни, а и най-посещаваната е Пункевни. Ако имате път към Бърно не се колебайте да посетите резервата. И Мацоха и Пунква са достатъчно интересни, за да им отделите един ден както направихме и ние.
Паркирахме колата на паркинга и сме готови да потегляме.

Влакчето с което ще изминем дву километровото трасе :

По поречието на река Пунква :

И вече сме в пещерата Пункевна :

Пропастта Мацоха погледната отдолу :

И отново влизаме в пещерата и се качваме на лодките :

Вече излезнахме от пещерата и се насочваме към лифта за да погледнем пропастта Мацоха и отгоре :

И така след като разгледахме най – важното от Моравски карст дойде време да потеглим към замъка Пернщайн който е на около 40 км от Бланско. Пернщайн е замък позициониран в Южна Моравия, кацнал на скала над градчето Недведице. Той е известен като мраморния замък, тъй като рамките на вратите и прозорците са от мрамор. Пернщайн е построен в периода 1270-1285 г. от владетеля на Медлов. Замъка, принадлежал на фамилията Пернщайн се разраства през годините и с течение на времето се е превърнал в един от най-големите и запазени чешки замъци. Пернщайн е проектиран и построен, така че да създава впечатление, че е непревземаема крепост, каквото и в същност е, тъй като никой не е успявал да преодолее крепостните стени на този замък . Именно поради тази причина фамилията Пернщайн го превръща в своя дворцова резиденция - крепост. Най-старите части на замъка са отбранителните валове, а най-голямата му забележителност е – дървеният мост, свързващ двете кули на замъка. Удивление предизвиква цялата постройка на замъка и винаги ще си остане загадка как това творение е издигнато на една скала. Но пък самото му местоположение го прави напълно непревземаем. Една туристическа обиколка из двореца разхожда посетителя през оградените със стени и порти вътрешни части на Пернщайн. Замъкът през годините сменя няколко собственика и тъй като всяка фамилия, управлявала го, го променя по някакъв начин като добавя или премахва по нещо, ренесансовият дворцов интериор е променен и предекориран. Успяхме да хванем последният тур който започва в 15 часа, заплатихме такса от по 120 крони на човек и се хвърлихме да се насладим на този великан.
Ето и снимките :

След като отметнахме от програмата ни и замъка Пернщайн, трябваше да се насочим вече към столицата Прага, защото беше станало късно, а ни чакаха още 190 км. Докато стигнем до така прочутата Хитлерова магистрала, която свързва Бърно и Прага, минахме през такива китни селца и карахме по едни криволичещи пътчета, всичко беше толкова зелено, подстригано, нагласено, че чак се сетих за далечната вече 2009 год. когато обикаляхме с жената из зашеметяващите Швейцарски земи. Наистина чехите са много, много напред с материала. И така не след дълго, може би 30-тина км. стъпихме отново на онзи друсащият бетон. Да ама забелязах, първо че с Еспейса въобще не се усеща чак толкова много друсането от снадките между бетонните платна, и второ че лявата лента е доста по-добра от средната и ако си цепиш с 130 – 140 км/час нямаш никакви ядове. Единствено че се увеличава шумът в купето от бетонната настилка. Както и да е, това да ни е проблемът. Стигнахме в Прага към 18 – 19 часа, GPS – а ни отведе баш пред хотела, който пък бе баш у центъра (Прага 2, тя е разделена на 15 или повече части, като 1 и 2 са идеален център), спрях на аварийки у синята зона, метнахме набързо багажа, разплатихме се (около 4100 крони за 4 нощувки), въпреки че малко ни метнаха с курса и се ядосахме, ама се правеха че не разбират английски и нямахме време за губене в разпри и газ да си търся гаража, който си бях запазил от София срещу само 1400 крони за 4 денонощия. Казвам само, защото в Прага едно денонощие в охраняем закрит паркинг е от порядъка на 600 – 700 крони, докато този се върза на 350 крони на вечер, а и бе що годе близко до хотела, е близко, близко на 20 мин. пеша, от другата страна на река Вълтава. Паркирах колата в гаража точно на 1400 км. от тръгването ни от Парк Хотел Москва. Когато излязохме от гаража вече беше започнало да вали за съжаление, но нищо не можеше да помрачи настроението и бойният дух на групата. Тръгнахме веднага да търсим типична чешка кръчма, че вече така бех зажаднял за една квалитетна биричка, че не можех да издържам. За наше щастие в кръчмата където седнахме се предлагаше и чешкият специалитет “печено колено” – или джоланче. Без замисляне поръчах 1 кг колено и по една голяма бира, след нея по втора, обаче стана късно и трябваше да се прибираме да почиваме, че програмата ни бе толкова натоварена, че излизахме в 8.00 часа и се прибирахме посред нощите, манете друго ами отслабнах 4 кг от ходене у тая Чехия при положение, че спирах на всеки ъгъл, защото се печаха наденички и се наливаше бира. Така на 28.04 ни чакаше много здрава обиколка на Старе Мнесто, Карловият мост, Мала Страна и края на деня щеше да завърши подобаващо в така известният ресторант “ Vytopna”. За Прага каквото и да ви разкажа вероятно ще е малко, недостатъчно или нещо ще изпусна тъй като това не е град който се разглежда за 3 дни, но все пак ще се постарая, а и разбира се че ще ви покажа абсолютно всичко което засне нашият скромен обектив. Няколко снимки направени в близост до хотела ни :

