Пътепис за Албанската Ривиера

 Другото лице на Албания

Здравейте отново приятели. В този мой пореден пътепис ще ви запозная с една не толкова популярна дестинация за туризъм и още повече за почивка на море, но определено има какво да се види там, а именно става дума за Албания. От няколко години си говорим в семейството за почивка на море в Албания, и все избирахме някоя друга дестинация от дългият списък който сме направили за години напред, но тази година решихме най – накрая да се престрашим и да отскочим до албанските земи за 10 – тина дни. И така пътуванито се състоя в диапазона от 27.08.2015год. до 06.09.2015 год. За пътуванито ни до Албания избрах пътя през Гърция до Йоанина и от там да влезнем в Албания. Пътят е по – дълъг от колкото през Македония, но пък според мен по - добър, а и голяма част от него е по магистрала.А и по този път щяхме да отметнем още едно местенце, на което искахме да отидем, а именно водопадите в Едеса. И така натоварихме се на 27 – ми в 04.00 часа сутринта и потеглихме към гръцко, че ни чакаше бая път като време, не толкова като километри. В 09.30 часа бяхме в Едеса, хапнахме и се отправихме към наистина красивите и пълноводни водопади :

След като разгледахме водопадите продължихме към Йоанина. От Йоанина се тръгва по обикновеното шосе за Албания. Не търсете табелки „Албания”, имаше 2-3 табелки – „Greek Customs”. След Йоанина се търси Какавия– това е името на ГКПП-то. Дотам пътят е правен с ЕС-фондове и е безупречен и широк. Стигаме до гръцка митница около 13.00 часа. Имаше 10-тина коли пред нас и след бърз преглед на документите, печати и ни показаха на къде да продължим. Бариери на тази граница няма по очевидна причина – няма накъде да се измъкнеш в посока Албания. Не знам, къде е краят на света, но това място определено номинирам за кандидат за титлата „Краят на Европа”. Минахме благополучно границата за около час и най-сетне сме сами след пушилестия път. Спираме за оглед – безкрайни сухи планини, трънаци и кактуси, а в долината – наредени като броеница бункери. Първите албански села – каменни сгради с изцъклени прозорци. Първият религиозен храм – църква, а не джамия, и то нова и голяма! Първите няколко возила – мерцедеси от 80-те години, моторетки и няколко по-читави коли с гръцки и италиански номера. Първите персонажи (след граничарите) – отрудени селски хорица, досущ като по нашите села. Досущ като при нас е и голямата концентрация на бензиностанции – на юг – по-примитивни, на север – по-модерни. Продължаваме бодро към Саранда. Пътят запозва да се вие като змия из албанските планини ту нагоре ту надолу, обратни завой, ту асфалт ту макадам, абе въобще някаква драма.

На около 22 км от Саранда се отклонихме 2 км, за да се докоснем до извора “Синьото Око” или на албански “Syri-i-Kalter”. Това е и началото на р.Бистрица.  Той се намира приютен в сянката на многовековни дъбове. Според легендата някога дванадесетоглав огнедишащ дракон ревностно защитавал водите му от местните жители, а по-късно се превърнал в сакрално място за езически ритуали, при които в жертва на боговете на същите тези води се принасяли невинни девойки. Всъщност, Изворът на синьото око е естествен природен феномен, образуван насред течащата река. Водата му е колкото ледена, толкова и искрящо синя, наподобявайки същинско тюркоазеносиньо око. Известно е, че дълбочината му достига над 50 м., но въпреки водолазните проучвания, не е точно установена, тъй като според вярванията силата на водата е толкова голяма, че изтласка към повърхността всичко, устремило се към дъното. Можете да се уверите сами като хвърлите някое камъче.

Времето напредваше, а ни чакаше още мъчителен планински, изпълнен със завой път.

