Пътепис за Хърватска и Черна Гора

Моята Хърватска приказка

Дойде време да споделя с вас и за друго мое трипче, а именно Хърватска и Черна Гора. Вероятно повечето от вас са били и са видели местата и нещата които посетих и аз, но всяко нещо е хубаво да се види от няколко страни. Та да минем по същество. Бях направил подробна програма по дни, както винаги до сега съм го правил когато пътуваме и един хубав септемврийски ден припалихме Еспейса, натоварихме се и дим да ни няма към Калотина. Маршрутът бе следният : София – Загреб – Раковица – Плитвице  – Задар – Трогир – Сплит  - Скрадин -  Разанч – Макарска Ривиера – Дубровник – Котор – Будва – Подгорица – София и пътуването се осъществи в дните между 11.09.2010 год - 20.09.2010 год. Планът първият ден бе да стигнем направо до къщата ни в Раковица (едно чудесно, малко и тихо село в непосредствена близост до Плитвичките езера) където бяхме запазили за 4 нощувки. Къщата в която бяхме отседнали бе един малък разкош срещу само 15 евро на човек на нощувка.

И така за Хърватска какво да кажа – европейска държава извън европейският съюз. Не им и трябва да влизат поне според мен. Подредено, чисто, европейски пътища без забележки, не лош стандарт на живот и т.н. Та по пътя ни към Раковица всичко нормално (минава се през Загреб), до момента в който реших аз и моята навигаторка Garmina, да спестим време и километри и слезнахме от магистралата малко преди Загреб и като се забихме през едни села и паланки покрай Босненската граница, мани мани. Ама стигнахме де късно вечерта след изминати 910 км, не знам дали по-бързо, но бе по-кратко. На следващият ден ни предстоеше столицата Загреб, и въпреки че не бе повод за нашето пътуване там има какво да се види и не е за изпускане. Минахме разстоянието от Раковица до Загреб което е около 130 км и тръгнахме на пешеходна обиколка. Загреб е разположен по склоновете на планина Медведница и покрай бреговете на река Сава. От векове наред градът е център на култура и наука, а сега се е развил и като представител на търговията и индустрията. В последно време Загреб е една от най-популярните дестинации в Източна Европа. Това е град с интензивен живот, който предлага както култура, така и забавление, и това е една от причините, поради които хора на всякаква възраст обожават този град. Историческият център на града се състои от три части – Каптол – център на католическата църква в Хърватия, Градец, където се намира хърватският парламент - Сабор, и Долни град – бизнес сърцето на съвременния Загреб. На Каптол е построена най-голямата катедрала в Хърватия с кули, високи 105 м. Върховете на катедралата се виждат отдалеч и перфектно представят красотата, която Загреб има да предложи на посетителите си. В 1000-годишния Горни град се намират президентската резиденция, историческата църква Св. Марк, хърватският парламент и много музеи и галерии. Всички те са разположени на романтични каменни улици, осветявани от газови лампи във вечерните часове. Другият необикновен район – Долни град, има много ресторанти, кафенета, театри и паркове, които го правят удивително място. В Загреб има много зелени площи и алеи. Въпреки бързо развиващата се икономика и транспорт, градът е запазил чара си и спокойната атмосфера. И така спрях колата близко до централната жп гара и от там направо на централният площад от където ни пое една руса позната и симпатична загребчанка.

Паметникът на Ban Josip Jelacic на площада

След като прехвърлихме гида и картата на Загреб единодушно тръгнахме към Горни град като преди това трябваше да минем през катедралата с двете кули.

Този красив паметник на Дева Мария се намира точно срещу катедралата.