В дясно Новомнесткото кметство :              

Новомнесткото кметство :

Третата сграда в ляво е хотелът ни :

Най - ексцентричната съвременна сграда в Прага - "Джинджър и Фред" :

Подвижен ресторант по река Вълтава :

Подвижен хотел по река Вълтава :

Край реката в Старо Мнесто  се намира най-голямата концертна зала „Рудолфинум” :

Поглед към Пражкият замък и Мала Страна:

Карловият мост е исторически комплекс от мост и крепостни кули, свързващ частите на Прага, разположени от двете страни на река Вълтава. Строежът на „Пражкия мост“, както е наричан в началото, започва през 1357 г. под покровителството на Карл IV и завършва в началото на XV век. Става известен като Карлов мост след 1870 г. Негов майстор е Петер Парлерж, вложил таланта си и при издигането на катедралата Св.Вит за която ще стане на дума по-късно. Мостът свързва директно Стария град и замъка Храдчани. Карловият мост близо три века е бил единствената връзка между Старе Мнесто и Мала страна.  В двата края на Карловия мост като стражи седят две кули от страната на Мала страна и една откъм Стария град. Тази от страната на Стария град често е определяна като една от най-удивителните светски готически постройки. По дължината на Карловия мост се издигат повече от 30 скулптури на светци. Карловият мост е сред най-грандиозните мостове в цяла Европа. Построен е, за да замени отнесеният след наводнения през 1342 г. мост Джудит. Накъдето и да се погледне от Карловия мост, се разкриват изключително красиви картини. Ето го и него:
Зад нас Карловият мост :

На площада пред Карловият мост :

Дойде време да се впуснем из уличките и на Старе Мнесто. Това е старият град, основан около IX век, сега представляващ центъра на Прага. В миналото градът е бил ограден с крепостна стена, която с разширяването му е била разрушена. Тук се намират някои от основните забележителности: Староместкият площад - през 1338 г. на него е построена най-красивата забележителност днес - „Старомнесткото кметство”, Часовниковата кула Орлой, църквата “Дева Мария” и Карловият мост. Вижте за какво говоря :

С такива старовремски коли се предлагаха обиколки из цяла Прага за по 1200 крони.

Площадът “Мариански” :

Църквата Св.Егидий:

Е те тоя ако ме питате кой е и какво прави там горе, няма да мога да ви отговоря :

Църквата Св. Хавел:

Съсловният театър :

В ляво ректоратът на Карловият университет :

Ректоратът на Карловият университет:

Из Прага бе фрашкано с двуколки :

Домът с Черната Мадона :

Прашна Брана

Ето го и “Старомнесткият площад” :

Часовникът на Старомнесткото кметство :

На кръгъл час под часовника става страшно. Изведнъж се появяват една камара зяпачи да видят фигурите на 12-те апостола :

На площада имаше много павилиони със скара,бира и разбира се “Търделници” – козуначени цилиндърчета – разкошни са  

В Прага разбира се има и адски много магазини за сувенири, като по-голямата част от тях се държат от българи :

Отново на Карловият Мост на път за Мала Страна :

В подножието на Храдчани :

Имаше цели огради накичени с милиони катинарчета, вероятно всеки бил там оставя нещо за да се върне пак :

Малко игра и за децата в подножието на Карловият мост :

Националният музей :

На вечеря в забележителния ресторант Vytopna.Там си поръчваш напитка от менюто, която след 2-5 мин. ти се доставя директно на масата от електрическо влакче, на което пък можеш да си натовариш празните чаши и то ги връща до бара – уникално...

