Пътепис за Словения, Италия, Хърватска (Полуостров Истрия)

И така плануваната екскурзия до Словения, Италия и Хърватска (в частност полуостров Истрия), защото само това остана невидяно от нашите очи от Хърватска се състоя в края на месец Април и началото на месец Май на 2014 год. По – конкретно маршрутът бе следният : София – Блед – Любляна – пещерата Постойна – Падова – Венеция – пещерата Шкоцян – Пиран – Ровинч – Пула – Опатия  - Риека – София. Както винаги до сега бях направил съвсем подробна план програма по дни и часове и всичко бе букнато от София. На 25 април в 4 часа сутринта натоварих жената и двамата младежи (на 4,5 год. и на 1,5 год) и дим да ни няма към Калотина. До Любляна няма какво да обяснявам тъй като има доста изписано къде, как, какво и т.н., а и повечето от вас вероятно са го минавали този маршрут. Първата нощувка бях букнал направо на езерото Блед в Словения в едно красиво селце на име Бохинска Бела в полите на Юлийските Алпи. :) Първите впечатления от Словения и конкретно от Блед бяха превъзходни. Взехме 980-те километра на един дъх без затруднения и след като се настанихме веднага тръгнахме да трамбоваме – нямаше време за губене, че програмата беше и без това доста натоварена. Ето къщата и гледката от нея :

Беше станало към 18.00 часа и бяхме вече гладни, та прескочихме до едно село на около 10 км от Блед на име Радовлица, разгледахме го и седнахме да хапнем в един от ресторантите който ни се препоръча в гида с който разполагахме.

След като напълнихме стомасите се върнахме в Блед за нощна разходка и спиращи дъха гледки :

Следващият ден 26 април бе посветен на ждрелото Винтгарт и замъка Блед. Ждрелото е на 4 км от езерото и има табели които те водят до началото на ждрелото. За наше съжаление успяхме да видим не повече от 800 метра от 1,6 километровата отсечка на ждрелото, защото беше в ремонт. Зимата е  имало страшно много сняг който е нанесъл големи щети на дървените пътеки. Но все пак това което видяхме бе достатъчно да плени сърцата ни и да ни накара при първа възможност да се върнем отново там при някой друг наш трип.

След ждрелото Винтгар се отправихме към замъка, като зе целта се качихме с колата до самият замък, тъй като байра е бая сериозен. Гледките от горе са найстина запомнящи се. Вижте :

След като разгледахме замъка и погледнахме езерото от птичи поглед, слезнахме долу при самото езерото за да го разгледаме и обиколим защото си заслужава.

Там горе е замъка :

Езерото Блед от друга гледна точка – отсрещният хълм до който се качвате с лифт и се спускате с шейна по направено трасе:

Постоянно циркулираха лодки до остовът на езерото Блед :

Така завърши този ден и съответно обиколката на Блед. На следващият ден 27 април поехме към към не по – малко красивото Бохинско езеро. То остава някък си в сянката на езерото Блед, не е толкова популяризирано и направено туристическо, но пък от към природа и много красиво и си заслужава да се види. През Бохинското езеро минахме малко транзит, защото в програмата ни стоеше водоподът Савица на около 5 км от езерото и на връщане щяхме да спрем за да го поразгледаме. Сега ви предлагам да видим пътеката към водопада и самият него, а след това и Бохинското езеро:

И така бе станало време (около 14 часа) да поемем към столицата на Словения, Любляна. Трябваше да изминем около 80 км, да се настаним и да направим пешеходна обиколка на Любляна. След като хвърлихме багажа в квартирата веднага излезнахме в проливният дъжд да се разхождаме. Тази вечер се поизмокрихме, но ние сме си бая лудички и  нищо не можеше да ни спре.

Мястото, където можете да срещнете най-много дракони е столицата на Словения Любляна. Тези митични същества са символ на града и техните статуи, изображения и графики я охраняват отвсякъде. Според местна легенда градът е основан от Язон и неговите аргонавти по пътя към Златното руно. Те преминали реките Дунав и Сава чак до Любляница, където Язон се бил с дракон и го убил.

Любляна е с население около 300 000 души и е основният културен, административен, икономически и финансов център на страната. На нейното място е имало римско селище, наречено Емона, което е било под набезите на различни хунски племена. През 1220г. получава статут на град и правото на парична единица. В столица се превръща през 1991г, когато Словения е обявена за независима държава.
Любляна е китно градче, където всичко е на един ъгъл разстояние. Къщите са в стар стил, повлиян от съседките й Австрия и Италия - обагрени в оранжево, червено и охра. Уличките са тесни и с много завои и са осеяни от уютни малки заведения. Обстановката напомня малко на Венеция, все пак Любляна е само на два часа път от Италия.