Не след дълго наближихме Саранда. Само хвърлихме един бърз поглед за да видим и да се позапознаем с перлата на Албанската Ривиера. Отдалеч градът изглежда живописен – в залив, с накацали нови сгради. Да, ама отдалеч. И отчайваща пустош – доста строени-недостроени хотели-„гимназии”, други – построени, но пустеещи. Албания има потенциал да поеме много туристи, но реалният приток е практически нулев. Единствено в централната част – прилични улици. Пътят от границата дотук ни отне 2 часа, с чакането на границата – към 3 часа. Продължихме по пътя си на север към Дерми, а  на Саранда ще се върнем по късно в пътеписа. Следващият участък от Саранде до Влоре е много живописен и много труден. Пътят започва като тесен асфалтов с безброй кърпежи. Вляво е безкрайният син декор на Йонийско море. Пред нас – безкрайни сухи карстови планини, като през 40-50 км водата избива в карстови извори и тези райони са като джунгла от субтропична растителност. Изгледите към заливчетата са зашеметяващи – този път не е за хора със страх от височина . Преминаването през селцата е трудно – както вече посочих за Саранда. Времето тече, а километрите се нижат бавно .

Така към 18 – 19 часа след около 15 часово пътуване достигнахме до крайната точка където бяхме резервирали предварително бунгала на плажа – “Drymades Beach” в населеното място Дерми. В Албания има доста хотели и къщи за настаняване, но поради релефа са малко тези които са буквално на плажа, а ние държахме да сме точно там, за което си заплатихме съответната сума – х2 на останалите хотелчета. Настанихме се, отпочинахме, и от следващият ден започнахме същинската обиколка на Албанската Ривиера. Като за начало се настанихме на плажа на Дерми от където се отваряше спираща дъха гледка, напомняща ми на тази в Макарската Ривиера в Хърватска :

Повозих  малко и големия ми син на джет (малкия го хвана шубе и не посмя да се качи за да се повози и той), след което го оставих на плажа и се поразвъртях с тази машинка, докато от някъде не се появи албански катер който направи забележка, че джета се движи много опасно и трябваше да преустановя удоволствието ми преждевременно.  

На следващият ден поехме към плажа “IIaman Beach” :

Тук имаше и бирено парти на Haineken с много пяна :

“Jale beach” от птичи поглед :

Следва и бисера на Албанската Ривиера,а именно Саранда и Ксамил. Колкото и скептично да се приема Албания като туристическа дестинация, тя всъщност крие няколко божествени кътчета за отдих. Едно от тях е Саранда и Ксамил – курорт с 290 слънчеви дни в годината и с непокварена екзотика, показващ другото лице на Албания. Съвместяващо екзотиката на няколко култури, куротното градче Саранда се счита за вратата към южна Албания и е една от най-важните туристически атракции на Албанската ривиера. То е разположено в открит залив между високи планини и водите на Йонийско море, на около 10 км от великолепния гръцки остров Корфу и на около 160 км от столицата Тирана. Фотоапаратът трябва непрестанно да е на китката по време на пътуването между Вльора и Саранда – гледката на морските вълни, обливащи  бреговете, преминаващи в гора, която пък е в подножието на висок планински масив, е неописуема:

По тези албански пътища, имаше множество паметници на загинали в катастрофи хора – почти на всеки завой.

Ето какво видяха нашите фотоапарати в Ксамил :

Гледка към Дерми :

Този ден бяхме решили да се пуснем до Влоре и да надзърнем какво се крие там :

Серпентините които очакваха да бъдат изкачени, а след това и спуснати :

Албания е планинска страна. Пътят лъкатуши край полегати хълмове, на места стига и до 1600-1700 м над морското равнище. В такъв момент, като погледнеш надолу към стръмните урви, разбираш защо я наричат Страната на орлите. Горе на билото – страхотни панорами – на юг – към сухите планини, на север – към гористи планини, на запад – далеч надолу е морето. Някъде в околната акватория е границата между Йония и Адриатика.

Гледките от върха на планината :

Идва ред и на плажчетата около Влоре :

Една често срещана гледка в Албания – автомобил без регистрационни номера в движение

И серпентините надолу :

По пътищата можеше да се видят освен всякакъв модел и година мерцедес и всевъзможни животински видове : прасета, крави, овце, кози, магарета и т.н :

И накрая ще обобщя няколко интересни факта :

„шаблон“

Той се изчерпва с факта, че албанците искат да си сменят герба с емблемата на мерцедес и да си извежат автомивка (лаваж/лаважо) на знамето. С една дума албанецът държи на колата си. Тя е средството да се покажеш в Албания. Затова автомобилният парк в Албания е 80% мерцедеси – от модели произведени през 80 – те до такива каквито не сме виждали в България произведени през 2015 год. Затова в Албания всяко второ семейство е собственик на автомивка. Това вероятно доста хора са го чували, но според мене е абсолютно потвърдено. Останалите уроци научих на път.