Вторият ни ден в Прага бе посветен изцяло на една от най – големите и най – хубави зоологически градини не само в Европа а и в Света, а именно Пражката зоологическа градина. Когато тръгвахме за Прага всички, които бяха посещавали този прекрасен град, ни казваха – непременно отидете в Зоопарка, непременно! И ние не съжаляваме че ги послушахме. Зоологическата градина в Прага се отличава с огромното си разнообразие от животински видове. Там можете да прекарате един незабравим ден в компанията на 4600 животни от 630 вида. Най – посещаваните атракциони в този зоопарк са Индонезийската Джунгла и Островът на Маймуните. Паркът е голям, с много зеленина и пространство. Повечето огради са ниски и създават усещането за близост. Направени са пейчици, на които можеш да поседнеш, да отпочинеш, да се полюбуваш на животните и да забравиш, че всъщност се намираш в една от най-големите европейски столици. Тъй като площта на парка не е никак малка и да го обходиш целия пеш е изморително и почти невъзможно (но ние се справихме за времето от 9 – 18 часа), за целта има панорамни влакчета, които те отвеждат от едно място до друго, както и лифт, който свързва високата част на зоопарка с ниската. Когато видяхме да се разхождат домашни любимци, първоначално се стъписахме – как така, не се ли дразнят животните, не е ли забранено? Оказа се, че разхождането на домашни любимци е не просто позволено, а се счита за нещо напълно естествено. За целта до автоматите с безалкохолно има поставени метални купички с вода и чешма над тях, от които ожаднелите кучета да утолят жаждата си. Както се казва направено е за бели хора. И накрая, когато си останал без дъх от ходене и възхита, те чака какво? Пражка бира и пражка наденица. Повечето организирани екскурзии до чешката столица не включват в програмата си посещение на Зоологическата градина, но не позволявайте това да бъде пречка ако възнамерявате да посетите Прага. Ето как можете да стигнете до Пражката Зоологическа градина (ако естествено сте в Прага) – линия на метрото C до станция „Надражи Холешовице", откъдето директно взимате автобус 112 и слизате на последната му спирка – Зоопарка. Цените за вход в Зоологическата градина са достъпни и доста гъвкави. Дневен билет за възрастни струва 200 крони, за деца от 3 до 15 години – 150 крони, възрастните хора над 70 години пращат символичната цена от 1 крона. Има възможност за закупуване на семеен билет за цялото семейство, който ще ви струва 600 крони. Ако останете в Прага за по-дълго, може да помислите и за годишен билет, чиято цена варира. Ето я и нея.

Имаше е бебе слонче, само на няколко месеца, което е потвърждение на това как се грижат за животните в парка :

Виждате само с каква карта на зоологическата градина разполагахме :

И след като капнахме в зоологическата градина, тръгнахме да вечеряме в най – старата (от 1499 год) и най – известната кръчма в Прага – U Fleku. Да ама не. Вътре беше някакъв ад, лудница от хора, дори имаше нечовешка опашка пред кръчмата и се отказахме, оставихме това удоволствие за следващият път. На път за U Fleku хвърлихме още един поглед на Пражкият замък   

Третият ни ден (30.04.2013) в Прага щеше отново да е доста напрегнат и изпълнен с емоции. По принцип имахме закуска в хотела, но тя беше от 9.30 и нямаше кой да я чака. В 8.00 вече бяхме по улиците, където има много хубави пекарни. От там по нещо на крак и газ по програмата която си бяхме начертали. Първото нещо което посетихме този ден бе музеят “Kralovstvi Zeleznik” – това е музей в който са направени миниатюрни градове с модели на електрически влакчета, малки колички, камиончета и хора, като всичко това е оживено и се движи. Страхотна емоция както за малки така и за големи. Входът е 230 крони за възрастен човек, бебето е безплатно, а баткото заплаща 30 крони. Ето го и музеят :

От там се насочихме направо към хълмът Петержин от където се откриват невероятни панорамни гледки към Прага. Хълмът Петержин е онова голямо, открито парково пространство, което се шири около пределите на Храдчани и Пражкият замък. Петержин е напълно непокътнато, на места дори диво, и е най-голямото зелено пространство в границите на Прага.  До възвишението на Петержин се стига от различни места – откъм „Увос” и „Влашка” в „Мала Страна” и откъм „Страховксия манастир”, а къси улички около реката свързват парка с пътни артерии като „Кармелитска” и „Уйезд”. Най-лесният начин обаче да се стигне до върха е с въженото влакче, което тръгва близо до „Уйезд”. Така го изкачихме и ние. На самия връх може да се разгледа Петержинкста кула – миниатюрна версия на Айфеловата кула. Построена е само две години след оригинала за световното изложение в Прага през 1891 г., и е определена като доказателство за близките културни връзки между двете столици в края на XIX век. Преместена е на хълма Петержин през 30-те на XX век, откъде се разкриват зашеметяващи гледки към града и далечината отвъд него. Билета за въдрастен е 105 крони, а до върха на кулата има 300 стъпала. Отвъд кулата и лабиринта пък се намират останки от големите укрепления, построени през 1360 г. от всеизвестният Карл IV като проект за осигуряване на работа за гладуващите бедняци – т.нар.„Стена на глада”. Ето и снимките от там :
В подножието но Петержин :

На въженото влакче :

И вече сме на Петержин :

Опашката за качване на кулата :

Ето какво се вижда от върха на кулата :

От хълмът Петeржин се отправихме към Храдчани и Пражкият замък. Първо минахме да хвърлим едно око през микроскопите в музея на миниатюрата срещу 120 крони на човек. Беше много забавно. След това седнахме на една от панорамните тераси с гледка към Храдчани и Прага за да изпием по една бира на двойна цена разбира се (заради гледката).
Музеят на миниатюрата :

Наполовина празна или наполовина пълна, това е въпросът ?