Библиотеката в Любляна :

Университета в Любляна :

Тройният мост :

Символът на Любляна :

Най - забележителното място в столицата е Люблянският замък. Той е построен по времето на келтите и по-късно използван от римляните за наблюдателница. През прозорците му можете да зърнете статуята на Франс Прешерн. Неговата история го превръща в словенския Ромео. Той се самоубива заради любимата си Юлия, която се омъжва за друг на сила. Срещу паметника на загиналия е и нейният бюст “за да бъдат един до друг поне в смъртта”.

Фуникулара с който се качихме до замъка :

По пътя към кулата на замъка :

Поглед от върха на кулата :

Кметството на Любляна :

28 април бе определен за разглеждане на най – голямата пещера в Европа – Постойна, замъка Перджама, пътуване до Италия, разглеждане на Падова и нощувка във Венеция. Както можете да се сетите и сами предстоеше поредният натоварен ден. Станахме рано сутринта и потеглихме към Постойна ,тъй като влизането в пещерата беше в 10.00 часа. Когато пристигнахме валеше дъжд, огромните паркинги бяха напълно празни и малко се попритесних. Но на входа бе истинско стълпотворение от хора. Та взехме билети (около 35 евро бройката) за пещерата и за замъка, който е на 9 км от пещерата и на опашката да си чакаме реда

Първите 5 км. от пещерата се изминават с влакче :

И вече сме вътре :

Символът на пещерата Постойна – снежнобелият сталагмит :

Замъкът Перджама с право може да бъде наречен най-красивият ренесансов замък в цяла Словения. Той се намира близо до град Постойна (Postojna). В продължение на стотици години замъкът сякаш е кацнал гордо на скала, и се извисява на височина от сто метра. Замъкът Предяма е построен като непревземаема крепост, в която никой да не може да проникне. Замъкът е построен през 1583 година от семейство Кобензл (Kobenzl). Замъкът Предяма е построен на мястото на старинен замък от дванадесети век. Зад замъка се намира старинна пещера. Символът на замъка е непокорният рицар Еразъм (Erazem) от Предяма. След Втората Световна война замъкът е бил национализиран и днес се използва като музей, представящ начина на живот на средновековните аристократи. В замъка могат да се видят стаите, в които са живеели собствениците му, както и стаите на прислугата, а също така старинният параклис и затворът на замъка. В замъка има колекция от старинни оръжия и ценни картини от различни исторически периоди.

Така стана 15.00 часа и беше крайно време да тръгваме към Италия, че ни чакаше и обиколка на Падова. Той е административен център на едноименната провинция, която се намира в област Венето. През Падова преминава течението на река Бакилионе. Градът от край време е сред културните центрове на Италия, а в по-новата си история той е и важен индустриален район. Падова е разположен на обща площ от 92 кв.км., а в него живеят малко повече от 200 000 души. Падова се счита за поклонически град, защото милиони вярващи идват всяка година тук, за да влязат в Базилика Сан Антонио (Sant' Antonio), където е гробът на самия светец, в който са положени мощите му. Тялото на починалия на 13 юни 1231 година Брат Антоний е погребано в малката църква „Санта Мария Матер Домини“. След канонизирането му на 30 май 1232 г. от папа Григорий IX францисканските монаси решават да построят до твърде тясната църква „Санта Мария Матер Домини“ нова църква. Така през 1232 г. започва строителството на базиликата Сан Антонио. То продължава 80 години, като работата е забавена от сложните политически условия и оскъдното финансиране. Нов тласък в строителството дава папа Александър IV, който издава специална индулгенция на всеки помогнал за завършването на базиликата. Папската индулгенция дейста в продължение на 6 години и на 8 април 1263 г. ковчегът на Свети Антоний е преместен под третия купол на новата църква. Общата панорама на Падова е невероятно съчетание от аркадни улички, красиви архитектурни шедьоври и множество живописни мостове, които се извиват над разклоненията на река Бакилионе. Ето и малко кадри от този прекрасен и спокоен град :