Ето ни и из уличките на Горни град

Сега сме по пътя към една много интересна сграда с шарен покрив, май няма друга такава, може да се приеме за нещо като символ на Загреб - това е църквата Св. Марк

Вече сме горе на хълма и хвърляме един поглед над покривите

И гледка към кулите на катедралата

Националният театър в Загреб

Е нямаше как да не се качим и на крепостта над Загреб и да го погледнем от птичи поглед

На следващият ден станахме рано и се отправихме към Плитвице, което мога кажа че беше и цел номер едно за посещение в Хърватска. Оставихме колата на паркинг и се подготвехме за здраво обикаляне. Един от най-красивите  райони в Хърватска и цяла Европа е точно националният парк „Плитвички езера”. Паркът е основан в средата на миналия век и обединява групата на Плитвичките езера. От 1979 година национален парк „Плитвички езера” е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство. Със своите 29 000 хектара, според хърватски източници, паркът се нарежда в списъка на петте най-големи национални паркове в Европа. В обятията на парка попадат 16 езера с обща площ от около 220 хектара. Най-големите езера са Прошчанското езеро и езeрото Козяк. Паркът „Плитвички езера” е една от най-желаните дестинации за излет от гостите на Хърватска и местните жители. В околността на парка са позиционирани няколко китни къмпинга и малки хотелчета. Освен красивите водни басейни и дивата природа, на територията на парка могат да бъдат видени и много водопади, които са едни от най-красивите гледки. Сред най-известните и забележителни са: Батиновачки, Козячки, Милановачки, водопадът Саставци и разбира се най-забележителният – Плитвички водопад, спускащ своите води от повече от 70 метра височина.
Паркът предлага чудесни условия за любителите на пешеходния туризъм. На територията на парка са разработени редица маршрути из обширните територии, запазили своята девственост и огромното разнообразие от дървесни видове. По-голямата част на парка е обрасла с гора, но навсякъде има направени дървени пътеки и е направено съвсем културно за ходене. Ето как изглеждат Плитвичките езера от нашият обектив .
На влизане в парка ни посрещна ето това :

Качваме се на това автовлакче за да стигнем до най – горната точка на езерата и от там да тръгнем надолу.

Ето така започна всичко :

Тук вече трябва да се качим на корабче за да пресечем едно от големите езера :

Време е за по едно Карловачко и да продължаваме, че още много остава :

На четвъртия ден от нашето пътешествие станахме отново рано рано и се стегнахме да изминем разстоянието от 160 км до Задар. Видимо развълнуван от видяното предният ден си минах най – спокойно през едно село по пътя с 80 км/час и една кака полицайка веднага ме стрелна с пистолета (радара). Последва дълъг и напрегнат разговор в насока веднага ли ще плащам глобата или ще ми взима документите и да ходя да се оправям у най – близкото полицейско управление. Викам давай да плащам и да продължаваме, че път ни чака и требе цял град да разгледаме, та и на плаж до отидем. Така платих сромно 70 евро, получих квитанция и продължихме към нашата цел. Задар е известен курорт в Хърватска, намиращ се на брега на Адриатическо море. Само 73 000 жители имат щастието да обитават това местенце и именно в това се крие красотата му – малко и спокойно, тихо и много приятно. На запад от него е красивото Адриатическо море, а на север – стотици малки островчета. Точно от тук се  правят страхотни круизчета до множеството съседни острови и островчета, от което ние не се възползвахме за съжаление, но ... следващият път. Чудесните природни дадености и мекият средиземноморски климат са причината още от XIX в. тук да се развива туризъм. Старият град на Задар е запазил своя римски облик. Градът е известен с това, че притежава най-красивите църкви в римски стил в Хърватия. Отличителна черта на Задар са дебелите стени, които го ограждат. Задар пази следи още от неолитни времена. В последствие преживява множество промени – става римска колония, византийски административен център на Далмация и обект на завоевания от страна на Венеция, Австрия, Унгария, Франция, Италия, Германия. През своята история градът става свидетел на няколко важни момента в хърватската история - тук е създаден първият университет в страната (1396 г.), написан е първият хърватски роман (1536 г.) и е напечатан първият хърватски вестник.  Сред по известните забележителности на Задар са : Старият град който е заобиколен  от три страни със стени, а венецианският лъв все още пази Пристанищната и Градската порта; Църквата „Св. Донат” – предроманския символ на града. (Задар има четирима светци покровители: св. Симон, св. Крсеван, св. Анастасия и св. Зоило, като на всеки от тях е посветена църква и други паметници, пръснати из града); Ежедневният пазар за риба и зеленчуци, който е един от най-големите в Хърватия; Морският орган, която е и най-новата атракция в града – представлява 35 тръби, насочени към морето и съдържащи в себе си свирки. Подухването на морския бриз задейства свирките и крайбрежието се оглася от тяхното звучене – нещо прекрасно.
Снимковият материал :