Сменяне на памперс на полеви условия насред улиците в Храдчани :

Кафененце на покрива

И така бавно и славно се добрахме до Пражкият замък. Не може да се отиде в чешката столица Прага и да не се посети монолитният и страховит Пражки замък - една от нейните най-големи забележителности - Пражкия Храд. Всяка негова част е пръсната из многобройни дворове и китни и живописни улички.  Целият комплекс, разположен на хълма Храдчани, привлича многобройните туристи в Чехия всяка година. Пражкият замък е основан през IX век като крепост на Пршемисъл и е бил обитаван от владетелите на чешките земи. След 1918 г. замъкът се превръща в официална резиденция на президента на Чешката република. Стражата, която охранява двореца, е облечена в униформи, чийто дизайнер, спечелил Оскар с костюмите си за филма „Амадеус”. Пражкият дворец е най-големият старинен замък в света, заема площ от 7,28 хектара. Една разходка из дебрите на Пражкия замък си е цяло приключение от което определено остават незабравими спомени и неподправени впечатления за култура, история и архитектура. Уверете се сами в думите ми от следващите снимки :
Пред Пражкият замък :

Из дворовете на замъка :

Катедралата Св.Вит в Пражкият замък

Дворецът Белведере :

Из градините на двореца Белведере с гледки към Пражкият замък и катедралата Св.Вит

На централният площад в Храдчани

И на тръгване от Прага по един Търделник :

Дойде време да напуснем чешката столица и да се отправим на обиколка към други забележителни райони на тази прекрасна държава. Следващата ни спирка бе най – известният чешки курорт Карлови Вари, но преди това бе задължително да се отбием до селото Карлщайн, където ни чакаше едноименният замък. Замъкът Карлщайн е една от най-популярната туристическа забележителност в Чехия що се отнася до средновековни крепостни укрепления. Разположен на по-малко от 30 км в югозападна посока от столицата Прага ,спиращият дъха замък се извисява сред хълмовете над едноименното селце Карлщайн, намиращо се в чешката област Бохемия. Построен е като кралски замък от французина Матиас де Арас и се нарежда сред едно от най-посещаваните места в Чехия. Самият преход от паркинга в селото Карлщайн до замъка Карлщайн е едно изключително изживяване. Пътят е 20 - 30 минути пеша нагоре по хълма, откъдето се открива невероятна панорама на областта. Множеството посетители тук са превърнали градчето в същинско курортно селище, като за туристите днес са изградени няколко китни хотела, магазини за сувенири и подаръци, както и доста добри ресторанти. Целта, с която е издигнат замъка, е да се възвеличи императорската власт и Свещената Римска империя. Крал Карл IV е виновник крепостта Карлщайн да се появи на бял свят. Издигната през периода 1348 г.-1357 г., тази крепост Карлщайн има единствената цел да защитава короната и бижута на Свещената Римска империя. Особеност на Карлщайн е, че зад стените й не са допускани жени. Независимо, че Карлщайн е бил променян през годините, по-късно всички допълнителни пристройки са били премахнати, за да се възстанови дворецът до първоначалната си средновековна визия. Крепостта Карлщайн е символ на чешкото кралство от периода на разцвета на готиката, съхраняващ най-важните държавни документи. За огромно съжалениe някой от най-зрелищните и красиви зали в замъка Карлщайн са затворени за посетители, тъй като крепостта е страдала много заради вандалски грабежи. Но все има кътчета, чиито врати са отворени. Най – скъпият билет включващ всички обиколки е 300 чешки крони. Паркинга където се оставят колите се заплаща – 80 крони за цял ден, а за наше учудване той бе пълен до краен предел въпреки мрачното и хладно време. Това е потвърждение, че това е една много посещавана забележителност. Предлагат се каляски които да ви изкачат до замъка срещу сумата от около 150 крони на човек, но ние предпочетохме изкачването пеша. И така нека се запознаем по-отблизо с този замък :
Паркингът :

В подножието на замъка в селото Карлщайн :

По една снимка с чичко бухъл и малкото бухълче срещу 30 крони :

Все по – близо сме до замъка :

А вече сме вътре :

Поглед към селото Карлщайн и долината от крепостните стени :

Жената пие капучино, а големият яде Оплатка – чешки традиционен срециалитет :

А тази гледка я коментирайте вие. На мен само ми се караха, че съм се спирал на всяка скара като гладно куче. Аз питам а вие как бихте постъпили ?