Вече стана много късно и капнали от умора се натоварихме на Еспейса и взехме разстоянието от около 40 км до Местре, където бях запазил хотел. Хотелът бе на много добро място, имайки предвид че пред него бе спирка на градският транспорт който ходеше до Венеция за около 10 мин. Така закотвих колата 2 дни пред хотела и не съм я пипал. Придвижвахме се с автобус до Венеция, а там с т. нар. Вапорети, или просто казано градският транспорт във Венеция, представляващ разбира се моторни лодки. Знам, че за Венеция каквото и да кажа, каквото и да покажа, вероятно ще е малко, защото по темата има толкова много изписано и показано, че е направо излишно да казвам каквото и да е. Но все пак ще споделя някои интересни факти и ще ви покажа кадри от там, защото посетихме и някои от островите. Венеция е град в Северна Италия и е столица на автономния регион Венето. Градът се простира на  площ от 412 кв.км. Самият град включва 118 малки острова, които образуват Венецианската лагуна в Адриатическо море. Соленоводната лагуна се простира между устията на реките По и Пиаве. Градът е разделен на по – малки части наречени сестиери: имената им са Канареджио (Cannaregio), Дорсодуро (Dorsoduro), Сан Поло (San Polo), Санта Кроче (Santa Croce), Сан Марко (San Marko) и Кастело (Castello).
Венеция е известен още като „Кралицата на Адриатика“, „Град на водата“, „Град на мостовете“ и „Град на светлината“. Няма друг град като Венеция - има 180 канала, 450 моста и великолепни дворци.  Около най-големия от всички - Канале Гранде има над 170 красиви сгради датиращи от XIII до XVIII век.

И след адски дълга пешеходна обиколка на Венеция стигнахме и до площада Сан Марко :

Нали не си мислите, че площада Сан Марко ще бъде празен :

Поглед на Венеция от кулата на площада Сан Марко :

И малко от вечерната обиколка на Венеция :

Мостът Риалто :

Пазарът Риалто :

На следващият 30 април потеглихме към островите Мурано, Бурано и Торчело, като преди това отново прекосихме Венеция по Канале Гранде с Вапорета :

Ако имате един излишен ден във Венеция и искате да разгледате нещо интересно, островите Мурано и Бурано са правилното място. Мурано е най-известен със стъклото, а Бурано с дантелата. Днес двата острова са част от стандартния тур из Венеция и околностите, но преди са били важна част от Венеция. Първоначално производството на стъкло във Венеция е започнало около IX век, след като е пренесено като занаят най-вероятно от Сирия. Къщите в този период са били предимно дървени, затова доджите са се страхували от пожари, причинени от пещите на стъкларите. Страховете са били основателни, защото ако проследите историята на най-големите забележителности, ще забележите, че повечето са изгаряли при големи пожари поне 2-3 пъти, а други са построени на места, разчистени именно след големи градски пожари. Затова през 1291г. се взема решение стъкларите да бъдат преместени на о. Мурано. Главните забележителности на острова са двете главни улици с многобройните магазини за стъкло, както и църквата „Св. св. Мария и Донат“. Eто и кадрите от о.Мурано :
Майстор стъклар :

Остров Бурано е станал известен като един от най-добрите производители на фина дантела. Ръчното производство на дантела вече е отживелица и вече не се практикува така масово. Повечето от продуктите, които се продават на острова не са ръчна изработка и не се правят на острова. Ако търсите ръчно изработена дантела, най-добре е да се оглеждате за магазини, в които може да наблюдавате как се плете дантела, но имайте предвид, че цената на продукта е много висока.В миналото плетенето на дантела е било главно занимание на монахините и знатните дами. По-късно бедни и по-нископоставени жени започват да плетат дантела, за да се прехранват. Направи ми впечатление, че къщите са с наситени цветове и няма две съседни къщи с еднакъв цвят. В последствие разбрах, че след като къщата е боядисана веднъж в избрания цвят, цвета не може да се променя повече. Като забележителности мога да отбележа уличките с шарените къщи, боядисани в невероятни цветове, както и магазинчетата за дантела. Може да посетите и църквата с наклонената кула. Следват снимките от о.Бурано :

Торчело е тих и слабо населен остров в северната част на Венецианската лагуна. Смята се, че този остров е най-стария заселен район на Венеция и в миналото е имал най-голям брой жители във Венеция. Днес, най-голямата атракция на острова е Катедралата "Санта Мария Асунта", изграден през 639г.