Църквата „Св. Донат” и кулата – след малко сме ей там горе

Е хайде да огледаме Задар от върха на кулата :

Плажът в Задар бе твърде каменист, каквито впрочем са и по-голямата част от плажовете на Хърватска, да не казвам всичките.

Ето го и венецианският лъв:

Това е морският орган за който писах по – горе:

След този пореден изморителен ден се прибрахме отново в къщата ни в Раковица, за да починем и да се подготвим за следващото незабравимо преживяване. Взехме по една голяма бира "Ozujsko" и се насладихме на прекрасната гледка от терасата на къщата.

Пети ден. След закуска се отправяме към национален парк КРКА. Минахме отново през Задар,но продължихме на юг към Скрадин. Разстоянието което изминахме бе 240 км. След парка “Плитвички езера” си мислехме, че сме видели каквото сме видели, но не бе така. Имаше още какво да се види от природата на Хърватска и то бе именно тук – в парка КРКА. Река Крка прминава предимно през живописни каньони, завихря водни течения, образува езера и седем водопада, последният от които, Скрадински Бук, се отличава със среден дебит от 55 куб.м. вода в секунда. Национален парк Крка е изключително богат на флора и фауна, дом е на над 200 вида птици, което го прави един от най-ценните райони в Европа. В парка се помещава и единственият център за опитомяване и обучение на ястреби в Хърватска, където можете да видите демонстрация на лов с ястреби. Основан през 1985 г., Национален парк Крка е разположен от двете страни на феномена – река Крка, от извора й в западното подножие на Динарските планини до вливането й в Адриатическо море. Общата му площ е 142 кв.км., а самата река е дълга 72,5 км., като през 2/3 от пътя си преминава през варовиков каньон дълбок над 220 м. и дълъг 50км. В този тесен и дълбок каньон от варовик, когато водата преминава през травертните бариери се създават и водопадите. В горното течение има два 10-метрови, при навлизането на Крка в областта Книн е водопада наречен Велики Бук (20 м), а в долното течение са водопадите: Билушич Бук (19.6 м), Брлян (15 м), Манойловац (три водопади; 84.5 m), Рошки Слап (25.5 м) и Скрадински Бук (37,5 м), най-красивият от всички. Гледката е наистина спираща дъха. След като стигнахме до Скрадин, колата се остава на нещо като охраняем паркинг – една оградена поляна, защото в града не е позволено да се влиза с коли (поне туристите де). Много малък и спокоен град. След като го пообиколихме набързо, намерихме и офисът от където си закупихме билети по около 20 евро за парка. До там се стига само с корабче което тръгва в точно определени часове. Е качихме се именно на това корабче и отпрашихме към парка, за да видим там какво ни очакваше. А ето и кадрите от там :

На опашката за качване на корабчето :

И вече сме на територията на парка където останахме наистина приятно изненадани от видяното:

Последният от водопадите и най – красив – Скрадински Бук е вече пред нас  :

Е малкият се предаде и заспа – трябваше да бъде прехвърлен в слинга за по-добър сън :

И пак водопадът Скрадински Бук от други гледни точки :