Пътуването в Албания е силно затруднено.

Пътища на места липсват, където ги има, най-често са в лошо състояние.  Нормално е 150км да се минават за 3 часа, но се стига и до 5, което обаче си има известни преимущества. Много характерно също е движението, следващо собствени принципи. Това са луди хора. Свидетелство в подкрепа на тезата са паметниците край пътя. Многократно повече на километър от нашите. Доста по-големи са и не можеш да не ги забележиш, 90% от тях бяха посещавани наскоро, за което говореха свежите цветя по тях. Във всички случай това което имат в момента е коренно различно от това което е било преди няколко години. Опитват се и ги подобряват до колкото могат и искат.

Албанците са мърлячи.

Това се набива на очи, брутално е!… Боклуците са неразделна част от повечето гледки (освен в най-непристъпните райони, където се позагубват). Всеки хвърля на земята, каквото и както му попадне. От почти незабележимите фасове, изхвърляни с елегантни жестове до планини от боклуци. Река колкото Марица, влачи найлонови торби , които ако се рециклират ще решат полиетиленовите нужди на Албания за 1 година. Волф-ът е един човек, който събира някакви изоставени пликчета в един чувал и мете изпопадалото. Албания тъне в мръсотия.

Кухнята е отлична и евтина

Правят невероятна вкусна храна, край морето и езерата хващат риба и я приготвят много сполучливо. Може да се яде , която си поискаш риба и цената е приемлива. Може да се купи и жива. Вечера за 6 възрастни и 3 деца ~ 100 – 150 лв. със алкохол. Смешна работа.

В Албания се краде или поне не се спи спокойно

За това свидетелство нямам. Четох, че колите са на особена почит и внимавах много с моята. Заключвах я със всевъзможни лостове за волан и педали, секретни болтове по гумите и т.н.. в крайна сметка се опазих за сметка на няколко пропуснати часа за спане, така че истинско потвърждение на този проблем не мога да дам, но е факт, че нито един застраховател не пойска да ми направи каско за Албания.

Водата е чиста

Както се вижда и от снимките  морето в Албания е с уникално чиста вода и с приказно сини цветово преливащи се от по- светло към по- тъмно.

В Албания, разбира се, не всичко е така розово, ако сте останали с такова впечатление от разказа ми досега. И тук се вихри яка корупция на всички нива. И тук не са празни приказки легендите за албанската организирана престъпност, специализирала се в кражбите на скъпи автомобили, в наркотрафика, нелегалната търговия с оръжие и проституцията. В Албания е въпрос на личен престиж да караш мерцедес – лъскав или на старо, но се твърди, че много от тези автомобили са стигнали дотук по съмнителен начин. Има трудности в икономиката и безработицата продължава да е висока.

Равносметката – в Албания няма McDonalds, няма магазин на която и да е световна марка за храна, няма кафе-автомати, няма правилник за движение по пътищата, има режим на тока и на водата, има хубави клубове, спиращи дъха пейзажи и хиляди мерцедеси.

Албания в цифри : ще дам цените в лв, за да ви е по – лесно да се ориентирате, че с тия техните албански ликета е голяма драма.

75 Lek = 1 лв

•   Нощувки (10 броя) за 2 възрастни и 2 деца (плаща се за едното) със закуски – 1700 лв

•   Гориво – 2000 км навъртяхме, цената на литър нафта в Гърция е около 2.30 лв/литър , в Албания е около 2.40 лв/литър. За гориво около 380 лв – 160 литра

•   Вечеря (или обяд) за двама в ресторант – 20 – 30 лв

•   Бира в ресторант (месна Tirana) – 3 лв

•   Салата – 5 – 6 лв

•   Пица - 8 – 10  лв

•   Порция пържени картофки – 3 лв

•   Порция Спагети – 5 лв

•   Кола, фанта, спрайт 300 мл – 2 лв

•   Чадър + 2 шезлонга – 7 лв

Нашият тотал беше около 2800 лв, като се вземе в предвид скъпите нощувки, поради факта че бяхме на първа линия, иначе спокойно до 2000 лв може да се вмести едно 4-ри членно семейство за 10 – тина дни.

И така отметнахме от дългият ни списък и тази дестинация и вече се готвим за следващото ни екзотично пътуване далеч, далеч от родината, за което ще ни трябва доста време за организация, но за него по – нататък. Довиждане и до нови срещи.