Неусетно стана 1 май и беше дошло време да напуснем Италия и да се отправим отново към Словения. Този ден бе изпълнен с доста приятни моменти и емоции, както и с малко напрежение за родителската част от семейството, но за това по – късно. Станахме рано, закусихме и потеглихме към пещерата Шкоцян в Словения. Тази пещера остава малко в сянката на пещерата Постойна, за която ви разказах по – напред в пътеписа, но на нас лично пещерата Шкоцян ни хареса повече. Шкоцян - тази изключителна система от варовикови пещери - е разположена в района Крас (което буквално означава “карст”). Това е една най-известните карстови местности в света, където се изучават тези геоложки явления. Шкоцянските пещери се намират близо до село Шкоцян, в платото Крас, в югозападната част на Словения. Трийсетина километра след изворите си в платото Снежник река Река започва да дълбае варовика и да се вкопава все повече в земята, докато малко преди село Шкоцян съвсем премине под земята. Оттам започва цялата система на Шкоцянските пещери. Малко след селото реката пак може да бъде забелязана, понеже таванът на две места се е срутил в далечното минало и сега там има две дълбоки долини, Мала долина (дълбока до 120 м) и Велика долина (дълбока до 165 м), а реката преминава от малката в голямата под естествен каменен мост. След това пак изчезва под земята, където продължава системата от пещери. Общата дължина на пещерите е около 6 километра (поне толкова са открити досега), а туристическият маршрут е около 3 километра. Реката обаче продължава своя подземен ход в продължение на около 40 километра и излиза на повърхността чак в Италия, близо до Триест. Дължината на пещерите не е нещо кой знае колко впечатляващо. Впечатляващи обаче са размерите на камерите. Най-голямата камера, през която минава туристическият маршрут, е с височина, надхвърляща на места 100 метра, и ширина, достигаща до 60 метра. Пътят преминава и по един мост - Церквеников мост, който е на 47 метра над дъното, където тече реката. Извън туристическия път е Мартеловата камера, достигаща височина 145 метра, широчина 120 метра, с дължина около 310 метра. Обемът й е 2,2 милиона кубически метра. Това е една от най-големите подземни камери в Европа. Към края на цялото това чудовище има малък сифон, което е предпоставка за наводнения. При най-голямото от регистрираните водата повишила нивото си със 128 метра. В подземния каньон на река Река има около 25-30 водопада, някои високи до 10 метра. Сравнително неотдавна след сифона са намерени още проходи. Пещерите и целият карстов регион наоколо влизат в рамките на парка "Шкоцянски пещери", който е единственият словенски обект в списъка на ЮНЕСКО. Eто нагледно и това  за какво говоря :

След пещерата Шкоцян се отправихме към морският град на Словения, а именно Пиран. Пиран е много специален и ценен град. Той е най-добре запазеният паметник на културата в словенска Истрия и най-близкият съсед на Порторож - луксозния град на цветята. Всеки път, когато Пиран е гледан от разстояние или от въздуха, едно е чувството, което ви обзема - възхищение. Той е известен по цял свят и е обичан от посетителите и камерите им. Когато отидете в Пиран обърнете внимание на неговата архитектура, повлияна от Венецианската република, която е оставила своя отпечатък в много градове в областта Истрия. С течение на времето, Пиран успява да съхрани средновековната структура  с тесните криволичещи улици, къщите сгушени близо една до друга и множеството площади и църкви. Църквата на. Св. Георги, покровител на града, се издига над града. От неговата наблюдателна кула имате възможност да се насладите на прекрасна панорамна гледка на Пиран и околностите му. Градът е национален исторически паметник и е заобиколен от кръгла стена. Площад Тартини е „скъпоценният камък“ на града и се намира в самия център на Пиран. Той е кръстен на известния цигулар и композитор Джузепе Тартини, който донася на града световна известност. Неговата статуя се намира в центъра на площада. Пиран е много лесно достъпен с кола. Той се намира само на 34 км от италианската магистрала и на 16 км от словенската магистрала, но самият град е забранен за коли. Извън града има огромни паркинги, където туристите оставят колите си и влизат в града пеша. Срещу заплащане на 3 евро ви допускат сама да си разтоварите багажа по – близко до квартирата, след което трябва да изкарате колата и да я оставите на някой от паркингите срещу 15 – тина евро на ден. Точно тук настъпи и смута в нашето семейство, когато оставихме багажа в квартирата ни и отидохме да оставим колата на паркинга. Погледнахме се със жената и си зададохме въпроса : къде са лекарствата за инхалациите и самият инхалатор на бебето (имо детска астма и е на инхалации) ? И тогава разбрахме,че сме забравили всичко толкова важно на гардероба в хотела във Венеция. Започнахме да мислим всякакви варианти, но в това малко градче имаше точно една аптека и тя беше затворена, все пак и там бе празник. А нямаше как бебето да остане без инхалации до София. Та варианта бе един единствен за мое съжаление – газ обратно до Венеция. Разбира се първо разгледахме Пиран и към 19.30 оставих жената с двете деца да вечерят в един ресторант на брега, а аз припалих Еспейса и хайде обратно до Венеция. Когато се върнах обратно в Пиран към 23.30 часа кипеше бурен нощен живот. Ето и кадрите от Пиран :