И така изпълнени с удоволетворение се качихме на корабчето и обратно в Скрадин от където си взехме колата и се отправихме към следващата ни спирка – Разанч, където и щяхме да преспим преди да поемем Към Трогир и Сплит. Та това селце ли е градче ли е, не знам, но беше супер малко,тихо и с великолепен залив, а залезът... ехх. Ето вижте за какво говоря:
Това е гледка към къщата (снимката е направена от частният й плаж)  която бяхме наели:

Гледка от терасата на къщата към залива :

Частният плаж към къщата :

Дочакахме и залеза – красота :

На следващата сутрин след закуска се качихме на нашето возило и се отправихме към градчето Трогир. Трогир  е исторически град и пристанище на Адриатическия бряг в Хърватска с население не повече от 15 000 жители. Името на града произлиза от някогашното наименование Трагурион (Козият остров), дадено му в древността от гръцките колонисти. Днес го наричат „Каменната красавица”.  Историческият град на Трогир, който е част от списъка на ЮНЕСКО, е разположен на малък остров между територията на Хърватска и остров Чиово. Тук е пълно с дворци, крепости и църкви, датиращи още от елинската епоха. Всяка вечер в града има различни музикални прояви, представящи някакъв стил традиционна или съвременна музика. Определено този остров има какво да предложи на всеки турист: богата архитектура, криволичещи към центъра улички и опасани с палми плажове, простиращи се покрай прозрачно сините води на Адриатическо море. Богатата култура на града е създадена под влиянието на гърците, римляните и венецианците. Трогир е най – добре съхраненият комплекс в цяла Централна Европа. Средновековната стара част на Трогир е заобиколена от крепостни стени, запазен замък с кула и поредица от жилища и дворци в романски, готически, ренесансов и бароков стил. Най-величествената сграда в града е Трогирската катедрала. Кадри от чудесен Трогир :
Трогирската катедрала :

Централният площад пред катедралата :

Тесните калдъръмени улички водещи до площада :

И тръгваме по крайбрежната улица на Трогир към крепостта :

Е казвам ви чао от Трогир и тръгваме към Сплит

Сплит е един от фундаменталните за хърватската история градове. Той е разположен в издаден в Адриатическо море полуостров, като се намира в централната част на Далматинското крайбрежие. Сплит е най-важното населено място по бреговата ивица на страната и е вторият по големина град на територията й. Днес Сплит е административен център на Сплитско-далматинска жупания, но още от миналото е обвързан с драматична и интригуваща история. В далечната 295 г. той се очертава като основен център на Римската империя, след като император Диоклециан издига тук огромен и впечатляващ дворец, разположен на площ от 18 000 кв. м. Опасната крепост става сърцето на града, а в следващите векове разширяването й е мълниеносно. През средновековието крепостното градче отвъд укрепените стени търпи развитие, римската архитектура отчасти е претопена, но за сметка на това са построени доста впечатляващи ренесансови сгради. От 1420 г. като част от Венецианската империя Сплит претърпява нечувал просперитет, най-вече заради търговското си пристанище. Към съществуващите римски и ренесансови постройки през следващите 400 г. са добавени пищни готически дворци и храмове. Цели четири градски порти има старият град Сплит. Във вътрешността му се пазят не една или две исторически архитектурни паметници. Освен останките от двореца на Диоклециан, тук могат да се видят два интересни музея. През 15 в. тук е издигнат дворец на папската фамилия, който днес е превърнат в градски музей. С впечатляващата си венецианска готическа архитектура той е любимо място за снимки на повечето туристи в Сплит. Освен него в западната част на старинния град е разположен т.нар Народни тръг или Народния площад, на който в сградата на някогашна готическа сграда се помещава Етнографския музей. Не безизвестно място тук е и стадионът на един от символите на града а именно футболният отбор на Хайдук Сплит. Ето какво уловиха нашите обективи при визитата ни на град Сплит:

Старият град е с много тесни улички претъпкани с народ

И гледка от паркинга в Сплит към пазещите града планини :