Така неусетно стана обяд а ни чакаха още километри и разглеждане на Карлови Вари. Пленени от гледките около Карлщайн продължихме по - нанататък. Карлови Вари е град в Западна Чехия, център на Карловарския край, лежащ на мястото на сливането на реките Огърже и Тепла. Разположен е в живописната долина на река Тепла, сред зелен пояс от гори - в областта около него се намират известните Славковският лес и Храдище с характерна флора и фауна. Карлови Вари е известен със своите минерални извори, стъкларска и хранително-вкусова промишленост, с богатите залежи на каолин – суровина за производство на порцелан. Градът Карлови Вари се ражда около 1350 г. Неговото основаване е свързано с една легенда. Не кой да е а отново император Карл IV, по време на свой престой в Локти, отива да ловува в Локетската гора. Легендата разказва, че бягащ от ловците елен завел краля до горещ минерален извор, който силно впечатлил Карл IV и той бързо събрал най-добрите учени да изследват извора. На мястото на извора, той основава обществена баня. По-късно това място – Хорке Ласне Локте, е преименувано на Карлови Вари. Селището получава статут на населено място на 14 септември 1370 г., а името му е заимствано от думата вари, означаващо „кипящ”, като към него е добавено и името на краля. Сегашната си слава чешкият курортен град Карлови Вари дължи на минералните извори, чиято лековитата вода е привличала в миналото аристократите. Изворите са многобройни, водата е с различна температура, а градчето предлага почивка в красиви барокови вили и хотели от 4 звезди нагоре. Именно това са т.нар. три чудеса – лечебна вода, природа и старинна архитектура, които придават на Карлови Вари облик на един от най-привлекателните курорти в света. Минералните извори са точно 12 – с еднакъв химически състав и минерализация. Най-старият и най-горещ термален извор е "Вредило" – мощен гейзер, чийто фонтан достига 12 метра височина, с дебит повече от два милиона литра в денонощие  и с температура 73 градуса Целзий (извираща от дълбочина 3000 м.). Като цяло мога да оприлича Карлови Вари може би на Монако и Монте Карло – просто лъха някак си лукс само като ходиш по улиците.

Ето за какво говоря :

Руската църква в Карлови Вари :

На всякъде в Карлови Вари се продават ето такива чаши с чучурчета и всички хора в града ходят по улиците стези чаши и сърбат от лековитата минерална вода :

Млинската колонада :

Най - големият гейзер "Вредило" в Карлови Вари:

Гранд хотел “Pupp” :

Операта :

Музеят на чешкият ликьор “Бехеровка” :

Така след като видяхме и тази чешка перла, трябваше да тръгваме към Пилзен където и щяхме да нощуваме. Този ден изминахме сумарно около 240 км по прекрасните чешки пътища. Вечерта към 20 часа пристигнахме в Пилзен, настанихме се и веднага отидохме на кръчма, че трябваше да гледам мача от Шампионската лига на любимият отбор Барселона. За мое нещастие мача завърши злополучно (Барса – Байерн 0:3), но това ни най – малко можеше да ми помрачи настроението от чудесната екскурзия.

На другият ден се събудихме  в дъждовен Пилзен. Но това въобще не можеше да ни уплаши или спре. Закусихме, качих багажа в колата, защото след обиколката на Пилзен тръгвахме към следващата спирка от нашето пътуване, сложихме дъждобран на бебешката количка, обухме гумените ботуши на баткото, сложихме и на него дъждобран, за нас по един чадър и право напред . Пилзен е столица на Западна Бохемия с население от около 170 000 души, център на Пилзенски край, разположен на мястото на сливането на четирите реки – Радбуза, Мже, Ихлава и Ислава. Градът е бил основан от чешкия крал Венцеслас Втори. Пилзен е център на академичния, икономически и културен живот в западната част на Чехия  и е световноизвестен с марката бира Пилзенер. Една от най-величествените сгради в Пилзен е катедралата на Свети Вартоломей (St Bartholomew). Това е готическа постройка с височина над 102 метра – това е и най – високата църковна кула в Чехия. След нея се нареждат популярни места като сградата на кметството и втората по големина в Европа и трета в света синагога на Пилзен.  Разкошните сгради на Пилзен са свидетелство за големия възход на града през последните два века. Темповете на развитие на Пилзен през XIII век са бързи и той скоро се превръща във важно селище по търговския път към Нюрнберг и Регенсбург, а през XIV век вече е третият по големина град в Чехия след Прага и Кутна Хора. През 1468 год. в Пилзен е отпечатана първата чешка книга. През 1599 год. градът временно е обявен за столица на държавата, тъй като императорското семейство се спасява в него от чумната епидемия. През седемнадесети век чумата атакува и Пилзен. От онова време е запазена колоната на чумата и в този град и се извисява на централният площад точно до катедралата. През годините градът преживява управлението на различни владетели, борели се за неговата територия. 6 май 1945 година е съдбоносна дата за Пилзен, защото на нея тя спечелва освобождението си от Нацистка Германия благодарение на своите съюзници. Превръща се в традиция от 1990 г. насам всяка година да се организира ежегоден Фестивал на Освобождението в знак на признателност. Днес историческият център на града е обявен за архитектурен резерват. От втората половина на 90-те години в Пилзен силно се повишават чуждестранните инвестиции, а също и много чуждестранни компания отварят свои производствени заводи – например Дайкин и Панасоник. Също така компанията Шкода е създадена в Пилзен през 1859 година. В момента главният завод на Шкода е в град Млада Болеслав, но в Пилзен се произвеждат трамваите Шкода. Пилзен е известен с многото си бирарии. Заради големия интерес към бирите специално за туристите се организират обиколки из градските бирарии, чрез които се научава много за историята на бирата. В Пилзен се намира прочутото пилзенско подземие – това са седем триетажни гробници с обща дължина над 20 км, който са били направени през средните векове. Те са едни от най – големите в цялата страна. Ето и кадрите от дъждовният Пилзен :
Пред театъра в Пилзен :

Синагогата в Пилзен :

Катедралата Свети Вартоломей на централният площад. Интересното тук, е че катедралата е имала две симетрично разположени кули, но едната е ударена от гръм и в следствие на това е разрушена и от тогава катедралата е останала само с една кула :

Чумната колона :

Кметството :

На централният площад :

Пред музеят на куклите. На малкият му беше интересно. Вход около 130 крони.