Е това бе от Словения. С две думи мога да обобщя – прекрасна страна.  

На 2 май сутринта доразгледахме Пиран и към 11.00 часа тръгнахме към Хърватска (Полуостров Истрия) и в частност град Пула, като по пътя се отбихме и до живописното малко градче на име Ровин. Навремето Ровин е било разположено на остров, но днес морският канал, който го е отделял от брега, е засипан с пръст и селището вече е свързано със сушата. Ровин на практика представлява един изникнал насред морето хълм, на чиито връх се издига катедрала с ослепително бели стени. До нея водят десетки тесни улички, всяка от които крие свой собствен чар – малки кафенета с по 2-3 масички; безброй магазинчета за ръчно изработени сувенири, рисувани платове, картини, изсушени билки и лавандула. Безброй дребни детайли, които привличат погледа със своето изящество и създават една съвършена картина, за която ще са ти нужни часове, а може би и дни, за да разгледаш всички подробности. Италианското влияние си личи навсякъде – по двуезичните надписи, крилатите венециански лъвове, изобразени на древната арка и върху сградата на старото кметство и най-вече в архитектурата, цветовете и цялостното усещане, че се намираш в някое китно селце в италианската провинция. Оставихме колата на паркинг и се поразходихме из Ровин, преди да продължим към Пула :

Вторият град, който ни се изпречква на пътя, е Пула, а най-голямата му забележителност е изключително добре запазеният Колизеум, който е девети по големина в света. Има две характеристики, които го правят уникален. Първо – това е единственият колизеум, който има изградените защитни кули, които освен това са служели и като водохранилища. И второ – за разлика от всички други колизеуми, строени на открити, равни пространства, колизеумът в Пула е изграден в близост до хълм, като особеностите на терена са използвани в конструкцията му – част от стените са на 4 етажа, а друга част е вградена в хълма и е само на два етажа. В града има запазени останки от крепостни стени, както и арки и порти, най-известни, от които са Херкулесовата порта и арката на Сергий. На върха на Херкулесовата порта е изсечено лице на мъж, а особеното при нея е, че стените й са разположени диагонално, като версиите са, че или навремето улицата също е била в тази посока, или че това разположение е позволявало на стражите да виждат по-добре през нея. Арката на Сергий пък е уникална с това, че е построена изцяло с частни средства и то от жена, която по този начин отбелязва завръщането на брат си, съпруга си и неговия брат от успешната мисия по залавянето на убийците на Цезар. На централния площад, където се намира и кметството на Пула е запазен почти изцяло храм още от римско време, посветен на Август, а останките на друг храм – на Юнона – днес са вградени в една от стените на кметството. В Пула е съхранена и древна крепост, която се издига на един хълм над града, а от там се открива и прекрасна гледка към пристанището. Не на последно място е и природната забележителност – паркът “Каменяк” или това просто е носът на полуостров Истрия с прекрасни обособени множество местенца за пикник и отдих край морето.

Гледка от къщата ни в Пула :

Из старият град на Пула :

Природен парк “Каменяк” :