От Сплит потеглихме към Дубровник, като преди това щяхме да минем и през Макарската ривиера . Предпочетох да карам не по магистралата за Дубровник, а по крайбрежният път и не сбърках. Такива гледки се отвориха, че си заслужаваше цялото шикалкавене по криволичещият път. Макарска е типично адриатическо градче — архитектурата е средиземноморска, има стар и нов град. Местните са любезни хора, които обичат да обясняват и почти всички говорят перфектен английски. Много често си говорехме и на собствените си езици. Като че ли ние ги разбираме повече, отколкото те нас. Ресторантчетата предлагат предимно риба, а обслужването е много добро. Хърватското крайбрежие е пълно с австрийци, италианци, чехи, поляци, унгарци. Всеки е закачил по една лодка или сложил велосипедите на колата и е дошъл на море. Разбира се за това са им създадени условия — има малки кейове и алеи за велосипеди. Плажовете в Хърватска са много по-различни от тези в България — няма пясък, а само скали или камъни, става дума за миниатюрни ивици, на които се събират максимум по 7—8 души. Шансът да реват пет деца около теб едновременно, трима мургави търговци да ти предлагат гевреци или да слушаш по неволя последния хит на някоя пайнерка е нулев. Морето е кристално чисто, водата е топла, но заради камъните е препоръчително да ползваш обувки за плуване, както и ако не можеш да плуваш да не влизаш повече от един метър навътре, защото няма дъно. Навсякъде има обезопасителни табели за плажовете, както и телефони за спешни случаи. В Хърватска туризмът е простичко направен — няма големи хотели, няма комплекси от затворен тип, няма балдахини, но пък има инфраструктура и обслужване. Както писах по - горе карахме по крайбрежния път на юг и подминавахме градчета в който едва ли би отишъл средностатистически български ол-инклузив турист, но там беше пълно с курортисти. Комбинацията от планини, острови и море е наистина впечатляваща. Уверете се сами   :

От Макарска продължихме към Дубровник където имахме 3 нощувки. По пътя трябваше да минем една граница. Оказа се, че Босна имат няколко километра морска ивица (с едно много симпатично градче) като границата се прекосява съвсем формално. Стигнахме по тъмно в Дубровник. Докато се ориентираме на къде да хванем и докато си търсехме апартамента който бяхме наели, се натъкнахме на уникално осветеният стар град и крепостни стени. Гледката бе толкава впечатляваща, че за малко да батисам Еспейса. XA XA. След като навигацията ни отведе пред квартирата, побързахме да се настаним и да починем от изморителният ден, защото на другият ден ни очакваше тръмбоване на старият град на Дубровник. И така на сутринта отпочинали и заредени с нова доза ентусиазъм, тръгнахме пешком кам старият град. Паркингите пред старият град бяха адски скъпи, и като цяло в Дубровник местата за паркиране са твърде оскъдни, затова предпочетохме да оставим колата на спокойствие да си почине. Квартирата ни бе в покрайнините на Дубровник, но той не е кой знае колко голям та да се обходи целият пеша, за това и ние предпочетохме този вариант пред градският транспорт. По пътя ни се насладихме на хубави гледки и сгради :