Музеят на бирата. От тук тръгват подземия, които ще ви отведат до пивоварната :

След като се поразтъпкахме подобаващо из градските улички на Пилзен, бе станало време да се насочим към същината на посещението ни в Пилзен, а именно пивоварната “Pilzner Urquell Brewery”. И ако си мислите, че най – известната и най – хубавата чешка бира и “Staropramen”, то тогава сте в голяма заблуда. Това е така вероятно защото тази марка бира се прави в България в завода на Каменица АД и се продава на българският пазар. Но в Чехия в кръчмите, бирариите и по магазините има една марка бира и това е “Pilsner Urquell”. През 1370 год. е спомената за първи път пивоварната  в град Пилзен. Историческият документ, който съдържа този факт, е подпечатан с най – старият печат на града. През 1842 год. модернизираната вече градска пивоварна започва производство на висококачествената бира Pilsner Urquell за цял свят. Вижте я :

Пред централният вход на пивоварната “Pilsner Urquell” :

В двора на пивоварната между отделните сгради :

По пътя ни минахме покрай пивоварните “Staropramen”, “Krusovice” и “Kozel”, но тази на “Pilsner Urquell” ги слага в малкият си джоб като размери. За целта е осигурен вътрешен транспорт с рейс за туристите.

Взехме билети за посещение на производството и подземията (около 120 крони на човек), а докато чакахме да стане време за влизане (групите влизат под определен час, защото наплива от туристи е голям), седнахме в бирарията към пивоварната да хапнем и да пийнем по един Пилзнер Урквел.
Гулаш в питка хляб, чешка наденичка за мезе и разбира се един Пилзнер Урквел:

Вече сме в производството. Апарати за варене на бирата :

Това е и първият казан в който се е варила и ферментирала бирата през 1842 год.

Вече сме в подземията на Пилзен, които тръгват от пивоварната, и където е отлежавала бирата в дървени каци :

Е на края нямаше как да минем без дегустация на приятно охладена от темперетурата на подземията прясна чешка бира

На излизане от пивоварната си напазарувах бирички в 5 литрови кегове на цена от 365 крони и се запътихме към колата, защото беше станало следобед, а трябваше да тръгваме за приказният Чешки Крумлов.
След като се натоварихме на колата и се сбогувахме с Пилзен ни чакаха около 170 км. до красивият и очарователен Чешки Крумлов. По пътя минахме и през града на бирата “Budweizer”, а именно Чешки Будейовице. Там спрях на един “Agip” за едва второто ни зареждане по пътя. Сложих 67 литра нафта за 2450 крони и продължихме още 25 км. до следващата ни спирка. През цялото време от Пилзен до Чешки Крумлов валеше дъжд, но какво да се прави. Още с навлизането ни в Чешки Крумлов ни стана ясно, че това е един изумителен и красив град. GPS – а ни закара до къщата, която си бяхме наели от София и за която знаехме, че ще е най – добрата от всичките в Чехия, но като я видяхме наистина останахме много доволни. Платихме 1000 крони за една нощувка в 3-на стая + закуска, разтоварих куфарите и се спуснахме към центъра на града, който бе на 5 мин. от нас. Чешки Крумлов представлява живописен и красив малък средновековен град, разположен в южната част на Република Чехия, в областта Южна Бохемия. От тук границата с Австрия е съвсем наблизо. Самото историческо градче е изградено по поречието на река Вълтава. Със своята красива и добре запазена историческа част, градът Чешки Крумлов е признат за един от най-красивите градове, не само в Чехия, но и на територията на Стария континент. От 1992год. Чешки Крумлов фигурира в списъка със световното историческо наследство на ЮНЕСКО. Безспорно най-голямата туристическа атракция в Чешки Крумлов е готическият дворец, който е издигнат на западния бряг на река Вълтава през 13 век., а три века по-късно е преобразен в ренесансов стил. Разположен срещу стария градски централен площад, до замъка се стига по т. нар. Червен мост. Той е изграден над ров, а по него се стига до най-старата част на царската крепост. В нея  може да видите очарователни кули в ренесансов стил, орнаментирани с красиви фрески. Дворецът Чешки Крумлов е втория по големина след Пражкия, като впечатлява с грандиозните си размери. Цели 5 вътрешни двора и красив парк. Атмосферата му е напълно запазена и до ден днешен, а хилядите туристи тук ежегодно са свидетелство за исторически интерес, който крепостта Крумлов представлява. За да влезете зад стените му, трябва да минете над защитния ров, в който живеят истински мечки. Традицията да се държат мечки в замъка датира от 17 век, а “мечешкият ров” е от 1707год. над него се простира мост, от който може да наблюдавате животните. Чешки Крумлов е считан за изключително романтичен град. Атмосферата по тесните му криволичещи улички подтиква към дълги разходки под надвесените над калдъръма, живописно боядисани във всички цветове на дъгата къщички. Тяхната колоритност превръща градчето в една празнична симфония от усмихващи се и приветливи фасади. Местните търговци, занаятчии или "обикновени" ресторантьори успяват да накарат всеки да се почувства най-важният гост на  Чешки Крумлов.  През нощта градчето има още много какво да предложи на своите гости - невероятно красива и магична гледка представлява замъкът, който е осветен в мека светлина от хиляди прожектори. Вижте какво заснехме под дъжда в Чешки Крумлов :