Така след Пула на 3 май се насочихме към черешката на тортата така да се каже или по-просто казано перлата на Адриатика – Опатия.  Курортния град Опатия, разположен между планината Учка и брега на Адриатическо море, е известен като една от най-красивите плажни дестинации в Европа. Приветливия климат, топлите води и буйните декори в комбинация, превръщат града от 12 000 души в магнит за всички - от кралски особи до художници. Опатия е истинска ботаническа градина. Тук може да се насладите на алеите от палми, бамбук, камелии, магнолии, както и лавровото дърво – символ на опатийското крайбрежие. Историята на курорта като туристическа дестинация датира от средата на 19 век, когато богатия и предприемчив италиански търговец на име Игинио Скарпа построил през 1844 година красива вила на брега за неговата съпруга. Вила Angiolina все още е най-атрактивното място в Опатия. Във френската градина край нея има красиви цветни килими с растения от всички краища на света - магнолии, секвои, палми, японски калии.  Император Франц Йозеф и съпругата му Елизабет, както и много други членове на династията на Хабсбургите, са били редовни посетители тук. Това също допринася много за популяризирането му като модерен морски курорт, неотстъпващ по нищо на Ница и Монако.  Днес, присъщата романтика на градския туризъм се пази ослепително жива от няколко стари хотели. Техният стилен интериор и буйни градини със сигурност ще накарат някой да се почувства като кралска особа, макар и само за кратко. Първият хотел се казва Кварнер и е построен през 1884 година. Като една от най-предпочитаните летни дестинации на Адриатическо море, Опатия разполага с широка гама от туристически атракции. От обиколки на известната Вила Angiolina и градините, до разходка пеша по 12 километровата Lungo Mare алея, Опатия няма да ви остави да скучаете. Кулинарната култура на курорта разполага с голямо разнообразие от риба и морски дарове, както и с голям избор на морски раци.  Хърватската "Ривиера" е с дългогодишна туристическа традиция и е под защитата на Юнеско заедно със стария град на Сплит и Дубровник. Независимо дали искате да се отпуснете в стил или да се скриете в някой скромен хотел, Опатия и прилежащия му бряг има всичко. Малкото курортно градче е несъмнено перлата на Адриатика, и в действителност на Хърватия.

Малко кадри и от Волошко, което е само на 2-3 км от Опатия в посока Риека :

И така много късно вечерта се добрахме и до последната точко от нашата екскурзия, а именно морската столица на Хърватска – Риека. Риека е основният пристанищен и третият по големина град в Хърватска (след Загреб и Сплит). Той е разположен на залива Кварнер, на входа на Адриатическо море и населението му наброява около 120 000 жители.
Исторически, поради стратегическото си положение и отличното си дълбоководно пристанище, за градът са се водили множество ожесточени битки, особено между Италия, Унгария и Хърватия, така че Риека е променял многократно притежанието си през вековете. Икономиката на града зависи от корабостроителната индустрия и морския транспорт. На територията на Риека се помещават хърватският Народен театър "Иван Пл. Заич", построен през 1765 г., както и Университетът, носещ името на града и датиращ от 1632 г. На хърватски, словенски и италиански език името на града означава “река”.

Така стана 4-ти май и нашата обиколка трябваше да приключи. Изпълнени с приятни емоции и моменти ни чакаха  около 1000 км до София които бяха съпътствани с непрестанен дъжд. С две думи останахме изключителна доволни от тази ни екскурзия и я препоръчвам на всеки един от вас. :D Сега ще дам и малко информация във цифри :

Ориентировъчни разстояния :
Ден 1  София – Блед                                                                           – 973 km    
Ден 2  Блед                                                                                          – 0 km
Ден 3  Блед - Любляна                                                                        - 62 km
Ден 4  Любляна – Постойна – Венеция                                            - 244 km
Ден 5  Венеция                                                                                     - 0 км                                

Ден 6  Венеция  (Мурано и Бурано)                                                  – 0 km       
Ден 7  Венеция – Дивача (Сло) – Пиран (Сло) - 224 km                                                    

Ден 8  Пиран (Сло)  – Пула                                                                - 94 км
Ден 9  Пула – Опатия - Риека                                                            - 114 km                                  
Ден 10 Риека – София                                                                         - 941 km                                  
                                Total :                                                                    2852 km

При нас изминатите километри бяха малко повече, а именно 3300 км, имайки предвид извънредното ми ходене обратно до Венеция.

Ориентировъчни разходи :
Нощувки ~ 440 евро
Гориво ~ 300 евро
Пътни такси : ~ 100 евро
•   До Словения :
•   Сърбия ~ 9,4 евро х 2 = 18,8 евро
•   Хърватска ~ 16 евро (от Сърбия до Загреб) х 2 = 32 + 0.8 евро (от Загреб до Словения) + 9 (от Риека до Загреб) = 41.8 евро
•   Винетка за Словения ~ 15 евро – 7 дни
•   Такса в Италия от Венеция до Триест ~ 10 евро х 2 = 20 евро

Като цяло сумата се оформи около 2000 евро за 10 дни всичко.  

Надявам се ви е било интересно докато четете този пътепис, а на тези които смятат да минат по този път се надявам да съм бил полезен с информацията.