Дубровник е град с древна история в най-южната част на Хърватска, на самия край на Дубровнишкия провлак. Селището е световноизвестен туристически център и главен град на Дубровнишко - неретванска жупания. Дубровник е наричан още „Перлата на Адриатика“. Заради своята красота и историческо минало, Дубровник се е превърнал в един от най-зашеметяващите курортни градове на Балканския полуостров – град-музей, град-крепост, град-мечта. Заедно с Амстердам и Венеция, Дубровник е включен в списъка на ЮНЕСКО за най-красиви градовете от ренесансова Европа и пак от ЮНЕСКО е определен като „световно наследство”. Дубровник е основан при сливането на два града — Лаус, разположен на малък остров по южното далматинско крайбрежие, подслонил италианските бежанци от близкия град Епидаурум (днешен Цавтат), и славянското селище Дъбрава. Ивицата плитчини между двете части на града е засипана през XII век, обединявайки селището около новопостроения площад (сега наричан Плаца или Страдун). Площадът е павиран през 1468 г. и съграден отново след унищожителното земетресение от 1667 г. В западния край на „Страдун“, в непосредствена близост до храма “Св. Спас” свежест пръска великолепният Онуфриев фонтан от ХV в., който е бил част от градската водопроводна система. Градът е укрепен и две пристанища са построени на двата края на провлака. Дубровник е изпълнен с живот през цялата година. Зад градските стени може да се види удивителната красота на мраморните облицовки в Стария град. Из площадите и малките алеи, в кафетата и баровете винаги е пълно с хора. Чистите плажове и кристалната вода, заобикалящи града, грабват посетителите с чара си. Малко места по света могат да овладеят смесицата на младост и съвремие със средновековие и барок по-добре от Дубровник. Селището е естествено разположено около Стария град – от вътрешната страна на градските стени. Забележителностите се редят една след друга, когато се разхождате по Страдун. Площадите са пълни с барове и ресторанти, които имат външни маси, даващи възможност на посетителите и на местните да си починат и да пийнат по нещо под слънчевите лъчи. Отвъд стените, модерен Дубровник предлага всичко, което може да се очаква от една средиземноморска местност. В градините ще откриете смокини, лимони портокали и праскови. Архитектурата на града разкрива много малко от сръбската обсада на града по време на войната през 1991-92 г., по време на която над селището са пуснати над 2000 бомби. Единственият признак за този период са новоизградените покриви из целия град, а ако специално се оглеждате, може по някои сгради да откриете и следи от куршуми. Когато и да го посетите, ще се насладите на неговата красота, но все пак тя се разкрива най-пълно през пролетта и лятото. Много важно е да не обсъждате на висок глас събитията от балканската война след разпадането на Югославия, каквото и да е мнението ви за тях, тъй като това все още е чувствителна тема за повечето хървати. Е хайде стига толкова приказки, да влизаме в старият град на Дубровник :

Веднага след като плезнахме се натъкнахме на тесните улички изпълнени с кафенета и ресторанти, за които вече споменах, както и на някои атракции :

Дойде време да се качим и на обиколка по крепостните стени, след което да разгледаме и вътрешността на града:

След като разгледахме стар Дубровник, истински впечатлени се насочихме към един от известните плажове за релакс.

След уморителният ден навръщане към квартирата си хванахме градският транспорт, че краката вече не ни държаха. На следващата сутрин ни предстоеше още нещо забележително. Решихме да се качим с колата до месността от където е отбраняван Дубровник по време на войната през 1991 – 1992 год. Това място се намираше на върха на планината над Дубровник, където има и останки от крепост, която е превърната в музей, има и монитори на които се прожектират филми от войната. Там са изложени оръжията с които е воювано, както и бомбите  които  са падали над Дубровник. И не на последно място от там се откри спираща дъха гледка. Преди това обаче се разходихме до пристанището. Причината бе, че като станахме видях че над хоризонта се подават 3 внушителни комина на кораби. Реших, че това трябва да се види. Слезнахме до пристанището, което бе много близко до квартирата и наистина през нощта бяха акостирали 3 огромни лайнера. Насладихме им се, след това отскочихме до близката бензиностанция да нахраним катърите и газ по байра.

На тази снимка си виждат следи от войната, а на следващата е карта на бомбандираните зони. С черни точки е означено къде са паднали бомбите.

Дойде време да напуснем и чудесният Дубровник и да се отправим към Черна Гора.