Извисяващият се замък и дворец над река Вълтава :

Река Вълтава :

На централният площад в Чешки Крумлов и разбира се в ляво от нас поредната чумна колона :

Река Вълтава между къщичките в Чешки Крумлов :

В подножието на замъка :

И самият той :

Ровът с мечките пред замъка:

Вече сме във вътрешният двор на замъка :

И няколко погледа над Чешки Крумлов от най – високата точка на замъка :

Докато се наслаждавахме на града се стъмни и станахме свидетели на ето тази гледка :

А ето и къщата :

И така стана късно и трябваше да се прибираме да почиваме, защото следващият ден щеше да е поредният тежък такъв. Неусетно настъпи времето в което трябваше вече да мислим за прибиране към България, нооо имаше още какво да видим по обратния път към София.

Неусетно почти бе станало 3-ти май, а това реално бе последният ни ден от екскурзията, тъй като последният 4-ти май бе преход от Будапеща до София. Този ден трябваше да се сбогуваме с Чешки Крумлов, да минем да разгледаме замъка Хлубока над Вълтава, след което да отскочим и до пленителният замък Цървена Лота, след което ни чакаха около 520 км до Будапеща, а там пък ни очакваше нощна обиколка на града. Или с две думи отново ни предстоеше доста натоварен, напрегнат и изпълнен с емоции ден. За замъкът Хлубока смело може да се твърди, че е отличен пример за кралски владетелски замък от Средновековието. Появява се на архитектурната карта на Чехия през 13 век. Архитектите на замъкът Хлубока залагат на идеята да го построят в стил „Уиндзор”. През средновековието Хлубока е последователно аристократична собственост и обект на кралската администрация. През 1562 г. княз Фердинанд I продава двореца заедно с правото на унаследяване на лордовете на Храдец, които доста променят замъка и го превръщат в невероятен пример за възрожденска архитектура. Около век по-късно Ян Адолф I от фамилията Шварценберг закупува Хлубока. В началото на 18 век неговият внук - княз Адам, предприема ремонти по замъка и го преустройва изцяло в бароков стил, което днес го прави един от най-красивите и отлично запазени барокови замъци. Днес Хлубока е превърнат в музей, който освен, че е посветен на красивите фамилни мебели, картини и предмети на изкуството, е отдал своята площ и за експозиции на готически картини и статуи. Входът за възрастен беше около 140 крони. А ето и как изглежда  един от най – красивите замъци в Чешката република :

След като се впечатлихме за пореден път, видяхме че е станало 13.00 часа, а имахме още много задачки. Напуснахме Хлубока за да се отправим към Цървена Лота. Република Чехия е популярна както разбрахте от този пътепис, а и не само от него със своята голяма концентрация на замъци, повечето от които са световно признати със своята класа. Един от най-ярките примери за такъв дворец обаче е замъкът Цървена Лота, който е един от най-уникалните, най-красивите и най-посещаваните в Чешката република. Уникалната червена фасада на Цървена Лота привлича годишно близо 120 000 посетители от цял свят, които успяват да надникнат отвъд червените каменни стени на замъка, а тези които не успеят да влезнат в него, имат възможността да се насладят на прекрасната природа, която заобикаля Цървена Лота. Замъкът Цървена Лота е разположен в южната част на Чехия, на около 20 километра от град Храдец, като стои красиво по средата на живописно езерото, кацнал върху скалист остров. Между Цървена Лота и континенталната част е изграден каменен мост, който прави достъпа до двореца възможен и лесен. Първото писмено сведение в историческите документи за замъка Цървена Лота идва от 1465 година. Знае се, че дворецът претърпява една мащабна реконструкция между 1542 и 1555 година, в резултат на която от готическа средновековна крепост той се превръща в красив ренесансов дворец. По онова време имотът се е наричал Нова Лота. През 17 век изкусни италиански майстори работят по вътрешната украса на двореца и го превръщат в същинско произведение на изкуството. Успоредно с това са внесени промени и в интериора. В началото на 20 век тогавашният собственик на имота внася някои възрожденски подобрения по замъка. От 1947 година националната културна комисия решава да вземе контрол над Цървена Лота и две години по-късно той е отворен за обществеността. В момента замъкът Цървена Лота е част от националното културно наследство на Чешката република. Около замъка може да се види една невероятна градина, придружена с парк, които са високо ценени от ботаниците, а и не само от тях. Около червения цвят на стените на двореца се носи една легенда, която разказва за девойка, отвлечена от дявола. Нейната кръв оставила незаличими следи по бялата фасада на двореца и затова тя била пребоядисана в кървава боя. Оригиналният цвят на Цървена Лота в действителност е бял, но през 17 век фасадата придобива характерния червеникав нюанс. Замъкът се радва на голяма популярност в Чехия. Днес посетителите имат възможност да се насладят на приятен обяд в изискан ресторант, след като си подарят една незабравима разходка из цветните градини на Цървена Лота. Ресторантът е ситуиран в историческа постройка, от която се открива прекрасна гледка към целия замък Цървена Лота. Там отново ни валя дъжд, но какво да се прави – на времето никой не може да му казва какво да бъде. Заплатихме 60 крони за паркинг и се втурнахме да я видим тая Лота :