След като напуснахме Дубровник се отправихме към Черна Гора и по-конкретно към Котор и Будва. На границата с Черна Гора купихме винетка срещу 10 евро и тръгнахме към Которският залив. Постепенно гледките започнаха да стават наистина страхотни и се налагаше да спирам на всяка възможна отбивка за да се насладим на картинката и да направим по едно фото. Така постепенно стигнахме и до град Котор. Оставихме колата задължително на охраняем паркинг и тръгнахме да разглеждаме старият град. Град Котор се намира в най-уединената част на залива Котор (най-южният фиорд в света), на югоизточния бряг на Адриатическо море в Черна гора. Сгушил се е в тясното плато в подножието на варовиковия планински масив Ловчен, издигащ се на югоизток от града. На северозапад Котор е заобиколен от планинските варовикови масиви Орйен, Радостак и Добростица. Котор отстои на около 80 км от столицата на Черна Гора Подгорица, на около 690 км от хърватската столица Загреб. Котор е елегантен средновековен град, където се преплитат модерната младежка жизнерадост, изкуството, традицията и античната архитектура. Красотата на Котор е толкова неописуемо пленителна, че неслучайно го наричат невестата на Адриатика. Котор е град с минало, чието наследство му отрежда заслужено място в списъка на ЮНЕСКО за Световно и културно наследство. Наред с древните укрепителни съоръжения, тук мирно и някак допълващо се, битуват символите на модерния живот – баровете, ресторантите, хотелите и туристическите атракции. Построен като укрепен град на стратегическо географско положение, Котор и до днес счита крепостните стени за едно от най-важните наследства, завещани от миналото. Те са навсякъде – около града, над града и около укрепения хълм „Свети Иван”. През деня се извисяват величествено и привличат интереса на туристите, а през нощта омайват с ярките си светлини, отразяващи се във водната повърхност. Дълги са повече от 4 км. и с височина до 260 м. Ако решите да последвате извивките на стените, ще стигнете до едноименната крепост на хълма „Свети Иван”, откъдето ще се насладите най - вероятно на спираща дъха панорамна гледка към Котор. Ние за съжаление не се качихме, че с бебето беше голямо катерене и се отказахме, но по лицата на хората които слизаха от горе разбрахме, че гледката си  е заслужавала катеренето.

Снимка от границата между Хърватска и Черна Гора :

И Которският залив :

Вече в Котор пред стария град :

Главната порта на града

След като отхвърлихме и Котор от програмата се отправихме към Будва, където направихме последната нощувка преди да се приберем в София. От Будва сме страшно разочаровани, тъй като очаквахме нещо повече от това което в действителност е. Имах чувството, че сме например в Царево. Единственото хубаво нещо бе пристанището с ултра скъпи яхти на него от цял свят. Тия па баровци какво правят там не ги знам. Една цигания, мръсни плажове, морето гадно, абе въобще там не става, затова и не съм правил снимки . Един остров “Свети Стефан” и тва е, па и той не е кой знае какво. Та в общи линии това е, толкова обиколихме, толкова видяхме, толкова снимахме. Последният ден ни чакаше доста труден преход познат на повечето от вас. Взехме разстоянието от Будва до София (около 700 км) за почти 17 часа с едно спиране за хапване и две спирания за разправия със сръбските полицай. Там заплатих още една глоба от 50 евро за превишена скорост и така глобите станаха общо 120 евро за цялото пътуване. ХА ХА. Проблемът не бе толкова в глобата колкото, че ми събраха абсолютно всички документи и ми казаха да ходя някъде по селата да заплатя глобата и да се върна при патрула, за да им донеса квитанцията за платената глоба. Казаха, че са на работа до 17 часа, и ако не съм се върнал до тогава след 2 дни ще са на същото място. Ужас. Добре че намерих работеща банка в неделя само на 15-ина километра от патрула. Платих и се върнах да си събера документите. И така благополучно се прибрахме в София отмятайки още една дестинация, въпреки запаленият алтернатор още на тръгване от Будва. Сега вече стягаме багажите за следващото приключение. Да се готвят Чехия и Златна Прага живот и здраве след някой друг месец. До скоро.