След като разгледахме замъците Хлубока и Цървена Лота ни очакваха около 520 км до Будапеща, а там трябваше да довършим започнатото на отиване към Чехия, когато ни свърши батерията на фотото и не можахме да заснемем нощна Будапеща. Към 20 часа стигнахме до хотелът ни, който се намираше срещу този в който спахме на отиване към Чехия, оставихме куфарите и се изстреляхме на секундата към центъра. Ето и малко кадри от уникалната нощна унгарска столица :

Неусетно бе станало 23 часа и вече бяхме капнали от умора, за това взехме по един Mc Donalds и се прибрахме в хотела да почиваме. Въобще не ни се прибираше в България, обикаляше ни се още, но пък от друга страна нямахме търпение да се приберем и да започнем да пишем програмата за следващата ни екскурзия.

Нека сега да си поговорим малко в цифри до колкото си спомням. Като начало всички хотели ги букнах предварително от София чрез booking.com.

Нощувка в Будапеща с закуска и паркинг – 54 евро за тройна стая.

Нощувка в Бърно с закуска без паркинг – 60 евро за двойна стая.

Нощувки (4 броя) в Прага с закуска без паркинг – 144 евро за тройна стая. + паркинг за 4 нощувки – 54 евро – тотал – 198 евро

Нощувка в Пилзен с закуска и паркинг – 46 евро за тройна стая.

Нощувка в Чешки Крумлов  с закуска и паркинг – 40 евро за тройна стая.

Нощувка в Будапеща с закуска – 36 евро за тройна стая.

Общо за нощувки и паркинг =  434 евро.

На цялата екскурзия навъртяхме общо 3150 км, като за целта ни бяха необходими точно 205 литра нафта или това прави среден разход на гориво от 6,5л/100км със скорост от 120 км/час по магистралите и 90-100км/час извън тях.

Грубо за нафта = 300 евро.

Винетките и пътните такси които заплатихме бяха горе долу следните :

•   Тол такси за Сърбия ~ 13 евро х 2 (в двете посоки) = 26 евро

•   Винетка за Унгария ~ 10 евро – 10 дни

•   Винетка за Чехия ~ 12 евро – 10 дни

•   Винетка за Словакия ~ 10 евро – 7 дни

Общо за пътни такси = 58 евро

Ориентировъчни цени в нормален ресторант за вечеря :                                                   

Салата малка/голяма – 75 крони (3 евро)/150 крони (6 евро)                                           Бира  0,5 литра ~ 50 крони (2 евро)                                                                                            

Супа – 75 крони (3 евро)                                                                                           Основно ядене според зависи – от 150 крони – 390 крони (6 евро – 15 евро)

За нашето 3 членно семейство (и едно бебе) на вечеря оставяхме по около 30 - 40 евро.

Отделно са всички лични разходи които за всеки разбира се са различни. В общи линии входът за всеки един замък или музей е от порядъка на 150 крони (6 евро). Преди да тръгнем си сложих по една пачка от по 11 000 крони (425 евро)  във всеки джоб, демек общо 22 000 крони (850 евро) + две кредитни карти напълнени с по 1500 евро всяка и викам дано да ни стигнат. В последствие потрошихме всички 22 000 крони до последната стотинка, от едната кредитна карта плащахме всички такси и горивото а другата карта въобще не я закачахме. Абе с две думи ако мога да обобща за тези 10 дни на чудесно преживяване и наслада джобовете ни олекнаха с около 1300 – 1400 евро тотал.   

Надявам се съм бил полезен на всеки който реши да предприеме такова пътуване до Република Чехия, а на останалите се надявам да им е било интересно и забавно докато четат този пътепис. Чао и до скоро със следващото ни пътуване.